Днес има много хора, които се съсредоточават върху търсенето на истината и са в състояние да търсят истината, когато им се случи нещо лошо. Ако искаш да се справиш със своите погрешни мотиви и ненормални състояния, трябва да търсиш истината, за да се случи това. Като за начало трябва да се научиш да се отваряш за общение въз основа на Божиите слова. Разбира се, следва да избереш правилния получател на това открито общение — най-малкото следва да избереш някого, който обича и приема истината, който има сравнително добра човешка природа, който е сравнително честен и почтен. Разбира се, би било по-добре, ако можеш да избереш някого, който разбира истината, от чието общение можеш да си тръгнеш подпомогнат. Намирането на такъв човек, с когото да общуваш открито и да разрешаваш трудностите си, може да бъде ползотворно. Ако избереш грешния човек, някой, който не обича истината, а просто има дар или талант, той ще ти се подиграва, ще те презира и ще те унижава. Това няма да е в твоя полза. От една страна, отварянето и себеразкриването са подходите, които човек би трябвало да следва, когато застава пред Бог и Му се моли. Това е и начинът, по който човек би трябвало да споделя истината с другите. Недей да таиш нещата в себе си, като си мислиш: „Имам мотиви и трудности. Вътрешното ми състояние не е добро, а е лошо. Няма да споделям с никого. Просто ще задържа всичко в себе си“. Ако винаги задържаш нещата в себе си, без да ги преодоляваш, ще ставаш все по-негативен и състоянието ти ще се влошава все повече. Няма да искаш да се молиш на Бог. Това трудно може да се промени. И така, без значение какво е твоето състояние, независимо дали си негативен или в затруднение, без значение какви са твоите лични мотиви или планове, без значение какво си научил или осъзнал чрез изследване, трябва да се научиш да се отваряш и да общуваш, и докато общуваш, Светият Дух действа. А как действа Светият Дух? Той те просветлява и те озарява, и ти позволява да видиш сериозността на проблема, помага ти да осъзнаеш първопричината и същността на проблема, след това ти дава възможност постепенно да разбереш истината и Неговите намерения, и ти позволява да видиш пътя на практиката и да влезеш в истината реалност. Когато човек е способен да общува открито, това означава, че той има честно отношение към истината. Дали човек е честен, се измерва по отношението му към истината. Когато един честен човек се сблъска с трудности, без значение колко негативен или слаб е той, винаги ще се моли на Бог и ще търси други хора, с които да общува, докато се опитва да намери решение и начин да реши проблема или затрудненията си, така че да удовлетвори Божиите намерения. Той не търси някого, на когото да се оплаче заради някакво вътрешно притеснение — той търси решение на трудностите при навлизането в истината реалност и излизането от нея. Ако човек таи неразрешени негативни и лоши неща в своето сърце, то това пряко ще повлияе на изпълнението на задълженията му и на навлизането му в живота. Много е опасно, ако човек не е чист и отворен към Бог, а вместо това винаги таи измама в сърцето си. Измамните хора са добри в това да се преструват, каквото и да им се случи, и не общуват, независимо какви представи или неудовлетворения имат. Отвън те изглеждат нормални, но в действителност сърцата им са толкова натежали от отрицателни чувства, че едва могат да се изправят, а ти не би могъл да видиш това. Дори ако общуваш с тях, няма да ти кажат истината. Те не споделят с никого, че са изпълнени с негодувания, неразбиране и представи. Те винаги пазят нещата в пълна тайна, защото се страхуват, че ще загубят уважението на другите и че ще бъдат отхвърлени от тях, след като бъдат разобличени. Макар че изпълняват задълженията си, те не навлизат в живота и не търсят истината принцип във всичко, което правят. Външно изглеждат равнодушни — нито имат сила да се движат напред, нито изостават, но това предвещава криза. Сърцата на онези, които не се стремят към истината, са болни. Болестта е в сърцата им и те се страхуват това да не излезе на бял свят. Те пазят всичко в пълна тайна, никога не се осмеляват да се отворят пред другите. Животът в тях не циркулира, което превръща болестта в сърцата им в злокачествен тумор, и по този начин те се оказват застрашени. Ако хората не могат да бъдат чисти и открити в приемането на истината и ако не могат да разрешават проблемите си чрез общение за истината, те не могат да изпълняват правилно задълженията си и рано или късно трябва да бъдат разобличени и отстранени.