Целта на разбирането и практикуването на истината от хората е те да изживяват истината, да изживяват човешко подобие и да направят свой живот истините, които разбират и могат да приложат на практика. Какво означава да ги направят свой живот? Означава да се превърнат в основа и извор на делата, живота, поведението и съществуването на човека, тя променя начина му на живот. Какво са съблюдавали хората преди това? Независимо дали са имали някакви убеждения или не, те са живели, уповавайки се на сатанински нрави, и не са живели според Божиите слова или истината. Така ли трябва да живее едно сътворено същество? (Не.) Какво изисква Бог от човека? (Хората да следват Неговите слова.) Да живеят според Божиите слова — не е ли това целта, към която трябва да се стремят хората, които истински вярват в Него? (Да.) Сътвореното същество трябва да води живот, уповавайки се на словата на Бог. В очите на Бог само такива хора са истински сътворени същества. В такъв смисъл трябва постоянно да премисляте кои ваши думи, кои ваши действия, кои принципи на вашето поведение, цели на вашето съществуване и начини, по които се отнасяте към света, са съвместими с истините принципи, с изискванията на Бог към човека и кои от тях са извън думите и изискванията на Бог. Ако често размишлявате върху тези неща, постепенно ще получите навлизане. В случай, че не размишлявате върху тези неща, тогава е безсмислено да се правят повърхностни усилия; правенето на всичко през пръсти, следването на правила и участието в церемонии в крайна сметка няма да ви донесат нищо. И така какво точно представлява вярата в Бог? Вярата в Бог всъщност е процесът на постигане на Божието спасение и процесът на преобразяване на човек, покварен от Сатана, в това, което в очите на Бог е истинско сътворено същество. Ако някой продължава да разчита на своя сатанински нрав и природа, за да живее, дали е пригодно сътворено същество в очите на Бог? (Не.) Казваш, че вярваш в Бог, признаваш Бог, признаваш Божието върховенство и признаваш, че Бог ти дава всичко, но изживяваш ли Божиите слова? Живееш ли в съответствие с Божиите изисквания? Следваш ли Божия път? Може ли сътворено същество като теб да застане пред Бог? Можеш ли да живееш заедно с Бог? Имате ли богобоязливо сърце? Това, което изживяваш, и пътят, по който вървиш, съвместими ли са с Бог? (Не.) Тогава какъв е смисълът на вярата ти в Бог? Навлязъл ли си в правилния път? Вярата ти в Бог е само на думи и на вид. Вярваш в името на Бог и го признаваш, и признаваш, че Бог е твоят Създател и Върховен владетел, но по същество не си приел Божието върховенство или устроеното от Бог, и не можеш напълно да съответстваш на Бог. Тоест, смисълът на твоята вяра в Бог не е напълно осъществен. Въпреки че вярваш в Бог, не си се отървал от своята поквара и не си постигнал спасение, нито си навлязъл в истината реалност, в която трябваше да навлезеш чрез своята вяра в Бог. Това е грешка. Погледнато така, вярата в Бог не е нещо просто.

Сега, чувствате ли в сърцето си, че е важно да разбирате Божието слово и да практикувате истината? (Да, чувстваме.) Всички вие знаете, че е важно да практикувате истината, но да го правите не е нещо просто, а е съпроводено с препятствия. Как могат да бъдат преодолени те? Всеки път, когато се сблъскаш с трудности, застани пред Бог в молитва и потърси истината в Божието слово. Така можеш да преодолееш своите собствени трудности, своите слабости и трудностите на външната среда, както и да постигнеш практикуване на истината. Преживявайки това, ще имаш надежда да получиш Божието одобрение. Ако си разбрал истината по-ясно и също си способен да я практикуваш, тогава можеш да станеш човек, който следва Божия път, и по този начин твоята вяра ще получи Божието одобрение. Ако твърдиш, че признаваш Божието име и вярваш, че Той господства над всички неща и че Той е Създателят, но в твоя живот няма и капка, свързана с истината, с Божиите изисквания или с това, което трябва да прави едно сътворено същество, тогава няма ли в крайна сметка твоят изход да бъде проблемен? Може ли човек, който няма нищо общо с тези неща, да дойде при Бог? Казваш, че можеш да дойдеш при Бог, но одобрява ли Бог подобна вяра? Не я одобрява. Какво означава това? Това означава, че Бог нито признава сътворено същество като теб, нито се нуждае от него. Ако Бог не признава и не одобрява твоята вяра, може ли Той да те одобри като личност? (Не може.) Това е краят: Бог няма да те спаси и изходът ти е предопределен! Това ли е изходът, който искате за себе си? (Не е.) Какъв изход искате? (Да получим Божието одобрение.) За да бъдеш одобрен от Бог, какво първо трябва да разбереш? В какво трябва първо да навлезеш? Преди всичко, научи се какво е угодно и какво не е угодно на Бог в делата на хората. Първо обобщи тези неща, за да имаш ясно разбиране за тях; след това, когато правиш нещо, ще знаеш как да постъпиш. Толкова е просто. Лесно ли се обобщават подобни неща? Много е лесно. За тези, които са вършили зло и са били отстранявани в миналото, обобщи нещата, които са правили и от които Бог се отвращава, обобщи уроците, научени от техните провали, и не прави никое от тези лоши неща. След това, обобщи доброто поведение на тези, които Бог е одобрил, и прави повече от тези неща. По този начин ще можеш да постигнеш Божието одобрение. Трябва да разбереш какво да правиш и да го практикуваш така, че да е в най-голямо съответствие с Божиите намерения, и трябва да разбереш в сърцето си от кои хора и неща Бог се отвращава най-много и кои хора и неща са най-богоугодни. За да получиш ясно разбиране относно това, трябва да знаеш как да правиш разлика между тези неща, и как е най-добре да ги категоризираш и обобщаваш. Най-важното е да притежаваш това мерило и деление в сърцето си. С този принцип, това мерило, това разграничение, ще овладееш принципите как да вършиш нещата и ще можеш да вършиш нещата според принципи. Ако нямаш този принцип и мерило, ще ти липсва увереност в нещата, които вършиш, и няма да можеш да отличиш кои от тях са зли и кои са добри. Може да смяташ, че дадено нещо не е зло, но в Божиите очи то да е; или може да смяташ, че нещо е добро, а в Божиите очи то да е зло. Ако вършиш всичко това, това не е ли проблемно? Ако умишлено и постоянно вършиш неща, които Бог не одобрява, а правиш само някои, които Бог одобрява, макар да считаш, че си направил много такива, не си ли се объркал? Ако в Божиите очи повечето от нещата, които правиш, се считат за зли, Той може ли все пак да те одобри? (Не може.) Ако знаеш, че Бог не одобрява нещо, трябва ли все пак да го правиш, или не? (Не трябва.) Дали вършенето на подобно нещо е злодеяние или добро дело? (Злодеяние.) Как се определя осъзнаването на извършено злодеяние, което повече никога не ще повториш? Отвръщане от насилието в ръцете ти, което е проявление на истинско покаяние. Ако знаеш, че си извършил зло и си сигурен, че Бог не го одобрява, трябва да имаш покайващо се сърце. В случай че не се самоанализираш, а вместо това защитаваш и оправдаваш злото си дело, тогава имаш проблем: със сигурност ще бъдеш отстранен и вече няма да си пригоден да изпълняваш своя дълг. И така, какъв е принципът, който трябва да се овладее, и пътят, по който трябва да се поеме при изпълнението на дълга? С какви намерения трябва да постъпва човек, за да срещне Божието одобрение? (Да търсим истината и схващаме Божиите намерения във всички неща.) Всеки знае това, но може ли това знание да се приложи на практика? След като си го разбрал, можеш ли да го практикуваш? (Не можем.) Тогава какво можеш да направиш? Трябва да се молиш и уповаваш на Бог, трябва да страдаш за истината и да загърбиш своите амбиции, желания, намерения и удобствата на плътта. Ако не ги загърбиш, а продължаваш да искаш да придобиеш истината, не се ли отдаваш на фантазии? Някои хора искат и да разберат, и да придобият истината; искат да отдадат всичко на Бог, но не могат да се избавят от нищо. Не могат да се избавят от бъдещето си, не могат да се избавят от удобствата на плътта, не могат да се избавят от семейното единство, от децата и родителите си, нито могат да се избавят от намеренията, целите и желанията си. Каквото и да им се случи, винаги поставят себе си, своите дела и своите егоистични желания на първо място, а истината на последно. Задоволяването на интересите на плътта и на техния сатанински, покварен нрав вземат превес, а практикуването на Божието слово и Божието удовлетворение са второстепенни и поставени на последно място. Могат ли такива хора да получат Божието одобрение? Могат ли някога да навлязат в истината реалност или да удовлетворят Божиите намерения? (Никога не биха могли.) Дали си следвал Божия път, ако наглед си изпълнявал дълга си и не си бездействал, ала поквареният ти нрав изобщо не се е променил? (Не сме.) Всички разбирате тези неща, но що се отнася до практикуването на истината, това е трудна работа. Страданието ти и цената, която заплащаш, трябва да се вложат в практикуване на истината, а не в спазване на правила и следване на ритуали. Колкото и страдания да изтърпиш за истината, колкото и страдания да понесеш при практикуването на истината, за да удовлетвориш Божиите намерения, струва си. Те са приемливи за Него и одобрени от Него.

Пред какви проблеми сте изправени сега? Единият от тях е, че много истини не са ви ясни в детайли и нямате аршин в сърцето си, който да ги отличава; освен това ви е трудно да практикувате истините, които разбирате. Да кажем, че като начало практикуването на истината е трудно, но колкото повече я практикуваш, толкова по-лесно става. Колкото повече практикуваш истината, толкова по-малко поквареният ти нрав ще надделява. Истината ще взема все по-голямо надмощие, както и волята да я практикуваш. Състоянието ти ще става все по-нормално, а егоистичните плътски желания и човешки идеи ще господстват все по-малко. Това е нормално и има надежда, че ще получиш Божието одобрение. Да предположим обаче, че практикуваш истината от дълго време, но користните ти интереси, егоистичните ти желания и намерения, както и поквареният ти нрав все още са водещи във всеки аспект и детайл от живота ти. Практикуването на истината представлява все още такова затруднение за теб и въпреки че изпълняваш дълга си, повечето ти дела няма да имат нищо общо с практикуването на истината. Според теб не е ли това проблемно? Разбира се, че е! Независимо към коя църква принадлежиш или каква е външната среда, тези неща не са важни. Това, което е от значение, е дали състоянието ти на търсене на истината се подобрява, дали връзката ти с Бог става все по-нормална, дали съвестта, разумът и човешката ти природа стават все по-нормални и дали расте предаността и покорството ти към Бог. Ако положителните неща в теб се увеличават и започват да преобладават, има надежда да добиеш истината. Ако никога не е имало и следа от тези положителни неща в теб, тогава не си постигнал и най-малкия напредък и не е настъпила никаква промяна в нрава ти. Как можеш да получиш навлизане в живота, ако изобщо не практикуваш истината? Някои хора казват: „Практикувах истината и се старах до изнемога. Как така не виждам резултати?“. Какво означава липсата на резултати? Означава, че не си практикувал истината. Независимо колко пъти си опитвал да я практикуваш, крайният резултат е, че все още си подвластен на покварения си нрав и сатанинската си природа. Това означава, че не си се възползвал от истината реалност и Божието слово, за да преодолееш сатанинския си покварен нрав. Може ли да го определим така? (Можем.) Тогава победител ли си или си се провалил? (Провалили сме се.) Това означава да претърпиш провал, а не да излезеш победител. Когато практикуваш истината, в сърцето ти се води битка. Не можеш да се отърсиш от намеренията си, макар да разбираш какво гласи истината и какви са изискванията на Бог. В процеса на тази битка загърбваш истината и не я практикуваш. В крайна сметка като не практикуваш истината задоволяваш собствените си егоистични желания, разкриваш покварения си нрав и изживяваш сатанинската си природа. И какъв е крайният резултат? (Провалили сме се.) Да предположим, че в крайна сметка битката не е спечелена и продължаваш да живееш според сатанинския си нрав, както преди: избираш да не практикуваш според Божиите слова, личните ти интереси са на първо място, удовлетворяваш желанията и егоизма си, но не удовлетворяваш Бог и не заставаш на страната на истината. Това означава, че си пълен неудачник, и това е единият вид резултат от битката. Какъв е другият вид резултат от битката? Когато хората са сполетени от събития, те имат и вътрешни битки. Чувстват се неспокойни, наранени и слаби, дори достойнството и почтеността им са поставени под въпрос, а суетата им не може да бъде удовлетворена. Освен това се изправят пред кастрене или другите гледат на тях с пренебрежение, или са унижавани, като губят и достойнството, и почтеността си. Но когато се изправят пред такава ситуация, те могат да се молят на Бог, и след като го направят, сърцата им укрепват и виждат тези неща ясно чрез търсене на истината. Те ще практикуват истината с изключителна сила и твърда решителност: „Не искам нито имидж, нито статус, нито суета. Дори и другите да ме гледат отвисоко и да ме разбират погрешно, сега избирам да удовлетворя Бог и избирам да практикувам истината, за да може Бог да ме одобри в това и да бъде доволен от мен, и за да не нараня Божието сърце“. Те накрая ще отхвърлят своя имидж и суета, намеренията, амбициите и егоизма си и тогава ще застанат на страната на Бог, на истината и на справедливостта. След като практикуват истината, сърцата им ще бъдат удовлетворени, спокойни и изпълнени с радост. Те чувстват Божието благословение и че е добре да се практикува истината; чрез практикуването на истината сърцата им намират удовлетворение и подхранване, и чувстват, че живеят като истински човешки същества, а не че са контролирани и държани в плен от своя сатанински и покварен нрав. След като са свидетелствали за Бог и са останали непоколебими в свидетелството и позицията, които едно сътворено същество трябва да има, те чувстват душевен мир, радост и щастие в сърцата си. Това е друг вид последица. Каква е последица като тази? (Тя е добра.) Но лесно ли се постига тази „добра“ последица? (Не е лесно.) Тази „добра“ последица трябва да бъде спечелена в хода на битка, и е възможно в тази битка хората да претърпят неуспех веднъж-два пъти. Но неуспехите са съпътствани и от уроци: те карат хората да почувстват как съвестта им натежава от това, че не практикуват истината, че са длъжници на Бог, а сърцата им търпят страдание и болка. Когато по-нататък се сблъскат със сходни обстоятелства, хората несъзнателно ще стават все по-добри в преодоляването на своя сатанински, покварен нрав; постепенно те категорично ще избират да практикуват истината, за да удовлетворят Божието сърце. Това е нормалният процес на преодоляване на сатанинския, покварен нрав и на практикуване на истината, за да се удовлетворят Божиите намерения.

Сега, трудно ли изглежда да практикувате истината? Или е трудно да правите каквото ви е угодно, без да практикувате истината? (Практикуването на истината е трудно.) А как е да постъпвате както искате? (Това е лесно.) Това разкрива истинския ви духовен ръст: никой от вас не се е променил ни най-малко и все още не можете да практикувате истината. Какъв жалък духовен ръст! Всички вие смятате, че е трудно да се практикува истината и е лесно да правите каквото ви харесва, което доказва, че все още не можете да практикувате истината. За вас е станало естествено да следвате предпочитанията на плътта; свикнали сте с това, сякаш е правило, и затова смятате, че е твърде трудно да се практикува истината: постоянно се страхувате да не навредите на самоуважението и статуса си, затова не практикувате истината, а вместо това действате според собствените си идеи. С една единствена мисъл човек става страхливец, неудачник в плен на своя сатанински, покварен нрав, и губи свидетелството си и Божието одобрение. Ето колко е лесно. Но толкова лесно ли е да станеш човек, който практикува истината и дава свидетелство за Бог? Тук е необходим цял процес. Когато човек приеме истината, в съзнанието му винаги се води битка, в която нещата ту преминават в едната страна, ту в другата. Съществува постоянна вътрешна битка, и накрая тази битка стига до завършек: тези, които обичат истината, я практикуват, свидетелстват и стават победители. Онези, които не обичат истината, имат твърде много собствени идеи, твърде много им липсва човешка природа, те са непочтени и заслужават презрение. Такива хора избират да удовлетворяват егоизма и желанията си и са напълно контролирани от своят сатанински, покварен нрав. Когато в ежедневието ви се случват всякакви неща, надделявате ли над своя сатанински, покварен нрав? Или сте пленени и контролирани от него? В какво състояние се намираш през повечето време? Въз основа на това може да се прецени дали си човек, който практикува истината, или не си. Ако през повечето време можеш да надделееш над своя сатанински, покварен нрав и да станеш човек, който свидетелства, тогава си човек, който практикува и обича истината. Ако през повечето време удовлетворяваш своите егоистични желания, неспособен си да надделееш над своя сатанински, покварен нрав и да застанеш на страната на истината, за да я практикуваш и да удовлетвориш Бог, тогава си човек, който нито практикува истината, нито притежава истината реалност. Очевидно е, че тези, които не притежават истината реалност, са хора, които вярват в Бог, но нямат навлизане в живота. Така че прецени себе си: стоиш ли на страната на плътта през повечето време? Или стоиш на страната на истината? Малките неща, които не засягат истината, не се броят, но когато се случат големи неща, които изискват избор, заставаш ли на страната на истината или заставаш на страната на плътта? (В началото стоим на страната на плътта; но след битка заставаме на страната на истината, след като сме разбрали част от истината чрез молитва и търсене.) Точно е да се каже, че човек може да застане на страната на истината, след като я е разбрал, но да се опълчиш на плътта не означава непременно, че практикуваш истината. Това, че се опълчваш на плътта и не правиш каквото си искаш, не означава, че практикуваш истината; по-точно, за да практикуваш истината, трябва да спазваш и да практикуваш принципите на истината. И така, какви са обичайните ви положения? (Това, което наричаме опълчване на плътта, всъщност не е практикуване на истината; в действителност това е упражняване на самоконтрол.) Такъв е случаят при повечето хора, нали? (Да.) Тогава в какво състояние се намирате в момента? Предстои ли ви тепърва да навлезете в истините реалности? (Предстои ни.) Да вярвате в Бог без навлизане в живота означава, че още не сте навлезли в истината реалност; това е състоянието, в което сте, затова има много неща, които не можете да различите. Защо не можете да ги различите? Защото сте разбрали само някои думи и доктрини, но още не сте разбрали истината и не сте навлезли в реалността, и по тази причина нямате преживяване на много състояния. Още не сте ги преживели, затова не можете ясно да ги обясните. Такова е положението. Каквото и да е, трябва сам да го преживееш, и след като го преживееш, ще знаеш какви са подробностите. Чувствата ти, мислите ти и процесът на твоето преживяване ще имат подробности, и тези подробности са неща от реалността. Без тях имаш само повърхностно знание и го повтаряш като папагал. Повърхностното познание означава, че си спрял на буквалното разбиране, все още не си го направил свое и все още си далеч от навлизането в истината реалност. Може ли да се каже така? (Може.) Трябва да практикуваш според днешното общение и трябва да се научиш да размишляваш. За да практикуваш истината, трябва също да размишляваш, и чрез размишлението, докато практикуваш, и чрез практикуването, докато размишляваш, все повече ще разбираш подробностите на истината, знанието ти за истината ще става все по-дълбоко, и по този начин наистина можеш да преживееш какво представлява истината реалност. Едва след като си изпитал и преживял истината реалност, можеш да я притежаваш.