Как можете добре да изпълнявате дълга си да разпространявате евангелието? Първо трябва да разберете различните истини, свързани с дълга за разпространяване на евангелието. Например що се отнася до определението и позиционирането на този дълг, както и до правилното отношение, което трябва да възприемете, подобаващото страдание, което трябва да понесете, подходящата цена, която трябва да платите, и правилните истини, които трябва да практикувате и в които трябва да навлезете, когато го изпълнявате, ако разберете тези истини, ще ви е лесно да изпълнявате дълга си да разпространявате евангелието добре. Освен това, от негативна гледна точка, трябва да размишлявате и върху въпросите кои неправилни практики трябва да избягвате, кои от тях се класифицират като добри намерения на човека и дали идеите и практиките на хората в крайна сметка съответстват на принципите за разпространяване на евангелието. Това означава, че всяко поведение, всяка практика, всеки принцип и всяко заключение в процеса на разпространяване на евангелието трябва да се проучат добре, за да се провери дали в крайна сметка съответстват на истините принципи. Постоянствайте само в тези от тях, които съответстват на истините принципи, и се откажете от онези, които не им съответстват. Само така резултатите от изпълнението на дълга за разпространяване на евангелието постепенно ще се подобрят. Освен това трябва да практикувате хармонична съвместна работа, което е от най-голяма полза за делото на евангелието. Трудно се работи без хармонично сътрудничество. Братята и сестрите трябва да са толерантни и търпеливи един към друг и взаимно да се подкрепят. Хармоничното сътрудничество е необходимо, за да изпълняват добре дълга си. Трябва да се подчиняват на този, който казва правилното нещо. Недейте все да прибързвате със заключението, че сте прави, а другите грешат. Трябва да правите преценки според Божиите слова. За да постигнете съгласие, разговаряйте за истината според принципите, определени от Божия дом. Освен това трябва да се учите един от друг, докато си съдействате при изпълнение на дълга си. Оставете силната страна на единия да компенсира недостатъка на другия и не бъдете прекалено строги към останалите. При това в отношението си към хората, които изследват истинския път, трябва да проявявате внимание и предпазливост и да се уповавате на любовта. Защото всеки, който изследва истинския път, е невярващ. Дори и религиозните сред тях в известна степен са невярващи. И всички те са крехки. Склонни са да противоречат, ако нещо не съвпада с представите им, и да оспорват всяка фраза, която не съответства на волята им. Затова трябва да сме толерантни и търпеливи, когато разпространяваме евангелието сред тях. Това изисква изключителна любов от наша страна, както и някои методи и подходи. От решаващо значение обаче е да им четем Божиите слова, да им предадем всички истини, които Бог изразява, за да спаси човека, и да им позволим да чуят Божия глас и словата на Създателя. Така ще извлекат ползи. Най-важният принцип на проповядването на евангелието е да позволим на онези, които жадуват за явяването на Бог и обичат истината, да четат Божиите слова и да чуват Божия глас. Затова им говорете по-малко човешки думи и им четете повече от Божиите слова. Щом приключите с четенето, общувайте за истината. По този начин те могат да чуят Божия глас и да разберат част от истината. Тогава вероятно ще се върнат пред Бог. Разпространяването на евангелието е отговорност и задължение на всеки и всички. Независимо на кого се пада това задължение, никой не трябва да се измъква от него или да използва каквито и да било извинения или причини, за да откаже. Някои хора казват: „Не умея да говоря добре, не разбирам Библията, а и съм много млад. Какво бих могъл да направя, ако се сблъскам с изкушение или опасност?“. Такива думи са погрешни. Разпространяването на евангелието не означава, че ти е възложено да вършиш опасни неща. Божият дом няма да ти позволи да отидеш там, където има опасност. Църквата следва принципи при определянето на хората, които да разпространяват евангелието. Става дума не за това, че те трябва да поемат рискове, а за това да се направи разумна организация въз основа на индивидуалните условия, заложби и силни страни. Братята и сестрите си сътрудничат помежду си и работата ще бъде възложена на тези, които са подходящи да я изпълняват. Не може да се каже, че няма абсолютно никакъв риск. Всеки жив човек понякога се сблъсква с опасности. Ако Бог те изпрати директно, тогава имаш неотменимия дълг да приемеш, дори това да означава, че ще се сблъскаш с изкушение, болка или опасност. Защо трябва да считаш, че имаш неотменим дълг да приемеш? (Това е отговорност на хората.) Правилно, само по този начин наистина приемате разпространяването на евангелието като своя отговорност и задължение. Това е правилното отношение, което човек трябва да има. Това е истината и като такава хората трябва да я приемат, и то безрезервно. Ако един ден за теб не е подходящо да изпълняваш друг дълг или ако са необходими хора за разпространяването на евангелието и съответно ти бъдеш определен да го разпространяваш, какво ще направиш? Трябва да го приемеш като неотменим дълг, който трябва да свършиш, без никакви противоречиви емоции, анализи или внимателни проверки. Това е Божие поръчение. Това е твоя отговорност. Това е твой дълг. Не ти трябва да избираш. Тъй като следваш Бог, не можеш да правиш собствен избор. Защо да не можете да правите избор? Защото разпространяването на евангелието е Божие поръчение и всички Божии избраници участват в това дело. Някои хора казват: „Аз съм на повече от 80 години, дори не мога да изляза от дома си. Дали Бог може все пак да ми възложи това поръчение?“. Други казват: „Аз съм само на 18 или 19 години, не съм видял много от света и не знам как да общувам с хората. Много съм срамежлив и се страхувам да говоря публично. Дали Бог може все пак да ми възложи този дълг?“. Бог ти възлага това поръчение независимо от всичко. На колкото и години да си, трябва да направиш всичко възможно, за да изпълниш дълга си да разпространяваш евангелието. Разпространявай го колкото се може повече и сред колкото се може повече хора. Независимо какъв дълг изпълняваш в момента, трябва да направиш всичко възможно, за да разпространяваш евангелието. Ако някой ден имаш възможност да разпространиш евангелието на някого, трябва ли да го направиш? (Да.) Така е правилно. Много хора имат свой дълг, но могат да разпространяват евангелието в свободното си време и дори да постигнат някакви резултати. Бог одобрява това. Следователно всеки е длъжен да разпространява евангелието. Не трябва да правиш собствен избор или да бягаш от тази отговорност, а да съдействаш активно и доброволно. Не се отнасяй пасивно или негативно, не отказвай и не си измисляй причини или оправдания, за да не изпълниш този дълг. Някои хора казват: „Средата, в която се намирам, е твърде опасна. Мога ли да се въздържа от разпространяване на евангелието?“. Ако в момента си с малък духовен ръст, ако има някой друг, който да те замени, и си годен да изпълняваш друг дълг, тогава можеш да смениш дълга си с друг. Но какво трябва да направиш, ако именно ти си този, който трябва да изпълни този дълг? (Имам неотменимия дълг да приема.) Така е правилно. Имате неотменимия дълг да го приемете и да го приемете от Бог. Това е отговорността и задължението на всяко сътворено същество. Някои хора казват: „Аз съм физически слаб, затова не мога да понеса трудностите, свързани с разпространяването на евангелието“. Ако не можеш да понесеш това голямо изпитание, можеш ли да понесеш поне по-малките трудности? Ако изобщо не можеш да понесеш никаква трудност, тогава не трябва ли да понесеш голямото изпитание на наказанието? Докато си жив и дишаш, трябва да изпълняваш дълга си, да разпространяваш евангелието. Това е напълно естествено и обосновано. Ако отхвърляш своя дълг, ако не проповядваш евангелието и предпочиташ да се измъкнеш и да избягаш от отговорностите си, това не е правилното отношение на едно човешко същество, нито е редно хората да се държат съпротивително и отбранително. Те трябва да са готови да приемат разпространяването на евангелието като свое задължение и дълг по всяко време и на всяко място. Някои хора казват: „Вярвам в Бог от толкова много години, но църквата никога не ми е възлагала да разпространявам евангелието“. Дали това е добро или лошо нещо? Тук не става въпрос за добро или лошо. Може би Бог все още не се нуждае от теб да отидеш да разпространяваш евангелието, но се нуждае от теб да изпълняваш друг дълг. Всеки дълг е важен, така че как трябва да избираш измежду тях? Трябва да се покоряваш на подредбите на църквата, без никакви лични желания. Когато Бог има нужда от теб да разпространяваш евангелието, Той казва: „Сега не е подходящо или важно да изпълняваш настоящия си дълг. Дългът да разпространяваш евангелието е по-важен“. Какво трябва да направиш тогава? Трябва да го приемеш като неотменим дълг, който трябва да свършиш, без да го анализираш, преценяваш или проучваш внимателно, а още по-малко да му се противопоставяш или да го отхвърляш. Това е правилното отношение, което сътвореното същество трябва да възприеме към Създателя. Когато хората възприемат такова отношение, може ли да се каже, че в известен смисъл взаимоотношението между тях и Бог е нормално и подходящо? В какво се проявява взаимоотношението между човека и Бог? То се проявява в начина, по който се отнасяш към нещата, които Бог би искал да направиш. Ако Бог ти възложи да направиш нещо, а ти обмисляш и размишляваш по въпроса, като питаш: „Защо искаш да направя това? Това ще ми бъде ли от полза?“ — ако можеш да разсъждаваш по този начин, тогава взаимоотношението ти с Бог е ненормално и ти не си успял да Му се покориш. Ако казваш: „Това е нещо важно, което Бог ми е казал да направя. Не мога да бъда небрежен към това, което Бог иска от мен да направя. Трябва да се справям с него внимателно. Каквото и да поиска Бог от мен да направя, каквото и да ми повери, това е мой дълг. Ще слушам Бог и ще правя всичко, което Той отреди. Не мога да откажа. Ако не мога да остана непоколебим в дълга си, ако откажа, ако не го приема сериозно, ако не го изпълня добре, това е предателство към Бог“ — тогава имаш разума, присъщ на сътвореното същество, и си приел правилното отношение, което едно сътворено същество трябва да има към своя дълг. Ако знаеш много добре, че това е Божие поръчение, но все пак отказваш да го приемеш и оправдаваш измъкването от дълга си, тогава е налице сериозен проблем. Това не е просто бунтуване срещу Бог — това е предателство към Него. Ако вярваш в Бог, трябва да заемеш позицията и статуса на сътворено същество и да приемеш и да се покориш на поръченията на Създателя. Това е правилното отношение. Ако ти липсва правилното отношение към дълга ти, то този проблем е от много сериозно естество. Ако когато току-що си започнал да вярваш, не разбираш истината, няма нужда да се занимаваме сериозно с теб. Ако си вярвал в Бог няколко години и разбираш някои истини, но все още си способен да отхвърлиш Божие поръчение, ако не разпространяваш евангелието и все още си нехаен при изпълнението на дълга си, какво е естеството на този проблем? Това не само показва липса на съвест и разум, но най-вече представлява бунтуване и противопоставяне на Бог, това е предателство към Него. Може да се каже, че това е голямо предателство и няма да е преувеличено. Такъв човек не е достоен да се нарече човешко същество и неминуемо ще понесе наказание. След като признаваш, че си сътворено същество, какъв е разумът, присъщ на сътворените същества? Да правиш всичко, което Създателят ти каже, и да се покоряваш на всички подредби на Създателя. Това са съвестта и разумът, присъщи на човешките същества. От онези, които разбират истината, се очаква още повече да се покоряват безпрекословно на подредбите и ръководството на Бог. Те никога не трябва да се бунтуват за нищо на света.

Истината относно разпространяването на евангелието се отнася за широк кръг хора. Тя би следвало да се отнася за всички. Първоначално, когато някои хора чуваха общението за този аспект на истината, те си мислеха, че той не се отнася за тях. Но сега вече всеки би трябвало да има нагласа за приемане по отношение на дълга за разпространяване на евангелието и всеки би трябвало да е наясно с този аспект на истината. Освен това всеки трябва да има точно определение за този дълг. И така, в каква позиция са се поставили хората? (В позицията на сътворени същества.) След като си сътворено същество, какъв е най-важният приоритет на едно сътворено същество? (Да се покорява на Създателя.) Кое е първото конкретно проявление на покорство пред Създателя? (Да изпълняваме дълга си на сътворени същества.) Кой тогава е първият дълг, който трябва да изпълнява едно сътворено същество? (Да разпространява евангелието и да свидетелства за Бог.) Точно така. Това е отговорът, който търся. Вървели сте по много криволичещ път, преди най-накрая да попаднете на правилния отговор. Първият приоритет на всяко сътворено същество е да разпространява евангелието, да свидетелства за Божието дело и да го разпространява по целия свят и до всички краища на земята. Това е отговорността и задължението на всеки, който приема Божието евангелие. Това е негов неотменим дълг. Възможно е в момента да не изпълняваш този дълг или този дълг да е нещо далечно за теб, или никога да не си се замислял, че това е дълг, който трябва да изпълняваш. Сърцето ти обаче трябва да е наясно със следното: този дълг е свързан с теб. Той е не само отговорност към другите, но и твоя отговорност и твой дълг. Това, че в момента не ти е възложено да изпълняваш този дълг, не означава, че този дълг не те касае, че изпълнението на този дълг не се отнася за теб или че Бог не ти е поверил изпълнението на този дълг. Ако твоето възприемане може да се издигне до това ниво, не означава ли това, че гледната точка за дълга на разпространяване на евангелието, която поддържаш в сърцето си, е в съответствие с истината и с Божието намерение? Когато разбирането ви се издигне до това ниво, един ден, след като всички вие сте свършили цялата непосредствена работа, която имате, Бог ще издаде заповед да ви разпръсне и да ви разпредели навсякъде, дори на места, които ви се струват най-странни, най-неприятни и най-трудни. Какво ще направите тогава? (Наш неотменим дълг ще е да приемем.) Сега казвате това, но когато денят настъпи, очите ви като нищо могат да се напълнят със сълзи. Ето по какъв начин трябва да се подготвите. Трябва да осъзнаеш следното: „Това е епохата, в която съм се родил. Имам късмета, че съм приел Божието дело от последните дни и късмета, че имам участие в делото на Божия план за управление. Следователно стойността и значението на моя живот трябва да бъдат в това да посветя енергията на целия си живот на разрастването на Божието евангелско дело. Няма да мисля за нищо друго“. Имате ли тази амбиция? (Да.) Трябва да имате тази амбиция и да сте направили тази подготовка и план. Само по този начин можете да бъдете истински сътворени същества — сътворени същества, които Бог обича и които са задоволителни за Него. Някои хора казват: „Не съм готов и бих се уплашил, ако сега ме накарат да разпространявам евангелието“. Не се бой, Бог няма да те принуди да правиш това, ако още не си готов. А ако кажеш, че си готов, Бог може да не те използва точно сега. В такъв случай кога ще те използва? Това нещо зависи от Бог, така че не трябва да се тревожиш за него. Когато Бог иска да те използва, Той ще подготви всичко. Когато имаш необходимия духовен ръст и преживяване, и отговаряш на всички останали необходими условия, Той може да нареди нещата за теб така, че да разпространяваш евангелието на различни места. Когато дойде това време, може ли да бъдеш наречен вестител на евангелието? (Не.) Тези, които изпълняват този дълг, в никакъв момент не могат да бъдат наричани вестители на евангелието. Това никога няма да се промени. Как трябва да се наричат такива хора? (Хора, които разпространяват евангелието.) Това е по-точно. Независимо как се наричат такива хора, това е дългът, който изпълняват. Това е истината и тя никога няма да се промени. Ако наименованието се промени и идентичността на тези хора се промени, тогава ще се промени същността на делото. Промени ли се същността, то ще се отклони от пътя на истината. Отклони ли се делото от пътя на истината, то ще се превърне в религиозно поведение. В този случай хората ще се отдалечават все повече и повече от пътя на спасението, като вървят на юг, докато всъщност искат да вървят на север. Затова никога не тръгвайте по грешния път. Всеки път, когато разпространяващите евангелието са изпратени с тази заръка на различни места, те не правят нищо повече от това да изпълняват дълга си да разпространяват евангелието. Те не са свидетели, не са проповедници, а още по-малко са вестители на евангелието. Това е вечна и неизменна истина.

От това, което казах дотук, повечето хора сигурно са се почувствали с просветлени сърца и много от тях потриват ръце в нетърпеливо очакване и си мислят: „Страхотно! Бъдещето изглежда много обещаващо! Пътят, който Бог е подготвил за нас, е огрят от ярка светлина!“. Това не е непременно вярно. Бог има подредба за всеки Божи последовател. Всеки от тях има среда, подготвена за него от Бог, в която да изпълнява дълга си, и разполага с Божията благодат и благосклонност, на които може да се наслаждава. Те също имат специални обстоятелства, които Бог подготвя за тях, и трябва да преминат през много страдания — нищо подобно на спокойното плаване, което хората си представят. Освен това, ако признаеш, че си сътворено същество, трябва да се подготвиш да страдаш и да платиш определена цена в името на изпълнението на отговорността си да разпространяваш евангелието и в името на това да изпълняваш дълга си както трябва. Цената може да бъде страдание от някакво физическо заболяване или затруднение, преследване от страна на големия червен змей, или неразбиране от страна на светските хора, както и премеждията, които човек преживява, когато разпространява евангелието: да бъде предаден, бит или руган, да бъде осъден — дори да бъде нападнат от тълпа и изложен на смъртна опасност. Възможно е в хода на разпространяване на евангелието да умрете, преди Божието дело да е завършено, и да не доживеете деня на Божията слава. Трябва да сте подготвени за това. Това няма за цел да ви плаши, но е факт. Сега, след като изясних това и вие го разбрахте, ако все още имате тази амбиция, ако сте сигурни, че тя няма да се промени, и ако останете предани до смърт, това доказва, че притежавате определен духовен ръст. Недейте да приемате, че разпространяването на евангелието в отвъдморските страни, в които има религиозни свободи и човешки права, ще бъде безопасно, че всичко, което правите, ще върви гладко и ще е благословено от Бог, и че великото Божие могъщество и Неговата власт ще ви съпътстват във всичко. Всичко това е в човешките представи и фантазии. Фарисеите също вярваха в Бог, но хванаха въплътения Бог и Го разпънаха на кръста. И така, какво лошо е способен да стори на въплътения Бог днешният религиозен свят? Те извършиха толкова много лоши неща. Съдиха Бог, заклеймяваха Го, хулиха Го. Няма лошо нещо, на което да не са способни. Не забравяйте, че именно вярващи хванаха Господ Исус и Го разпънаха на кръста. Само те имаха възможност да направят нещо подобно. Невярващите не се интересуваха от това. Именно тези вярващи се сговориха с управляващите да хванат Господ Исус и да Го разпънат на кръста. Освен това как умряха онези ученици на Господ Исус? Сред учениците имаше такива, които бяха убити с камъни, влачени от кон, разпънати с главата надолу, разчленени от пет коня — сполетя ги всякаква смърт. Каква беше причината за смъртта им? Законно ли бяха екзекутирани за престъпленията си? Не. Те разпространяваха евангелието на Господ, но хората по света не го приеха, а вместо това ги заклеймяваха, биеха и хокаха, и дори ги убиваха — така бяха убити като мъченици. Нека не говорим за крайния изход на онези мъченици или за това как Бог определя поведението им, а да се запитаме следното. Когато стигнаха до края, дали начинът, по който посрещнаха края на живота си, съответстваше на човешките представи? (Не, не съответстваше.) От гледна точка на човешките представи те платиха толкова висока цена, за да разпространяват Божието дело, но в крайна сметка бяха убити от Сатана. Това не съответства на човешките представи, но точно това им се случи. Бог го допусна. Каква истина може да се търси в това? Това, че Бог допусна да умрат така, Негово проклятие и заклеймяване ли беше, или беше Негов план и благословия? Не беше нито едното, нито другото. А какво беше? Сега хората си мислят за смъртта им с много болка, но така стояха нещата. Какво е обяснението за това, че хората, които вярваха в Бог, умряха така? Когато споменаваме тази тема, вие се поставяте на тяхно място. Така че натъжават ли се сърцата ви? Изпитвате ли скрита болка? Мислите си: „Тези хора са изпълнили дълга си да разпространяват Божието евангелие и би трябвало да се смятат за добри хора. Как тогава е възможно да стигнат до такъв край и такъв изход?“. Ето как умряха и си отидоха телата им; това беше начинът на тяхното отпътуване от човешкия свят, но това не означаваше, че изходът им беше същият. Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и заминаване, или както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да разбереш ясно. Напротив, те използваха именно тези средства, за да заклеймят този свят и да свидетелстват за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великата Божия сила и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да възвестят на света, да потвърдят пред хората, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е плътта на въплътеният Бог, че делото на изкупление на цялото човечество, което Той извърши, позволява на това човечество да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разпространяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си. Семейството, богатството и материалните неща в този живот са външни неща; единственото нещо, свързано със собствената им личност, е животът. За всеки жив човек животът е това, което е най-достойно да бъде ценено, най-скъпоценното нещо и, както се оказва, тези хора са били способни да отдадат най-ценното си — живота — като потвърждение и свидетелство за Божията любов към човечеството. До деня на смъртта си те не отрекоха Божието име, нито Божието дело и използваха последните мигове от живота си, за да свидетелстват за съществуването на този факт — нима това не е най-висшата форма на свидетелство? Това е най-добрият начин за изпълнение на дълга; това е да изпълниш своята отговорност. Когато Сатана ги заплашваше и тероризираше, а накрая дори когато ги накара да платят с цената на живота си, те не изоставиха отговорността си. Ето какво означава да изпълниш дълга си във възможно най-голяма степен. Какво имам предвид под това? Искам ли да те накарам да използваш същия метод, за да свидетелстваш за Бог и да разпространяваш евангелието Му? Не е задължително да го правиш, но трябва да разбереш, че това е твоя отговорност и че ако Бог има нужда да го направиш, трябва да го приемеш като неотменим дълг, който трябва да свършиш. Днес хората изпитват страх и притеснения, но каква е целта на тези чувства? Ако Бог не се нуждае да го правиш, какъв е смисълът да се тревожиш за това? Ако Бог има нужда да го направиш, не бива да бягаш от тази отговорност, нито да я отхвърляш. Трябва да сътрудничиш активно и да я приемеш без притеснения. Както и да умре човек, той не трябва да умира пред Сатана и не трябва да умира в ръцете на Сатана. Ако някой ще умира, трябва да умре в ръцете на Бог. Хората идват от Бог и се връщат при Бог — такъв разум и нагласа трябва да притежава едно сътворено същество. Това е последната истина, която човек трябва да разбере, когато разпространява евангелието и изпълнява своя дълг — човек трябва да плати цената на живота си, за да разпространява и свидетелства за евангелието на въплътения Бог, Който извършва Своето дело и спасява човечеството. Ако имаш този стремеж, ако можеш да свидетелстваш по този начин, това е чудесно. Ако все още не притежаваш такъв стремеж, трябва поне да изпълняваш правилно отговорността и дълга, които стоят пред теб, а другото да повериш на Бог. Може би тогава, с отминаването на месеците и годините, докато опитът и възрастта ти се увеличават, а разбирането ти за истината се задълбочава, ще осъзнаеш, че имаш задължението и отговорността да отдадеш живота си за делото на Божието евангелие, дори до последния миг от живота си.

Сега е подходящият момент да започнем да говорим по тези теми, защото разпространението на евангелието на царството вече е започнало. Навремето в Епохата на закона и в Епохата на благодатта, някои древни пророци и светци са отдали живота си за разпространението на евангелието, така че родените в последните дни също могат да отдадат живота си за тази кауза. Това не е нещо ново или внезапно, а още по-малко е някакво прекомерно изискване. Това трябва да правят сътворените същества и е дългът, който трябва да изпълняват. Това е истината. Това е най-висшата истина. Ако всичко, което правиш, е да скандираш лозунги за това какво искаш да направиш за Бог, как искаш да изпълняваш дълга си и колко много искаш да отдадеш всичко на Бог и да полагаш усилия за Него, това е безполезно. Когато се сблъскаш с реалността, когато от теб бъде поискано да пожертваш живота си, независимо дали се оплакваш в последния момент, дали си готов и дали си наистина покорен — това е изпитанието за твоя духовен ръст. Ако в момента, в който животът ти предстои да бъде отнет, ти си спокоен, желаеш го и се покоряваш, без да се оплакваш, ако считаш, че си изпълнил отговорностите, задълженията и дълга си докрай, ако сърцето ти е радостно и спокойно — ако си тръгнеш по този начин, то за Бог ти изобщо не си тръгнал. По-скоро живееш в друг свят и в друга форма. Не си направил нищо друго, освен да промениш начина си на живот. В никакъв случай не си истински мъртъв. Хората го виждат така: „Този човек умря толкова млад, колко жалко!“. Но в очите на Бог ти не си умрял и не си отишъл да страдаш. Вместо това ти си отишъл да се радваш на благословии и да се приближиш до Бог. Понеже като сътворено същество в Божиите очи ти вече отговаряш на критериите в изпълнението на дълга си, вече си приключил своя дълг, Бог не се нуждае повече от теб, за да изпълняваш този дълг сред редиците на сътворените същества. За Бог твоето „заминаване“ не е „заминаване“, а си бил „отнет“, „заведен“ или „изведен“, и това е нещо добро. Желаете ли да бъдете изведени от Бог? (Желаем го.) Не пожелавайте това. В този живот има много неща, които човек не разбира. Не бързайте да стигнете до тази стъпка. Преди да настъпи този ден, трябва да се стремиш да разбереш повече от истината и да знаеш повече за Създателя. Не оставяйте нищо след себе си, за което ще съжалявате. Защо казвам да не оставяте нищо след себе си, за което ще съжалявате? В този живот хората всъщност не разполагат с много време да преминат от разбиране на нещата към получаване на възможността, притежаване на заложбите и удовлетворяване на условията за участие в диалог със Създателя и постигане на истинско разбиране и познание за Създателя и боязън пред Него, както и богобоязливост, и да тръгнат по пътя на богобоязливостта и отбягването на злото. Ако сега искаш Бог бързо да те отведе, значи си безотговорен към целия свой живот. За да си отговорен, трябва да побързаш да се въоръжиш с истината, да размишляваш повече над себе си, когато нещо ти се случи, и бързо да си наваксаш заради собствените си недостатъци. След това трябва да си способен да практикуваш истината и да постъпваш в съответствие с принципите, и да навлезеш в истината реалност. Трябва да опознаеш Бог повече, да си способен да познаваш и разбираш Божиите намерения и да не живееш напразно; трябва да научиш къде е Създателят, какви са Неговите намерения и какво представлява радостта, гнева, скръбта и щастието на Създателя. Дори и да не успееш да постигнеш по-задълбочено познание за тези неща или да постигнеш познание за всички тях, трябва поне най-общо да Го разбираш, никога да не Го предаваш, да притежаваш съответствие на Бог в основни линии, да си внимателен към Него, да Му предлагаш известна утеха и да правиш това, което едно сътворено същество трябва да прави и в общи линии да постигне. Това наистина не е лесен подвиг. В процеса на изпълнение на дълга си, хората могат постепенно да опознаят себе си, а така да опознаят и Бог. Този процес всъщност е взаимодействие между Създателя и сътворените същества и трябва да е процес, който си струва хората да го помнят цял живот. Този процес трябва да носи истинска наслада на хората, а не да е болезнен и труден за понасяне. Затова хората трябва да ценят дните и нощите, годините и месеците, прекарани в изпълнение на дълга си. Те трябва да ценят този етап от време, а не да го считат за бреме или тежест. Те трябва да се насладят на този етап от живота си и да го преживеят, а след това да разберат истината и да изживеят малко човешко подобие, да имат богобоязливо сърце и ще вършат все по-малко зло. Ако разбираш голяма част от истината, не вършиш неща, които разстройват Бог или към които Той изпитва неприязън, и когато дойдеш пред Бог, почувстваш, че Той вече не те ненавижда, това е прекрасно нещо! Щом човек постигне това, нима няма да е спокоен, ако е на прага на смъртта? И така, какво не е наред при онези хора, които се молят да умрат сега? Те просто искат да се отърват, за да не страдат. Те просто искат набързо да приключат с този живот, за да могат да отидат и да се представят пред Бог. Искаш да Му се представиш, но Той още не те иска. Защо да Му се представяш още преди да те е призовал? Недей да Му се представяш преди да ти е дошло времето. Това не е добре. Ако изживееш смислен и стойностен живот и Бог те прибере, това е прекрасно нещо!

Всички ли разбирате какво обсъждахме днес? Надявам се, че тези слова не са ви натоварили допълнително, и се надявам, че съдържанието на днешното общение не ви е уплашило. Надявам се, че по-скоро ви е позволило да разберете някои истини, които трябва да разбирате, за да се справяте по-добре с въпроса за вярата в Бог и да се чувствате по-аргументирани и по-наясно по отношение на този въпрос. Постигнаха ли Моите слова този резултат? (Постигнаха го.) Опишете Ми го. (В миналото не приемах истински разпространяването на евангелието за свой дълг. В сърцето си таях много погрешни възгледи. Мислех, че ще ми бъде възложено да разпространявам евангелието само ако изпълнявам лошо другите си задължения. Струваше ми се, че разпространяването на евангелието е най-лошият дълг, и не смятах разпространяването на евангелието наистина за поръчение, което Бог поверява на човека. Днес Божието общение ни каза, че разпространяването на евангелието и свидетелстването за Бог е отговорност на човека и хората трябва да чувстват като неотменим дълг да отидат и да изпълнят тази отговорност. Едва тогава почувствах, че моите възгледи са твърде нелепи и че те са били причината да не искам наистина да изпълнявам правилно дълга си да разпространявам евангелието. Като слушах Божието общение днес, възгледите ми се преобърнаха.) Отлично. Някой друг иска ли да говори? (Някога си мислех, че съм просто едно малко сътворено същество, и не приемах изпълнението на този дълг за някакъв голям въпрос. Смятах, че дългът ми е маловажен и не заслужава внимание. Днес обаче чух Бог да казва, че изпълняваният от всеки човек дълг, който Той е предопределил, е бил повелен от Него и че всеки дълг е бил внимателно планиран и подреден от Него. Ако хората не изпълняват дълга си с преданост, те избягват своите отговорности и задължения. По-специално, когато чух в Божието общение, че разпространяването на евангелието и свидетелстването за Бог е поръчение, което Бог поверява на всеки, и отговорност на сътворените същества, това ми даде голяма вяра и голяма амбиция да вървя по пътя, който Бог е повелил. Искам да поема отговорност за живота си, да изпълнявам добре дълга си и да завърша мисията си. Тогава ще съм способен да дам частица утеха на Бог. След като изслушах Божието общение, сърцето ми беше особено развълнувано. Почувствах, че повече не мога да подценявам поръчението, което Бог ми е дал.) Добре казано. Всеки се чувства по същия начин, нали? (Да.) Както виждаш, когато хората не разбират истината, те се объркват и могат да пренебрегнат дори такова голямо нещо като разпространяването на евангелието. Когато обаче за истината се разговаря ясно, хората осъзнават значението на този въпрос, опознават собственото си положение и знаят стойността на собствения си живот. Означава ли това, че имат посока? (Да.) Истината може да промени човешките сърца. Освен истината, има ли някаква теория, която може да докосне сърцето ти и да промени възгледите ти? Няма такава, само пътят на истината може да промени възгледите ти. Защо този път може да промени възгледите ти? Защото тези истини са толкова практически, че никой не може да ги опровергае. Тези истини са свързани с живота на човека и с мисията на човешкия живот. Те са тясно обвързани с човешките същества. Не са без значение за тях. Не са някакви незначителни неща, а са свързани с мисията на човешкия живот и със стойността и смисъла на това да живееш. Ето защо, когато са изречени ясно, тези слова могат да променят сърцата на хората, така че те да започнат да приемат тези слова и да променят възгледите си. Днешното общение трябва да е изиграло определена роля за промяна на отношението на хората към дълга им. Ако тези истини могат да променят живота на хората, начина им на живот и посоката, която следват в стремежа си, това би било чудесно. Това би означавало, че днес не съм изрекъл тези слова напразно. Сега, след като завърших Моето общение за тези истини, вие трябва постепенно да ги прилагате, преживявате и осмисляте в ежедневния си живот. Когато тези истини се превърнат в твоя реалност и в твой живот, Бог няма да изтрие твоето звание на сътворено същество и ти наистина ще си придобил нещо. В такъв момент, когато Бог наистина поиска от теб да предложиш живота си и да използваш живота си, за да свидетелстваш за Неговите дела и за Неговото евангелие, ти ще си освободен от тревога и страх и със сигурност няма да откажеш. Ще приемеш с радост. Тъй като това е поръчение, поверено ти от Създателя, ти ще го приемеш от Бог. Ето защо, за да дочакат и приветстват този ден, освен че трябва да са способни да разбират тези истини, хората сега трябва да работят усилено, за да се въоръжат с Божиите слова и да придобият по-големи и по-дълбоки познания за Божието дело и Божия нрав. Ето това е най-важното.

25 декември 2018 г.