Много е важно да търсиш истината, когато се сблъскваш с проблеми. Ако търсиш истината, не само ще можеш да решиш проблема, но ще можеш да практикуваш и да придобиеш истината. Ако не търсиш истината, а настояваш за собствените си разсъждения и винаги действаш според собственото си мнение, тогава не само няма да успееш да решиш проблема със собствената си поквара, но и ще съгрешиш съзнателно, а това е пътят към съпротивата срещу Бог. Да предположим например, че при изпълнение на задълженията си си бил подложен на кастрене, и не търсиш истината, а упорито се осланяш на собствения си разум. Може би си мислиш: „Свърших си работата и не съм направил нищо, което да е отявлено лошо, но не само че ме кастрят само заради няколко грешки, а и съм разобличен и неуважаван, което показва неприязън към мен. Къде е Божията любов? Защо не мога да я видя? Казват, че Бог обича хората, но защо тогава Бог обича другите, а мен не ме обича?“. Започват да се сипят всякакви оплаквания. Могат ли хората в такова състояние да придобият истината? Не, не могат. Когато възникнат проблеми в отношенията ти с Бог и вместо да ги разрешиш, да се промениш към по-добро и да отхвърлиш погрешните си възгледи и фанатични идеи, ти упорито се съпротивляваш на Бог, тогава ще се стигне единствено до това Бог да те изостави и ти също да Му обърнеш гръб. Ще се изпълниш с оплаквания към Бог, ще се съмняваш и ще отричаш Неговото върховенство и няма да желаеш да се покоряваш на Неговите подредби. По-лошото е, че ще отречеш, че Бог е истина и праведност, а това е най-сериозната форма на съпротива срещу Бог. Но ако търсиш истината във всичко, ще си разбрал Божиите намерения и ще си придобил път, по който можеш да вървиш. Така ти не само ще потвърдиш, че Бог, в Когото вярваш, е истината, пътят, животът и любовта. Ти също така ще потвърдиш, че всичко, което Бог прави, е правилно, че Неговите изпитания и облагородяването на човека са правилни и са предназначени за спасението и пречистването му. Ще придобиеш познание за Божията праведност и святост и в същото време ще познаеш Божието дело и ще видиш величието на Неговата любов. Каква голяма награда е това! Можеш ли да пожънеш такава награда, ако не търсиш истината и винаги подхождаш към Бог и Неговото дело въз основа на собствените си представи и фантазии? Със сигурност не. Понеже човекът е толкова дълбоко покварен от Сатана, всички негови действия и дела и всички неща, които разкрива, са сатанински нрав, и всичко това противоречи на истината и е израз на враждебност спрямо Бог. Човекът не е достоен да се радва на великата Божия любов. Но Бог е все още толкова загрижен за човека, че му дарява благодат всеки ден и подрежда за него всякакви хора, събития и неща, за да го изпита и облагороди, така че да настъпи промяна в него. Бог разкрива човека чрез всеки вид обстановка, като го кара да размишлява и да опознава себе си, да разбира истината и да придобива живот. Бог обича човека толкова много и Неговата любов е толкова реална, че човек може да я види и докосне. Ако си изживял всичко това, можеш да почувстваш, че всичко, което Бог прави, е за спасението на човека и че това е най-истинската любов. Ако Бог не вършеше това практическо дело, никой не би могъл да каже до каква низост би паднал човекът! И все пак има много хора, които не виждат истинската Божия любов, които все още преследват слава, придобивки и статус, които се стремят да бъдат с една глава над другите, които искат винаги да впримчват и да контролират другите. Не се ли съревновават те с Бог? Ако продължат по този път, последствията ще бъдат немислими! Бог, чрез Своето дело на правосъдието, разобличава покварата на човека, за да може той да я познае. Той възпира погрешните стремления на човека. Бог върши отлична работа! Въпреки че това, което Бог прави, разкрива човека и го съди, то също така го спасява. Това е истинската любов. Когато си осъзнал това за себе си, не си ли придобил тогава тази страна на истината? Когато човек е осъзнал това за себе си и е достигнал до това разбиране, и когато е разбрал тези истини, дали все още има оплаквания към Бог? Не, всички те са изчезнали. След това той може доброволно и непоколебимо да се покори на Божиите устройвания и подредби. Следващия път, когато настъпи изпитание или облагородяване, или когато човек е подложен на кастрене, той бързо ще осъзнае, че това, което Бог прави, е правилно и че Бог го разкрива и спасява. Скоро ще може да приеме и да се покори, като се покори на Бог без да придава значение на собствения си разум, без представи и оплаквания. Ако хората могат да се покорят до такава степен, то това е благодарение на факта, че са преминали през много облагородявания, усъвършенствани чрез делото на Светия Дух.