Човекът донякъде разбира днешното дело, както и бъдещото дело, но не знае какво ще бъде крайното назначение на човечеството. Бидейки създание, човекът трябва да изпълнява своя дълг на създание — да следва Бог във всичко, което Той върши. Трябва да действате по начина, по който ви кажа. Ти не можеш да управляваш нещата сам и нямаш власт над себе си. Всичко трябва да бъде оставено на Божията милост и всичко се намира в Неговите ръце. Ако Божието дело предоставяше на човека прекрасно крайно назначение, преди да му е дошло времето, и ако Бог използваше това, за да примами човека и да го накара да Го следва — ако Той беше сключил сделка с човека — то това нямаше да е завоевание, нито пък дело за живота на човека. Ако Бог използваше крайното назначение на човека, за да го контролира и да спечели сърцето му, то така Той нямаше да усъвършенства човека, нито щеше да може да го спечели, а щеше да използва назначението му, за да го контролира. Човекът не се интересува от нищо друго толкова, колкото от бъдещия си край, от окончателното си назначение и от това дали има нещо добро, на което да се надява. Ако по време на делото на завоюването на човека беше дадена красива надежда и ако преди завоюването на човека беше дадено подходящо назначение, към което да се стреми, то тогава не само че завоюването на човека нямаше да постигне своя ефект, но това щеше да повлияе и на ефекта от самото дело на завоюването. Иначе казано, делото на завоюването постига своя ефект, като лишава човека от неговата съдба и перспективи, и осъжда и порицава непокорния му нрав. То не се постига чрез сключване на сделка с човека, тоест чрез даване на благословии и благодат на човека, а по-скоро чрез разкриване на предаността на човека посредством отнемане на „свободата“ му и изкореняване на изгледите му за бъдещето. Това е същността на делото на завоюването. Ако в самото начало на човека беше дадена красива надежда, а делото на порицанието и осъждането се извършваше след това, тогава човекът щеше да приеме това порицание и осъждане въз основа на това, че има изгледи за бъдещето и в крайна сметка нямаше да се постигне безусловно послушание и поклонение пред Създателя от всички Негови създания. Щеше да има само сляпо, невежо послушание или пък човекът сляпо щеше да предявява искания към Бог и щеше да бъде невъзможно да се завоюва напълно човешкото сърце. Следователно би било невъзможно едно такова дело на завоюване да спечели човека или, нещо повече, да свидетелства за Бог. Такива създания не биха били в състояние да изпълняват своя дълг и само биха сключвали сделки с Бог. Това не би било завоюване, а милост и благословение. Най-големият проблем на човека е, че той не мисли за нищо друго освен за своята участ и изгледи за бъдещето и ги идолизира. Човек се стреми към Бог заради участта и изгледите си за бъдещето. Той не се покланя на Бог заради любовта си към Него. И така, при завоюването на човека трябва да се преодолеят неговият егоизъм, алчност и нещата, които най-много пречат на поклонението му пред Бог, и по този начин да бъдат премахнати. По този начин ще бъде постигната целта на завоюването на човека. В резултат на това в първите етапи от завоюването на човека е необходимо да се изчистят най-яростните му амбиции и най-пагубните му слабости и чрез това да се разкрие любовта му към Бог, да се променят познанията му за човешкото битие, представата му за Бог и смисълът на неговото съществуване. По този начин любовта на човека към Бог се пречиства, тоест сърцето на човека се завоюва. Но в Своето отношение към всички създания Бог не завоюва заради самото завоюване, а по-скоро, за да спечели човека, заради собствената Си слава и за да възстанови най-ранното, изначално подобие на човека. Ако Той завоюваше само заради самото завоюване, то значението на делото на завоюването на човека щеше да се обезсмисли. С други думи, ако след като завоюва човека, Бог не поеме отговорност за него и не обръща внимание на живота или смъртта на човека, то това не би било управление на човечеството, нито пък завоюването на човека би било заради неговото спасение. Единствено спечелването на човека след неговото завоюване и окончателното му попадане в едно прекрасно назначение е в основата на цялото дело на спасението и само така може да се постигне целта на спасението на човека. С други думи, попадането на човека в прекрасното крайно назначение и навлизането му в покой са единствените представи за бъдещето, които трябва да имат всички създания, и делото, което трябва да бъде извършено от Създателя. Ако човекът трябваше да свърши това дело, то щеше да е твърде ограничено: би могло да отведе човека до определена точка, но не и до вечното му назначение. Човекът не е в състояние да решава съдбата си, нито пък още повече е в състояние да подсигури своите перспективи и бъдещото си назначение. Делото, което Бог върши, обаче е различно. Тъй като Той създаде човека, Той го води; тъй като Той спасява човека, Той ще го спаси напълно и ще го спечели напълно; тъй като Той води човека, Той ще го отведе до правилното му назначение; и тъй като Той създаде човека и го управлява, Той трябва да поеме отговорността за неговата съдба и изгледите за бъдещето му. Именно това е делото, което Създателят извършва. Макар че делото на завоюването се постига чрез пречистване на човека от собствените му изгледи за бъдещето, в крайна сметка човекът трябва да бъде доведен до правилното назначение, приготвено за него от Бог. Именно понеже Бог оформя човека, човекът има назначение и съдбата му е подсигурена. Тук подходящото назначение, за което се говори, не са пречистените в минали времена човешки надежди и перспективи; това са две различни неща. Онова, на което човекът се надява и към което се стреми, са копнежите, произтичащи от преследването на екстравагантните желания на плътта, а не полагащото се на човека назначение. Това, което междувременно Бог е приготвил за човека, са благословиите и обещанията, които му се полагат след очистването му, които Бог е приготвил за човека след сътворяването на света и които не са опетнени от изборите, представите, въображението или плътта на човека. Това назначение не е подготвено за един конкретен човек, а е мястото за покой на цялото човечество. И така, това е най-подходящото назначение за човечеството.

Създателят възнамерява да организира всички сътворени същества. Не бива да пренебрегваш или да не се подчиняваш на нищо от това, което Той върши, нито да се бунтуваш срещу Него. Когато делото, което Той върши, в крайна сметка постигне Неговите цели, Той ще спечели слава. Защо днес не се казва, че ти си потомък на Моав или потомък на големия червен змей? Защо не се говори за избран народ, а само за сътворени същества? Сътворено същество — това е първоначалното название на човека и неговата присъща идентичност. Имената се променят, само защото епохите и етапите на делото са различни; всъщност човекът е обикновено създание. Всички създания, независимо дали са най-святите или най-порочните, трябва да изпълняват дълга си на сътворено същество. Когато Бог извършва делото на завоюването, Той не те контролира, като използва твоите изгледи за бъдещето, участ или назначение. Това в общи линии е ненужно. Целта на делото на завоюването е човекът да бъде накаран да изпълнява своя дълг на сътворено същество, да се покланя на Създателя, и едва тогава той ще може да навлезе в прекрасното си назначение. Съдбата на човека е в Божиите ръце. Ти не си способен да се контролираш: въпреки постоянното суетене и грижа за себе си, човекът остава неспособен да се контролира. Ако ти знаеше какво те очаква в бъдеще, ако можеше да контролираш собствената си съдба, щеше ли още да си сътворено същество? Накратко, независимо от начина, по който Бог действа, всичко, което върши, е заради човека. Да вземем за пример небето и земята и всички неща, които Бог е създал, за да служат на човека: луната, слънцето и звездите, които е създал за човека, животните и растенията, пролетта, лятото, есента и зимата и т.н. — всички те са създадени, за да може човекът да съществува. Така че, независимо от това как Бог порицава и осъжда човека, всичко е заради спасението му. Въпреки че Бог премахва плътските надежди на човека, това е в името на неговото пречистване, а пречистването на човека се извършва в името на неговото оцеляване. Назначението на човека е в ръцете на Създателя, така че как човекът би могъл да има контрол над себе си?

След като делото на завоюването бъде завършено, човекът ще се пренесе в един прекрасен свят. Разбира се, този живот все още ще е на земята, но той ще бъде напълно различен от сегашния живот на човека. Това ще бъде животът на човечеството, след като цялото човечество бъде завоювано, ще бъде едно ново начало за човека на земята и такъв живот ще бъде доказателство, че човечеството е навлязло в един нов и красив свят. Това ще бъде началото на живота на човека и Бог на земята. Предпоставка за такъв красив живот трябва да бъде това, че след пречистването и завоюването на човека, той ще се подчини на Създателя. По този начин делото на завоюването е последният етап от Божието дело, преди човечеството да навлезе в красивото назначение. Такъв е бъдещият живот на човека на земята, най-красивият живот на земята, такъв, за който човекът копнее, такъв, какъвто човекът никога не е достигал в историята на света. Той е крайният резултат от шестхилядолетното дело на управлението, това, за което човечеството най-много копнее, и също така е Божието обещание към човека. Но това обещание не може да бъде изпълнено за един миг: човекът ще навлезе в своето бъдещо предназначение едва когато делото на последните дни бъде завършено и когато той бъде напълно завоюван, тоест когато Сатана бъде напълно победен. След като човекът бъде облагороден, той няма да има греховна природа, защото Бог ще е победил Сатана, което означава, че няма да има посегателства от враждебни сили и няма да съществуват никакви враждебни сили, които да могат да атакуват плътта на човека. По този начин човекът ще стане свободен и свят — той ще навлезе във вечността. Само ако враждебните сили на злото са вързани, човекът ще бъде свободен, където и да отиде, и така няма да се бунтува или съпротивлява. Трябва само Сатана да бъде окован и всичко с човека ще бъде наред. Сегашната ситуация се дължи на това, че Сатана продължава да сее беди по цялата земя и че цялостното дело на Божието управление все още не е приключило. След като Сатана бъде победен, човекът ще има пълна свобода. Когато човекът спечели Бог и излезе от властта на Сатана, той ще види Слънцето на праведността. Ще бъде възвърнат животът, предназначен за нормалния човек. Всичко, което нормалният човек трябва да притежава, като например способността да различава доброто от злото, разбирането как да яде и как да се облича, способността да живее нормално — всичко това ще бъде възвърнато. Ако Ева не беше изкушена от змията, човекът щеше да има такъв нормален живот още от самото начало след сътворението си. Той щеше да се храни, да се облича и да води нормален човешки живот на земята. Но след като човекът беше покварен, този живот се превърна в недостижима илюзия и дори днес човек не смее да си представи такова нещо. Всъщност този красив живот, за който човекът копнее, е необходимост. Ако човекът нямаше такава крайна цел, неговият покварен живот на земята нямаше да има край, а ако нямаше такъв красив живот, съдбата на Сатана също нямаше да приключи, нито неговата епоха на властване над земята. Човекът трябва да достигне до свят, недостъпен за силите на тъмнината, и когато го направи, това ще бъде доказателство за поражението на Сатана. По този начин, когато вече го няма безредието на Сатана, самият Бог ще контролира човечеството, ще владее и контролира целия човешки живот. Само тогава Сатана ще бъде наистина победен. Човешкият живот днес е пълен с мръсотия; той все още е живот на страдания и нещастия. Това не може да се нарече поражение на Сатана. Човекът все още не се е измъкнал от морето от страдания, нито от трудностите на човешкото битие или от влиянието на Сатана, и познанието му за Бог все още е безкрайно малко. Всички трудности на човека са причинени от Сатана. Сатана донесе страданието в човешкото битие и само след като Сатана бъде окован, човекът ще може да се отърве напълно от морето от нещастия. И все пак оковаването на Сатана се постига благодарение на завоюването и спечелването на човешкото сърце, а човекът става трофей в битката със Сатана.

В днешно време стремежът на човека да стане победител и да бъде направен съвършен е това, което той преследва, преди да има нормален човешки живот на земята, и това са целите, към които се стреми, преди Сатана да бъде окован. По същество стремежът на човека да стане победител и да бъде направен съвършен или да бъде използван за велика цел е стремеж да се избави от влиянието на Сатана: човек се стреми да стане победител, но крайният резултат ще бъде избавлението му от влиянието на Сатана. Само чрез избавление от влиянието на Сатана човек ще може да води нормален човешки живот на земята — живот на поклонение пред Бог. Днес стремежът на човека да стане победител и да бъде направен съвършен е това, което той преследва, преди да води нормален човешки живот на земята. Той се стреми към това най-вече заради пречистването и прилагането на истината на практика, както и заради поклонението пред Създателя. Ако човек има нормален човешки живот на земята, живот без трудности и изпитания, той няма да се стреми да стане победител. „Да стане победител“ и „да бъде направен съвършен“ са целите, които Бог поставя на човека, и чрез преследването на тези цели Той го насърчава да прилага истината на практика и да води смислен живот. Целта е човекът да стане пълноценен и да бъде спечелен, а стремежът на човека да стане победител и да бъде направен съвършен е само средство за постигане на тази цел. Ако в бъдеще човекът навлезе в прекрасното си назначение, няма да се споменава дали е станал победител или е направен съвършен; там всяко сътворено същество само ще изпълнява дълга си. Днес човекът бива принуден да се стреми към тези неща, просто за да се определят целите му, за да може стремежът му да бъде по-целенасочен и практичен. В противен случай човек би живял в неясна абстрактност и би се стремил да навлезе във вечния живот, а ако е така, няма ли човекът да бъде още по-жалък? Не е ли такъв стремеж без цели и принципи самозаблуда? В крайна сметка такова търсене, разбира се, би се оказало безплодно и накрая човекът би останал под властта на Сатана, неспособен да се освободи от него. Защо тогава трябва да се подлага на такова безцелно търсене? След като навлезе във вечното си назначение, човекът ще се поклони на Създателя и понеже е намерил спасение и е навлязъл във вечността, той няма да преследва никакви цели и освен това няма да има нужда да се притеснява, че Сатана го е обсадил. По това време човекът ще знае мястото си и ще изпълнява дълга си; всеки, дори и да не е бил порицан или осъден, ще изпълнява дълга си. Тогава човекът ще бъде създание както по идентичност, така и по статус. Вече няма да има разделение на висши и нисши; всеки човек просто ще изпълнява различна функция. При все това човекът все още ще живее в подредено и пригодено за човечеството назначение; той ще изпълнява дълга си заради почитането на Създателя и именно това човечество ще стане човечеството на вечността. Тогава човекът ще е спечелил живот, озарен от Бог, живот под Божия покров и закрила, живот заедно с Бог. Човечеството ще води нормален живот на земята и всички хора ще поемат по правилния път. Шестхилядолетният план за управление ще доведе до пълното поражение на Сатана, което означава, че Бог ще е възстановил първоначалния образ на човека от сътворението му и така ще се изпълни първоначалното намерение на Бог. В началото, още преди човечеството да бъде покварено от Сатана, то е водило нормален живот на земята. По-късно, когато Сатана покварява човечеството, то губи нормалния си живот и от този момент започва делото на Божието управление и борбата със Сатана за възстановяване на нормалния живот на човечеството. Едва когато шестхилядолетното дело на Божието управление приключи, ще започне официално животът на цялото човечество на земята. Едва тогава човекът ще има прекрасен живот и Бог ще възстанови целта Си, с която първоначално е създал човека, както и първоначалното му подобие. Така, след като придобие нормален живот на земята, човекът няма да се стреми да бъде победител или да бъде направен съвършен, защото ще бъде свят. „Победителите“ и „усъвършенстването“, за които говорят хората, са цели, дадени на човека за периода на борбата между Бог и Сатана, и съществуват единствено защото човекът е бил покварен. Сатана ще бъде победен именно като ти се предостави цел и бъдеш подтикнат да се стремиш към нея. От теб се иска да станеш победител или да бъдеш направен съвършен, или да бъдеш използван, а това изисква да свидетелстваш и по този начин да засрамиш Сатана. В крайна сметка човекът ще води нормален човешки живот на земята и ще бъде свят. Когато това се случи, хората ще се стремят ли още да станат победители? Нима всички те не са създания на сътворението? Когато се говори за това да си победител и да си усъвършенстван, тези думи са насочени срещу Сатана и срещу човешката нечистота. Думата „победител“ не предполага ли победа над Сатана и вражеските сили? Когато казваш, че си бил направен съвършен, какво в теб е било направено съвършено? Не означава ли това, че си се отървал от покварения си сатанински нрав, за да постигнеш върховна любов към Бог? Такива неща се казват във връзка с мръсотията в човека и във връзка със Сатана. Те не се казват във връзка с Бог.

Ако сега не се стремиш да станеш победител и да бъдеш усъвършенстван, то за в бъдеще, когато човечеството ще води нормален живот на земята, вече няма да имаш възможност за такъв стремеж. Тогава ще се е разкрил краят на всички видове хора. По това време вече ще е ясно какъв човек си и ако искаш да станеш победител или да бъдеш усъвършенстван, това вече няма да е възможно. Ще се случи само това, че след като бъде разобличен, човек ще бъде наказан за своето непокорство. По това време хората няма да се стремят към по-висока позиция от другите, някои да станат победители, други да бъдат усъвършенствани, трети да са първородни Божии синове или просто Божии синове. Никой няма да се стреми към това. Всички ще бъдат Божии създания, всички ще живеят на земята и всички ще живеят на земята с Бог. Сега е времето на битката между Бог и Сатана, време, когато битката още не е приключила, време, когато човекът все още не е напълно спечелен. Сега е преходен период. И затова от човека се изисква да се стреми да стане или победител, или част от Божия народ. Засега все още има различия в статуса, но ще дойде време, когато такива различия вече няма да съществуват: статусът на победителите ще бъде еднакъв, всички те ще бъдат достойни представители на човечеството и ще живеят на земята при равни условия, т.е. всички ще бъдат достойни създания, и на всички ще бъде дадено едно и също. Тъй като епохите на Божието дело са различни и обектите на Неговото дело също са различни, ако това дело се извършва във вас, тогава имате право да бъдете усъвършенствани и да станете победители. Ако то се извършваше зад граница, тогава хората там щяха да имат право да станат първата завоювана и усъвършенствана група от хора. Понастоящем делото не се извършва зад граница, така че хората в други държави нямат право да бъдат усъвършенствани и да станат победители, нито пък имат възможността да станат първата група. Тъй като обектите на Божието дело са различни, епохата на Божието дело е различна и мащабът му е различен, има първа група, т.е. победителите, и ще има и втора група — тези, които ще бъдат усъвършенствани. След като първата група е била усъвършенствана, тези хора ще се превърнат в образци, така че в бъдеще ще има втора и трета група от онези, които ще бъдат усъвършенствани, но във вечността всички те ще бъдат еднакви и няма да бъдат класифицирани по статус. Просто всички те ще са били усъвършенствани по различно време и няма да има разлика в статуса им. Когато дойде времето, в което всички ще са направени пълноценни и делото по цялата вселена приключи, вече няма да има разлика в положението и всички ще имат един и същ статус. Днес това дело се извършва сред вас, така че вие да станете победители. Ако се извършваше във Великобритания, първата група щеше да е там, точно както първата група ще сте вие. Просто вие сте особено благословени с благодат, защото делото се извършва днес във вас, а ако не се извършваше във вас, щяхте да сте втората група или третата, или четвъртата, или петата. Просто става въпрос за различен ред, по който се извършва делото; наличието на първа и втора група не значи, че едната група стои по-високо или по-ниско от другата, а само показва реда, по който тези хора биват усъвършенствани. Тези думи са отправени към вас днес, но защо не бяхте осведомени за това по-рано? Защото, без да са преминали през определен процес, хората са склонни да изпадат в крайности. Например веднъж Исус каза: „Както си заминах, така и ще дойда“. И днес мнозина се увличат от тези думи и искат да носят само бели дрехи и да чакат да бъдат въздигнати на небето. Така че много неща не бива да се изричат твърде рано; ако се изрекат твърде рано, човек ще бъде склонен към крайности. Духовният ръст на човека е твърде малък и той не е способен да прозре истината в тези думи.