Божиите изисквания не са универсални за всеки човек. От една страна те зависят от заложбите на човека; от друга, зависят от неговата човешка природа и стремежи. Някои хора нямат проблеми да говорят честно. За други това изисква много усилия, но след като преживеят няколко години, през които ги кастрят, те най-сетне могат да кажат нещо честно от сърце. Дали Бог вижда това като промяна? Дали това е резултат от Неговото дело? Това е желаният изход от Божието дело. След като върши това дело толкова много години, когато най-сетне види желания резултат, Той го цени. Затова, независимо какво си преживял в миналото, независимо от грешките, които си правил, или колко пъти си се провалял, не се тревожи. Ти трябва да вярваш, че Бог е праведен. Вярвай, че да се покоряваш на Бог е правилно. Вярвай, че да се покоряваш на устроеното и подреденото от Бог е правилно. Това е най-висшата истина. Следвай този път в практиката си и в действията си и няма да сгрешиш! Не се съмнявай и не проучвай. Някои хора казват: „Не придобих много от жертвите, които направих преди. Ако сега направя още жертви, отново ли ще загубя?“. Е, практикуваше ли истината, когато правеше тези жертви? Вършеше ли нещата според истините принципи? Вървя ли по правилния път? Ако си вървял по правилния път, би било невъзможно да не постигнеш истината или да ти липсва свидетелство. Но ако предишните ти жертви са били изцяло заради статуса, славата и придобивките, какво изобщо може да си придобил? Всичко, което би получил, е кастрене и ако не се покаеше, щеше да получиш само наказание и унищожение. Ти направи жертви заради славата, придобивките и статуса и очакваше да постигнеш истината — не е ли това пожелателно мислене? Какво би могъл да придобие някой от това, че постоянно заговорничи и се опитва да надхитри Бог? След всички сметки и кроежи той надхитрява само себе си в крайна сметка. Той не придобива нищо и не е ли това заслужено? Какво е най-малкото базово ниво за вярването в Бог? Да не вършиш зло, да не накърняваш Божия нрав, да не Го гневиш, да не се съревноваваш с Него; да се избавиш от своите планове, амбиции и желания в критични моменти. Всъщност когато хората кроят планове за това или онова, накрая мамят себе си. Ако това е ясно на всички, защо хората продължават да кроят планове? Заради своята природа. Хората имат мозъци, мисли и идеи. Те също имат познание и наука. Хората не могат да се контролират заради съществуването на тези неща, това е неизбежен закон. Ако ти обичаш да кроиш планове, да интригантстваш срещу други хора може и да не е голям проблем. Но ако упорстваш в кроежите срещу Бог и Го правиш цел на твоите машинации, само ще изковеш своя собствен изход и ще отхвърлиш възможността, която Бог ти е дал. Това не си струва. Ти със сигурност не бива да позволяваш кроежите ти да достигнат до тази точка. Независимо какви са кроежите ти, в крайна сметка трябва да преминеш през промяна в нрава и да постигнеш резултати и тези резултати трябва да са добри и положителни. Ако някой крои планове за това и онова и в крайна сметка не постигне истината, а вместо това бъде наказан, това е последствието за някой, който обича кроежите и постоянно крои планове. Такъв човек не е умен, той е най-големият глупак.

Всички хора имат нечистоти, когато за първи път започнат да вярват в Бог. След като много години четете Божиите слова и разговаряте за истината, може да сте се отървали от малко от своя покварен нрав. Има ли все още моменти, когато заговорничите и кроите планове в името на своите интереси? (Да.) Вие често се намирате в тези състояния. Как трябва да се отнасяте към тях тогава? Има ли някакви принципи на практикуване? Това изисква доста търсене. Всеки път, когато почувстваш, че си нечестен, и се окажеш затънал в нечестиво, измамно състояние, а сърцето ти прелива от този покварен нрав, трябва да се молиш на Бог и да се опълчиш на плътта си. Не прибягвай до аргументи, не анализирай и не се отнасяй към този въпрос според своите представи. Ако си контролиран от твоя покварен нрав и твоите собствени желания те завладеят, това ще е тревожно. Ти знаеш в сърцето си кога тъмната ръка на греха се кани да се протегне. Когато това стане, и трябва да се контролираш, да се въздържаш от действие. Ще трябва да успокоиш ума си, да дойдеш пред Бог и да се молиш. На практика няма да е нужно да изследваш себе си. След като си стигнал до този етап във вярата си в Бог, чул си толкова много проповеди, трябва да си доста наясно какво е в ума ти и да различаваш правилното от грешното. Ключът е, че ти трябва да се опълчиш срещу плътта си и да не се водиш от нея. Тогава какво трябва да правиш? (Да се покоря.) Ами ако не можеш да се покориш веднага? Ами ако още искаш да спориш, да проучваш внимателно и да анализираш? Тогава трябва да позволиш на амбициите си да се охладят и да се уталожат и в същото време да дойдеш пред Бог и да се молиш или да разговаряш с братята и сестрите. Ще трябва също да се разкриеш и да се разголиш, и да разнищиш ситуацията, като използваш истината, и след един или два дни състоянието ти ще е много по-добро. Това е делото на Светия Дух. Да се избавиш от собствените си планове означава от една страна да можеш да се опълчиш срещу погрешните си мисли и идеи, да се откажеш от тях и да ги поправиш. От друга страна, ако нечии амбиции и желания са необикновено силни и той иска да действа според тях и не може да промени посоката си, макар да знае, че да действа така не е в съгласие с истината и не е правилният път, тогава това изисква молитва. Той трябва да се моли пламенно, за да охлади амбициите си. Например може би има нещо, което искаш да направиш, и когато това желание е най-силно, усещаш, че е абсолютно необходимо да го направиш, сякаш не можеш да живееш, без да го направиш. Но след като изчакаш два или три дни, ще видиш, че предишното отношение е безсрамно, неразумно и безсъвестно. Това означава, че си извършил обрат. Как стана това? Стана чрез молитва и с просветлението и укора на Светия Дух, който ти предостави някои прозрения или чувства и те ти помогнаха да погледнеш проблема от различен ъгъл. Внезапно осъзнаваш, че това, което си виждал като подходящо и си се чувствал неспокоен, че не го вършиш, е погрешно и че да го направиш, би означавало съвестта ти да те упреква. Това показва промяна на състоянието, което в резултат води до промяна в ума. Ако някой поправи погрешното си състояние, това доказва, че за този човек все още има надежда. Означава, че той е човек, който се стреми към истината и получава Божията защита. Но ако той никога не поправя погрешното си състояние и упорства, дори да знае, че това, което прави, е грешно, и не слуша съветите на никого, тогава той не е човек, който се стреми към истината, и няма да получи Божието дисциплиниране или да придобие делото на Светия Дух. Независимо с какво се сблъсква някой, който се стреми към истината, ако не може да види смисъла в него, той трябва само да се моли ден или два, да чете Божиите слова, да слуша проповеди или да участва в общения — независимо от това какъв метод използва, той постепенно ще започне да разбира ситуацията и ще може да намери правилния път за практикуване. Това показва, че този човек е придобил делото на Светия Дух и е воден от Него. Резултатите са отчетливи и принципите, според които този човек върши нещата, също ще претърпят промяна. Ако ти никога не се променяш, има проблем със стремежа и отношението ти. Ако промениш начина, по който възприемаш нещата, ще откриеш, че е доста лесно да практикуваш истината. Например когато виждаш вкусна храна, но тя не е такава, каквато ти харесваш, или не искаш да ядеш в момента, лесно ли е да се въздържиш да я изядеш? (Да.) А ако наистина искаш да я изядеш, но не ти е позволено, лесно ли ще е да го приемеш? (Не.) Ти трябва да се опълчваш срещу това. Да се опълчиш срещу апетита си, срещу желанието си. Ако казваш: „Обичам да ям тази храна и съм твърдо решен да я изям. Кой ще ми каже, че не трябва?“ и настоятелно спориш и действаш упорито, тогава ти няма да можеш да се избавиш, няма да можеш да се опълчиш срещу апетита си. Тогава как можеш да се опълчиш срещу него? Първо трябва да се успокоиш и тихо да размишляваш пред Бог. После прочети някои от Божиите слова по темата и ги премисли внимателно. „Как мога да съм толкова алчен? Не е ли безсрамно от моя страна толкова да държа да изям това? Какво изобщо ще придобия, като изям тази храна? Просто се държа своенравно, нали?“. Да си твърдо решен да ядеш — що за нрав е това? Той включва своенравие и непреклонност, както и безапелационност и неразумност. Това е покварен нрав. Това е нравът, който те кара да бъдеш безапелационен, предизвикателен и неспособен да се покориш. Ако мислиш върху това, ще осъзнаеш, че твоят покварен нрав е доста сериозен и е твърде възможно да те накара да се бунтуваш срещу Бог и да Му се противопоставяш. Ако вършиш зло, последствията ще са невъобразими. Ако можеш да се самоанализираш по този начин, сърцето ти естествено ще се проясни и ти лесно ще схванеш същността на проблема. В този момент, когато отново се молиш на Бог, нагласата ти също ще е нормална и ефектът ще е различен. Не е ли това състояние доста по-различно от първоначалното състояние на непокорство? Какво ще си мислиш на този етап? Ти ще можеш да разпознаеш колко непримирим и своенравен си бил. Ще почувстваш, че си бил безсрамен и непотребен. Това разбиране за теб самия ще е по-точно и ти ще се заемеш по-разумно с практиката. Чувал съм някои хора често да казват: „Как съм могъл да постъпвам толкова глупаво преди? Как съм могъл да кажа толкова идиотски неща? Защо бях толкова непокорен? Защо не разбирах повече?“. Когато някой казва тези неща, това е доказателство, че той наистина се е променил и е израснал. Следователно, ако просто не можеш да приложиш истината на практика за известно време, това не означава, че няма да можеш да го правиш през целия си живот. Какво имам предвид с това? Независимо дали някой е измамен, своенравен, непримирим или надменен, ако не се промени за кратко време, това не означава, че не може да се промени изобщо. Промяната в нрава понякога изисква време, понякога изисква подходящите условия или Божието правосъдие и наказание. Ти обаче може да кажеш: „Аз съм си такъв. Предавам се. Вече не ме е грижа“. И това е опасно. По този начин не Бог те отстранява, а ти сам се отстраняваш. Ти не избираш пътя на стремеж към истината, а пътя на себеизоставянето. Това е предателство към Бог и като правиш това, завинаги ще загубиш възможността да получиш спасение. Ако някой иска да постигне истината, ако иска живот нравът му да се промени, той трябва да чете често Божиите слова. В Божиите слова той трябва да изследва и да се самоанализира по всяко време и в различни аспекти, за да преодолее постепенно покварения си нрав, намерения и нечистоти. Това е начинът, по който хората трябва да сътрудничат, но той също изисква и Божието дело. Бог подрежда различни условия и извършва делото Си в теб според Своето време. От една страна, Той разкрива твоя покварен нрав, позволява ти да разбираш и да размишляваш. От друга, делото на Светия Дух поправя състоянието ти. Независимо дали става дума за покварен нрав или потиснати, негативни емоции, винаги има процес на поправяне и разкаяние. Ако по време на този процес ти се молиш на Бог и търсиш истината, негативното ти състояние ще бъде поправено и ти ще можеш да изпълняваш дълга си нормално. Ако не се промениш дори след като са ти били дадени няколко възможности да се покаеш, а вместо това се придържаш към старите си навици и запазваш своеволния си, непримирим нрав, тогава не си човек, който се стреми към истината. Хората, които не се стремят към истината, са проблемни и не могат да постигнат спасение. Оцени себе си: когато се сблъскаш с тези проблеми, колко можеш да се промениш? Обърнал ли си нещата, разкаял ли си се? Ако си обърнал нещата и си се разкаял, има надежда да получиш спасение. Но ако никога не променяш нищо, няма да има такава надежда.

Някои хора не изпълняват дълга си правилно, те са винаги нехайни, създават прекъсвания или смущения и в крайна сметка ги заменят. Те обаче не са отлъчени от църквата, което означава, че им се дава възможност да се покаят. Всеки има покварен нрав и всеки има моменти, когато е объркан или смутен, моменти, когато духовният му ръст е малък. Дава ти се възможност, с цел да можеш да промениш всичко това. И как можеш да го промениш? Трябва да се самоанализираш и да опознаеш предишните си грешки. Не си търси извинения и не започвай да разпространяваш представи. Ако разбираш погрешно Бог и безгрижно предаваш тези недоразумения на другите, така че и те да преиначават Бог с теб, и ако имаш представи и ги разпространяваш наоколо, така че всеки да има представи заедно с теб и да се опитва да спори с Бог заедно с теб, не е ли това подстрекателство? Не е ли това противопоставяне на Бог? И може ли от противопоставянето на Бог да произлезе нещо хубаво? Можеш ли все още да бъдеш спасен? Ти се надяваш, че Бог ще те спаси и все пак отказваш да приемеш делото Му и противодействаш и се противопоставяш на Бог — дали тогава Бог ще те спаси? Забрави за тези надежди. Когато направи грешка, Бог не те държа отговорен, нито пък те отстрани заради тази едничка грешка. Божият дом ти даде възможност и ти позволи да продължаваш да изпълняваш дълг и да се покаеш, което е възможност, дадена ти от Бог. Ако имаш съвест и разум, трябва да цениш това. Някои хора са винаги нехайни, когато изпълняват дълга си, и тях ги заменят. Други ги преназначават. Означава ли това, че са били отстранени? Бог не е казал това; ти все още имаш възможност. Тогава какво трябва да правиш? Трябва да се самоанализираш и опознаеш, и да постигнеш истинско разкаяние, това е пътят. Някои хора обаче не го правят. Те се съпротивляват и все казват: „Не ми беше позволено да изпълнявам този дълг, защото казах каквото не трябваше и обидих някого“. Те не търсят проблема в себе си, не размишляват, не търсят истината, не се покоряват на подредбите и устройствата на Бог и противодействат на Бог, като разпространяват представи. Не са ли станали Сатана? Когато правиш нещата, които прави Сатана, ти вече не си последовател на Бог. Ти си станал враг на Бог — може ли Бог да спаси врага Си? Не. Бог спасява хората с покварен нрав, истинските хора — не дяволи, не враговете Си. Когато вървиш срещу Бог и се оплакваш от Бог, и преиначаваш Бог, когато осъждаш Бог и разпространяваш представи за Бог, тогава ти си напълно срещу Бог, надигаш глас срещу Бог. Каква роля играеш, като вярваш в Бог, но при това надигаш глас срещу Него? Ти играеш ролята на Сатана. Правили ли сте такова нещо преди? (Да.) И как се чувствахте след това? (Сърцето ми потъмня и състоянието ми се влоши.) Това не е правилният път. Вие всички осъзнавате това, но някои хора нямат никакво осъзнаване. Защо на някои хора им липсва осъзнаване? (Те нямат сърце и дух.) Не са ли онези без сърце и дух също като зверове? Хората, на които им липсва съзнание за съвест, са обречени да не са истински вярващи в Бог. Те са зли хора, които проникват в Божия дом и търсят да се възползват от благословиите Му. Всеки със сърце и дух има осъзнаване. Ако бъде заменен или преназначен, ще може да се самоанализира и да се опознае. Когато види къде е сгрешил, може да се покае и промени. За такъв човек все още има надежда да бъде спасен.

Изпълнението на дълга му е най-голямото и най-ценно нещо в живота на човек. Човек трябва да действа в съответствие с истините принципи и никога да не крои планове в своя полза, защото колкото повече някой крои планове в своя полза, толкова повече се забавя растежът на живота му. Някои хора винаги кроят планове: „Кога ще дойде Божият ден? Още не съм си намерил партньор, кога ще се оженя? Кога ще живея свой живот?“. Във всеки човек има многобройни незначителни тревоги. Когато той има плътско удобство, започва да прави планове за бъдещия си живот, изгледи, съдба и крайна цел. Ако можеш да прозреш всичко това и да се избавиш, ще изпълняваш дълга си все по-добре и по-добре, без да бъдеш възпиран или сдържан. Да предположим например, че те помолят да приготвяш храна или да изпращаш писма до братята и сестрите. Ако можеш да видиш тези прости задачи като твой дълг и да се отнасяш сериозно към тях, да ги изпълняваш според истините принципи, ще можеш да изпълняваш дълга си все по-добре — това е да изпълняваш дълга си съгласно критериите. Да стоиш на правилното си място и да изпълняваш добре дълга си е едната страна. Другата е, че трябва също да знаеш как да изпълняваш дълга си и кои принципи да следваш. След като схванеш това и ако съблюдаваш тези принципи в ежедневните си задачи, както и когато ти е даден дълг или в процеса на изпълнението му, ти ще претърпиш вътрешна трансформация, без дори да го осъзнаеш. Това е като да взимаш лекарство, когато си болен. Някои хора казват: „Как така не се чувствам много по-добре, като взимам лекарството вече два дни?“. Закъде бързате? Болестта не се е появила за няколко дни и не може да се излекува за няколко дни. Изисква се време. Някои хора казват: „Практикувам истината и действам според принципите от дълго време, защо не съм получил Божиите благословии? Защо не се усещам изпълнен със Светия Дух?“. Не можеш да се уповаваш на чувствата за това. Тогава как ще знаеш, че тези промени са се случили? Ще знаеш, когато след като ти се случи нещо, ти става все по-лесно и по-лесно да се покориш. Първоначално се изискват усилия да се покориш. Винаги се обясняваш, проучваш внимателно и анализираш, искаш да предизвикваш и да се противопоставяш и трябва да упражняваш самовъздържане. Сега обаче не трябва да се въздържаш. Когато ти се случи нещо, не го проучваш внимателно. Когато имаш някакви представи или идеи, се молиш и четеш Божиите слова, за да ги прогониш и да се избавиш. Преодоляваш проблемите си по-бързо и лесно. Това доказва, че разбираш истината и си се променил. Първоначално това е промяна в поведението, но постепенно става промяна в живота и нрава. Става все по-лесно и по-лесно да се покориш на Божиите устройства и подредби. Нещо повече, намеренията, замислите и плановете ти стават все по-малко и по-малко и постепенно намаляват. Ако обаче те не намалеят, а вместо това се увеличат, тогава има проблем. Това доказва, че през този период ти не си се стремил към истината, а просто си полагал усилия. Онези, които не се стремят към истината, чувстват, че колкото повече усилия влагат, толкова повече заслуги ще спечелят и толкова по-голям венец ще получат в бъдеще. Те несъзнателно следват пътя на Павел. Онези, които не се стремят към истината, винаги са загрижени за размера на венеца или ореола над главата си. Постоянното съсредоточаване върху тези неща води до желание за бърз успех и незабавни ползи. Тези хора винаги искат да положат повече усилия, като мислят, че колкото повече го правят, толкова повече благословии ще получат, че големите усилия ще им донесат големи благословии и че като изпълняват голям дълг, ще натрупат големи заслуги и награди. Могат ли те да изпълняват добре дълга си, ако винаги са съсредоточени върху това? Онези, които не приемат истината, не могат да изпълнят дълга си.

Има показатели за постигане на житейски растеж чрез стремежа към истината. Ти можеш да го почувстваш и в сърцето си. Човешките мисли и възгледи претърпяват някои промени, след като хората преживеят период на кастрене. Например ти може да кажеш: „Вече не ме е грижа за личните придобивки и загуби. Дали Бог ще ми даде награди, сега не изглежда важно и дали ще получа благословии накрая, също не изглежда да е от особено значение. Тези грижи вече нямат място в сърцето ми. Ако Бог сега каже, че няма да ме благослови, че иска да ме облагороди, да ме лиши от нещо, аз изглежда съм готов да се покоря. В сърцето ми ще има малко тъга, но ще има и малко покорство“. Какво доказва това? Сега ти имаш до известна степен богобоязливо сърце, отървал си се от доста голяма част от покварения си нрав и наистина си се променил. Например ако в миналото си бил избран да изпълняваш дълг, който изисква известно физическо страдание, ти може да си плакал за това две нощи. Но сега можеш да се покориш, след като пролееш само няколко сълзи. Станало е по-лесно да се покориш и ти вече не се страхуваш от трудностите. Как се случи това покоряване? Случи се в резултат от установяването на нормална връзка с Бог и постепенното приемане да бъдеш кастрен от Бог, както и от приемането на Неговите устройства и подредби. След постигането на този резултат твоите субективни желания, планове, намерения и амбиции стават по-малко очевидни и ти спираш да взимаш под внимание личните придобивки и загуби. В миналото правеше тези неща свой втори, трети или четвърти приоритет, но те вече не са важни. Ти не се съобразяваш с нито едно от тях. Желанието ти да се покориш на Бог е станало по-силно и постепенно ти можеш да кажеш: „Съгласен съм, каквото и да ми дава Бог и каквото и да иска да ми вземе“, без това да са празни думи. Точно както Йов каза: „Йехова ми даде, Йехова ми взе, благословено да е името на Йехова“, и ти можеш да кажеш същото. Имаш ли обаче духовния ръст на Йов? (Не.) Би ли посмял да се молиш на Бог да те изпита, както изпита Йов? Не би посмял, ти нямаш вярата и духовния ръст за това. Когато си представиш Йов, покрит с язви, да ги чеше с чирепче, усещаш страх и потрепваш, като си мислиш: „Колко болезнено трябва да е било. Надявам се, че никога няма да ми се случи. Не бих могъл да го понеса. Нямам такава вяра“. Не е ли така? Тогава не се нагърбвай с онова, което нямаш вярата да осъществиш. Не бъди нетърпелив за резултати и не мисли, че имаш духовен ръст. Нека краката ти да те носят със стабилни стъпки, научи се да оставяш нещата да се развиват естествено и задълбочавай преживяването си малко по малко. Когато наистина разбираш истината, ще можеш ясно да възприемеш покварените неща, които съществуват в теб, и лесно ще се избавиш от личните си мисли, замисли, планове и намерения. Твоята връзка с Бог ще става все по-нормална. Нормалността на връзката ти с Него зависи предимно от това дали можеш да практикуваш истината, за да постигнеш покорство пред Бог. Колкото до покорството, това означава пряко и пълно подчинение, приемане и практика, без каквото и да е внимателно проучване или заяждане. Внимателното проучване не е подчинение. Ами заяждането? Още по-малко. Ако казваш: „Бог иска от мен да го направя по този начин, но аз въпреки това ще го направя по моя начин“, това добре ли е? (Не.) По-лошо е от недобре, това не е покорство. Ти трябва да познаваш практическите проявления на покорството и ако не можеш да ги постигнеш, тогава не казвай, че си човек, който се покоряван на Бог. Вместо това говори според нивото, което си постигнал. Изричай обективни факти. Не преувеличавай и в никакъв случай не лъжи. Ако не можеш да разбереш нещо, просто заяви, че не го разбираш, и после търси истината, за да го проумееш. Винаги ще имаш време да говориш за това по-късно. Някои хора очевидно не могат да постигнат това и въпреки всичко се хвалят, като твърдят, че са се покорили на Бог. Не е ли това надменно и неразумно? Това е нещо, което обичат да казват онези, които не се стремят към истината и не разбират истината. Когато видят някого, който се е отрекъл от семейството си и работата си, за да изпълнява дълга си, те казват: „Виж колко много този човек обича Бог“. Това са думи на глупак, на тях напълно им липсва всякакво разбиране за истината. Сега смеете ли да обявите, че сте хора, които обичат Бог и Му се покоряват? (Не.) Значи имате някакъв разум за себе си. Надменните, неразумни глупаци винаги казват, че обичат Бог и Му се покоряват, и когато направят дори най-малка саможертва или изтърпят дребна трудност, мислят: „Награди ли ме Бог? Благословено ли беше семейството ми? Ще отидат ли децата ми в колежа, който искат? Има ли надежда съпругът ми да получи повишение на позицията и заплатата? Спечелила ли съм нещо от дълга, който изпълнявах последните две години? Благословена ли съм? Ще придобия ли венец?“. Винаги да планираш тези неща — дали това е проявление на стремежа към истината? (Не.) Какво е вашето разбиране за стремежа към истината тогава? (За да се стремим към истината, трябва да разпознаваме покварения си нрав, да се стремим към промяна в нрава и да живеем като истински хора.) Всъщност вие не трябва да оценявате нищо друго и не е нужно да е толкова сложно. Просто наблюдавайте дали, докато изпълнявахте дълга си, имахте някакво покорство и преданост, дали го изпълнявахте с цялото си сърце и сила и дали действахте според истините принципи. Тези критерии могат ясно да определят дали си човек, който се стреми към истината. Ако някой влага големи усилия в изпълнението на дълга си, но се отвращава и се съпротивлява да практикува истината, тогава той не е човек, който се стреми към истината. Някои хора постоянно говорят за всички неща, които правят за църквата, за това колко големи са били приносите им към Божия дом. Те все още говорят за тези неща даже след като са вярвали в Бог известен брой години — дали това е човек, който се стреми към истината? (Не.) Такива хора са жалки! Техният духовен ръст е миниатюрен и те никога не израстват. Те нямат никакъв живот. Защо хора без живот все пак полагат толкова големи усилия? (За да получат благословии.) Правилно. Те се ръководят от личните си амбиции и желания. Ако не се стремят към истината, те никога не могат да се избавят от тези неща. Виждаш ли, те също посещават проповедите и слушат другите да разговарят за истината на сбирките, тогава защо не могат да разберат? Ден след ден те размишляват пред себе си: „Как мога да слушам повече, да чета повече, да помня повече и после да говоря повече, когато работя? Така ще съм извършил добри дела и мога да бъда запомнен от Бог и да получа благословии“. В крайна сметка всичко се прави за получаване на благословии. И този човек вярва, че получаването на благословии ще е оправдано. След като човек, който се стреми към истината, разбере и постигне истината, той повече не се стреми към благословии. Той вярва, че е неразумно да прави това. Какви благословии можеш да получиш, ако поквареният ти нрав не се е променил изобщо и нямаш никакво покорство пред Бог? Кой би ти дал благословии? Как се появяват благословиите? (Бог ги дарява.) И ако Той не ти ги даде, можеш ли да ги грабнеш сам от Него? (Не.) Някои хора дори искат да ги получат насила, не е ли това идиотско? Повечето хора вярват, че са доста умни, но не желаят да търсят повече истината в изпълнението на дълга си и да действат според принципите. Как могат да получат Божиите благословии така? Те са твърде умни и това е проблем за тях!

28 август, 2018 г.