Някои хора си мислят: „Когато хората имат някакви неправилни мисли или действия, които нарушават Божиите управленски закони и накърняват Божия нрав, Бог трябва да се намеси, за да ги спре. Това е Божието спасение, това е Божията любов“. Не са ли това представите и фантазиите на хората? Така ли Бог върши делото Си, за да спасява хората? Бог спасява хората, като изразява истината. Дали човек може да бъде спасен, зависи от това дали може да приеме истината. Освен това има едно нещо, което Бог счита за още по-важно, и това са съвестта и човешката природа на хората. Ако в рамките на твоята човешка природа няма съвест, почтеност и разум — тоест, когато те сполети нещо, съвестта ти и рационалността ти не могат да функционират нормално, не могат да те въздържат и да регулират действията ти, не могат да коригират намеренията и възгледите ти — тогава Бог определено няма да направи нищо. За да те промени Бог, Той първо позволява на съвестта ти и на рационалността ти да функционират. Когато изпиташ угризение на съвестта, ти ще разсъждаваш: „Това, което правя, е погрешно. Как би ме възприел Бог?“ и това ще те отведе до по-нататъшно търсене и активно, положително навлизане. Ако обаче човек няма дори тази първоначална стъпка, ако не притежава съвест и ако в сърцето му по принцип няма угризение, тогава какво ще направи Бог, когато този човек се сблъска с нещо? Бог няма да направи нищо. И така, каква е основата, на която стъпват всички тези слова, които Бог изрича, и всички изисквания и истини, на които Бог учи хората? Те се основават на предпоставката, че хората имат съвест и рационалност. Що се отнася до споменатия по-рано човек, ако той имаше съвест и притежаваше определено ниво на рационалност, какви действия щеше да предприеме, след като види онова шише сироп за кашлица? Какво поведение щеше да прояви? Когато му хрумнеше мисълта: „Това е дадено на бог, значи би трябвало да е доста добро. Вместо да оставя бог да го изпие, защо да не го изпия аз?“, какво би направил тогава, ако имаше съвест? Щеше ли да отвори шишето и да отпие първата глътка? (Не.) Как щеше да се появи това „не“? (Поради това, че е имал чувство за съвест.) Контролиран от съвестта си, тя щеше да влезе в действие и нямаше да има следваща стъпка по този въпрос, и той нямаше да отпие първата глътка. Резултатът от въпроса щеше да бъде съвсем друг и изходът щеше да бъде съвсем различен. Той обаче нямаше съвест или рационалност — напълно беше лишен от тях. Така че какво се случи в резултат на това? След като му хрумнаха такива мисли, без съвестта изобщо да го въздържа, той безскрупулно отвори шишето и отпи първата глътка. Не само че след това не изпита никакво угризение или самообвинение, но всъщност това му хареса. Мислеше, че му се е разминало: „Вижте колко съм умен, като се възползвам от възможността. Всички вие сте глупаци, не ги разбирате тези неща. Опитът винаги надделява над младостта! На никого от вас не му е хрумвала тази идея, никой от вас не е имал наглостта да го направи, но аз го направих. Какво е най-лошото, което може да се случи? Вече отпих първата глътка, кой ще узнае?“. Считаше, че е спечелил предимство, и се чувстваше вътрешно удовлетворен. Дори си мислеше, че е облагодетелстван, че това е Божията благодат. След като направи тази грешка, той продължи да я повтаря и тя излезе извън контрол, а след това продължи, докато не изпи цялото шише. През цялото това време съвестта му не изпита никакво самообвинение или угризение. Съвестта и рационалността му никога не му казаха: „Това не ти принадлежи. Дори Бог да не го изпие, дори Бог да го изхвърли или да го даде на някое куче или котка, щом Бог не е казал, че е за теб, тогава не бива да го използваш. Не ти се полага да му се наслаждаваш“. Съвестта му не му каза това, защото той нямаше съвест. Какво представлява човекът без съвест? Той се определя като звяр. Хората без съвест се държат по този начин. В самото начало им хрумват такива мисли и те продължават да действат по този начин до края, без да изпитат и капка угризение на съвестта. Възможно е досега този човек отдавна да е забравил случката. Или, ако има добра памет, може все още да си я спомня и да счита, че е постъпил правилно по онова време. Той никога не счита, че е постъпил погрешно, и не осъзнава тежестта и естеството на това, което е направил. Не може да го осъзнае. Точно ли е Божието категоризиране на тези хора? (Да.) Когато Бог категоризира, разкрива и отстранява такива хора, като им дава такъв изход, на какви принципи и на каква основа ги категоризира? (Въз основа на тяхната природа същност.) Човек, на когото му липсва чувство за съвест и рационалност, притежава ли условията да приеме и да практикува истината? Притежава ли той такава същност? (Не.) Защо казваме, че не я притежава? Когато започне да изразява възгледите си по този въпрос, дълбоко в сърцето му къде е неговият бог? Кой е богът в сърцето му? Къде стои той? Носи ли той Бог в сърцето си? Със сигурност можем да кажем, че такъв човек не носи Бог в сърцето си. Каква е последицата от това, че човекът не носи Бог в сърцето си? (Той е неверник.) Точно така. Той не е истински вярващ в Бог. Той не е брат или сестра. Той е просто неверник. Кое негово поведение показва, че е неверник? Без Бог в сърцето си, той действа и говори изцяло според собствените си прищевки, въз основа на собствените си представи, фантазии и предпочитания, без влиянието на съвестта. Когато не разбира истината, съвестта му не се вълнува. Той действа единствено въз основа на собствените си предпочитания, единствено с цел лична изгода и полза. Има ли място за Бог в неговото сърце? Няма никакво място. Защо казвам това? Защото мотивацията, произходът, посоката и дори проявленията на неговите действия и думи са насочени все към обслужване на собствените му интереси. Той действа и говори въз основа на това, което вярва, че ще бъде полезно за него самия. Всичко, за което се замисля, е насочено към собствените му интереси и цели и той функционира, без да изпитва угризения и без да проявява въздържане. Ако се съди по това поведение, като към какво се отнася той към Бог? (Като към въздух.) Точно така, абсолютно вярно. Ако можеше да чувства Божието присъствие и това, че Бог проучва внимателно сърцето на човека, че Бог е до хората, че непрекъснато ги проучва внимателно, дали в действията му щеше да липсва каквото и да е въздържане? Щеше ли да проявява такава безразсъдна дързост? Категорично не. Тук възниква един въпрос: дали богът, в когото той вярва, действително съществува? (Не.) Това е същността на проблема. Бог, в когото той вярва, не съществува. Неговият бог е просто въздух. Следователно, независимо как устно твърди какъв е Бог, независимо как се моли на Бог, независимо колко години е вярвал, какво е направил или колко е пожертвал, неговата природа е напълно разобличена въз основа на речта и поведението му, на отношението му към Бог и на отношението му към всички неща, свързани с Бог. Той се отнася към Бог като към въздух. Не е ли това хулене на Бог? (Да, така е.) Защо това се смята за богохулство? Той си мисли: „Казват, че бог проучва внимателно сърцето на човека, но къде е бог? Защо не съм го почувствал? Казват също, че кражбата на приношения ще бъде наказана от бог, но аз не съм видял някой да понесе възмездие за крадене на приношения“. Той отрича съществуването на Бог. Това е хулене на Бог. Той казва: „Бог дори не съществува. Как би могъл да върши някакво дело? Как би могъл да спасява хората? Как е укорявал хората? Кого е наказал някога? Никога не съм виждал това да се случва, така че всичко, което се принася на бог, може да се използва свободно. Ако случайно намеря нещо днес, то е мое — ще го считам за начин, по който бог ме облагодетелства. То е на този, който го види или намери. Ето на кого бог е показал благосклонност“. Що за логика е това? Това е логиката на Сатана, на разбойниците. Това е дяволската природа на човека, която излиза наяве. Има ли такъв човек истинска вяра? (Не.) След като е слушал толкова много проповеди, той бълва такъв порой от дяволски думи. Има ли той изобщо някаква основа в истината? (Не.) И така, какво е получил, след като е изслушал всички тези проповеди? Той не е приел Божиите слова, не счита Божиите слова за истината и не се отнася към Бог като Бог. Това е всичко, което може да се каже по този въпрос.

Някои хора в сърцата си наистина вярват, че има Бог, и нямат ни най-малко съмнение относно въплъщението на Бог. Но въпреки че Го следват от няколко години, изтърпели са някои несгоди и са платили известна цена, дълбоко в сърцата си те нямат и най-малкото разбиране за Бог. В действителност това, в което вярват, е все още един нереалистичен бог, един въображаем бог. Те определят Бог просто като въздух. Как се отнася Бог към тези хора? Той просто ги пренебрегва. Някои хора се питат: „Ако Бог ги пренебрегва, защо те остават в Божия дом?“. Те полагат труд. Как трябва да се схваща полагането на труд? Човек, който полага труд, не се интересува от истината или по-скоро има толкова малки заложби, че не може да я достигне. Той се отнася към Бог и към истината като към нещо празно и нереалистично, но за да получи благословии, може да разчита само на това да положи някакви усилия в замяна. Макар че външно не се съпротивлява пряко на Бог, не проклина Бог или не се противопоставя на Бог, същността му все пак е подобна на тази на Сатана — тази, която отрича Бог и Му се съпротивлява. Всеки, който не обича истината, е негоден. В сърцето си Бог е решил да не спасява такива хора. По отношение на тези, които Бог не възнамерява да спасява, дали все пак ще се занимава сериозно с тях? Дали Бог би им казал: „Ти не разбираш този аспект на истината, трябва да слушаш внимателно. Ти не разбираш този аспект на истината, трябва да положиш повече усилия и да разсъждаваш върху него.“? Освен това Бог знае, че тези хора не разбират истината и не се отнасят към Бог като Бог. Трябва ли Бог да им покаже някои чудеса и знамения, за да разберат за Неговото съществуване, или да ги просветли и озари повече, за да разберат, че има Бог? Бог ще действа ли по този начин? (Не.) Бог има принципи, според които върши тези неща. Той не постъпва по този начин спрямо всекиго. По отношение на онези, които могат да приемат истината, Бог винаги върши делото Си. Какво е отношението на Бог към онези, които не могат да приемат истината или не са способни да я достигнат? (Той ги пренебрегва.) Според представите на хората, ако Бог пренебрегва някого, то този човек се скита наоколо като просяк. Човек не може да го види да се стреми към истината, нито може да види Бог да извършва някакво действие върху него. Той просто полага труд и не разбира истината. Това ли е всичко, което може да се каже по въпроса? Всъщност тези хора също може да се насладят на някаква Божия благодат и благословии. Когато попаднат в опасни ситуации, Бог също ще ги предпази. Когато са тежко болни, Бог също ще ги излекува. Той може дори да им даде някои специални таланти или при някои специални обстоятелства Бог може да извърши върху тях някои чудотворни действия или да направи някои специални неща. Тоест, ако тези хора наистина могат да отдадат всичко на Бог и да полагат труд, без да предизвикват смущения, Бог няма да ги дискриминира. Какви са представите на хората по този въпрос? „Бог няма да спаси тези хора, така че Той просто ще ги използва, както Му е угодно, и после ще ги изхвърли“. Така ли ще постъпи Бог? Не. Не забравяйте Кой е Бог. Той е Създателят. Сред всички хора, независимо дали са вярващи или невярващи, от всякакво вероизповедание или етнос, в очите на Бог всички те са Негови сътворени същества. Ето защо Господ Исус казва: „защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите“. Това твърдение е принцип на начина, по който действа Бог — Създателят. Независимо какъв изход в крайна сметка Бог дарява на някого въз основа на неговата същност или дали Бог ще го спаси, или няма да го спаси, преди да му даде този изход, независимо от неговата същност, щом той може да изпълнява някакви задачи и да полага някакъв труд в Божия дом и за Божието дело, Божията благодат остава непроменена. Той все така ще се отнася към него според Своите принципи, без никакво пристрастие. Това е Божията любов, принципът на Неговите действия и Неговият нрав. Според същността на тези хора обаче техните възгледи и отношението им към Бог винаги са такива, че те Го считат за нереалистичен и мъгляв, сякаш Той съществува, но все пак не съществува. Те не могат нито да признаят реалното съществуване на Бог, нито да го преживеят, и в крайна сметка те все още не са сигурни в истинското съществуване на Бог. Така че по отношение на тях Бог може да направи само толкова, колкото трябва, като им предостави известна благодат, даде им няколко благословии и закрила в този живот, позволи им да почувстват топлината на Божия дом и да се насладят на Божията благодат, милост и любяща доброта. И това е всичко — това са всички благословии, които ще получат в този живот. Някои хора казват: „След като Бог е толкова толерантен и те също се радват на Божията благодат и благословии, няма ли да е по-добре да направим още една крачка напред и да им позволим да получат и Божието спасение?“. Това е човешка представа, Бог не действа по този начин. Защо не го прави? Може ли да поставиш Бог в сърцето на човек, в чието сърце няма място за Него? Не можеш. Независимо за колко истина ще разговаряш с него или колко слова ще му кажеш, това няма да има значение. Това няма да промени неговите представи и фантазии за Бог. Следователно всичко, което Бог може да направи за такъв тип човек, е да му предостави известна благодат, благословии, грижи и закрила. Има хора, които казват: „След като може да се радва на Божията благодат, ако Бог го просветли и озари допълнително, няма ли тогава той да признае истинското съществуване на Бог?“. Могат ли такива хора да разберат истината? Могат ли да практикуват истината? (Не.) Ако не могат да практикуват истината, това ги определя като хора, които не могат да бъдат спасени. Следователно Бог няма да се занимава с безсмислено или безполезно дело. Някои хора казват: „Това не е правилно. Понякога те също са подложени на дисциплина или имат някакво просветление от Бог и придобиват някаква истина от Него“. Това отново се отнася до Божието дело. Какво трябва да притежават онези, които Бог иска да спаси, за да бъдат спасени от Бог, за да бъдат обект на Неговото спасение? Хората трябва да разбират това. Бог също го знае. Той не спасява всекиго просто така. Дори ако Бог покаже някакви чудеса, знамения и могъщество, за да накара хората да Го признаят, може ли тези хора да бъдат спасени по този начин? Не става така. Бог има критерии за спасяването на хората. Човек трябва да притежава истинска вяра, както и да обича истината. Затова и делото, което Бог върши върху хората, включващо съд, наказание, изпитания и облагородяване, също има своите критерии. Някои хора казват: „Често се сблъскваме със съд и наказание. Дали сблъскването със съд и наказание, изпитания и облагородяване е знак, че ще бъдем спасени от Бог?“. Дали това е така? (Не.) Как можете да сте сигурни, че не е така? Тъй като някои хора не отговарят на условията да бъдат спасени от Бог, дали Бог все пак би им наложил съд, наказание, изпитания и облагородяване? Тук се повдига въпросът за това върху кого Бог налага Своя съд, наказание, изпитания и облагородяване. Това включва и погрешните разбирания на хората. Кажете Ми, може ли човек, който дори не знае кой е Бог, къде е Бог или дали Бог изобщо съществува, да получи Божия съд и Божието наказание? Може ли човек, който смята Бог за обикновен въздух, да получи Божия съд и Божието наказание? Може ли човек, чието сърце е напълно лишено от Бог, да получи Божиите изпитания и облагородяване? Определено не. И така, с какво могат да се сблъскат понякога такива хора? (С дисциплина.) Точно така, с дисциплина. Онези, които считат Бог за обикновен въздух, които по принцип не признават съществуването на Бог и не вярват в съществуването Му, със сигурност няма да получат Божия съд и Божието наказание или Неговите изпитания и облагородяване. Може да се каже, че хората с такава същност и с такова поведение не са обект на Божието спасение. Те не могат да приемат Божието спасение, но не поради това, че Бог не ги спасява — това се определя от тяхната природа същност, която изпитва неприязън към истината и мрази истината. На тях им липсва правилното отношение да обичат и да приемат истината, и поради това те не отговарят на условията да бъдат спасени. Тогава как Бог се отнася към тях, когато те проникват в Божия дом с надеждата за благословии? Освен че им предоставя някои благословии, благодат и им предлага грижи и закрила, какви методи използва Бог, за да изпълни ролята Си на Създател? Бог отправя напомняния, предупреждения и увещания чрез Своите слова. Впоследствие Той ги кастри, укорява и дисциплинира. Делото, което Бог извършва върху тях, приключва дотук. Всичко е в рамките на този обхват. Какъв е резултатът от тези Божии действия върху хората? Това им позволява да спазват покорно ограниченията, да се държат прилично, докато полагат труд в Божия дом, без да предизвикват смущения или да вършат зло. Може ли това, което Бог прави, да накара тези хора предано да изпълняват дълга си добре? (Не.) Защо не може? Могат ли благодатта, благословиите, грижите и закрилата, които получават — заедно с напомнянето на Божиите слова, кастренето, наказанието и дисциплината и т.н. — да доведат до промяна в техния нрав? (Не.) Те не могат да доведат до промяна в техния нрав, така че какъв резултат постига Божието дело върху тях? То ги прави донякъде въздържани в поведението им, помага им да спазват правилата и ги кара външно да имат някакво човешко подобие. Нещо повече, това ги прави сравнително покорни. Те с неохота ще приемат да бъдат кастрени в името на Божията благодат и благословии и ще са способни да вършат нещата според правилата и управленските закони на Божия дом, и това е всичко. Постигането на всичко това означава ли, че практикуват истината? Те все още не са на нужната висота, защото това, което правят, е в общи линии само според принципите на управленските закони на Божия дом, както и според някои строги насоки. Това е само промяна в поведението, нищо повече. Може ли тогава да се каже, че след като тези хора са променили поведението си, още по-добре би било да им се позволи да променят и нрава си? (Те не са способни на това.) Те не са способни на това и не могат да го постигнат — това е една от причините. А коя е най-главната причина? Тя е, че те по принцип те не носят Бог в сърцата си. Те не вярват в съществуването на Бог. И така, тези хора могат ли да разберат Божиите слова? Някои от тях могат и казват: „Божиите слова са добри, но за съжаление не мога да ги прилагам на практика. Практикуването им ми се струва дори по-мъчително от подлагането на открита сърдечна операция“. Когато собствените им интереси са накърнени или когато трябва да действат против волята си, те се чувстват напълно дезориентирани и не могат да ги изпълняват. Дори да се изтощят напълно, те просто не могат да прилагат Божиите слова на практика. Освен това те никога не признават и не приемат факта, че Божиите слова са истината. Те не могат да възприемат това. Не разбират защо Божиите слова са истината. Например, когато Бог казва на хората да бъдат честни, те казват: „Добре, ще бъда честен човек, щом Ти казваш, но защо това да си честен човек се счита за истината?“. Те не го знаят и не могат да го приемат. Когато Бог казва на хората, че трябва да Му се покорят, те се питат: „Може ли да се печелят пари от това, че се покоряваш на Бог? Дали Бог дава благословии за това, че Му се покоряваш? Може ли това да промени крайната цел на човека?“. Те не считат, че всичко, което Бог казва или прави, е истината. Те нямат понятие какво е значението на Божиите слова и на Божиите изисквания към човека и не могат да разпознаят кои действия са правилни и са съгласно истините принципи. Всичко, което идва от Бог — идентичността на Бог, същността на Бог, Божиите слова, Божиите изисквания — всички тези неща според тях не могат да бъдат определени като Божии притежания и същество. Те не знаят, че Бог е Създателят. Не разбират какво е Създателят или какво е Бог. Не е ли това проблемно? Но някои хора се държат точно така. Други казват: „Това не може да е правилно. Ако те имат такива мисли и възгледи, как могат все още да изпълняват с желание дълга си в Божия дом?“. Тук терминът „с желание“ трябва да бъде в кавички. Как трябва да се обясни това? От една страна, те изпълняват дълга си, защото са принудени от обстоятелствата или поради нуждата си от благословии. От друга страна, те считат, че нямат друг избор, освен неохотно да се примирят с това за момента, като изпълняват някои видове дълг и полагат малко усилия. В сърцата си вярват, че точно това трябва да правят, но тъй като не се интересуват от истината, те могат да полагат усилия и да изпълняват дълг само в замяна на Божиите благословии. С този начин на мислене могат ли да приемат истината? (Не.) Те дори не разбират какво е истината. Как тогава биха могли да я приемат?

Божието дело на правосъдието в последните дни е за да сложи край на тази епоха. Дали човек може да бъде спасен, или не, зависи в голяма степен от това дали може да приеме Божия съд и наказание и дали може да приеме истината. Някои хора признават, че Божиите слова са истината, но не приемат истината. За тях да приемат истината е все едно да им бъде трансплантирано сърце. Ето колко мъчително би им се сторило това. Като се има предвид начинът, по който този тип хора се отнасят към истината, като отказват да я приемат независимо от всичко, Бог не е Този, Който е виновен, че не ги е спасил — те могат да обвиняват само себе си, че не са приели истината. Те нямат тази благословия. Божието спасяване на хората от влиянието на Сатана не е толкова просто, колкото хората си го представят. От една страна, онези, които вярват в Бог, трябва да приемат да бъдат наказвани и кастрени чрез Божиите слова. Това е един етап. От друга страна, те трябва да приемат и Божия съд и Божието наказание, Божиите изпитания и облагородяване. Съдът и наказанието са един етап. Изпитанията и облагородяването са още един етап. Някои хора могат неохотно да приемат да бъдат кастрени, като си мислят, че са постигнали покорство, а след това не напредват повече и не се стремят към истината. Други особено силно обичат истината и могат да понесат всякаква болка, за да получат истината. Те могат не само да понесат наказанието на Божиите слова, но и да навлязат в етапа на приемане на Божия съд и на Божието наказание. Те считат, че приемането на Божия съд и наказание е Божие възвеличаване, Божия любов и славно дело. Те не се страхуват от страданието. След като преживеят съд и наказание, тези хора могат да приемат и изпитания и облагородяване и все така да се стремят към истината. Независимо колко големи са изпитанията и облагородяването, те все още могат да видят Божията любов и могат да принесат себе си, за да удовлетворят Бог. Колкото и да са кастрени, те не считат това за несгода. Вместо това те считат, че това е още по-голяма любов от Бог. След като преживеят още много изпитания и облагородяване, накрая те постигат цялостно пречистване и усъвършенстване. Това означава да преживееш Божието дело до най-високия етап. А сега Ми кажете има ли разлика между онези, които вярват в Бог и преживяват само един етап на Божието наказание чрез Неговите слова, и онези, които преживяват два етапа — Божия съд и наказание, както и изпитания и облагородяване? Със сигурност има разлика. При някои хора Бог спира, след като само ги е наказал, и оставя останалото на техния собствен избор и осъзнатост. Ако те не приемат истината и не изберат правилния път, какво показва това? Може да се каже, че Бог няма как да спаси такива хора. Някои хора често говорят за това, че страдат от работа, от перспективи, от къща, от партньор, от чувства — за тях всичко е въпрос на страдание, а какъв е крайният резултат? (Той не е свързан с истината.) Точно така, той не е свързан с истината, не е свързан с Божието дело. Това, което правиш в този случай, е просто безцелно да страдаш. Просто се бориш и чакаш времето да мине, без никакъв процес на отправяне на молитви към Бог или търсене на истината. Това не е видът „страдание“, свързан с облагородяването, защото не е Божие дело и няма нищо общо с Него. Ти просто сам страдаш, а не се подлагаш на Божието облагородяване. Но все още си мислиш, че Бог те облагородява. Ти си прекалено голям оптимист. Това е просто пожелателно мислене! Ти дори не си пригоден да бъдеш облагородяван от Бог. Ти дори не си преминал през етапа на наказанието и съда, а очакваш от Бог да те подложи на изпитания и облагородяване? Възможно ли е изобщо това? Не е ли това неосъществима мечта? Могат ли обикновените хора да издържат на изпитания и облагородяване? Може ли обикновеният човек да приеме това? Дали това е нещо, което Бог дарява на обикновения човек? Категорично не. След като Бог накаже даден човек, ако този човек, поради своя надменен нрав, поради своята непримиримост, измамност, нечестивост или какъвто и да било друг нрав, бъде съден, дисциплиниран или изрично наказан от Бог по един или много въпроси, което да го накара да осъзнае защо Бог го дисциплинира — и впоследствие развие истинско разбиране за Бог и за себе си, нравът му претърпява истинска промяна и тогава той постепенно придобива истинско покорство пред истината — само това е процесът, чрез който Бог съди и наказва хората. Въз основа на какво Бог извършва това дело? Има едно условие ‒ човекът, който получава такова дело, трябва да е способен да изпълнява задоволително дълга си в Божия дом. Това задоволително изпълнение изисква само две неща: покорство и преданост. Първо, човекът трябва да има съвест и разум. Само хората със съвест и разум отговарят на условията за приемане на истината. Когато такива хора със съвест и разум получат Божието наказание, те са способни да търсят истината и да се покоряват. Едва след това Бог пристъпва към делото на правосъдието и наказанието. Това е последователността на Божието дело. Ако някой в Божия дом обаче никога не може да изпълнява дълга си предано, не показва ни най-малко покорство пред Божието върховенство и не успява да изпълни дълга си задоволително, когато се сблъска със злочестини, той бива разкрит или кастрен и най-много да изпита Божието наказание и дисциплиниране. Той не бива подлаган на Божия съд и наказание, да не говорим за изпитания и облагородяване. С други думи, той по принцип не участва в Божието дело по усъвършенстването на хората.

Съдържанието, за което току-що разговаряхме, се отнася за Божието дело за спасяването и усъвършенстването на хората, за методите и обектите на Божието дело, както и за това върху кои хора Бог върши Своето дело на правосъдие и наказание, изпитания и облагородявания. Засегнахме и степента на навлизане в живота на хората, когато са подложени на това Божие дело, както и вида на същността и условията, които хората трябва да притежават като минимум, за да приемат Божия съд и наказание. И така, какви са представите на хората в това отношение? Хората си мислят: „Щом човек следва Бог, щом е приел тази стъпка от Божието дело, той непременно ще бъде подложен на Божия съд и наказание. Скоро след това ще дойдат и изпитанията и облагородяванията от Бог. Затова често се сблъскваме с изпитания, облагородявания и кастрения и биваме лишени от семейство, обич, статус и перспективи. Впоследствие непрекъснато страдаме заради обичта, статуса и перспективите“. Точни ли са тези твърдения? (Не.) Хората могат да превърнат една-единствена дума от Божиите слова и от Божието дело в нещо, което според тях е духовен термин — защо е така? В действителност начинът, по който страдат, е просто борба, просто оставяне на течението на времето. Този начин няма абсолютно никакво значение. Но хората го считат за изпитания и облагородявания, като казват, че това е Божието облагородяване. Което е груба грешка. Това е нещо, което хората насила налагат на Бог, а то изобщо не представлява Божиите намерения. Не е ли това погрешно разбиране на Бог? Наистина това е погрешно разбиране. И как се развива подобно погрешно разбиране? Понеже хората не разбират истината, те развиват такива погрешни разбирания въз основа на собствените си фантазии. Впоследствие ги пропагандират и разпространяват нагло навсякъде, което в крайна сметка води до различни твърдения за „страданието“. Затова често чувам някои хора да казват: „Еди-кой си беше заменен и след това стана негативен. Той е със „статус на страдалец“!“. Статусът на страдалец не означава, че е преживял изпитания и облагородявания. Това е просто човек, който губи статус, страда от емоционално разочарование и се бори с вътрешната си болка по време на неуспех. Тъй като това, което хората наричат „страдание“, и това, което Бог нарича облагородяване, са две различни неща, какво всъщност означава истинското облагородяване? На първо място, това означава хората да разберат, че Бог извършва много подготвителна работа, преди да ги подложи на изпитания и облагородявания. От една страна, Той избира хората. Той избира правилните хора. По-рано обсъдихме какъв тип човек е считан за правилен в очите на Бог и на какви условия трябва да отговаря. Първо, той трябва да има поне съвест и разум в човешката си природа. Второ, той трябва да е способен да изпълнява дълга си задоволително, да го изпълнява предано и покорно. След това той трябва да премине през години на кастрене, дисциплиниране и укоряване. Вие може да не сте много наясно какво означават дисциплинирането и укоряването, тъй като тези понятия може да не са значими за вас. Те може да изглеждат сравнително неосезаеми и абстрактни за хората. Но когато става въпрос за това да бъдеш кастрен, то е нещо, което хората могат да чуят и почувстват. Има специфичен език и определен тон, така че хората знаят какво се случва. Ако някой върши нещо нередно, върви срещу принципите, действа безразсъдно или взема едностранни решения, които вредят на интересите на Божия дом или на работата на църквата, и бъде кастрен, именно това означава да бъдеш кастрен. Какво тогава означават укоряването и дисциплинирането? Например, ако някой не е подходящ за водач на група и му липсва преданост, ако върши неща, които нарушават истините принципи или църковните правила, и впоследствие бъде заменен, това ли е укоряването? Това наистина е форма на укоряване. Независимо дали на пръв поглед изглежда, че с него се занимава църквата, или че е заменен от някой водач, в Божиите очи това е Негова заслуга и той е част от Неговото дело. Това е форма на укоряване. Също така, когато хората са в добро състояние, те обикновено са изпълнени със светлина и могат да имат свежи прозрения. Когато обаче работата им се проваля поради някакви състояния или конкретна причина и те бъдат разкрити, това не е ли форма на укоряване? Това също е форма на укоряване. Считат ли се тези неща за съд и наказание? На този етап те все още не се считат за съд и наказание, затова със сигурност не може да се считат за облагородявания и изпитания. Те са просто укор, получени по време на изпълнението на нечий дълг. Проявленията на укоряването понякога включват сблъскване с болест или многократно объркване на задачи, или изгубване на ориентация в неща, в които някога човекът е имал умения, без да знае какво да прави. Всичко това е укоряване. Разбира се, понякога укоряването идва чрез подсказки от близки хора или чрез това, което се разкрива от определено събитие, което кара човека да се смути и да се оттегли в дълбоко самоизследване и анализ. Това също е укоряване. Дали получаването на Божия укор е нещо добро, или нещо лошо? (То е нещо добро.) Теоретично погледнато, то е нещо добро. Независимо дали хората могат да го приемат, или не, то е нещо добро, тъй като най-малкото доказва, че Бог поема отговорност за теб, че Бог не те е оставил и че Бог върши делото Си върху теб, като те подканя и напътства. Фактът, че Бог върши делото Си върху теб, потвърждава, че Бог все още няма намерение да се откаже от теб. Една от последиците от това е, че Бог може да продължи да те укорява и дисциплинира или, ако се справяш добре и си на правилния път, Той ще те подложи на съд и наказание. Но нека не избързваме твърде много. Засега Бог многократно ще те укорява и дисциплинира. След това, понеже се стремиш към истината, имаш покорство и си правилният човек, Бог ще те подложи на съд и наказание. Това е началната стъпка. Повечето хора вече са преживели просто да бъдат кастрени. Само новодошлите все още не са преживели това. В повечето случаи хората действат въз основа на съвестта си, изпитват вътрешен упрек, чувстват Божиите слова, които ги подканят в ушите или в сърцата им: „Не бива да правя това. Това е непокорство“. Това са Божиите слова, които ги подканят, увещават и предупреждават. Формите на кастрене, които хората преживяват, са различни: то може да дойде от водачи и работници, от братя и сестри, от Горното и дори направо от Бог. Много хора са преживели тези неща, но по-малко хора са преживели Божието укоряване и дисциплиниране. Какво означава по-малко в случая? Това означава, че много повече хора са далеч от получаването на Божия съд и наказание — а какво да кажем за Божиите изпитания и облагородявания? Те са още по-далеч от тях. Пропастта е още по-дълбока, разстоянието е още по-голямо. Преди хората са си казвали: „Бог ме съди и наказа, като ми даде пришка в устата“, „Бог ме съди и наказа, допуснах грешка, казах нещо нередно и имах главоболие в продължение на дни. Сега разбирам какво е Божият съд и наказание“ — не са ли това погрешни разбирания? Този вид погрешно разбиране на Бог е най-разпространеното. Повечето хора разбират Бог по този начин. Това погрешно разбиране води и до някои негативни последици, като кара хората да считат, че произнасянето на една-единствена грешна дума ще доведе до Божието дисциплиниране. Това е просто погрешно разбиране на Бог и е напълно несъвместимо с това, което Бог върши. С такива погрешни разбирания за Бог може ли човек в крайна сметка да изпълни Божиите изисквания? Определено няма да успее.

Повечето хора вече са преживявали Божието укоряване и дисциплиниране, били са кастрени и са получавали подканяне и увещание от Божиите слова, но това е всичко. Тук възниква един въпрос: защо хората не са преживели Божия съд и наказание, дори след като са преживели до тази стъпка? Защо кастренето, подканянето от Божиите слова или дисциплинирането и укоряването не се считат за съд и наказание? От гледна точка на подканянето от Божиите слова, кастренето, укоряването и дисциплинирането, които хората са преживели, какъв е постигнатият резултат? (Те са придобили задръжки във външното си поведение.) В поведението им са настъпили някои промени, но това показва ли промяна в нрава? (Не.) Това не представлява промяна в нрава. Някои хора казват: „Толкова години вярваме в Бог и сме слушали толкова много проповеди, но нашият нрав все още не се е променил. Не сме ли ощетени? Имаме само малка промяна в поведението си. Не е ли това много жалко? Кога Бог ще започне да ни спасява? Кога ще получим спасение?“. Нека тогава обсъдим какви придобивки са получили и какви промени са направили онези, които са преживели тези различни аспекти на Божието дело. Току-що някой спомена за промени в поведението. Това е общо твърдение. За да бъдем по-конкретни, при първото си идване в църквата и поемането на дълг хората не са били кастрени и са бодливи като кактус, искат да имат последната дума за нещата. Те си мислят: „Сега, когато вярвам в Бог, имам права и свобода в църквата, така че ще действам, както намеря за добре“. В крайна сметка, след като са преминали през поредица от кастрения и дисциплинирания и след като са чели Божиите слова, слушали са проповеди и са чули общения за истината, те вече не смеят да се държат по този начин. Всъщност те не са станали напълно послушни. Просто са придобили капчица разум и са разбрали някои доктрини. Когато другите казват неща, които са съобразени с истината, те могат да признаят, че казаното е правилно и, макар да не разбират добре тези неща, могат да ги приемат. Тогава не са ли те вече много по-послушни, отколкото са били преди това? Фактът, че приемат тези неща, показва, че поведението им е претърпяло някакви промени. Как са настъпили тези промени? Те са се появили благодарение на увещанията и подканянията, както и на утехата от Божиите слова. Понякога такива хора се нуждаят от известно дисциплиниране, от известни кастрения, както и от известно общение за принципи, в което да им се каже, че едно нещо трябва да се прави по определен начин и не може да се прави по друг начин. Те си мислят: „Трябва да го приема. Там е изложена истината. Кой би посмял да ѝ се противопостави?“. В Божия дом Бог е велик, истината е велика и е на власт. С тази теоретична основа някои хора са се пробудили и са придобили разбиране за това какво означава да имаш вяра в Бог. Да вземем например някой, който първоначално е бил варварин, разпуснат, напълно необуздан, който не е познавал правилата, вярата в Бог, Божия дом, църквата и принципите за изпълнение на дълга си: когато такъв човек — който не знае нищо — дойде в Божия дом с доброта и ентусиазъм, изпълнен с „велики“ въжделения и надежди, и там бъде подканян и увещаван, поен, хранен и кастрен от Божиите слова, който отново и отново бива укоряван и дисциплиниран, постепенно в човешката му природа ще настъпят някои промени. Какви са тези промени? Той започва да разбира нещо от принципите на човешкото поведение и да узнава, че в миналото по-скоро му е липсвало човешко подобие, че се е държал варварски, надменно, предизвикателно и възмутително, че не е говорел като истински човек и е действал без правила, не е знаел как да търси истината. Мислел си е, че да имаш вяра в Бог, е просто въпрос на това да правиш всичко, което Бог иска, и да ходиш там, където Той ти казва. С други думи той е носил в себе си варварска енергичност, като през цялото време е вярвал, че това е преданост и любов към Бог. Сега този човек отрича всички тези неща и знае, че те са плод на човешката фантазия, че са просто добро поведение, а някои от тях дори са произлезли от Сатана. Вярващите в Бог трябва да се вслушват в Неговите слова и да поставят истината над всичко друго, да я оставят да упражнява властта си във всички неща. Казано накратко, всички хора вече теоретично са разбрали и признали, и в дълбините на сърцата си са приели, че тези слова, които Бог е изрекъл, са верни — че те са истината, реалността на положителните неща — независимо колко дълбоко са се вкоренили в сърцата им и колко голяма роля са изиграли тези слова. Впоследствие, след като преминат през определена степен на неосезаемо укоряване и дисциплиниране, в съзнанието им възниква някаква наченка на истинска вяра. От първоначалните им нереалистични фантазии за Бог до чувството, което имат сега — че има Бог и че Той е съвсем практически — след като хората са имали тези чувства при вярата си в Бог, тогава техните мисли и възгледи, начините им на гледане на нещата и етичните им норми, както и начинът им на мислене постепенно ще започнат да се променят. Бог например изисква от хората да бъдат честни. Макар че все още можеш да лъжеш и да бъдеш измамен, дълбоко в себе си ти знаеш, че измамността е погрешна и че да лъжеш и мамиш Бог е грях, че е нечестив нрав — но не можеш да се сдържиш. Да кажем например, че в момента ти все още имаш надменен нрав. Понякога не можеш да се въздържаш, често разкриваш този нрав и често се бунтуваш срещу Бог, винаги искаш да доминираш и да действаш еднолично, да имаш последната дума. Но също така знаеш, че това е покварен нрав, и можеш да се молиш на Бог за него. Макар да няма забележимо преобразяване, поведението ти постепенно е започнало да се променя. Дори без да си подложен на съд и наказание и макар че нравът ти не се е променил, истината и Божиите слова постепенно озаряват дълбините на сърцето ти, като същевременно напътстват и променят поведението ти, карат те да живееш все повече като човек и постепенно пробуждат съвестта ти. Ако направиш нещо, което предава съвестта ти, ще почувстваш неудобство в сърцето си. Повдигането на този въпрос те кара да почувстваш нещо. Не си така безчувствен, както преди, изпитваш съжаление и си готов да се поправиш. Дори да не можеш веднага да промениш нрава си в това отношение, ако това засяга състоянието ти, ти можеш да осъзнаеш, че се намираш в това състояние. Имаш вътрешна осъзнатост и тази осъзнатост води до промяна в поведението ти. Тази промяна е единствено промяна в поведението. Макар че се случва и продължава да се случва, тя не представлява промяна в нрава. Тя категорично не е промяна в нрава. Някои хора може да изпитат безпокойство, след като чуят това, и да си кажат „Такава значителна промяна, а все още не е промяна в нрава? Тогава какво представлява промяната в нрава? Кои промени спадат към промяната в нрава?“. Засега да оставим това настрана. Да продължим да обсъждаме промените, които хората вече са постигнали и които са следствия и резултати от Божиите слова и от всичко, което Той е извършил в хората. Хората работят усилено, за да променят своите мисли и възгледи, които не са съобразени с истината. Когато се сблъскат с въпроси, те ще имат осъзнатост, ще сравняват въпроса с истината и ще казват: „Този въпрос не е съгласно истината, но аз все още не мога да се избавя от моето виждане. То все още съществува“. Ти само си осъзнал и си научил, че твоето виждане не е съобразено с Божиите слова. Може ли това да докаже, че твоето виждане вече се е променило или че си се избавил от него? Не може. Твоето виждане не се е променило и ти не си се избавил от него, което доказва, че твоят покварен нрав остава непокътнат и не е започнал да се променя. Единствено твоето съзнание, най-съкровените кътчета на сърцето ти вече са приели Божиите слова и ги считат за истината. Но това е само теоретично и субективно желание — Божиите слова все още не са се превърнали в твой живот и все още не са станали твоя реалност. Когато Божиите слова станат твоя реалност, ти ще се избавиш от своите възгледи и ще се отнасяш към всички хора, събития и неща, както и към всичко, което се случва около теб, като използваш възгледите на Божиите слова.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.