Какви са условията, за да бъдем спасени? Първо, човек трябва да разбере истината и доброволно да приеме Божия съд и наказание. След това трябва да притежава воля за съдействие, да е способен да се опълчи на себе си и да иска да изостави собствените си егоистични желания. Какво включват егоистичните желания? Лице, статус, суета, различни аспекти на собствените интереси, както и личните планове, желания, перспективи, цел — независимо дали става дума за настоящето или за бъдещето — всички те са включени тук. Ако можеш да търсиш истината, за да поправиш тези видове покварен нрав, като постигаш пробив при всеки от тях един след друг и ги изоставяш малко по малко, тогава практикуването на истината ще става все по-лесно за теб и ще достигнеш състояние на подчинение на Бог. Постепенно духовният ти ръст ще нарасне. Щом разбереш истината и си способен да прозреш и да се откажеш малко по малко от тези егоистични желания, твоят нрав ще се промени. Какво ниво на промяна сте достигнали сега? Въз основа на Моите наблюдения, що се отнася до тези истини реалности за промените в нрава, вие като цяло все още не сте навлезли в тях. И така, какъв е сегашният ви духовен ръст и в какво състояние живеете? Повечето от вас са заседнали на нивото на изпълнение на дълга си и продължават да се задържат на този етап: „Трябва ли да изпълнявам дълга си, или не? Как мога да изпълнявам дълга си добре? Дали изпълнението на дълга ми по този начин е нехайно?“. Понякога, когато изпълнението на дълга ви е особено нехайно, ще почувствате укор в сърцето си. Ще се чувствате сякаш сте длъжни на Бог, че сте го разочаровали, дори ще се вайкате и ще изразявате пред Бог желанието си да изпълнявате правилно дълга си, за да се отплатите за Неговата любов. Но два дни по-късно отново ще станете негативни, без да искате повече да изпълнявате дълга си. Никога не можете да преминете този етап. Това ли означава да имаш духовен ръст? (Не.) Когато вече не се нуждаете от общение за това как да изпълнявате предано дълга си, за необходимостта да изпълнявате дълга си с цялото си сърце и ум, както и да се покорявате на Божието ръководство и разпоредби, и можете да приемете дълга си като своя собствена мисия, като го изпълнявате добре, без да изисквате, без да се оплаквате и без да правите собствени избори, тогава сте постигнали определен духовен ръст. Винаги имаме нужда да общуваме за това как да изпълняваме добре дълга си. Защо трябва да продължаваме да разговаряме за това? Защото хората не знаят как да изпълняват дълга си и не могат да схванат принципите. Те не са разбрали напълно различните истини относно изпълнението на дълга, нито са разбрали истината и са навлезли в реалността. Има хора, които разбират само някои доктрини, но не желаят да ги практикуват или да навлязат в тях, не желаят да понасят страдания и изтощение, винаги са алчни за плътски удобства, все още имат твърде много възможности за избор, не са способни да се откажат и не се поверяват напълно в Божиите ръце. Те все още имат свои собствени планове и изисквания. Личните им желания, мисли и перспективи все още доминират и могат да ги контролират: „Ако изпълня този дълг, ще имам ли добра перспектива пред себе си? Има ли някакви умения, които мога да усвоя от това? Ще постигна ли нещо в Божия дом в бъдеще?“. Винаги размишляват над тези неща, намират за неприятно, когато изпълнението на дълга е малко трудно, уморително или лишено от удоволствия, чувстват се неудобно с течение на времето, стават негативни и все още се нуждаят от общение за истината и от идеологическа работа — това е липса на духовен ръст. Включва ли това промяна в нрава? Все още е твърде рано за нея. След като схванете истините принципи, които трябва да бъдат разбрани за изпълнението на дълга ви, след като преодолеете тази пречка, можете да постигнете съответното му изпълнение. Тогава придвижването напред ще включва промени в нрава.

Независимо дали става дума за изпълнение на дълга или за служене на Бог, всичко това изисква често да се самоанализирате. Без значение какви погрешни възгледи или покварен нрав разкрива човек, той трябва да търси истината, за да ги преодолее. Само по този начин може да изпълни дълга си на ниво и да получи Божието одобрение. Човек трябва да може да разпознава покварения си нрав, иначе няма да може да го преодолее. Някои хора не могат да прозрат кое е проява на покварен нрав и кое не е. Например с какво хората обичат да се хранят или да се обличат, какви житейски навици имат, както и наследството на предците и традиционните схващания — някои от тези неща се дължат на влиянието на традиционната култура и обичаи, някои — на възпитанието и семейното наследство, а други — на липсата на знания и прозрение. Това не са сериозни проблеми и нямат нищо общо с добротата или злината на човешката природа, а някои от тях могат да бъдат преодолени чрез учене и придобиване на по-голямо прозрение. Представите или погрешните възгледи за Бог, или проблемът с покварения нрав обаче трябва да бъдат преодолени чрез търсене на истината и не могат да бъдат променени чрез образованието на човека. Във всеки случай, независимо откъде идват твоите представи и идеи, ако те не са в съответствие с истината, трябва да се откажеш от тях и да я потърсиш, за да ги преодолееш. Всички проблеми на човека могат да бъдат разрешени, ако се стреми към истината. Много проблеми, които не изглеждат свързани с истината, могат да бъдат разрешени косвено чрез разбирането ѝ. С помощта на истината могат да бъдат разрешени не само проблеми, свързани с покварения нрав, но и такива, които не са свързани с него, като например някои човешки поведения, методи, представи и навици — те могат да бъдат напълно преодолени само с помощта на истината. Истината не само може да промени покварения нрав на хората, но и да служи като цел в живота, негова основа и принцип, и може да разреши всички трудности и проблеми на човека. Това е абсолютно вярно. Какво е важно сега? Да се види, че причината за много от проблемите е пряко свързана с неразбирането на истината. Много хора не знаят как да практикуват, когато ги сполети нещо, и това е така, защото не разбират истината. Не могат да прозрат същността и първопричината за толкова много неща, и това също се дължи на факта, че не разбират истината. Но как все пак могат да говорят толкова ясно, без да разбират истината? (Всичко това са само думи и доктрини.) Тогава този проблем с рецитирането на доктрини трябва да бъде разрешен. Това ще стане чрез по-малко говорене на празни приказки, рецитиране на доктрини и скандиране на лозунги и повече практическо говорене, практикуване на истината, говорене за себепознание и самоанализ и даване на възможност на другите да чуват думи, които считат за поучителни и полезни. Само този, който прави това, притежава истината реалност. Не рецитирайте доктрини и не говорете празни приказки, не изричайте лицемерни и лъжовни думи и не казвайте думи, които не са поучителни. Как можете да избегнете подобни изказвания? Първо трябва да осъзнаеш и да прозреш грозотата, глупостта и абсурдността на тези неща. След това ще си способен да се опълчиш на плътта. Освен това трябва да имаш разум. Колкото повече разум има човек, толкова по-точно и уместно ще говори, толкова по-зряла ще бъде неговата човешка природа, толкова по-практични ще станат думите му и толкова по-малко глупости ще изрича. А в сърцето си ще ненавижда тези празни думи, преувеличения и лъжи. Някои хора са твърде суетни и винаги искат да говорят красиви неща, за да се прикрият, искат да придобият статус в сърцата на другите и да спечелят уважението им, като ги накарат да мислят, че силно вярват в Бог, че са добри хора и че са особено достойни за възхищение. Винаги имат това намерение да се прикрият и са контролирани от покварен нрав. Хората имат покварен нрав, който е първопричината за това, че вършат зло, за да се противопоставят на Бог — най-трудният проблем за разрешаване. Ако Светият Дух не свърши делото Си и Самият Бог не направи някого съвършен, неговият покварен нрав не може да бъде пречистен и не може да се постигне промяна в него. В противен случай няма как човек да го преодолее сам. Ако се стремиш към истината, трябва да размишляваш за покварения си нрав и да го разбереш според Божиите слова, да се съпоставяш с всяко изречение от Божиите слова за разобличение и съд и малко по малко да изкорениш целия си покварен нрав и всичките си състояния. Започни, като се задълбочиш в намеренията и целите на твоите думи и действия, анализирай и разграничавай всяка дума, която изричаш, и не пренебрегвай нищо, което съществува в мислите и в ума ти. По този начин, чрез постепенно анализиране и разнищване, ще откриеш, че поквареният ти нрав не е нещо малко, а по-скоро е в изобилие, и че отровите на Сатана не са ограничени, а по-скоро многобройни. По този начин постепенно ще видиш ясно покварения си нрав и природата си същност и ще осъзнаеш колко дълбоко те е покварил Сатана. В този момент ще почувстваш колко изключително ценна е истината, изразена от Бог. Тя може да разреши проблемите на покварения нрав и покварената природа на човечеството. Това лекарство, което Бог е приготвил за покварените хора, за да спаси човечеството, е невероятно ефективно, дори по-ценно от всеки еликсир. Така че за да получиш Божието спасение, ти с готовност се стремиш към истината, като цениш всеки неин аспект все повече и повече и се стремиш към нея с все по-голяма убеденост. Когато човек има това чувство в сърцето си, това означава, че вече е постигнал разбиране на някаква истина и вече се е установил на истинския път. Ако успее да го изживее по-дълбоко и наистина да обича Бог от сърце, неговият живот нрав ще започне да се променя.

Лесно е да се направят някои промени в поведението, но не е лесно да се промени животът нрав. Разрешаването на проблема с покварения нрав трябва да започне със себеопознаването. То изисква внимание, съсредоточаване върху изследването на намеренията и състоянията на човека малко по малко, непрекъснато внимателно проучване на намеренията и обичайните начини на говорене. И така, един ден ще настъпи внезапно осъзнаване: „Винаги говоря хубави неща, за да се прикривам, надявайки се да придобия статус в сърцата на другите. Това е нечестив нрав. Това не е разкриване на нормална човешка природа и не съответства на истината. Този нечестив начин на говорене и тези нечестиви намерения са погрешни и трябва да бъдат променени и премахнати“. След това осъзнаване ще усещате все по-ясно сериозната тежест на нечестивия си нрав. Мислили сте си, че нечестивостта означава само малко нечестива похот между мъж и жена, и сте смятали, че макар да проявявате нечестивост в това отношение, не сте човек с нечестив нрав. Това показва, че ви е липсвало разбиране за нечестивия нрав. Изглежда сте знаели привидното значение на думата „нечестив“, но не сте могли истински да осъзнаете или да различите нечестивия нрав. И в действителност все още не разбирате какво означава думата „нечестив“. Когато осъзнаеш, че си разкрил този вид нрав, започваш да се самоанализираш и да го осъзнаваш, и да се задълбочаваш в това каква е първопричината за него, и тогава виждаш, че наистина имаш такъв нрав. Какво трябва да направиш след това? Трябва непрекъснато да проверяваш намеренията си в рамките на собствените си подобни начини на говорене. Чрез това постоянно задълбочаване ще установиш с нарастваща достоверност и точност, че наистина притежаваш такъв нрав и същност. Само в деня, в който истински признаеш, че наистина притежаваш нечестив нрав, ще започнеш да изпитваш омраза и отвращение от него. Човек преминава от мисълта, че е добър, има правилно поведение, притежава чувство за справедливост и морална устойчивост, безкористност, към осъзнаването, че притежава такива природи същности като арогантност, непримиримост, измамност, нечестивост и досада от истината. В този момент той ще е преценил себе си точно и ще знае какъв е в действителност. Само устното признаване или беглото осъзнаване, че има тези проявления и състояния, няма да породи истинска омраза. Едва когато осъзнае че същността на този покварен нрав е отблъскващият начин на поведение на Сатана, човек може наистина да намрази себе си. Каква човешка природа се изисква, за да се опознае човек истински до степен на самоомраза? Човек трябва да обича положителните неща, истината, справедливостта и правдата, да има съвест и осъзнатост, да бъде добросърдечен и да може да приема и да практикува истината — всички такива хора могат истински да опознаят себе си и да се намразят. Онези, които не обичат истината и на които им е трудно да я приемат, никога няма да опознаят себе си. Дори да изрекат някакви думи за себепознание, те не могат да практикуват истината и няма да претърпят истинска промяна. Най-трудната задача е да опознаеш себе си. Например може да има човек с малки заложби, който си мисли: „Имам малки заложби. По природа съм плах и се страхувам да се намесвам. Може би дори съм най-плахият, най-страхливият човек на света. Така че това ме прави най-достойният получател на Божието спасение“. Това истинско себепознание ли е? Това са думи на човек, който не разбира истината. Дали това, че човек има малки заложби, означава автоматично, че няма покварен нрав? Нима страхливците нямат покварен нрав? Не са ли и те покварени от Сатана? В действителност такива хора имат също толкова нечестив и арогантен нрав, а освен това той е доста добре прикрит и по-дълбоко вкоренен от този на обикновения човек. Защо казвам, че е добре прикрит? (Защото те винаги си мислят, че са добри.) Точно така. Самите те са заблудени и объркани от тази илюзия, която им пречи да приемат истината. Мислят си, че вече са съвсем добре и не се нуждаят от Божия съд и пречистване. Всички тези слова, които Бог казва за съденето на хората и разобличаването на тяхната поквара, са насочени към другите, към онези компетентни хора с арогантен нрав, към злодеите и към онези, които подвеждат — лъжеводачите и антихристите, но не са насочени към хора като тях. Те вече са достатъчно добри, ръцете им са чисти и те самите са чисти като сняг, без никакви петна. Когато се самоопределят по този начин, възможно ли е да се познават истински? (Не.) Те не могат да се познават и със сигурност не разбират истината. Не могат да разберат такива истини, като например причината, поради която Бог съди и наказва хората, как спасява хората или как се пречиства поквареният нрав. Човек, който не познава себе си ни най-малко, определено не разбира никаква истина. Тези погрешни възгледи, които разкрива, са достатъчни, за да покажат, че това е един нелеп, абсурден човек. Неговото разбиране е абсурдно и той налага собствените си убеждения на Бог. Това също е нрав на нечестивост. Нечестивостта е вид нрав, който не се проявява само по отношение на поведението между мъжа и жената. Малко порочна страст не бива да се приема за нечестив нрав. Но ако нечестивите страсти на някого са твърде силни и той често се отдава на разпуснатост или постоянен хомосексуализъм, тогава това е нечестиво. Някои хора не могат да правят разлика между двете, като винаги считат нечестивите страсти за нечестивост и обясняват нечестивостта с нечестивите страсти — липсва им проницателност. Нечестивият нрав е най-труден за разпознаване. Действията на всеки, който е твърде измамен и зловещ, са все нечестиви. Например някои хора, след като излъжат, си мислят: „Ако не споделя разбирането си, кой знае какво ще си помислят другите за мен? Трябва да проявя откровеност и да пообщувам малко. Щом съм споделил разбирането си, това е достатъчно. Не мога да позволя на другите да разберат истинските ми намерения и да си помислят, че съм измамник“. Що за нрав е това? Да проявиш откровеност по измамен начин — това се нарича нечестивост. И след като излъжат, те отбелязват: „Някой разбра ли, че съм излъгал? Някой успя ли да види истинското ми лице?“. Започват да придумват другите да им дадат информация и ги проучват. Това също е нечестиво. Не е лесно да се разпознае нечистивият нрав. Който върши нещата по особено зловещ и измамен начин, като затруднява другите да ги прозрат, е нечестив. Който крои планове и заговорничи, за да постигне целите си, е нечестив. Който мами хората, като върши лоши неща под прикритието, че са добри, като кара другите да му служат, е най-нечестивият от всички. Големият червен змей е най-нечестив. Сатана е най-нечестив. Злите демонични царе са най-нечестиви. Всички дяволи са нечестиви.

За да се стреми към промяна в нрава си, човек първо трябва да може да осъзнае собствения си покварен нрав. Истинското себепознаване включва разгадаване и задълбочен анализ на същността на собствената поквара, както и осъзнаване на различните състояния, които поражда поквареният нрав. Само когато някой ясно разбере собствените си покварени състояния и покварен нрав, може да намрази плътта си и да намрази Сатана, което едва тогава води до промяна на нрава му. Ако не може да осъзнае тези състояния и не успее да ги свърже и съпостави със себе си, може ли да се промени нравът му? Не може. Промяната на нрава изисква човек да осъзнава различните състояния, които поражда поквареният му нрав. Той трябва да достигне до момент, в който не е възпиран от покварения си нрав, и да практикува истината — само тогава нравът му може да започне да се променя. Ако не може да осъзнае първопричината за покварените си състояния и само се въздържа според думите и доктрините, които разбира, тогава дори да има някакво добро поведение и да се променя малко външно, това не може да се счита за промяна на нрава. Щом е така, каква тогава е ролята, която повечето хора имат по време на изпълнението на дълга си? Това е ролята на полагащи труд. Те просто полагат усилия и вършат задачи. Макар че изпълняват и дълга си, през повечето време са съсредоточени само върху това да свършат нещо, без да търсят истината, а само да полагат усилия. Понякога, когато са в добро настроение, те полагат повече усилия, а друг път, когато настроението им е лошо, малко се поотпускат. Но след това се изследват и имат угризения, така че отново полагат повече усилия, като вярват, че това е покаяние. Всъщност това не е истинска промяна, нито е истинско покаяние. Истинското покаяние започва със себепознанието, то започва с промяна в поведението. Щом поведението на някого се промени и той може да се опълчи на плътта си, да практикува истината и по отношение на поведението си да изглежда, че е в съответствие с принципите, това означава, че е настъпило истинско покаяние. След това, малко по малко, той достига до момента, в който може да говори и да действа според принципите, като напълно се съобразява с истината. Тогава започва промяната в живота нрав. До какъв етап сте достигнали сега във вашите преживявания? (На пръв поглед имам добро поведение.) Това все още е част от периода на полагане на усилия. Някои хора полагат малко усилия и след това си мислят, че са допринесли и заслужават Божията благословия. Вътрешно те винаги размишляват: „Какво мисли Бог за това? Положих толкова много усилия и изтърпях толкова много трудности, мога ли да вляза в небесното царство?“. Винаги се опитват да вникнат в същността на нещата — какъв е този нрав? Той е измамен, нечестив и арогантен. Нещо повече, да се надяваш да получиш благословия за това, че полагаш някакви усилия, докато вярваш в Бог, без да приемаш и частица от истината. Не е ли това нрав на непримиримост? Никога да не се отказваш от предимствата на статуса си — не е ли това също непримиримост? Такъв човек винаги се тревожи: „Ще си спомни ли Бог, че съм претърпял лишения, докато изпълнявах този дълг? Ще ми даде ли някаква благословия?“. В съзнанието си той винаги прави тези изчисления. Външно изглежда, че сключва сделки, но всъщност тук се проявяват няколко вида покварен нрав. Винаги да искаш да сключиш сделка с Бог, винаги да искаш да получаваш благословия за това, че вярваш в Бог, винаги да искаш да се възползваш и да не претърпиш загуби, винаги да използваш нечестни и подмолни средства — това е да бъдеш подвластен на нечестив нрав. Всеки път, когато такъв човек полага някакви усилия при изпълнението на дълга си, той иска да знае: „Ще получа ли благословия за всички усилия, които полагам? Ще бъда ли способен да вляза в небесното царство, след като съм изстрадал толкова много за вярата си в Бог? Ще ме похвали ли Бог за това, че съм изоставил всичко, за да изпълнявам дълга си? Одобрява ли ме Бог, или не?“. Той размишлява върху тези въпроси по цял ден. Ако не може да ги проумее за един ден, става неспокоен през този ден, не желае да изпълнява дълга си или да заплати цена, а още по-малко желае да се стреми към истината. Винаги възпиран и обвързан от тези въпроси, той няма никаква истинска вяра. Не вярва, че Божиите обещания са реални. Не вярва, че стремежът към истината със сигурност ще му донесе Божията благословия. В сърцето си той изпитва неприязън към истината. Дори да иска да се стреми към нея, му липсва енергия за това, така че няма просветлението и озарението на Светия Дух и не може да разбере истината. Такъв човек често се сблъсква с проблеми, докато изпълнява дълга си, и често е негативен и слаб. Когато се сблъска с трудности, роптае и се оплаква, а когато го сполети беда или бъде арестуван, решава, че Бог не го закриля и не го иска, и се поддава на отчаяние. Що за нрав е това? Не е ли това порочност? Какво ще направи такъв човек, щом почувства негодувание? Определено ще бъде негативно настроен и мързелив, ще вдигне ръце от безнадеждност. И често ще обвинява водачите и работниците, че са лъжеводачи и антихристи. Може дори директно да се оплаква от Бог и да Го съди. Какво поражда тези неща? Той е под контрола на порочен нрав. Вярва, според светските възгледи и сатанинската логика, че за всяка инвестиция трябва да има възвръщаемост. Без такава възвръщаемост няма да инвестира повече. Има реваншистки начин на мислене и се стреми да се откаже от дълга си, изоставя дълга си и изисква възвръщаемост. Не е ли това порочно? По какво прилича на Павел? (Павел вярва, че след като завърши състезанието си и се бори добре, за него ще бъде запазен венецът на праведността.) Точно по това си прилича с Павел. Вие самите имате ли някое от тези проявления на Павел? Въвличате ли се в подобни съпоставяния? Ако не съотнасяте себе си към Божиите слова, няма да сте способни да опознаете себе си. Само като осъзнаете същността на покварения си нрав, ще можете истински да се самоопознаете. Ако осъзнавате само повърхностно кое е правилно и грешно, или просто признавате, че сте дявол и Сатана, това е твърде общо и безсмислено. Това е престорено дълбокомислие, това е прикриване, това е измама. Да се говори за себепознаване по този начин е фалшива духовност и е подвеждащо.

Виждали ли сте някога как един измамник прави опит да се самоопознае? Той се опитва да направи от мухата слон, като казва, че е дявол и Сатана, и дори се проклина. Не споменава обаче какви дяволски дела и злодеяния е извършил, нито разнищва мръсотията и покварата в сърцето си. Просто казва, че е дявол и Сатана, че се е опълчил срещу Бог и Му се е противопоставил, като използва много празни думи и общи твърдения, за да се заклейми, и кара другите да си кажат: „Ето това е някой, който наистина познава себе си. Какво дълбоко разбиране има“. Позволява на другите да видят колко е духовен и прави така, че всички останали да му завиждат, че се стреми към истината. Но след като се е опознавал по този начин в продължение на няколко години, той все още не се е покаял истински и няма нито една ситуация, в която действително да е практикувал истината или да е направил нещо според принципите. Няма никаква промяна в житейския му нрав, което разкрива проблема: това не е истинско себепознание. Това е прикриване и измама и този човек е лицемер. Независимо от това как някой говори за себепознанието, не се съсредоточавайте върху това колко хубаво звучат думите му или колко дълбоко е познанието му. За какво е най-важно да следите? Забележете колко от истината може да практикува и дали може да се придържа към истините принципи, за да подкрепя работата на църквата. Тези два показателя са достатъчни, за да разберете дали някой е претърпял истинско преобразяване. Това е принципът за оценяване и разпознаване на хората. Не се вслушвайте в хубавите неща, които изричат. Наблюдавайте какво правят в действителност. Има хора, които, когато обсъждат себепознанието, външно изглежда, че го приемат сериозно. Те говорят с другите за погрешните идеи или неправилните мисли, които имат, проявяват откровеност и се разголват, но когато приключат с разговора, все още не са се покаяли истински. Когато нещо им се случи, те все още не практикуват истината и не се придържат към принципите, не подкрепят работата на църквата, нито показват някаква промяна. Този вид себепознание, отваряне и общуване нямат никакво значение. Може би този тип хора си мислят, че себепознаването по този начин означава, че те наистина са се покаяли и практикуват истината, но в крайна сметка няма никакви промени след като години са имали това разбиране. Не е ли този начин на себепознание просто отбиване на номера, следване на процедурата? Няма действителен резултат. Не си ли играят просто със себе си? Веднъж отидох на едно място и когато пристигнах, някой косеше тревата с косачка. Машината ревеше силно и вдигаше шум. Всеки от двата или трите пъти, когато отивах там, се сблъсквах със същата ситуация, затова попитах човека: „Нямате ли някакво определено време за косене на тревата?“. Той отговори: „О, аз кося тревата само когато видя, че Бог е дошъл. И за мен това е неприятно“. Хората, които не са проницателни, може да чуят това и да си помислят, че този човек е честен и казва каквото мисли. Може да си помислят, че той признава грешките си и придобива себепознание, и така да се подведат. Но дали някой, който разбира истината, би го възприел по този начин? Каква е точната гледна точка по този въпрос? Онези, които могат да прозрат тази ситуация, ще си помислят: „Ти не поемаш отговорност, докато изпълняваш дълга си. Не правиш ли това само за показ?“. Но косачът на трева се страхува, че другите ще си помислят така, затова изпреварващо говори по този начин, за да им затвори устата. Това е доста умела реторика, нали? (Да.) Всъщност той отдавна е измислил как да се справи с тази ситуация, да те подведе предварително и да те накара да си помислиш, че е съвсем прям, че може да говори открито и да признае грешките си. Това, което си мисли, е: „Аз разбирам истината. Не е нужно ти да ми казваш. Пръв ще я призная. Нека видим какво можеш да кажеш срещу моите умни фрази. Точно това ще направя. Какво можеш да ми направиш?“. Какъв нрав се проявява тук? На първо място, той разбира всичко. Когато направи грешка, знае да се покае. Това е впечатлението, което оставя у другите, като се прикрива и лъже, за да създаде илюзия и да накара другите да го гледат с възхищение. Изключително пресметлив е и знае до каква степен думите му ще подведат другите и какви ще бъдат техните реакции. Той е преценил всичко това предварително. Какъв е този нрав? Това е нечестив нрав. Нещо повече, фактът, че може да каже тези неща, доказва, че той не осъзнава това сега, а отдавна е знаел, че постъпва нехайно, че не бива да прави това точно сега, че не бива да се прави на такъв и да действа заради собствената си гордост. Защо тогава продължава да го прави? Не е ли това непримиримост? Това е позьорство, непримиримост и нечестивост. Можете ли да ги разпознавате? Някои могат да разпознават само другите, но не и себе си. Защо е така? Ако някой наистина може да разпознае себе си, тогава по същия начин може да разпознае и другите. Ако може да различи само другите, но не и себе си, това означава, че има проблем със своя нрав и характер. Ако човек съпоставя другите с истината, но не съпоставя себе си с нея, той със сигурност не обича истината, а още по-малко я приема.