Съществуват четири условия за приемане на Божия съд и наказание: задоволително изпълнение на дълга, да притежаваш нагласа на покорство, да бъдеш относително честен човек и да имаш покайващо се сърце. Запомнете тези четири условия и когато се сблъскате със ситуации, се съпоставяйте с тях. Ако дадена ситуация изисква покорство, тогава практикувайте покорство. Божието слово изисква от хората да имат отношение на покорство. Ако се съпоставиш с Божиите слова и откриеш голямо несъответствие, какво трябва да направиш? Направи това, което ти казва Бог, следвай Божиите слова, без да анализираш или да спориш. Ако се опитваш да спориш, Бог ще се отврати от теб. Какво ще направиш, ако Бог се отврати от теб? Има една коригираща мярка, която незабавно ще доведе до обрат. Не наранявай Божието сърце по незначителен въпрос, а след това не продължавай да нараняваш Божието сърце и да пренебрегваш Бог. Хората са нищо. Ако пренебрегваш Бог, Той няма да те иска повече. Какво ще направиш, ако Бог те пренебрегва и не те иска? Ти казваш: „Ще направя обрат. Боже, не ме изоставяй, не мога да се справя без Теб“. Но само да кажеш това, е безполезно. Бог не се нуждае от твоите сладки приказки. Той ще разгледа какво е твоето отношение, твоето практикуване, пътя, по който ще вървиш след това, и твоето представяне. Не си мисли, че Бог е обикновен човек, когото можеш да трогнеш с няколко сладки приказки. Бог не е такъв, Той гледа твоето отношение. След като си направил обрат, Бог вижда, че си се превърнал от непримирим в покорен човек и можеш да приемеш истината, без да се състезаваш с Бог. Твоята непримиримост е претърпяла промяна, знаеш кой си и признаваш своя Бог. Малко след това Бог ще започне да върши някакво дело върху теб. Някои хора казват: „Не съм почувствал, че Бог възнамерява да направи нещо“. Не разчитай на чувствата си. Точни ли са твоите чувства? Бог е извършил толкова много дела върху теб — почувствал ли си нещо от това? Почувствал ли си кога Бог е бил с разбито сърце? Не си знаел нищо — може би дори си се чувствал щастлив някъде другаде. Затова не тълкувай чувствата на Бог въз основа на своите собствени чувства и не оценявай чувствата на Бог спрямо своите собствени чувства. Това е безполезно. Ако Бог те пренебрегне, а ти не почувстваш нищо и не получиш просветление или признание, какво трябва да направиш? Запомни едно: трябва да продължиш да изпълняваш отговорностите и дълга, които едно сътворено същество трябва да изпълнява, и все така трябва да говориш искрено, както се полага. Не се връщай към предишните си лъжи само защото Бог те пренебрегва или не те иска повече, като говориш сега, както си говорил тогава. Ако го направиш, с теб е напълно свършено. Това е състезаване с Бог и противопоставяне на Бог. Трябва да се придържаш твърдо към дълга си и да се покоряваш, както подобава. Каква е ползата от това? Когато Бог види, че си направил обрат, сърцето Му ще омекне и гневът и яростта Му към теб постепенно ще преминат. Преминаването на Божия гняв не е ли добър знак за теб? Това означава, че е настъпил повратният момент в живота ти. Когато престанеш да живееш въз основа на чувствата си, когато престанеш да се опитваш да наблюдаваш Божието изражение и когато престанеш да поставяш прекомерни искания към Бог да заяви Своята позиция, а вместо това заживееш според словата, изречени от Бог, според дълга и принципите на практикуване, които Бог ти е поверил, и според пътя, който Бог ти е казал да практикуваш и по който да вървиш. Ако живееш според всичко това и независимо от това как Бог се отнася към теб и дали Той ти обръща внимание, продължаваш да правиш това, което се полага — тогава Бог ще те одобри. Защо Бог ще те одобри? Защото независимо от това, какво прави Бог с теб, дали ти обръща внимание, или не, дали ти дава благодат, благословии, озарение, просветление, грижа или закрила, и независимо колко от това чувстваш ти, ти все още можеш да Го следваш докрай. Ти си се придържал стриктно към позицията, която едно сътворено същество трябва да заема без промяна. Ти си приел Божиите слова за цел и посока на твоя живот и си приел Божиите слова за истината и за най-висшите думи на мъдрост в живота си. Каква е същността на такова поведение? Тя се състои в това да признаеш в сърцето си, че Създателят е твоят живот, че Той е твоят Бог. По този начин Бог се уверява отново, а ти се превръщаш в нормален човек, който живее в Божието присъствие. Такъв човек притежава основните условия за промяна на нрава. Въз основа на това може ли разбирането и промените, постигнати от хората, да се считат за промяна на нрава? Те все още не са достатъчни. Следователно ти трябва да имаш признание за идентичността на Създателя, а също и отговорно отношение към собствения си дълг. Освен това трябва да имаш отношение, което да може да приеме истината и да ѝ се покори. След като притежаваш тези качества, Бог ще започне делото на правосъдие и наказание върху теб. Спасяването започва от този момент. Някои хора казват: „Ако притежаваме тези качества, означава ли това, че нравът ни вече се е променил? След като сме се променили толкова много, какво друго остава да съди и наказва Бог?“. Какво съди и наказва Бог? Това е природата същност на хората, която е техният покварен нрав. Ако човек притежава тези четири условия и е способен да ги удовлетвори, кой аспект от покварения му нрав се е променил напълно? Нито един. Има само лека промяна в поведението, но тя не е достатъчна. Не е настъпила коренна промяна. Това означава, че преди Бог да започне Своето дело на правосъдие и наказание върху теб, твоето себепознание винаги е повърхностно и незадълбочено. Делото Му на правосъдие и наказание няма да съответства на твоята покварена същност. Далече е от нея, разликата е доста съществена. Следователно, преди Бог да започне Своето дело на правосъдие и наказание, независимо колко добър, откровен и спазващ правилата си мислиш, че си, или колко покорно отношение си мислиш, че имаш, трябва да знаеш едно нещо: твоят нрав все още не е започнал да се променя официално. Начините ти на практикуване и твоите методи показват само промяна в поведението и представляват основната човешка природа, която човек, който ще бъде спасен от Бог, трябва да притежава. Честност, покорство, способност да се направи обрат, преданост — това са нещата, които трябва да съществуват в човешката природа. Разбира се, това включва и съвестта и разума. Ти трябва да притежаваш тези качества, преди Бог да извърши Своето дело на правосъдие и наказание. Щом човек притежава всички тези четири условия — задоволително изпълнение на дълга, нагласа на покорство, относителна честност и покайващо се сърце — Бог ще започне Своето дело на правосъдие и наказание върху него.

Сега би трябвало вече да имате някаква идея в ума си за начина, по който Бог конкретно извършва делото на правосъдие и наказание върху хората. Например, що се отнася до нечестивостта, хората често изпитват Бог, необяснимо искат да Го проучват внимателно и таят подозрения, съмнения и въпроси относно Божиите слова. Те правят догадки относно истинското отношение на Бог към хората и винаги искат да знаят за него. Не е ли това нечестиво? Знаят ли хората в момента кои техни състояния или модели на поведение показват този вид нрав? Хората не са наясно. По време на периода на съд и наказание Бог ще те накара да проявиш откровеност, да разкриеш себе си и различните си състояния, така че да придобиеш яснота за тях в сърцето си. Разбира се, когато се разкриваш, може да не се чувстваш твърде засрамен. Най-малкото, това ще ти позволи да разбереш защо Бог те съди и наказва. Ще видиш, че Божиите слова на съд и Неговото разобличаване са действителни, което напълно ще те убеди и ще те накара да видиш, че те са точни без изключение. Тогава ще ти стане ясно, че всичко това са неща, които съществуват в самия теб. Те не са просто някакъв вид поведение или моментно разкриване, а самият твой нрав. След това, по време на периода, в който Бог извършва Своето дело на правосъдие и наказание, непрекъснато ще бъдеш разкриван и ще бъдеш кастрен заради твоя покварен нрав, което ще те накара да страдаш и да понесеш облагородяване. Например, да бъдеш подозрителен към Бог е израз на нечестивост. Хората често са подозрителни към Бог, но никога не осъзнават, че това е нечестиво. Този проблем трябва да бъде разрешен. Когато Бог те съди и наказва, ако си подозрителен към Бог, Той ще ти даде да разбереш, че това е нечестиво. Ти живееш в нечестив нрав, като използваш този нечестив нрав, за да се отнасяш към Бог, в когото вярваш, да се състезаваш с твоя Бог и да хвърляш подозрения върху твоя Бог — и сърцето ти ще изпитва агония. Не искаш да правиш това, но не можеш да се спреш. Тъй като имаш този покварен нрав, Бог ще подреди обстоятелствата така, че да те облагороди, като те накара несъзнателно да изоставиш представите и фантазиите си, логическото си мислене и мислите и идеите си. В този момент ще страдаш, това е истинското облагородяване и именно заради този покварен нрав ти биваш облагородяван. Как се случва облагородяването? Ако считаш, че това не е покварен нрав, ако вярваш, че нямаш такива проявления или състояния и че не си такъв човек, ако чувстваш, че този аспект на покварения ти нрав не вирее в теб, когато Бог те съди, ще бъдеш ли облагороден? (Не.) Когато признаеш, че си разкрил покварен нрав, когато знаеш, че Бог те е съдил, и когато можеш да съпоставиш покварения си нрав с Неговия съд, но все още рационализираш и продължаваш да живееш в този покварен нрав и си неспособен да се освободиш — ето така се случва облагородяването. Знаеш че Бог не харесва и ненавижда твоя покварен нрав и че си далече от това да отговаряш на Божиите изисквания. Ясно знаеш, че грешиш и че Бог е прав, но не можеш да приложиш истината на практика, нито можеш да следваш Божия път — в този момент възниква твоята болка. Вие сега изпитвате ли такава болка? (Не.) Тогава най-малкото не сте преживели облагородяване по отношение на покварения си нрав. Изпитвате само известна болка от това, че сте упреквани и дисциплинирани, когато допускате грешки или прегрешения, но това категорично не е облагородяване. Да предположим, че можете да навлезете в такъв живот, да поемете по такъв път и кажете: „Вече не страдам заради обич или статус, а наистина понасям облагородяване. Осъзнах, че наистина не съответствам на Бог, поквареният ми нрав е дълбоко вкоренен и не мога да се отърва от него. Нека Бог ме облагороди и разкрие“. Когато живееш в такова състояние, ти си на път да бъдеш спасен. Като казвате това сега, всички вие можете да копнеете за настъпването на този ден и да го очаквате с нетърпение, но не знам колко от вас могат действително да бъдат достатъчно благословени, за да се радват на такова отношение. Това е изключително добро нещо и огромна благословия. Не е лесно да бъдеш спасен. Ако Създателят наистина те цени, избере те и ти позволи да бъдеш Негов последовател, това е само първата стъпка към спасението. Ако Създателят те цени и казва, че си пригоден да получиш Неговия съд и наказание, това е само втората стъпка. Ако можеш да излезеш от Божия съд и наказание, да достигнеш състояние, в което нравът ти се промени, и да започнеш да съответстваш на Създателя, като поемеш по пътя на това да се боиш от Бог и да отбягваш злото, това е крайният изход. Е, кой от вас ще бъде достатъчно благословен, за да достигне този ден, кой ще бъде благословен да получи такова спасение? Може ли това да се разпознае от външния вид на човека? От заложбите на човека? От нивото на образование? (Не може.) Може ли да се определи въз основа на това какъв дълг изпълнява човек сега? Или от семейството, в което е роден? Нито един от тези фактори не може да го разкрие. Някои хора казват: „Моето семейство вярва в Господ от три поколения. Аз повярвах още в утробата на майка си, така че със сигурност ще бъда спасен“. Това са глупости и невероятно невежество. Бог не разглежда такива неща. Фарисеите са вярвали в Бог в продължение на поколения, а какво е станало с тях сега? Бог дори не ги иска за Свои последователи. Те са напълно отстранени. Нямат отношение към Божието дело на спасението и нямат никакво участие в него.

Въпросът за това дали човек може да приеме Божия съд и наказание е пряко свързан с ключовия въпрос за промяната на нрава. Хората обаче са склонни да таят много представи за Божия съд и наказание. От съществено значение е да се разговаря често за истината според Божиите слова, за да се разрешат тези проблеми. Това е най-необходимото. Защо Бог съди и наказва хората? До каква степен е било покварено човечеството? Какви проблеми целят да разрешат съдът и наказанието и какви резултати постигат? Какви са критериите, които Бог изисква от хората? Ако тези истини не бъдат разбрани, няма да е лесно човек да приеме съда и наказанието. Той лесно ще развива представи за Бог, както и непокорство и съпротива, дори може да хули Бог и да стане враждебен към Него. Как Бог спасява хората? Кой може да приеме Божия съд и наказание? Кой може да поеме по пътя на стремежа към истината и усъвършенстването? Кой ще бъде отстранен от Божието дело на последните дни? Ако има ясно общение за тези истини, няма ли да бъдат преодолени представите на хората за съда и наказанието? Те ще бъдат преодолени поне в общи линии — всички останали проблеми може да бъдат разрешени само чрез лично преживяване. Те ще бъдат преодолени по естествен път, когато истината бъде разбрана. Някои хора казват: „Греховете ни са опростени, тогава защо все още трябва да преживяваме съд и наказание?“. Опрощаването на греховете е Божия благодат. То прави хората пригодни да дойдат пред Бог. Съдът и наказанието обаче имат за цел да спасят напълно хората от греха и от влиянието на Сатана. Двете неща не си противоречат. В Епохата на благодатта Бог дава на хората изкупление и опрощава греховете им. В Епохата на царството Бог съди хората и пречиства покварения им нрав. Това са два етапа на Божието дело. Много нелепи хора в религията винаги таят представи за съда и наказанието. Те твърдо се придържат към фразата „оправдаване чрез вяра, след като греховете са опростени“ и категорично отказват да приемат Божия съд и наказание. Трябва ли да се спори с такива хора? Ако срещнете такива хора и ако те могат да приемат Божиите слова и истината, можете да разговаряте за истината с тях и да им четете Божиите слова. Ако те категорично отказват да приемат истината, няма нужда да се занимавате с тях. Те категорично не са приемници на Божието спасение. Бог спасява само онези, които могат да приемат Неговите слова и истината. Бог категорично няма да спаси онези, които категорично не могат да приемат Божиите слова и истината. Онези, които могат да приемат истината, лесно могат да преодолеят своите представи, независимо колко много са те. Просто трябва да четат повече Божии слова и да търсят повече истината. Хората, които могат да приемат истината, са онези, които имат човешка природа, съвест и разум. Преди да приемат Божия съд и наказание, те ще развият много представи и много неправилни мисли, както и някои негативни състояния. Най-често срещаното негативно състояние е: „Отдадох всичко на Бог и изпълних дълга си. Би трябвало да бъда закрилян и благославян от Бог във всичко. Защо ме сполетяха нещастия?“. Това е най-често срещаното състояние. Има и друг вид състояние: когато човек види, че другите живеят в добри условия и се наслаждават, а самият той живее в трудности и бедност, той се оплаква, че Бог е неправеден. Може дори да се окаже, че когато вижда, че другите постигат по-добри резултати в изпълнението на дълга си, той става завистлив и негативен. Той е негативен и когато семействата на другите са хармонични и сплотени, ако другите имат по-големи заложби от него, ако изпълнението на дълга му е уморително или ако нещо не върви по начина, по който той иска. Казано накратко, при всякакви обстоятелства, които не са съобразени с неговите представи и фантазии, той става негативен. Ако този човек има някакви заложби и може да приеме истината, трябва да му се помогне. Стига да разбере истината, проблемът с неговата негативност може лесно да се разреши. Ако не търси истината, остане негативен и винаги таи представи за Бог, тогава Бог ще го остави настрана и няма да му обръща внимание, защото Светият Дух не върши безполезно дело. Такива хора са твърде своенравни, не приемат истината, винаги таят представи за Бог и винаги имат свои собствени изисквания. Това е лишено от всякакъв смисъл и ги прави донякъде неподвластни на разума. Те могат да разберат истината, но не я приемат. Не прилича ли това на умишлено извършване на престъпления? Затова Бог не им обръща никакво внимание. Някои хора казват: „Често съм негативен, а Бог ме пренебрегва. Това означава, че Бог не ме обича!“. Подобно твърдение е нелепо. Знаеш ли кого обича Бог? Знаеш ли как се проявява Божията любов? Знаеш ли кого Бог не обича и кого дисциплинира? В Божията любов има принципи. Тя не е такава, каквато хората си я представят — постоянно да търпи хората и да проявява милост и благодат към тях, да спасява всички, независимо кои са те, да прощава на всички, каквито и грехове да са извършили, и накрая да въведе в Божието царство всички без изключение. Не са ли това само представи и фантазии на хората? Ако беше така, нямаше да има нужда Бог да върши делото на правосъдието. Има принципи за това как Бог се държи с хората, които често са негативни. Когато хората постоянно са негативни, е налице проблем. Бог е казал толкова много, изразил е толкова много истини и, ако човек наистина вярва в Бог, след като прочете Божиите слова и разбере истината, негативните неща в него ще стават все по-малко. Ако хората винаги са негативни, със сигурност те изобщо не приемат истината и затова, щом се сблъскат с нещо, което е в разрез със собствените им представи, те ще станат негативни. Защо не търсят истината в Божиите слова? Защо не приемат истината? Със сигурност защото таят представи и погрешни разбирания за Бог и освен това никога не търсят истината. И така, Бог ще им обърне ли все пак внимание, когато подхождат към истината по този начин? Такива хора не са ли неподвластни на разума? Какво е отношението на Бог към онези, които са неподвластни на разума? Той ги отхвърля настрана и ги пренебрегва. Вярвай, както си искаш. Дали ще вярваш, или не, зависи от теб. Ако наистина вярваш и се стремиш към истината, тогава ще придобиеш истината. Ако не се стремиш към истината, тогава няма да я получиш. Бог се отнася справедливо към всеки човек. Ако нямаш отношение на приемане на истината, ако нямаш отношение на покорство, ако не се стараеш да изпълниш Божиите изисквания, тогава можеш да вярваш, както си искаш. Освен това, ако предпочиташ по-скоро да си тръгнеш, можеш да го направиш веднага. Ако не искаш да изпълняваш дълга си, Божият дом няма да те принуждава. Можеш да отидеш, където пожелаеш. Бог не призовава такива хора да останат. Това е Неговото отношение. Ти очевидно си сътворено същество, но при все това никога не искаш да бъдеш сътворено същество. Винаги искаш да бъдеш архангелът, който не желае да се покори на Бог, и винаги искаш да бъдеш на равна нога с Бог. Това е нагло противопоставяне на Бог. Това е нещо, което накърнява Божия нрав. Очевидно е, че ти си само един обикновен човек, но винаги искаш специално отношение, да имаш статус и да бъдеш някой, искаш да бъдеш по-добър от другите във всяко отношение, да получаваш големи благословии и да превъзхождаш всички. Това показва липса на разум. Как Бог гледа на хората, които нямат разум? Как Бог ги оценява? Такива хора са неподвластни на разума. Някои хора казват: „Щом Ти казваш, че съм неподвластен на разума, значи няма да полагам повече труд!“. Кой те е молил да полагаш труд? Ако не желаеш да го правиш, Бог няма да те принуждава. Бързо си тръгвай — Божият дом няма да те задържа. Дори да желаеш да полагаш труд, Божият дом има изисквания. Ако положеният от теб труд не отговаря на критериите и изпълнението на дълга ти носи твърде много неприятности на Божия дом, причинява повече вреди, отколкото да носи ползи, Божият дом със сигурност ще те отстрани. Дори ако желаеш да полагаш труд, Божият дом няма да те иска. Ако хората желаят да полагат труд, ако могат да приемат истината и ако могат да приемат да бъдат кастрени, тогава те са пригодни да останат в Божия дом. Ако могат да се стремят към истината, ако могат да приемат Божия съд и наказание и ако могат да бъдат спасени и усъвършенствани, това е огромна благословия. Не си мисли, че Бог те умолява и че Му е необходимо да те съди и наказва. Бог няма да те умолява. Бог спасява и усъвършенства хората избирателно, с конкретна цел и въз основа на принципи. Не всички, които вярват в Бог, могат да постигнат спасение от Него — мнозина са призовани, но малцина са избрани. Трябва да отговаряш на няколко от Божиите критерии — да изпълняваш дълга си задоволително, да имаш нагласа на покорство, да бъдеш относително честен човек и да имаш покайващо се сърце — и едва тогава Бог официално ще започне да те съди и наказва, да те пречиства и усъвършенства. Някои казват: „Да преживееш съд и наказание означава да страдаш!“. Вярно е, че ще страдате, но трябва да сте пригодни за това. Ако не си пригоден, ти дори не си годен да страдаш! Мислиш ли, че Божието дело и Божието усъвършенстване на хората са толкова прости? Тези, които отказват да приемат съда и наказанието или които бягат от съд и наказание, в крайна сметка ще бъдат държани отговорни за действията си. Независимо за кого става въпрос или какво е отношението му към Бог, ако то не е съобразено с това, което Бог изисква, Бог няма да се намеси и ще го остави да си върви по своя път. Божиите слова са още там. Ако можеш да направиш това, което Той ти казва, тогава го направи. Ако искаш да го направиш, тогава го направи. Ако не искаш да го правиш или не можеш да го направиш, Бог няма да те принуди. Мислиш ли, че Бог ще те умолява? Мислиш ли, че Бог ще те дисциплинира? Бъди сигурен, че Бог в никакъв случай няма да го направи. Бог ще каже: „Ако не ти харесва да приемеш истината, ако не ти харесва Божият съд и наказание, тогава добре. Ти вече се наслади на известна благодат, така че бързо се връщай в света, бързо си тръгвай. Няма да те принуждавам. Ти не си пригоден да се наслаждаваш на благословиите на небесното царство и не можеш да ги получиш, дори и да искаш“. Какво означава, че Бог не принуждава хората да приемат Неговия съд и наказание? Това означава, че ако хората не приемат Божия съд и наказание, Бог нито дисциплинира, нито укорява, нито напомня, нито увещава. Няма да има просветление или озарение от Светия Дух. На пръв поглед изглежда, че тези хора живеят в доста удобства. Те не са дисциплинирани за това, че изпълняват нехайно дълга си, нито за негативното си отпускане в работата, нито за това, че съдят небрежно Бог. Дори когато разбират погрешно Бог, оплакват се от Бог и се съпротивляват на Бог, те не чувстват нищо в сърцата си, докато не извършат голямо зло като например кражба или злоупотреба с приношенията, но въпреки това остават неосъзнати. Хората, които извършват такива големи злини, с години продължават да не се самоанализират, да нямат ни най-малко покаяние, никакво предчувствие за това какво наказание или изход ще ги сполети. Нормалният човек би трябвало да има някакво предчувствие, но те нямат, защото Бог не върши абсолютно нищо в тях. Божието бездействие е вид отношение. Какво представлява то? Можете ли да си представите какво мисли Бог в сърцето си? Той напълно се е отказал от такива хора. Защо Бог се отказва от такива хора? Той презира такива хора. Те са по-незначителни от перо, от мравка, за тях не си струва да се говори и по този начин се решава техният изход. Един ден, когато такъв човек каже: „Искам да бъда сътворено от бог същество, приемам те за мой господар, за мой бог“, Бог ще го иска ли? Бог няма да го иска. Някои хора казват: „Съжалявам за това, връщам се назад“. Твърде късно ли е за тях? Твърде късно е. Тъй като природата им е дяволска и никога няма да се промени, Бог не спасява такива хора. Колкото и да съжаляват, колкото и жално да плачат, могат ли да се променят? Могат ли да се покаят истински? Категорично не. Така че независимо дали се стремиш към истината, или не, щом истински вярваш в Бог, трябва да разбираш управленските закони на Божия дом. Недопустимо е да си правиш планове за Божиите приношения. Недопустимо е дори да си помислиш да ги откраднеш или да ги използваш. Щом предприемеш такива действия, ще предизвикаш голямо бедствие, което ще се отрази на твоя изход. След като изходът ти бъде определен, ще бъде безполезно да мислиш за това какво е казал Бог или какви са Божиите изисквания и да изпитваш съжаление — ще бъде твърде късно. Точно сега Божието дело все още не е приключило, но изходът на някои хора вече е определен. Бог не е възвестил този въпрос, нито е казал на някого. Тези хора все още си мислят, че се справят добре, все още си губят времето в безделие. Дори когато смъртта чука на вратата им, те са напълно неосъзнати. Те са шайка объркани хора и непрокопсаници.

Ще продължа с още два случая. В предишния случай ставаше въпрос за мъж, а двамата главни герои в тези случаи са две жени водачи. Като чуе това звание, човек веднага разбира, че статусът им не е нисък. При все това хората с такъв статус могат да извършат големи злини. Една от тези две жени имаше отношения с невярващ, чийто бизнес беше на ръба на фалита поради недостатъчен капитал. Тъй като тази жена служеше като водач в църквата и имаше контрол над финансовите ресурси, невярващият поиска да вземе пари назаем от нея. Без да потърси помощ от Горното, тя еднолично се съгласи да му заеме стотици хиляди юана. Пари, които принадлежат на хора, могат да бъдат давани назаем, но Божиите пари са приношение и всеки, който се докосне до Божието приношение, трябва да понесе наказание. Тя тихомълком си присвои приношението и сумата не беше незначителна. След присвояването църквата предприе действия срещу нея, като поиска от нея да работи, за да върне парите. Ето как се справи църквата. Това беше човешки метод. Тя успя да върне парите и външно изглеждаше, че отношението ѝ е достойно. Това означава ли, че е направила обрат? (Не.) Действията ѝ бяха доста дръзки, подобно на безразсъден тъпак, което е показателно за нейния нрав и отношението ѝ към Бог. Може ли такъв човек да възприеме истината в чист вид? Може ли тя да е способна да действа с разум? Тя се осмели да посегне на Божиите приношения и се отнесе с тях като със свои собствени пари. Без Божието указание как да разпредели средствата или без да заяви, че те не бива да се пипат, тя нямаше нито принципи, нито граници в сърцето си. Тя вярваше, че като водач има право да контролира тези пари, и се осмели да ги присвои. След присвояването как Бог се справи с това? Дори не се наложи Бог да си мръдне пръста. Църквата я наказа. Само тези стотици хиляди юана определиха нейния изход: тя беше завинаги отрязана от Бог и отхвърлена настрана. Защо Бог направи това? Това представлява Божия гняв. Разбира се, това е и аспект на Божия нрав. Бог не търпи оскърбление. Ако накърниш Божия нрав, ти си преминал границата. Това предвидено ли е в управленските закони? (Да.) Божиите избраници са наясно с това: присвояването на Божиите приношения е накърняване на Божия нрав. Когато тази жена присвои приношението, Бог намеси ли се? Бог не се намеси, не я спря и не каза нищо, нито я въздържа, порица или предупреди, когато тя предприемаше действия — парите просто бяха дадени назаем. Тя се чувстваше доста доволна от себе си, преди проблемът да бъде разобличен и църквата да се справи с нея. Тя започна да плаче и да хленчи, а след това веднага започна да работи, за да върне парите. Всъщност от парите ли се интересуваше Бог? Не. Това, от което Той се интересуваше, не бяха парите, а отношението, което жената разкри към Него по този въпрос. От това се интересуваше Бог. Да накърниш Божия нрав точно заради пари — не заслужава ли това смърт? Това се нарича да си получиш заслуженото! Ако си малко негативен или слаб, или понякога има известно опорочаване, докато изпълняваш дълга си, или понякога заставаш от позицията на определен статус и се наслаждаваш на ползите от него, Бог вижда това като разкриване на покварен нрав. Но когато посягаш на Божиите приношения, без да се консултираш с Него, или злоупотребяваш с тях, без да получиш Неговото разрешение, какъв е този проблем? Това е кражба на приношенията. И за какъв вид нрав свидетелства това? Това е нравът на архангела, нравът на Сатана. Не е ли предателство да крадеш Божиите приношения? (Да, така е.) Какво беше направил Сатана, че Бог го сметна за предателство? (Той се е опитвал да стане Бог.) Що се отнася до жената, която обсъждаме, тя искаше да контролира Божиите приношения. За кого се смяташе тя? (Тя си е мислела, че е Бог.) Точно така, тя се виждаше като Бог и именно там сгреши. Ето защо казваме, че е накърнила Божия нрав. Сериозно ли е естеството на това? (Да.) Точна ли е нашата характеристика? (Точна е.) Тя вече няма изход. Тя няма изход — така изглеждат нещата сега. От гледна точка на Божието определение, от гледна точка на това какви наказания ще преживее след това, това са въпроси на бъдещето. Това е историята на първата жена. Тя беше наистина дръзка, способна да измами тези над нея и под нея, действаше безразсъдно, без да обмисля последствията, беше едновременно глупава и нахална. Тя имаше ли поне малко покорство или желание за стремеж? (Не.) Тя искаше да контролира Божиите приношения, Божиите притежания, без ничие съгласие и без да обсъжда този въпрос или да разговаря по него с когото и да било. Тя се зае да се справи с този въпрос еднолично и ето какви бяха последствията. Някои хора може да кажат: „Самото докосване на Божиите приношения означава ли, че човек накърнява Неговия нрав?“. Така ли е? Не. Църквата има принципи за разпределяне на Божиите приношения и ако ти действаш според тези принципи, Бог няма да се намеси. Ако вече имаш принципите и не ги следваш, а по-скоро настояваш да действаш безразсъдно и да вършиш нещата по свой начин, тайно сам да се справяш с тези въпроси, тогава ти накърняваш Божия нрав. Това е историята на първата жена.

Историята на втората жена водач също е свързана с приношенията. Ето какво се случи: църквата купи къща, която да служи за място за поклонение и която се нуждаеше от известен ремонт. Ремонтът включва проектиране и закупуване на материали, което струва пари. Тъй като това е работа на Божия дом, която включва Божието управление, похарчените пари естествено са от Божия дом и са Божие приношение. Тези пари се използват разумно, законосъобразно и правилно според принципите на Божия дом. Към онзи момент тази жена беше водач и отговаряше за този проект. Тя избра нов вярващ, непознат на никого, да дойде и да ръководи проекта. Този човек беше като невярващ. По-късно тя се сговори с този невярващ, като купи много скъпи вещи и прахоса много пари. Не е ли това измама с пари на Божия дом? Това е измама и прахосване на Божиите приношения! Този невярващ спечели доста пари от проекта. Това имаше ли нещо общо с жената? (Да.) Тя го улесни, като позволи на невярващия да върши такива неща. Когато някой откри проблема и искаше да съобщи за него, тя яростно му се противопостави и го заплаши. Тя предаде интересите на Божия дом, като накърни тези интереси и причини също така значителни загуби на приношения. През този период Бог порица ли я? (Не.) Тя не беше наясно. Как можем да разберем, че не е била наясно? Има някои факти, които го доказват. От самото начало тя ясно виждаше какво планираше да направи невярващият, но не го спря, а вместо това се забавляваше и мълчаливо го одобряваше, като непрекъснато наливаше пари. В резултат на това разходите бяха раздути, а крайната работа не отговаряше на критериите. Тя ясно виждаше това, но продължаваше да налива още пари. Бог действаше ли в този момент? Бог не действаше. Какви са представите и фантазиите на хората по този въпрос? Хората смятат, че Бог трябва да отговаря за собствените си пари и че е трябвало да я спре. Това е човешка представа, но Бог не действаше по този начин. След като ремонтът приключи и след разследване Божият дом откри, че голяма част от приношенията са изчезнали. Как трябваше да се постъпи с тази жена? Бог не направи нищо. Църквата се зае с нея, а друга жена започна да възстановява парите. Какво беше естеството на нейните действия? Като водач тя не само беше безотговорна и не провери за разходите от приношенията, но също така се сговори с външен човек, за да измами Божия дом и да присвои Божиите приношения. Този случай е още по-тежък от предишния. И така, какъв е изходът на такъв човек в Божиите очи? Унищожение — дали ще бъде наказана, или не, е въпрос на бъдещето. Такъв човек може един ден да бъде поставен от Бог в обиталище на зли духове и мръсни демони, физическото му тяло да бъде унищожено в този живот, а душата му да бъде опетнена и осквернена от мръсни демони и зли духове. Що се отнася до следващия живот, той е твърде далеч, за да говорим за него. Такъв е изходът. Защо Бог се отнася по този начин към такъв човек? Защото тя накърни Божия нрав. След като е накърнила Божия нрав, може ли Бог все пак да я обича? Не остава нито любов, нито милост, нито любяща доброта — само гняв. Когато се спомене за нейните действия, Бог я мрази и ненавижда. Защо я ненавижда до такава степен? Защото тя съзнателно извърши грехове, макар че знаеше кой е истинският път. За нея не само че вече няма принос за грях, но тя трябва да се изправи и пред наказанието на Божия гняв. Няма изход, крайна цел или шанс за спасение — за нея няма нищо от това. Ето какво означава да бъде накърнен Божият нрав. Ето какво се случва, когато човек накърни Божия нрав.

Кажи Ми, лесно ли е да накърниш Божия нрав? В действителност няма толкова много възможности, нито толкова много ситуации, в които това може да се случи. Възможностите са малко, шансовете — нищожни, но защо все пак хората успяват да накърнят Божия нрав при толкова оскъдни възможности и малки вероятности? Всяка от тези две жени е вярвала в Бог в продължение на повече от двадесет години, слушала е проповеди в продължение на много години и дълго време е служила като водач и работник. Защо тези две жени бяха могли да допуснат толкова сериозни грешки? От гледна точка на човешката природа на тях им липсваше човешка природа, съвест и рационалност. От гледна точка на вярата им в Бог те не притежаваха истинска вяра, не носеха Бог в сърцето си. Как се проявяваше тази липса на Бог в сърцето им? В действията им нямаше чувство на боязън, нямаше равносметка. Те не разсъждаваха: „Какво ще стане с мен, след като направя това? Ще има ли последици? Хората може и да не знаят за това, но какво ще стане, ако Бог узнае? Трябва да поема отговорност за този въпрос, тъй като той засяга моя изход“. Те не мислеха за тези неща — това не води ли до неприятности? Ако не са мислели за тези неща, имали ли са съвест или разум? (Не.) Така те бяха способни да накърнят Божия нрав, бяха способни да допуснат толкова големи грешки. Ако човек притежава нормално човешко мислене, той ще има този начин на мислене — когато някой поиска да вземе пари назаем, той би се замислил: „Да вземе пари назаем? Това са Божии пари. Ако дам назаем Божии пари, само за да спечеля моментно уважение, какво ще стане, ако не може да ги върне? Как ще възстановя тези пари? Дори да мога, що за поведение е това да дам тези пари назаем? Може ли Божиите пари да се пипат толкова небрежно? Те не може да бъдат пипани така небрежно. Ако ги пипна, какво ще бъде естеството на това действие?“. Той ще обмисля тези неща и няма да даде парите назаем импулсивно, само защото някой го е помолил. Ако не го обмисля или дори ако го направи, но не е обмислил последствията, какво говори това за неговото виждане за Бог? По какъв начин вярва той? Той в общи линии не признава съществуването на Бог, което е ужасяващо! Тъй като не признава съществуването на Бог, той не признава, че Бог ще определи изхода му, и не признава, че Бог ще му въздаде възмездие. Той не се страхува от това, не вярва във възмездието. По принцип, ако някой има петдесет-шестдесет процента вяра, той би действал предпазливо и би проявил въздържаност. Ако има тридесет процента вяра, той също може да е въздържан донякъде, но щом се появи възможност, той все пак ще го направи. Ако възможностите са малко или не са назрели достатъчно, той ще може да се въздържи и да се ограничи малко. Човек, който няма никакъв елемент на вяра обаче, би се осмелил да прави всякакви лоши неща, като действа безразсъдно, без да обмисля последствията, подобно на звяр. На пръв поглед той изглежда като човек, но това, което прави, не е нещо, което хората следва да правят. Най-малкото може да се каже, че той е звяр, а още по-сериозно — че е мръсен демон и зъл дух, който идва, за да прекъсва и смущава Божието дело, който се е специализирал в това да саботира Божието дело. Точно ли е Божието категоризиране на тези хора? (Да.) То е изключително точно. Няма нищо погрешно в това, което Бог върши, а всичко, което Бог върши, е прецизно. Освен това Божиите действия, Божието определяне на изхода на хората не се основават на моментно представяне. Тези две жени вярваха в Бог в продължение на двадесет години и въпреки това някак си се озоваха в това положение, като по този начин подпечатаха собствения си изход. Как се случи това? Това не е нещо, което се е случило за една нощ. От гледна точка на техния стремеж към вярата и пътя, който бяха избрали, те не бяха хора, които се стремяха към истината. Това е единият аспект. Другият е, че те изобщо не се интересуваха от истината. Ако имаха дори капка интерес, тяхната човешка природа щеше да претърпи промяна. А какво щеше да им донесе такава промяна в човешката природа? Тя би означавала, че те щяха да действат с въздържание и да спазват допустимите граници, да имат критерий за оценка и да преценяват нещата с разума и мисловните процеси на нормален човек. Ако видеха, че нещо е неуместно, щяха да се въздържат. Тези две жени обаче никога не се стремяха към истината, липсваха им дори тези основни граници и начин на мислене. Те се осмеляваха да правят всичко и именно тази тяхна човешка природа ги доведе до тяхната гибел, дори до тяхната смърт. По тази причина пътуването им на вяра в Бог завърши по такъв начин.

След като чухте тези два случая, вие какво мислите? Някои хора казват: „Днес придобих много. Получих най-висшата истина, а именно: не докосвайте Божиите неща. Не си и помисляйте за това, не посягайте към тях. Ако посегнете към тях, от това няма да излезе нищо добро“. Наистина ли е така? Това ли е истината? (Не.) Не е важно дали посягаш към Божиите неща, а какво е отношението ти към Бог в сърцето ти. Ако се боиш от Бог и изпитваш известно страхопочитание към Него, ако наистина вярваш в Неговото съществуване и искрено обмисляш собствения си изход, има неща, които няма да направиш. Дори няма да помислиш за тях. Следователно няма да бъдеш подложен на този вид изкушение. То никога няма да те сполети. Полезен ли е страхът? Страхът е безполезен. Какво направи Бог, докато тези две жени вършеха тези неща? Бог остави нещата да се развиват по естествен път, като постави тези двама дяволи — тези двама нечовеци, чиито сърца изобщо не се страхуваха от Бог — в изкушението на Сатана, за да може да бъдат напълно разкрити и унищожени. Не е ли това Божието отношение? Това е праведният Божи нрав и той не бива да се приема с лека ръка! Хората използват човешки средства, за да се справят с другите и да раздават възмездие на другите, като отвръщат на злото със зло. Но Бог не прави това. Бог си има Собствена равносметка, Собствени принципи и начини. Когато Бог въздава възмездие на някого, Той прави така, че той да не почувства нищо. Този човек не знае, но в Божиите очи въпросът вече е решен. Години по-късно последвалото страдание малко по малко ще излиза на повърхността. След като Бог е лишил този човек от Своята благодат, благословии, просветление, озарение и цялото отношение, което Бог предоставя на нормалния човек, той е станал напълно обезчовечен. В Божиите очи той вече не е сътворено същество, а звяр, той е нещо съвсем различно. Бог казва: „Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите“. Добър или зъл е този човек? Той не е нито едното, нито другото. В Божиите очи, в Неговите записи този тип хора са заличени, тях ги няма, те са нечовеци. Какво е определението за нечовек? (Скот, звяр в човешки дрехи.) Някои хора дори може да им завиждат, като казват: „Те работят и печелят пари навън, живеят с невярващи. Животът им е много по-удобен, отколкото това да страдат в църквата, като изпълняват дълга си от сутрин до вечер“. Казвам ти, че дните на тяхното страдание тепърва предстоят. Ако им завиждаш, можеш да им подражаваш. Божият дом не налага никакви ограничения. Страданието не се ограничава само до физическата болка от определена болест. Ако вътрешното страдание на човека достигне определена степен, то е неописуемо, като например ударите по психиката, особено когато човекът е подложен на Божието наказание — това е по-лошо от смъртта, по-мъчително е. То е вид душевна мъка. Тези две жени се оказаха в такава ситуация, защото с безразсъдните си действия накърниха Божия нрав. В представите на хората изглежда, че независимо какви грешки правят или какво вършат, стига да могат да се върнат пред Бог, за да се изповядат и покаят, Бог може да им прости. Това би доказало, че Божията любов е огромна, че Той наистина обича човечеството. Това е човешка представа и тя показва, че разбирането на хората за Бог е изпълнено с твърде много фантазии и твърде много човешка воля. Ако Бог се ограничаваше от човешките представи, тогава Божиите действия щяха да бъдат без принципи и Бог щеше да бъде без никакъв нрав. Такъв Бог не съществува. Именно защото Бог наистина съществува, защото е жив и жизнен и е неоспоримо и конкретно реален, Той има различни проявления. Тези проявления са видими в различните Му дела и различното отношение към хората и са доказателство за Неговото истинско съществуване. Някои казват „Самите хора не осъзнават кога се справят с тях. Как тогава можем да видим съществуването на Бог?“. Точно случаите, за които споменах, позволяват на хората да видят Божието отношение и Божия нрав, както и Божиите принципи при вършенето на нещата и справянето с хората. Не е ли това доказателство за реалното съществуване на Бог? (Да, така е.) Ако този Бог не съществуваше, ако Той наистина беше само въздух, тогава всичко, което Той прави, щеше да бъде без принципи или граници, щеше да бъде неоткриваемо, недосегаемо, кухо, неприложимо в живота на хората и без значение за техния живот, действия и всички техни проявления. То би било само теория, аргумент, празно говорене. Точно защото този Бог съществува, множеството неща, които върши, позволяват на хората да видят Неговото отношение.

Основната част от различните представи и фантазии, които хората имат за Божието дело, в общи линии е обхваната в нашето общение. Какъв е акцентът на основната част? Става въпрос за различните представи, фантазии и идеи, които хората имат относно Божия съд и наказание, както и за различните представи и фантазии за това какво представлява промяната на нрава. Освен това хората имат и многобройни фантазии за принципите, които стоят зад Божието дело на правосъдието и наказанието, и за критериите, които Бог изисква от хората. Като цяло за хората тези понятия са объркани и неясни. Какво представлява тази липса на яснота? Тя означава, че хората все още не разбират истината, нито разбират истините, свързани с делото, което Бог върши върху тях. Чрез днешното общение вече имате ли основно определение за съда и наказанието, както и за критериите, които Бог изисква от хората? (Да.) След като имате това разбиране, какво трябва да направите по-нататък? Преди всичко трябва да признаете, че Бог има такива критерии. Тези критерии гъвкави ли са? Могат ли да бъдат по-високи или по-ниски, отколкото са в действителност? (Не.) Защо не? От Епохата на благодатта досега можем да видим от хората, които Бог е усъвършенствал, че тези критерии са строги и добре определени. Бог никога няма да ги промени. Той не ги промени преди две хиляди години и не ги е променил досега. Просто сега ще има повече хора, които са усъвършенствани, защото Бог говори толкова много. По онова време Той работеше в по-малък мащаб и не казваше изрично на хората повече истини. Сега Той е казал на хората повече истини и ги е осведомил в по-голяма степен за Своите намерения, и Бог е изразил всички критерии, които изисква, както и истините, които хората трябва да знаят. В същото време Божият Дух също работи съгласувано сред хората по този начин. Взети заедно тези два аспекта доказват, че през този период Бог възнамерява да усъвършенства повече хора — това е група хора, а не само един или двама. Ако се съди по тази информация, повечето от вас имат ли надежди, че ще бъдат усъвършенствани? Някои казват, че не са сигурни, но дори да не сме сигурни, нека опитаме. По-добре е да се провалим, отколкото да молим за милост сега. Що за поведение е това да се моли за милост в този момент? Това е страхливо, безполезно, некомпетентно, достойно за презрение поведение, което позори Бог. Не трябва да сте страхливци! Условията и критериите за усъвършенстване са заявени ясно и простичко на хората. Остава единствено въпросът как да практикувате и как да сътрудничите на Божието дело. Независимо колко пъти се проваляш през този период, стига да не накърняваш Божия нрав, не бива да се обезкуражаваш или да се отказваш. Продължавай да се стремиш нагоре. Някои казват, че заложбите им са лоши. Нима Бог не знае, че заложбите им са лоши? Признанието им за лошите им заложби вече е нещо добро в Божиите очи, защото поквареното човечество е надменно и самоправедно и много малко хора признават, че заложбите им са лоши. Признаването на този факт е нещо добро, то е добър израз. Някои разказват за преживяванията си, като осъзнават, че човешката им природа е бедна и лоша. Защо други не осъзнават това? Признаването на твоята бедна човешка природа, на твоята лоша човешка природа показва, че си разбрал Божиите слова и си ги свързал със себе си. То показва, че имаш вяра в Божието дело на спасението, че имаш решимостта и готовността да удовлетвориш Бог — най-малкото, че си бил способен да признаеш това вярно твърдение. Кой от невярващите казва сега, че е лош? Дори когато е лош, той твърди, че е добър, твърди, че злодеянията му са велики и добри дела и че са добродетелно поведение, като нагло изопачава доброто и злото. Затова, независимо от неуспехите, с които се сблъсквате, независимо от провалите или препъванията, трябва да сте способни да видите, че надеждата е пред вас. Кой е пред вас? Това е Бог! С помощта на Божиите слова, които напътстват и водят хората, те могат да поемат по правилния път.

Днес разговаряхме за три казуса, в които се разясняват различните представи и фантазии на хората за Божието дело. Всички ли разбрахте това, което беше предадено? (Да.) Способността ви да разбирате показва, че притежавате заложби и способности да приемете истината — за вас има надежда да разберете и да получите истината. Защо тези истини не могат да бъдат обяснени ясно само за един или два часа, или за два или три часа? Защото трябва да се изложи много предварително съдържание, за да може да се говори за подробностите, които следват. Без предварително да се постави някаква основа, няма да сте способни да се справите с последващото съдържание. Ако говорех кратко, без никакво предварително съдържание, щеше да ви е трудно да го следите. Затова разговарям за няколко примера, след което ги обсъждам както от положителна, така и от негативна гледна точка, за да ви помогна да ги разберете и да ги разграничите, да знаете какво точно се случва с тези въпроси и как човек трябва да ги възприема в действителност. Ако можете да постигнете това, тогава Моето говорене не е било напразно. От момента, в който започнеш да имаш някаква идея за тези истини, след като ги чуеш, до момента, в който имаш задълбочено разбиране, в който от дълбините на сърцето си осъзнаеш защо Бог казва тези неща, коя част от твоя собствен покварен нрав участва в тези истини, изречени от Бог, и защо Бог иска да ти каже тези неща, е необходим определен етап, за да достигнеш това ниво на разбиране. Необходимо е да свържеш тези истини със собствения си покварен нрав, реч, поведение, мисли и идеи, т.е. да ги приложиш към реалната си ситуация и несъзнателно и постепенно ще започнеш да ги разбираш и схващаш. Ако не ги сравниш със своя собствен случай, а си водиш бележки днес, преглеждаш ги и ги запомняш утре, а след това ги обявяваш на онези, които никога не са ги чували, може да си мислиш, че си ги получил, но всъщност не си. От деня, в който можеш да бълваш доктрини, тези истини вече не са истини за теб и ти става трудно да схванеш истината, сякаш истината е изчезнала напълно. Щом истината се превърне в обикновена доктрина за теб, става трудно тя да ти окаже въздействие. Трябва да превърнеш истината в своя собствена реалност, постепенно да приложиш практическия аспект на всяка истина върху себе си чрез търсене и общение и накрая да разбереш кои състояния включва тази истина и какво обхваща тя, за да разбереш смисъла, който се крие зад изречените от Бог слова. Това е началото на разбирането на истината. Какво разбирате сега? (Доктрини.) Когато хората за първи път се докоснат до истината, това, което разбират, е вид доктрина. Разбирането на доктрината обаче не е просто нещо. То изисква и определени заложби и способност за възприемане. То изисква също така да имаш смирено и съсредоточено сърце, за да можеш да слушаш проповедите с пълно внимание. Открих, че когато слушат проповеди, някои хора си мислят: „Това, за което Ти говориш, е безполезно, не желая да слушам. Искам да слушам проповеди, а не да слушам за събития“. Те вярват, че онова, за което говоря, е кое е правилно и кое е неправилно. Тъй като носят този възглед, те не могат да възприемат това, което чуват, стават сънливи, не могат да разберат и не могат да проумеят. Такива хора не притежават способността да възприемат истината, заложбите им са лоши. Някои хора, които наричат себе си духовни, не желаят да слушат, когато Ме чуят да разказвам истории. Пият вода или се прозяват и все не ги свърта на едно място. Те си мислят: „Историите, които разказваш, са за външни неща. Това е твърде повърхностно, не мога да го приема. Ти трябва да говориш повече за духовния свят. Това би ми допаднало“. Точно такова отношение имат някои хора. Когато дълги години са изпълнявали ролята на водач, те обичат да говорят за възвишени проповеди, за високопарни теории и за думи от третото небе. Колкото повече говорят, толкова по-ентусиазирани стават. Но ако говорим за въпроси на църквата, за практически преживявания или особено за разнищване на динамиката на човешката психика, те винаги намират това за повърхностно и скучно. Що за нрав е това? Тези хора притежават ли истината реалност? Могат ли такива хора да разрешават реални проблеми в работата си? Харесвате ли такива хора? Общението за истината не може да бъде откъснато от реалността. Могат ли хора, които не се интересуват от реалността, да обичат истината? Не мисля, че е възможно. Такива хора изпитват неприязън към истината, а това е много опасно.

8 ноември 2018 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.