Знаете ли какво всъщност е фарисей? Има ли около вас фарисеи? Защо тези хора се наричат „фарисеи“? Как са описвани фарисеите? Това са хора, които са лицемерни, напълно фалшиви и играят роля във всичко, което правят. Каква роля играят? Те се преструват, че са добри, мили и позитивни. Такива ли са в действителност? Съвсем не. Като се има предвид, че са лицемери, всичко, което проявяват и разкриват в тях е фалшиво. Всичко е преструвка — не е истинското им лице. Къде е скрито истинското им лице? Скрито е дълбоко в сърцата им, за да не го видят никога другите. Всичко отвън е роля, всичко е фалшиво, но те могат да заблудят само хората, не могат да заблудят Бог. Ако хората не се стремят към истината, ако не практикуват и не преживяват Божиите слова, те нямат истинско разбиране за истината и затова независимо колко добре звучат думите им, тези думи не са истината реалност, а са думи и доктрини. Някои хора се съсредоточават само върху повтарянето на думи и доктрини, те подражават на всеки, който изнася най-висшите проповеди, в резултат на което само за няколко години изреждането на думи и доктрини се развива все повече и мнозина им се възхищават и ги почитат, след което те започват да се маскират и отделят голямо внимание на това, което казват и правят, за да се представят като особено набожни и духовни. Използват тези така наречени духовни теории, за да се прикриват. Това е всичко, за което говорят, където и да идат, благовидни неща, които отговарят на човешките представи, но им липсва всякаква истина реалност. И като проповядват тези неща — неща съгласно човешките представи и вкусове — те подвеждат много хора. За другите такива хора изглеждат много благочестиви и скромни, но всъщност това е измама. Те изглеждат толерантни, сдържани и любящи, но това всъщност е преструвка. Те казват, че обичат Бог, но всъщност играят. Други смятат такива хора за святи, но това е фалшиво. Къде може да се намери човек, който е наистина свят? Човешката святост е цялата фалшива. Всичко е роля, преструвка. Отвън те изглеждат предани на Бог, но всъщност това е само представление за другите. Когато никой не ги гледа, те не са ни най-малко предани и всичко, което правят, е нехайно. Външно те отдават всичко на Бог и се отказват от семействата и кариерата си. Но какво правят тайно? Провеждат собствените си начинания и осъществяват своите дела в църквата, като се възползват от църквата и крадат тайно приношенията под претекст, че работят за Бог… Тези хора са съвременните лицемерни фарисеи. Откъде идват фарисеите? От невярващите ли произлизат? Не, всички те произлизат от вярващите. Защо тези хора стават фарисеи? Да не би някой да ги е направил такива? Това очевидно не е така. Каква е причината? Причината е, че тяхната природа същност е такава, което се дължи на пътя, по който са поели. Използват Божиите слова само като инструмент да проповядват и да се възползват от църквата. Въоръжават умовете и устите си с Божиите слова, проповядват фалшиви духовни теории и се представят като святи, а после използват това като капитал, за да постигнат целта си да печелят от църквата. Те просто проповядват доктрини, но никога не прилагат истината на практика. Що за хора са онези, които продължават да проповядват думи и доктрини, макар никога да не са следвали Божия път? Те са лицемерни фарисеи. Немощното им така наречено добро поведение и добро държание и малкото, от което са се отказали и което са отдали на Бог, са постигнати изцяло чрез самоконтрол и мобилизиране на тяхната собствена воля. Тези действия са напълно фалшиви и всички са преструвка. В сърцата на тези хора няма и най-малък страх от Бог, нито те имат някаква искрена вяра в Бог. Нещо повече, те са неверници. Ако хората не се стремят към истината, тогава те ще вървят по такъв път и ще станат фарисеи. Не е ли това ужасно? Религиозните места, на които се събират фарисеите, стават пазар. В Божиите очи това е религия, не е църквата на Бог, нито е място, на което Той е почитан. Следователно, ако хората не се стремят към истината, тогава без значение с колко дословни думи и повърхностни доктрини за Божиите слова се въоръжават, няма да има полза. Някои хора казват: „Безполезно е, независимо с колко се въоръжавам, затова просто няма да се въоръжавам изобщо“. Какво казват те? Не е ли това безсмислица? Не е ли нелепо говорене? Каква е Моята цел като разговарям за тези думи с вас? За да ви попреча да се въоръжите с Божиите слова ли е? (Не.) Трябва да се въоръжиш с Божиите слова, но същественото е, че трябва да си наясно, че не се предполага да използваш Божиите слова, за да се представяш по някакъв начин, нито се предполага да ги използваш като капитал, с който да печелиш от църквата, още по-малко да ги ползваш като оръжие, за да поразяваш другите. Какви са Божиите слова? Божиите слова са истината, пътят и животът, които преодоляват покварения нрав на човека. Ако прилагаш и практикуваш тези слова идеално, тогава ще придобиеш истината. Истината няма да е доктрини или просто думи за теб, а ще е твоят живот реалност. След като си придобил истината, ти си придобил живот.

Във връзка с това, че „Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца“, за което тъкмо говорих, ще разкажа една история. Някога имало една красива жена, омъжена за богат мъж. Как възприема обикновено светът такива бракове? Красивата жена е с богатия мъж заради парите, а богатият мъж е с красивата жена заради външността ѝ. Всеки получава това, от което има нужда и няма истинска любов — това е брак по сметка. Според фантазиите на света тази красива жена със сигурност щяла да пилее парите и да живее луксозно, но тя не правела така. Живеела като обикновена домакиня, изпълнявала домашната работа. Всеки ден била прилежна и съвестна, била добра към съпруга и семейството си, така че да може да бъде наричана добродетелна и мила. Но как се отнасял с нея богатият мъж? Първо, той се тревожел, че тази красива жена няма да може наистина да живее с него и се тревожел, че бракът им няма да просъществува, затова пазел всичките си богатства и важни неща за себе си. Записал ги всичките на свое име вместо да са под контрола на жена му. Но красивата жена не се интересувала от всичко това. Независимо как се отнасял с нея съпругът ѝ — като не ѝ вярвал или я ограничавал финансово, тя не проявявала никаква неохота или неудоволствие. Вместо това ставала все по-усърдна. След няколко години красивата жена родила няколко деца и продължавала да се грижи за цялото семейство, както преди, като добра съпруга и любяща майка. Била покорна, нежна и загрижена за съпруга си. Накрая, един ден богатият мъж почувствал, че жена му не е такава, каквато си я е представял: не преследвала богатствата му нито материалните му притежания. Нямала допълнителни изисквания освен тези за нормален живот и нещо повече, отдавала много, за да управлява семейството — младостта, външността и времето си. Била усърдна и съвестна към семейството, никога не се оплаквала. Богатият мъж бил трогнат. След като се трогнал, каква била първата му мисъл? Не си ли помислил: „О, жена ми е толкова благонадеждна, но аз се съмнявах в нея и се пазех от нея. Беше нечестно от моя страна да се отнасям така с нея. Трябва да ѝ дам всичките си богатства и неща, за да се грижи за тях, защото тя е истинската ми любов, човекът, на когото трябва да вярвам най-много и който е най-достоен за доверието ми. Ако не вярвам на нея, ако се пазя от нея, тогава съм несправедлив към нея. Такова поведение е безхарактерно. Тя вече преживя толкова много години на изпитания, не мога повече да се съмнявам в нея“. Не изниква ли такава мисъл, след като се видят всички факти? (Да.) Такава мисъл произлиза от човешкото отсъждане. Наблюдението на нейното поведение, докато ѝ се случват неща, провокира отсъждането му, от което възниква определението му за нея. Затова, когато богатият мъж се развълнувал, той записал всичките си богатства на името на жена си, като израз на пълното си доверие в нея и в отговор на многобройните години на преданост и влагане в него. За мнозинството от хората това е съгласно човешката съвест, съд, морал и етика. Приключен ли е този въпрос? (Не.) След като преминал правните процедури, богатият мъж записал всичките си богатства на името на жена си. Един ден богатият мъж се върнал у дома да яде и веднага щом влязъл през вратата, почувствал, че атмосферата не е правилна. Жена му не го посрещнала и не казала нищо, къщата била студена. Защо масата, която обикновено била отрупана с храна, сега била празна? Той погледнал зад себе си и на масата видял бележка, на която били написани две големи думи: „Чао-чао!“.

Това е историята. Вие вероятно разбирате повече или по-малко поуката, така че каква е целта, за да ви я разказвам? (Да разберем, че на хората не може да се вярва и че се преструват много добре.) Богатият мъж бил измамен от привидност. Тази красива жена се преструвала много добре. През всички тези години тя не допуснала и една грешка, през всички години на живот с нея богатият мъж не видял и най-малък намек. Какъв човек е тази красива жена? (Тя е подмолна и коварна, и е особено лукава.) Имала ли е намерение да направи това от самото начало или го е решила накрая, след като е получила всички богатства? (От началото.) Какви са били първоначалните ѝ намерения, когато се е омъжила за богаташ? Проявила ли ги е? (Не, крила ги е.) Тогава какво е оставила да се изяви на повърхността? (Привидност.) Абсолютна привидност. Какво се криело дълбоко зад тази привидност? (Тя искала да придобие богатства и печалба.) Тя не се е омъжила искрено за богаташа, тя е искала само богатствата му. Дали е щяло да ѝ отнеме десет или двайсет години, докато можела да вземе богатството му с измама, за нея нямало значение, че трябва да се омъжи за него или да отдели всички тези години от младостта си и да работи усилено. Това била най-дълбоката мисъл в сърцето ѝ. Какъв е характерът на нещата, които е направила в името на тази мисъл? (Преструвка и измама.) Нещата, които е направила, струва ли си да се помнят или са достойни за презрение от хората? (Достойни са за презрение.) Добри ли са или зли? (Зли.) Те всички са зли. На какво се базира оценката, че всичките ѝ действия и всички външни цени, които е платила, са зли? Откъде идва това заключение? (Базира се на намеренията ѝ и отправната точка на действията ѝ.) Е, какво разбирате от тази история? (Хората гледат външността, но Бог гледа човешката същност.) Това е сигурно. Защо хората гледат външността? Могат ли хората да разберат намеренията и мотивациите на другите от думите и действията им? Знаете ли как да ги различавате? (Можем да виждаме някои очевидни, повърхностни неща.) Можете да виждате някои външни проявления, но когато разбереш истината и имаш малко истина реалност, няма ли да си способен да видиш човешката същност малко по-ясно? (Да.) Защо Бог може да вижда човешките сърца толкова ясно? Защото Бог е истината, Той е всемогъщ, и Той проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Мислите ли, че хората имат правилен критерий за преценка, според който могат да съдят другите като Бог? (Нямат, защото всички хора са от един и същи вид, а Бог е Създателят.) Всички хора са от един вид. Тогава има ли разлики между хората? Има ли разлика между някой, който има истината и някой, който я няма? Има ли разлика между някой, който познава Бог и някой, който не Го познава? Има ли разлика между някой, който се бои от Бог и някой, който не се бои? (Има.) Какъв човек може да разбере същността на друг човек? (Някой, който познава Бог и се бои от Него.) В заключение, как може човек да прозре същността на друг човек? Що се отнася до хората, те могат да прозрат това само когато разбират истината и имат истината реалност. Що се отнася до Бог обаче, защо Той може да прозре човешката същност? Как обяснявате това? Може ли да се каже, че Бог е критерият, по който да се съдят всички хора, събития и неща, че Той е критерият, по който да се съдят всички положителни и негативни неща? (Да.) Какъв е практичният елемент на тези думи? Външното поведение на човек може да е добро или идеално, но ако ти имаш истината реалност, можеш да различиш дали практикува истината или не. Обаче, ако ти нямаш истината реалност, тогава щом видиш човек с идеално поведение, който много добре се прикрива външно, има безупречна маска, тогава ще можеш ли да видиш дали практикува истината или не? Ти няма да знаеш как да го различиш. Без истината реалност ти няма да имаш стандарт, по който да преценяваш другите и няма да знаеш как да ги преценяваш. Ако видиш някой с добро външно поведение, който говори много любезно, който страда и се отдава много, който външно не разкрива никакви проблеми и който няма особени грешки, за които да се спомене, как преценяваш дали е добър или лош човек, дали обича истината или изпитва неприязън към нея? Как различаваш това? Ако нямаш критерий за своята преценка, лесно ще бъдеш заслепен от външното му поведение и от действията му. Ако си заслепен и измамен от него, тогава ще си способен ли да различиш дали е добър или лош, дали е добър или зъл? Няма. Някои хора казват: „Хората, които разбират истината, способни ли са да проучват внимателно сърцата на другите, както Бог?“. Хората нямат тази способност. Дори ако имат по-дълбоко разбиране за истината, това не означава, че притежават реалността на истината. Но ако човек разбира истината, тогава е способен да различи дали някой друг е добър или лош човек, дали обича истината или не, дали е честен или измамен, дали се бои от Бог или е непокорен и враждебен към Бог и дали искрено следва Бог или е лицемер. Ще си способен да различаваш всички тези неща. В крайна сметка, какво е най-важно? (Да имаш истината реалност.) Хората, които нямат истината реалност, не могат да разберат нищо напълно. Те винаги постъпват глупаво и действат по начини, които са в конфликт с истината и които се противопоставят на Бог. Такива хора са жалки. Това засяга важността на това дали човек е способен да придобие истината, или не, и да навлезе в истината реалност. Как хората виждат другите, когато те самите не разбират истината? Те могат да гледат другите само със своите представи и фантазии. Когато преценяват и категоризират друг човек, те само гледат заложбите и познанията му. Гледат само дали външното му поведение е етично или не, дали е в съответствие с традиционната култура и човешкия морал или не и дали действията му са от полза за другите или не. Ако могат да видят, че като цяло думите и делата на човека са разумни, че са напълно в съответствие с човешките представи за етика и морал и че са в съответствие с вкусовете на всеки, те ще категоризират този човек като добър. Но как категоризира Бог хората? Дали всички тези методи, които хората използват, за да стигнат до заключение, и отправните им точки са критерии, по които Бог определя същността на хората? (Не.) На какво основава Бог Своето определение? Бог основава Своето определение за природата същност на човека на мислите и идеите в сърцето му и на мотива зад думите и делата му, който е неговите намерения и цели. По тази конкретна причина се казва за Бог, че е Онзи, който проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Може ли човек да проучи дълбините на човешките сърца на другите? (Не.) Хората могат да видят само външните проявления на другите и намеренията, които те разкриват чрез своята реч, или ако четат между редовете. В най-добрия случай хората са способни да видят тези неща, затова те могат да основават своето определение само върху поведението на другите, върху това, което виждат и чуват. Когато Бог определя хората, от друга страна, Той не гледа само техните действия, посоката, в която са тръгнали, или качеството на конкретно действие. Бог иска да види техните най-истински мисли, да види дали намеренията и целите им са такива, каквито ги представят, какви неща поражда тяхната природа същност и по какъв път ги подтикват да вървят тези неща. Това са нещата, които Бог гледа. И така, питам ви в израза „Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца“ — към какво се отнася „дълбините на човешките сърца“? Казано просто, това са най-искрените мисли в сърцата на хората. Тогава в присъствието на Бог, независимо как се преструваш, как се прикриваш или какво си измислил за себе си, Бог може ясно да схване най-искрените ти мисли и нещата, скрити в най-дълбоките, най-вътрешните ти части. Няма и един човек, чиито скрити, вътрешни неща могат да избягат от внимателната проверка на Бог. Разбирате ли какво казвам? Десетилетия наред с живота и поведението си тази красива жена мамила най-близкия си човек — ако същото нещо се беше случило на вас, нямаше ли също да бъдете измамени? (Щяхме.) Тогава можете ли да отречете, че тя не само е измамила съпруга си, но също е измамила вас и всички останали? (Да.) Тя не е разкрила най-искрените мисли на сърцето си пред никой друг — не е казала на никого, — нещо повече, прикритието ѝ е било безупречно и никой не го е забелязал. Въпреки това тя е пренебрегнала едно нещо — Бог гледа всичко, което хората правят. Тя може и да е успяла да измами всички останали, но не може да измами Бог. Онзи богаташ изглеждал външно хитър, бил е способен да печели много пари, но станал жертва на една жена. Това временна небрежност от негова страна ли било? (Не.) Тогава каква била причината за това? Причината била, че не можел да я прозре. Какви факти ви казвам с тази история? Казвам ви, че трябва да вървите по правилния път, като вярвате в Бог и да се държите добре, и да не се занимавате с криви и зли способи. Какви са кривите и зли способи? Вярващите в Бог винаги искат да се уповават на дребни планове, на измамни и лукави игри и да играят номера, за да прикриват покварата си, недостатъците и грешките си и проблемите, като собствените им малки заложби. Те винаги се справят с нещата според сатанински философии, които смятат, че не са много лоши. По отношение на повърхностните въпроси те се умилкват на Бог или на водачите си, но не практикуват истината, нито действат според принципите. Те внимателно претеглят думите и изразите на другите, винаги размишляват: „Как беше изпълнението ми днес? Подкрепят ли ме всички? Знае ли Бог за всички добри неща, които съм направил? Ако знае, ще ме похвали ли? Каква е позицията ми в Божието сърце? Важен ли съм там?“. В заключение, като човек, който вярва в Бог, ще придобие ли той благословии или ще бъде отстранен? Непрестанното обмисляне на тези неща не е ли крив и зъл способ? Това наистина е крив и зъл способ, не е правилният път. Тогава какъв е правилният път? (Да се стремим към истината и към промяна в нрава.) Точно така. За онези, които вярват в Бог, единственият правилен път е да се стремят към истината, да придобият истината и да постигнат промяна в нрава. Само начинът, по който Бог води хората да придобият спасение, е истинският път, правилният път.

Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Той може да види най-дълбоките части от човешките сърца, най-искрените мисли на хората. Когато Бог казва: „Хората са червеи“, на какво основание говори Той? (Въз основа на човешката природа същност.) Разнищвали ли сте някога същността, състоянието и проявленията на „червеите“, за които Бог говори и които вижда? Какви елементи от човешката същност карат Бог да каже такова нещо на хората? Защо Бог казва, че хората са червеи? В Божиите очи е ясно, че поквареното човечество е Негово творение, но изпълняват ли хората отговорностите и дълга си, както трябва да правят сътворените същества? Много хора изпълняват дълга си, но какво е тяхното изпълнение, докато го правят? Те не поемат инициативата в изпълнението на дълга си. Ако не са кастрени или дисциплинирани, не продължават да напредват. Те винаги трябва да се срещат, да разговарят и да им се предоставят ресурси, за да имат дори малка частица вяра, някои малки активни елементи — не е ли това покварената им природа? (Така е.) Хората не познават собствената си позиция, нито знаят какво трябва да правят, към какво трябва да се стремят или пътя, по който трябва да вървят. През повечето време те дори действат според собствената си воля и беснеят. Ако не е честото поене и кастрене, ако не е постоянното подреждане на условията от Бог, за да води хората обратно при Него, какво ще правят те? Може да кажете, че такива хора не само няма да изпълняват добре дълга си, а ще се изродят до степен, в която ще станат негативни, ще се отпуснат в работата си, ще действат нехайно и ще мамят Бог. Ако някой не може да изпълнява дълга, който трябва да изпълнява, тогава какво е качеството на всичките му действия? Можете да кажете, че всички те са злодеяния — той върши само зло! По цели дни мислите на тези хора нямат нищо общо с истината, нищо общо със следването на Божия път. Всеки ден те ядат по три пъти, без да мислят или да полагат усилие. Дори ако са помислили, то не е съгласно истините принципи, нито има някаква връзка с Божиите изисквания към човека. Те създават прекъсвания и смущения, без изобщо да свидетелстват за Бог. Сърцата им са изпълнени с мисли за това как да се грижат за физическото си добруване, как да се борят за статус и слава, как да устояват сред другите хора, да имат статус и признание. Ядат храната, която Бог им дарява, и се наслаждават на всичко, което Бог им предоставя, без да се въвличат в човешки дела. Бог не харесва такива хора — Той ги ненавижда. Някои хора изпълняват дълга си като проста формалност. Те идват в църквата, за да наблюдават работата като невярващ водач; правят една обиколка веднъж, изстрелват няколко лозунга, поучават братята и сестрите, карат всички да ги слушат послушно и приключват. Когато видят някой, който изпълнява дълга си нехайно, без да поема отговорност, мислят: „Това няма нищо общо с мен и не съставлява заплаха за статуса ми, затова не ме е грижа“. Ден след ден те се носят така, никога не вършат истинска работа, никога не разрешават реални проблеми. Какви хора са това? (Хора, които ядат три пъти дневно, без да мислят или да полагат усилия.) Те не знаят какво трябва да правят всеки ден, затова се носят безгрижно по течението, без да знаят дали Бог е доволен от тях или ги ненавижда, или дали ги проучва внимателно. Нещата, които правят, в съответствие с истината ли са? Изпълняват ли те отговорностите си? Предани ли са? Нехайни ли са? Възхваляват ли себе си с нещата, които правят? Свидетелстват ли за Бог? Те не знаят нищо от това. Някой, който яде три пъти дневно, без да мисли или да полага някакви усилия, се описва обикновено като „използвач“. Те не вършат никаква реална работа, твърде мързеливи са дори да си сервират чиния с храна и искат хората да им сервират. Какви хора са това? Те остават там, където могат да се носят по течението, ядат там, където храната е добра, отиват там, където има удобно място за спане и там, където хората ги ласкаят. Между такъв човек и червея няма никаква разлика, нали? (Няма.) Няма разлика. Въз основа на това човешко поведение, несправедливо ли е да се наричат хората „червеи“? (Не е несправедливо.) Хората постоянно живеят с тази изродена природа. След като са свършили малко реална работа, те искат признание за постиженията си. Някои хора казват: „Изпълнявам дълга си вече пет или шест години. Упорствам да изпълнявам дълга си всеки ден, косата ми побеля“. Не е ли това отвратителен начин на говорене? Как можеш да говориш по същия начин като Павел? Каква е целта на това да се опитваш да получиш признание за постиженията си? Не е ли, за да получиш награда от Бог? Как наричаме обикновено хората, които искат награда? Не е ли „просяци“? Не са ли такива хора безсрамни? Ти изпълняваш дълга си на сътворено същество и за кого е твоята усилена работа? За Бог ли е? Бог не цени това. Всъщност ти действаш в свое име, действаш така, че да можеш да придобиеш спасение, тогава какво признание искаш и за каква награда молиш? Малко благодат и благословии ли ти е дал Бог? Да не би Бог да ти е дал този живот, за да можеш да искаш награда? За да можеш да протегнеш ръцете си и да просиш от Бог храна? В момента ти изпълняваш своя собствен дълг. Това е твое задължение и отговорност. Бог ти е поверил дълг, което е милостиво от Негова страна, затова не бива да молиш за нищо. Ако го направиш, Бог ще те ненавижда и ще бъде отвратен от теб. Хората често молят Бог за благодат и награди. Какви хора са това? Не са ли безсрамни хора с лош характер? Всички вие ли сте в това състояние? (Да.) Как може да преодолеете това състояние? Трябва да разбереш кои от думите и делата ти спадат към това състояние и след това бързо да дойдеш пред Бог в молитва и да приемеш внимателната Му проверка; да разнищиш своята уродливост и природа същност. След като имаш малко знание и разбиране, отнеси тези неща при братята и сестрите си и разговаряй за тях, разкрий се пред тях. И докато разговаряш и се разкриваш по този начин, ти всъщност приемаш Божията внимателна проверка и по този начин състоянието ти бавно ще се преодолее. За да преодолееш собствената си покварена същност, трябва първо да осъзнаеш ясно колко нечестив и отвратителен е поквареният ти нрав. Едва тогава можеш да презреш и да намразиш себе си в сърцето си — ако не мразиш себе си, не можеш да разрешиш този проблем. Ако винаги мислиш, че няма нищо погрешно да живееш според покварен нрав, че другите хора ще са съгласни и че докато не правиш нищо зло, си наред — не е ли това безсмислица? Могат ли такива хора да придобият истината? Могат ли да придобият Божието спасение? Защо Бог изобличава покварените състояния на хората? Вие трябва искрено да разговаряте за Божиите слова, да свързвате човешките покварени състояния и разкритията на поквара и после да ги сравнявате с думите, с които Бог изобличава поквареното човечество като червеи — можете ли да видите, че този проблем е много сериозен? Способни ли сте да го приемете? (Да.) Когато Бог казва, че хората са червеи, кого най-вече има предвид? Кои човешки състояния и покварен нрав най-вече има предвид? Коя страна от човешката покварена природа разобличава Той? Първо, някой, който е червей, е безполезен, без чувство за срам; в Божиите очи той не струва и една стотинка! Защо казвам, че не струва и една стотинка? Бог те създаде и ти даде живот, а ти не можеш да изпълниш дори минималния си дълг. Ти си използвач. От гледна точка на Бог, ти не ставаш за нищо, животът ти е ненужен! Такива хора не са ли червеи? (Да.) Тогава какво да правят хората, ако не искат да са червеи? Първо, трябва да намериш собственото си място и на всяка цена да намериш начин да изпълняваш дълга си, за да установиш нормална връзка със Създателя и така да дадеш отчет на Бог. После, помисли как можеш да постигнеш преданост при изпълнението на дълга си, без да си нехаен. Трябва да вложиш цялото си сърце в него. Не се опитвай да се отнасяш нехайно към Създателя. Прави това, което Бог иска от теб, слушай и се покорявай. Сега, имате ли някакви други мисли или противопоставяния на Божиите слова, които наричат хората червеи? Можете ли да ги свържете със себе си? Някои хора казват: „Аз изпълнявам дълга си от много години, така че вероятно не съм червей, нали?“. Прави ли са? (Не.) Защо грешат? Дали си червей или не, няма нищо общо с това, което правиш външно. Бог иска да види как изпълняваш дълга си, в какво състояние си, докато изпълняваш дълга си, на какво се уповаваш, докато изпълняваш дълга си, дали постигаш резултати, докато изпълняваш дълга си, или не, дали изпълняваш отговорностите си или не и дали можеш да вършиш работата си или не. Ако изпълняваш дълга си според истините принципи, ако постигнеш преданост, ако си способен да изпълняваш дълга си на приемливо ниво и удовлетворяваш Бог, тогава ще избегнеш обръщението „червей“.