Чувал съм, че някои от онези, които разпространяват евангелието, нямат никаква любов в сърцата си. Докато се занимават с представите и въпросите на хората, които проучват истинския път, тези разпространители на евангелието многократно участват в общение. Когато обаче тези хора все още не разбират и продължават да задават въпроси отново и отново, тези разпространители на евангелието не могат повече да понесат това и започват да ги поучават. „Задавате твърде много въпроси. Не разбирате истината, независимо колко разговарям с вас. Заложбите ви са твърде скромни, нямате способност за възприемане и не можете да придобиете истината и живота. Всички вие сте полагащи труд“. Някои хора не могат да понесат такива думи и за известно време стават негативни. Хората се различават един от друг. Някои виждат, че Божиите слова са истината, когато проучват истинския път. Дори да имат някакви представи и проблеми, те ги разрешават, докато четат Божиите слова. Тези хора са толкова чисти, че лесно могат да приемат истината. Те сами четат Божиите слова, търсят и проучват, а когато после някой разговаря с тях, с готовност приемат истинския път и се присъединяват към църквата. Други хора обаче имат много въпроси. Те трябва да проучват, докато не намерят яснота във всички отношения. Дори да има само една точка, която не са проучили, докато не им се изясни, те няма да приемат истинския път. Тези хора са внимателни и предпазливи във всичко, което правят. Някои от онези, които разпространяват евангелието, нямат никаква любов в сърцата си към такива хора. Какво е тяхното отношение? „Можеш да вярваш, а можеш и да не вярваш! Няма да си голяма загуба за Божия дом, нито пък ще си някаква голяма придобивка. Ако не вярваш, просто си тръгни! Как може да имаш толкова много въпроси? Вече ти беше отговорено на всички.“ Всъщност тези разпространители на евангелието не отговарят ясно на въпросите, поставени от тези потенциални приемници на евангелието, не разговарят ясно за истината, не разсейват напълно съмненията в сърцата на тези хора, а искат от тях да изоставят представите си и да приемат евангелието възможно най-бързо. Нима това е нещо, което хората могат да бъдат принудени да направят, дори и да не са готови? Ако някой каже откровено, че не разбира, тогава трябва да му прочетеш няколко пасажа от Божиите слова, свързани с неговите проблеми и представи, а след това да разговаряте за истината, за да му дадеш възможност да разбере. Някои потенциални приемници на евангелието обичат да стигат до корена на нещата. Такива хора искат да установят всичко. Те не искат да ти създават затруднения, не се заяждат на дребно, нито придирят, просто приемат нещата сериозно. Когато попаднат на такива сериозни хора, някои от онези, които разпространяват евангелието, не могат да отговорят на въпросите им и чувстват, че са станали за смях. В резултат на това не искат да разговарят с такива хора, като казват: „Толкова години съм разпространявал евангелието, но никога не съм имал такъв трън в петата!“. Тези разпространители на евангелието наричат такива хора трън в петата. Всъщност тези разпространители на евангелието имат само половинчато разбиране за който и да е аспект на истината, говорят за някакви велики доктрини и празни думи и се опитват да накарат хората да ги приемат за истината. Нима това не поставя другите в трудно положение? Ако другите не разбират и задават подробни въпроси, те не са доволни и казват: „Обясних ти трите етапа на Божието дело и ги обясних ясно. Ако все още не можеш да разбереш, след като съм казал толкова много, трябва сам да четеш Божиите слова, за да преодолееш представите си. Божието слово е точно пред очите ти. Ако го прочетеш и разбереш, тогава вярвай. Ако не можеш да го разбереш, тогава не вярвай!“. След като чуят това, потенциалните приемници на евангелието си мислят: „Ако продължавам да задавам въпроси, може да изгубя шанса си да бъда спасен и няма да съм способен да получа благословии. Тогава няма да задавам въпроси, а просто бързо ще се съглася с него и ще вярвам!“. След това тези хора продължават да посещават сбирки и да слушат внимателно проповеди, като постепенно започват да разбират някои истини и постепенно преодоляват представите си. Независимо как се развива вярата им сега, дали това е подходящ начин да се разпространява евангелието? Може ли да се каже, че тези разпространители на евангелието са изпълнили своята отговорност? (Не може.) Когато проповядвате евангелието, първо трябва да изпълнявате своята отговорност. Трябва да следваш съвестта и разума си, за да правиш всичко, което можеш и което трябва. Трябва да отговаряш с любов на всякакви представи, които човекът, изследващ истинския път, може да има, и да даваш отговори на всякакви въпроси, които той повдига. Ако наистина не можеш да отговориш, можеш да намериш няколко уместни откъса от Божиите слова, които да му почетеш, или му покажеш уместни видеоклипове със свидетелства за преживяване или някои уместни филми за свидетелства от евангелието. Този подход е напълно способен да постигне резултати; най-малкото ще си изпълнил отговорността си и съвестта ти няма да те измъчва. Но ако си повърхностен и неподготвен, има риск да забавиш нещата и няма да е лесно да спечелиш този човек. Когато разпространява евангелието сред други хора, човек трябва да изпълнява своята отговорност. Как трябва да се разбира думата „отговорност“? Как точно трябва да бъде въведено и приложено на практика? Е, трябва да разбереш, че след като си приветствал Господ и си изживял Божието дело от последните дни, ти си длъжен да свидетелстваш за Неговото дело пред онези, които копнеят за Неговата поява. И така, как да разпространявате евангелието сред тях? Било то в интернет или в реалния живот, трябва да го разпространявате по начин, който печели хора и дава резултати. Разпространяването на евангелието не е нещо, което се прави, само когато имаш желание и когато си в добро настроение, и нещо, което не се прави, когато не си в добро настроение. То не е и нещо, което да правиш според личните ти предпочитания, като сам решаваш кой да получи предимство, не е нещо, което разпространяваш само сред онези, които харесваш, а не разпространяваш сред онези, които не харесваш. Евангелието трябва да се разпространява според Божиите изисквания и според принципите на Неговия дом. Трябва да изпълняваш отговорността и дълга си на сътворено същество, като правиш всичко, на което си способен, за да свидетелстваш за истините, които разбираш, за Божиите слова и за Божието дело пред онези, които изследват истинския път. По този начин изпълняваш отговорността и дълга на сътворено същество. Какво трябва да прави човек, когато проповядва евангелието? Трябва да изпълнява своята отговорност, да прави всичко възможно и да е готов да плати каквато и да било цена. Възможно е да проповядваш евангелието едва отскоро, да нямаш достатъчно преживяване, да не си много красноречив и да нямаш високо ниво на образование. Всъщност тези неща не са от решаващо значение. Най-важните неща са да избираш подходящи пасажи от Божието слово и да разговаряш за истини, които попадат право в целта и могат да решат проблеми, и отношението ти да е искрено и да трогва хората, така че независимо какво казваш, потенциалните приемници на евангелието да са готови да те слушат, особено когато говориш за реалните си преживявания и говориш от сърце. Ако успееш да накараш потенциалните приемници на евангелието да те харесват, и да ги накараш с готовност да се свързват с теб, да разговарят с теб и да те слушат да свидетелстваш, тогава това е успех. Когато се отнасят към теб като към довереник, с готовност слушат всичко, което казваш, намират всички аспекти на истината, за които разговаряте, за добри и много практически, и са способни да ги приемат всички, тогава можеш лесно да ги придобиеш. Това е мъдростта, която трябва да притежаваш, когато проповядваш евангелието. Ако не можеш да помагаш на хората с любящо сърце и не можеш да им бъдеш довереник, усилието да придобиваш хора, когато проповядваш евангелието, ще ти се стори твърде голямо. Защо се получава така, че тези, които говорят просто и открито, които са прями и добросърдечни, са особено ефективни в проповядването на евангелието? Защото всеки харесва такива хора и е готов да взаимодейства и да изгражда приятелства с тях. Ако подобни хора разбират истината и разговарят за истината по особено практически и ясен начин, ако могат търпеливо да общуват с другите за истината, да разрешават различните проблеми, трудности и пораждащи недоумение неща, които те имат, да проясняват сърцата им и да им носят голяма утеха, другите ще ги харесват и ще им вярват в сърцата си, ще ги приемат като свои довереници и с готовност ще слушат всичко, което казват. Ако хората винаги издигат себе си на пиедестал и поучават другите, като се отнасят с тях като с деца и ученици, другите вероятно ще го смятат за досаден и ще изпитват антипатия към тях. Следователно мъдростта, която трябва да притежаваш, за да проповядваш евангелието, е следната: започни с това да направиш добро впечатление на другите, като говориш по начин, който е приятен за твоите слушатели, и с това да направиш така, че те да придобият нещо и да извлекат някаква полза след като те изслушат. По този начин твоето проповядване на евангелието ще върви гладко, ще процъфтява и ще постигне резултати. Дори ако някои хора не приемат евангелието, те ще видят, че си добър човек и с готовност ще се свържат с теб. Тези, които проповядват евангелието, трябва да знаят как да общуват с хората. Създаването на широк кръг от приятели е добър път, по който да се тръгне. Освен това има още едно нещо, което е от изключителна важност. Независимо на кого проповядваш евангелието, първо трябва да свършиш много подготвителна работа. Трябва да се въоръжиш с истината, да овладееш принципите, да имаш способността да разпознаваш хората и да използваш мъдри методи. Трябва постоянно да практикуваш извършването на тази подготвителна работа. Преди всичко, в разговорите си с хора, които са в процес на изследване, трябва да разбереш и да схванеш от каква среда идват, към кое вероизповедание принадлежат, какви са основните им представи, дали са интроверти или екстроверти, как действат способностите им за възприемане и характерите им. Това е решаващото. След като имаш ясно схващане за потенциалните приемници на евангелието във всяко едно отношение, твоето проповядване на евангелието ще е много по-ефективно и ще знаеш как да предпишеш правилното лекарство, за да преодолеят те своите представи и проблеми. Ако се сблъскаш с изкушения от зли хора, атеисти или дяволи, ще си способен да ги усетиш, да ги разпознаеш такива, каквито са, и набързо да ги изоставиш. Четенето на Божиите слова може да разкрие всички типове хора. Злите хора и атеистите ще бъдат отвратени, когато ги чуят, а дяволите мразят да слушат Божиите слова. Само онези, които жадуват за истината, ще се заинтересуват. Те ще търсят истината и ще задават въпроси. Ето така можеш да се увериш, че те са потенциални приемници на евангелието. След като се уверим в това, можем да ги ангажираме със систематично общение за истината. Когато разговаряме за истината, можем напълно да схванем заложбите на тези потенциални приемници на евангелието, колко добре могат да възприемат истината и какво е състоянието на техните характери. По този начин ще знаем върху кои хора да работим и как да разговаряме за истината. Независимо колко усилия полагаме, те няма да бъдат напразни. В процеса на разпространяване на евангелието, ако не разбираш и не схващаш ситуацията на другата страна и не предписваш правилното лекарство, няма да е лесно да спечелиш хора. Дори да се случи да спечелиш няколко души, това ще е само случайност. Тези, които разбират истината и прозират до същността на нещата, са способни да направят по-малко грешни стъпки при разпространяването на евангелието или да ги избегнат напълно. Те проповядват на хората, на които трябва да проповядват, и не проповядват на хората, на които не трябва. Преди проповядване преценяват точно и избягват извършването на безполезна работа. По този начин те изпълняват дълга си с по-голяма ефективност и по-малко напразни усилия, като постигат добри резултати. Затова, ако искаш да разпространяваш евангелието ефективно, въоръжи се с истината и свърши достатъчно подготвителна работа. Какво ще стане, ако срещнеш религиозен човек, който познава добре Библията, обаче ти не си чел Библията? Какво можеш да направиш? В този момент за теб е твърде късно да се въоръжиш с истината на Библията, така че трябва бързо да го запознаеш с разпространител на евангелието, който разбира Библията. Предай този човек на някого, който разбира Библията. Това е съгласно истините принципи. Ако се опиташ да се перчиш слепешката, като все пак му проповядваш евангелието, този човек няма да приеме евангелието. Този резултат ще бъде причинен от твоята безотговорност. Освен това трябва да намериш време да се въоръжиш с известни познания за Библията, когато не работиш. Да разпространяваш евангелието, без да знаеш нищо за Библията, не е особено осъществимо. Много от въпросите, задавани от изследващите хора, са свързани със словата в Библията. Ако разбираш Библията, можеш да използваш истината на Библията, за да разрешиш тези въпроси. Независимо какви представи поддържат потенциалните приемници на евангелието, можеш да намериш съответните стихове от Библията и Божии слова, за да преодолееш техните представи. Желаният резултат може да се постигне само по този начин. Следователно разпространяването на евангелието изисква известни познания за Библията. Например трябва да знаеш кои пророчества в Стария завет и кои стихове в Новия завет свидетелстват за Божието завръщане и Божието дело от последните дни. Трябва повече да четеш тези слова, повече да ги обмисляш и да ги пазиш в сърцето си. Освен това трябва да разбереш как религиозните хора разбират тези стихове в Библията, да обмисляш по какъв начин да разговаряш, за да ги доведеш до точно и чисто разбиране на тези стихове, и след това да включиш тези стихове от Библията, за да ги насочиш към разбиране на Божието дело от последните дни. Това ли означава да свършиш подготвителната си работа? Точно това означава да свършиш подготвителната работа. Трябва да разбираш потребностите на различните типове хора, които проучват истинския път, след което да извършиш някаква подготвителна работа в съответствие със ситуацията. Само тогава ще си способен да направиш всичко, което можеш, и да изпълниш отговорностите си. Това е твоята отговорност. Някои хора ще кажат: „Не е нужно да правя всичко това. Трябва само да прочета Библията няколко пъти. Независимо до кого разпространявам евангелието, винаги казвам едни и същи неща. Словата, които използвам, за да проповядвам евангелието, са постоянни и не се променят. Аз ще използвам тези слова, а хората могат да вярват или да не вярват. Хората, които не вярват, няма да получат благословии. Те не могат да се оправдаят с мен. В края на краищата аз съм изпълнил своята отговорност“. Изпълнили ли са тези хора своята отговорност? Каква е ситуацията на изследващия човек, каква е възрастта му, нивото му на образование, семейното му положение, хобитата, личността, човешката природа, семейното положение и т.н.? Не знаеш нищо за тези неща, но въпреки това отиваш и му проповядваш. Не си свършил никаква подготвителна работа и не си положил никакви усилия. И все пак твърдиш, че си изпълнил отговорността си? Не означава ли това просто да заблуждаваш хората? Да се отнасяш към дълга си по този начин показва нехайно и безотговорно отношение. Това е небрежно отношение. Проповядваш евангелието с такова отношение, а когато не успееш да спечелиш някого, казваш: „Ако той не вярва, това е просто лош късмет за него. Освен това му липсва духовно разбиране, така че дори и да вярваше, нямаше да е способен да придобие истината или да бъде спасен!“. Това е безотговорно. Ти бягаш от отговорността си. Очевидно не си свършил добре подготвителната си работа. Очевидно е, че не си изпълнил отговорността си, че не си изпълнил дълга си предано. И въпреки това се оправдаваш, като посочваш всевъзможни причини и се опитваш да избягаш от отговорността си с думи. Що за поведение е това? Нарича се измама. За да избягаш от отговорността си, правиш преценки за хората и си вадиш заключения за тях, и говориш безотговорни глупости. Това се нарича надменност и самоправедност, лукавство и порочност. Нарича се също така измама. Означава да се опитваш да измамиш Бог.

Ако Бог ти е поверил задължението да разпространяваш евангелието, трябва да приемеш Божието поръчение почтително и покорно. Трябва да се стремите да се отнасяте с любов и търпение към всеки човек, който изследва истинския път, и да сте способни да понасяте трудности и мъка. Бъдете усърдни и отговорни в разпространяването на евангелието; предоставяйте ясно общение за истината и стигнете до момента, в който сте способни да дадете отчет за действията си пред Бог. Това е отношението, което човек трябва да има към дълга си. Ако някой, който изследва истинския път, се обърне към теб за истината, а ти го отблъснеш, не си способен да разговаряш с него за истината искрено и да разрешиш проблема му, и дори си намираш оправдания, като казваш: „Сега не съм в настроение. Които и да са те, колкото и силно да жадуват за истината или за Божието явление и дело, това не е моя работа. Не зависи от мен дали те могат да вярват. Ако Светият Дух не започне да работи, колкото и да се подготвям, няма да има никаква полза — затова няма да полагам усилия! Както и да е, вече казах всички истини, които разбирам. Дали могат да приемат истинския път, е Божа работа. Това няма нищо общо с мен“, що за отношение е това? Това е безотговорно и закоравяло отношение. Нима не са мнозина тези, които разпространяват евангелието така? Може ли такова разпространяване на евангелието да отговаря на подобаващия критерий? Може ли да възхвалява Бог и да свидетелства за Него? Не, ни най-малко. Подобно разпространяване на евангелието е просто изпълняване на някакъв труд и дори не се доближава до изпълнението на дълга. И така, как може да се разпространява евангелието по подобаващ начин? Независимо кой изследва истинския път, ти трябва първо да свършиш подготвителна работа и да се въоръжиш с истината, а след това разчиташ на любов, търпение, великодушие и чувство за отговорност, за да изпълниш добре този свой дълг. Бъдете неподправени и правете всичко, което можете и трябва да правите. Разпространяването на евангелието по този начин е подобаващо. Ако обстоятелствата не ти позволяват да разпространяваш евангелието или ако човекът, който проучва истинския път, откаже да слуша и си тръгне, вината не е твоя. Направил си каквото трябва и съвестта ти не ще те обвини. Това означава, че си изпълнил своята отговорност. Възможно е някои хора да отговарят на принципите за разпространяване на евангелието, но моментът да не е подходящ. Все още не е настъпило Божието време. В този случай делото на разпространяването на евангелието трябва да се остави настрана за известно време. Оставянето настрана на делото означава ли, че не разпространяваш евангелието до дадения човек? Не означава, че не разпространяваш евангелието, а само това, че изчакваш подходящото време, за да го направиш. На кои други хора не бива да се проповядва? Например когато някой човек говори на езици — не за един-два дни или дори за една-две години, а за дълго време — и може да говори по този начин по всяко време и навсякъде, този човек е зъл дух и евангелието не може да бъде разпространявано при него. Има и хора, които външно изглеждат добри, но след повече въпроси и допълнително разбиране установявате, че са извършили прелюбодеяние с много хора. Ако евангелието се разпространява до хора като тях, това ще причини много неприятности. Те вероятно ще причинят смущение за Божиите избраници, затова евангелието не трябва да им се проповядва. Има и някои религиозни пастори, които изискват твърде много усилия, за да приемат истината. Дори и да са готови да я приемат, те все пак имат условия. Доволни са само ако служат като водачи и работници. Повечето хора от този тип са антихристи. В съответствие с принципите, евангелието не трябва да им се разпространява. Само ако са готови да полагат труд, като разпространяват евангелието, и са способни да доведат много други хора, е позволено да се разпространява евангелието на хора като тях. Ако човешката природа на даден човек е твърде зла и само по външния му вид можете да кажете, че е зъл човек, тогава този тип хора никога няма да приемат истината и никога не ще се покаят. Дори някой като тях да навлезе в църквата, той ще бъде отлъчен, затова евангелието никога не бива да се разпространява до него. Да проповядваш на такъв човек би било равносилно на това да доведеш Сатана, да доведеш дявол в църквата. Друга ситуация възниква, когато някои непълнолетни имат желание да вярват в Бог. В някои демократични страни обаче непълнолетните трябва да получат съгласието на своите настойници, ако искат да участват в църковния живот и да изпълняват дълга си. Не пренебрегвайте това изискване. То налага разумно решение и е необходима мъдрост. В Китай, стига един от родителите да води такова непълнолетно лице към вярата в Бог, няма никакъв проблем. Ако някой млад човек, който вече не е непълнолетен, може да възприеме истината и иска да вярва в Бог, но родителите му са против и го ограничават, той може да напусне семейството си и да дойде в църквата, за да вярва в Бог и да Го следва, свободен от ограниченията и пречките на родителите си. Това е напълно правилно. Това е същата ситуация като при Петър, когато започна да вярва в Бог. В заключение, независимо от ситуацията е позволено да се разпространява евангелието, стига обективните условия да го позволяват и това да не нарушава закона. Към този въпрос трябва да се подхожда в съответствие с истините принципи и повелите на мъдростта.

Когато някой разпространява евангелието, как може да изпълнява дълга си задоволително? Първо, трябва да е способен да възприема и разбира истината относно разпространяването на евангелието. Само когато разбира истината, той може да притежава правилните възгледи, да знае как да се отнася с погрешните или абсурдни възгледи и да знае как да се справя с делата и да се отнася към проблемите в съгласие с истините принципи. Тогава ще е способен да разпознае различните неправилни практики и практиките на антихристите, които нарушават истините принципи. Като ги разпознае, той естествено ще разбере кои истини принципи трябва да овладее, за да изпълнява дълга си да разпространява евангелието. За да изпълнява този дълг, коя е истината от основно значение, която трябва да разбере най-напред? Трябва да разбереш, че разпространяването на вестта за Божието дело е отговорност и задължение на всеки от Божиите избраници. Това е поръчение, което Бог е поверил на всички. Това е източникът на този дълг. Някои хора казват: „Аз не съм в евангелския екип, така че имам ли такава отговорност и задължение?“. Всички те имат тази отговорност и задължение. Истината относно този аспект на дълга е полезна на всички. Не знам дали сте забелязали определено явление при разпределянето на различния персонал в църквата. Някои хора бяха някога водачи, но след това бяха заменени, защото не можеха да изпълняват практическото дело. След като бяха заменени, тъй като не притежаваха никакви умения или вещина, те не можеха да изпълняват специални задължения. Затова накрая бяха причислени към евангелския екип, за да разпространяват евангелието или да поят новодошлите, или да изпълняват някои обикновени задължения. Ако по същия начин не успеят да изпълнят никакви други задължения в църквата, какво трябва да се случи с тях? Такива хора са измет и трябва да бъдат отстранени. Следователно ако бъдеш освободен като църковен водач поради некомпетентност и нямаш някакви специални таланти или умения, тогава трябва да бъдеш подготвен да разпространяваш евангелието. Ако можеш да разпространяваш евангелието и да изпълняваш дълга си като част от евангелския екип, тогава истината за задоволителното изпълнение на дълга има отношение към теб. Ако не успееш да изпълняваш дълга си да разпространяваш евангелието, истината за задоволителното изпълнение на дълга няма отношение към теб, а в Божия дом, по време на Божието дело, делото за изпълнението на дълга не те засяга. В сърцето си трябва ясно да знаеш всичко, което това предполага. Ако не изпълняваш никакъв дълг, каква връзка имаш с Божието дело? Ето защо, независимо от вида на дълга, който човек изпълнява, естествено е най-добре, ако той може да постоянства докрай и да изпълнява добре дълга си. Някои хора казват: „Не искам да разпространявам евангелието, защото това винаги води до контакти с непознати. Има всякакви лоши хора, които са способни на всевъзможни лоши неща. По-специално религиозните хора се отнасят към онези, които разпространяват Божието евангелие от последните дни, като към врагове и са напълно способни да ги предадат на режима на Сатана. Те са по-лоши от невярващите. Не бих могъл да понеса тази болка. Могат да ме пребият до смърт, да ме осакатят или да ме предадат на големия червен змей. Това ще ме довърши“. Понеже не можеш да понесеш тази трудност и духовният ти ръст е толкова малък, трябва добре да изпълняваш делото на сегашната си работа. Това би бил мъдрият избор. Разбира се, още по-добре би било, ако можеш да изпълняваш различни задължения, както и да разпространяваш евангелието. Разпространяването на евангелието не е отговорност само на членовете на евангелския екип, а е отговорност на всеки. Тъй като всеки е чул от Бог добрата новина и радостната вест за новото Божие дело, всеки има отговорността и задължението да провъзгласява това евангелие, така че повече хора да дойдат в Божия дом, след като чуят благата вест, и да дойдат пред Бог, за да приемат Неговото спасение. Това ще позволи на Божието дело да достигне своя край възможно най-скоро. Такова е Божието поръчение, такова е Неговото намерение.

Някои от тези, които разпространяват евангелието, проповядват усърдно евангелието по цял ден, но въпреки това не успяват да спечелят нито един човек след няколко години проповядване. Какво се е случило? Изглеждат толкова заети и сякаш изпълняват дълга си с голямо внимание. Тогава защо не са спечелили никого? Истината, която трябва да се разбере за дълга да се разпространява евангелието, всъщност е подобна на истините, които трябва да се разберат за другите видове дълг. Ако някой проповядва евангелието няколко години, без да спечели никого, това означава, че този човек има проблеми. Какви са тези проблеми? Основният проблем е, че не разговаря ясно за истината на видението при разпространяването на евангелието. Защо общението му е неясно? Или защото заложбите му са твърде скромни за това, или защото по цял ден е зает с нещо без сериозна причина и така няма време да чете Божиите слова или да размишлява върху истината, не разбира нищо от истината и не може да преодолее никакви понятия, ереси или заблуди. Ако и двете неща са налице, може ли този човек да изпълнява дълга си да разпространява евангелието? Боя се, че ще му е много трудно да спечели хора. Независимо колко години работи за разпространяването на евангелието, той няма да види очевидни резултати. За да разпространяваш евангелието, първо трябва да разбираш истината на видението. Независимо какви въпроси задават хората, стига да разговаряш за истината по начин, от който им става ясно, можеш да отговориш на въпросите им. Ако не разбираш истината на видението и не можеш да говориш ясно, независимо как разговаряш, тогава няма да постигнеш резултати, колкото и да разпространяваш евангелието. Ако не разбираш истината, трябва да се съсредоточиш върху търсенето на истината и общението за истината. Ако четеш повече Божиите слова, слушаш повече проповеди, разговаряш повече за истината на разпространяването на евангелието и винаги работиш усилено, за да разговаряш за истината на видението, така че действително да разбираш истината на видението и да си способен да преодоляваш най-често срещаните представи и проблеми на религиозните хора, тогава ще си способен да постигнеш някакви резултати вместо изобщо никакви резултати. Следователно неспособността да се разбере истината на видението на Божието дело е една от причините хората да не могат да постигнат резултати, когато разпространяват евангелието. Освен това не можеш да схванеш или да разбереш въпросите, задавани от онези, които издирват истинския път, и не можеш да надникнеш в сърцата им, за да намериш къде се крият най-големите им проблеми и да определиш основните проблеми, които им пречат да приемат истинския път. Ако не можеш да си сигурен за тези проблеми, тогава не можеш да разпространяваш евангелието или да свидетелстваш за Бог пред други хора. Ако само практикуваш проповядване на евангелието с помощта на празни теории, няма да се получи. Започнат ли хората, които издирват истинския път, да задават въпроси, няма да си способен да им отговориш. Ще си способен само да ги претупаш нехайно, като говориш за някакви доктрини. Ще спечели ли хора този начин на разпространяване на евангелието? Със сигурност не. Много пъти, когато хората не могат да приемат охотно истинския път, който издирват, то е защото не даваш ясни отговори на въпросите им. В този случай те ще се чудят защо ти, който си вярвал толкова отдавна, не можеш да дадеш ясно обяснение на тези въпроси. В сърцата си те ще се съмняват дали това е истинският път, затова няма да се осмелят да повярват или да го приемат. Нима това не е истинската ситуация? Това е втората причина, поради която хората може да не постигнат резултати при разпространяването на евангелието. Ако искаш да разпространяваш евангелието, но не можеш да разрешиш действителни проблеми, тогава нямаш начин за разпространяване на евангелието сред хората. Ако не разбираш истината, как можеш да разрешиш проблемите им? Ето защо, ако искаш да постигнеш резултати в разпространяването на евангелието, трябва да работиш усилено, за да търсиш истината и да разбираш задълбочено всички въпроси, повдигнати от хората, които издирват истинския път. По този начин можеш да отговориш на въпросите им, като се включиш в общение с тях относно истината. Някои разпространители на евангелието винаги търсят някаква обективна причина, която да им послужи за оправдание, като казват: „Толкова ми е трудно да се оправя с тези хора. Всеки един от тях е по-склонен към изопачавания от предишния и никой от тях не приема истината. Непокорни и инатливи са и винаги се придържат към религиозни представи“. Такива разпространители на евангелието няма да работят усилено, за да разрешат трудностите и проблемите на тези хора, затова ще се провалят всеки път, когато се опитат да разпространяват евангелието. На тях им липсва и най-малката частица любов и не могат да постоянстват много дълго в този дълг. Отстрани изглежда, че са много заети, но всъщност не са положили достатъчно усилия за всеки човек, който издирва истинския път. Те не се отнасят по сериозен и отговорен начин към въпросите, които тези хора задават. Не търсят истината, за да намерят решение, да разрешат тези въпроси стъпка по стъпка и накрая да спечелят онези хора. Вместо това просто действат както им хрумне. Независимо колко хора изпускат, те продължават да се придържат към същия подход. Работят няколко дни, а след това си взимат няколко дни почивка. В какво превръщат разпространяването на евангелието? Превръщат го в игра, във вид социално взаимодействие. Мислят си: „Днес ще се срещна с този тип хора и ще си прекарам наистина добре. Утре ще се срещна с онзи тип хора и ще бъде ново и интересно“. Накрая никога няма да спечелят никого. Никога не изпитват срам или усещане за бреме поради този неуспех да спечелят някого. Като разпространяват евангелието по този начин, могат ли да изпълнят своя дълг? Не са ли нехайни и не се ли опитват да измамят Бог? Някой, който винаги е разпространявал евангелието по този начин, не изпълнява истински своя дълг, защото изобщо не е изпълнил отговорността си. Той е нехаен във всичко. Какви други причини водят до неуспех в спечелването на хора, когато се разпространява евангелието? Кажете Ми. (Евангелието не се разпространява в съответствие с принципите.) Действително се случва хората да се интересуват само от бройката, когато разпространяват евангелието. Такива хора не проповядват в съответствие с принципите и често не успяват да спечелят хората. Случва се също така някои хора от евангелския екип да се борят ревностно за потенциални приемници на евангелието, като си мислят, че този, който разпространи евангелието до повече хора, ще спечели повече признание. Когато потенциалните приемници на евангелието ги видят да се състезават по този начин, те няма да се извисят духовно. Вместо това в умовете им ще се породят представи: „Вие, вярващите в Бог, не сте единни, между вас има ревност и раздори“. Тогава няма да искат да вярват. Това е препъникамък. Дали това също е част от причината, поради която не успяват да спечелят хора, когато разпространяват евангелието? (Да.) Някои потенциални приемници на евангелието са живели дълго време в обществото и се пазят от всякакви типове хора, особено от непознати. Ако няма посредник, който да ги запознае, те ще бъдат нащрек, когато срещнат някого за пръв път. Например ако току-що си срещнал непознат, със сигурност няма да му кажеш небрежно името, адреса и телефонния си номер. Когато се запознаеш с него, когато започнете да се опознавате, когато знаеш, че той не е зложелателен към теб, ще се сприятелите. Едва тогава ще му дадеш тази информация. Въпреки това някои от тези, които разпространяват евангелието, не могат да разберат хората и затова когато хората са предпазливи спрямо тях, наричат тези хора измамни и нечестиви. Упрекват защитната им нагласа, като прехвърлят собствената си отговорност върху другите. Нима тези разпространители на евангелието не са също предпазливи спрямо непознати? Защо не упрекват себе си, а се смятат за мъдри, когато са предпазливи? Не е справедливо да се отнасяш към хората по този начин. Някои от онези, които разпространяват евангелието, искат от потенциалните приемници на евангелието лична информация веднага след като ги срещнат. Ако някой не иска да им я даде, такъв тип разпространители на евангелието няма да искат да проповядват на този човек. Що за нрав е това? Това е злонамерен нрав. Те се ядосват и отказват да проповядват евангелието само защото някой не се съобразява с изискванията им по такъв дребен въпрос. Колко достойно за презрение е това! Защо искаш да разпространяваш евангелието до другите? Не е ли, за да изпълняваш дълга си? Ако действаш както ти харесва, това все още ли е изпълнение на дълга ти? Не е ли това чисто полагане на труд? Как трябва да се отчетеш за себе си пред Бог? Ако никога не се покаеш, Бог ще те заклейми и ще те отстрани. Ти сам си навличаш неприятности.

Чух за случай, в който членове на два евангелски екипа се срещнали с потенциален приемник на евангелието. След това влезли в спор, като и двамата твърдели, че са се свързали първи с този човек. Каква е ползата от такъв спор? Дали е въпрос на невежество? Това е нещо, което не бива да се прави. Тогава какво е правилното нещо, което да се направи? Всички трябва да обсъдят въпроса заедно. Няма значение кой пръв е осъществил контакт. Когато установите, че сте се свързали с един и същ човек, разпространявайте евангелието заедно, поделете си работата и си съдействайте. Ако първоначално сте планирали да прекарате два месеца, за да донесете евангелието на този човек, опитайте се да го направите само за месец, тъй като имате повече хора. След това всеки трябва да разговаря за проблемите и трудностите на потенциалния приемник на евангелието, за тези аспекти на истината, които всеки е необходимо да търси, за да разреши тези въпроси, за това как двата екипа трябва да се координират и т.н. Каква е целта на това? Да спечелите този човек и да изпълните дълга си. Когато всички са в единомислие, разговарят заедно и насочват всичките си усилия към една и съща цел, Светият Дух ще ги просветли и води. Когато са единни, хората лесно могат да постигнат нещо и ще получат Божиите благословии и напътствие. Ако обаче не действаш по този начин, ако винаги се съревноваваш с другите, ако винаги управляваш собствените си дела, ако винаги поставяш ясна граница между себе си и останалите и ако при разпространяването на евангелието се грижиш само за това ти да спечелиш хора — ти проповядвай за себе си, а аз ще печеля хора сам — можеш ли да изпълниш дълга си в единомислие? Понякога хората могат да изпълняват дълга си сами, но друг път е необходимо всички да работят заедно в хармония, за да изпълняват правилно делото на църквата. Ако всеки действа самостоятелно и не си сътрудничи хармонично, това ще обърка делото на църквата. Кой ще поеме отговорността за това? Всеки е отговорен, а главният ръководител носи по-голям дял от отговорността. Когато объркаш делото на църквата, ти не само че не успяваш да изпълниш правилно дълга си, но също така извършваш голямо зло, като си навличаш Божието омерзение и отвращение. Тогава си се забъркал в неприятности. Ако Бог те заклейми като зъл човек или антихрист, който смущава делото на църквата, ще стане още по-лошо. Със сигурност ще бъдеш разкрит и отстранен, и дори ще трябва да получиш наказание. Ако изоставиш дълга си, на какво се равнява това? Няма да имаш дял в Божието дело и няма да получиш Божието спасение. Ще бъдеш един от невярващите и животът ти ще изгуби смисъл. За какво живееш днес? Каква стойност носиш на евангелския екип? Как можеш да отразиш стойността си като личност? Трябва да изпълняваш отговорностите си по практичен и реалистичен начин, да изпълняваш добре дълга си и да си способен да дадеш уверения на Бог, като кажеш: „Спечелил съм някои хора, като разпространявам евангелието. Правил съм всичко по силите си. Въпреки че имам скромни заложби и притежавам едва няколко истини реалности, съм правил най-доброто, което съм могъл. Не съм се отказал от дълга си, не съм се разстройвал, не съм бил негативен и не съм се отпускал, нито съм се опитвал да придобия слава или облага. Вместо това съм претърпял немалко унижения, когато съм проповядвал евангелието, понасял съм обиди и пропъждания от религиозните среди и съм нощувал на улицата. Въпреки че съм преживял негативност и слабост, не изоставих дълга си, а през цялото време постоянствах в разпространяването на евангелието. Благодаря на Бог за защитата и напътствието, което ми даде“. Ето това означава наистина да изпълняваш отговорностите си. Когато настъпи времето, ще си способен да дойдеш пред Бог с чиста съвест като тази и да дадеш отчет за себе си. Може би си срещнал много потенциални приемници на евангелието, но не си спечелил много хора. Въз основа на твоите заложби и твоите действия обаче ти си спечелил всички хора, които си могъл, като си положил максимални усилия. В този случай как ще те оцени Бог? Изпълнил си задоволително дълга си. Дал си най-доброто от себе си и си вложил цялото си сърце в това. За да разпространиш евангелието сред потенциалните приемници на евангелието, ти работи усилено, за да се въоръжиш с истината на видението, и се запозна със съответните стихове от Библията. Запомни каквото е необходимо да запомниш и си записа това, което не можа да запомниш. Когато разпространяваше евангелието, независимо кого срещна и какви въпроси ти зададе той, ти беше способен да предложиш решение. По този начин работата ти за разпространяване на евангелието ставаше все по-ефективна и ти беше способен да спечелиш повече хора. За да спечелиш повече хора при разпространяването на евангелието, за да изпълняваш добре този дълг и да изпълняваш своите отговорности, ти победи много трудности в себе си, включително собствените си недостатъци, слабости и негативни емоции. Победи всичко това и посвети много време на тази задача. Нима не е необходимо да побеждавате такива трудности, за да изпълнявате добре дълга си? (Необходимо е.) Освен това, за да накараш тези, които издирват истинския път, да чуят Божия глас, да разберат и опознаят Божието дело и да приемат истинския път, необходимо е да разбираш повече от истината, за да можеш по-добре да свидетелстваш за Божието дело. Независимо колко дълбоко или повърхностно е общението ти за истината, трябва да имаш любов и търпение. Твоите слушатели може би ти се присмиват, обиждат те, отхвърлят те или не те разбират — няма значение, ако можеш да се справиш с това правилно и да разговаряш търпеливо с тях за истината и ако си вложил много усилия и си платил висока цена за тази цел, тогава си изпълнил своите отговорности. Да изпълняваш дълга си по този начин означава да го изпълняваш задоволително.

Когато някои разпространители на евангелието срещнат потенциален приемник на евангелието, който е надменен поради богатството и социалния статус на семейството си, те винаги се чувстват низшестоящи и изпитват неловкост, когато застанат пред него. Ще се отрази ли тази неловкост на изпълнението на дълга ти? Ако ти се отразява така, че да не си способен да изпълниш добре дълга си и да не можеш да изпълниш отговорностите си, значи не изпълняваш дълга си. Ако се отрази само на разположението на духа ти — като те прави нещастен и те кара да се чувстваш неловко — обаче ти не изоставяш дълга си, нито забравяш отговорностите и задълженията си, така че в крайна сметка завършваш делото си и го правиш добре, тогава наистина си изпълнил дълга си. Истина ли е това? (Да.) Това е истината и всеки трябва да я приеме. Дали това е ситуация, в която можеш да се окажеш? Например някои приемници на евангелието може да гледат на теб отвисоко, защото идваш от провинцията. Те дори могат да те подценяват. Как да се справиш с това? Казваш: „Роден съм в бедност някъде в провинцията, докато ти си роден в привилегировани условия в града. Това е повелено от Бог. Бог обаче е милостив независимо от това къде сме родени. Живеем в тази епоха и всички сме благословени, че сме настигнали Божието дело в последните дни“. Тези слова са истински и те не са опит за ласкателство. Приемниците на евангелието ще кажат: „Тогава ти не си толкова благословен, колкото сме ние. Ние се радваме на благословиите на този живот и на следващия свят, но вие можете да се радвате само на благословиите на следващия свят. Следователно ние се радваме на повече благословии от вас“. Ти казваш: „Всичко това е според Божията благодат“. Тъй като те не познават Божието дело, необходимо ли е да се спори с тях? Ако не цениш такива неща, няма да спориш с тях. В сърцето си трябва ясно да разбираш, че „имам дълг в сърцето си, бреме на раменете си, мисия и задължение. Няма да споря с тях за това. Дойде ли денят, в който те повярват и се върнат в Божия дом, когато са чули повече проповеди и разбират нещо от истината, ще се замислят за днешното си поведение и действия и ще се засрамят“. Ако мислиш за това по този начин, сърцето ти ще се разтвори. Всъщност се случва точно това. Ако наистина ги спечелиш и те наистина се стремят към истината, то след като вярват в продължение на три или пет години, те ще признаят, че е било неуместно, лишено от човешка природа и несъответстващо на истината да се отнасят с теб така, както са го направили при първата ви среща. Тогава те ще трябва да ти се извинят, когато те видят следващия път. В процеса на разпространяване на евангелието често ще се сблъскваш с този вид ситуация. Когато това се случи, как се справям с нея? Не обръщам много внимание на такива неща. Не е голяма работа. Ако не смяташ, че това е голяма работа, тогава техните думи няма да те притесняват. Това се нарича да притежаваш духовен ръст. Ако разбираш истината и притежаваш истината реалност, ще си способен да прозреш много изказвания или практики, които по общо мнение причиняват вреда на хората. Ще си способен да ги изгладиш. Ако обаче не можеш да прозреш тези неща, ще помниш подобни думи и действия цял живот и с едно намигване, с една дума или един жест всеки може да те нарани. Колко сериозни са тези рани? Те ще оставят белег в сърцето ти. Когато видиш заможни хора, хора с по-висок статус от твоя или хора като онези, които някога са те гледали отвисоко и са те нападали, ще се страхуваш и ще си плах. Как можеш да се справиш с тази плахост? Трябва да прозреш същността им. Независимо колко са важни, независимо какъв статус или положение заемат, те не са нищо друго освен покварени хора. В тях няма нищо специално. Ако разбереш това, сърцето ти няма да бъде възпирано. В делото за разпространяването на евангелието със сигурност ще се сблъскаш с тези проблеми. Всички те са често срещани проблеми. Някои хора няма да те разбират или ще бъдат предубедени към теб, или дори ще казват грозни неща за теб с намеци или заобикалки, за да те осмиват. Някои хора ще кажат, че проповядваш евангелието, за да натрупаш пари, да търсиш печалба или да намериш романтична връзка. Как би се справил с такива ситуации? Трябва ли да спориш с такива хора? Особено когато някой потенциален приемник на евангелието идва от семейство с пари, какво трябва да направиш, ако се храниш в дома му и видиш това изражение на лицето му? Ако откажеш да се храниш в дома му, за да запазиш достойнството си, можеш ли да продължиш да проповядваш евангелието на празен стомах? Трябва да разгледаш въпроса по следния начин: „Днес мога да се храня в дома му и да му разпространявам евангелието. Той може да приема тези, които разпространяват евангелието. Това е неговият късмет“. Всъщност точно така стоят нещата в действителност. Това е неговият късмет. Той не го осъзнава, но ти трябва да знаеш това в сърцето си. Докато разпространява евангелието, човек често ще се сблъсква с подигравки, насмешки, присмех и клевети или дори ще се оказва в опасни ситуации. Например зли хора обвиняват или отвличат някои братя и сестри, а за други викат полиция и ги предават на правителството. Някои хора могат да бъдат арестувани и хвърлени в затвора, а други дори може да ги пребият до смърт. Всичко това се случва. Но сега, след като знаем за тези неща, трябва ли да променим отношението си към работата по разпространяване на евангелието? (Не.) Разпространяването на евангелието е отговорност и задължение на всеки. Каквото и да чуваме или виждаме, или с каквото и отношение да се сблъскваме, трябва винаги и по всяко време да спазваме тази отговорност за разпространяване на евангелието. В никакъв случай не можем да се откажем от този дълг поради негативизъм или слабост. Дългът да разпространяваме евангелието не е лек път, а е път, изпълнен с опасности. Когато разпространявате евангелието, няма да срещате ангели, извънземни или роботи. Ще се сблъсквате само със зло и с покварени хора, живи демони, зверове — всички те са хора, които оцеляват на това зло място, в този зъл свят, и които са дълбоко покварени от Сатана и се противопоставят на Бог. Ето защо в процеса на разпространяване на евангелието със сигурност дебнат всякакви опасности, да не говорим за дребните клевети, за присмеха и погрешното разбиране, които са нещо обичайно. Ако наистина приемаш разпространяването на евангелието като отговорност, задължение и свой дълг, ще си способен да се отнасяш правилно към тези неща и дори да се справяш с тях както трябва. Няма да се откажеш от отговорността и задължението си заради тях, нито ще се отклониш от първоначалното си намерение да разпространяваш евангелието и да свидетелстваш за Бог, и никога няма да се откажеш от тази отговорност, защото това е твоят дълг. Как трябва да се разбира този дълг? Това е ценността и основното задължение на човешкия живот. Разпространяването на добрата вест за Божието дело от последните дни и на евангелието за Божието дело е ценността на човешкия живот.