Ако ти, в качеството си на църковен водач или работник, трябва да водиш Божиите избраници при навлизането им в истината реалност и при доброто им свидетелство за Бог, от съществено значение е да напътстваш хората да прекарват повече време в четене на Божието слово и споделяне на истината. По този начин Божиите избраници могат да задълбочат познанията си за Божиите намерения в спасяването на човека и целта на Божието дело, и могат да разберат Божията воля и Неговите различни изисквания към човека, като това ще им позволи да изпълняват правилно задълженията си и да удовлетворяват Бог. Когато се събирате за общение и проповеди, трябва да говориш практично за своето свидетелство за преживяване, а не да се задоволяваш с проповядването на думи и доктрини. Когато ядеш и пиеш Божието слово, трябва да се съсредоточиш върху разбирането на истината, и след като я разбереш, трябва да се опиташ да я приложиш на практика и само когато започнеш да я прилагаш, наистина ще я разбереш. Когато споделяш Божието слово, говори това, което знаеш. Не се хвали, не прави безотговорни коментари, не използвай само думи и доктрини и не преувеличавай. Ако преувеличаваш, хората ще те презрат и след това ще се почувстваш посрамен, ще се разкаеш и огорчиш и сам ще си си виновен за всичко това. Можеш ли да накараш хората да разберат истината и да навлязат в реалността, ако им проповядваш само думи и доктрини, за да ги поучаваш и кастриш? Ако това, което споделяш, не е практично, ако не е нищо повече от думи и доктрини, то тогава колкото и да ги кастриш и да ги поучаваш, всички усилия ще бъдат напразни. Мислиш ли, че това хората да се страхуват от теб и да правят каквото им казваш, и да не се осмеляват да възразяват, означава, че те разбират истината и се покоряват? Това е груба грешка. Навлизането в живота не е толкова просто. Някои водачи са като нов директор, който се мъчи да направи силно впечатление, те се опитват да наложат на Божиите избраници новопридобития си авторитет, така че всички да им се подчиняват, защото смятат, че това ще улесни работата им. Ако ти липсва истината реалност, то не след дълго истинският ти духовен ръст ще бъде разкрит, истинската ти същност ще бъде разобличена и може дори да бъдеш отстранен. В някои административни дела се допуска малко кастрене и дисциплиниране. Но ако не можеш да споделяш истината, в крайна сметка ще си неспособен да разрешаваш проблеми и това ще се отрази на резултатите от работата. Ако продължаваш да поучаваш хората и да вменяваш вина, независимо от това какви проблеми възникват в църквата, ако всичко, което правиш, е да показваш лошо отношение, то това е проява на твоя покварен нрав и ти си показал грозното лице на покварата си. Ако винаги стоиш на пиедестал и така поучаваш хората, тогава с течение на времето те няма да могат да получават от теб притока на живот, няма да спечелят нищо практично, а вместо това ще те ненавиждат и ще се отвращават от теб. Също така някои хора, които ще са се повлияли от теб поради липса на проницателност, ще поучават другите и ще ги кастрят по същия начин. Те ще се ядосват и ще избухват подобно на теб. Не само, че няма да можеш да разрешаваш проблемите на хората, но и ще поощряваш покварения им нрав. А не ги ли води това към гибел? Не е ли това злодеяние? Водачът трябва да води предимно чрез общение за истината и осигуряване на живот. Ако стоиш постоянно на пиедестал и поучаваш другите, ще могат ли те да разберат истината? Ако известно време работиш така, когато хората прозрат ясно какво представляваш, те ще те изоставят. Можеш ли да доведеш хората пред Бог, като работиш по този начин? Разбира се, че не. Можеш единствено да опорочиш делото на църквата и да накараш всички Божии избраници да те намразят и изоставят. В миналото някои водачи и работници бяха изгонени точно поради тази причина. Те не можеха да споделят истината, за да разрешат практически проблеми, да накарат хората да ядат и да пият Божието слово или да разберат себе си. Те не свършиха нищо от това важно дело. Те се стремяха единствено да се поставят на пиедестал, да поучават хората и да издават заповеди, водени от мисълта, че като правят това, вършат делото на църковен водач. В резултат на това нито следваха работните разпоредби, издадени от Горното, дори и да бяха запознати с тях, нито вършеха добре определени задачи. Всичко, което правеха, освен да бълват думи и доктрини и да крещят лозунги, беше да се поставят на пиедестал и сляпо да поучават хората, да се разправят с тях и да ги кастрят. Това накара всички да се страхуват от тези водачи и работници и да ги избягват, и хората не смееха да им съобщават за проблеми. Тези действия на водачите и работниците объркаха и възпрепятстваха работата им. Едва когато Божият дом ги пропъди, те осъзнаха, че не са свършили никаква истинска работа. Може би са се разкаяли горко, но от разкаяния полза няма. Те въпреки всичко бяха освободени и прогонени.