Сега на какъв етап е навлизането ви в живота? Вече си започнал да разбираш, че възгледите ти са погрешни, но все още разчиташ на тях, за да живееш, и ги използваш, за да оценяваш Божието дело. Използваш мислите и възгледите си, за да съдиш обстоятелствата, които Той подготвя за теб, и в отношението си към Божието върховенство използваш мислите и възгледите си. Това съгласно истините принципи ли е? Не е ли абсурдно? Хората разбират само малка част от доктрината, но искат да оценяват Божиите действия. Не е ли това невероятно надменно? Сега ти просто признаваш, че Божиите слова са добри и правилни, и ако погледнем външното ти поведение, не правиш неща, които очевидно противоречат на истината, още по-малко такива, с които да съдиш Божието дело. Ти си способен също така да се покориш на подредбите за работата в Божия дом. Това е да се превърнеш от невярващ в последовател на Бог с благоприличието на светец. Преобразяваш се от човек, който определено живее според философиите на Сатана и съгласно сатанинските понятия, закони и познания, в човек, който, след като е чул Божиите слова, счита, че те са истината, приема ги и се стреми към истината, превръща се в човек, който може да приеме Божиите слова за свой живот. Такъв е този процес — нищо повече. През този период твоето поведение и начините, по които вършиш нещата, със сигурност ще претърпят някои промени. Колкото и да се променяш, това, което се проявява в теб, за Бог не е нищо повече от промени в поведението и методите ти, промени в най-съкровените ти желания и въжделения. То не е нищо повече от промени в мислите и възгледите ти. Сега може да си способен да принесеш живота си на Бог, когато събереш сили и имаш порив, но не можеш да постигнеш абсолютно покорство пред Бог по въпрос, който намираш за особено противен. Това е разликата между промяната в поведението и промяната в нрава. Вероятно доброто ти сърце ти дава възможност да пожертваш живота си и всичко за Бог, като кажеш: „Готов съм и желая да дам кръвта и живота си за Бог. В този живот не съжалявам за нищо и не се оплаквам от нищо! Отказах се от брака, от светските перспективи, от всякаква слава и богатство и приемам тези обстоятелства, които Бог ми е подготвил. Мога да издържа на всички подигравки и клевети на света“. Но в момента, в който Бог ти подготви обстоятелство, което не отговаря на твоите представи, ти можеш да се изправиш срещу Него, да протестираш шумно срещу Него и да Му се съпротивляваш. Това е разликата между промяната в поведението и промяната в нрава. Възможно е също така да можеш да пожертваш живота си за Бог и да се откажеш от хората, които обичаш най-много, или от нещото, което обичаш най-много, с което сърцето ти най-трудно може да понесе да се раздели, но когато си призован да говориш на Бог от сърце и да бъдеш честен човек, ти е доста трудно и не можеш да го направиш. Това е разликата между промяната в поведението и промяната в нрава. От друга страна, може би не жадуваш за плътски удобства в този живот, не ядеш хубава храна, нито носиш хубави дрехи, всеки ден работиш до скъсване и до изтощение в дълга си. Можеш да понесеш всякаква болка, причинена ти от плътта, но ако Божиите подредби не са в съгласие с твоите представи, не можеш да разбереш това и в теб се пораждат недоволство срещу Бог и погрешни разбирания за Него. Отношението ти с Бог става все по-ненормално. Винаги се съпротивляваш и се бунтуваш, неспособен си да се покориш напълно на Бог. Това е разликата между промяната в поведението и промяната в нрава. Готов си да дадеш живота си за Бог, но защо не можеш да Му кажеш една честна дума? Готов си да оставиш настрана всичко, което е извън теб, но защо не можеш да бъдеш единствено предан към поръчението, което Бог ти е дал? Готов си да се откажеш от живота си за Бог, но когато разчиташ на чувствата си, за да вършиш нещата и да поддържаш отношенията си с другите, защо не можеш да се самоанализираш? Защо не можеш да заемеш позиция за отстояване на църковната работа и на интересите на Божия дом? Дали си някой, който живее пред Бог? Вече си дал обет пред Бог да отдаваш всичко за Него през целия си живот и да приемеш всяко страдание, което те сполети. Защо тогава един случай на освобождаване от дълга ти те кара толкова дълбоко да потънеш в негативизъм, че да не можеш да излезеш от това състояние дни наред? Защо сърцето ти е изпълнено със съпротива, недоволство, погрешно разбиране и негативизъм? Какво се случва? Това показва, че сърцето ти най-много обича статуса и това е свързано с твоето слабо място. Затова когато бъдеш освободен, падаш и не можеш да се изправиш. Това е достатъчно доказателство, че макар поведението ти да се е променило, твоят живот нрав не се е променил. Това е разликата между промяната в поведението и промяната в нрава.

Повечето хора сега проявяват известно добро поведение, но много малко от тях търсят истината или я приемат, а почти никой не проявява истинско покорство. От тази гледна точка много хора просто преживяват промени в поведението си и промени в мислите и възгледите си, имат желание и въжделение да приемат Божието върховенство и да му се покорят и не таят негодувание в сърцата си. Кажете Ми, тези хора преживявали ли са Божия съд и наказание? (Не.) За съжаление, свидетелствата за преживяване, които преди това споделихте, не включват Божия съд и наказание. Всички те не отговарят на Божиите изисквания. Щом все още не си преживял Божия съд и наказание, значи твоят нрав не е започнал да се променя. Ако твоят нрав не е започнал да се променя, значи промените, които чувстваш, са само поведенчески. Тези поведенчески промени може да се отдадат на твоето собствено съдействие, да се дължат отчасти на твоята добра човешка природа и да са следствия от Божието дело. Наистина ли мислиш, че Бог ще стигне само дотам в спасяването на хората? (Не.) Тогава какво ще направи Бог по-нататък? Кое е основното дело, с което Бог се занимава, когато спасява хората? (Съд и наказание.) Основният метод, който Бог използва, за да спасява хората, е съдът и наказанието. Но за съжаление почти никой все още не е способен да приеме Божия съд и наказание. Следователно Божието дело за спасяването на хората, за усъвършенстването им и за промяната в техния нрав все още не е започнало официално. Защо още не е започнало официално? Защото това Божие дело все още не може да се осъществи върху хората. Защо не може да се осъществи? Защото с оглед на сегашното състояние на хората, на техния духовен ръст и на това, на което са способни в момента, те все още далеч не отговарят на критериите, изисквани от Бог, така че Бог не може да продължи делото Си. Това означава ли, че Бог ще прекрати делото Си? Не, Бог чака. Какво още прави Той, докато чака? Той пречиства църквата, като я изчиства от хората, които смущават и прекъсват, от антихристите, от злите духове, от злите хора, от неверниците, от онези, които не вярват истински в Него, и от онези, които дори не могат да полагат труд. Това се нарича прочистване на полето. Нарича се също и пресяване. Прочистването на полето ли е основното занимание на Бог през този период? Не, през този период Бог ще продължи да върши делото Си върху вас чрез подканяне със слова, чрез поене, подхранване, кастрене, укоряване и дисциплиниране. До каква степен? Едва след като хората се сдобият с основните условия за приемане на съда и наказанието, Бог ще започне делото Си на правосъдие и наказание. Сега Ми кажете, въз основа на вашите предположения и преценки, на какви условия трябва да отговарят хората, преди Бог да започне делото на правосъдие и наказание? Както виждаш, Бог прави всичко, когато му дойде времето. Той не върши делото Си безразборно. Неговото дело на управлението следва плана, който Той е съставил, като Той прави всичко стъпка по стъпка, а не безразборно. И какво следва от тези стъпки? Всяка стъпка от делото, което Бог върши върху хората, трябва да доведе до резултат и когато види, че е настъпил такъв резултат, Той прави следващата стъпка от делото Си. Бог знае до какъв резултат може да доведе делото Му, какво трябва да каже и да направи. Той върши делото Си според това, от което хората се нуждаят, а не безразборно. Бог върши всяко дело, което ще бъде ефективно върху хората, а което е несъществено от гледна точка на ефективността, Бог със сигурност не го върши. Например, когато има нужда от негативни нагледни уроци, въз основа на които Божиите избраници да развият своята проницателност, в църквата се появяват лъжехристи, антихристи, зли духове, зли хора, хора, които смущават и прекъсват, въз основа на които други хора може да развият своята проницателност. Ако Божиите избраници разбират истината и могат да разпознават такива хора, тогава тези хора са изпълнили своето предназначение и тяхното съществуване вече няма стойност. В този момент Божиите избраници ще се надигнат, за да ги разобличат и докладват, и църквата веднага ще ги изчисти. Всички Божии дела имат своите стъпки и всички тези стъпки са подредени от Бог въз основа на потребностите в живота на човека и на духовния му ръст. От какво наистина се нуждаят хората и защо в църквата се появяват антихристи и зли хора? Хората обикновено са объркани по отношение на тези въпроси и не разбират какво се случва. Някои хора, които не разбират Божието дело, таят представи и дори се оплакват, като казват: „Как може антихристи да се появят в Божията църква? Защо Бог не се погрижи за това?“. Едва когато прочетат Божиите слова, в които се казва, че тези събития са предназначени, за да могат хората да научат уроци и да развият проницателност, те получават прозрение и разбират Божиите намерения. Първоначално на хората им липсва проницателност за злите хора. Когато църквата отлъчи такива зли хора, другите таят представи. Те считат, че отлъчените са направили много приношения и са били способни да понесат несгодите, затова считат, че не е трябвало да бъдат отлъчени. Тогава те започват да се съпротивляват на това, което Бог е направил. Но след период на преживяване хората придобиват разбиране за истината и развиват способността да разпознават злите хора. Сега, когато зъл човек бъде отлъчен, те вече не таят представи и не се съпротивляват. Когато отново видят зъл човек да извършва злодеяния, те могат да го разпознаят и всички си сътрудничат, за да докладват за този човек и да го премахнат, преди да е нанесъл значителни вреди. Тези зли хора вече нямат опора в Божия дом. Как се постига това? Как се появява тази проницателност у хората? Това е Божие дело. Без Божието дело хората не биха могли да разберат тези неща. Божието дело следва определена последователност и стъпките на тази последователност се определят от потребностите на човешкия живот. Но самите хора не са наясно от какво всъщност се нуждаят, те са объркани. Следователно Бог може само да продължи Своето дело, като подрежда многобройни уроци, от които хората да се учат, дава им възможност да навлязат в истината реалност и да постигнат резултатите, които Той изисква. Независимо дали хората разбират това, или не, Бог неуморно продължава делото Си — това е Божията любов. Съвсем същото е и когато Бог кастри някого: ако сгреши, Бог го кастри. Ако сгреши отново, Той го кастри отново. Ако се разкрие отново, Бог го кастри още веднъж. Той работи търпеливо, докато човекът наистина придобие разбиране, вече не е безчувствен и стане толкова чувствителен, че сякаш докосва оголена жица, когато отново се сблъска с подобни ситуации, и вече не допуска грешки. Тогава това е достатъчно и Бог ще прекрати делото Си. Когато отново се сблъскаш с тези въпроси, можеш да се справиш с тях самостоятелно и в съответствие с принципите, Бог вече няма нужда да се тревожи. Това доказва, че си разбрал Божиите слова и Божията истина, приел си ги в сърцето си и те са станали твой живот. В този момент Бог прекратява делото Си. Това са стъпките на Божието дело и след като ги преживеете, ще видите Божията същност и мъдрост. Това е неоспоримо и абсолютно сигурно.

Току-що споменахме, че стъпките на Божието дело са свързани с промяна в нрава на хората. Божието дело не означава да се позволи на хората да претърпят малка промяна в поведението си, да разберат някои правила и да имат някакво човешко подобие, след което тези неща да бъдат обявени за голям успех. Ако беше така, делото щеше да е приключило още в Епохата на благодатта. Какво иска Бог? (Промяна в нрава на хората.) Правилно, промяната в нрава е това, което хората, които наистина са спасени, трябва да притежават. Това, което Бог иска, не е просто промяна в поведението на хората, а нещо по-важно — промяна в техния нрав. Това е критерият, въз основа на който да бъдеш спасен. Току-що бяха споменати и някои промени в поведението, като например способността да се откажеш от нещата и да пожертваш живота си за Бог — това са ясни промени в поведението. Но ако няма преданост към Божиите поръчения, ако човек все още може да действа нехайно и все още си служи с измама, това означава, че все още не е настъпила промяна в нрава му. Сега хората имат само похвално поведение. Изглежда, че в по-голяма степен се приближават до поведението на светец, държат се с по-човешка природа и имат някакво достойнство и почтеност. Независимо колко добро поведение показва някой обаче, ако то не е свързано с практикуването на истината и не е изживяно от неговата съвест, разум и нормална човешка природа, тогава то няма нищо общо с промяната в нрава и не е това, което Бог иска. Погледнато по този начин, в контекста на сегашното ви поведение, независимо доколко спазвате правилата, доколко сте послушни, по какъв начин бихте могли да пожертвате живота си или колко големи са въжделенията ви, успели ли сте да удовлетворите Бог? Изпълнили ли сте Божиите изисквания? (Не.) Дали Божиите изисквания са твърде високи? Някои хора си мислят: „Хората сега са толкова послушни, как така все още не са изпълнили Божиите изисквания?“. Как мислите, дали това послушание е покорство? (Не.) Точно така. Това послушание сега е просто наличие на малко рационалност, а всичко това е резултат от Божието дисциплиниране. Това е изцяло следствието, постигнато от Божието дисциплиниране. Едва след като Бог ревностно изрече толкова много слова, съвестта на хората се пробуди, чувството за съвест на хората се раздвижи и те започнаха да изживяват някакво подобие на човешка природа, да имат някакви правила в начина, по който вършат нещата, да могат да се допитват за всичко, което правят, и да изпитват някакви угризения, когато действат против принципите. Накратко, промените в поведението не отговарят на условията за получаване на Божия съд и наказание. Бог не иска промяна в поведението на хората. И така, какво иска Бог? Той иска промяна в техния нрав. А какви точно са проявленията на промяната в нрава? До каква степен трябва да се промени човек в различни аспекти, за да бъде пригоден за Божия съд и наказание? Той трябва да се промени до такава степен, че Бог да може да види представянето му във всички аспекти — най-вече да види дали може да изпълнява дълга си задоволително, дали може да приеме да бъде кастрен, дали може да търси истината във всичко, дали може да следва Бог, когато е изправен пред премеждия и изпитания, и дали като цяло може да приема и да се покорява на всичко, което Бог казва. Дори когато другите не го наблюдават и когато е изправен пред изкушения, той трябва да може да се въздържа от извършването на лоши неща, да не извършва никакво зло. В Божиите очи такива хора отговарят на критерия. Те са пригодни да получат официално Неговия съд и наказание, което представлява следващата стъпка от Божието дело на спасяването и усъвършенстването. Какъв сигнал, какъв критерий има тук — вие знаете ли? (Това, за което си помислих, е, че чрез Божието укоряване и дисциплиниране човек може постепенно да възстанови съвестта и разума си и, заедно с някои промени в поведението си, в крайна сметка може да бъде способен да изпълнява дълга си предано. Тогава Бог може да започне делото на правосъдието и наказанието на този човек.) Съгласни ли сте всички вие с това твърдение? (Да.) Добре, но това е само едно от условията. Преди Бог да извърши делото на правосъдието и наказанието върху някого, Бог ще оцени този човек. Как го оценява? Бог има няколко критерия. Първо, Той наблюдава какво е отношението му към Божиите поръчения, т.е. какво е отношението му към дълга, който трябва да изпълнява, дали може да изпълнява дълга си с цялото си сърце, по най-добрия възможен начин и предано. Казано накратко, Той наблюдава дали хората могат да покрият критерия за задоволително изпълнение на дълга — това е първият аспект. Това е пряко свързано с живота на вяра в Бог и с ежедневната работа, с която се занимават хората. Защо Бог поставя този аспект като условие, като критерий за оценка? Каква е причината за това — вие знаете ли? Когато Бог поверява на някого задача, отношението на този човек е от решаващо значение — по този начин Бог го оценява. Тази задача му е поверена от Бог. Как би се отнесъл към нея човекът със съвест, за разлика от човека без съвест? Как би се отнесъл към нея един рационален човек, за разлика от един ирационален човек? Има разлика между тях. Съвестта и рационалността са черти, които трябва да присъстват в човешката природа. Освен това да имаш само малко чувство за съвест или малко рационалност не е достатъчно. Ако хората възвърнат съвестта и рационалността си, тогава ще заприличат ли на човешки същества? Постигнали ли са по този начин истината реалност? Не, това все още не е достатъчно. Бог наблюдава и пътя, който хората изминават в периода на изпълнение на дълга си. Какъв път изминават хората, за да изпълнят изисквания от Бог критерий? Първо, минималният критерий е да не извършват зло и да имат покорство, докато изпълняват дълга си. Ако човек е способен да върши зло, той е напълно загубен. Той не е от типа хора, които Бог иска да спаси. Освен това в отношението си към Божиите поръчения, освен че трябва да пристъпва към тях със съвест и рационалност, още по-необходимо е да търси истината и да разбира Божиите намерения. Независимо от обстоятелствата, независимо дали въпросът, с който се сблъскваш, е съобразен с твоите представи и фантазии, ти трябва да имаш отношение на покорство. На този етап това, което Бог желае, е твоето покорно отношение. Ако просто признаеш, че Божиите слова са цялата истина и са правилни, това отношение на покорство ли е? Категорично не. Каква е практическата страна на отношението на покорство? Тя е следната: трябва да си наложиш да приемеш Божиите слова. Макар че твоето навлизане в живота е повърхностно, а духовният ти ръст е недостатъчен и познанията ти за практическата страна на истината все още не са достатъчно дълбоки, ти все още можеш да следваш Бог и да Му се покоряваш — това е отношението на покорство. Преди да можеш да постигнеш пълно покорство, първо трябва да възприемеш отношение на покорство, т.е. трябва да приемеш Божиите слова, да вярваш, че те са правилни, да приемеш Божиите слова за истината и за принципите на практикуване и да си способен да ги отстояваш като правила, дори когато не схващаш добре принципите. Това е вид отношение на покорство. Тъй като сега твоят нрав все още не се е променил, ако искаш да постигнеш истинско покорство пред Бог, първо трябва да имаш нагласа на покорство и да се стремиш да се покоряваш, като си казваш: „Ще се покорявам, независимо какво върши Бог. Не разбирам много истината, но знам, че когато Бог ми каже какво да правя, ще го направя“. Бог вижда това като отношение на покорство. Някои хора казват: „Ами ако не съм прав, като се покорявам на Бог?“. Нима Бог е способен да греши? Бог е истина и праведност. Бог не допуска грешки. Бог просто върши много неща и те не съвпадат с представите на хората. Трябва да кажеш: „Независимо дали това, което Бог върши, съвпада с моите представи, аз просто ще се съсредоточа върху това да слушам, да се покорявам, да приемам и да следвам Бог. Това трябва да правя като сътворено същество“. Дори ако има хора, които те съдят, че се покоряваш сляпо, не бива да им обръщаш внимание. Сърцето ти е уверено, че Бог е истина и че трябва да се покоряваш. Това е правилно и това е нагласата, с която човек трябва да се покорява. Само хора, които притежават такава нагласа, могат да придобият истината. Ако нямаш такава нагласа, но си кажеш: „Не търпя другите да ме дразнят. Никой няма да ме заблуди. Аз съм твърде проницателен и не могат да ме накарат да се покоря на нищо! Каквото и да ми се случи, трябва да го проуча и анализирам. Само когато то е съобразено с моите възгледи и мога да го приема, тогава ще се покоря“ — това отношение на покорство ли е? Това не е отношение на покорство. Това е липсваща нагласа на покорство, без намерение за покорство в сърцето на човека. Ако кажеш: „Дори да е бог, пак ще трябва да го проуча. Дори кралете и кралиците получават същото отношение от мен. Това, което ми казваш, е безполезно. Вярно е, че съм сътворено същество, но не съм глупак — така че не се отнасяй с мен като такъв“, тогава за теб всичко е приключило. Липсват ти условията да приемеш истината. На такива хора им липсва каквато и да било рационалност. Те не притежават нормална човешка природа, така че не са ли зверове? Как без рационалност човек може да постигне покорство? За да постигне покорство, човек първо трябва да притежава нагласа на покорство. Само с нагласа на покорство човек изобщо може да има каквато и да било рационалност. Ако няма нагласа на покорство, тогава той няма никаква рационалност. Хората са сътворени същества. Как могат да разбират ясно Създателя? Цялото човечество не е било способно да разшифрова нито една от Божиите идеи в продължение на 6000 години, така че как хората могат да разберат веднага какво върши Бог? Ти не можеш да разбереш. Има много неща, които Бог върши от хиляди години и които Бог вече е разкрил на човечеството, но ако не ги беше разяснил на хората, те все още не биха ги разбрали. Може би сега ти разбираш словата Му в буквален смисъл, но след двадесет години ще ги разбереш истински поне малко. Ето колко голяма е пропастта между хората и това, което Бог изисква. В този контекст хората трябва да притежават рационалност и нагласа на покорство. Хората са просто мравки и ларви, но искат да разберат ясно Създателя. Това е най-неразумното нещо. Някои хора винаги се оплакват, че Бог не им казва за Своите тайнства и не им обяснява истината директно, а винаги кара хората да търсят. Но да се казват тези неща е неправилно и неразумно. Колко от всички тези слова, които Бог ти е казал, разбираш? Колко от Божиите слова можеш да приложиш на практика? Божието дело винаги се случва на стъпки. Ако Бог беше казал на хората преди 2000 години за Своето дело от последните дни, щяха ли да го разберат? В Епохата на благодатта Господ Исус стана подобие на греховната плът и беше принос за грях за цялото човечество. Ако Той беше казал това на хората по онова време, кой щеше да разбере? А сега хора като вас разбират някои концептуални теории, но по отношение на истини като истинския нрав на Бог, намерението на Бог да обича човечеството и произхода на нещата, които Бог е извършил по онова време, и плана зад тях, хората никога няма да са способни да разберат. Това е тайнството на истината, това е същността на Бог. Как хората могат да я видят ясно? Напълно неразумно е да желаеш да разбереш ясно Създателя. Ти си твърде надменен и надценяваш способностите си. Хората не бива да искат да разберат ясно Бог. Засега е добре, ако могат да разберат част от истината. Що се отнася до теб, разбирането на част от истината вече е достатъчно постижение. Следователно рационално ли е да имаш нагласа на покорство? Това е нещо напълно рационално. Нагласата и отношението на покорство са минимумът на това, което всяко сътворено същество трябва да притежава.

Да постигнеш задоволително и предано изпълнение на дълга и да притежаваш нагласа на покорство — колко време отнема това? Трябва ли да минат определен брой години? Няма конкретно определен срок и това зависи от стремежа на човека, от неговите въжделения и от степента на копнежа му по истината. То зависи и от изначалната му съвест, разум, заложби и прозрение. Веднага след придобиване на отношение на покорство ще настъпят допълнителни промени в речта, действията и поведението му. Какви са тези промени? В Божиите очи сега ти си в общи линии честен човек. Какво означава да си в общи линии честен човек? Означава, че елементът на умишлената лъжа в речта и в поведението ти е намалял, че осемдесет процента от това, което казваш, е вярно. Понякога поради немарливост, обстоятелства или по някаква друга причина лъжеш неволно и това е толкова неприятно, все едно си глътнал мъртва муха. Изпитваш безпокойство в продължение на няколко дни. Признаваш грешката си и се покайваш пред Бог, а след това настъпват промени — лъжите ти стават все по-малко и състоянието ти се подобрява. В Божиите очи ти си в общи линии честен човек. Някои хора казват: „Ако някой в общи линии е честен, не се ли е променил нравът му?“. Така ли стоят нещата? Не, това е само промяна в поведението. В Божиите очи способността да бъдеш честен човек включва не само промяна в държанието и поведението, но и съществени промени в начина на мислене и във възгледите за нещата. Такъв човек вече не възнамерява да лъже или мами и в това, което казва и прави, няма абсолютно никаква лъжа или измама. Думите и делата му стават все по-истински, с все повече честни думи. Например, когато те попитат дали си направил нещо, дори ако признанието ти би довело до това да ти ударят шамар или да те накажат, ти пак си способен да кажеш истината. Дори ако признаването ѝ води до понасяне на значителна отговорност, до смърт или унищожение, ти си способен да кажеш истината и си готов да практикуваш истината, за да удовлетвориш Бог. Това показва, че отношението ти към Божиите слова е станало доста непоколебимо. Независимо кога, изборът на който и да е от критериите за практикуване, изисквани от Бог, вече едва ли е проблем за теб. Можеш по естествен начин да го постигнеш и да го прилагаш на практика, без да те въздържат външни обстоятелства, напътствия на водачи и работници или без чувството, че Божията внимателна проверка е близо до теб. Способен си да правиш тези неща сам, без никакво усилие. Без възпиранията на външните обстоятелства и не от страх от Божието дисциплиниране, нито от страх от угризения на съвестта и със сигурност не от страх от подигравки или надзор от страна на другите — не заради някое от тези неща — ти можеш активно да изследваш собственото си поведение, да оцениш неговата правилност и да прецениш дали то съответства на истината и дали удовлетворява Бог. В този момент ти в общи линии си изпълнил критерия за това да бъдеш честен човек в Божиите очи. Да бъдеш в общи линии честен човек е третото основно условие за приемането на Божия съд и наказание.

Току-що разговаряхме за трите условия за приемането на Божия съд и наказание: първото е да изпълняваш дълга си задоволително, второто е да имаш отношение на покорство, а третото е да бъдеш в общи линии честен човек. Как се оценява това трето условие? Какви са критериите? (Човек по-рядко лъже умишлено и казва истината по-често.) Това означава да си способен да казваш истината през по-голямата част от времето. Всички вие би трябвало да сте способни да оцените това, нали? Да бъдеш честен човек е третото условие за приемане на Божия съд и наказание. Второто е да имаш отношение на покорство, което включва някои подробности, най-вече да не проучваш внимателно или да анализираш Божието дело, а да имаш само нагласа на покорство. Освен това то включва да се стремиш да бъдеш честен човек, да достигнеш момент, в който лъжите ти намаляват и през повечето време можеш да говориш истината, като изразяваш истинските си чувства. Най-важният аспект тук е субективното сътрудничество на хората, което означава да напредват активно и да се стремят да достигнат до истината. Да имаш нагласа на покорство е резултат, постигнат на субективния фронт. Да можеш да станеш честен човек — да бъдеш в общи линии честен човек — също е субективен въпрос и е резултат от усърдния стремеж на човека. Има още едно основно условие за приемането на Божия съд и наказание. Първо ще ви дам подсказка и ако мислите в посока на това, което ви казвам, ще можете да го схванете. От началото до края на вярата в Бог много ли грешки са допуснали хората в този живот? Имало ли е много прояви на непокорство срещу Бог? (Имало е много такива прояви.) И така, какво трябва да направи човек, когато допусне грешка или е непокорен? (Трябва да има покайващо се сърце.) Да имаш покайващо се сърце е признак за човек със съвест и разум. Да имаш съвест и разум са минималните качества, които трябва да притежава получателят на Божието спасение. Тези, които нямат съвест и разум, не могат да постигнат Божието спасение. Ако човек никога не може да се покае, след като е допуснал грешка, що за човек е той? Може ли човек, който никога не може да се покае, да следва Бог докрай? Може ли да има истинска промяна? (Не.) Защо не? (Защото му липсва покайващо се сърце.) Точно така, и това ни води към последното условие: човекът трябва да има покайващо се сърце. Докато следват Бог, поради глупостта и невежеството си и поради различните видове покварен нрав, хората често се разкриват като непокорни и понякога разбират погрешно Бог или се оплакват от Него. Те се отклоняват от пътя, а някои дори си създават представи за Бог, стават негативни, за известно време се отпускат в работата си и губят вярата си. Непокорното поведение възниква на всеки етап от живота на хората. Те носят Бог в сърцата си и знаят, че Той върши делото Си, когато нещо се случи, но понякога не могат да се примирят с този факт. Макар че на пръв поглед са способни да се покорят, дълбоко в себе си те просто не могат да го приемат. Какво показва, че дълбоко в себе си те не могат да го приемат? Един от начините, по които това се проявява, е, че макар да са наясно с всичко, те просто не са способни да загърбят това, което са направили, и да дойдат пред Бог, за да признаят грешките си и да кажат: „Боже, сгреших. Повече няма да постъпвам така. Ще търся Твоите намерения и ще направя това, което Ти искаш да правя. Не съм Те слушал, духовният ми ръст беше малък, бях глупав и невеж и често непокорен. Сега вече съм наясно с това“. Какво отношение имат хората, ако могат да признаят грешките си? (Искат да направят обрат.) Ако хората имат съвест и разум и копнеят за истината, но никога не умеят да се самоанализират и да направят обрат, след като са допуснали грешки, а вместо това вярват, че миналото е минало, и са сигурни, че не грешат, тогава какъв вид нрав показва това? Какъв вид поведение? Каква е същността на такова поведение? (Да си непримирим.) Такива хора са непримирими и, независимо какво се случва, те ще се следват този път. Бог не харесва такива хора. Какво каза Йона, когато изрази Божиите слова пред ниневийците? („Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“ (Йона 3:4).) Как реагираха ниневийците на тези думи? Когато видяха, че Бог ще ги унищожи, те побързаха да вземат вретище и пепел, да изповядат греховете си пред Него и да напуснат пътя на злото. Ето какво означава да се покаеш. Ако човек е способен да се покае, това му отваря огромна възможност. Каква е тази възможност? Това е възможността да продължи да живее. Без истинско покаяние ще ти бъде трудно да продължиш напред както в изпълнението на дълга си, така и в стремежа си към спасение. На всеки етап, било то, когато Бог те дисциплинира или укорява, или когато ти напомня и те увещава, щом между теб и Бог е възникнало противоречие, а ти не постигаш обрат и продължаваш да се вкопчваш в собствените си идеи, възгледи и нагласи, макар и да се движиш напред, противоречието между теб и Него, погрешното ти разбиране на Бог, оплакванията и непокорството ти срещу Него не се поправят и сърцето ти не се обръща. Тогава, от своя страна, Бог ще те отстрани. Макар и да не си се отказал от текущия си дълг и все още да го изпълняваш, макар и да си донякъде предан към това, което Бог ти е поръчал, и за хората да изглежда приемливо, има още едно нещо: спорът между теб и Бог се е превърнал в траен възел. Не си използвал истината, за да го развържеш и да придобиеш истинско разбиране за Божиите намерения. В резултат на това погрешното ти разбиране на Бог се задълбочава и все си мислиш, че Той е сбъркал и че си онеправдан. Това означава, че не си постигнал обрат. Непокорството ти, представите ти и погрешното ти разбиране на Бог все още продължават да съществуват, а това води до нагласа на непокорство у теб, все да се бунтуваш срещу Него и да Му се противопоставяш. Такъв човек не се ли бунтува срещу Бог, не Му ли се противопоставя и не отказва ли упорито да се покае? Защо Бог отдава такова значение на обрата при хората? Какво трябва да е отношението на сътвореното същество към Създателя? Отношение, с което признава, че каквото и да прави Създателят, то е правилно. Ако не го признаеш, думите, че Създателят е истината, пътят и животът, за теб ще са само празни приказки. Можеш ли все още да постигнеш спасение, ако е така? Не можеш. Няма да си подходящ, а Бог не спасява хора като теб. Има хора, които казват: „Бог иска хората да имат покайващи се сърца и да знаят, че трябва да постигнат обрат. В много неща обаче не съм постигнал обрат. Още ли имам време да го направя?“. Да, все още има време. Освен това някои казват: „В кои неща трябва да постигна обрат? Миналото е минало и забравено“. Докато нравът ти не се промени, докато не узнаеш кое в действията ти не е в съгласие с истината или не може да е в съгласие с Бог, възелът, който съществува между теб и Него, все още не е развързан и проблемът не е решен. Този нрав е в теб самия и идеята, гледната точка и отношението, което се бунтува срещу Бог, са вътре в теб. Щом възникнат подходящите обстоятелства, тази твоя гледна точка отново ще се появи, а противоречието ти с Бог отново ще пламне. Така че, макар и да не можеш да поправиш миналото, трябва да поправиш това, което предстои. Как да го поправиш? Трябва да постигнеш обрат и да загърбиш идеите и намеренията си. Щом имаш това намерение, естествено и отношението ти ще е покорно. А по-точно, това означава, че хората правят обрат в отношението си към Бог, Създателя, и признават и утвърждават факта, че Създателят е истината, пътят и животът. Ако успееш да се обърнеш, значи можеш да загърбиш онова, което смяташ за правилно, или онова, което поквареното човечество колективно приема за правилно, а вместо това признаваш, че Божиите слова са истината и положителното. Ако отношението ти е такова, това е доказателство, че признаваш идентичността на Създателя и Неговата същина. Така гледа Бог на въпроса и затова смята, че обратът у хората е особено важен.

Има хора, които казват: „Ако човек не е направил нищо погрешно, за какво му е да прави обрат?“. Дори в момента да не си направил нищо погрешно, първо трябва да разбереш истината за покаянието. Това е нещо, което трябва да притежаваш. Щом разбереш истината, ще откриеш, че някои неща, които си извършил, са били неуместни, и ще откриеш проблеми, които са свързани с твоите намерения и начин на мислене — т.е. проблеми с твоя нрав. Тези неща ще изплуват на повърхността, без да ги осъзнаваш, и ще те накарат да видиш, че твоята връзка с Бог всъщност не е обикновена връзка между хората и Бог. Бог все още е Бог, но ти си сътворено същество, което не отговаря на критерия. По тези въпроси, по които хората не са успели да останат на полагащото им се място и не са успели да постигнат това, което трябва — тоест, когато се провалят в дълга си — това ще се превърне във възел вътре в тях. Това е изключително практически проблем, който трябва да бъде разрешен. И така, как да го разрешим? Какво отношение трябва да имат хората? Преди всичко те трябва да са готови да направят обрат. И как трябва да се приложи на практика тази готовност да направят обрат? Даден човек, например, е водач в продължение на няколко години, но тъй като има малки заложби, не върши добре работата си, не може да вижда ясно всяка ситуация, не знае как да използва истината, за да разрешава проблемите, и не може да върши истинска работа. Затова той бива освободен. Ако след освобождаването си е способен да се покори, да продължи да изпълнява дълга си и е готов да направи обрат, какво трябва да направи? Преди всичко той трябва да разбере следното: „Бог е бил прав да постъпи така, както е постъпил. Моите заложби са толкова малки и толкова дълго време не съм вършил никаква истинска работа, а вместо това само съм задържал работата на църквата и навлизането в живота на братята и сестрите. Имам късмет, че Божият дом не ме отлъчи веднага. Наистина съм бил доста безсрамен, като съм стоял на позицията си през цялото това време и дори съм си вярвал, че съм свършил толкова много работа. Колко неразумно от моя страна!“. Да си способен да изпитваш омраза към себе си и чувство на разкаяние: дали това е израз на готовността да направиш обрат, или не е? Ако човек е способен да го каже, това означава, че е готов. Ако каже в сърцето си: „Толкова дълго време, в позицията си на водач, винаги съм се стремял към предимствата на статуса, винаги съм проповядвал доктрина и съм се въоръжавал с доктрина, не се стремях към навлизане в живота. Едва сега, когато бях заменен, виждам колко съм непригоден и колко много ми липсва. Бог постъпи правилно и аз трябва да се покоря. В миналото имах статус и братята и сестрите се отнасяха добре с мен. Наобикаляха ме, където и да отидех. Сега никой не ме забелязва и съм изоставен. Така ми се полага, това е възмездието, което заслужавам. Нещо повече, как би могло едно сътворено същество да има някакъв статус пред Бог? Колкото и висок статус да има човек, той не е нито резултатът, нито крайната цел. Бог ми дава поръчение не за да мога незаслужено да се възползвам от влиянието си или да се наслаждавам на статуса си, а за да мога да изпълнявам дълга си, и аз трябва да правя, каквото мога. Трябва да имам отношение на покорство към Божието върховенство и към подредбите на Божия дом. Въпреки че покорството може да е трудно, трябва да се покоря. Бог е прав да постъпва така, както постъпва, и дори да предположим, че имах хиляди, десетки хиляди оправдания, нито едно от тях не би било истината. Покоряването пред Бог е истината!“. Точно това са изразите на готовността да направиш обрат. И ако някой притежава всичко това, как Бог би могъл да оцени такъв човек? Бог би казал, че това е човек със съвест и разум. Висока ли е тази оценка? Тя не е прекалено висока. Наличието на съвест и разум само по себе си не отговаря на критериите за довеждане до съвършенство от Бог, но що се отнася до този тип човек, това вече не е малко постижение. Да си способен да се покориш е ценно. След това как човекът се опитва да накара Бог да промени мнението Си за него, зависи от това кой път ще избере. Ако не се е покаял истински и понеже няма статус, не е предан в дълга си и винаги е нехаен, тогава за него всичко е напълно свършено. Той ще бъде отстранен. Ако все още таи недоволство и се оплаква: „По времето, когато бях водач, страдах толкова много и дори да нямаше заслуги, имаше тежка работа. Казват, че не съм вършил истинска работа, но аз вършех доста. Независимо дали съм постигнал някакви резултати, или не, поне не съм бездействал. Само защото не съм бездействал, Бог не бива да ме отстранява с лека ръка. Дори и без статус, все още ме карат да правя това и онова — не си ли играят с мен?“ — ако след като е бил заменен, не му е останал ентусиазъм да изпълнява какъвто и да било дълг, можем ли да говорим тук за някаква преданост или покорство? Той няма нито преданост, нито покорство, нито готовност да направи обрат. Няма нищо от това. Не е ли това жалко? Всичко това е твърде жалко. Той е вярвал напразно през всичките тези години. Слушал е проповеди толкова много години, но не е практикувал никаква истина, винаги е поучавал другите с думи и доктрини, но самият той не е бил способен да направи нищо — така е вярвал в Бог. Проповядвал е доста доктрини на другите, но в крайна сметка не може да разреши дори собствените си проблеми. Това е толкова жалко! И той все още иска да получи Божия съд и наказание? След като бъде заменен, той продължава да се съревновава с Бог и да понася мъчения, без да показва никакво покорство. Не е ли това просто сляпо страдание? Твоето страдание е безполезно! Ако оставим настрана всичко останало и погледнем само факта, че си се разярил и си се конфронтирал, когато църквата те е отстранила от поста ти — само въз основа на това ти не си достоен да бъдеш човешко същество, не си достоен да бъдеш Божие сътворено същество. И тогава за какво точно спориш? Каквито и аргументи да имаш, те са безполезни. Ти вярваш от толкова много години, но ти липсва дори тази частица покорство. Къде са плодовете на твоята вяра през годините? Жалко, противно, отвратително! Беше ти даден статус и ти се отнасяше към него като към чиновническа роля. Наличието на статус означава ли, че нравът ти се е променил? Не е ли това просто Божията благодат? Бог те е удостоил с това поръчение, но ти си го приел като чиновническа роля — не е ли това отвратително? Има ли чиновници в Божия дом? Никой сред светиите през епохите не е бил чиновник. В продължение на две хиляди години хората са почитали Павел, но никой никога не е казвал, че Павел е заемал някакъв чиновнически пост. Следователно терминът „чиновник“ не издържа. Той не е нито награда, нито поръчение от Бог и ти трябва да се избавиш от него. Ако постоянно се стремиш да бъдеш чиновник, Бог ще одобри ли това? Това ще ти позволи ли да постигнеш спасение? Определено не. Току-що споменахме, че за да приеме Божия съд и наказание, човек трябва да има готовност да направи обрат. Важно ли е това? (Да.) Изключително важно е да имаме такова отношение! Ако желаеш да установиш връзка между Спасителя и спасения, между теб и Създателя, и ако искаш Бог да те спаси, трябва да коригираш позицията си и да установиш мястото и статуса на Бог в сърцето си. Каква е тогава твоята позиция? (На сътворено същество.) Кой е сътворено същество? Това е човек, а не звяр. Във всеки един момент трябва да помниш, че си сътворено същество, обикновено човешко същество, и не бива да забравяш полагащото ти се място. Когато Бог ти даде малко благодат, малко благословия, тогава ти забравяш кой си. Когато в Своето смирение и скритост Бог споделя някои чистосърдечни думи, за да те утеши, Той те въздига. И въпреки това ти искаш да застанеш на равна нога с Бог и да се издигнеш — кое нещо би направило това? Би ли го направил човек? (Не.) Бог не признава сътворено същество като теб — ти можеш да се отдръпнеш настрана! Ако не те признава, Бог ще те усъвършенства ли? Ти не отговаряш на условията да бъдеш доведен до съвършенство от Бог. Не е ли изяснена вече същността на дискусията до този момент? И така, много е важно да си готов да направиш обрат. Това е състояние на ума и същевременно е отношение. Това отношение е важен принцип на практикуване, който човек трябва да притежава, за да получи Божието спасение и усъвършенстване. Не си мисли, че си толкова велик, толкова благороден, нито допускай, че си напълно прав и непогрешим. Ти не си велик, славен или прав. Ти си нищожно, низко, сътворено същество от човечеството, покварено от Сатана. Ти трябва да приемеш спасението на Създателя. Ти все още не си спасен, не си съвършен. Ти трябва да притежаваш този разум.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.