Тези, които са водачи, не трябва да обръщат твърде голямо внимание на работата или винаги да мислят за собствения си статус, нито да си поставят високи стандарти, а след това да намират всевъзможни начини за решаване на проблемите на всички, така че всички да знаят: „Аз съм водачът, заемам тази длъжност, имам този статус, а също така имам тази заложба, тази компетентност. И тъй като мога да те водя, мога и да те подсигурявам“. Притеснително е, че те са способни да говорят такива неща. По какъв начин е притеснително това? Ако ориентацията ти е неправилна и ако нямаш принципи при воденето на делата си, тогава всичко, което правиш, ще е неправилно и ще води до отклонения. Ако мотивацията ти е неправилна, всичко, което правиш, ще бъде неправилно. Съсредоточи се върху търсенето на истината, разбирането на истината, разбирането на същността на истината на виденията и овладяването на този аспект на принципите — това е правилно. Стига да не излизаш извън тези граници, когато те сполетяват неща или когато се справяш с проблеми, ти ще можеш да помагаш на другите и да разрешаваш трудностите им и ще бъдеш квалифициран водач. Ако обаче разбираш само някои доктрини и ако се въоръжаваш само с тях, ако слушаш повече проповеди и овладяваш още няколко думи, за да ръководиш, и ако само предлагаш няколко доктрини и думи, когато се опитваш да разрешиш нечии проблеми, и в резултат на това не разрешаваш нито един от тях, тогава ти не притежаваш реалността да бъдеш водач и си просто празна рамка. Какъв водач е това? (Лъжеводач.) Това е лъжеводач. Ти не си в състояние да вършиш истинска работа. Дори ако никой не разобличи лъжеводача и не съобщи за него, животът на Божиите избраници в църквата няма да напредва, ще се натрупват проблеми и лъжеводачът ще трябва да понесе вината и да бъде принуден да се оттегли. Ако си лъжеводач, тогава независимо колко висок е постът ти, ти оставаш лъжеводач. Сега, това дали можеш да вършиш истинска работа или не и дали си лъжеводач или не, не са най-важните неща. Кое тогава е най-важното нещо? Сега трябва бързо да се устремиш към истината и да се съсредоточиш върху навлизането в живота. След като си получил навлизане в живота, преобразил си нрава си, разбрал си Божиите намерения и си в състояние да разрешиш собствените си неправилни състояния, ще ти бъде лесно да разрешиш проблемите на другите хора. Разбереш ли истината и навлезеш ли в истината реалност, ще продължиш ли да се страхуваш, че не можеш да разрешиш чуждите проблеми? Няма да е необходимо да се притесняваш дали можеш да ръководиш добре. Ако притежаваш истината реалност, ще можеш естествено да изпълняваш добре дълга си и да решаваш действителни проблеми. Трябва добре да проумееш това. Ако не го разбираш в дълбочина и винаги искаш да опазиш статуса си на водач и да затвърдиш добрия си образ в сърцата на Божиите избраници, тогава твоите намерения са погрешни и естествено ще бъдеш опозорен, и ще се провалиш. Ако си човек, който обича истината и се е съсредоточил върху собственото си навлизане в живота, и се откажеш от човешките си амбиции, желания и погрешни стремежи, и не си ограничен от тези неща, тогава ще можеш да се стремиш към истината и с течение на времето ще разбереш всеки аспект на истината по естествен начин. Така ти ще бъдеш в стихията си, когато става въпрос за подпомагане на другите, и няма да имаш никакви затруднения в това. Затова не трябва да пазиш статуса си. Той е празна рамка. Той е безполезен. Няма да ти донесе никакви ползи и няма да ти помогне да разбереш истината. Освен това той може да те подведе и да те накара да допуснеш много грешки, а също и да те заблуди. За поквареното човечество статусът е капан. Но никой не може да избегне това препятствие, всички трябва да преминат през него, различен е само начинът, по който ти подхождаш към него. Ако използваш човешки средства, няма да можеш да се въздържаш или да се опълчиш срещу себе си. Това може да бъде разрешено само с помощта на истината. Истината може да разреши това затруднение. Ако можеш да търсиш истината, ще можеш да разрешиш проблема из основи. Ако не можеш да използваш истината, за да преодолееш тази трудност, ако просто се ограничаваш и се бунтуваш срещу нещата — бунтуваш се срещу мислите си, подходите си, идеите си и винаги просто се бунтуваш по този начин — какъв метод е това? Това е негативен и пасивен подход. Трябва да използваш положителни методи, за да го разрешиш, т.е. трябва да го разрешиш с помощта на истината и да разбереш този въпрос в пълнота. Първо разгледай различните подходи, които тези антихристи и лъжеводачи използват, за да търсят слава, придобивки и статус и да защитават суетата и гордостта си. След като ги видиш ясно, ще помислиш: „О, Боже, какъв позор, какъв голям позор! Дали и аз използвам тези подходи?“. Тогава ще започнеш да се самоанализираш и скоро ще осъзнаеш: „О, Боже, аз също използвам много от тези подходи, не съм толкова различен от тези антихристи и лъжеводачи“. Ще изпиташ известно разкаяние в сърцето си и ще си кажеш: „Не мога да продължавам да защитавам статуса си и да разкривам този позор“, решен да си вземеш поука. Престани да се фокусираш върху това дали другите те ценят, колко проблеми можеш да решиш за другите хора, дали някой те слуша или не, или колко хора имат място за теб в сърцата си. Ако тези въпроси винаги са в сърцето ти, ще бъдеш разсеян и засегнат и ще имаш по-малко време за търсене на истината. Използвал си ограничената си енергия и ценното си време, за да преследваш амбициите и желанията си за слава, придобивки и статус. В резултат на това не си придобил истината и живота. Въпреки че си придобил статус и амбициите и желанията ти са задоволени, не си получил навлизане в живота и си загубил действието на Светия Дух. Какъв ще бъде крайният резултат от това? Ще бъдеш отстранен и наказан. Защо се случва това? Избрал си грешния път. Ако си достигнал нивото на Павел, тогава накрая ще бъдеш наказан. Но ако ти не си достигнал нивото на Павел и обърнеш курса си навреме, тогава има място за изкупление и все още има надежда за спасение.

Независимо от това какви проблеми имат вярващите в Бог, независимо дали става дума за стремеж към статус, слава, придобивки и богатство, или за задоволяване на лични амбиции и желания, при всички случаи всички проблеми трябва да бъдат разрешени чрез стремеж към истината. Никой проблем не може да заобиколи истината. Никой въпрос не е отделен от истината. Щом някой се отклони от истината във вярата си в Бог, неговата вяра е празна. Няма смисъл да се стреми към нещо друго. Някои хора се задоволяват само с това да изпълняват впечатляващ и славен дълг, като карат другите да им се възхищават и да им завиждат. Полезно ли е това? Това не е окончателният ти изход, не е твоята крайна награда и със сигурност не е крайната ти цел. Така че независимо от дълга, който изпълняваш, то е само временно, не е вечно. Това не е одобрение, с което Бог те е удостоил, нито награда, която ти е дал. В крайна сметка това дали хората могат да постигнат спасение не зависи от дълга, който изпълняват, а от това дали могат да разберат и да придобият истината и дали в крайна сметка могат да се покорят изцяло на Бог, да се оставят на милостта на устроеното от Него, да не се съобразяват с бъдещето и съдбата си и да станат пригодни сътворени същества. Бог е праведен и свят и това са стандартите, които Той използва, за да измерва цялото човечество. Тези стандарти са неизменни и ти трябва да запомниш това. Впиши тези стандарти в ума си и никога не си помисляй да търсиш друг път, за да преследваш нещо нереално. Изискванията и стандартите, които Бог има за всички, които искат да постигнат спасение, никога не се променят. Те си остават същите, независимо от това кой си ти. Можеш да постигнеш спасение само като вярваш в Бог в съответствие с Божиите изисквания и стандарти. Ако намериш друг път, за да се стремиш към неща, които са неясни, и си въобразяваш, че ще успееш благодарение на късмета, то ти си човек, който се противи на Бог и Го предава, и определено ще бъдеш прокълнат и наказан от Него.