Все още не сме приключили с разнищването на последната част от историята „На кого да разчитам?“, за която току-що говорихме. След като човек започне да вярва в Бог, той идва пред Бог да се моли, да търси Божиите намерения, да приема Божието просветление и озарение, да приема Божието напътствие и да слуша всяко слово, изречено от устата на самия Бог. През този период Бог използва ясни слова, за да разкаже на хората за Своите намерения и за всичко, което трябва да разберат. Бог не иска от теб да разбираш доктрини и думи, нито иска да изучаваш теология. Бог не използва тези слова, за да те възпитава да се държиш добре или да бъдеш добър човек, или да бъдеш човек с копнежи и стремежи — Бог не иска от теб да бъдеш такъв човек. Бог иска да използва Своите слова, за да те накара да разбереш откъде идват хората, как трябва да живеят и какъв път трябва да следват. След като чуят тези слова обаче, хората не мислят над тях и продължават да се придържат упорито към собствените си възгледи, към собствените си желания и дори се придържат упорито към собствените си принципи на поведение. Например някои хора казват: „Родих се с желанието да бъда добър човек и не мисля, че съм много далеч от това да бъда добър човек. Не правя лоши неща, не вредя на хората, нито ги мамя или се възползвам от тях, а откакто започнах да вярвам в Бог, станах още по-добър човек. Винаги казвам истината, държа се искрено с другите и се подчинявам на Бог и на църковните подредби, когато изпълнявам дълга си — това не е ли достатъчно?“. Много ли са хората с подобно мислене? Могат ли вярващите действително да изпълнят Божиите изисквания, като разчитат на този начин на мислене? Има много истини, които Бог изисква от хората да разберат, и много поуки, които трябва да извлекат. По-специално истините относно виденията са истини, които вярващите в Бог трябва да притежават, и са неща, които са основополагащи. Ако те дори не разбират тези истини, могат ли да постигнат спасение? Ако разчитат само на фантазиите си и се харесват такива, каквито са, а не се стремят към истината, все още ли са достойни да приемат Божия съд и наказание или Неговите изпитания и облагородяване? Могат ли да получат Божието пречистване и да бъдат доведени до съвършенство от Него? (Не.) Със сигурност не могат. Броят на хората в църквата, които не се стремят към истината, вероятно е повече от половината или дори отгоре. Когато се замислите за тази ситуация, бихте ли разсъждавали така: „Бог е казал толкова много, но хората все още не Го разбират, така че защо Бог не просветли тези невежи и глупави хора? Защо Бог не каже нещо повече, не свърши още малко работа и не вложи повече усилия в тях? Защо Светият Дух не ги трогва и не ги дисциплинира, така че тези невежи хора вече да не са невежи, а глупавите хора да не са глупави? Защо Бог не прави това?“. Това е погрешно. Нима Бог не е казал достатъчно? Много хора казват, че Бог говори твърде много, че говори твърде подробно и дори че се повтаря твърде много. И така, знае ли някой защо Бог трябва да говори по този начин? Защото хората са твърде непримирими и непокорни, никога не приемат Божиите слова и не полагат усилия за истината — Бог няма да принуждава такъв тип хора. Ако хората не приемат Божиите слова, как се отнася Бог към тях? Бог никога не прави нищо насила, това е начинът, по който Той върши делото Си. Бог вече е изрекъл толкова много слова, че хората дори не могат да ги прочетат всичките, тогава как може Той да принуждава хората? Защо хората не разбират Божиите ревностни намерения? Главната героиня в разказа, която цял живот изпитваше болка, също четеше Божиите слова и слушаше проповедите Му, и дори прекарваше цялото си време в изпълнение на дълга си в църквата, но накрая не разбираше на кого точно може да разчита, нито как се бе появило желанието ѝ и дали то би могло да се сбъдне, или не — в този случай задължително има проблем. В действителност от гледна точка на Бог това е много прост проблем. Само трябва да смениш посоката и да се движиш в посоката, която Бог ти е дал, и към пътя, за който Бог ти е казал, и да вярваш, да приемаш, да се покоряваш и да практикуваш неотклонно, без никакви съмнения или опасения. Но хората не могат да правят това. Те се вкопчват силно в собствените си представи, фантазии и надежди, и в заблудите, скрити в сърцата им. Те дори считат тези неща за последната сламка, за която да се хванат, или още по-лошо — за основата, на която разчитат за своето съществуване, като загърбват Божиите слова и посоката, която Бог им е дал, и ги пренебрегват. И така, какво прави Бог в това отношение? Ако не признаваш и не приемаш добрите неща, които са ти дадени, Бог ти ги отнема. Какво е придобил човек, щом тези неща му бъдат отнети? Нищо. Затова дълбоко в сърцето си тази героиня вече не знаеше отговорите на въпросите: „Наистина ли Бог е Този, на когото мога да се уповавам? На кого всъщност мога да разчитам? На кого мога да разчитам, за да оцелея, да придобия благословии и да придобия бъдещата си крайна цел?“. Тя вече ставаше все по-объркана по тези въпроси. В крайна сметка какво съжаление остана дълбоко в сърцето ѝ? Че нямаше на кого да разчита, на кого да се довери. Колко трагичен и нещастен беше животът ѝ! Беше объркана относно значението на подредбите на Създателя за хората в този живот, не знаеше какво е то. След като беше преминала през живота по този начин и беше достигнала преклонна възраст и все още не можеше да разбере всичко това, нито да стигне до точен извод, нито да определи точна посока и цел в живота — когато тя не можеше да придобие нищо от това, какво направи Бог по въпроса? Той тегли черта на живота на този човек. Бог вече беше направил всичко, което можеше да се направи. Бог беше подредил всякакви среди, беше я просветлявал и напътствал, и дори ѝ беше дал мотивация да продължи да живее, когато изпитваше най-голяма болка или когато беше изправена пред ситуации на отчаяние. Бог ѝ беше дал възможност да живее до този момент с най-голяма любов и подкрепа. И с каква цел? За да я накара да направи обрат. Каква е целта на това да направиш обрат? Да разбереш, че няма човек, на когото да разчиташ, че не трябва да разчиташ на никого, че не трябва да се опитваш сам да създаваш щастлив живот, че не трябва да допускаш да се пораждат желания и че освен Създателят никой не може да устройва съдбата ти или да упражнява контрол над нея, дори ти самият. Какъв е изборът, който трябва да направиш? Да дойдеш пред Създателя без никакви оплаквания или предварителни условия, да слушаш какво казва Той и да следваш Неговия път. Независимо дали става дума за болка, или болест, всичко това е част от човешкия живот, която трябва да се преживее. Когато Бог е на път да тегли черта на живота на даден човек и той не разбира всичко това, какво друго прави Бог? Той вече не прави нищо, което означава също така, че Бог се е отказал от този човек. Защо Бог вече не прави нищо? Защото човекът винаги е живял в собствените си представи, живял е в собствените си желания и упоритост и се е отнасял към всичко, което Бог е устроил, с непримиримост и упоритост, и със самоправедност и състезателен дух. Следователно, когато животът на човек е на път да приключи и той е преминал стъпка по стъпка през тези среди или процеси, които Бог е създал, но познанието му за Създателя изобщо не се е променило и той изобщо няма никакво разбиране за съдбата на човешкия живот, тогава е очевидно какво представлява животът му и Създателят вече няма да се намесва, нито ще направи нещо. Това е начинът, по който Бог действа.

Какви представи и фантазии възникват у хората в резултат на Божия начин на действие? Когато някои хора виждат, че Бог отстранява други хора, в тях се пораждат представи и те си казват: „Този човек е преживял толкова много болка в живота си, нима Създателят няма да се смили над него?“. Какво означава смиляването? (Даването на благодат.) Може ли даването на благодат да определи съдбата на човека? Може ли да промени съдбата му? Може ли да промени възгледите му? (Не.) Следователно независимо колко благословии, благодат и материални удоволствия дарява Създателят на даден човек, ако тези неща не могат да го подтикнат или да му помогнат да разбере Божиите намерения или да поеме по правилния път в живота, и накрая да поеме по пътя, който Бог посочва на хората, както и да разбере какво представляват всички неща, които хората преживяват в живота си, тогава цялото дело, което Бог е извършил върху него, ще бъде напразно и очевидно ще бъде теглена черта на периода от живота, в който този човек е вярвал в Бог. Какви представи обикновено възникват у хората? „Бог е толерантен и търпелив, а любовта Му е мощна и необятна. Защо Той не може да обича такъв човек?“. Как се проявява Божията любов? Наистина ли Бог обича този човек, или не го обича? Дали Божията любов е довела до някакви резултати у този човек? Когато няма резултати, как се проявява Божията любов? Как се проявява Божият нрав? Как Бог върши делото Си? Всъщност преди Бог да направи каквото и да било, Той вече е избрал този човек, вършил е делото Си върху него и е вложил мисъл в предначертаването на целия му живот и в устройването му по Своя начин. Зад всичко това стоят Божиите намерения. Не е ли това Божията любов? (Да, така е.) Това вече е Божията любов. Докато този човек преминава през всеки процес в живота си, Бог му показва милост и грижа, закриля го, дава му мотивация, създава някакви среди и постоянно го закриля, за да изпълни мисията си в този живот. По време на този процес, независимо колко упорит, твърдоглав, надменен или непримирим е този човек, Бог непрекъснато му помага да преминава гладко през живота си по Божия начин, с любовта и великодушието на Създателя и с Божията отговорност. Независимо колко опасности и изкушения среща в живота си или дори колко пъти се чувства отчаян и иска да се самоубие, Бог го напътства през този живот по Своя начин. Без Божието напътствие животът му със сигурност не би преминал гладко, защото ще бъде изпълнен с всякакви съблазни, изкушения или опасности. Така че всичко това е Божия любов. В представите си хората смятат, че в Божията любов не бива да има такава болка, изпитания и други неща, които противоречат на техните чувства. В действителност Бог непрекъснато дарява милост, благодат и благословии на хората по любящ и толерантен начин. В крайна сметка Той също така изразява истината с голямо търпение и любов, така че хората да я разберат и да придобият живот. Той използва различни методи, за да постигне резултати, като напътства хората стъпка по стъпка, така че да разберат човешкия живот и да знаят как да живеят смислено. Каква е целта на Бог да върши делото Си по този начин? Казано на по-повърхностно ниво, Неговата цел е хората да са способни да се отърват от всяка болка, която ги сполетява в живота, както и от всяка болка, която те самите причиняват. На по-дълбоко ниво целта на Бог е да направи така, че хората да живеят щастливо, да изживеят живота си като нормални, истински хора, и да живеят под напътствието на Създателя. Всеки обаче има свобода. Бог създаде свободната воля и способността на хората да мислят. По-късно хората приеха много неща от този свят и от това общество, като например знанията, традиционната култура, обществените тенденции, семейното възпитание и т.н. Бог винаги е ненавиждал тези неща, които идват от Сатана, и ги разобличава, така че хората да разберат абсурдността и лицемерието на тези неща и тяхното пълно несъответствие с истината. Бог обаче никога не изолира хората, нито ги държи далеч от тези сатанински неща. Вместо това Той им позволява да ги преживяват и да ги разпознаят такива, каквито са в действителност, и по този начин да придобият правилни житейски преживявания и правилно разбиране. Когато целият процес приключи и Бог направи всичко, което е трябвало да направи, хората придобиват толкова, колкото са способни да придобият. Така че в този последен етап какви представи възникват у хората? Че Бог е изоставил някого, което кара хората да считат, че Бог не се интересува от техните чувства. И в този момент хората усещат, че мъничкото светла надежда, която този човек е бил способен да възложи на Бог, е разбита, и считат, че това е донякъде жестоко. Когато хората усетят това чувство на жестокост, техните представи също са разобличени. Ти искаш да бъдеш добър човек и да помогнеш на този човек да бъде спасен. Полезно ли е това? Този човек е вярвал в Бог толкова много години, без изобщо да се стреми към истината, и не е придобил нищо. Ти искаш да го съжалиш и да му помогнеш, но можеш ли да му предоставиш истината? Можеш ли да му дариш живот? Ти просто не можеш да направиш това, така че защо имаш представи за Бог? Делото, което Бог върши, е справедливо и разумно за всеки. Ако този човек лично не приема истината и не се покорява на Божието дело, как можеш да се оплакваш, че Бог не го спасява? Тук със сигурност има доста човешки представи. Хората таят толкова много представи за Божието дело, като например: „След като Бог е направил толкова много, защо не завърши напълно този последен етап? Изглежда, Бог не иска да направи това, нито то трябва да бъде направено от Бог. След като Бог е извършил такова велико дело, Той трябва да позволи на всички, които вярват в Него, да бъдат спасени. Само такова постижение би било съвършеният резултат от Божието дело. Защо Бог отстрани този човек? Това противоречи на Божията любов и милост към хората и вероятно хората ще го разберат погрешно! Защо Бог би постъпил по този начин? Не е ли това вид незаинтересованост към чувствата на хората?“. Точно такъв е Божият праведен нрав. Това е праведният нрав на Бог. Просто го преживейте и един ден ще разберете.

Това, за което току-що говорихме, е свързано с някои от представите и фантазиите на хората за Божието дело. Някои от тях са човешки фантазии, а други са човешки изисквания към Бог, т.е. хората смятат, че Бог трябва да направи това и че Бог трябва да направи онова. Когато Божието дело не съответства на твоите представи и противоречи на твоите изисквания или фантазии, ще се почувстваш разстроен и тъжен и ще си помислиш: „Ти не си моят бог, моят бог не би бил такъв като тебе“. Ако Бог не е твоят Бог, тогава кой е твоят бог? Когато тези неща не са преодолени, хората често живеят в тези състояния и представи и в съзнанието си често приемат тези представи и изисквания, за да оценяват Божието дело, да преценяват дали вършат нещата правилно, или погрешно, и да преценяват правилността на пътя, по който поемат — това ще доведе до неприятности. Ти следваш път, който няма нищо общо с Божиите изисквания, така че дори привидно да следваш Бог и привидно да слушаш проповедите Му и словата Му, дали крайният резултат ще бъде постигане на спасение? Не. Следователно, за да постигнеш спасение чрез вяра в Бог, не е вярно, че като приемеш Божието дело и навлезеш в църковния живот, ти със сигурност ще бъдеш един от тези в рамките на делото за Божието управление и един от тези, които Бог ще спаси и усъвършенства, и това не означава, че ти вече си спасен или че със сигурност ще бъдеш спасен. Това не е така. Това са само човешки представи и фантазии, както и човешки разсъждения и преценки.

Вие обобщете — какви са човешките представи, свързани с тази история, която току-що ви разказах? След като ги обобщите, просто ги прочетете на глас. (Боже, ние обобщихме четири представи: първо, хората считат, че ако имат желание и стремежи, които са разумни и не отиват твърде далеч, Бог трябва да ги изпълни. Второ, хората считат, че ако Бог е платил такава висока цена, за да върши делото Си върху тях и въпреки това те все още не разбират, Бог трябва да извърши някакво свръхестествено дело, за да ги просветли незабавно и да им даде да разберат правилния път в живота, вместо да ги кара да изтърпяват толкова много несгоди в живота, да ги кара да се лутат сами и лично да преживяват и да се подлагат на различни неща. Трето, хората имат представи за Божия праведен нрав. Те считат, че щом Бог е платил такава висока цена, като върши делото Си върху тях, в крайна сметка трябва да има краен резултат, а именно, че те трябва да бъдат придобити от Бог. Четвърто, зад вярата на хората в Бог се крие нещо като нагласа да разчиташ на късмета си.) Има ли още такива? Кой може да Ми каже? (Друга представа е, че щом Бог е работил през всичките тези години и е извършил толкова голямо дело, Той би трябвало да придобие повече хора, а ако придобие само няколко души, това не е Божие дело.) Това са пет представи. Има ли още такива? (Сетих се за една, а именно, че когато хората имат някакви специални преживявания, като например да бъдат арестувани и преследвани, и в процеса на това имат истинско взаимодействие с Бог и истинско свидетелство, те считат това за вид капитал и си мислят, че тъй като имат такова свидетелство за преживяване, могат да спечелят Божието одобрение и така шансовете им за оцеляване ще бъдат по-големи.) (Също така хората считат, че колкото повече труд полагат и колкото по-висока цена плащат, толкова повече ще спечелят Божието одобрение и толкова по-голяма е вероятността да бъдат спасени.) С други думи, хората считат, че шансовете им да спечелят Божието одобрение се основават на това каква цена плащат и че двете неща трябва да са правопропорционални, а не обратно пропорционални или без връзка помежду си, и че трябва да са свързани — това е представа. Това прави седем. Какво друго? (Има и друг аспект, а именно, че хората смятат, че ако Бог иска от тях да разберат истината, Той би могъл да ги просветли, за да ги накара да разберат, и че не бива да изпитва хората, да ги лишава или да ги кара да страдат, защото Бог обича хората, а това, че ги кара да страдат, не е любов.) Това е представа за Божията любов. Какви други представи има? (Хората считат, че ще е по-добре, ако Бог придобие всички. Сатана ще бъде унижен и освен това Бог ще придобие човечеството. Но всъщност това е егоистичен и достоен за презрение начин на мислене на хората, и е в полза на самите тях.) Те имат съвършена фантазия за резултатите от Божието дело. Това е представа. Освен тази егоистична и достойна за презрение цел на хората, те вярват, че всичко, което Бог върши, трябва да има начало и край и че резултатът трябва да е съвършен, да е в съгласие с техните желания, да е съгласно техните представи и съгласно копнежа им за красиви неща. Когато Божието дело приключи обаче, фактите често не са съгласно фантазиите на хората и резултатът от всичко това може да не е толкова съвършен, колкото хората си го представят. Разбира се, хората не искат да видят, че няма да останат много хора, когато Божието дело приключи, точно както в Епохата на закона, когато имаше малко вярващи като Йов, които се бояха от Бог и отбягваха злото. Хората считат, че резултатите от Божието дело не би трябвало да са такива, защото Бог е всемогъщ, и така те определят Божието всемогъщество. Това определение за Божието всемогъщество само по себе си е представа, понятие за перфекционизъм, което хората си въобразяват, и няма нищо общо с това, което Бог иска да направи, и с принципите, по които Бог върши Своето дело. Какви други представи има? (Когато хората вярват в Бог, те не размишляват над пътя, по който вървят, нито за това как могат да се отърват от покварата и да постигнат спасение. Вместо това те смятат, че Бог е всемогъщ и че ако Бог каже, че ще накара хората да се променят, те ще се променят.) Бог казва на хората как да се променят, но хората не прилагат словата Му на практика и не се променят сами, дори непрекъснато искат да си спестят усилията и искат Бог да ги промени. Това е вид празно фантазиране и вид представа. Има ли други? (Хората считат, че някой, който е страдал много и много пъти е удрял на камък в живота си, накрая би трябвало да има добър изход и че Бог не бива да се отказва от него. В крайна сметка, когато този човек не е придобит от Бог и Той иска да се откаже от него, хората ще възприемат позицията на „добрия човек“, когато разглеждат всички тези неща, които Бог е направил, и ще считат, че действията на Бог са твърде несъобразени с техните чувства и твърде жестоки.) Какъв е проблемът тук? Вие описахте само някои въпроси и някои от вашите основани на възприятия разбирания, без да споменете, че това е проблем, свързан с представите. Каква е основната представа на хората тук? Те считат, че Бог спасява човека въз основа на това колко окаян е той и колко много е страдал. Хората считат, че когато Бог накрая решава изхода на човека, Той трябва да покаже милосърдното Си сърце и великодушието, толерантността, любовта и съжалението Си, защото този човек е страдал толкова много и животът му е толкова окаян. Независимо дали човекът разбира истината, или не, и независимо от това колко се покорява на Бог, хората считат, че Бог не трябва да взема предвид тези неща, а че по-скоро трябва да вземе предвид колко окаян е човекът и че е изпитал много болка, че се е вкопчил толкова упорито в мечтата си, и да направи изключение за него, като му позволи да бъде спасен — това е представата на хората. За хората има много „трябва“ и те използват всички тези „трябва“, за да определят какво трябва да прави Бог и да определят Божиите действия. Когато фактите разкрият, че Бог не е постъпил по този начин, между хората и Бог възниква разногласие и у хората се заражда погрешно разбиране за Бог. И така, само погрешно разбиране ли е това? От него се поражда и непокорството на хората. Това са злините и последиците, които представите носят на хората.

Основната тема, която обсъждаме, са представите. Посредством историята, за която току-що говорихме, хората могат да видят, че главната героиня използва много представи, за да оцени всичко, което Бог беше устроил, и в резултат на всичко, което се случи с главната героиня, и на начина, по който Бог се отнесе към нея, хората развиват много мисли и изисквания към Бог — всички те са представи. Кажете Ми, какви други представи имат хората? (Хората мислят, че след като Бог е извършил толкова голямо дело, Той би трябвало да придобие повече хора. Но Бог казва, че ако може да придобие само няколко души, тогава това е всичко, което ще придобие, поради което хората считат, че на Бог не Му харесва да придобива толкова много хора, и затова спират да се стремят.) Представите оказват въздействие върху стремежа на хората. Тук трябва да се направи корекция. Не че Бог не харесва да придобива толкова много хора. Той наистина харесва това. Тук има един въпрос. Когато Бог накрая определя изхода на хората, на какво основание Бог казва, че повече няма да върши делото Си върху тях, а вместо това се отказва от тях? В това отношение Бог има критерий, който е и принцип, и краен резултат. Ако ти имаш представи за този критерий, принцип или краен резултат или не можеш да го видиш ясно, в теб ще възникнат някои противоречия с Бог или фантазии за Него. Някои хора казват: „Бог положи толкова много усилия за нея, но тя не се промени и не се избави от желанието си, а дори се вкопчи упорито в него и не дойде пред Бог, затова Бог се отказа от нея“. Това ли е основната причина, поради която Той се отказа от нея? (Не.) Тогава коя беше основната причина? В края на тази история, когато главната героиня остаря, макар че външният ѝ вид се промени и тя остаряваше с течение на годините, а времената се променяха, това, което остана непроменено, беше нейното желание и тези нейни почти размити заблуди. И така, какво я накара да продължи да се вкопчва в такова едно желание? (Непримиримият, непокорен нрав.) Точно така, именно фактът, че не обичаше истината, не се стремеше към истината, не приемаше Божиите слова и не практикуваше истината, я доведе до такъв резултат. Нейният покварен нрав на надменност, непримиримост и упоритост я накараха да продължи да се вкопчва в собственото си желание и идеали и ѝ попречиха да се избави от идеалите си. Каква беше причината за това? Причината беше в нейния покварен нрав. И така, когато Бог вижда, че човек е стигнал до края на пътя, а нравът му все още е непримирим, надменен и упорит, какво означава това? В хода на Божието дело, въпреки че този човек отстрани изглежда, че следва Бог и изпълнява дълга си, той не практикува и не преживява Божиите слова във всичко, което прави, и по същество изобщо няма навлизане в живота. И така, дали такива хора наистина приемат и се покоряват на Божието дело? (Не.) Точно така. Това води до окончателното им изоставяне от Бог. Те са преминали целия си житейски път и въпреки че по време на живота си са дошли пред Бог и са възприели, че Създателят е този, който е устроил всичко това, и че Създателят е този, който подрежда съдбата на хората, в периода, в който са следвали Бог и са слушали Божиите слова, техният непримирим, надменен и упорит нрав изобщо не се е променил, дори в самия край, така че този резултат е очевиден сам по себе си. Това е окончателният Божи критерий — Божият принцип — въз основа на който Бог се отказва от някого. Независимо какви възгледи имат хората или какви оценки дават на този принцип и на този Божи критерий, Бог няма да се повлияе от хората и ще направи това, което трябва да направи. Ако не се занимаваш с този човек и не разбираш каква е най-съкровената същност на този човек и какъв е неговият нрав, а съдиш за него само по външния му вид, никога няма да разбереш принципа и корена на Божиите действия и ще даваш оценки за Божиите действия и за Неговата присъда спрямо този човек. Позволете Ми да ви попитам: защо Бог би отредил подобно отношение на един толкова жалък човек, човек, който е преживял всякаква болка в живота си, човек, който е преживял цял живот в болка? Защо Бог би се отказал от него? Този резултат е нещо, което никой не иска да види, но той наистина е факт и действително съществува. Каква е причината Бог да се отнася към него по този начин? Ако Бог беше вършил делото Си върху такъв човек още десет години, щеше ли той да се промени, ако съдим по стремежа му, по нрава му и по пътя, по който поема? (Не.) Ако Той беше вършил делото Си върху него още 50 години и го беше оставил да живее малко по-дълго, щеше ли той да се промени? (Не.) Защо не би се променил? (Неговата природа същност определя, че той не е човек, който се стреми към истината, така че независимо колко години още ще вярва в Бог, той няма да се промени.) Кой може да го каже по по-конкретен начин? (Пътят, по който той е поел, е погрешен, това не е пътят на стремежа към истината. Това означава, че колкото и години да вярва в Бог, това ще е безсмислено. Дори да вярва в Бог още 10 или 20 години, пътят, по който върви, и посоката на живота му няма да се променят.) Точно така е. Той има представи и фантазии в себе си. Той не се стреми към истината, не се стреми към разбиране на истината, нито се стреми към навлизане в истината. Всичко, към което се стреми, е привидността за непрекъснато следване, но същността остава напълно непроменена. Той вярва в Бог в продължение на 10 или 20 години, без да се стреми към истината, или в продължение на 30 или 50 години и все още не се стреми към истината, а това, което в крайна сметка разкрива и изживява, никога не се променя. Това се определя от неговата природа същност и точно такъв вид нрав има той. Този нрав никога не се е променил и неговите представи и фантазии за Бог никога не са се променили. И така, има ли Бог принципи за справяне с такъв човек? Да, разбира се. Хората винаги се преструват на добри и си мислят колко са толерантни и велики. Но дали твоята толерантност е толкова голяма, колкото Божията? Дали любовта ти е толкова голяма, колкото Божията любов? (Не.) И така, какво представлява Божията толерантност? Как можеш да разбереш, че Бог е толерантен и любящ? Бог използва различни начини, които са полезни за хората, за да ги доведе пред Себе Си, да ги накара да слушат словата Му и да разбират словата Му, да ги накара да вървят през живота и да практикуват по начина, по който Той изисква. Но онзи човек не приема и се вкопчва упорито в своите възгледи до самия край. Тогава Бог отказва ли се от него в хода на житейските му преживявания? (Не.) Бог не се отказва. Във всеки етап от живота му, във всичко, което Той прави за него, и във всичко, което Той изисква от него да преживее, Бог приема сериозно отговорността Си до самия край. Каква е целта на Бог, когато поема отговорност до самия край? За да може да види добър резултат, да може да види резултат, който е удовлетворителен и приемлив за човека, за да може той да се радва на истинското щастие, което желае — това е Божията толерантност. Но какъв е резултатът, който Бог вижда накрая? Вижда ли Бог резултата, който иска да види накрая? (Не.) Той не го вижда, вече не се вижда никаква надежда. Какво означава, когато Бог не вижда никаква надежда? Означава, че Бог вече няма никаква надежда за този човек. Казано с човешки думи, Той е отчаян. Ако има искрица надежда, тогава Бог няма да се откаже. Това е Божията толерантност и Божията любов. Бог на практика упражнява Своята толерантност и любов върху хората, а не казва просто празни думи. В крайна сметка това, което Бог вижда в този човек, е, че поквареният му нрав не се е променил, че упоритостта му все още продължава и че желанието му остава в дъното на сърцето му. Макар че човекът иска да бъде благословен, когато дойде пред Бог, той не се избавя от нищо. Вместо това цял живот държи на това нищожно желание, цял живот се вкопчва в него и го стиска здраво цял живот. Привидно човекът се предава на Бог, предава на Бог живота си и всички свои близки. Но каква е реалността? Той иска сам да отговаря, да отговаря за хората около себе си, да отговаря за роднините си и да отговаря за себе си, и освен това иска те да разчитат един на друг — в действителност той изобщо не предава всичко това на Бог. Независимо как ще погледнете на това, посоката, в която този човек поема, не е посоката на следване на Божия път, нито е посоката на съзнателно изпълнение на Божиите изисквания. Той изобщо не поема в посоката на следване на Божия път. Той е страдал толкова много и е преживял толкова много необикновени неща в живота си, но това все още не го е накарало да се откаже от красивата и щастлива картина на живота, която си е нарисувал, нито го е накарало да размишлява по някакъв начин. Що за човек е той? Такива хора са твърде непримирими. Ако хората не се стремят към истината и не следват правилния път в живота, тогава крайният резултат е такъв. Накрая това, което Бог направи, вече беше всичко, което можеше да направи. То вече беше надхвърлило фантазиите на хората и беше отишло отвъд онова, което те могат да постигнат. Бог е дал на хората твърде много. Предвид покварата на хората, техния нрав и отношението им към Бог, те не заслужават тези неща и не заслужават тези благословии. Но нима Бог се отказва? Бог върши много работа, преди да се откаже. Бог безрезервно им дарява Своята любов, Своята милост, Своята благодат и благословии. Но след като получат тези неща от Бог, какво е отношението им в замяна? Те все още Го отбягват и стоят далеч от Него, и често вътрешно се съмняват в Него, предпазват се от Него, влизат в конфликт с Него и се отказват. Защо човекът постоянно иска да разчита на другите, за да си създаде щастлив живот? Той не може да се застави да повярва в Бог. Не вярва, че Бог може да поведе хората по правилния път и да ги направи щастливи. Винаги смята, че собственият му път е правилен. Ако Бог можеше да му помогне и да го поведе към осъществяване на целите му според пътя, който си е избрал, и според неговите изисквания, той щеше да приеме и да се покори. Бог обаче изразява истината, за да накара хората да се върнат при Него, така че да могат да приемат истината и да изживеят смислен живот, а това е в противоречие с представите на човека. Затова той иска да върви по свой път и да живее свой живот. Счита, че трябва да разчита само на себе си и на другите и че не може да постигне целите си, като се уповава на Бог. Тъй като хората не разбират Божиите намерения и се вкопчват само в собствените си представи, те се отдалечават все повече от Бог. Само тези, които виждат, че Бог е истината, пътят и животът, които виждат, че хората са крайно покварени и се нуждаят от Божието спасение, които виждат, че само всичко, което Бог прави, е истината и че всичко това е в името на спасяването на човечеството от влиянието на Сатана и довеждането му до красива крайна цел — само такива хора могат да отправят взор към Бог, да се уповават на Него, да Го следват докрай и никога да не Го напускат.

Това, за което току-що разговаряхме, беше Божието отношение към човека, а също и различните начини, по които Бог върши делото Си сред хората и върху хората. Ако хората развият представи за тези неща, трябва често да ги изследват, да размишляват, да ги разберат и след това да направят обрат. Каква е целта на това да направиш обрат? Ако хората осъзнаят, че това са представи и фантазии, ако осъзнаят как Бог върши нещата в действителност, има ли все още вероятност да развият някои още по-погрешни и изопачени представи за Бог? Все още е възможно, тъй като хората са непокорни и имат активни мисли, така че е вероятно да развият най-различни представи за Бог. Една представа поражда друга, която на свой ред поражда други, и така постоянно се появяват най-различни представи. В същото време, докато развиват представи за Бог, хората непрекъснато Го разбират погрешно, също и размишляват, а след това непрекъснато разбират истината и в този процес постепенно започват да опознават Бог. Каква е причината, поради която хората не могат да постигнат познание за Бог? Те не знаят какво представляват представите и не разпознават представите в себе си, нито размишляват над своите представи, нито някога се избавят от тях. Те се съсредоточават само върху това да се вкопчват в тях и никога не полагат усилието да научат или да разберат как Бог върши делото Си или каква е същността на Божието дело. По този начин, в допълнение към покварения нрав на хората, между Бог и хората се появява още едно нещо, което също влияе върху спасението на хората. Следователно, докато се справят със собствения си покварен нрав, хората трябва да придобият по-прецизно и по-подробно разбиране за това какво представляват човешките представи. Каква е целта на разбирането и преодоляването на човешките представи? Дали тя е хората да се избавят от тях? Целта е хората да могат да навлязат в истината реалност възможно най-бързо, да разберат какво точно представлява това, в което Бог иска хората да навлязат, и да разберат как Бог върши нещата. Ако Бог вършеше нещата по начина, по който ти си представяш, би ли могло Божието дело върху теб да бъде ефективно? Не, не би могло. Например има някои неща, за които Бог никога не те просветлява. Вместо това Той посочва изрично как да ги свършиш, а ти просто трябва да отидеш и да ги свършиш. Но ти винаги чакаш Бог да те трогва и да те просветлява, и в резултат на това чакане работата се забавя, ти не изпълняваш дълга си правилно и накрая те заместват. От какво е причинено това? (От представите.) Ако го разгледаме сега, представите на хората влияят ли на тяхното навлизане? (Да.) До каква степен те влияят върху него? Най-малкото те влияят на разбирането на хората за истината и на навлизането им в реалността. В най-лошия случай те влияят на правилния избор на хората и лесно ги карат да поемат по грешния път. Много вероятно е хората да разбират погрешно Бог, когато имат представи. Например, Бог ги кастри, съди и наказва изцяло за да постигне положителни резултати, така че хората да придобият по-добро разбиране за себе си и да се покаят истински. Хората обаче смятат, че Бог умишлено се изправя срещу тях и че нарочно иска да ги разкрие и отстрани. Без значение какво казва или прави Бог, те винаги мислят най-лошото за Него и вярват, че Бог не изпитва любов към тях, и дори се отнасят към онези, които практикуват истината, като към глупаци. Бог показва на хората правилния път и им позволява да практикуват истината и да живеят в светлината, но вместо това те избират да живеят в мрака според сатанинските философии и сатанинската логика. Така пътят, по който вървят, не е пътят на спасението. Ако ти настояваш да вървиш срещу Бог, не се ли отклоняваш все повече от Божието дело? Когато все повече се отклоняваш от пътя на спасението, ти ще бъдеш напълно отстранен. В Библията има една поговорка: „Безумните умират от нямане на разум“ (Притчи 10:21). Смъртта нещо сериозно ли е? В контекста на последните дни да умреш не е нещо сериозно, но да погинеш е нещо сериозно. Да умреш не означава да погинеш, докато да погинеш непременно означава, че нямаш изход — че си мъртъв завинаги. В миналото се казваше, че хората могат да умрат от глупост. Но в днешно време глупостта не е нещо кой знае колко важно. Кой не върши глупости? Да умреш също не е кой знае колко важно нещо, защото да умреш не означава непременно да погинеш. И така, защо хората погиват? Хората погиват заради упоритостта и твърдоглавието си, което е нещо много по-сериозно от това да умреш от глупост, защото няма изход. Защо казвам, че упоритостта и твърдоглавието могат да доведат хората до погиване? Това е свързано с въпроса за пътя, по който хората поемат. Какъв вид нрав е упоритостта? Непримиримост. Ако човек има непримирим нрав, това може да създаде много проблеми. Понякога хората не разбират и просто искат да вършат нещата по този начин, а понякога разбират, но пак искат да вършат нещата по този начин, без да следват Божиите изисквания. Освен това твърдоглавието също е вид нрав — тоест неподатливост на разум — и включва надменност и проклетия. Ако тези два вида нрав не се променят, те в крайна сметка могат да доведат човека дотам да погине. Това прост въпрос ли е? Можете ли да го приложите към себе си? Трябва да разберете до какви постъпки може да доведе надменният и проклетият нрав на човека. Всичко, което хората вършат, независимо кои са те, се върши пред Бог, Създателя, и Бог ще съди хората според Своя праведен нрав. И така, за хората с надменен и проклет нрав какви са последствията от нещата, които вършат? Защо може да се каже, че последствията са необратими? Всички вие би трябвало да разбирате това, нали? Добре тогава, няма да говорим повече за представите, свързани с тази история.

Що се отнася до представите на хората за Божието дело, можете ли да се сетите дали има и други, за които не сме говорили? Дали представите, за които чухте днес, са единствените, които хората имат по отношение на Божието дело? Ако говорим за съд, наказание, изпитания, облагородяване, кастрене, както и за разкриване и усъвършенстване на хората, с какво съдържание е свързано това? Какъв тип хора Бог кастри, съди и наказва? Какъв тип хора биват изправени пред изпитания и облагородяване? При извършването на тези дела и при използването на тези начини на действие върху хората Бог има принцип и обхват, които се основават на духовния ръст на хората, на техния стремеж, на тяхната човешка природа и на степента, до която те разбират истината — днес няма да говоря подробно за това. В обобщение, Бог кастри и дисциплинира хората, съди ги и ги наказва, и ги подлага на изпитания и облагородяване — Бог върши делото Си върху хората в съответствие с тези няколко стъпки. Принципът на Божието дело върху хората и това на коя стъпка се извършва то се основава на ръста на човека. На всички вас този термин „ръст“ може да ви се стори до известна степен кух. Той се измерва главно въз основа на това доколко човек разбира истината, дали отношенията между него и Бог са нормални, а също и въз основа на това до каква степен човек се покорява на Бог. Ако направим разграничение на тази основа, дали повечето хора сега са изправени пред съд, наказание, изпитания и облагородяване? За някои хора може би е още рано за тези стъпки, те могат да ги видят, но не могат да ги постигнат, докато за други хора подобна гледка е донякъде плашеща. Накратко, тези пътища са стъпките, които Бог предприема, за да спаси хората и да ги доведе до съвършенство, и Бог установява тези няколко стъпки въз основа на точни определения на всички различни аспекти на човека. Никое дело, което Бог върши върху хората, не е произволно. Бог върши Своето дело стъпка по стъпка и принципно. Той разглежда твоя стремеж и твоята човешка природа, както и твоята възприемчивост и отношението, с което се справяш с всички типове хора, събития и неща в твоето ежедневие, и т.н. Въз основа на тези неща Той определя как да върши делото Си върху хората и как да ги напътства. Бог се нуждае от определен период от време, в който да наблюдава човека. Той не стига до прибързана присъда въз основа на едно или две неща — Бог никога не е толкова прибързан във всяко от нещата, които прави върху който и да е човек. Някои хора казват: „Страхувам се от онзи начин, по който Бог е подложил Йов на изпитание. Ако някога това наистина се случи с мен, няма да мога да свидетелствам за Бог. Ами ако Бог действително ме лиши от всичко по този начин? Какво ще правя?“. Не се притеснявай, Бог никога няма да постъпи с теб толкова произволно, не бива да се страхуваш. Защо не бива да се страхуваш? Преди да се страхуваш, ти трябва първо да се убедиш в това с някакъв факт и да се замислиш за своя ръст. Имаш ли вярата на Йов, покорството на Йов и боязънта от Бог на Йов? Имаш ли степента на преданост и безпрекословността на Йов в следването на Божия път? Прецени тези неща и ако нямаш никое от тях, можеш да бъдеш сигурен, че Бог няма да те подложи на изпитания и облагородяване, защото ръстът ти не отговаря на тях и далеч не е достатъчен. Хората също така имат някои представи и фантазии — както и подозрения, страх или отношение на избягване и предпазливост — относно Божиите изпитания и облагородяване. След като хората придобият задълбочено разбиране за тези неща и за това как Бог върши делото Си, техните представи за Божието дело постепенно ще изчезнат и те ще се съсредоточат върху стремежа към истината и върху полагането на усилия в Божиите слова. Той изрича тези слова именно за да постигне тази цел. За да следваш Бог, трябва да разбереш как Бог върши делото Си и как спасява хората. Ако наистина си човек, който се стреми към истината, тогава иди и прави нещата според Божиите изисквания. Не гледай на Бог през розови очила и не използвай собствения си ограничен ум, за да проумееш Божията помисъл. Трябва да разбереш какви точно са принципите на Божието дело, какви са принципите, въз основа на които Бог се отнася към хората, до каква степен Бог върши делото Си върху човека и какъв е Божият критерий за оценка. След като разбереш тези неща, какво трябва да направиш оттам нататък? Това, което Бог иска да види, не е да се откажеш от стремежа си към истината, нито иска да види отношението на човек, който сам се отписва като изгубена кауза. Той иска да види, че щом веднъж си разбрал всички тези истински факти, можеш да тръгнеш и да се стремиш към истината по по-непоколебим, по-смел и по-уверен начин, като ясно осъзнаваш, че Бог е праведен Бог. Когато стигнеш до края на пътя, стига да си достигнал критерия, който Бог е определил за теб, и да си на пътя към спасението, Бог няма да се откаже от теб. Това е в общи линии всичко засега относно представите на хората за съда, наказанието, изпитанията, облагородяването и кастренето. Има още и много подробни аспекти — твърде много, за да бъдат обяснени ясно в този кратък разговор. Необходимо ще е да дам някои примери за това как хората проявяват и разкриват тези представи в ежедневието, както и да разкажа някои кратки истории и да включа няколко прости герои и сюжети, за да можете да разберете или да тълкувате представите на хората чрез тези примери от реалния живот и за да можете да осъзнаете, че тези неща са представи, които са в разрез с реалността и в пълно противоречие с принципите и критериите на Бог. Бог дори не прави това, тогава защо вие продължавате да мислите и да правите догадки на сляпо? Ако постоянно живееш в собствените си представи и фантазии, никога няма да тръгнеш по пътя на стремежа към истината според Божиите изисквания и винаги ще си далеч от Божиите изисквания. Ако продължаваш така, няма да имаш път за практикуване и винаги ще си подложен на възпирания. Където и да отидеш, на всяка крачка ще удряш на камък, няма да знаеш какво да правиш и нищо няма да върви гладко в ни най-малка степен. В резултат на това накрая дори няма да имаш право да получиш Божия съд и наказание. Колко печално би било това!

Когато става въпрос за вяра в Бог, никой досега не е бил искрен с вас. Сега е времето да бъдете искрени, защото това е критичният момент! Времето изтича, така че не се отнасяйте към вярата в Бог като към нещо, с което можете да си играете. Бог е решил да направи хората пълноценни и да ги спаси, и Той иска да завърши това дело докрай. Как ще го извърши докрай? Като казва на хората всички аспекти на истината, така че те да могат ясно да я възприемат и да не се отклоняват от правия път. Бог ще те дисциплинира, когато се отклоняваш от правия път. Ако често се отклоняваш по свой собствен път, Бог ще продължава да те дисциплинира, докато не се върнеш в правилния път. Накрая, ако Бог е направил всичко, което може, а ти все още не си изпълнил Божиите изисквания, кого другиго можеш да обвиняваш? Можеш да обвиняваш само себе си. Тогава единственото, което остава на хората, е да се бият в гърдите и да плачат горчиво. Кое е най-важното, когато става въпрос за това хората да разбират истината? Те трябва да приемат истината, а след като я приемат, да са способни да я търсят и да я свързват с ежедневието си. Само така хората могат постепенно да постигнат истинско разбиране на истината. Когато слушаш проповеди и разбираш буквалния им смисъл, си мислиш, че разбираш — това в действителност не е разбиране на истината. Това е само разбиране на доктрина. Щом разберете това, когато слушате, трябва да го свържете в реалния живот със собственото си състояние и със собственото си навлизане, за да можете да опознаете себе си и да сте способни да практикувате истината. Единствено това означава, че навлизате в истината реалност. Ако не практикуваш по този начин, истината няма нищо общо с теб, Божиите слова нямат нищо общо с теб и съответно Бог няма нищо общо с теб. Ако не практикуваш истината, няма да придобиеш нищо!

11 октомври 2018 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.