Добре или зле е когато някой е в състояние да открие какъв сериозен проблем представлява неговата поквара? Това е нещо добро. Колкото повече можеш да откриеш покварата си и да я разбереш точно, и колкото повече можеш да осъзнаеш собствената си същност, толкова по-вероятно е да бъдеш спасен и толкова по-близо ще бъдеш до получаването на спасение. Колкото повече си неспособен да откриеш проблемите си, като винаги вярваш, че си добър и всичко ти е наред, толкова по-далеч си от пътя на спасението — все още си в голяма опасност. Ако видиш някой, който винаги се хвали с това колко добре изпълнява дълга си и с умението си да общува за истината и да я практикува, това доказва, че духовният ръст на този човек е незначителен. Той е като дете, а животът му е незрял. Какъв човек има повече надежда за получаване на спасение и може да тръгне по пътя на спасението? Това е този, който наистина осъзнава собствената си поквара. Колкото по-дълбоко я разбира, толкова по-близо е до спасението. Да разбираш, че всичките ти видове покварен нрав се дължат на сатанинската природа, да видиш, че нямаш съвест или разум, че не можеш да практикуваш никакви истини, че живееш единствено според покварата си и нямаш никаква човешка природа, че си жив дявол и жив Сатана — това е истинско познаване на същността на собствената поквара. При такова разбиране проблемът изглежда доста сериозен, но дали това е нещо добро, или лошо? (Добро е.) Въпреки че е нещо добро, някои хора стават негативни, когато видят своята дяволска и сатанинска страна, като си мислят: „С мен е свършено. Сега Бог не ме иска. Със сигурност ще бъда изпратен в ада. Няма начин да бъда спасен от Него“. Дали това е нещо, което се случва? Кажете Ми, има ли хора, които колкото повече разбират себе си, толкова по-негативни стават? Те си мислят: „Напълно съм съсипан. Божият съд и наказание са върху мен. Това е наказание, възмездие. Бог не ме иска. Нямам никаква надежда да бъда спасен“. Дали хората имат тези погрешни схващания? (Да.) В действителност колкото повече човек осъзнава своята безнадеждност, толкова повече надежда има за него. Не бъдете негативни, не се отказвайте. Себепознанието е нещо добро, то е основен път към получаването на спасение. Ако човек изобщо не осъзнава собствения си покварен нрав и същността на противопоставянето си на Бог в различните аспекти и дори не планира да се промени, тогава това е проблем. Този тип хора са безчувствени, те са мъртви. Лесно ли е да върнеш мъртвец към живот? Щом човек вече е мъртъв, връщането му към живота не е лесно.

На какъв тип хора Бог все още предоставя възможности за покаяние? Кой човек все още има надежда да бъде спасен? Какви проявления трябва да имат тези хора? На първо място, те трябва да имат чувство за съвест. Независимо какво ги сполетява, те могат да го приемат от Бог, като разбират в сърцето си, че Той е този, който работи за тяхното спасение. Те ще си кажат: „Не разбирам Божиите намерения, нито разбирам защо ми се случва такова нещо, но вярвам, че Бог го прави, за да ме спаси. Не мога да Му се опълча или да нараня сърцето Му. Трябва да се покоря и да се опълча на себе си“. Те имат такова съзнание. Освен това, по отношение на разума, те си мислят: „Бог е Създателят. Аз съм сътворено същество. Каквото и да прави Бог, то е правилно. Бог ме съди и наказва, за да пречисти покварения ми нрав. Каквото и да прави Създателят със сътворените от Него същества, то е напълно разумно и уместно“. Не е ли това разумът, който хората би трябвало да имат? Хората не бива да предявяват изисквания към Бог, като казват: „Аз съм човек, имам личност и достойнство, няма да Ти позволя да се отнасяш с мен по този начин“. Това разумно ли е? Това е сатанински нрав, в него липсва разумът на нормалния човек, а Бог няма да спаси такива хора. Той не ги признава за сътворени същества. Да предположим, че си казал: „Аз съм създаден от Бог. Както иска да се отнася с мен, все е добре. Той може да се отнася с мен като с магаре, като с кон или като с нещо друго. Нямам собствен избор или изисквания“. Ако си казал това, ще продължиш ли да искаш да избираш, ако изпълнението на дълга ти е донякъде трудно и уморително? (Не.) Точно така. Трябва да се покориш. Как да се покориш? Отначало покорството се понася трудно и тежко. Винаги искате да избягате и да се откажете. И така, какво трябва да направите? Трябва да се изправите пред Бог и да се помолите, да потърсите истината, да видите ясно същността на проблема и след това да намерите пътя на практикуването. Трябва просто да вложите сърцето и усилията си в практикуването на истината, като се покорявате малко по малко. Това означава да имате разум. Първо трябва да притежаваш такъв разум. Щом човек има съвест и разум, какво друго му е нужно? Чувство за срам. В какви ситуации е необходимо човек да има чувство за срам? Когато върши нещо нередно, когато разкрива своята непокорност, нечестност и измамност, когато лъже и мами — тогава се нуждае от осъзнаване и от чувство за срам. Трябва да знае, че да се постъпва по този начин не отговаря на истината и е недостойно, трябва да умее да изпитва угризения. Този, който няма чувство за срам, е нагъл и безочлив, недостоен да бъде наречен човек. За този, който не приема истината, всичко е свършено. Независимо как му се съобщава истината, той не я приема. И каквото и да му се каже, той все не го осъзнава. Това се нарича липса на чувство за срам. Могат ли хора без чувство за срам да изпитват угризения? Без чувство за срам човек няма достойнство, той не познава угризението. Могат ли хората, които не познават угризението, да сменят посоката? (Не.) Хората, които не могат да сменят посоката, няма да се откажат от злото, което е в ръцете им: „Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му“ (Йона 3:8). Какво трябва да притежава човек, за да е способен да направи това? Той трябва да притежава чувство за срам, чувство за съвест. Когато сгреши, ще се упрекне, ще изпита угризение и ще се откаже от лошия си път. Този тип хора могат да сменят посоката. Ето какво, като минимум, трябва да притежава човешката природа. Освен съвест, разум и чувство за срам, какво друго е необходимо? (Любов към положителните неща.) Точно така. Любовта към положителните неща означава да обичате истината. Само тези, които обичат истината, са добросърдечни хора. Обичат ли злите хора положителните неща? Злите хора обичат нечестивите, порочните и отровните неща. Те обичат всичко, което е свързано с негативните неща. Когато им говорите за положителни неща или за това как нещо е от полза за хората и идва от Бог, те не са доволни и не се интересуват да чуят за него — нямат надежда да бъдат спасени. Независимо колко добре им се съобщава истината или колко практично им се говори, те просто не се интересуват и дори е възможно да проявят враждебност и антагонизъм. Но когато чуят някого да говори за плътски удоволствия, очите им светват и се изпълват с енергия. Това е порочен и нечестив нрав и те не са добросърдечни. Така че за тях е невъзможно да обичат положителните неща. В сърцето си как се отнасят към положителните неща? Те ги презират и гледат на тях отвисоко, присмиват се на тези неща. Когато става въпрос за това да си честен човек, те си мислят: „Да си честен само те поставя в неизгодно положение. Ще се откажа от това! Ако си честен, ти си глупак. Виж се, търпиш лишения и работиш усилено, за да изпълниш дълга си, без изобщо да помислиш за собственото си бъдеще или здраве. Кой ще го е грижа, ако рухнеш от изтощение? Не мога да се изморявам така“. Някой друг би могъл да каже: „Да оставим изход за себе си. Не можем да се прегърбваме от работа като будали. Трябва да си подготвим резервен план и след това просто да положим малко повече усилия“. Злите хора ще се зарадват, като чуят това. То напълно им допада. Но когато става дума за абсолютно покорство на Бог и предано себеотдаване на дълга, те изпитват отвращение и погнуса и не го приемат. Не е ли такъв човек порочен? Всички такива хора имат порочен нрав. Всичко, което трябва да направиш, е да разговаряш с тях за истината и за принципите на практикуването, което ще ги отблъсне и те няма да желаят да слушат. Ще си помислят, че това наранява гордостта им, накърнява достойнството им и че не могат да извлекат полза от него. Вътрешно ще си кажат: „Да се говори все за истината, за принципите на практикуването. Все да се говори за това, че трябва да си честен човек — може ли честността да те нахрани? Може ли честното говорене да ти донесе пари? Измамата е начинът, по който ще спечеля!“. Каква е тази логика? Това е логиката на бандита. Не е ли това порочен нрав? Този човек добросърдечен ли е? (Не.) Този тип хора не могат да постигнат истината. Малкото, което извършват, влагат и изоставят, е насочено към една цел, която са изчислили добре предварително. Те смятат, че е добра сделка да предложат нещо, само ако получат повече в замяна. Какъв е този нрав? Това е нечестив, порочен нрав.

Повечето от тези, които вярват в Бог, не търсят истината. Те винаги обичат да правят свои собствени схеми и уговорки. След няколко години няма да са спечелили много в резултат на това — няма да разберат никакви истини и няма да могат да споделят за никакво свидетелство за преживяване. Тогава ще изпитат съжаление и ще помислят, че би било най-добре да се покорят на Божието върховенство и подредби и да повярват в Бог според Неговите изисквания. В онзи момент са се чувствали доста умни, правели са планове според собствената си воля, но тъй като не са постигнали истината, в крайна сметка те са тези, които са загубили. Хората разбират истината и се пробуждат едва посредством тези провали. Едва след като претърпят известна загуба в живота, те се впускат в правилния път и започват да използват преки пътеки. Ако вярваха в Бог според Неговите изисквания, щяха да избегнат толкова много отклонения по пътя. Някои хора, след като преживеят много неща и се сблъскат с някои провали и неуспехи, разбират някои истини. Те проглеждат по тези въпроси и могат да поверят всичко на Бог, като доброволно се покоряват на Неговите подредби и на Неговото ръководство. В този момент те са на правилния път. Но хората с нечестив, порочен нрав не се отдават на Бог. Те винаги искат да разчитат на собствените си усилия, винаги се питат: „Наистина ли съдбата се управлява от Бог? Наистина ли Бог има върховенство над всички неща?“. Някои хора, които слушат едни и същи проповеди и общения в Божия дом, се чувстват толкова по-енергични, колкото повече слушат. Колкото повече слушат, толкова повече се подобрява състоянието им и те се променят. Но други само си мислят, че това звучи все по-сложно, все по-недостижимо. Това са хора, на които им липсва духовно разбиране. А трети слушат проповеди и общения и изпитват неприязън и пълна незаинтересованост. Това разкрива различията в природата на хората, разделянето на овцете от козите, на тези, които обичат истината, от тези, които не я обичат. Едната група приема Божиите слова, истината и Божия съд и наказание. Хората от другата група не приемат истината, независимо от това как слушат проповедите. Те смятат, че всичко това е просто жаргон, и дори да го разбират, не са готови да го практикуват, защото не могат да се откажат от собствените си планове, егоистични желания и интереси. Така че не се променят дори след години на вяра. Разликите между тези две групи в църквата не са ли съвсем очевидни? Тези, които наистина искат Бог, не се влияят от това, което казват другите. Те продължават да отдават себе си на Бог, вярват, че Божиите слова са правилни и че практикуването според тях е най-висшият принцип. Онези, които са нечестиви и не обичат истината, винаги имат активни мисли. Ако днес видят лъч надежда, че ще получат благословия, ще дадат всичко от себе си и ще вършат добри дела, за да ги видят всички, като се надяват да ги спечелят. След известно време обаче, когато Бог не ги благослови, те започват да съжаляват и да се оплакват, и ето до какво заключение стигат: „Бог властва над всичко. Той не проявява пристрастие — не съм сигурен, че тези думи са верни“. Те не могат да виждат отвъд собствените си непосредствени интереси. Ако нещо не им носи полза, няма да си мръднат пръста. Не е ли това порочно? Независимо с кого общуват, те се опитват да сключват сделки с него и дори се осмеляват да се опитват да сключват сделки с Бог. Те си мислят: „Трябва да видя някаква печалба, и то на момента. Трябва да спечеля веднага!“. Такава категоричност — ще бъде ли прекалено да се каже, че имат порочен нрав? (Не.) Тогава как може да се докаже тяхната порочност? Когато се сблъскат с малко изпитание или беда, те няма да могат да го понесат и няма да изпълняват дълга си. Ще почувстват, че са претърпели загуба: „Вложих толкова много, а Бог все още не ме е благословил. Има ли изобщо Бог? Дали това е правилният път, или не?“. В сърцето им се загнездва съмнение. Те искат да видят печалба, а това доказва, че не правят доброволни и искрени жертви и по този начин се разобличават. Какво казва жената на Йов, когато той преживява изпитанията си? („Още ли държиш правдивостта си? Похули бог и умри“ (Йов 2:9).) Тя е неверница, отрича се от Бог и Го изоставя, когато настъпва бедата. Когато Бог дава благословия, тя казва: „Боже Йехова, ти си великият спасител! Ти ми даде толкова много имане и ме благослови. Ще те следвам. Ти си моят бог!“. А когато Бог ѝ отнема имането, тя казва: „Ти не си моят бог“. Тя дори казва на Йов: „Не вярвай. Няма бог! Ако имаше, как би могъл да позволи имането ни да бъде отнето от разбойници? Защо не ни защити?“. Какъв е този нрав? Това е порочен нрав. Щом интересите им бъдат накърнени и собствените им цели и желания не бъдат удовлетворени, тези хора изпадат в ярост, бунтуват се и се превръщат в Юда, като предават и изоставят Бог. Има ли много такива хора? Такива съвсем явно зли хора и неверници може би все още съществуват в църквата до известна степен. Но някои хора само изпадат в такова състояние, т.е. те имат такъв нрав, но не са непременно от този тип. Ако обаче имаш такъв нрав, трябва ли да го промениш? (Да.) Ако имате този вид нрав, това означава, че природата ви също е порочна. С този вид порочен нрав ти си способен да се противопоставиш на Бог, да Го предадеш и да действаш враждебно спрямо Него във всеки един момент. Всеки ден, в който не променяш този порочен нрав, е ден, в който не съответстваш на Бог. Когато не съответстваш на Бог, ти не можеш да се изправиш пред Него и да преживееш Неговото дело, и няма как да получиш спасение.

Йов е човек с истинска вяра. Когато Бог го благославя, той Му благодари. Когато Бог го дисциплинира и го лишава, той също Му благодари. В края на своето преживяване, когато е стар и Бог му отнема всичко, което има, как реагира Йов? Той не само не се оплаква, но хвали Бог и свидетелства за Него. Има ли тук нечестив нрав? Порочен нрав? (Не.) Дали Йов се разбунтува, след като загуби толкова много имане? Оплака ли се? (Не.) Той не се оплака, а похвали Бог. Какъв е този нрав? Той включва няколко неща, които един нормален човек трябва да притежава: съвест, разум и любов към положителните неща. На първо място, Йов има съвест. В сърцето си знае, че всичко, което има, е дадено от Бог и благодари на Бог за това. Освен това има разум. Кое от твърденията му доказва, че има разум? (Той казва: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21).) Това твърдение свидетелства за истинското преживяване на Йов и за разбирането му за Божиите изпитания. То показва истинския му ръст и човешка природа. Какво друго притежава Йов? (Любов към истината.) Как се измерва това? Как можем да видим любовта му към истината, когато Бог го лишава от всичко? (Когато го сполетява нещо, той е способен да търси истината.) Търсенето на истината е проявление на любовта към истината. Когато тези неща се случват около него, без значение колко неудобно или болезнено се чувства Йов, той не се оплаква — не е ли това проявление на любовта към истината? А кое е другото важно проявление на любовта към истината? (Способността да се покоряваш.) Откъде знаем, че това е практическо, точно проявление на любовта към истината? Хората често казват: „Всичко, което Бог прави за хората, е полезно и идва с Неговата добра воля“. Това ли е истината? (Да.) Но можеш ли да я приемеш? Можеш да я приемеш, когато Бог те благославя, но можеш ли да я приемеш, когато ти отнема? Ти не можеш, но Йов може. Той приема това твърдение за истина — та нали обича истината? Когато Бог му отнема всичко, което има, и му причинява тежка загуба, и когато Йов страда от толкова тежка болест, заради това единствено твърдение — „Всичко, което Бог прави, е правилно и идва с Неговата добра воля“ — и защото Йов разбира в сърцето си, че това е истината, независимо колко силно страда, той все още може да настоява, че това твърдение е вярно. Ето защо казваме, че Йов обича истината. Освен това, независимо от средствата, които Бог използва, за да изпита Йов, той ги приема. Независимо дали става дума за отнемането на вещи или за ограбването им от разбойници, или дори за поразяването на Йов с рани, всички тези неща противоречат на човешките представи — но как се отнася Йов към тях? Оплаква ли се от Бог? Той не изрича нито една дума на обвинение към Бог. Това е любов към истината, любов към справедливостта и любов към праведността. В сърцето си той казва: „Бог е толкова справедлив към нас, хората, и толкова праведен! Всичко, което Бог прави, е правилно!“. Така той може да възхвалява Бог, като казва: „Каквото и да прави Бог, няма да се оплаквам. В очите Му сътворените същества са само червеи. Въпреки това отношението на Бог към тях е добро и оправдано“. Той вярва, че всичко, което Бог прави, е правилно, че е нещо положително. Въпреки силната си болка и страдание, не се оплаква. Това е неподправена любов към истината, на която всички трябва да се възхищават. И всичко това е доказано на практика. Независимо колко много загуби понася или в колко трудни обстоятелства се намира, Йов не се оплаква от Бог, а се покорява. Това е проявление на любовта към истината. Той е в състояние да преодолее собствените си трудности. Не обвинява Бог за тях и не отправя към Него никакви искания. Това означава да обичаш истината, това е истинско покорство. Само онези, които имат истинско покорство, обичат истината. Някои хора се отличават с това, че в обикновени моменти рецитират доктрини и скандират лозунги, но когато ги сполети нещо сериозно, те винаги имат искания към Бог и упорито Го молят: „О, Боже, моля Те, отнеми болестта ми! Моля Те, възстанови богатството ми!“. Това покорство ли е? Те не са хора, които обичат истината. Обичат да лъжат и да заблуждават другите, а в сърцата си обичат богатството и печалбата. Йов се отнася пренебрежително към материалните блага и всички свои притежания, като има чисто разбиране за всички тях, затова е в състояние да се покори. В сърцето си Йов може да прозре тези неща. Той казва: „Без значение колко печели човек в този живот, всичко идва от Бог. Ако Той не ти позволи да печелиш, ти няма да спечелиш и стотинка. Ако ти позволи, тогава ще имаш колкото Той ти даде“. Той ясно вижда факта на Божието върховенство над всичко, тази истина се е вкоренила в сърцето му. „Бог има върховенство над всичко“ — това изречение не завършва с въпросителен знак за Йов, а с удивителен знак. Това изречение става негов живот и се настанява в сърцето му. Какво друго е присъщо за човешката природа на Йов? Защо той проклина собствения си рожден ден? Предпочита да умре, отколкото Бог да го види в болка и да скърби за него. Какво качество е това, каква същност? (Доброта.) Кои са основните прояви на добротата на Йов? Той е внимателен, разбира Бог и може да Го обича и удовлетворява. Ако някой притежава тези качества, значи има характер. Как се формира характерът? Характер има само този, който разбира истината, който може да остане непоколебим в свидетелството си по време на Божиите изпитания и изкушенията на Сатана, който може да живее като човек, като достига критерия за това да си човек, и който притежава известна част от истината. По отношение на човешката природа същност само защото Йов има добро сърце, той е в състояние да прокълне собствения си рожден ден и по-скоро да умре, отколкото да позволи на Бог да го види в болка и да Му причини скръб и тревога. Това е човешката природа на Йов. Човек обича и го е грижа за Бог само ако има добра човешка природа и същност. Ако няма нито едното, нито другото, той е безчувствен и бездушен. Сравнете това с Павел, който е пълна противоположност на Йов. Павел винаги се грижи за себе си и дори иска да сключва сделки с Бог. Иска да получи венец, иска да бъде Христос и да Го замени. А когато не може да получи своя венец, се опитва да спори с Бог и да Го съди. Такава липса на разум! Това показва, че на Павел му липсва чувство за срам. Хората с покварен сатанински нрав трябва да се променят. Ако човек разбере истината и може да я приеме и практикува, тогава ще е способен да се покори на Бог. Той вече няма да Му се противопоставя и ще Му съответства. Такъв човек получава истината и живота. Такъв вид сътворено същество Бог желае.

13 юли 2018 г.

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.