За да изпълняват добре своя дълг и да вършат добре работата, която Бог им е възложил, водачите и работниците трябва първо да разбират Божиите намерения и да не се съсредоточават върху обема или количеството на работата. Вместо това те трябва да се съсредоточат върху това дали имат навлизане в живота и да променят нрава си. Именно това Бог изисква от водачите и работниците. Сега разбирате ли наистина промените в нечий нрав? Какво означава промяна в нрава? Способни ли сте да различите промяната в поведението от промяната в нрава? Кои състояния могат да се преценят като промяна в живота нрав и кои са просто промени във външното поведение? Каква е разликата между промяна във външното поведение и промяна във вътрешния живот? Можете ли да я забележите? Виждате някой, който носи ентусиазъм в сърцето си, старае се и отделя време за църквата, и казвате: „Нравът му се е променил!“. Виждате, че някой изоставя семейството или работата си, и казвате: „Нравът ѝ се е променил!“. Мислите, че ако в нрава им няма промяна, те няма да са в състояние да правят такива жертви. Повечето от вас възприемат нещата така, но дали това е вярно? Някои хора са още по-абсурдни. Когато видят човек, който е изоставил семейството или работата си, си казват: „Този човек наистина обича Бог!“. Днес казвате, че този човек обича Бог, утре ще кажете, че някой друг обича Бог. Ако видите някой, който проповядва безспир, казвате: „Този човек познава Бог. Той е придобил истината. Ако не познава Бог, ще има ли толкова много за казване?“. Не възприемате ли точно така нещата? Всъщност повечето от вас виждат хората и нещата именно така. Винаги увенчавате другите с венци и ги ласкаете. Днес давате венец на някой за това, че обича Бог, утре ще го дадете на някой друг за това, че познава Бог, че е предан на Бог. Вие сте „специалисти“ в това да давате венци на другите. Всеки ден удостоявате другите с венци и ласкателства, които им вредят, но се гордеете, че го правите. Когато хвалите другите по този начин, вие ги правите високомерни. Онези, които получават такива похвали, си мислят: „Аз се промених, мога да получа венец, сигурен съм, че ще вляза в небесното царство!“. И даже по-лошо, има някои, като Павел, които винаги говорят за това колко са страдали и колко много са свидетелствали. Те се хвалят сами и говорят съобразно своите представи и предпочитания, без ни най-малко да ги е грижа за Божиите намерения. Те казват на другите да им подражават, макар да е ясно, че не са променили нрава си. В резултат на това онези, които вярват в Бог, но им липсва проницателност — и особено онези, които им се покланят — биват наранени и се отклоняват. Те все още не са тръгнали по правилния път да вярват в Бог, само Му отдават всичко и страдат за Него от усърдие. Просто са били задържани и вкарани в затвора, без да издават нищо и без да се превръщат в Юда — и затова мислят, че са останали непоколебими в свидетелството си и че са достойни да влязат в небесното царство. Те се отнасят към това малко преживяване като към свидетелство и навсякъде се хвалят с него. Не се ли перчат така, за да подведат хората? Колко хора са заблудени от този тип „свидетелство“, което мнозина дават? Не е ли абсурдно, че такива хора са смятани за победители? Знаеш ли как Бог вижда хората? Ясно ли ти е какво точно е победител? Този начин на лъжесвидетелстване е прокълнат от Бог. Колко злодеяния сте извършили по този начин? Не можете да осигурите живот на другите, нито да изследвате състоянието на другите. Можете само да давате венци на хората и в резултат на това да ги съсипвате. Не знаеш ли, че поквареният човек не издържа на похвали? Ако никой не хвали тези хора, те са невероятно горделиви, с вирнати носове. Но не умират ли по-бързо, ако хората ги хвалят? Вие не знаете какво означава да обичаш Бог, да познаваш Бог, да се отдадеш искрено на Бог. Не разбирате нито едно от тези неща. Гледате само външния аспект на нещата и после раздавате присъди за другите, като им давате венци и ги хвалите и така заблуждавате и наранявате много хора, и го правите често. Много хора, които са били хвалени от вас по този начин, се отклоняват и падат. И дори отново да се изправят, техният напредък в живота се е забавил много и те са претърпели загуби. Сега повечето все още не са стъпили на правия път на вярата си в Бог, не могат да се стремят към истината и познават малко себе си. Ако ги хвалят така, те стават самодоволни, самонадеяни, заседнали в порядките си. Смятат, че вече са на правия път на вярата си в Бог и че имат нещо от истините реалности. Те ще се окуражат в речта си, ще мъмрят хората в църквата и ще се държат като деспоти. Не нараняваш ли хората, не ги ли съсипваш, като действаш по този начин? Какъв е човекът, който обича Бог? Онези, които обичат Бог, трябва да са като Петър, трябва да бъдат усъвършенствани и да следват Бог до края на пътя, за да постигнат любовта Му. Бог наблюдава дълбините на човешките сърца и само Той може да определи кой Го обича. За хората не е лесно да видят ясно това, тогава как могат да раздават присъди за другите? Само Бог знае кои хора наистина Го обичат. Дори да имат боголюбиво сърце, те не смеят да казват, че са боголюбиви. Бог казва, че Петър е боголюбив, но самият Петър никога не казва това. Дали любовта към Бог е нещо, с което човек може небрежно да се хвали? Дълг на човека е да обича Бог, затова няма основания да започвате да се хвалите с това веднага, щом в сърцето ви се появи малко любов към Бог. Още по-безразсъдно е, ако самите вие не сте боголюбиви, но хвалите другите, че са такива. Това е лудост. Само Бог знае кой е боголюбив и може да каже кой е такъв. Ако тези думи излизат от устата на човек, той е заел грешно място. Ти се поставяш на мястото на Бог, като хвалиш хората и ги ласкаеш — от чие име го правиш? Бог със сигурност не ласкае хората, нито ги хвали. След като Петър е направен пълноценен, Бог не го използва като пример, докато не извършва делото в последните дни. По онова време Той не казва на другите: „Петър обича Бог“. Той изрича такива неща само когато извършва този етап от делото, като го дава за модел и пример за онези, които преживяват Божия съд и се стремят да Го обичат в последните дни. Всичко, което Бог прави, има смисъл. Колко абсурдно е хората да наричат произволно някого боголюбив човек! Това е съвсем нелепо. Първо, такива хора заемат грешното място. Второ, това не е нещо, за което човек може да издава присъда. Какво означава да ласкаеш другите? Означава да ги подвеждаш, да ги подмамваш и да им вредиш. Трето, по отношение на обективния резултат такова поведение не само не може да води другите по правия път, но също така смущава тяхното навлизане в живота и причинява загуби за живота им. Ако винаги казваш, че някой обича Бог, че е в състояние да се отрича от нещата и е верен на Бог, няма ли всички да подражават на тези външни действия? Така ти не само че няма да си ги повел по правия път, но ще си накарал повечето хора да се съсредоточат върху външни действия, така че да разчитат само на външни практики, които да разменят за венци, и несъзнателно да следват пътя на Павел. Няма ли да е точно такъв резултатът? Осъзнаваш ли тези проблеми, когато изричаш подобни думи? На чие място стоиш? Каква роля играеш? Какъв е обективният резултат от думите ти? По какъв път повеждат те другите в крайна сметка? До каква степен нанася вреда това? Когато хората работят по този начин, последствията са сериозни.

Някои водачи и работници в църквата не могат да говорят за своето преживяване и да свидетелстват, както и не могат да използват истината за разрешаване на проблеми. Те винаги свидетелстват за това как са страдали, как са приели да бъдат кастрени, как не са станали негативни въпреки многото неправди, които са изтърпели, и как упорито са изпълнявали дълга си. Подобно на Павел, те винаги свидетелстват за себе си, себеутвърждават се и карат Божиите избраници да им се възхищават, да ги уважават и да гледат с почит на тях. Нещо повече, когато такива хора видят някой, който може да говори добре думите и доктрините и който може да проповядва, те го ласкаят, като хвалят и аплодират онези водачи и работници, които са като Павел, и така карат другите да им се прекланят. Те не само не успяват да свършат добре работата по поенето и предоставянето на ресурс, но се занимават и с някаква разрушителна и смущаваща дейност, която кара другите да поемат по пътя на Павел. През цялото време погрешно смятат, че самите те са способни и добри водачи, и искат да получат награда от Бог. Не е ли това състоянието, в което се намират повечето от вас? Въз основа на сегашния ви метод, при който обръщате внимание само на думите и доктрините, като непрестанно наставлявате хората, можете ли да поведете хората по правилния път? По какъв път може да ги поведе в крайна сметка това? Дали няма да поведе всички тях по пътя на Павел? Виждам, че това е така, не е преувеличение. Може да се каже, че всички вие сте водачи в стила на Павел, които водят хората по неговия път. Още ли искате някакъв венец? Ще имате късмет, ако не бъдете осъдени. Въз основа на вашите действия всички вие сте се превърнали в хора, които се противопоставят на Бог, които Му служат, но и Му се противопоставят, и сте станали експерти в прекъсването на Неговото дело. Ако продължите да вървите по този път, в крайна сметка ще бъдете лъжепастири, лъжеработници, лъжеводачи и антихристи. Сега е периодът на трениране за царството. Ако не полагате усилия за истината и просто се съсредоточавате върху работата, неволно ще поемете по пътя на Павел. Нещо повече, ще доведете със себе си група други хора, които са като Павел. Дали тогава няма да се превърнете в хора, които се противопоставят на Бог и прекъсват делото Му? Така че, ако някой, който служи на Бог, не може да свидетелства за Него или да води Божиите избраници по правилния път, тогава той е човек, който се противопоставя на Бог. Съществуват само тези два пътя. Пътят на Петър е този на стремежа към истината и в крайна сметка на успеха във вярата. Пътят на Павел е този, по който човек не се стреми към истината, а се стреми единствено към благословия и награда. Това е пътят на провала. Днес онези, които вървят по успешния път на Петър, са твърде малко, а онези, които вървят по пътя на провала на Павел, са твърде много. Ако онези от вас, които служат като водачи и работници, не се стремят към истината от началото до края, всички ще се превърнат в лъжеводачи и лъжеработници, всички ще бъдат антихристи и зли хора, които се противопоставят на Бог. Ако оттук нататък преминете на правилния път и наистина поемете по пътя на Петър, тогава все още можете да станете добри водачи и работници, които Бог одобрява. Ако не се стремите да се усъвършенствате и да навлезете в реалността на Божието слово, тогава сте в опасност. Като се имат предвид вашата глупост и невежество, вашият оскъден и недостатъчен опит, малкият ви духовен ръст и липсата на зрялост, единственото, което може да се направи, е да се общува повече с вас за истината, за да успеете да разберете, но дали можете да получите истината, зависи от вашия личен стремеж. Защото днешното време е много по-различно от времето на Петър и Павел. В онези дни Исус все още не беше извършил делото на съдене и наказание на човека или на промяна на човешкия нрав. В днешни дни въплътеният Бог е заявил истината толкова открито. Ако хората все още вървят по пътя на Павел, това показва, че способността им за възприемане е погрешна, а още повече показва, че подобно на Павел те са твърде зли по характер и твърде надменни по нрав. Онази епоха е била различна от днешната, а и обстановката е била различна. Днес Божието слово е толкова ярко и ясно. Сякаш Той е протегнал ръка, за да те поучава и води, така че е непростимо, ако все пак поемеш по погрешния път. Освен това днес са налице двата архетипа на Петър и Павел, единият положителен, а другият отрицателен, единият за пример, а другият като предупреждение. Ако поемеш по погрешния път, значи си направил грешен избор и си толкова зъл човек. Нямаш право да обвиняваш никого, освен себе си. Само онзи, който притежава истината реалност, може да води другите към навлизане в истината реалност, а онзи, който не я притежава, може само да ги отклонява.