Много хора стават неспособни да преживяват в мига, в който дългът им стане натоварен, и не могат да поддържат нормално състояние, а в резултат на това непрекъснато искат събрание и изискват да се разговаря с тях за истината. Какво се случва? Те не разбират истината, липсва им основа в истинския път — когато изпълняват дълга си, подобни хора са задвижвани от пламенност и не могат да издържат дълго. Когато хората не разбират истината, действията им не се основават на принципи. Ако от тях се изисква да направят нещо, те го оплескват и се отнасят нехайно, без да търсят принципи, а в сърцата им няма покорство — това доказва, че те не обичат истината и са неспособни да изживеят Божието дело. Без значение с какво си се захванал, най-напред трябва да разбереш защо го правиш, какви са намеренията, които те насочват към това нещо, каква е значимостта на извършването му, какво е естеството на съдържанието му и дали то е нещо положително, или е отрицателно. Трябва да имаш ясно понятие от всички тези въпроси; подчертано необходимо е да можеш да действаш с принципи. Ако правиш нещо, което може да се категоризира като изпълнение на дълга ти, то тогава трябва да се замислиш: „Как да изпълня дълга си така, че да не действам просто нехайно?“. Трябва да се молиш и да се приближиш до Бог в това отношение. Да се молиш на Бог е да търсиш истината, начина на практикуване, Божиите желания и как да удовлетвориш Бог. Молитвата има за цел да постигнеш тези резултати. Молитвата към Бог, приближаването към Бог и четенето на Божиите слова не са религиозни обреди или повърхностни действия. Те се извършват с цел да практикуваш в съответствие с истината, след като си потърсил Божиите намерения. Ако постоянно казваш „благодаря на Бог“, когато сам не си направил нищо, може и да изглеждаш като много духовна и прозорлива личност, но когато настъпи моментът за действия и пак постъпиш както ти искаш, без изобщо да търсиш истината, то твоето „благодаря на Бог“ няма да е нищо повече от една мантра, то е лъжедуховност. Когато изпълняваш дълга си, винаги трябва да се замисляш: „Как следва да изпълня този дълг? Какво е Божието желание?“. Да се молиш на Бог и да се приближаваш към Него, за да можеш да потърсиш принципите и истината за твоите действия, да търсиш Божието желание в сърцето си и да не се отклоняваш от Божието слово и истините принципи в което и да е твое действие — само това означава да бъдеш човек, който вярва истински в Бог. Всичко това е недостижимо за хората, които не обичат истината. Много хора следват собствените си идеи във всичко, което правят, и възприемат всичко в крайно опростен вид, като също така и не търсят истината. При тях се наблюдава пълна липса на принципи и те не се запитват в сърцата си как да действат спрямо Божиите повели или по начин, който удовлетворява Бог; те знаят само как да следват твърдоглаво собствената си воля. Бог няма място в сърцата на такива хора. Някои хора казват: „Моля се на Бог само когато срещам трудности, но като че ли не усещам никакъв ефект — затова като цяло вече не се моля на Бог, щом ми се случи нещо, защото да се молиш на Бог няма никакъв смисъл“. Бог липсва напълно в сърцата на такива хора. Те не търсят истината независимо какво вършат обичайно; следват само собствените си представи. Основават ли се тогава действията им на принципи? Определено не. Те възприемат всичко в опростен вид. И дори когато хората разговарят за истините принципи с тях, те не са способни да ги приемат, защото действията им никога не са се основавали на принципи, а Бог няма място в сърцата им, тъй като в тях са само те самите и никой друг. Те чувстват, че са добронамерени, че не извършват зло и че не може да се счита, че нарушават истината — те смятат, че като постъпват спрямо своите собствени намерения, практикуват истината и съответно се покоряват на Бог в действията си. Всъщност в този случай нито търсят истински Бог, нито Му се молят, а действат импулсивно и спрямо собствените си ревностни намерения, като не изпълняват дълга си както Бог иска, не притежават богопокорно сърце и са лишени от стремежа към него. Това е най-голямата грешка в практикуването на хората. Ако вярваш в Бог, но Той не е в сърцето ти, не се ли опитваш да Го подлъжеш? И какъв резултат би дала една такава вяра в Бог? Какво по-точно печелиш ти от това? И какъв е смисълът от такава вяра в Бог?

Как би трябвало да се самоанализираш и да се стремиш да се опознаеш, когато си направил нещо, което престъпва истините принципи и не се харесва на Бог? А когато се канеше да извършиш това нещо, помоли ли Му се? Замисли ли се изобщо: „Дали този начин на вършене на нещата е в съответствие с истината? Как би възприел Бог този въпрос, ако бъде поднесен на вниманието Му? Дали би се зарадвал Той, или би се раздразнил, ако знаеше за него? Дали би го намразил, или би го възневидял?“. Не си проучил този въпрос, нали? А дори и другите да ти бяха напомнили, пак щеше да си кажеш, че случилото се не е кой знае какво, не е в разрив с никакви принципи и не е грях. Вследствие на това ти си обидил Божия нрав и си предизвикал Неговия гняв, дори до степен Той да те намрази. Това се поражда от непокорството на хората. Затова трябва да търсиш истината във всичко. Това трябва да следваш. Няма да сбъркаш, ако можеш да се изправиш искрено пред Бог и първо да се помолиш, а после да потърсиш истината според Божието слово. Възможно е да възникнат отклонения в практикуването ти на истината и трудно ще ги избегнеш, но след като се сдобиеш с известен опит, ще можеш да практикуваш правилно. Ако обаче знаеш как да действаш в съответствие с истината, но въпреки това не я практикуваш, то проблемът е в това, че не харесваш истината. Онези, които не обичат истината, никога няма да я потърсят, независимо какво им се случва. Само онези, които обичат истината, имат богобоязливи сърца и са способни да търсят истината, когато им се случват неща, които не разбират. Ако не можеш да разбереш Божиите намерения и не знаеш как да практикуваш, трябва да общуваш с хора, които разбират истината. Ако не можеш да намериш такива хора, които разбират истината, трябва да потърсиш неколцина с чисто разбиране и да се молиш на Бог с тях, с един ум и едно сърце, да търсиш Бог, да очакваш Неговото време и да чакаш Бог да отвори път за теб. Докато всички вие копнеете за истината, търсите истината и разговаряте за нея помежду си, вероятно ще настъпи и моментът, когато някой от вас ще намери добро решение. Ако всички вие смятате решението за подходящо и за добър подход, то това вероятно ще се дължи на просветлението и озарението на Светия Дух. Ако след това продължите да разговаряте, за да стигнете до по-точен път за практикуване, то той обезателно ще е в съответствие с истините принципи. Ако в хода на практикуването си установите, че подходът ви е някак неподходящ, то трябва бързо да го коригирате. Ако сгрешиш малко, Бог няма да те заклейми, защото намеренията в действията ти са правилни и ти практикуваш в съответствие с истината. Просто си малко объркан по отношение на принципите и си допуснал грешка в практикуването си, което е простимо. Когато обаче повечето хора вършат нещо, те действат според своята представа за това как би трябвало да се извърши то. Те не си служат с Божиите слова, за да размишляват как да практикуват според истината или как да спечелят одобрението на Бог. Вместо това те мислят само как да получат облага, как да накарат околните да им се възхищават и как да спечелят уважението им. Те действат изцяло на базата на собствените си идеи и единствено и само за свое собствено удовлетворение, което е проблемно. Подобни хора никога не могат да вършат нещата в съответствие с истината и Бог винаги ще ги ненавижда. Ако действително си човек със съвест и разум, то ти ще можеш да се изправиш пред Бог, да се молиш и да търсиш, независимо от случващото се, ще можеш сериозно да изследваш мотивите и нечистотията в действията си, ще можеш да определиш какво е правилно да вършиш в съответствие с Божиите слова и изисквания, като отново и отново преценяваш и обмисляш кои постъпки удовлетворяват Бог, кои Го отвращават и кои спечелват Неговото одобрение. Трябва да прехвърляш тези въпроси непрекъснато в съзнанието си, докато ги разбереш ясно. Ако ти е известно, че имаш свои собствени мотиви за действията си, то ти трябва да се замислиш какви точно са те и дали целта им е да удовлетворят теб, или Бог, дали носят полза за теб, или за Божиите избраници и какви са последствията, които произтичат от тях… Ако търсиш и размишляваш повече по този начин в молитвите си и си задаваш повече въпроси, за да търсиш истината, то отклоненията в действията ти ще стават все по-малки и по-малки. Само онези, които могат да дирят истината по този начин, са богобоязливи хора, които проявяват внимание към Божиите намерения, защото търсят в съответствие с изискванията на Божието слово и имат богопокорно сърце, а заключенията, до които достигат след едно такова търсене, ще са в съответствие с истините принципи.

Ако действията на един вярващ са далеч от истината, то те са действия на невярващ. Един такъв човек не носи Бог в сърцето си и страни от Него, той е като един наемен работник в Божия дом, който извършва случайни задачи за господаря си и получава малка компенсация за тях, след което си тръгва. Той просто не е човек, който вярва в Бог. Първото нещо, което трябва да изследваш и към което да се стремиш, когато вършиш нещо, е какво да направиш, за да си спечелиш Божието одобрение; то следва да е принципът зад действията ти и техният обхват. Причината, поради която трябва да се увериш, че постъпките ти са в съответствие с истината, е, че ако те действително я следват, то със сигурност ще са в съгласие с Божиите намерения. Не е необходимо да преценяваш дали дадено нещо е правилно, или погрешно, или е съгласувано с предпочитанията на всички останали, или съответства на твоите собствени желания; по-скоро трябва да се увериш дали съответства на истината, както и дали е от полза за работата и интересите на църквата, или не. Ако се замисляш над тези неща, действията ти ще бъдат все повече и повече съгласувани с Божиите намерения. Ако не вземаш предвид тези аспекти и разчиташ само на собствената си воля в постъпките си, то тогава ти неминуемо ще постъпваш неправилно, защото човешката воля не е истината и, разбира се, не съответства на Бог. Ако искаш да бъдеш одобрен от Бог, то тогава трябва да практикуваш спрямо истината, а не спрямо собствената си воля. Някои хора се въвличат в определени лични дела в името на изпълнението на своя дълг. Тогава техните братя и сестри възприемат поведението им като неподходящо и ги порицават, но тези хора не приемат, че са виновни. Те смятат, че става дума за нещо лично, което не е обвързано с работата, финансите и хората на църквата, не е някакво злодеяние и другите не бива да се намесват в него. Възможно е някои неща да ти се струват като лични дела, които нямат нищо общо с какъвто и да е принцип или истина. Само че един поглед върху стореното от теб показва, че си бил много себичен. Не си зачел работата на църквата или интересите на Божия дом, нито си помислил дали това би било задоволително за Бог; отчел си само своята собствена полза. Това вече засяга нормите за добро поведение на светиите, както и човешката природа на хората. Въпреки че действията ти не са били обвързани с интересите на църквата или с истината, да твърдиш, че чрез въвличането си в едно лично дело ти изпълняваш дълга си, не е съобразяване с истината. Независимо какво вършиш, колко значимо или незначително е то и дали става дума за дълга ти към Божието семейство, или за твои лични дела, ти трябва да се замисляш дали действията ти са в съгласие с Божиите намерения и дали са нещо, което човек с човешка природа трябва да прави. Ако търсиш по този начин истината във всичко, което правиш, то ти си човек, който наистина вярва в Бог. Ако се отнасяш така сериозно към всяко нещо и към всяка истина, то ти ще можеш да постигнеш промени в своя нрав. Някои си мислят: „Основателно е да се иска от мен да практикувам истината, когато изпълнявам дълга си, но не ме интересува какво гласи истината, когато се грижа за личните си дела — ще правя каквото реша и каквото е необходимо, за да извлека полза за себе си“. По тези им думи личи, че те не обичат истината. В действията им няма принципи. Те ще направят онова, което им носи полза, без дори да се замислят за отражението, което то ще има върху Божия дом. В резултат на това, когато са извършили нещо, Бог не присъства в тях и те се чувстват мрачно, разстроени са и не знаят какво се случва. Не си ли го заслужават? Ако не практикуваш истината в действията си и не почиташ Бог, то ти извършваш грях срещу Него. Онези, които не обичат истината и често действат спрямо собствената си воля, често обиждат Бог. Той ще ги отритне и ще ги отдели настрани. Действията на един такъв човек често не получават Божието одобрение и ако покаянието му е чуждо, наказанието му не е далеч.