На последната среща говорихме за задоволителното изпълнение на дълга ви. Постигането на това е първото и най-основното от четирите фундаментални условия, които се изискват за усъвършенстването на човека от Бог. Последния път участвахме в общение относно определението и принципите на изпълнението на дълга. Освен това обсъдихме някои примери, като разговаряхме за различните външни признаци, които показват, че хората не изпълняват дълга си задоволително. С тези действия позволих на Божиите избраници ясно да видят, че такива проблеми трябва да бъдат коригирани, и да разберат отношението, което Бог възприема към онези, които изпълняват дълга си по такъв начин. След като разговаряхме за това, вие придобихте общо разбиране как да изпълнявате задоволително дълга си, на какво да обръщате внимание, какви неща не можете да правите и какви действия биха могли да накърнят Божия нрав и да доведат до унищожение. Като участвате в общение за това как да изпълнявате задоволително дълга си, можете ли концептуално да видите и разберете нещо от истината по този въпрос? Когато изпълняват различните си дългове, какви принципи трябва да спазват всички разнородни типове хора и какви истини трябва да практикуват? Имате ли ясно разбиране за тази специфика? (Не разбираме ясно това.) Тогава е необходимо да поговорим за него с повече подробности. Трябва да изложим по-подробни категоризации, за да обсъдим какво означава да изпълняваш задоволително дълга си.

Делото на Божия дом е разделено на няколко основни категории. Работата, която е на преден план в цялото дело на Божия дом, е тази за разпространяване на евангелието. Разпространяването на евангелието включва огромен брой хора, засяга широк кръг неща и е свързано с голямо количество работа. То е първата категория на делото и е най-важната задача в цялостното дело на църквата. Делото за разширяване на евангелието е първата важна задача от Божия план за управление. Ето защо то трябва да бъде категоризирано като първа категория на делото. И така, каква титла носят тези, които изпълняват този дълг? Разпространители на евангелието. Що се отнася до втората категория, кой е най-важният дълг във вътрешното дело на църквата? (Този на водачите и работниците.) Правилно, това е дългът на водачите и работниците на всички нива в църквата, включително надзорниците и водачите на екипи в различни групи. Този дълг е от основно значение и цялото дело, което вършат тези хора, е важно. Това е втората категория. Що се отнася до дълга на третата категория, кои задължения са относително важни в делото за разпространяването на евангелието? (Някои специални задължения.) Да, третата категория включва хора, които изпълняват различни специални задължения, включително писане, превод, музика, филмопроизводство, изкуство и работа, свързана с външни дела. Тези от четвъртата категория изпълняват предимно обикновени задължения, свързани с логистичната работа, като например посрещане, готвене и покупки. Не е необходима подробна категоризация на тези задължения. Петата категория е за онези хора, които могат да изпълняват някои задължения само в свободното си време поради семейната си ситуация, физическото си състояние или други подобни причини. Тези хора изпълняват дълга си по най-добрия начин, който способностите им позволяват. Това е петата категория. Останалите, които не изпълняват своя дълг, са поставени в шестата категория. Тези хора нямат нищо общо с изпълнението на дълга, така че защо трябва изобщо да бъдат посочени в някаква категория? Тъй като се броят за част от членовете на църквата, те са посочени в тази последна категория. Ако са слушали много проповеди, способни са да разберат истината и доброволно поискат да изпълняват дълг, трябва да позволим на такива хора да го изпълняват и да им дадем възможност за покаяние, стига да имат искрена вяра и да не са хора с изключително ниски заложби или зли хора и при условие че обещаят да не причиняват смущения. Всички членове на църквата в основни линии попадат в шестте категории, които споменахме току-що. Единствените, които остават, са новите вярващи. Не може да се каже, че те не изпълняват дълга си. По-скоро, тъй като са с малък духовен ръст и имат само повърхностно разбиране за истината, те не могат да правят нищо. Дори някои от тях да имат добри заложби, те не разбират истината или принципите и затова все още не могат да изпълняват никакъв дълг. Могат да започнат да изпълняват дълг, след като са вярвали в Бог две-три години. Тогава можем да ги причислим към различните категории хора, които изпълняват дълг. В заключение, вече ясно очертахме шестте категории. Първата категория е за онези, които разпространяват евангелието. Втората категория е за водачите и работниците на всички нива в църквата. Третата категория е за онези, които изпълняват специални задължения. Четвъртата категория е за онези, които изпълняват обикновени задължения. Петата категория е за онези, които изпълняват дълг, когато им позволи времето. Шестата категория е за онези, които не изпълняват дълг. Какви принципи са залегнали в основата на подреждането на тези категории? Тези категории са разделени в съответствие с естеството на работата, необходимото време за извършване на работата, работното натоварване и важността на работата. Когато преди това говорихме за изпълнението на дълг, ние обсъдихме основно различните аспекти на истината за изпълняване на дълг. Общението ни засегна истините принципи, които всички хора трябва да следват при изпълнение на дълга си. Не разграничихме никакви категории и не обсъдихме подробно кои принципи трябва да спазва всеки от тези типове хора, нито пък конкретните истини, върху навлизането в които трябва да се съсредоточат. Сега ще разговаряме по-обстойно за този аспект на истината, като ще обсъдим последователно всяка категория, за да е ясно.

Първо ще открия нашето общение с истините, които трябва да разбират онези, които разпространяват евангелието. Кои са основните истини, които разпространяващите евангелието хора трябва да разбират и с които трябва да се въоръжат? Как трябва да се отнасяш към този дълг, за да го изпълняваш добре? Трябва да си въоръжен с някои истини за видението, необходимо за разпространяване на евангелието, и трябва да овладееш принципите на разпространяване на евангелието. След като си овладял принципите на разпространяване на евангелието, с какви други истини трябва да се въоръжиш, за да преодолееш представите и проблемите на другите? Как трябва да се отнасяш към онези, които изследват истинския път? Най-важното нещо е да се научиш на проницателност. На кого можеш да проповядваш евангелието и на кого не можеш: това е първият принцип, който трябва да разбереш. Ако проповядваш евангелието на хора, на които не може да се проповядва, това не само ще е напразно усилие, но може и лесно да създаде скрити опасности. Това трябва да бъде разбрано. Освен това дори хората, на които може да бъде проповядвано евангелието, няма да го приемат, ако просто кажеш няколко думи или говориш за някои задълбочени доктрини. Не е толкова лесно. Може да се окаже, че говориш, докато устата ти не пресъхне и езикът ти не прегори, и да изгубиш всякакво търпение, като ти се иска да изоставиш онези, които разучават истинския път. При такива обстоятелства какво е най-важно да притежаваш? (Любов и търпение.) Трябва да имаш любов и търпение. Ако ти липсва всякакво чувство на любов, тогава със сигурност нямаш и търпение. Освен че трябва да разбираш истината по отношение на видението, да разпространяваш евангелието изисква също така голяма любов и голямо търпение. Само по този начин можеш да изпълняваш правилно дълга за разпространяване на евангелието. Как се определя дългът за разпространяване на евангелието? Как гледаш на дълга за разпространяване на евангелието? По какво се различават тези, които разпространяват евангелието, от онези, които изпълняват друг дълг? Те свидетелстват за Божието дело от последните дни и свидетелстват за идването на Бог. Някои хора казват, че са вестители на евангелието, че са изпратени с мисия, че са ангели, слезли отгоре. Могат ли да се определят по този начин? (Не могат.) Каква е мисията на онези, които разпространяват евангелието? Какъв е техният образ в съзнанието на хората? Каква е ролята им? (Проповедници.) Проповедници, вестители, какво друго? (Свидетели.) Повечето хора биха ги определили по този начин. Но дали тези определения всъщност са точни? Общоприетите термини са „проповедник“ и „свидетел“ — „вестител на евангелието“ е по-престижна титла. Тези три термина могат да се чуят често. Независимо как хората разбират и определят титлите на онези, които изпълняват този дълг, всички тези титли са неразривно свързани с думата „евангелие“. Кой от тези три термина е по-уместен и по-подходящ за дълга на разпространяване на евангелието, което го прави по-рационална титла? (Проповедници.) Повечето хора смятат, че титлата на проповедник е по-подходяща. Някой съгласен ли е с титлата на свидетел? (Да.) А какво ще кажете за титлата „вестител на евангелието“? (Не.) Принципно никой не е съгласен с титлата „вестител на евангелието“. Нека първо да обсъдим дали е подходяща титлата „проповедник“. „Проповядвам“ означава да разпространявам, да разгласявам, да предавам и да оповестявам нещо — а каква е „посоката“, за която проповедниците проповядват? (Истинският път.) Това е добре казано. „Посоката“ е истинският път на Божието дело и на Божието спасение на човека. Ето така обясняваме и определяме термина „проповедник“. А сега да поговорим за свидетеля. За какво свидетелства даден свидетел? (За Божието дело от последните дни.) Не е погрешно да се каже, че свидетелят свидетелства за Божието дело от последните дни. Тези две титли изглеждат относително подходящи. А какво ще кажете за „вестител на евангелието“? За какво се отнася „евангелие“? Това е добрата новина и радостната вест за Божието дело, за Божието спасение на човека и за завръщането на Бог. Как можем да обясним „вестител“? Едно добро обяснение на „вестител“ е някой, изпратен от Бог, някой, който е пряко изпратен да разпространява евангелието, или определен човек, когото Бог изпраща в определен момент, за да предаде Божиите слова или някакво важно послание. Това е вестител. Дали онези, които разпространяват евангелието, играят такава роля? Дали извършват такъв вид дело? (Не.) Тогава какъв вид дело извършват? (Те свидетелстват за Божието дело от последните дни.) Дали тяхното свидетелство за Божието дело от последните дни е мисия, която са приели пряко от Бог? (Не.) Тогава как може да се обясни тази мисия? (Това е дългът на сътворените същества.) Това е дългът на хората. Независимо дали Бог ти е възложил, казал или поверил да провъзгласяваш Неговото ново дело и да разпространяваш евангелието, ти имаш отговорността и задължението да разкажеш на повече хора за евангелието, да го разпространяваш и да го предаваш на повече хора. Имаш отговорността и задължението да дадеш възможност на повече хора да узнаят тази новина, да дойдат пред Бог и да се върнат в Божия дом. Това е дългът и отговорността на хората, така че не може да се каже, че те са били проводени и изпратени от Бог. Следователно думата „вестител“ не е подходяща тук. Какво е естеството на тази дума? Тя е лъжлива, преувеличена и празна. Думата „вестител“ е твърде преувеличена, за да бъде подходяща. От времето на Стария завет до наши дни, от началото на Божието дело на управлението до наши дни ролята на вестителя в общи линии никога не е съществувала. С други думи, такава роля не е участвала в делото на Божия план за управление за спасението на човечеството през цялата му продължителност. Как могат обикновените хора да понесат на плещите си това, което се има предвид с думата „вестител“? Никой не може да поеме такава задача. Следователно тази роля не е достъпна за човека и никой не може да бъде свързан или асоцииран с тази дума. Вестителят според разбиранията на хората е някой, който е изпратен от Бог да направи нещо или да предаде послание. Такъв човек едва ли има нещо общо с великото и всеобхватно дело на Бог да управлява човечеството. Тоест ролята на вестителя е почти несъществуваща на трите етапа от Божието дело. Затова в бъдеще не използвайте тази дума. Наивно е да се говори по този начин. Може ли даден човек да възприеме титлата „вестител на евангелието“? Не може. Първо, той е от плът и кръв. Освен това е член на поквареното човечество. Що за същество е вестителят? Знаете ли? (Не знаем.) Не знаете, но въпреки това се осмелявате да използвате това название. То представлява олицетворение. Може да се каже категорично, че вестителите нямат нищо общо с човечеството, а човешките същества не могат да имат нищо общо с думата „вестител“. Човечеството не може да я поеме на плещите си. Вестителите на евангелието, слизането на вестители отгоре и делото на вестителите — всичко това в основни линии приключи по времето на Авраам в Стария завет. Това вече е отминало и свършено. Още от времето, когато Бог официално извърши делото за спасението на човечеството, човечеството трябва да престане да използва думата „вестител“. Защо тази дума не бива да се използва повече? (Човекът не може да я понесе на плещите си.) Въпросът не е дали човекът може да я понесе на плещите си, а по-скоро това, че вестителите нямат нищо общо с поквареното човечество. Сред поквареното човечество няма такава роля, нито пък има такава титла. Нека се върнем към думата „проповедник“. Ако трябва да дадем обективно, точно и задълбочено определение на „посоката“, за която проповядва той, как бихме я определили? (Божието слово.) Това е относително общо понятие. По-конкретно, отнася ли се то само до евангелието и посланието на Божието дело в днешни дни? (Не.) Тогава какво всъщност провъзгласяват хората, които разпространяват евангелието? До каква степен делото на онези, които разпространяват евангелието, е свързано с „посоката“? Що за дело всъщност попада в обхвата на техния дълг? Те просто предават някаква основна информация на приемниците на евангелието — например че Бог е дошъл в последните дни, делото, което е извършил, Божиите слова и Божиите намерения — за да могат хората да чуят и приемат тази информация, след което да се върнат при Бог. След като доведат хората пред Бог, тяхната отговорност да разпространяват евангелието е изпълнена. Дали нещо от това, което се има предвид под „посока“, се съдържа в информацията, която те предават? Тук понятията „информация“ и „евангелие“ са общо взето равносилни. И така, имат ли нещо общо с „посоката“? (Не.) Защо няма такава връзка? За какво точно се отнася „посоката“? Най-простата дума, която можем да използваме като обяснение, е „път“. Понятието „път“ обхваща в себе си определението за „посока“, което е по-специфично. Ако трябва да говорим по-конкретно, „посоката“ са всички слова, предоставени от Бог за спасението на човечеството, за да освободи хората от покварения им сатанински нрав и да им позволи да се измъкнат от оковите и мрачното влияние на Сатана. Точно и конкретно ли е това описание? Като погледнем думата „проповедник“ сега, дали тя е подходящо определение за онези, които изпълняват дълга за разпространяване на евангелието? (Не е подходяща.) Дългът на проповедника стига много по-далеч от разпространяването на евангелието. Само онези, които познават Бог и свидетелстват за Бог, могат да носят тази титла. Може ли един обикновен човек, който разпространява евангелието, да понесе на плещите си делото на проповедника? Категорично не. Да разпространяваш евангелието не е нищо повече от това да провъзгласяваш добрата новина и просто да свидетелстваш за Божието дело. Тези хора изобщо не могат да носят на плещите си делото на проповедниците, не могат да изпълняват дълга на проповедниците, така че не могат да бъдат наричани проповедници. Титлата на проповедника дава по-високо положение, а тези, които разпространяват евангелието, не са достойни за тази титла. Тази титла не е уместна за тях. Сега единственият термин, който остана, е „свидетел“. Какво е това, за което свидетелства даден свидетел? (Божието дело от последните дни.) Уместно ли е да се каже, че той провъзгласява и свидетелства за Божието дело от последните дни? Ако трябва точно да се определи значението на „свидетел“, то следва да се отнася за човек, който свидетелства за Бог, а не за човек, който свидетелства за евангелието. Ами ако наречем тези хора, които разпространяват евангелието, свидетели на Бог? Способни ли са да свидетелстват за Бог? (Не могат.) Как можем да обясним термина „свидетел“, използван тук? При внимателно разучаване, думата „свидетел“ също не е подходяща. Тъй като онези, които разпространяват евангелието, само провъзгласяват изречените от Бог слова на всички хора, които жадуват за Божиите слова, и разказват Божието слово на хората, които приветстват Божието явяване, това не достига истинската значимост на думата „свидетел“. Защо казвам, че не това означава да свидетелстваш? Свидетелстването включва това, за което човек разговаря и което провъзгласява, за да даде възможност на хората да опознаят Бог и да доведе тези хора пред Него. В момента тези, които разпространяват евангелието, просто водят хората в църквата, в Божието работно място на земята. Те не свидетелстват за Божия нрав, за това, което Бог притежава и представлява, нито за делото на Бог. Подходяща ли е за тях титлата „свидетел“? Ако трябва да сме точни, тя не е нито подходяща, нито уместна. Ето, вече разучихме и обмислихме всичките три термина — вестители на евангелието, проповедници и свидетели — като установихме, че всички те са неподходящи за онези, които разпространяват евангелието. Независимо дали тези термини идват от религията или са обичайно използвани от членовете на Божия дом, тези титли не са нито подходящи, нито уместни. Сега стигаме до следния въпрос: важни ли са титлите? (Важни са.) Наистина ли са важни? Примерно ако истинското ти име е било Джон Смит, а сега се казваш Джеймс Кларк, променил ли си се? Не си ли оставаш същият? Това означава, че титлата или името, които използваш, не са важни. Ако това няма значение, защо анализираме тези слова? Анализирах тези слова, за да могат хората да придобият точна представа за дълга за разпространяването на евангелието, да определят точно какво всъщност представлява този дълг и да знаят как трябва правилно да изпълняват този дълг и да се отнасят към него. Първо е необходимо да определиш собствената си позиция в рамките на този дълг. Това е много важно. Следователно тази титла трябва да е точна.

Току-що направих груб анализ на няколко титли или термини, отнасящи се до тези, които изпълняват дълга за разпространяване на евангелието. Всички титли и определения за свидетели, проповедници и вестители на евангелието са неточни. Защо са неточни? Защото хората, които просто разпространяват евангелието, не извършват някакво съществено дело, достойно за тези названия. Те не свидетелстват за Божиите дела, за Божието дело или за Божията същност. Това не е делото, което извършват, нито пък дългът, който изпълняват. Следователно не са достойни да бъдат наричани с титлата „свидетел“. Титлата „проповедник“ също е от такова естество, да не говорим за „вестител на евангелието“. Последната титла е лишена от смисъл и не се основава на абсолютно нищо. Тя не е нищо друго освен помпозно звучаща титла, която хората си дават сами. Откъде е дошла титлата „вестител“? Нима тя не е породена от надутостта на надменния нрав на човека? (Да.) Не е ли това просто желанието да си дадеш помпозна титла? Когато човек се увенчава с подобен вид титла, това поведение не е проявление на притежаван разум. Други титли са още по-малко подходящи и прилягащи, затова няма да ги изброяваме и анализираме поред. Тъй като тези титли са неподходящи, нека погледнем какво наистина представлява същността на дълга за разпространяване на евангелието. Как в дадена религия хората наричат това да спечелиш някого чрез разпространяване на евангелието? (Да събереш плод.) Когато тези, които разпространяват евангелието, спечелят някой човек, те казват, че са събрали плод. Когато се срещат и разговарят, те винаги обсъждат колко плод са събрали, разпространявайки евангелието на това и онова място. Те се съизмерват помежду си, за да видят кой е събрал повече плод и от какъв сорт е този плод. Защо правят такива сравнения? Като сравняват количеството плод така повърхностно, какво всъщност сравняват? Сравняват заслугите си и пригодността си да навлязат в небесното царство. Ако правят такива сравнения помежду си, разглеждат ли те делото за разпространяването на евангелието като свой дълг? Защо отдават такова значение на плода, който са събрали? Те смятат, че този плод е свързан по някакъв начин с отиването им на небето, с получаването на благословии и със спечелването на награди. Ако плодът няма никаква връзка с тези неща, биха ли правили тези сравнения всеки път, когато се срещнат? Биха се сравнявали в други отношения. Биха се сравнявали във всяко отношение, свързано с получаването на награди и навлизането в небесното царство. Тъй като спечелването на хора и събирането на плод при разпространяването на евангелието са свързани с отиването на небето и получаването на награди, за да постигнат тези неща, на хората никога не им омръзва да се сравняват кой е спечелил повече хора и е събрал повече плод при разпространяването на евангелието. Тогава в сърцата си те пресмятат начини да спечелят повече хора и да съберат повече плод, за да подобрят пригодността и увереността си по отношение на навлизането в небето и получаването на награди. В това проличава отношението на всякакви типове хора, що се отнася до разпространяването на евангелието. Дали тяхното отношение и мотивация по отношение на разпространяването на евангелието представлява желание да изпълнят дълга си като сътворени същества? (Не.) Това е неправилна гледна точка. Тяхната цел не е да изпълнят добре дълга си, не е да изпълнят Божието поръчение, а да получат награди. Да изпълняваш дълга си по такъв начин, все едно правиш сделка, очевидно не е в съответствие с истината, а в нарушение на истината. Това не е съгласно Божието намерение, а нещо, което Му е омразно. Независимо от количеството плод, събрано от тези хора, то няма отношение към крайната им цел. Те разглеждат разпространяването на евангелието като професия, като път или мост към придобиването на благословии и награди. Намерението на такива хора при изпълнението на дълга им и приемането на това поръчение не е да изпълнят Божието поръчение или да изпълнят добре дълга си, а само да придобият благословии и награди. Следователно за хора като тези, независимо колко плод събират, те не са нито свидетели, нито проповедници. Делото, което извършват, не е изпълнение на дълг, а просто полагане на труд и усилия с цел да придобият благословии за себе си. Най-сериозният проблем тук е не просто че целта на разпространяването на евангелието е да придобият благословии и награди, а че използват факта, че печелят хора чрез разпространяването на евангелието, като разменна монета, която предлагат на Бог срещу награди и срещу благословията да навлязат в небето. Не е ли това много сериозен проблем? Каква е същността на този проблем? Те излагат евангелието за продан, „продават“ го в замяна на благословии. Това не прилича ли малко на опит за сключване на сделка с Бог? Това е същността на техните намерения и практики, и природата на техните действия. Продаването на евангелието в замяна на награди изглежда е проблемът, който се среща сред така наречените „проповедници“ в религиозния свят. Тогава дали онези, които сега изпълняват дълга на разпространяването на евангелието в Божия дом, споделят същия проблем? (Да.) Кой е същественият проблем и при едните, и при другите? Той е, че продават евангелието в замяна на Божието удовлетворение и одобрение, така че да постигнат целта си да придобият благословии и да притежават красива крайна цел. Когато това е представено по този начин, някои от вас може да не са убедени, но много хора в действителност се държат по този начин.

След като спечелят хора на своя страна, мнозина сред тези, които разпространяват евангелието, смятат, че са способни да спасяват хора и че са изпълнили голяма служба, и често казват на хората, които са приели евангелието от тях: „Ако не ти бях проповядвал евангелието, никога нямаше да си способен да повярваш в Бог. Благодарение на моето любящо сърце ти имаше късмета да приемеш евангелието“. А след като тези хора са приели евангелието от него, същият този тип човек винаги ще се сети да ги попита: „Кой беше този, който разпространи евангелието до теб?“. Хората ще размислят по този въпрос и ще си кажат: „Вярно е, че ти ми проповяда евангелието, но това беше дело на Светия Дух — не можеш да си приписваш заслугата за него“. И няма да искат да отговорят. Когато не отговорят, задалият въпроса ще се ядоса и ще продължи да ги разпитва. Каква умисъл се крие зад постоянното му задаване на въпроси? Той иска да си приписва заслуги. Сред тези, които разпространяват евангелието, има и такива, които ще донесат евангелието на някого, но ще откажат да предадат този човек на църквата, когато той отговори на условията да навлезе в нея. Има разпространители на евангелието, които ще разпространят евангелието до няколко души и няма да ги предадат на църквата, и такива, които ще разпространят евангелието до 20 или 30 души — достатъчно, за да основат църква — и също няма да ги предадат. Защо не предават тези хора на църквата? Те казват: „Тези хора все още нямат много солидна основа. Нека изчакаме, докато получат солидна основа, докато вече нямат съмнения, докато вече не могат да бъдат лесно подведени, тогава ще ги предам на църквата“. След половин година тези хора ще имат някаква основа и ще отговарят на принципите за навлизане в църквата, но тези разпространители на евангелието все още няма да ги предадат. Те искат сами да водят тези хора. Каква умисъл се крие зад това? Ако нямаше някаква облага, която да придобият от това, щяха ли да искат да водят тези хора? Каква облага търсят? Те се стремят да получат лична изгода и предимства от тези хора. Ако ги предадат на църквата, не биха могли да получат тези предимства. Следователно трябва да имате проницателност по този проблем. Точно както много пастори и старейшини в религиозния свят знаят съвършено добре какъв е истинският път, но не го приемат и не позволяват на вярващите да го приемат. Всъщност те правят това заради собствения си престиж и облага. Ако вярващите приемат истинския път, тези пастори и старейшини не биха могли да се възползват от тяхната вяра. Подобни разпространители на евангелието се страхуват, че след като приелите евангелието от тях се присъединят към църквата, те ще бъдат забравени и следователно вече няма да могат да извличат облага от вярата им. Ето защо не предават тези хора на църквата. Кога подобни разпространители на евангелието ще предадат тези хора? Когато всички тези хора ги слушат и им се подчиняват — тогава ще ги предадат на църквата. След като тези хора навлязат в църквата, някои от тях, които имат сравнително добра човешка природа, чисто възприемане и обичат истината, ще слушат проповеди често, ще започнат да разбират някои истини и по този начин ще могат да разпознаят тези хора, които са разпространили евангелието до тях. Тогава ще кажат: „Онзи човек изглежда антихрист, като Павел“. Следващия път, когато се срещнат, те няма да обърнат внимание на онези разпространители на евангелието. Когато бъдат пренебрегнати, тези разпространители ще се ядосат и ще кажат: „Ти си неблагодарен! Ако не бях разпространил евангелието до теб, щеше ли да започнеш да вярваш в бог? Щеше ли да намериш истинския път? Нима сега, когато имаш някой друг, който да те води, си забравил мен, твоята майка?“. Те искат на тях да се гледа като на майка. Имат ли разум хората, които говорят по този начин? (Не.) Ако някой може да си позволи да каже това, в него със сигурност няма нищо добро. Защо казвам това? Когато разпространяват Божието евангелие, на кого принадлежат спечелените от тях хора? (На Бог.) Въпреки че може да работят усилено, за да разпространяват евангелието, спечелените от тях хора принадлежат не на тях, а на Бог. Тези, които приемат евангелието, искат да следват Бог, а не да вярват в онези, които са им проповядвали евангелието, обаче този вид разпространители на евангелието не им позволяват да се присъединят към църквата и да следват Бог. Вместо това искат да държат тези хора в хватката си, да ги контролират и да накарат тези хора да ги следват. Не е ли това пладнешки обир на разпространяването на евангелието? Този вид разпространители на евангелието пречат на хората да дойдат пред Бог, като правят така, че тези хора трябва да минат през тях, за да дойдат пред Бог, и така, че цялата комуникация трябва да се извършва чрез тях. Нима не се опитват да извлекат облага от тяхната вяра? Нима не искат да контролират тези хора? (Да.) Що за поведение е това? Това е чисто поведение на Сатана! Това означава, че един антихрист е показал истинското си лице и иска да контролира църквата и Божиите избраници. Хора от този тип могат да бъдат открити в църквите навсякъде. При сериозни случаи е възможно да контролират десетки или дори стотици хора. При по-леки случаи, когато проповядват евангелието на няколко души, те просто непрекъснато ще изискват благодарност от тях, ще напомнят на тези хора за дълга им към тях винаги, когато се срещнат, и винаги ще споменават неща от времето, когато тези хора са започнали да вярват за пръв път. Защо винаги споменават такива неща? За да може онези хора да не забравят тяхната добрина, да не забравят чие проповядване им е дало възможност да навлязат в Божия дом и на кого трябва да се признае заслугата за това. Те таят намерение, когато повдигат такива въпроси, и ако то не бъде постигнато, хокат тези хора. Кое е първото нещо, което казват, за да ги нахокат? (Че са неблагодарни.) Имат ли основание тези техни думи? (Не.) Защо казвате, че им липсва основание? (Защото тези разпространители на евангелието не стоят на полагащото им се място. Разпространяването на евангелието е техен дълг, това е нещо, което се очаква от тях да правят. И въпреки това, след като са донесли евангелието на хората, те виждат в това принос, който са направили, а не свое задължение.) Те винаги смятат, че са допринесли чрез разпространяване на евангелието. Това е погрешно. От една страна, те не стоят на полагащото им се място. Бог е този, който спасява хората, а хората могат само да съдействат за това. Какво може да постигне човек, ако Бог не извършва делото Си? От друга страна, разпространяването на евангелието сред другите хора не е техен принос. Те не са направили някакъв голям принос, това е техен дълг. Бог е този, който иска да придобие хората, а разпространителите на евангелието просто Му оказват малко съдействие. Спасяването и придобиването на хората е работа на Бог и тя няма нищо общо с разпространителите на евангелието. Те не могат да правят тези неща. Като разпространяват евангелието, те просто изпълняват задачата да го предадат, просто споделят Божието евангелие от последните дни с други хора. Не може да се каже, че това е някаква добрина, която те оказват на хората, така че ако тези хора не им обръщат внимание, те не са неблагодарни. Не се ли случват често такива неща, докато хората изпълняват дълга си да разпространяват евангелието? Разкривала ли се е във вас този вид поквара? (Разкривала се е.) В тежка форма ли беше това разкриване? Стигали ли сте дотам, че да хокате другите? Стигали ли сте дотам, че да мразите другите? Стигнали ли сте дотам, че да желаете да проклинате и контролирате хората? Ти желаеш да контролираш и да имаш надмощие над всеки, който приеме евангелието от теб. Искаш да вземеш тези хора за себе си, вместо да ги предадеш на Бог. Очакваш всеки, който приеме евангелието от теб, да бъде твоя предана рожба. Имате ли такива мисли? Много хора се отнасят към проповядването на евангелието като към това да събираш плод. Те смятат, че всеки, който приеме евангелието от тях, става техен плод и техен последовател и трябва да ги следва послушно и да се отнася с тях като със свой Бог и свой господар. Вие мислите ли по този начин? Дори да не стигате до такава явна крайност, все пак притежавате този аспект на покварен нрав. Защо е така? Това в основни линии се свежда до тези две точки: от една страна, хората не стоят на полагащото им се място и не знаят кои са. От друга страна, те не смятат разпространяването на евангелието за свой дълг. Ако се отнасяш към разпространяването на евангелието като към свой дълг, ще разбереш, че независимо какво правиш, независимо на колко хора проповядваш или колко хора печелиш, това е просто изпълнение на дълга на едно сътворено същество; че това е отговорност и задължение, което трябва да изпълниш, и че не е някакъв голям принос, който трябва да се обсъжда. Разбирането на въпроса по този начин е съгласно истината. Защо обаче някои хора, които проповядват евангелието, са способни да контролират онези, които приемат евангелието от тях, и смятат тези хора за свои собствени? Това е защото по природа са твърде надменни и самоправедни и им липсва дори мъничко разум. А също и защото не разбират истината и не са преодолели този аспект от покварения си нрав. Ето защо могат да правят такива глупави, надменни и варварски неща, които отвращават другите хора и са омразни на Бог.

Когато хората правят нещо, когато притежават малко капитал или допринасят с нещо, те искат да се перчат с това, искат да контролират хората, искат да обменят направеното от тях за награди или да си осигурят добра крайна цел. Някои биха стигнали дотам да се опитат да сключат сделка, като използват Божието евангелие. Каква сделка искат да направят? Ето един пример. Когато подобен човек пристигне в дома на потенциален приемник на евангелието и види, че семейството му е бедно, той си мисли, че вероятно няма да има полза от разпространяването на евангелието до този човек. В резултат на това се чувства незаинтересован от него или дори го дискриминира. Всеки път, когато види този човек, се чувства недоволен и казва на своя водач: „Този човек няма да е способен да повярва в Бог. А дори и да повярва, не би могъл да придобие истината“. Това е извинението, което използва, за да избегне разпространяването на евангелието до него. Не след дълго някой друг отива да разпространи евангелието до този човек и той го приема. Как може да обясни това първият разпространител на евангелието? Как би могъл да каже, че този човек няма да повярва в Бог? Как би могъл да е толкова своеволен? Как би могъл да знае дали някой ще повярва, или не, ако не разпространи евангелието до него? Не би могъл да знае. Защо не спечели този човек? Не го спечели, защото беше предубеден към него, гледаше го отвисоко и не показа любящо сърце към него. Като изпълняваше дълга си по този начин, той беше небрежен. Не показа любящо сърце и не успя да изпълни задължението си. Това заслуга или недостатък е в Божиите очи? (Недостатък.) Това категорично е прегрешение. Защо се стигна до това прегрешение? Не е ли защото той не можеше да получи никакви ползи от този приемник на евангелието? Когато видя, че разпространяването на евангелието до този човек няма да му донесе никаква облага, той почувства неприязън към него и му отмъсти, като не искаше да му позволи да получи спасение, а след това намери всякакви причини и оправдания да избегне разпространяването на евангелието до него. Това е сериозно нарушение на дълга и сериозно прегрешение! Да откажеш да разпространиш евангелието до някого, когато от това не можеш да получиш никаква облага — що за отношение е това? Не е ли това типично проявление на човек, който продава евангелието? (Да.) По какъв начин продава евангелието? Обяснете подробностите и процеса. (Този разпространител на евангелието е решил дали иска да разпространява евангелието до някого въз основа на това дали може да извлече полза. Това е все едно да се отнасяш към Божието евангелие като към стока и да го продаваш, за да получиш желаните ползи. Когато е видял, че не може да придобие ползи, той е отказал да разпространява евангелието.) Той счита Божието евангелие за свой собствен частен актив. Ако види някого от богато и влиятелно семейство, който е добре нахранен и добре облечен, си мисли: „Ако разпространя евангелието до него, мога да остана в дома му и освен това да имам хубава храна за ядене и хубави дрехи за носене“, след което решава да проповядва евангелието на този човек. Що за поведение е това? Това е типичен пример за човек, който продава евангелието. Този разпространител на евангелието се отнася към Божието евангелие и радостната вест за новото Божие дело като към стока и свой собствен частен актив, като мами и изиграва другите на всяка крачка, за да си осигури облага и каквито неща са му нужни. Дали това означава да изпълняваш дълга си? Това се нарича да въртиш бизнес и да печелиш от амбулантна търговия с евангелието. Амбулантната търговия означава продажба на неща, които човек притежава, чрез търгуване и получаване в замяна на пари или материални неща, които иска. И така, как търгува с евангелието такъв човек? Зависи от това дали може да получи предимства от потенциалните приемници на евангелието. Значението на това е следното: „Ще разпространявам евангелието при теб, ако това е изгодно за мен. Ако няма облага за мен, ще намеря извинение да не ти го проповядвам. Това ще е просто сделка, която не се е получила“. Защо не се е получила тази сделка? Не се е получила, защото разпространителят на евангелието не е можел да спечели от нея. Как наричаме този тип хора? Наричат се „пътуващи мошеници“. Те нямат нищо истинско, което да предложат, обаче ходят навсякъде, за да мамят и изиграват другите, като разчитат на думите си, за да им донесат пари и да получат печалби. Като проповядват евангелието по този начин, изпълняват ли те своя дълг? Те просто вършат зло. Действията им нямат нищо общо с изпълнението на техния дълг, защото те не смятат разпространяването на евангелието за свой дълг и не го разглеждат като своя отговорност или задължение, или като поръчение, възложено им от Бог. По-скоро го разглеждат като работа, професия, която извършват в замяна на нещата, от които се нуждаят, за да задоволят собствените си интереси и да отговорят на собствените си искания. Има дори някои хора, които не искат да си тръгват, когато отидат в богати райони да проповядват евангелието, защото там се хранят добре, обличат се добре и отсядат на хубави места. Те започват да се жалват пред приемниците на евангелието за това колко са бедни: „Вижте как сте заобиколени тук от Божията благодат и благословии. Всяко семейство има собствена кола, живее в собствена малка вила и се облича добре. Дори ядете месо всеки ден. Това не е възможно там, откъдето идваме ние“. След като чуят това, приемниците на евангелието казват: „След като мястото, в което живеете, е толкова обедняло, идвайте и отсядайте често тук при нас“, след което дават на тези разпространители на евангелието някои неща. Това е прикрита форма на изпросване и изнудване за пари и материални блага от хората. На какво се основава тяхното изнудване? „Ние сме ви проповядвали Божието евангелие, а в замяна не сме получили нищо. Изпълнили сме Божието поръчение. Получили сте такива големи благословии, затова трябва да се отплатите за Божията любов и да ни дадете малко подаяние. Нима не заслужаваме това?“. По този начин те използват различни средства, за да изнудват хората прикрито, пряко или косвено за материални блага и пари. Използват разпространяването на евангелието като възможност да търсят лични облаги. Първото проявление на това е да продават евангелието, което е най-сериозно по своя характер. Второто проявление е прикритото изнудване. Ето защо в редиците на хората, които изпълняват дълга да разпространяват евангелието, джобовете на някои неусетно започват да се издуват, докато проповядват евангелието, и те стават заможни. Някои хора казват: „Не е ли хубаво да си заможен? Не е ли това Божия благословия?“. Глупости! Разчиташ на собствените си хитрости и похвати, за да изнудваш и измъкваш с измама неща от хората, а после твърдиш, че това е Божия благословия. Какво е естеството на такива думи? Те са богохулство. Това не е Божия благословия. Бог не благославя хората по този начин. Тогава защо би се зародила подобна идея в някого? Това е резултатът от неговите амбиции и неговата алчна сатанинска природа.

Всички онези, които разпространяват евангелието, страдат много. Понякога са преследвани и нападани от тълпи религиозни хора или дори предавани на режима на Сатана. Ако са малко непредпазливи, има вероятност да бъдат арестувани от големия червен змей. Тези, които обичат истината обаче, могат да подходят правилно към такива неща, докато онези, които не обичат истината, често ще се оплакват и от най-малкото страдание. Някои от тези, които разпространяват евангелието, са казвали неща като: „Проповядвах евангелието на един човек и след като говорих толкова дълго, той дори не ми даде чаша вода. Не искам да му проповядвам“. Проблем ли е това, че някой не му е дал чаша вода? В думите на този разпространител на евангелието се крие определен нрав. Подразбира се, че разпространяването на евангелието си заслужава само когато е приятно и носи облага. Ако е свързано със страдание или ако човек не получава дори чаша вода за пиене, тогава не си заслужава. В това има умисъл да се изпроси нещо и да се сключи сделка. Ако начинът, по който човек разпространява евангелието, винаги има характер на сделка, дали този човек искрено отдава всичко на Бог? Ако не може да понесе дори това малко страдание при изпълнение на дълга си, а някоя дреболия може да го накара да стане негативен, може ли да изпълнява дълга си задоволително? Той ще каже също: „Не само че не ми дадоха никаква вода, но не ми дадоха и никаква храна на обяд“. Проблем ли е, ако някой не е позволил на тези разпространители на евангелието да останат и да хапнат с него? Те разпространяват евангелието от няколко години и винаги обръщат внимание на това как ги приемат хората, какво им дават за ядене и пиене и какви подаръци получават — защо е така? Нима не знаят как да се отнасят към хората, които проучват истинския път? Това е проблем на техния характер. Имат ли поне малко любов към хората в сърцата си? И защо все още не разбират различните страдания, които трябва да понасят онези, които разпространяват евангелието, и как трябва да практикуват истината? Защо изобщо не са приложили това на практика? Нима е проблем, ако хората, на които проповядваш евангелието, не ти дадат вода за пиене или нещо за ядене? Това не е проблем. Разпространяването на евангелието сред хората е изпълнение на нашето задължение. Това е наш дълг. Няма никакви допълнителни условия. Хората, на които проповядваш, не са длъжни да те хранят, да ти сервират или да ти се усмихват. Не са длъжни да слушат всичко, което казваш, и да ти се подчиняват. Нямат такова задължение. Ако можеш да мислиш по този начин, това е обективно и рационално. Тогава ще си способен да разглеждаш тези неща правилно. И така, как трябва да се отнасяме към хората, които изследват истинския път? Стига да отговарят на принципите за проповядване на евангелието, определени от Божия дом, ние имаме задължението да го проповядваме на хората, на които може да се проповядва, а дори и да имат лошо отношение и да не приемат евангелието, трябва да проявяваме търпение. Колко дълго и до каква степен трябва да сме търпеливи? Докато не те отхвърлят и не откажат да те пуснат в дома си и колкото и да се опитваш да обсъдиш нещата с тях, не се получава, нито има полза да им се обаждаш или да молиш друг да ги кани, а те те пренебрегват. В такъв случай няма как да им проповядваш евангелието. Тогава ще си изпълнил своето задължение. Това означава да изпълняваш дълга си. Докато има поне малка надежда, трябва да помислиш за всички възможни начини и да направиш всичко възможно да им четеш Божиите слова и да свидетелстваш за делото Му пред тях. Да речем например, че поддържаш контакт с някого от две до три години. Много пъти си опитвал да проповядваш евангелието и да свидетелстваш за Бог пред него, но той няма никакво намерение да го приеме. Въпреки това възприемането му е доста добро и той наистина е човек, на когото може да се проповядва евангелието. Какво трябва да направиш? На първо място, в никакъв случай не трябва да се отказваш от него, а трябва да поддържаш нормални отношения с него, да продължаваш да му четеш Божиите слова и да свидетелстваш за Божието дело пред него. Не се отказвай от него; бъди търпелив до края. В един момент той ще се пробуди и ще започне да изследва истинския път. Следователно практикуването на търпение и устояването докрай е много важно при проповядването на евангелието. А защо да го правиш? Защото това е дългът на сътвореното същество. Тъй като си в контакт с него, имаш задължението и отговорността да му проповядваш Божието евангелие. От момента, в който за първи път чуе Божиите слова и евангелието, до момента, в който се обърне, има много етапи, а това отнема време. Този период изисква да си търпелив и да изчакаш да дойде денят, в който той ще се обърне и тогава ти трябва да го доведеш пред Бог, обратно в Неговия дом. Това е твое задължение. Какво е задължение? Това е отговорност, от която не може да се избяга и която е неотменим дълг на човека. Това е точно както майка се отнася с детето си. Какво е задължението на майката, независимо колко непослушно или пакостливо е детето, или ако е болно и не иска да яде? Като знае, че това е нейно дете, тя е привързана към него, обича го безрезервно и внимателно се грижи за него. Няма значение дали детето я признава за своя майка, или не, и няма значение как се отнася с нея — тя все така остава до него, закриля го, без да го изоставя нито за миг, неизменно го чака да повярва, че е негова майка и да се върне в прегръдката ѝ. Така тя постоянно бди над него и се грижи за него. Ето какво означава отговорност; ето какво означава да си морално задължен. Ако тези, които се занимават с разпространяване на евангелието, практикуват по този начин, като таят подобно любящо сърце за хората, те ще спазват принципите за разпространяване на евангелието и ще бъдат съвсем способни да постигат резултати. Ако винаги се оправдават и говорят за условията си, няма да са способни да разпространяват евангелието и няма да изпълняват дълга си. Някои хора, които разпространяват евангелието, винаги са придирчиви относно потенциалните приемници на евангелието, които имат твърде много въпроси и трудности и които са със скромни заложби, в резултат на което не са готови да страдат и да платят цената, за да ги спечелят. Ако обаче собствените им родители и роднини имат много трудности и скромни заложби, те все пак са способни да се отнасят към тях с любящо сърце. Не означава ли това, че не се отнасят справедливо към хората? Имат ли тези хора любящи сърца? Дали са хора, които проявяват внимание към намеренията на Бог? Категорично не. Когато разпространяват евангелието, винаги търсят всякакви причини и оправдания, които могат да намерят въз основа на обективни условия, за да не проповядват евангелието на хората, или пък, когото и да видят, не го намират за приятен и го считат за по-нискостоящ от себе си, и винаги смятат, че няма на кого да проповядват евангелието — в резултат на това накрая не занасят евангелието на нито един човек. Има ли принципи при разпространяването на евангелието по този начин? Такъв човек изобщо не мисли за Божиите намерения или за Божиите изисквания. Всеки, който може да признае, че Божиите слова са истината, и всеки, който може да приеме истината, е човек, на когото може да се проповядва евангелието, освен ако не е очевидно зъл човек или нелеп типаж. Ако хората наистина могат да проявяват внимание към Божиите намерения, те ще изпълняват дълга си и ще се отнасят към хората с принципи. Независимо какви проблеми имат хората, които проучват истинския път, или доколко разкриват покварения си нрав, стига да могат да признаят и приемат истината, трябва неуморно да им четете Божиите слова и да свидетелствате за Божието дело. Това е принципът, който трябва да се следва при проповядването на евангелието.