Има водачи и работници, които в работата си не разговарят за истината според Божиите слова. Те сами не са в състояние да разберат напълно нещата и често казват: „Искам всеки да изрази мнението си. Кажете какво мислите“. Позволяването на всеки да изрази мнението си може да звучи правилно и доста демократично и в крайна сметка да доведе до консенсус. Това е приемливо в краен случай, когато хората не разбират истината, но не може да гарантира, че ще доведе непременно до заключение, което да се съобразява с истината. Тъй като никой не разбира истината и мненията на всички имат недостатъци, дори и да бъдат събрани заедно, пак няма да стигнат до заключение, което е в съответствие с истината. Нали така? Би било много по-добре да участват хора, които разбират истината, тогава нещата може да се променят към по-добро. Но е съдбоносно начело да стои някой, който разбира истината. Този човек трябва да напътства всеки да търси истината според Божието слово. Така направените изводи могат да бъдат в съответствие с истината. Това е най-добрият подход. Необходимо е начело да е някой, който разбира истината, и да води всички в общение за истината въз основа на Божиите слова и в крайна сметка да се постигне единство и консенсус относно истината. Само това е правилният път за практикуване. И така, как трябва да се гледа на демокрацията? Понастоящем демокрацията е относително прогресивна и напредничава социална система сред поквареното човечество. Освен това е авангардна и модна и отговаря на вкусовете на мнозинството. Колкото и напредничава и прогресивна да е, може ли някоя система, независимо колко велика е тя, да разреши проблема с човешкия грях? Може ли тя да промени злата и тъмна същност на обществото? Това е непостижимо, камо ли в диктатура. Нима и сред служителите в тези демократични държави не се ширят подкупите и злоупотребата? Нищо, което се случва в тази система, не се съобразява с истината, защото човечеството е дълбоко покварено от Сатана; то е изцяло лишено от истината. Човешките същества живеят според покварените си нрави, като се бунтуват срещу Бог и Му се съпротивляват; за тях е невъзможно да приложат истината на практика. Дори лидерите, които са на власт в различните страни, както и известните хора, въпреки че имат знание, също живеят според сатанински нрав. Те не притежават дори капчица от истината и могат да извършат много дела, които се бунтуват срещу Бог и Му се съпротивляват. Те дори са способни да вършат зли и абсурдни дела. Независимо дали имат вяра или не, нито един от тях не може да приеме истината или искрено да следва Бог. Нито един от тях не се покорява или прекланя на Бог. Те никога не казват нищо във възхвала на Бог или като свидетелство за Него. Думите, които изричат, са атеистични, всички те отричат Бог и Му се съпротивляват; всички те са еретични заблуди, които се противопоставят на Небето и не са нищо друго освен дяволски думи. Така че, независимо каква система приемат хората, за да управляват своите народи, те няма да се покорят на Бог, да Му се поклонят, да приемат която и да е истина, изразена от Него, нито ще управляват страната си според Божиите слова и истината. Те се застъпват за управление на базата на върховенството на закона и науката. Вижда се, че пътят, по който са поели, е път на бунт и съпротива срещу Бог. Такива държави не са благословени от Бог. Всеки народ, управляван от царе демони, се съпротивлява най-много на Бог и е прокълнат от Него. Това са народи, които Бог възнамерява да унищожи. Следователно дали една страна ще бъде отритната и унищожена от Бог, не зависи основно от това дали е демократична или не. Ключовият фактор е да се види какви хора са на власт в тази държава. Ако всички те са от дяволски, сатанински вид, ако всички те са група демони, съпротивляващи се на Бог, тогава тази страна е мразена и прокълната от Бог и ще бъде унищожена от Него.

Ако водачите и работниците на църквата не се стремят към истината и вършат работата си без принципи, какви ще бъдат последствията? Това определено няма да получи Божието одобрение. Някои водачи и работници си мислят: „Без значение дали притежавам истината или не, ако практикувам демокрация и не действам като диктатор по всички въпроси, мога да съм сигурен, че не върша зло. По този начин няма да бъда отстранен от Бог. Ако върша добра работа, Бог ще ме одобри.“ Това твърдение правилно ли е? Можете ли да разберете какво казват? Дали фактът, че избягват да действат като диктатори доказва, че тези хора са в съответствие с Божиите намерения? Практикуването на демокрация доказва ли, че действат според принципи? Този начин на мислене може да изглежда разумен, но всъщност е погрешен. Ако водачите и работниците не се стремят към истината, както и да я практикуват, тя винаги ще бъде несъответстваща и грешна. Само следването на пътя на стремеж към истината е правилно. Единственият подходящ подход е водачите и работниците да са способни да упорстват да вървят по пътя на стремеж към истината, и независимо в каква ситуация се намират, да водят всеки към общение за истината според Божиите слова и да намерят пътя за практикуване на истината. Правилно или погрешно е водачите и работниците винаги да практикуват подхода „нека всеки да изрази мнението си“? (Грешно е.) Какво не е наред? (Никой не притежава истината.) Това е правилно. Никой не притежава истината. Независимо от това как те общуват тогава, могат ли изводите от тяхното общение да са съобразени с истината? Това не е възможно. И така, какво трябва да направи човек, за да се съобрази с истината? (Вижте какво е казал Бог. Човек трябва да търси път в словата Му.) Как звучи това твърдение? Не може да бъде казано по-точно. Водачите и работниците трябва да разговарят за истината в съответствие с Божието слово по всички въпроси и трябва да търсят пътя в Неговите слова; само тогава може да се стигне до правилни заключения. Що се отнася до това как всички общуват относно истините принципи и дали намират принципите точно или не, това е отделен въпрос. Ако можеш да поведеш всеки да прочете Божиите слова, за да търси истината и да търси принципите, то това показва, че си човек, който се стреми към истината. Ако просто позволиш на всеки да общува и да изразява мнението си, без да споменавате нищо за търсене на основа в Божиите слова или търсене на принципите в Неговите слова, тогава ти не си човек, който се стреми към истината, а се опитваш да загладиш нещата, без да се съобразяваш с принципите. Ако накрая накараш всички да гласуват с вдигане на ръка и малцинството се подчини на мнозинството, това съобразено ли е с принципите? Понякога може да се случи това да е съобразено с някои принципи или да не попада извън обхвата на принципите. Но в повечето случаи то няма да е съобразено с принципите, защото ти не търсиш принципите; а само слушаш неоснователните забележки на всички и тези, които са най-шумни и гръмогласни, имат последната дума. В какво се превръща този водач в крайна сметка? Във ветропоказател, който се завърта натам, откъдето вятърът духа най-силно. Точно както когато някои водачи призовават всички да гласуват с вдигане на ръка, когато се отлъчват зли хора и антихристи, и ако някой не е съгласен, съответно те няма да ги отлъчат или да се отърват от тях. Дори това, което Аз казвам, няма да се вземе предвид. Това не е ли игнориране на мнението на Бог? Тези хора игнорират мнението Му и въпреки това твърдят, че търсят истината, това е пълен абсурд! Какъв е крайният резултат, когато всички разговарят за истината и търсят принципите? Резултатът от това общение е съобразен с Божиите слова, истината и принципите и е в съответствие с Неговите намерения. Ако след продължително общение бъде постигнат консенсус, но когато той бъде приложен, вреди на интересите на Божия дом и не носи облаги на Божиите избраници, тогава резултатът от този консенсус не е съобразен с истините принципи. Той определено противоречи на Божиите слова. В това няма съмнение. Тогава каква е същността на резултата от този консенсус? Това просто е празна доктрина, която звучи добре, съобразява се със светските мирски пътища, отговаря на вкуса на всеки и съответства на интересите на всеки, но не се съобразява с истините принципи в Божия дом. Някои водачи са мисловно объркани; те нито се стремят към истината, нито я разбират. След като всеки е дал своето общение, те избират резултат, който отговаря на собствените им предпочитания, което всъщност противоречи на истините принципи. Те смятат, че това, което правят, е справедливо и разумно и е напълно съгласно истината. Всъщност те не разбират, че Божиите слова са истината. Още по-малко разбират какво представляват истините принципи. В общението на останалите те намират резултата, който им харесва, и си мислят: „Вижте какъв съм демократ. Не съм диктатор. Обсъждам всичко с всички и в крайна сметка това е общо решение. Гласувахме с вдигане на ръка. Това е решението на групата за взимане на решения; не е решение, което взимам еднолично“. Това предизвиква самодоволството им, но в крайна сметка те предават интересите на Божия дом, предават истината на Божиите слова и потъпкват изискванията Му. Всички са доволни и облагодетелствани. Но дали това ще удовлетвори Бог? Бог ще го одобри ли? Какво ще почувства Бог в сърцето си? Този водач не се интересува от тези неща и просто ръководи работата на църквата по този начин. По въпроса дали е лъжеводач или антихрист, всеки трябва да има проницателност за това. Често ли се случват такива неща в църквите навсякъде? Несъмнено не са малко.

За да спечелят благоволението на хората и да си осигурят преизбирането като водач, някои църковни водачи практикуват демократични принципи във всичко, което правят, под предлог, че не са диктатори. Те използват това като начин да спечелят благоволението на хората, но в действителност го правят, за да затвърдят своя собствен статус. Не е ли това поведение на антихрист? (Да.) Само антихрист би действал така. Вие също ли правите така? (Понякога.) А размишлявате ли върху подбудите, които ръководят тези действия? Това е разбираемо, ако човекът наскоро е започнал да се обучава за работата на водач и не разбира достатъчно принципите. Но ако той е водач или работник от няколко години и все още настоява да го прави, това вече е липса на принципи. Това е лъжеводачество и той не е човек, който се стреми към истината. Ако някой има свои собствени намерения и цели и продължава да действа по този начин, той е антихрист. Какви са вашите възгледи по този въпрос? Какво практикувате, когато се сблъскате с него? Ако имате свои собствени намерения и цели, какво трябва да направите, за да ги отстраните? (Забелязал съм, че тая някои намерения в себе си. Понякога се страхувам, че братята и сестрите ще кажат, че не съм открит и прозрачен в действията си, че вземам решения сам, без да им казвам. Когато имам такива мисли, аз ще обсъждам и разрешавам въпросите с братята и сестрите. Няма да вземам решения по свое усмотрение.) Консултирането с други хора е приемливо. Уместно е да се увериш, че всички са информирани; това означава, че приемаш братята и сестрите да надзирават работата ти, а това ти помага да изпълняваш дълга си. Но по време на дискусиите трябва да се придържаш към истините принципи. Ако се отклониш от истините принципи, дискусията може да се отплесне от темата или да се загуби време, и ти няма да стигнеш до правилните заключения. Ето защо, когато започне дискусия, водачите и работниците трябва да поемат водеща роля в четенето на съответните откъси от Божиите слова. По този начин всеки може да общува според Неговите слова. Подобно общение ще предостави път и ще доведе до добри резултати. Не може просто да стоиш настрана и да оставиш всеки да общува както си иска. Ако никой няма категорично мнение и не търси истината, то този начин на общение е безсмислен, независимо колко дълго продължава. То никога няма да доведе до правилния резултат. Затова, ако църквата няма добър водач и е ръководена от някой, който не разбира истината; ако е просто група объркани индивиди без категорично становище, които общуват на случаен принцип и чието общение произвежда само безсмислици, как ще се отрази това? Как се нарича тази така наречена демокрация? Всичко това е спорене на сляпо, в което липсват принципи и което няма да доведе до правилния резултат. Този вид демократичен подход не може да има положително въздействие. Въпреки бляскавата и сладкодумна фасада на всички, те всъщност нямат силни убеждения, истински талант и същински познания. Те са неспособни да водят хората по правия път. Те изричат само думи, които подвеждат хората и не оказват положително въздействие. Във всеки случай, когато нещо се случи, те ще провеждат само демократични консултации и това няма да даде резултат без човек, който разбира истината и който да посочи пътя. Най-добрият подход все още е водачите и работниците сами да търсят истината, да изберат съответните Божии слова, да ги прочетат внимателно и да размишляват задълбочено върху тях. След това те могат да донесат Божиите слова на събирането, за да разговарят за тях и да ги обсъдят с всички. Само по този начин могат да бъдат постигнати резултати. Що се отнася до лъжеводачите и антихристите, те никога не практикуват демократични консултации, независимо от ситуацията. Никога не карат хората да обсъждат или да общуват. Те се придържат към своите намерения и цели, опасявайки се, че демократичните консултации ще ги разобличат или отменят. Ето защо те действат диктаторски, като винаги желаят да бъдат единствения човек, който командва. Дори и в някои незначителни случаи да практикуват демократично общение, това е само с цел да спечелят благоразположението на всички и да накарат всички да ги възприемат в положителна светлина; това се прави единствено с цел да затвърдят техния собствен статус. Ако срещнете хора с такива намерения, трябва да се пазите от тях и да ги наблюдавате, а когато е необходимо, да ги разобличавате и ограничавате. Правилният водач или работник е този, който първо сам търси истината, а след това води всички към общение за Божиите слова и търсене на истината. По време на общението е възможно сърцата на всички да не са съвсем ясни и може да са малко неясни, но докато общението продължава, те ще получат просветлението на Светия Дух. Може би някой от тях ще изрече светлина или път и докато всички продължават общението в светлината на това просветление и по този път, в сърцата им ще се появи яснота, която ще им позволи да определят правилния път за практикуване. Докато всички продължават общението заедно, те ще говорят с все по-голяма яснота. Дори само един човек да е просветлен и озарен от делото на Светия Дух, ще бъде все едно, че всички са просветлени и озарени. Всички водачи и работници трябва да се научат да търсят истината по този начин. Практикуването по този начин дава възможност на Светия Дух да действа. Ако винаги се съгласяваш с мнението на всички и не се опитваш да узнаеш как действа Светият Дух, това ще бъде отклонение. Какъв подход е винаги да следваш мнението на всички и да се задоволяваш с това, което всички смятат за добро? Това е подход, при който човек се подмазва, не носи бреме и не обръща внимание на делата на Божия дом. Въпреки че на пръв поглед ти си вършиш работата, позволяваш на хората да общуват и да изразяват мнението си, практикуваш демокрация и избягваш авторитаризма или едностранните действия, целта ти е била да се подмажеш, да накараш хората да се отнасят с уважение към теб, да те одобряват, да казват, че не си диктатор, да казват, че си разумен, и да казват, че си способен да свършиш работата. Когато това е постигнато, ти си удовлетворен. Редно ли е да се прави това? Могат ли резултатите да бъдат правилни, ако целта ти не е? Не, със сигурност не могат. Ти си спечелил благоволението на всички и си ги направил щастливи. Всички казват, че ти си добър водач, а не лъжеводач или антихрист, и че ти можеш да свършиш работата; всички те подкрепят — но кой ще спечели в крайна сметка? Това си ти. Това добър резултат ли е? Не, не е. Първо, не си свидетелствал за Бог, и второ, не си поддържал делото на Божия дом. Крайният резултат е, че ти си защитил своите интереси и интересите на всички останали и си защитил собствения си статус, но никой не е защитил интересите на Божия дом и на църквата. Между всички вас има голяма хармония, но съществената работа на Божия дом е избутана настрана. Никой не обръща внимание и не обмисля как работата на Божия дом трябва да се съобразява с принципите и Божиите изисквания. Това не е ли предателство на интересите на Божия дом? Предал си истината, Божиите изисквания, работата и интересите на Божия дом, за да можеш да се подмажеш на всички. В крайна сметка от това печелиш ти и всички останали. Това са достойни за презрение, низки хора и шайка предатели. Това е пътят, по който вървят антихристите. Като предаваш интересите на Божия дом, за да угодиш на всички и да запазиш собствения си статус, ти в крайна сметка биваш поддържан и подкрепян от всички, така че те винаги ще те избират за техен водач. Ти си затвърдил своя статус, но дали Божиите намерения и истината са били изпълнени в църквата? (Не.) Те са били възпрепятствани от теб. Божията воля не е била изпълнена в църквата, която ти контролираш. Божиите слова не са били изпълнени сред братята и сестрите и не са достигнали до сърцата на Божиите избраници, за да се превърнат в техен живот. Кой е главният виновник? Това си ти. Ти си се превърнал в преграда и препятствие за изпълнението на Божията воля в църквата — как Бог да не ти се разгневи? Не трябва ли да бъдеш сменен? В какво ще си се превърнал, ако е време да бъдеш сменен, но все още никой не е съгласен? Ти ще си се превърнал в антихрист. Всички онези, които ти се кланят и те следват, са били водени от теб по грешен път, изгубили са шанса си да бъдат спасени и са станали твои жертвени агнета. Под твоя контрол църквата се е превърнала в царство на антихриста. Това са последствията. Защо никой не се съгласява да те заменят? Ти си ги купил всички и сега те гледат на теб като на Бог. Ти си заел мястото на Бог в сърцата им, като си ги завладял изцяло. Те вече нямат Бог или истина в техните сърца; те са в плен и са контролирани от теб. Това не е по-различно от начина, по който Сатана контролира и покварява хората. Бог е предал тези хора в ръцете ти, а ти ги ограби и ги превзе. Това не е ли антихрист? Това наистина е антихрист. Каква роля играе антихристът в църквата? Това е очебийно и лесно забележимо. Антихристът е слуга на Сатана, който прави всичко, което Сатана иска, и постига целта на Сатана да подвежда и контролира хората. Като прави това, той става съучастник на Сатана и трябва да бъде прокълнат и наказан от Бог.

В момента всички, които служат като водачи и работници, се страхуват да поемат по пътя на антихриста. Какво може да се направи, за да се избегне този резултат? Първо, трябва да разбереш, че дълга, който изпълняваш, и работата, която вършиш, са поръчения от Бог и трябва да вършиш работата си в съответствие с Божиите изисквания. По този начин ще имаш цел и посока в ума си и ще можеш да се стремиш към истината и да търсиш пътя в Божиите слова. След това трябва да водиш всички към общение за съответните пасажи от Божиите слова и да им дадеш възможност да разговарят за истината според Неговите слова, да получат повече светлина в Божиите слова, да разберат Божиите намерения и истината, а след това да практикуват според истините принципи. Това е поемане по правилния път. По същество работата на църквата е да води Божиите избраници към разбиране и навлизане във всички истини, които Бог изразява. Това е най-основната работа на църквата. Така че, независимо какъв проблем се решава, нито едно събиране не може да бъде отделено от четенето на съответните пасажи от Божиите слова или от общението за истината. В крайна сметка, ако можете да общувате за истината и за принципите на практиката, докато те станат ясни, всеки ще разбере истината и ще знае как да я практикува. Независимо от това кой аспект на истината ядете и пиете по време на събиране, трябва да общувате по този начин и да търсите истината въз основа на проблемите, пред които сте изправени. Хората, които разбират истината, трябва да поведат общението, а онези, които са били просветени, след това могат да го продължат. По този начин, колкото повече общуват, толкова повече Светият Дух ще работи върху тях и колкото повече общуват за истината, толкова по-голяма яснота ще постигнат. Когато всички разберат истината, те ще постигнат пълно освобождение и свобода и ще имат път, който да следват. Това е най-добрият резултат, който едно събиране може да постигне. Когато всички общуват за истината реалност, докато тя стане ясна чрез този вид общение, тогава няма ли да разберат истината? (Да.) След като хората разберат истината, те естествено ще знаят как да я преживеят и практикуват. Когато могат да практикуват истината точно, няма ли да са получили истината? (Да.) Когато човек е получил истината, няма ли да е придобил Бог? Ако някой е придобил Бог, няма ли да е постигнал Божието спасение? (Да.) Ако в работата си като водач или работник можеш да постигнеш този резултат, ще си свършил работата си правилно, ще си изпълнил дълга си съгласно критериите и ще получиш Божието одобрение. Когато всички Божии избраници разберат истината, ще продължат ли да се покланят пред теб, да ти се възхищават и да те следват? (Не.) Хората само ще те похвалят, ще те уважават, ще искат да влизат в контакт и да общуват с теб, да слушат твоето общение, за да могат да се възползват от него. Тези, които разбират истината, могат наистина да бъдат светлината и солта. Ето какво означава да изпълняваш добре дълга си като сътворено същество и да бъдеш сътворено същество, което е съгласно критериите. Когато хората са разбрали истината и са постигнали по-близка връзка с Бог, те могат да постигнат съответствие с Бог, като вече няма да се бунтуват срещу Него, да Го разбират погрешно или да Му се съпротивляват, и ще могат да въздигнат Бог и да свидетелстват за Него независимо от проблемите, с които се сблъскват. Ако като водач или работник практикуваш според подобни принципи, преди да го осъзнаеш, ще си довел хората пред Бог. Хората, които водиш, също ще могат да практикуват истината, да навлязат в реалността, да въздигнат Бог и да свидетелстват за Него. По този начин хората, които водиш, също ще бъдат способни да бъдат одобрени и придобити от Бог. Така че, когато един водач върви по пътя на стремежа към истината, това е напълно в съответствие с Божиите намерения. Докато това, което хората правят, се съобразява с истините принципи, резултатите от действията им ще стават само по-добри и по-добри, без нито един неблагоприятен страничен ефект, и те ще имат Божията благословия и закрила във всяко нещо. Дори понякога да причиняват някои отклонения, Бог ще ги просветли и води, а те ще намерят поправяне в Божиите слова. Когато хората поемат по правилния път, те ще имат Божията благословия и закрила.

Каква е целта на това Божият дом да практикува демократични избори и консултации? Защо трябва да се практикува демокрация? (За да се предотврати възможността хората сами да станат закон.) Действително — за да се избегне този проблем. Крайната цел на практикуването на демократични консултации обаче е да се използва истината за разрешаване на проблемите, да се избегне причиняването на отклонения и да се действа в съответствие с Божиите намерения. Тя се състои в това да се разбере истината и да се влезе в правия път. Тя означава откриване на пътя, който следва Божията воля, покоряване на Неговото дело и въвеждане на Божиите избраници в истината реалност, така че да се изпълни Неговата воля. Освен това тя е предпазване от подвеждането и смущенията, причинени от лъжеводачите и антихристите, предотвратяване на възникването на хаос в църквата и предпазване на живота на Божиите избраници от загуби. Практикуването на демократични консултации може да постигне тези резултати. Ако в църквата няма общение за истината или демократични консултации, е твърде лесно да настъпи хаос и дяволите и сатаните да се възползват от пролука, в резултат на което властта да бъде завзета от лъжеводачи и антихристи. Тъй като всички хора имат покварен нрав, водачите и работниците са най-склонни да действат авторитарно, като само те имат последната дума и сами взимат всички решения. Божият дом практикува демократични избори единствено за да предпази водачите и работниците от това сами да станат закон, както и за да ограничи лъжеводачите и антихристите да притежават власт в църквата, да бъдат единствените, които имат право на глас, и да поставят църквата под контрола на своите семейства. Това е изцяло с цел да се ограничат всички авторитарни и антихристки подходи. Това обаче не означава, че Божият дом дава последната дума на братята и сестрите, като практикува демокрация, и със сигурност не означава, че всичко трябва да се решава чрез консултации с братята и сестрите. В Божия дом има както демокрация, така и централизация. Много е необходимо това да се практикува по този начин. Гарантирано ли е, че заключенията, до които се е стигнало само чрез практикуване на демокрация, ще се съобразяват с истината? Не е задължително. Така че именно затова трябва да има централизация. Какво означава централизация? Означава да се обединят мненията на всички, за да се осигури точно заключение, което да се съобразява напълно с истината и с Божиите намерения. Когато чрез демократични консултации не е възможно да се постигнат по-добри резултати, тогава това, което е необходимо, за да се получат тези резултати, е централизация. Начинът, по който се практикува централизацията, е, че ако групата за вземане на решения не може да постигне консенсус след разговаряне по даден въпрос и не може да вземе правилното решение, тогава трябва да докладва за това на Горното, за да вземе то решение. Тъй като Горното разбира истината и притежава принципите, решенията, които взема, са точни и в съответствие с Божиите намерения. Ако църковните водачи или групата за вземане на решения не са в състояние да общуват ясно за истината или да намерят принципите и пътя, ако не знаят как да вземат решение и при тези обстоятелства не докладват на Горното или не го молят да вземе решение, а се заемат с това по своя воля, тогава тази църква и групата за вземане на решения са контролирани от лъжеводачи и антихристи. Ако Божиите избраници постигат резултати чрез разговаряне за истината и заключенията, до които стигат, са правилни, Горното директно ще даде одобрението си. Ако все пак има отклонения в заключенията им и те не са съобразени напълно с истините принципи, тогава Горното ще ги коригира. По този начин ефективно могат да се избегнат грешките, които понякога възникват при демократичните консултации. Чрез тази централизация е възможно да се гарантира, че демократичните консултации функционират нормално, не сa смущавани и в същото време няма отклонения в изпълнението на дълга на водачите и работниците. Въпреки че Божият дом практикува демокрация, той има принципи за това. Тези принципи са, че тя трябва да се прилага в съответствие с истината на Божиите слова и човек трябва да се покорява на Бог и на всичко, което Той казва по всички въпроси. Тези резултати трябва да бъдат постигнати, за да бъдат съгласно принципите на Божия дом за демокрация. Крайните резултати от практикуването на демокрация от страна на църквата трябва да са съобразени с истината. Ако не са, те трябва да бъдат отменени. Някои хора вярват, че практикуването на демокрация означава, че Божиите избраници имат последната дума по всички въпроси и че каквото и да кажат братята и сестрите, то трябва да бъде зачитано и вземано под внимание. Вярно ли е това? Разполагат ли братята и сестрите с истината? (Не е така.) Ако им е позволено да имат последната дума по всички въпроси, по какво се различава това от позволяването на лъжеводачите и антихристите да имат последната дума? И в двата случая те не разполагат с истината и са покварени хора. Ако те имат последната дума, не държи ли тогава властта Сатана? Следователно практикуването на демокрация не означава, че всичко, което братята и сестрите казват, е истина, правилно е и трябва да се зачита. Това не е така. Демокрацията се практикува най-вече, за да може всеки човек да има възможност да се изкаже, да разговаря, да общува и да може да изпълнява собствените си отговорности, задължения и дълг. Въпреки това властта за вземане на решение е в ръцете на групата за взимане на решенията. Решенията се вземат от хората, които разбират истината, и всички важни въпроси се решават от Горното. По този начин може да се гарантира, че решенията, които църквата взема, са в общи линии правилни или че повечето от тях са правилни, а отклоненията ще стават все по-малко и по-малко. Това е смисълът на приемането на демократични избори и консултации. Тези неща се практикуват изцяло, за да се постигне ефектът на съобразяване с истината по всички въпроси, да се достигне до точката, в която се следва Божията воля, да се допускат малко или никакви грешки и да се гарантира, че Божията воля може безпрепятствено да се извършва на земята. Ако не се практикуват демократични избори и консултации, е сигурно, че ще се появят множество зли хора, които ще се възползват от пропуските, както и лъжеводачи и антихристи, които ще действат авторитарно. Това се отразява не само на разпространението на евангелието, но и на църковния живот и навлизането на Божиите избраници в живота. Откакто Божият дом започна да практикува демократични избори, имаше редица лъжеводачи и работници, които бяха разкрити и отстранени, и зли хора, които нямаха пролуки, от които да се възползват. Доста хора, които се стремят към истината и които Божиите избраници одобряват, са били избрани за водачи и работници. Те са получили възможност да се обучават и да бъдат усъвършенствани. Това са ясни резултати от практикуването на демократични избори и те могат да бъдат видени от всички. Всички Божии избраници трябва да разберат, че църквата, която практикува демокрация, е полезна и благоприятна за Божия дом, за църквата и за отделните хора. Тъй като всеки един човек в църквата е член на Божия дом и никой от тях не е външен човек, всеки от тях има право да се изказва, да разговаря, да гласува и да избира по въпроси, които се отнасят до работата на църквата и т.н. Това е право на всеки. Притежаването на това право обаче не е равнозначно на това, че притежаваш истината, или на това, че ти е позволено да действаш безразсъдно. Ако злоупотребяваш с това право, не трябва ли Божият дом да те ограничи? (Да.) Това право ти е дадено, за да практикуваш истината и да се справяш с нещата според истините принципи. То е, за да можеш да защитаваш интересите на църквата и на Божия дом. То не е за да можеш да имаш последната дума и да действаш безразсъдно. Църквата може да се позове на нещата, които казваш и които са правилни, и да ги приеме. Ако кажеш нещо, което не е правилно, и бъдеш отхвърлен, не трябва да упорстваш. Трябва да практикуваш приемане и покорство. Този начин на практикуване е полезен за делото на Божия дом.