В Библията са записани молитвите на много хора, които не са поставяли своите условия в тях. Вместо това те използвали молитвата, за да търсят и разбират Божиите намерения, както и да позволят на Светия Дух да взема решения. Например израилтяните нападнаха Йерихон чрез молитва. Хората от Ниневия също се покаяха и получиха Божието опрощение чрез молитва. Молитвата не е вид ритуал. Тя е истинско беседване между човек и Бог и има дълбоко значение. От молитвите на хората се вижда, че те служат пряко на Бог. Ако гледаш на молитвата като на ритуал, молитвата ти ще бъде неефективна и няма да бъде истинска молитва, защото не изричаш своите вътрешни чувства на Бог или не отваряш сърцето си за Него. От гледна точка на Бог, твоята молитва няма значение. Ти не съществуваш в сърцето на Бог. Как тогава ще работи Светият Дух в теб? Вследствие на това, след като работиш определен период от време, ще се изтощиш. От сега нататък без молитва няма да можеш да вършиш работа. Молитвата е тази, която носи работа, и молитвата е тази, която носи служба. Ако си водач, някой, който служи на Бог, но никога не си се отдавал на молитва или не си приемал молитвата сериозно, тогава нямаш мисли, които да изразиш пред Бог, и поради това е вероятно да се объркаш, докато изпълняваш задълженията си, и вероятно ще се спънеш, тъй като в действията си постоянно разчиташ на собствените си намерения. Неприемливо е да вярваш в Бог, без да се молиш достатъчно. Някои хора рядко се молят, смятайки, че след като Бог се е въплътил, е достатъчно да четат директно Божиите слова. В този смисъл мислиш твърде опростено. Може ли да бъдеш просветлен и озарен от Светия Дух само като четеш Божието слово, без да се молиш на Бог? Ако човек никога не се моли на Бог, тъй като не говори или не общува истински с Бог, тогава ще му бъде много трудно да отхвърли покварения си нрав и да удовлетвори Бог при изпълнението на своите задължения. Дори въплътеният Бог се моли понякога! Когато Исус се въплъти, Той също се молеше, когато ставаше въпрос за изключително важни въпроси. Той се молеше на планината, в лодката и в градината. Той също така поведе учениците си в молитва. Ако често идваш пред Бог и Му се молиш, това доказва, че се отнасяш с Бог като с Бог. Ако често действаш според желанията си и пренебрегваш молитвата, и правиш различни неща зад гърба Му, тогава ти не служиш на Бог, а просто си ангажиран със собствените си начинания. В този случай няма ли да бъдеш осъден? Отвън няма да изглежда, че си направил нещо, което всява смущение, нито ще изглежда, че си охулил Бог, но ти просто ще се занимаваш със собствените си дела. Ще бъдеш ангажиран със собствените си начинания и ще преследваш слава, печалба, статус и лични облаги. Това не прекъсва ли работата на църквата? Дори ако на пръв поглед изглежда, че не причиняваш прекъсване, по същество действията ти представляват съпротива срещу Бог. Ако никога не се покаеш или промениш, тогава си в опасност.

Всеки е изпитвал болка и се е чувствал нещастен, когато се случи нещо незадоволително, и не е искал да говори с никого за това. След известно време се чувства по-добре, но това състояние не е преодоляно. Понякога човек разкрива покварен нрав при изпълнението на задълженията си и забавя работата, или бива кастрен, бива наранен и разстроен, но ако не търси истината, за да разреши проблема, тогава това ненормално състояние няма да бъде преодоляно. Колко пъти сте идвали пред Бог в болката и скръбта си, за да се молите? Всички намирате успокоение и просто някак се справяте. В този смисъл има много хора, които твърдят, че вярват в Бог, но не Го носят в сърцата си. Независимо какъв дълг изпълняват, когато се сблъскат с някакъв проблем, те никога не се молят и не търсят истината. Разчитат на собствената си воля да вършат нещата на сляпо, уж страдат и изразходват енергия, и смятат, че изпълняват добре дълга си, въпреки че не измислят нищо и усилията им са напразни. Хората често разчитат на собствената си воля и се отклоняват от пътя, докато вървят. След като свършат някаква работа, стават арогантни, чувстват, че имат капитал, и тогава нямат място за Бог в сърцата си. От това става ясно, че природата на хората е предателска. Хората дори си мислят: „Как може да няма място за Бог в сърцето ми, ако вярвам в Него? Не работя ли за църквата в момента? Как може Бог да ме изостави?“. Не че Бог иска да те изостави, просто ти нямаш място за Бог в сърцето си. Колкото и работа да свършиш, няма да си в състояние да компенсираш за стореното, няма да можеш да спечелиш делото на Светия Дух и каквото и да правиш, ще продължаваш да се отдалечаваш от Бог и да Го предаваш. Урокът на молитвата е най-задълбоченият. Ако изпълняваш дълга си, без дори да се молиш, тогава резултатите ти няма да бъдат добри и усилията ти ще бъдат напразни. Колкото по-ненормално е състоянието ти, толкова повече би трябвало да се молиш. Без молитва състоянието ти ще се влошава все повече и дългът ти ще бъде неефективен. Молитвата не зависи от това колко добре звучат нещата, които казваш. Напротив, тя предполага да говориш от сърцето си, да говориш истината за собствените си трудности, да говориш от позицията на сътворено същество и от гледната точка на покорството: „Боже, Ти знаеш колко закоравели са хората. Моля Те, дай ми насоки по този въпрос. Знаеш, че съм слаб, че имам големи недостатъци, че не съм подходящ да ме използваш, че съм непокорен и че винаги, когато действам, прекъсвам Твоето дело и правя неща, които не съответстват на Твоите намерения. Моля Те да вършиш Твоето дело, аз просто желая да се покорявам и да сътруднича…“. Ако не можеш да изречеш дори тези думи, няма надежда за теб. Някои хора си мислят: „Когато се моля, все пак трябва да разпознавам дали се моля разумно или не. Тогава как да се моля?“. Отнема ли ти много време, за да разбереш дали си разумен? След всяка молитва размишлявай искрено и ще получиш яснота. Ако правиш това, в следващите си молитви ще ставаш все по-разумен, защото когато се молиш, ще знаеш, че някои думи са неподходящи. Когато човек се моли, връзката му с Бог е най-пряка и най-близка. Обикновено можеш ли да коленичиш и да се помолиш незабавно, когато правиш нещо? Не винаги, зависи от заобикалящата те среда. Когато си сам у дома и коленичиш и се молиш на Бог, връзката ти с Бог е най-близка. Можеш да кажеш каквото ти е на сърцето и да изпиташ най-голяма радост. Когато четеш Божието слово, ако първо се помолиш, ще почувстваш по различен начин четенето на Неговото слово. Когато изпълняваш дълга си, първо се моли и търси, тогава сърцето ти ще бъде сериозно, и когато изпълняваш дълга си, резултатът ще бъде различен. Ако четеш Божието слово и намериш светлина, тогава се моли на Бог и ще намериш по-голяма радост. Ако никога не се молиш, няма да почувстваш Божието присъствие, когато четеш Божието слово и изпълняваш дълга си. Понякога четенето на Божието слово няма да те просветли, и след като прочетеш Неговото слово, няма да има видим резултат. Без молитва не можеш да направиш нищо във вярата ти в Бог. Ако се молиш на Бог връзката ти с Него стане нормална, ще имаш навлизане в живота и вярата ти ще се укрепи. Ако не се молиш дълго време, ще загубиш вярата си и тогава как ще постигнеш навлизане в живота? Хората, които имат истинска вяра, я постигат, като живеят пред Бог чрез молитва и търсят истината чрез молитва. Много хора се молят само на думи и не търсят истината. Те идват пред Бог, за да се молят и просят, само когато нещо се случи, и не могат да направят нищо друго. Те винаги принуждават Бог да направи това, което те искат, и да ги удовлетвори. Това истинска молитва ли е? Дали Бог слуша такива молитви? Молитвата и търсенето в Божието присъствие не е въпрос на това да принудиш Бог да направи каквото ти искаш, а още по-малко на това да Го молиш да направи нещо конкретно. Това са все прояви на липса на разум. Какво означава разумна молитва? Какво означава неразумна молитва? След известно време ще научиш тези неща от опит. Например, след като си се помолил, може да почувстваш, че Светият Дух не върши това, за което си се молил, нито те напътства, както си се молил. Следващия път, когато се молиш, ще се молиш по различен начин. Няма да се опитваш да принуждаваш Бог, както се опита миналия път, или да отправяш молби към Него въз основа на собствените си желания. Ще кажеш: „О, Боже! Нека всичко бъде според Твоите желания“. Щом се съсредоточиш върху този подход, след като поразсъждаваш известно време, вече ще знаеш какво е разумна и неразумна молитва. Има и състояние, при което, когато се молиш според собствените си желания, чувстваш в духа си, че молитвите ти са вяли, и скоро се оказва, че няма какво да кажеш. Колкото повече се опитваш да кажеш нещо, толкова по-неловко става. Това доказва, че когато се молиш по този начин, ти следваш напълно плътта, а Светият Дух не действа и не те насочва по този начин. Това също е въпрос на търсене и опит. Когато преживееш повече подобни неща, ще започнеш да ги разбираш по естествен път.

Молитвата означава преди всичко да говориш честно пред Бог и да Му казваш какво е в сърцето ти. Ти казваш: „Боже! Ти познаваш покварата на човека. Днес направих още едно неразумно нещо. Затаих намерение. Аз съм измамник. Не постъпих според Твоите намерения или истината. Постъпих така, както аз желаех, и се опитах да се оправдая. Сега признавам покварата си. Моля Те да ме просветлиш повече и да ми позволиш да разбера истината, да я прилагам на практика и да се отърся от тази поквара“. Моли се по този начин, казвай реални неща и ги казвай по реален начин. Когато повечето хора дойдат пред Бог да се молят, преобладаващата част от думите им са заимствани от учение. Това не са истински молитви от сърцето. Те имат малко познание само по отношение на мисленето и сърцата им са готови да се покаят, но не са положили никакво усилие да размишляват върху истината или напълно да я разберат. Това влияе на напредъка в живота им. Ако можеш да размишляваш върху Божиите слова и да търсиш истината, когато се молиш, и Светият Дух те просветли, тогава това е много по-полезно, отколкото просто да мислиш за това и да го разбираш. Ще можеш да разбереш истините принципи. Светият Дух движи хората, докато работи, и Той просветлява и озарява хората с Божиите слова, така че хората да имат истинско разбиране и истинско покаяние, което е много по-дълбоко от техните мисли и разбиране. Трябва напълно да разберете това. Ако участваш само в повърхностно, произволно мислене и изследване, и след това нямаш подходящ път за практикуване и постигаш слабо навлизане в истината, тогава ще останеш неспособен да се промениш. Например има моменти, в които решаваш да се отдадеш искрено на Бог и да се отплатиш искрено за Неговата любов. Но дори с това желание в ума си може да не полагаш толкова усилия и сърцето ти може да не е напълно отдадено на начинанието. Ако обаче, след като се помолиш и бъдеш разчувстван, вземеш решение и кажеш: „Боже, готов съм да понеса трудности. Готов съм да приема Твоите изпитания и да Ти се подчиня напълно. Колкото и силно да страдам, готов съм да се отплатя за любовта Ти. Радвам се на Твоята голяма любов и Ти ме въздигна. Затова Ти благодаря от дъното на сърцето си и отдавам цялата слава на Теб“, след като си отправил такава молитва, цялото ти тяло ще се изпълни с енергия и ще имаш път за практикуване. Това е резултатът от молитвата. След като човек се помоли, Светият Дух започва да работи върху него, като го просветлява, озарява и напътства, дава му вяра и смелост и му позволява да прилага истината на практика. Има хора, които ежедневно четат Божиите слова, без да постигат такъв резултат. Но след като са ги прочели, споделят за тях и сърцата им се озаряват и намират пътя. Ако освен това Светият Дух те разчувства и ти даде някакво бреме, както и някакво напътствие, резултатите наистина ще бъдат много различни. Когато четеш Божиите слова, може да се трогнеш до известна степен и тогава може да заплачеш. След малко това чувство ще премине. Но ако молитвата, която отправяш, е през сълзи, искрена, истинска и откровена, и си разчувстван от Светия Дух, тогава в сърцето ти ще има радост в продължение на много дни. Това е ефектът от молитвата. Целта на молитвата е да дойдеш пред Бог и да приемеш това, което Той ще даде на хората. Ако се молиш често, ако често идваш пред Бог, за да общуваш с Него, и ако имаш нормална връзка с Него, тогава винаги ще бъдеш движен от Него. Ако винаги получаваш Неговите ресурси и приемаш истината, ще се промениш и условията ти ще продължат да се подобряват. По-специално, когато братята и сестрите се молят заедно, след това възниква особено силна енергия и те чувстват, че са придобили много. В действителност те може да не са общували много през времето, в което са били заедно, но именно молитвата ги пробуди, така че не можеха да чакат нито секунда повече, за да се откажат от семействата си и от света, и не искаха нищо, и само Бог им беше достатъчен. Каква силна вяра! Силата, която делото на Светия Дух дава на хората, може да носи безкрайна радост! Докъде можеш да стигнеш, ако си твърдоглав и разчиташ на упорството си, вместо да разчиташ на силата, която Бог ти дава? Просто ще вървиш и вървиш, и ще останеш без сили, а след това, когато срещнеш проблем или трудност, няма да има път, по който да тръгнеш. Ще паднеш и ще деградираш, преди да стигнеш до края. Има толкова много хора, които са се провалили и са паднали по пътя на следването на Бог. Без истината те не могат да се изправят. Затова хората трябва постоянно да се молят на Бог, да разчитат на Бог и да поддържат нормални отношения с Бог до края. Докато продължават своя път обаче, хората се отдалечават от Бог. Бог е Бог, човечеството е човечество. Всеки следва своя път. Бог говори Божиите слова, а човечеството върви по своя път, който не е същият като този на Бог. Когато вярата на човек в Бог отслабне, той идва пред Бог, за да каже няколко думи в молитва и да вземе малко сила. След като получи малко енергия, той отново си тръгва. След известно време горивото му се изчерпва и той се връща при Бог за още. Ако човек продължава по този начин, няма да е способен да издържи много дълго. Ако човек напусне Бог, той няма път напред.

Сега открих, че способността на много хора да се саморегулират е много малка. Каква е причината? Това е така, защото на първо място хората не разбират истината и, ако не се молят, най-вероятно ще се развратят. Те разбират само думите и ученията, което изобщо не е достатъчно, и съвсем не могат да се въздържат. В такова състояние можете да получите просветление и озарение от Светия Дух само чрез молитва, и можете да бъдете възпрени по някакъв начин и да имате някакво човешко подобие само ако разберете определена истина. Вярващите в Бог трябва често да четат словата Му, да наблягат на истината и да се молят често. Само тогава хората могат да се подобрят, да се променят и да изживеят някакво човешко подобие. Ако говорите само за опознаване на себе си и за изживяване на нормалната човешка природа, това не е достатъчно. Без делото на Светия Дух няма да има никакъв резултат. Ако пренебрегвате как точно Светият Дух работи и движи хората и как хората следва да търсят и практикуват истината в ежедневния си живот, тогава как може да вярвате в Бог? Какво задължение можете да изпълнявате? Ако в сърцата си хората вярват само в съществуването на Бог, ако всичко, което е останало от тяхната вяра, е само признание за Бог и ако Неговите слова и истината останат настрана, тогава те няма да имат навлизане в живота, и нито Бог, нито истината ще бъдат в сърцата им. Мислите и представите на хората ще бъдат изпълнени само с материалния свят. Този вид вяра в Бог се е превърнала в религиозен ритуал. Тези, които не обичат истината, могат дори да приемат атеизма или материализма, и могат постепенно да поставят под съмнение съществуването на Бог и да отрекат духовния свят и въпросите на духовния живот. Така те напълно се отклоняват от истинския път и се сгромолясват в бездънната пропаст. Без молитва желанието на хората да практикуват истината е само субективно желание; те просто ще се придържат към правилата. Дори да действаш в съответствие с Небесните разпоредби и да не обиждаш Бог, ти просто се придържаш към правилата и затова никога няма да изпълняваш задълженията си добре. Духовете на всички хора сега са безчувствени и мудни. В отношенията на хората с Бог има много детайли, като например това, че са движени и просветлявани от Духа, но хората не могат да ги усетят — те са твърде безчувствени! Ако хората не четат Божиите слова или не се молят и никога не изпитват нещата от духовния живот, и не могат да овладеят собственото си състояние, те няма как да гарантират, че живеят пред Бог. Ако искате да живеете пред Бог, неприемливо е да не се молите, а още повече — да не четете Божиите слова. Неприемливо е също така да не живеете църковен живот. Ако човек се отдалечи от Божиите слова, той вече не вярва в Него, а да се отдалечиш от молитвата означава да се отдалечиш от Бог. За да вярва човек в Бог, той трябва да се моли. Без молитва няма подобие на вяра в Бог. Казах, че не е нужно да се придържате към правила и че може да се молите навсякъде и по всяко време, но има някои хора, които се молят рядко. Те не се молят сутрин, когато се събудят, а просто прочитат няколко пасажа от Божиите слова и вместо това слушат химни. През деня се занимават с външни въпроси и не се молят, преди да си легнат да спят вечер. Не смятате ли, че е вярно това, че ако просто четете Божиите слова и не се молите, тогава сте като невярващ, който чете Неговите слова, но нищо от тях не прониква в съзнанието му? Ако хората не се молят, тогава сърцата им не могат да достигнат до Божиите слова и те няма да бъдат просветлени, когато ги четат. Няма да имат фини усещания на духа, нито духът им ще бъде раздвижен. Те са безчувствени и мудни. Те просто са в общение на повърхностно ниво относно работата в църквата и изпълнението на задълженията им. Когато нещо се случи, те не могат да доловят най-съкровените чувства на сърцето си. Това не влияе ли на нормалната им връзка с Бог? Вече няма място за Бог в сърцата им и се молят, както си искат, никакви думи не излизат и не могат да почувстват Бог. Това вече е много опасно. Това означава, че са се отдалечили твърде много от Бог. В действителност оттеглянето в духа ви, за да се молите, няма да прекъсне външните ви работни задачи. Изобщо няма да забави нещата. Ако се появи проблем и той не бъде разрешен, тогава нещата ще се забавят. Молитвата към Бог е предназначена да разреши проблемите и да даде възможност на хората да живеят в Божието присъствие и да се радват на Неговите слова. Това е по-полезно за изпълнението на техните задължения и за навлизането им в живота.

1998 г.