Имате ли в момента всички път и растеж по отношение на вашето навлизане в живота? Знаете ли какви са признаците на растежа при навлизането в живота? Кои промени в духовното състояние или кои проявления, различни от онези, които преди си имал, ти позволяват да почувстваш, че имаш житейски растеж или позволяват на братята и сестрите да видят, че си израснал и че нравът ти е започнал да се променя? По отношение на духовното състояние, когато някой преживява растеж при навлизането си в живота, той вече не изпитва неяснота във вярата в Бог, не се колебае и има път, който да следва. Той знае, че вярата в Бог е за спасение и знае, че само онези, които се стремят към истината, могат да постигнат спасение. Да виждат ясно и да стъпят на този път първо дава на човешките сърца покой и утеха. Имате ли този покой и утеха в сърцата си сега? (Да. Когато се сблъскаме с хора, събития или неща и сме способни да разберем Божиите намерения и да видим, че тези условия са подредени специално заради нещата, които ни липсват — че те са точно нещата, от които се нуждаем — в този момент изпитваме умствен покой. Когато обаче се срещнем с трудности и не знаем как да се справим с тях, изпитваме тревога.) Независимо какво е обикновено вътрешното ви състояние, когато се натъкнете на трудности, първо погледнете голямата картина: не мислите ли в сърцата си, че избирането на пътя на вярата в Бог е правилен, че е напълно естествен и обоснован? Не сте ли определили вече, че този път е правилният в живота? Нямате ли решимостта и волята да продължите, без да се двоумите? Не е ли това вашето състояние? (Това е.) Това е един променящ се аспект, който е първият показател, че животът ви расте. В допълнение по отношение на много неща — например хората, света, това общество, житейския път, житейските цели и посока, смисъла и ценностите, които имате в живота — има ли промени в мислите и възгледите ви? (Има някои промени.) Когато хората редовно слушат проповеди, има някои промени в изпълнението на дълга им, в поведението и държанието им и в мислите им. Но променили ли са се наистина във възгледите си за хората, нещата и житейските цели и посока? Ако са се променили в това отношение, тогава това включва навлизане в живота. Степента, до която се променяш, е доказателство за това колко навлизане в живота имаш. Много хора все още са объркани за този аспект на нещата. Те не знаят как да възприемат хората или нещата, нито знаят как да преживяват нещата и обстоятелствата, с които се сблъскват. В сравнение с времето, преди да повярват в Бог, на повърхността изглеждат сякаш са възприели някои правилни възгледи, които са в съответствие с истината, но не знаят как да ги прилагат, когато се сблъскат с неща, и не могат да ги отнесат към тези неща. Истинска промяна ли е това? (Не е.) Това не е истинска промяна. Колко показателя са споменати, за да видите дали човек е преживял растеж при навлизането в живота си или не? (Два.) Това са първите два показателя, свързани с истината на виденията и теориите.

Когато отсъждате дали някой е преживял растеж при навлизането в живота си или не, има няколко други показателя, свързани с практиката. Първо, най-подготвителният и най-основен показател е този: колко време всеки ден, независимо с какво си зает или какъв дълг изпълняваш, сърцето ти е спокойно пред Бог и живее в Неговото присъствие. Това съотношение е решаващо. Ако прекарваш почти целия ден, зает с външни дела и работиш за издръжката си, без да отделиш някакво време, за да четеш Божиите слова или да Му се молиш, без да посвещаваш мислите си да разсъждаваш за истината, тогава връзката ти с Бог е ненормална. Ти нямаш място за Бог в сърцето си и не приемаш вярата си в Бог като нещо важно. Ако сърцето ти винаги живее в такова състояние, ще се отдалечаваш все повече от Бог, вярата ти в Него ще става все по-малка и ще станеш негативен и слаб, когато ти се случват неща. Когато това се случи, вътрешното ти състояние става все по-ненормално. Тоест независимо дали си или не си в състояние на вяра в Бог, независимо дали имаш или нямаш нормалното състояние, което вярващият в Бог трябва да има, колко време живееш в това нормално състояние и извън многобройните неща на физическия живот, които заемат сърцето ти, колко време прекарваш пред Бог — това е първият показател по отношение на практиката. Встрани от физическия си живот някои хора прекарват много малко време в четене на Божиите слова или в общение за истината. През повечето време те посвещават живота си на външни въпроси, като живеят заради плътските наслади. Това не е ли живот в покварен нрав? Ако някой често живее в покварен нрав, неговата съпротива и бунтарство срещу Бог ще расте, което води до ненормална връзка с Бог, равносилно на това да нямаш никаква връзка с Него. Следователно запазването и поддържането на нормални отношения с Бог важно ли е или не? (Важно е.) Колко е важно? Къде е важно? (Ако човек няма място за Бог в сърцето си, докато изпълнява дълга си, тогава се уповава на себе си, което изобщо не е практикуване на истината. Така този човек не може да има навлизане в живота.) Може би вие сте способни да разберете това на теория, но не можете да говорите ясно за практичните аспекти. Под това имам предвид, че мнозинството от хората не са много наясно с този аспект от истината и не го разбират добре и вие имате само малко възприятийно познание нали? (Така е.) Тогава питам всички ви, ако вярващ в Бог често няма нищо общо с вярата в Бог или със Самия Бог в действията, думите, поведението си или когато изпълнява дълга си, тогава ще има ли той нещо общо с истината? (Няма да има.) За кого прави всичко това? Върху каква основа гради? Откъде идва отправната му точка, мотивациите, целите и принципите? Ако някой е неспособен да има нормална връзка с Бог и нищо, което прави, не е свързано с Бог, тогава на какво се уповава, за да действа? Какъв е източникът на действията му? (Сатанински философии.) Тези хора разчитат на сатанински философии, за да действат, това поне е очевидно. Ако това, което човек изразява и изживява, докато действа и изпълнява дълга си, няма нищо общо с Бог — последствията от което са, че няма нищо общо с истината — тогава на какво се уповават тези хора в делата си всеки ден? Те се уповават на отровите на Сатана и на сатанинския си покварен нрав, за да действат, да изпълняват дълга си, да живеят и да постъпват. Това е третият показател за измерване дали някой човек е израснал при навлизането си в живота или не — казано накратко, дали този човек има нормална връзка с Бог или не.

Има още един практически показател, който може да се използва, за да се прецени дали някой човек е преживял растеж и промяна при навлизането си в живота или не. Можете ли да се сетите кой е той? (Не е ли, че когато му се случи нещо, човек вярва, че то е устроено и подредено от Бог и има покорно сърце?) Точно така, показателят е да имаш покорно сърце. Това се преценява като се види колко покорен е човек към хората, събитията и нещата, с които се сблъсква, и степента, до която е способен да се покори. Дали някой е способен да се покори, когато нещо му се случва, или не, степента, до която е способен да се покори и след като се е покорил на всичко устроено от Бог, какви истини е способен да придобие — кой аспект от навлизането в живота подлага на изпитание това? (Подлага на изпитание това дали някой има истинска вяра или не.) Подлага на изпитание това дали човек вярва истински в Бог или не и подлага на изпитание колко голяма е вярата му в Бог — това е едната част. Нещо друго? (Страха от Бог.) Подлага на изпитание това дали хората имат богобоязливи сърца или не, това е друга част. Какво още? (Дали обичат истината или не.) Точно така, подлага на изпитание също и дали хората обичат истината или не, дали са способни да практикуват истината или не. Това са общо три аспекта. Дали можеш да се покориш или не зависи от това какво отношение имаш към нещата, които ти се случват, дали се противиш или ги приемаш; това е най-основното. Понякога, когато се случи нещо, ти може да имаш покорно отношение, но ако нещата не съответстват на твоите представи, полагаш известни усилия, за да се покориш. Ако нещата съответстват на твоите вкусове и може да ти донесат полза, за теб е по-лесно да се покориш. Не означава ли това, че си недостатъчно покорен? Случайното или временното покорство представлява ли истинското покорство пред Бог? По отношение на това кое идва от Бог и Божиите подредби има някои неща, които си способен да приемеш и други, които не си способен да приемеш. Това е проблем. Не е ли това явно бунтарство срещу Бог? Да кажем например, че Бог те наречe объркан. Как ще реагираш? За момент би помислил: „Божиите слова със сигурност не са погрешни“ и ще приемеш това в сърцето си, и ще кажеш „Амин!“ на Божието слово. По този начин ти ще си в общи линии осемдесет или деветдесет процента покорен, но в процеса на преживяването понякога може да чувстваш, че си доста умен, а не объркан — това са последните десет процента, които те делят от пълното покорство. Този вид състояние е нормален. В кой момент от преживяването ще разбереш напълно тези думи? (Един ден, когато бъдем разкрити, когато осъзнаем, че сме объркани и имаме истинско познание за себе си.) Точно така. Когато имаш някакво познание за собствената си природа, нрав и принципи на действие, както и за качеството на човешката си природа, заложбите си и т.н., тогава ще осъзнаеш: „Аз съм объркан човек! Мислите ми изобщо не са ясни, нито говоря ясно; справям се с нещата зле и преминавам през нещата, които ми се случват, объркано. Не приемам нищо сериозно и дори ако го правя, не разбирам — това е да си объркан човек!“. Колкото повече преживяваш, толкова повече ще започваш да чувстваш, че Божиите слова са верни, че Той говори за теб; ще се покоряваш все повече на тези слова. Хората имат процес на приемане по отношение на тези слова, но кое е първото, което Бог иска? Когато Бог казва, че ти си объркан, дали иска съпротива, нехайно отношение или отношение на приемане от теб? (Иска отношение на приемане.) Бог иска хората да имат отношение на приемане. Хората трябва да имат такова състояние, че независимо колко знаят, първо трябва да се научат да приемат и да се покоряват. Макар че може да си мислиш, че си само малко объркан, а не напълно объркан, какъвто Бог казва, че си, ти въпреки това трябва да го приемеш. В процеса на преживяване, в процеса на стремеж към промяна на нрава ти постепенно ще стигнеш до опознаването на собствената си човешка природа, до разкритията за твоя покварен нрав, твоите отношения и резултатите от действията ти и всички състояния, които имаш, докато изпълняваш дълга си. Ще осъзнаеш, че не си малко объркан, а си истински объркан и то не малко. В този момент ти няма да имаш никакви мисли или съпротива срещу объркания човек, когото Бог е разобличил, нито ще имаш някакви представи и ще си способен да приемеш това. Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Приемаш ли Божието разобличаване като факт или го приемаш като осъждане? (Като факт.) Тогава приемаш ли го като истината? В действителност Божието разобличаване на човека е съгласно фактите, то е истината и хората трябва да го приемат като такава. Някои хора казват: „Думата „объркан“ истината ли е?“. Как да се обясни това? В действителност не че тази дума е истината, а по-скоро същността на тази дума — Божието определение и оценка на този вид нрав е истината. Това е фактът. Като се каже, че вие сте объркани хора, може всъщност да приемете това на базата на настоящия си духовен ръст. Думата „объркан“ обидна ли е? (Не е.) Защо не? (Защото е факт.) Някои хора може да не мислят така в сърцата си и казват: „Думата „объркан“ е почти елегантна и цивилизована, и не е ругатня, тогава защо не я приемаме? Чували сме много по-сурови думи от тази — можем да приемем тях, тогава колко повече би трябвало да можем да приемем такава елегантна дума?“. Изводът не е ли, че сте дебелокожи и затова една елегантна, цивилизована дума не ви изглежда като шип? Така ли е наистина? Всъщност не. Независимо дали думата е елегантна или сурова, ако мислиш, че ти не си такъв човек, ако не знаеш дали думите на оценка са правилни или не, дали това е твоята същност или не, тогава дори ако думата е приятна и елегантна, ти няма да можеш да я приемеш. Това е свързано с проблема дали човек може да приеме истината или не, а също и с проблема дали има истинско познание за собствената си природа същност или не. Вие сте чували по-сурови думи преди и сте приемали, изтърпявали и признавали по-суровите, затова по-малко суровата дума „объркан“ не ви безпокои, но в действителност не я отнасяте наистина към себе си. Това не е отношение на истинско покорство и приемане. Ако ти наистина беше способен да приемеш тази дума като истината и да я отнесеш към себе си, тогава себепознанието ти щеше да се задълбочи. Когато Бог те нарече объркан човек, Той не иска да приемеш някакво твърдение, дума или определение, а иска да разбереш истината по този начин. И така, когато Бог нарече някого объркан човек, каква истина се съдържа в това? Всеки разбира повърхностното значение на думата „объркан“. Често обаче хората не са наясно що се отнася до това, какви са проявленията и какъв е нравът на объркания човек, кои от извършваните от хората неща са объркани и кои не са, защо Бог разобличава така хората, дали обърканите хора могат да дойдат пред Бог, дали обърканите хора са способни да постъпват според принципите, дали са в състояние да разберат кое е правилно и кое е грешно, дали са способни да разграничат това, което Бог обича, от това, което мрази. Тези неща са двусмислени и не са дефинирани добре, а и никак не са очевидни за хората. Те най-често например не знаят и не им е ясно дали като правят нещо по определен начин, просто следват правила, или практикуват истината. Те също така не знаят и не им е ясно дали Бог обича нещо, или го мрази. Не знаят дали практикуването по определен начин възпира хората, или представлява общение за истината и помага на хората, както обикновено. Не знаят дали принципите, които стоят зад начина, по който се отнасят към хората, са правилни, и дали се опитват да създадат съюзници, или да помагат на хората. Не знаят дали спазват принципите и остават с непоколебима позиция, като действат по определен начин, или са надменни и самоправедни и се изтъкват. Когато останат без работа, някои хора обичат да се взират в огледалото. Те не знаят дали това е нарцисизъм и суета, или е нормално. Някои хора имат лош характер и индивидуалностите им са малко странни. Могат ли да кажат дали това е свързано с лошия им нрав? Хората дори не могат да направят разлика между тези обикновени, често срещани неща. И все пак те продължават да твърдят, че са спечелили толкова много от вярата си в Бог. Това не е ли объркано? Можете ли да приемете да ви наричат объркани хора? (Можем.) В момента изглежда, че повечето хора могат да го приемат. Какво трябва да направите, след като го приемете? Трябва да го сравните със собственото си състояние и да изследвате по кои конкретно въпроси сте объркани и кои разбирате ясно. Сравнете го със собственото си състояние, извадете наяве собствената си поквара, а след това опознайте себе си по тези въпроси и се стремете да се причислите към редиците на обърканите хора. Какво мислите за този вид практикуване? Това знание пълно ли е? (Не е. Трябва да търсим истината и да преживеем промяна в това отношение.) Точно така. А искате ли да бъдете объркани през целия си живот? (Не искаме.) Никой не иска да бъде объркан. Всъщност това общение и този анализ не целят да те накарат да се опиташ да се причислиш към обърканите хора. Както и да те определя Бог, каквото и да разобличава у теб, както и да те съди, наказва и кастри, крайната цел е да ти позволи да излезеш от тези състояния, да разбереш истината, да я придобиеш и да се постараеш да не бъдеш объркан. И така, какво трябва да направиш, ако не искаш да си объркан? Трябва да се стремиш към истината. Преди всичко трябва да знаеш по кои въпроси си объркан, по кои въпроси винаги проповядваш доктрини и все се луташ в теорията и думите и доктрините, а когато се сблъскаш с действителността, гледаш с празен поглед. Когато разрешиш тези проблеми и разбираш всеки аспект на истината, по-рядко ще си объркан. Когато имаш ясно разбиране за всяка истина, когато не си обвързан във всичко, което правиш, когато не си озаптен или ограничен, когато си способен да намериш правилните принципи на практикуване, и наистина си способен да постъпваш според тях, след като си се молил на Бог в търсене на истината или си намерил някого, с когото да разговаряш, щом нещо ти се случи, тогава вече няма да бъдеш объркан. Ако нещо ти е ясно и си способен правилно да практикуваш истината, що се отнася до това нещо, няма да си объркан. Хората само трябва да разберат истината, за да могат сърцата им да бъдат просветлени естествено.

Бог казва, че някои хора са объркани и в началото те може да не са способни да го приемат, но след като мине известно време, осъзнават, че наистина не разбират нищо ясно. Не знаят как да различат лъжеводачите и антихристите, чувстват се доста объркани и заложбите им са малки, затова го приемат и се покоряват. „Объркан“ е относително благозвучна, елегантна дума и трябва да мине известно време, преди хората да могат да я приемат. За тях може да е по-трудно да приемат по-неблагозвучни, неелегантни думи. Някои от Божиите слова попадат точно в целта, докато разобличават и съдят хората. Те са по-сурови. Мнозинството от хората имат твърде малък духовен ръст, за да ги приемат. След като ги чуят, те изпитват болка и нещастие. Чувстват, че достойнството им е било накърнено, че незрелите им сърца са провокирани и наранени. Кои думи ви създават особено неудобство като ги чуете, кои ви карат да мислите, че Бог не бива да ги изрича, кои не можете да приемете? Например: боклук, червей, нечист демон, по-лош от свиня или псе, звяр и т.н. Изглежда не е лесно за мнозинството хора да приемат тези думи. Използват ли цивилизованите хора обикновено такива думи? Всички вие сте добре образовани. Всички вие обръщате внимание на изтънчеността и сдържаността в речта си, както и на начина, по който говорите: тактични сте и сте се научили да не накърнявате достойнството и гордостта на другите. С думите и действията си давате пространство на хората. Правите всичко възможно, за да накарате хората да се чувстват комфортно. Не излагате на показ техните белези или недостатъци и се стараете да не ги наранявате или смущавате. Такъв е принципът на взаимоотношения между хората, според който действат повечето хора. И какъв е този принцип? (Той е да угодничиш на хората; той е измамен и изменчив.) Той е коварен, изменчив, предателски и интригантски. Зад усмихнатите лица на хората се крият много злонамерени, коварни и презряни неща. Например, когато си взаимодействат с другите, някои хора веднага щом видят, че другият човек има някакъв статус, мислят в сърцата си: „Когато говоря с него, трябва да избирам благозвучни думи, иначе може да накърня репутацията му — ами ако ме накаже?“. Те просто не казват нищо или ако говорят, го правят по тактичен, благозвучен и ласкателен начин. Когато се срещнат, казват: „О! Никога не съм виждал някой да изглежда толкова добре, колкото теб. Да не си фея? Толкова си красива, че дори нямаш нужда от грим. Ако сложиш грим, ще си още по-несравнима. Виж телосложението си, каквото и да облечеш, ти стои добре! Толкова красиви, хубави дрехи сигурно са специално създадени за хора като теб!“. Те говорят особено приятно, така че който и да ги чуе, се чувства спокоен, но мислят ли наистина тези неща в сърцето си? (Не ги мислят.) Какво мислят всъщност? Те със сигурност имат намерения и скрити мотиви, които със сигурност са позорни. Може да са особено зловещи, нечестиви или достойни за презрение, което би отвратило другите. След като се разделят, те говорят лошо за другите хора, като казват за тях всичко обидно или отвратително, което могат. Думите им съдържат нападка, злъч! Ласкателните думи, които тъкмо са изрекли, ги карат да се чувстват раздразнени и неохотно. Подценяването и клеветенето на другите хора зад гърба им ги уравновесява отново. Такива хора имат мрак в сърцата си, те са егоистични и достойни за презрение. Този вид поведение е отвратителен и омразен. Що за хора са това? Това са измамни хора. Има твърде много такива хора сред невярващите, а ги има дори и в Божия дом. Когато изричат тези благозвучни думи, те имат срамно и достойно за презрение намерение и скрит мотив. Казват това, което ще им помогне да постигнат целта си. Изобщо не говорят в съответствие с фактите и преувеличават. Крият намерения и цели зад своите благозвучни думи. Когато говорят обидно, казват всяко омразно нещо, което могат, и са способни да изрекат всякакви злъчни думи. Що за човек е това? Под повърхностното разкриване на нрава им, който е лицемерен, хитър и измамен, каква още е тяхната природа? Те са злобни — твърде злобни! Когато хвалят другите, другите искат ли го? (Не.) Защо ги хвалят? (Имат цел.) Точно така. Те си играят с хората с почтени или непочтени средства, за да постигнат своите намерения и цели. Биха казали всичко, без значение колко отвратително е. Не е ли това злобно? А после, за да преодолеят дисбаланса в сърцата си, забиват нож в гърба на хората, ругаят ги, клеветят ги, казват всяко обидно и злобно нещо, което могат. Не е ли това злобно? Толкова е злобно! От това можете да видите природата на човека. Нищо, което те правят пред хората или зад гърба им не е истинско или искрено, нищо от него не е в съответствие с истината или с човешката природа. Всичко е зло и отровно. Няма ли отровни елементи във всичко, което поквареното човечество казва? (Има.) Тогава човешките думи надеждни ли са? Може ли да се вярва на думите на хората? Хората са толкова ненадеждни, толкова неблагонадеждни! Защо? Защото докато живеят, нещата, които се разкриват с действията им и речта им, с всяко тяхно дело или дейност, с всяка мисъл и идея, са все със сатанински нрав, напълно представителни за сатанинската природа същност.

Защо хората вярват в Бог, но не вярват, че словата Му са истината? Защото очите им са слепи, не разбират какво е истината и нямат никакво познание за Бог. Мнозина четат Божиите слова и могат да признаят, че словата Му са истината, но имат представи и съпротива към това, което Бог е изрекъл по отношение на „червеите“, „боклуците“, „дяволите“ и „зверовете“ до степен, че са напълно неспособни да приемат тези неща. Това е, защото не познават собствената си природа. Как виждат хората човешката природа същност? (Те признават собствения си сатанински нрав, но мислят, че все пак имат добра страна и не виждат, че самите те са живи сатани.) Разбират ли хората собствената си природа същност толкова точно, ясно и истинно, както Бог? (Не.) Всъщност човешката природа същност е напълно враждебна към Бог. Бог гледа човешката същност и природа. Той не гледа какво казват или вършат външно хората, Той гледа сърцата им, същността им и природата им. Откъде идват тези определения и начини на обръщение, които Бог има към хората? Те се определят на базата на човешката природа същност, както и на покварения нрав, който човек разкрива. След всичко изречено дотук, разбирате ли какво се има предвид под „Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца“? Хората винаги казват, че „Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца“. Какво преживяване имате вие с тези думи? Преживявали ли сте ги наистина някога? Какво познание и разбиране имате за тези думи? Някои хора са объркани, те мислят, че това означава, че Бог познава мислите и идеите, които се изливат от тях, че Той познава нещата, които правят и които не са съгласно истината, че Той знае нечистите, покварени и прекомерни желания в сърцата им. Дори ако вършат лоши неща, без да говорят за тях, Бог знае. Когато Бог проучва внимателно хората, внимателното Му проучване само на повърхностно ниво ли е наистина, за нещата, които хората осъзнават? Може ли да кажете, че това е Бог да проучва внимателно дълбините на човешките сърца? (Не.) Коя е най-дълбоката част от нечие сърце? (Неговата природа същност.) Хората способни ли са да осъзнават своята собствена природа същност? Могат ли да я почувстват? Могат ли да я познаят? (Не могат.) Ако хората не могат да я почувстват, тогава как ще започнат да познават истински себе си? (Те могат да опознаят истински себе си чрез разобличаването на Божиите слова и Неговите разкрития за тях.) Бог проучва внимателно човешката природа същност, която хората нито могат да почувстват, нито да познаят. Когато Бог разобличава човешката природа същност, когато фактите я разкриват, те са искрено убедени. Човешките мисли, идеи и възгледи са все неща на повърхността. Понякога те се изговарят на глас, а понякога са просто мимолетна идея, мисъл в сърцето или временно активна мисъл, но всички те си остават неща от повърхността. Тези активни мисли могат да повлияят временно и да ръководят действията ти, но могат ли да повлияят или да ръководят посоката и целите на живота ти? Не могат. Какво тогава може да повлияе и да ръководи действията ти, както и да води посоката и целите в живота ти? Можеш ли да видиш ясно тези неща? Това е скритото в най-дълбоките части на човешките сърца, скритото в умовете им. Това нещо контролира човешките мисли и действия, от него изникват и се пораждат човешките възгледи. Някои хора не разбират значението на фразата „Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца“. Какво се има предвид тук под „дълбините на човешките сърца“? Какво изплува от дъното на човешкото сърце? Дали са неговите най-дълбоки вътрешни мисли? От повърхността ще изглежда така, но какво е в действителност? Това са нещата в човешката природа същност, които никой не може да помръдне от мястото им, най-истинските човешки мисли, които те никога не казват на никого; понякога дори те самите не знаят какво са. Хората живеят според тези неща. Те мислят, че ако изгубят тези неща, ако изгубят мотивацията, която тези неща им дават, може повече да не са способни да вярват в Бог. И така, знаете ли какви неща лежат в дълбините на човешките сърца? (Вярата в Бог, за да се придобият благословии; това е нещо, което лежи в човешките сърца.) Точно така, хората вярват в Бог, за да бъдат благословени, възнаградени, увенчани. Нима това не съществува в сърцето на всеки? Факт е, че е така. Въпреки че хората не говорят често за това и дори прикриват мотивите и желанието си да получат благословии, това желание и този мотив винаги са били непоклатими дълбоко в сърцата им. Колкото и духовна теория да разбират хората, каквито и знания от преживявания да имат, какъвто и дълг да могат да изпълнят, колкото и страдания да понасят и каквато и цена да плащат, те никога не се отказват от мотивацията за благословии, скрита дълбоко в сърцата им, и винаги мълчаливо се трудят в нейна полза. Нима това не е заровено най-дълбоко в сърцата на хората? Как бихте се чувствали без тази мотивация да получавате благословии? С каква нагласа бихте изпълнявали дълга си и бихте следвали Бог? Какво би станало с хората, ако тази скрита в сърцата им мотивация да получават благословии бъде премахната? Възможно е много хора да станат негативни, а някои да се демотивират да изпълняват дълга си. Те ще загубят интерес към вярата си в Бог, сякаш душата им е изчезнала. Те ще изглеждат така, сякаш сърцето им е било отнето. Затова казвам, че мотивацията за благословии е нещо, което се таи дълбоко в сърцата на хората. Може би, докато изпълняват дълга си или водят църковен живот, те чувстват, че са способни да се отрекат от семействата си и с радост да отдават всичко на Бог, смятат, че вече са разбрали за мотивацията си да получават благословии, загърбили са я и те вече не са управлявани или възпирани от нея. Тогава стигат до мисълта, че вече нямат мотивация да получават благословии, но Бог смята друго. Хората възприемат нещата само повърхностно. Без изпитания те са доволни от себе си. Стига да не напускат църквата, да не се отричат от Божието име и упорито отдават всичко на Бог, те са уверени, че са се променили. Чувстват, че при изпълнението на дълга си вече не се водят от личен ентусиазъм или моментни пориви. Вместо това вярват, че могат да се стремят към истината и че постоянно могат да я търсят и практикуват, докато изпълняват дълга си, така че да е пречистен поквареният им нрав и да постигнат някаква истинска промяна. Как обаче се държат, когато се случи нещо, пряко свързано с крайната цел и изхода на хората? Истината се разкрива в своята цялост. Затова в края на краищата, доколкото зависи от хората, това обстоятелство на спасение и усъвършенстване ли е или на разкриване и отстраняване? Добро ли е или лошо? За онези, които се стремят към истината, то означава спасение и усъвършенстване, което е добро. За онези, които не се стремят към истината, то означава да бъдат разкрити и отстранени, което е лошо. Не срещат ли всички хора през определен период обстоятелства на изпитания и облагородяване? Защо прави това Бог? Със сигурност има умисъл, защото Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Той познава истинското състояние на съкровените човешки части, Той разбира хората, Той вижда тяхната природа същност ясно и напълно. След време някой може да има известен успех, може да е направил някои добри неща, да не е правил големи грешки и може да е способен да приеме кастрене. Когато нещо му се случи, може да има донякъде покорно отношение. Така тези хора мислят, че са доста добри, че са стъпили на правия път на вярата в Бог, че са били спасени и усъвършенствани. Когато са най-самодоволни и самонадеяни, идва Божието дисциплиниране, правосъдие и наказание. Тези обстоятелства разкриват хората, техния духовен ръст, техния покварен нрав, тяхната природа същност и тяхното отношение към Бог. Това разкриване всъщност е добро за хората. Ако те се стремят към истината, тогава това разкриване, това обстоятелство ще ги пречисти. От какво ще ги пречисти? Ще те пречисти от твоите неразумни изисквания към Бог и от твоите прекомерни желания и ще те накара да възприемеш правилната гледна точка. Ти повече няма да се опитваш да търгуваш с Бог или да Му поставяш изисквания за прекомерните си желания. Вместо това все повече ще имаш истински богопокорно сърце. Няма да искаш нищо, само ще се опитваш да се стремиш към истината и към удовлетворяване на Божието сърце, заради което ще ставаш все по-чист, докато накрая не си способен да постигнеш спасението. Не е ли това резултат от Божието дело? (Така е.) Не влага ли Бог умисъл като прави това? Не пречиства ли това хората? Имат ли нужда хората да бъдат пречистени по този начин? (Имат.) Ако Бог не разобличава и не пречиства хората по този начин, могат ли те да придобият истината? (Не.) Те не могат да придобият истината. Въз основа на сатанинската си природа по какъв път могат да вървят хората? (Да следват Сатана и да се противопоставят на Бог.) Може ли такъв човек да бъде благословен? Не може, може само да бъде отстранен.