За да се свърши добре каквото и да е, е необходимо да се потърси истината принцип. Докато прави нещо, човек трябва да мисли усърдно как да го направи добре и е необходимо да притихне, за да се моли и да търси пред Бог. Трябва да разговаря с другите, преди да направи нещо. Ако няма с кого да разговаря, човек трябва да размишлява и да се моли сам, и да потърси начин да го направи добре. Това означава да притихнеш пред Бог. Няма нужда да мислиш за нищо, за да притихнеш пред Бог. Трябва едновременно да действаш и да размишляваш, като търсиш подходящия начин да се справиш с този въпрос с нагласата за търсене и изчакване в сърцето. Ако нямаш никаква представа от въпроса, намери някой, който да поразпиташ за него. Каква нагласа трябва да имаш през периода на проучване? Всъщност трябва да търсиш и да чакаш, като наблюдаваш как работи Бог. Просветлението и насоките на Светия Дух не са като запалване на лампа, която изведнъж осветлява сърцето ти. Бог използва неизменно човек или събитие, за да ти подскаже нещо и да ти помогне да разбереш. Има много начини за търсене, освен коленопреклонните сериозни молитви часове наред. Това би довело до забавяния във всички останали неща. Понякога човек може да размишлява върху нещо, докато се разхожда; друг път може да побърза да разговаря с другите по възникнал въпрос; понякога може да потърси отговор от Горното; друг път може сам да прочете Божиите слова. Ако въпросът е спешен, човек може да се впусне да проучи реалността на ситуацията, после да потърси истината и да се справи с въпроса според принципите, докато се моли и търси отговора в сърцето си. Това е начинът, по който трябва да постъпвате — зряло! Ако се изнервяте, изпадате в паника и се отчайвате всеки път, когато възникне нещо, тогава духовният ви ръст е твърде малък, досега не сте преживявали нищо и трябва да преживеете нещата и да се обучите, за да израсне ръстът ви. Трябва да усвоите различни начини да търсите: когато сте заети с дълг, търсете според заетостта си; когато имате време, търсете и чакайте според обстоятелствата на времето. Съществуват различни начини. Ако имате достатъчно време да чакате, изчакайте малко. Не можеш да прибързваш с важните въпроси. Последствията при допускане на грешка от прибързаност ще са немислими. За да постигнеш най-добрите резултати, трябва да чакаш и да наблюдаваш какво се случва или да видиш дали някой, който познава ситуацията, ще ти подскаже. Това са все начини за търсене. Бог не използва един-единствен начин, за да просветлява хората. Той не те просветлява само чрез словата Си, нито пък винаги изпраща хора около теб да те напътстват. Как те просветлява Бог по въпросите извън твоята опитност, за нещата, с които никога преди това не си се сблъсквал? Понякога го прави чрез различни хора, събития и неща. В този случай трябва да потърсиш съвет от експерт или от някой, който разбира тази тема. Трябва да побързаш да намериш хора, които разбират темата, да получиш известни насоки от тях, после да действаш спрямо принципите, а Бог ще те насочва, докато го правиш. Все пак трябва да разбираш поне малко от професионалните умения или способности, за които става въпрос, и да имаш някаква представа за тях. Именно въз основа на това Бог ще те просветли какво е необходимо да направиш.

Каквото и да прави човек, както и да мисли, да преценява, да планира, да се консултира, да се осведомява за това от няколко места, за да си начертае възможен план, успехът му все пак зависи от Бог. Поговорката „Човек предполага, Господ разполага“ е вярна. Невероятно е, че невярващите са успели да стигнат до нея от опит и, ако вярващите в Бог не могат да видят ясно това, те са твърде невежи и не са разбрали нищо от истината. Хората трябва да вярват твърдо в сърцата си, че Бог има върховенство над всичко и че това, което човек иска да направи, ще бъде благословено, ако е в съответствие с Божиите намерения. Трябва да носиш това правило в сърцето си, да знаеш, че Бог е владетел на всичко и че последната дума не е на човека. Следователно, без значение какво прави някой, първо трябва да се моли на Бог, за да види дали е развълнуван в сърцето си, а после да потърси истината, за да провери дали този начин на действие е в съответствие с нея и дали е възможен. Ако не можеш да определиш това веднага, трябва да почакаш. Не бързайте да действате. Изчакайте, докато не придобиете достатъчно разбиране по въпроса, докато не почувствате, че моментът е настъпил, че вече няма нужда да чакате и трябва да действате и че сте достатъчно уверени в сърцето си да го направите — тогава действайте. Ако не сте успели да придобиете достатъчно разбиране по въпроса, ако след няколко дни изчакване вече не се интересувате от него и не сте сигурни, че ще е успешен, това доказва, че той е произлязъл от човешката воля и Бог не го е позволил, затова трябва да се откажете бързо от него. Когато нещо произлиза от Бог, винаги ще изпитвате вяра в него и тази вяра няма да намалее, независимо от възникналите ситуации. В крайна сметка сърцето ви ще придобива все повече и повече яснота, сякаш ясно сте прозрели въпроса. Когато нещо произлиза от Бог, се случва точно това. Бог кара хората да чакат, което означава да чакат откровение от Бог, след което въпросът ти се изяснява, така че чакането е необходимо. По отношение на начините, по които е нужно да съдействаш обаче, трябва да действаш и да се интересуваш и Бог може да ти разкрие фактите в процеса на проучване чрез човек или събитие. Ако не се интересуваш, ако си объркан и несигурен в сърцето си, няма да установиш фактите. Но ако се интересуваш, ще откриеш фактите и точно Бог ще ти ги разкрие. Не са ли действията на Бог практически? Бог те напътства и просветлява чрез хора, събития и неща. В процеса на преживяванията ти Той те ръководи в това как да разбираш и да придобиваш прозрения за нещата, като ти посочва как да действаш. Бог не ти дава ненадейно съждение, мисъл или идея. Бог не прави това. Когато си се интересувал и всички факти относно ситуацията са разкрити, ти ще знаеш защо си имал такива мисли и чувства преди това. Ще го разбереш в сърцето си. Не получавате ли такъв резултат след като завършите проучването си? Бог не се меси в това как би трябвало да постъпиш. Ти вече ще знаеш това. Бог работи и напътства хората по начин, който е едновременно чудодеен и практичен и в него няма нищо свръхестествено. Мързеливите хора винаги искат нещата да се случват по свръхестествен начин. Искат Бог да им казва директно какво да правят. Искат да намерят кратък път и Бог да стори това. Те не търсят дейно, нито проучват, изобщо не съдействат, затова желанията им не се изпълняват. Благочестивите хора, тези, които обичат истината, живеят пред Бог във всичко и успокояват сърцата си пред Него. Когато нещо ги сполети и не знаят какво да правят, те могат да се молят на Бог, да се стремят към Бог и да видят какво е Неговото желание. Сърцето им е търсещо и Бог ги ръководи. А когато накрая резултатът им се разкрие, те могат да видят устройването на Божията ръка. Изразът, че Бог е владетел на всички неща, не са празни думи. Следователно като преживяваш повече такива неща, ще осъзнаеш, че Бог не е измислица, че не е мит и че не е изпразнен от съдържание. Бог ще е там, до теб. Ще си в състояние да почувстваш съществуването Му, да усетиш, че те води, да усетиш устройването и подредбите на ръката Му. По този начин ще възприемаш все повече и повече от реалността и практичността на Бог. Но ако си неспособен да преживяваш по този начин, никога няма да можеш да изпиташ тези неща. Ще се питаш: „Има или няма Бог? Къде е Той? Вярвам в Бог от толкова много години и всички казват, че съществува, но как така не съм Го виждал? Всички казват, че Той спасява човека, защо тогава не съм усещал как Бог работи върху хората?“ Никога няма да усетиш тези неща, затова и сърцето ти никога няма да изпита покой. Само ако ги изпиташ лично, ще можеш да потвърдиш, че това, което другите казват и преживяват, е извършено от Бог. Божиите дела са чудодейни и трудни за проумяване и все пак те са практически. Трябва да проумееш тези два аспекта. Това, че са чудодейни и трудни за проумяване означава, че всичко, което Бог прави, е мъдро и недостижимо за човека. То се определя от Божията идентичност и от същността Му. Но Божиите действия имат и друг аспект — те са невероятно практически. Какво значи „практически“? Означава, че човек може да проумее Божиите действия, че те могат да бъдат схванати чрез разсъжденията, ума, мислите, интелекта, както и чрез инстинктите и заложбите, които човек притежава. Те не са свръхестествени и изпразнени от съдържание. Когато вършиш нещо правилно, Бог ще ти разкрие, че то е правилно и ще се увериш в това. Когато вършиш нещо погрешно, Бог постепенно ще ти помогне да разбереш това. Той ще те просветли и ще ти помогне да осъзнаеш, че си го направил погрешно и че това е разкриване на покварения ти нрав. Тогава ще се почувстваш задължен на Бог. Ето това означава „практически“.