Хората смятат, че практикуването на истината е трудно, но тогава защо някои хора могат да я практикуват? Всичко зависи от това дали човек обича истината. Някои хора казват, че тези, които практикуват истината, имат добра човешка природа. Това твърдение е вярно. Някои хора имат добра човешка природа и могат да практикуват истината донякъде. Въпреки това, при някои хора човешката природа липсва и за тях е трудно да практикуват истината, което означава, че за да го направят, те трябва да страдат до известна степен. Кажете Ми, човек, който не практикува истината, търси ли я в действията си? Не я търси изобщо. Замисля свои собствени намерения и смята, че ще е добре и в негов собствен интерес да ги изпълни, така че действа според тези негови намерения. Причината, поради която не търси истината, е, че нещо не е наред със сърцето му, сърцето му не е правилно устроено. Той не търси, не изследва, нито се моли на Бог; просто действа упорито според собствените си желания. Този тип човек просто не обича истината. Въпреки че не таи любов към истината, може да направи някои неща в съответствие с принципите и неща, които не нарушават принципите. Но това, че не ги нарушава, не означава, че е търсил Божиите намерения. Може да се каже, че е чисто съвпадение. Някои хора вършат определени неща объркано и както им падне, без да търсят, но са способни да изследват себе си след това. Ако открият, че вършенето на тези неща е несъвместимо с истината, ще се въздържат от тях следващия път. Това може да се приеме за наличие на някаква мярка за любов към истината. Този тип човек е способен да претърпи промяна до известна степен. Онези, които не обичат истината, няма да я търсят на момента, нито изследват себе си след това. Те никога не проучват внимателно дали нещата, които правят, в крайна сметка са правилни, или грешни, и поради това винаги нарушават принципите и истината. Дори да направят нещо, което не нарушава принципите, то не се съобразява с истината, и това така наречено ненарушаване на принципите е просто въпрос на подход. И така, в какво състояние са този вид хора, когато действат според собствените си желания? Те не действат в замаяно и объркано състояние и не е като да не са наясно дали тези им действия наистина са съгласно истината или не са. Причината не са обстоятелствата, в които се намират, а по-скоро упоритостта, с която настоятелно действат според собствените си желания; решили са да действат по този начин, без абсолютно никакво намерение да търсят истината. Ако наистина търсят Божиите намерения, преди да разберат напълно Божиите намерения, ще обмислят дали да постъпят по следния начин: „Първо ще го направя по този начин. Ако се съобразява с истината, ще продължа по този начин; ако не е в съответствие с истината, ще побързам да го поправя и ще спра да действам по този начин“. Ако те са способни да търсят истината по този начин, ще могат да се променят в бъдеще. Без това намерение няма да могат да се променят. Когато постъпва по даден начин, човек, който има сърце, може да направи грешка само веднъж, най-много два пъти — веднъж или два пъти е нормален разум, не три или четири пъти. Ако човек може да направи същата грешка три или четири пъти, това доказва, че той нито обича истината, нито я търси. Този вид човек определено няма човешка природа. Ако след като направи грешка веднъж или два пъти, в сърцето му няма реакция, не го гризе съвестта, то той ще извърши същата грешка три или четири пъти и този вид човек просто не може да се промени; той е просто такъв — напълно непоправим. Ако след като направи грешка веднъж, смята, че нещо не е наред с това, което е направил, и се мрази много за това, и изпитва вина в сърцето си, ако се намира в такова състояние, той ще действа по-добре, когато се занимава с подобни неща отново и постепенно ще спре да прави същата грешка. Дори и да го желае в сърцето си, няма да го направи. Това е един от аспектите на промяната. Може би ще кажеш: „Поквареният ми нрав не може да се промени“. Вярно ли е, че не може да се промени? Просто ти не искаш да се промени. Ако си готов да практикуваш истината, все още ли няма да можеш да се промениш? На хората, които казват това, им липсва воля. Всички те са презрени и жалки хора. Не са готови да понесат страдание. Не искат да практикуват истината; вместо това казват, че истината не може да ги промени. Не е ли такъв човек голям измамник? Такива хора не са способни да практикуват истината, човешката им природа е дефектна и въпреки това те никога не познават собствената си природа. Често се съмняват дали Божието дело може да направи човек пълноценен. Такива хора никога не възнамеряват да отдадат сърцето си на Бог, никога не планират да изтърпят трудности. Единствената причина, поради която остават тук, е просто малката вероятност, че могат да получат благословия в бъдеще. Такъв тип човек е лишен от човешка природа. Ако я притежаваше, би ли могъл да извърши лоши дела дори когато Светият Дух очевидно не му въздейства и разбира истината малко? Ако човек притежава човешка природа, независимо дали Светият Дух му въздейства или не, няма да може да извърши лоши дела. Някои хора без човешка природа могат да извършат определени добри дела, само ако Светият Дух им въздейства. Ако Светият Дух не им въздейства, се разкрива природата им. На кого Светият Дух може винаги да въздейства? Някои от невярващите имат добра човешка природа, също нямат въздействието на Светия Дух, но не участват в никакви особено нечестиви действия. Ако вярваш в Бог, как може да участваш в нечестиви действия? Това е проблемът с човешката природа. Ако Светият Дух не въздейства на хората, се разкрива човешката им природа. Чрез въздействието си Светият Дух ще ги движи, ще ги дари с просветление и озарение, ще им даде приток на сила, за да могат да извършат някои добри дела. В този случай не става въпрос, че тяхната природа е добра, а по-скоро се касае за резултатите, постигнати от делото на Светия Дух. Но ако Светият Дух не им въздейства, хората обичат да следват собствените си желания, което несъзнателно ги води до вършене на лоши неща. Едва тогава се разкрива истинската им природа.

Как може да се реши проблемът с човешката природа? Започва се с разбирането на нейната същност, която трябва да се анализира според Божиите слова, за да се види дали е положителна, или негативна, и дали се противопоставя, или покорява на Бог. Човек трябва да прави това, докато не осъзнае природата си същност, и тогава ще може наистина да намрази себе си и да се опълчи на плътта си. В същото време човек трябва да разбере намеренията и изискванията на Бог. Каква е целта ти в стремежа към истината? Трябва да постигнеш промени в твоя живот нрав. Щом се промени нравът ти, ще придобиеш истината. При настоящия ви духовен ръст как можете да се спрете да вършите зло, да се противопоставяте на Бог или да правите неща, които нарушават истината? Трябва да обмислиш тези въпроси, ако искаш да се промениш. За да противодействаш на проблема, че имаш лоша природа, трябва да проумееш какъв покварен нрав имаш и какво си способен да направиш. Трябва да разбереш какви мерки да предприемеш и как да ги приложиш на практика, за да контролираш лошата си природа. Това е ключовият въпрос. Когато в ума ти има объркване или в душата ти цари мрак, трябва да знаеш как да потърсиш истината, за да се справиш с това, как да изпълняваш правилно дълга си и как да поемеш по правилния път. Трябва да установиш принцип за себе си. Това зависи от волята на отделния човек и от това дали той е човек, който иска Бог, или не. Имало един човек, който често си изпускал нервите. Той си направил табелка и на нея написал думите: „Овладявай нервите си“. След това я окачил на стената на кабинета си като средство за сдържане и като предупреждение към себе си. Може би това е от някаква полза, но може ли да реши проблема напълно? Категорично не. Въпреки това хората трябва да се въздържат. На преден план стои необходимостта да разрешат проблема с покварения си нрав. За да разрешат проблемите с природата си, те трябва да започнат с опознаване на самите себе си. Само като видят ясно същността на покварения си нрав, те могат да намразят себе си и да се опълчат на плътта. Опълчването на плътта изисква и наличието на принципи. Може ли човек да се опълчи на плътта, ако е объркан? Щом се сблъска с някакъв проблем, той се поддава на плътта. Някои хора могат да застинат на място при вида на красива жена. В такъв случай трябва да си създадеш мото. Когато към теб се приближи красива жена, трябва ли да си тръгнеш, или какво трябва да сториш? Какво трябва да направиш, ако тя се протегне, за да хване ръката ти? Ако нямаш принципи, сблъсъкът с подобна ситуация ще те препъне. Какво трябва да направиш, ако се окажеш заслепен от алчност при вида на пари и богатство? Трябва целенасочено да се заемеш с този проблем и да се съсредоточиш върху обучението си за разрешаването му, като с времето постепенно ще можеш да се опълчиш на плътта. По въпроса за справянето с покварения нрав има един принцип, който е доста важен, и той е, че трябва да поставиш всичките си проблеми пред Бог и да се изследваш. Освен това всяка вечер трябва да разглеждаш условията си от този ден и да проучваш собственото си поведение: кои от действията ти са били извършени в съответствие с истината и кои са били в нарушение на принципите? Това е още един принцип. Тези две точки са от най-съществено значение. Що се отнася до първата, трябва да се самоанализираш, когато се разкрие твоята поквара. Що се отнася до втората, трябва да се самоанализираш и да потърсиш истината след факта. На трето място трябва да си наясно какво означава да практикуваш истината и да действаш принципно. Ако действително можеш да разбереш тези неща, тогава ще можеш да постъпваш правилно. Ако се придържаш към тези три принципа, можеш да се сдържаш, което те предпазва от разкриване или проявяване на покварената ти природа. Това са основните принципи за справяне с твоята природа. С тези принципи, ако се опитваш да работиш за истината и останеш в нормално състояние, дори когато Светият Дух не работи върху теб, или ако изкараш дълъг период от време, без никой да ти дава общение, тогава ти си човек, който обича истината и се опълчва на плътта. Онези, които винаги зависят от другите, за да общуват за истината и да ги кастрят, са роби. Такива хора имат недъг и не са способни да живеят самостоятелно. Онези, които действат без принципи, ще действат безразсъдно и ще загубят контрол над себе си, ако известно време не бъдат кастрени или не получават общение. Как такъв човек може да вдъхне увереност на Бог? Затова трябва да се придържаш към тези три принципа, за да разрешиш проблема с природата. Това ще те предпази от извършването на големи прегрешения и ще гарантира, че няма да се противопоставиш на Бог или да Го предадеш.