У всеки от вас има стремеж към истината. В миналото сте положили усилия да извлечете различни аспекти на истината от Божиите слова. Някои са извлекли известна полза от това, а други, увлечени от желанието си да следват правила, са се отклонили. Вследствие на това те са взели всеки аспект на истината и са го превърнали в правило, което да следват. Когато извличате истината по този начин, не помагате на другите да се сдобият с живот или да променят нрава си с помощта на истината, а по-скоро ги карате да овладеят някакво знание или доктрина в рамките на самата истина. Така те уж разбират целта на Божието дело, а всъщност са усвоили само няколко думи и доктрини, без да схванат смисъла, който се съдържа в истината. То е като да учиш богословие или да изучаваш Библията. След като обобщят няколко късчета библейско знание и богословски теории, хората се сдобиват единствено с разбиране за тези библейски знания и теории. Добиват вещина при изговарянето на тези думи и доктрини, но не и някакъв реален опит. Нямат разбиране за покварения си нрав, камо ли за Божието дело. В крайна сметка единственото, с което тези хора са се сдобили, са само няколко доктрини и късчета знание. Това обаче не е нищо повече от набор от правила. Те не са усвоили нищо практично. Ако Бог се заеме с ново дело, способни ли са тези хора да го приемат и да му се подчинят? Можеш ли да го съчетаеш с извлечените от теб истини? Ако можеш и също така имаш известно разбиране, тогава нещата, които си извлякъл, са практични в известна степен. Ако не можеш, тогава това, което си извлякъл, са само правила и те нямат никаква стойност. Подходящ ли е тогава този начин за извличане на истината? Може ли да помогне на хората да я разберат? Ако няма резултат, тогава няма абсолютно никакъв смисъл да го правиш. То е като да учиш хората на богословие. Това не ги кара да преживяват Божиите слова, нито истината. Ето защо в Божия дом трябва да има принципи при редактирането на книги. Те трябва да имат способността да помагат на хората лесно да разбират истината, да проправят път към навлизането и да запалят светлина в сърцата им. Това улеснява навлизането в истината реалност. Не може да си като онези хора в дадена религия, които изучават систематично библейското и богословското познание. Това само ще насочи хората към библейско познание, религиозни обреди и правила и ще ги затвори в кутия. То не е в състояние да доведе хората пред Бог, така че те да разберат истината и Божиите намерения. Смяташ, че като задаваш въпрос след въпрос и след това им отговаряш или очертаваш основните точки, а след това обобщаваш и излагаш истината в няколко реда, тези въпроси ще станат очевидни от само себе си, ще станат лесни за разбиране от братята и сестрите ти. Смяташ, че това е добър подход. Ала след като хората прочетат това, те няма да вникнат в смисъла, който се съдържа в истината, никога няма да успеят да го съчетаят с реалността. Всичко, което са усвоили, са няколко думи и доктрини. Ето защо е по-добре да не правиш това, отколкото да го правиш! Това е начин да накараш хората да разберат и да овладеят знание. Напътстваш ги към доктрина и религия и ги караш да вярват в Бог и да Го следват в контекста на религиозната доктрина. Не е ли това пътят, по който апостол Павел водеше хората във вярата им в Бог? Мислите, че е особено важно да разбирате духовната доктрина, но че не е важно да познавате Божиите слова. Това е груба грешка. Много хора се съсредоточават върху това колко от Божиите слова могат да запомнят, колко доктрини могат да обсъдят и колко духовни формули могат да открият. Ето защо винаги искате да извличате всеки аспект на истината, така че всеки да казва едно и също нещо в един глас, да рецитира едни и същи доктрини, да притежава едни и същи знания и да спазва едни и същи правила. Това е вашата цел. Изглежда, сякаш правите това, за да помогнете на хората да разберат по-добре истината, но това, което не знаете е, че така въвеждате хората в доктриналните правила на Божиите слова и че те само ще се отклоняват все повече и повече от истината реалност на Божиите слова. За да помогнете истински на хората да разберат истината, трябва да съчетаете четенето на Божието слово с реалността и покварените състояния на хората. Трябва да размишлявате над проблемите в самите себе си и да ги разберете и да премисляте покварения нрав, който разкривате. А след това трябва да поправите всичко това, като потърсите истината в Божиите слова. Това е единственият начин да решите истинските проблеми на хората, да им помогнете да разберат истината и да навлязат в реалността. Само като постигнете този резултат, вие наистина водите хората пред Бог. Ако всичко, за което говориш, е духовна теория, доктрина и правила; ако единственото нещо, върху което се съсредоточаваш, е да се увериш, че хората имат добро поведение; ако всичко, което можеш да постигнеш, е да накараш хората да говорят едно и също и да следват едни и същи правила, но не си способен да ги накараш да разберат истината, камо ли да разберат себе си по-добре, така че да могат да се покаят и да направят промяна, тогава всичко това, което си разбрал, са думи и доктрини и ти си лишен от всякаква истина реалност. В крайна сметка, като вярваш в Бог по този начин, не само ще си неспособен да получиш истината, но и ще си възпрепятствал и изгубил себе си — няма да можеш да спечелиш нищо.

Забелязали ли сте някакви закономерности в начина, по който Бог говори? Някои хора го изразяват по следния начин: съдържанието на всяко послание от Бог е многостранно. Значението на всеки откъс и всяко изречение е различно. Не е лесно човек да го запомни, нито да го разбере. Дори и да искат, хората са неспособни да обобщят главната идея на всеки откъс. Хората с ограничени заложби не могат да разберат Божиите слова. Както и да общувате с тях, те остават неспособни да разберат истината. Божиите слова не са роман, проза или литературно произведение; те са истината и езикът, който дава живот на човека. Тези слова не могат да бъдат разбрани от човек, който просто размишлява над тях, нито е възможно да се обобщят закономерностите в тях, като се положат малко повече усилия. Ето защо, в който и аспект на истината да имаш известно познание и да си способен да артикулираш нещо, не можеш да се хвалиш, защото това, което разбираш, е само частично познание. То е само плъзгане по повърхността, само капка в морето и по никакъв начин не е на висотата на разбирането на истинските Божии намерения. Всяко Божие послание съдържа няколко аспекта на истината. В едно послание се говори например за тайните на Божието въплъщение. То включва значението на въплъщението, делото, извършено от въплъщението, както и начина, по който хората следва да вярват в Бог. В обхвата му може да попадне и начинът, по който хората следва да познават Бог и да Го обичат. То обхваща много аспекти на истината. Ако, както си представяш, въплъщението има само няколко значения, които могат да се обобщят в няколко изречения, тогава защо човек винаги има представи и фантазии за Бог? Към какъв резултат за хората е насочено делото на въплъщението? Неговата цел е да им даде възможност да чуят Божиите слова и да се върнат при Бог. Неговата цел е да взаимодейства с човека, направо да го спаси и да му даде възможност да опознае Бог. След като опознаят Бог, хората естествено развиват богобоязливо сърце и за тях става лесно да Му се подчинят. Затова нито един аспект на Неговото слово или на истината не е толкова прост, колкото си го представяш. Ако считаш Божиите слова и божествен език за толкова прости и вярваш, че всеки проблем може да се реши с един-единствен откъс от Божиите слова, тогава не можеш напълно да разбереш истината. Дори и разбирането ти да е в съответствие с истината, то продължава да е едностранно. Всяко Божие послание се изрича от различни гледни точки. Божиите слова не могат да се обобщят или извлекат от човека. След като ги извлечете, си мислите, че даден откъс от Божиите слова се отнася само до един въпрос, докато в действителност същият този откъс може да реши няколко проблема. Не можеш да ги обгърнеш или разграничиш, защото всички аспекти на истината побират в себе си множество реалности. Защо се казва, че истината е живот, че хората могат да ѝ се радват и че тя е нещо, което хората не биха могли да преживеят напълно дори след няколко живота или стотици години? Ако извлечеш определен аспект от истината или откъс от Божиите слова, тогава откъсът, който си извлякъл, се превръща във формула, правило и доктрина и престава да е истината. Въпреки че това са оригиналните Божии слова, без нито една променена дума, ако ги извлечеш и подредиш по този начин, те стават теоретични думи, а не истината. Защо се получава така? Защото ще въведеш хората в заблуда и ще ги вкараш в доктрини, като ги накараш да мислят, да си представят, да размишляват над въпроси и да четат Божиите слова съгласно твоята собствена доктрина. След като го прочитат отново и отново, хората ще разбират само една доктрина, ще виждат едно правило в този откъс и няма да успеят да видят аспекта, който е истината реалност. В крайна сметка ще поведеш хората по път, по който да разбират доктрини и да следват правила. Те няма да знаят как да преживяват Божиите слова. Ще разбират само доктрини и ще ги обсъждат, но няма да разбират истината или да опознаят Бог. Всичко, което излиза от устата им, ще бъдат приятно звучащи и правилни доктрини, но ще им липсва дори най-малката реалност и пред тях самите няма да има приложим път. Такова водачество наистина нанася голяма вреда на човека!

Знаете ли кое е най-неприемливо в човешкото служене на Бог? Някои водачи и работници винаги искат да са различни, да са с една глава над останалите, да се перчат и да измислят някакви нови трикове, за да покажат на Бог колко са способни наистина. Те обаче не се съсредоточават върху разбирането на истината и навлизането в реалността на Божиите слова. Това е най-глупавият начин на действие. Не се ли разкрива именно така един надменен нрав? Някои дори казват: „Ако направя това, със сигурност ще зарадвам Бог; това ще Му хареса. Този път ще Му покажа на Бог; ще Му направя приятна изненада“. „Приятната изненада“ е без значение. Какъв е резултатът? Хората виждат, че нещата, които подобни хора вършат, са твърде абсурдни. Те не само не са от полза за делото на Божия дом, но са и загуба на пари — те пилеят Божиите дарове. Не трябва да се възползваш от тях по свое усмотрение. Грях е да се пилеят Божиите дарове. Тези хора в крайна сметка накърняват Божия нрав, Светият Дух спира да работи в тях и те биват отстранени. Затова никога не прави импулсивно, каквото си поискаш. Как може да не обмисляш резултата? Когато накърняваш Божия нрав и нарушаваш Неговите управленски закони, и впоследствие биваш отстранен, няма да има какво да кажеш. Независимо от намерението ти и от това дали го правиш умишлено или не, ако не разбираш Божия нрав или Неговите намерения, лесно ще Го оскърбиш и няма как да не нарушиш Неговите управленски закони. Това е нещо, от което всеки трябва да се пази. Щом веднъж нарушиш Божиите управленски закони или накърниш Неговия нрав, ако простъпката ти е изключително сериозна, тогава Той няма да обърне внимание на това дали си го направил умишлено или не. Това е нещо, което трябва да видиш ясно. Ако не можеш да разбереш този въпрос, тогава със сигурност ще възникнат проблеми. При служенето си на Бог хората искат да правят големи крачки, да постигат големи неща, да изричат големи думи, да вършат големи дела, да провеждат големи срещи и да бъдат големи водачи. Ако винаги си с такива големи амбиции, тогава ще нарушаваш Божиите управленски закони. Хората, които правят това, ще умрат бързо. Ако не си добре възпитан, благочестив и благоразумен в служенето си на Бог, тогава рано или късно ще накърниш Неговия нрав. Ако накърниш Божия нрав, нарушиш Неговите управленски закони и така съгрешиш срещу Бог, тогава Той няма да търси причината, поради която си го направил, нито да се интересува от намеренията ти. И така, мислите ли, че Бог е неразумен? Невнимателен ли е Той към човека? (Не.) Защо не? Защото не си сляп или глух. Нито си глупав. Божиите управленски закони са ясни и очевидни. Можеш да ги видиш и чуеш. Ако продължаваш да ги нарушаваш, какви аргументи би могъл да имаш за това? Дори и да не таиш никакви намерения, ако оскърбяваш Бог, ще се изправиш пред унищожение и наказание тогава, когато му дойде времето. Има ли значение какви са били твоите обстоятелства? Хората със сатанинска природа имат естествена способност да накърняват Божия нрав. Никой никога не е бил принуждаван с опрян в гърлото нож да нарушава Божиите управленски закони или да накърнява Неговия нрав. Такова нещо просто не се случва. Това по-скоро е нещо, което се определя от природата на човека. „Божият нрав не бива да се накърнява“. Това твърдение съдържа смисъл в себе си. Бог обаче наказва хората въз основа на тяхното състояние и произход. Да оскърбяваш Бог, без да знаеш, че това е Той, е един вид състояние, а да Го оскърбяваш с ясното съзнание, че това е Той, е друг вид състояние. Някои хора могат да оскърбят Бог, макар да са напълно наясно, че това е Той, и ще бъдат наказани. Бог изразява част от нрава Си във всяка стъпка от Своето дело. Нима човекът не е разбрал нищо за това? Нима хората не знаят поне малко за това кой аспект от Своя нрав е разкрил Той чрез многото истини, които е изразил, както и кои от действията и думите на хората може да Го оскърбят? А що се отнася до ония въпроси, определени от Божиите управленски закони — какво трябва и какво не бива да прави човек — нима хората и с тях не са наясно? Някои въпроси, свързани с истината и принципите, не могат да бъдат напълно разбрани от хората, защото не са ги преживели и са неспособни да ги разберат. Въпросите на управленските закони обаче попадат в предписания обхват. Те са правила. Това са неща, които човек лесно може да разбере и да постигне. Няма нужда да се изучават или обясняват. Достатъчно е хората да постъпват така, както разбират смисъла им. Ако си небрежен, нямаш богобоязливо сърце и съзнателно нарушаваш управленските закони, тогава заслужаваш да бъдеш наказан!