Току-що говорих за един аспект на човешкия нрав — непреклонността. Поради непреклонността на хората, когато се сблъскат с болезнените обстоятелства и затруднения, в които ги поставя Създателят, тяхното отношение не е да се покорят, а по-скоро да се придържат твърдо към това, което им носи полза, и да не го изоставят. Как Бог се отнася към такова поведение? Божието дело е независимо от волята на хората, така че как Бог се отнася към подобни действия на хората? Бог определено няма да каже: „Този път ти се провали, така че си обречен. Хора като теб не са добри и не те искам повече“. Бог не се е отказал от хората. Той продължава да използва един и същи начин, като подрежда различни среди и различни хора, събития и неща, така че хората да преживяват една и съща болка и да се сблъскват с едни и същи затруднения. Каква е целта на това? (Кара хората да се вразумят.) Кара хората да размишляват, да се вразумят и да изоставят упоритите си възгледи. Отново и отново Бог използва Своите уникални методи, за да разговаря с хората по този начин и да взаимодейства с тях по този начин. В крайна сметка какъв е резултатът, който Бог иска да постигне чрез този метод на действие? Бог напътства хората, като ги кара да преминават през различни затруднения, мъки и дори болести и семейни нещастия през целия им живот. Като кара хората да преживеят това страдание, целта е да ги подтикне постоянно да размишляват и да разбират в душата си, и да проверяват дълбоко в себе си: „Това подреденото от Бог ли е? Как трябва да извървя бъдещия си път? Трябва ли да променя посоката? Трябва ли да търся пътя на истината? Трябва ли да променя начина си на живот?“. Бог прави така, че хората да преживеят всякакви болки, изпитания, нещастия и затруднения, за да получат след това потвърждение дълбоко в сърцата си, че има Върховен владетел, който управлява съдбата им, и че те не могат да бъдат своенравни, надменни или упорити, а трябва да се научат да се покоряват — да се покоряват на средата, да се покоряват на съдбата и да се покоряват на всичко, което се случва около тях. Преди да чуеш ясните Божии слова, Бог използва тези начини и факти, за да те накара да преживееш всякакви среди, хора, събития и неща и да те накара непрекъснато да потвърждаваш дълбоко в сърцето си, че съдбата на хората е подредена от Бог, че никой човек не господства над нея и че хората не могат да господстват над собствената си съдба. Постоянно имаш това разбиране или глас дълбоко в сърцето си и постоянно потвърждаваш, че всичко, което преживяваш, не е причинено от някой човек, нито се случва случайно, нито е причинено от обективни причини или обстоятелства, а Бог е този, който невидимо господства над всичко. Не е случайно, че човек среща друг човек и нещо се случва, или че попада в среда, която променя живота му. Не е случайно, че човек бива сполетян от болест и след това получава големи благословии. Това е Бог, който говори на всеки човек по този уникален начин: Бог господства над съдбата на хората, Бог бди над хората и ги напътства всеки ден, и Той напътства всеки човек всеки ден и през целия му живот. Освен че дава на хората да разберат, че Той господства над съдбата на човечеството, над всичко, свързано с живота на хората, над крайната цел на човечеството и над абсолютно всичко, свързано с човечеството, какво друго иска да постигне Бог? Това е да направи така, че някои непрактични представи, фантазии и изисквания, които хората имат към Бог Създателя, постепенно да избледнеят, да изчезнат и те да се отърват от тях, а след това постепенно да достигнат до момента, в който да могат ясно да разпознаят и да разберат начините, по които Създателят напътства човечеството, и начините, по които Създателят подрежда съдбата на целия живот на хората. От тези неща хората тогава могат да видят, че Бог има нрав и че Бог е жив и жизнен. Той не е глинена статуя, нито робот, нито е неодушевено същество, както хората си представят, а по-скоро Той притежава живот и видове нрав. От една страна, това кара хората да разберат начините, по които действа Създателят, и ги кара да се избавят от всякакви представи, фантазии и някои празни разсъждения и логика, които не отговарят на действителността. Накратко, това кара хората да се избавят от всички празни представи и фантазии по отношение на Божието дело. От друга страна, след като се избавят от тези представи и фантазии, хората могат да приемат и да се покорят на Божието дело и на върховенството на Бог. Това е малък резултат в един смисъл, но в друг смисъл има резултат, който не сте видели, и той е най-големият и най-дълбокият. Какъв е този резултат? Той е, че Бог използва тези начини, за да каже на хората, че всичко, което Той прави и постига върху тях, го прави в особено практическо и реално състояние. Щом хората разберат това, те ще се отърват от някои празни и илюзорни неща, действително ще се подчинят и ще се покорят на подредбите на Създателя и след това действително ще се сблъскат с всичко, което е подредено от Създателя в реалния живот, вместо да използват някакви празни теории или религиозни понятия, или теологични знания, за да си представят Създателя или за да се справят с някои неща в живота. Това е резултатът, който Бог иска да види, и това е, което иска да постигне в хората. Следователно на първия етап, преди да чуеш гласа на Създателя и да разбереш ясните слова на Създателя относно различни истини, начинът, по който Бог върши делото Си върху хората, е да подреди за теб различни среди, които да преживееш и на които да бъдеш изложен. Когато получиш някакво потвърждение, когато изпиташ някакви чувства по отношение на тези неща дълбоко в сърцето си, когато се развълнуваш от тях и ги възприемеш, Бог ще ти каже с ясни слова какво представлява животът, какво представлява Бог, как са се появили хората и по какъв път трябва да поемат. По този начин, въз основа на вярата, че хората произлизат от Бог и са създадени от Бог, както и на вярата, че има Върховен владетел сред небесата, земята и всички неща, хората след това поемат по пътя на вярата в Бог и впоследствие стигат до приемане на Божия съд и наказание и до приемане на Божието спасение и усъвършенстване — ефективността на това е още по-добра. А сега, кои са всички хора, които приемат Божието дело от последните дни? Най-малкото те признават съществуването на Бог и вярват, че целият вселенски свят е подчинен на Божието върховенство. Те също така вярват в съдбата и в това, че човешкият живот е предначертан от Бог, и освен това вярват в съществуването на духовния свят и в съществуването на рая и ада, както и в това, че съдбата на хората е предопределена. Измежду тези хора Бог е избрал Своите избраници, които обичат истината и които могат да приемат истината. Те могат да разберат Божия глас и да приемат Божието дело. Това е един начин и един принцип, по който Бог върши делото Си.

Току-що говорихме за това как Бог върши делото Си върху хората и за начините, по които Бог действа. Засегнахме само тези неща, без да кажем нищо за това какви са представите на хората или какви изисквания те поставят към Бог. Нека сега разговаряме по въпросите в този аспект. Тъй като в това общение споменахме, че хората имат някакви кухи и неясни представи и разбирания за Божието дело, нека намерим някои примери, с които да докажем това, и да поговорим малко както за положителните, така и за негативните примери. На тази основа няма ли тогава хората да са способни да разберат кои фантазии са съвсем кухи и доста неясни и са представи за Божието дело? Ако започнем с историята, която ви разказах по-рано, главната героиня в нея премина през редица болезнени преживявания в живота. След всяко болезнено преживяване, като използваше Своите собствени методи, Бог продължи да подрежда и устройва съдбата ѝ и да я насочва по пътя напред. Макар че тя не разбираше, не знаеше и не размишляваше, Бог все още правеше това, точно както винаги го е правил. На този етап тя показа ли някакви мисли относно начина, по който Създателят върши делото Си? Може ли да се каже, че тези мисли са вид представа? Какви точно са тези мисли и този вид представа? На първо място, по отношение на самата героиня, тя имаше едно желание. Тя не очакваше да бъде богата или заможна в живота, искаше единствено да има на кого да разчита. Чрез разнищване и анализ можем да видим, че това желание беше погрешно. От една страна, то противоречеше на съдбата, която Бог устройва и подрежда за хората, а от друга, то не беше и практическо. И така, предоставил ли е Бог определение или твърдение за това нейно желание? Според фантазиите на хората за Бог би било много лесно Той да накара човек да разбере нещо от някаква доктрина, нали? Ако Той искаше да го накара да разбере, нямаше ли този човек просто да разбере? Тази жена изпитваше желание да има някого, на когото да разчита — Бог можеше да я накара да не изпитва това желание или да я накара да промени това желание — Бог направи ли това? (Не.) Не, Бог не направи това. Желанието ѝ някакъв вид представа ли беше? Беше ли свръхестествено? Беше ли кухо? Естествено явление е у хората да възникват такива мисли. Защо казвам, че е естествено явление? Бог е създал човека със свободна воля. Човекът има ум, мисли и идеи. След като е бил покварен от Сатана, човекът се е потопил в звуците и гледките на света и след като е бил възпитаван от родителите, обуславян от семейството и образован от обществото, в мислите на човека възникват много неща — неща, които се раждат от сърцето на човека и всички те се появяват по естествен начин. Как се създават тези неща, които се появяват по естествен начин у човека? На първо място, човек трябва да има способността да се замисля за проблемите — това е основата, която трябва да има, за да е способен да породи тези неща. След това тези мисли постепенно се оформят чрез обуславянето от средата — например от това, че човек бива възпитаван от семейството и обществото, както и че е движен от собствения си покварен нрав, амбиции и желания. Когато става въпрос за такива формирани мисли и идеи, независимо дали са в съгласие с реалността, дали са кухи или каквито и да било други, ние сега няма да произнасяме присъда над тях. Вместо това ще говорим само за това как Бог се отнася към подобни мисли. Заклеймява ли ги Бог? Бог не ги заклеймява. И как тогава подхожда Той към тях? Той не премахва такива мисли от хората. Те таят представа и фантазия, мислят, че с едно леко докосване на великата, безформена ръка на Бог мисленето им ще се промени. Не е ли тази представа неясна, свръхестествена и куха? (Да, така е.) Това е представата, която хората имат за начина, по който Бог върши делото Си. В дълбините на сърцето си хората често имат фантазии за Божието дело и за методите, с които Бог действа, макар че не ги изразяват гласно. Хората си представят, че Създателят се приближава леко до човека и с едно махване на великата Си ръка и с един дъх, или с повтарянето на някаква мисъл, негативните неща в човека ще изчезнат за миг с безмълвната тишина на силен вятър, който разнася облак. Как се отнася Бог към тези човешки идеи, към тези неща, които поражда човешкият ум? Бог не ги премахва със свръхестествени, кухи методи, а като създава средата на човека. Каква среда създава Той? Тя не е куха — Бог не прави нищо свръхестествено, с което да нарушава всички закони. По-скоро Той създава среда, която принуждава човека да разбере въпроса и да размишлява непрестанно, след което Бог използва всякакви хора, събития и неща, за да осветли пътя на човека и така този човек стига до разбиране. Бог не променя съдбата му. Той просто добавя няколко случки към хода на съдбата му и по този начин му дава възможност да разбере тези неща. Всички представи на човека са свръхестествени, кухи, неясни, несъответстващи на действителността — те са откъснати от реалността. Да кажем например, че някой е гладен и би искал да се нахрани. Има хора, които биха казали: „Бог е всемогъщ, достатъчно е да духне върху мен и ще се заситя. Наистина ли трябва да готвя? Би било чудесно, ако Бог можеше да направи малко чудо, така че да не се чувствам гладен“. Не е ли това нереалистично? (Да, така е.) Ако кажеш на Бог, че си гладен, какво би ти казал Той? Бог би ти казал да намериш някаква храна и да я сготвиш. Ако кажеш, че нямаш храна и не можеш да готвиш, какво би направил Бог? Той би ти казал да се научиш да готвиш. Това е практическата страна на Божието дело. Когато се сблъскаш с нещо неясно за теб и вече не отправяш празни молитви, не се уповаваш смътно на Бог по самоуверен начин, нито възлагаш надеждите си на тези представи и фантазии, които имаш за Бог, тогава ще знаеш какво трябва да правиш — ще знаеш своя дълг, своята отговорност и своето задължение.

Току-що говорих за един аспект, а именно, че когато хората не разбират средата, която Бог създава, какво прави Бог? Той продължава да създава среда. Той прави това, за да продължат хората да разбират върховенството на Създателя и каква е тяхната съдба чрез житейския опит, както и за да знаят дълбоко в себе си, че желанията им се различават от тяхната съдба и от подредбите на Създателя. Той прави това, за да се научат хората постепенно да се избавят от собствените си желания и да се покоряват на всичко, което Създателят е устроил. Това е доста лесно за разбиране. Другият аспект е, че когато ясните Божии слова стигнат до хората, те си създават някои допълнителни представи и фантазии. Какви представи? „Божиите слова са хлябът на живота и истината. Божиите слова са Самият Бог. Когато чуя Божиите слова, колкото и да съм глупав, веднага ставам интелигентен. Щом чета повече Божии слова, заложбите ми ще се подобряват и уменията ми ще се увеличават“. Какви са тези мисли, които хората имат? Това са техните представи. И така, това ли е начинът, по който Бог върши делото Си? (Не.) Тъй като това са представите на човека, те определено са в разрез с Божието дело и му се противопоставят. В това е скрит един факт. Бог говори с човека лице в лице и му казва какво трябва и какво не трябва да прави, какъв път трябва да поеме, как трябва да се покорява на Бог и в какви принципи трябва да навлезе в рамките на различните аспекти на делото. Бог ясно казва на човека всички тези неща, но човекът често продължава да чака и да очаква, че Бог ще му каже какви са Неговите истински намерения чрез средства, различни от Неговите слова, с надеждата, че ще е способен да постигне немислими досега резултати и че ще стане свидетел на чудеса. Не е ли такава човешката представа? (Такава е.) В действителност какво прави Бог? (Бог създава практическа среда, през която хората да преминат и да преживеят Божиите слова.) Какво прави Бог, ако хората все още не разбират намеренията Му, след като Той им създаде тази практическа среда? (Той просветлява и напътства хората.) Какво трябва да направиш ти, ако Той не те просветлява и напътства? (Да практикувам според Божиите слова и да правя това, което Бог казва.) Точно така. От времето, когато Бог започна Своето дело, до сега колко слова е изрекъл Бог на хората лице в лице? Те са толкова много, че дори да прекарате няколко години в четенето им, пак няма да стигнете до края. Но колко слова придобиват хората? Ако човек придобие твърде малко от тях, какво доказва това? То доказва, че човекът не е положил достатъчно усилия над Божиите слова и не ги е слушал. Има хора, които казват: „Слушах“. Дали обаче си възприел Божиите слова? Разбра ли ги? Съсредоточи ли се върху тях? Не си се съсредоточил върху тях, така че Божиите слова вече са преминали покрай теб. Следователно, когато Бог използва ясен език, за да каже на човека как да действа, как да живее, как да Му се покори и как да преживее всяко събитие, а човекът все още не разбира, Бог не прави нищо друго, освен да му създаде среда, да му даде някакво специално просветление или да го накара да премине през някакви специални преживявания. Това е краят на онова, което Бог може, трябва и желае да направи. Има хора, които питат: „Нима Бог не иска всеки човек да бъде спасен и никой да не пада в погибел? Ако Бог използва такъв метод на действие, колко хора ще могат да бъдат спасени?“. В отговор Бог би попитал: „Колко хора се вслушват в словата Ми и следват Моя път?“. Колкото, толкова — това е Божият възглед и методът на Неговото дело. Бог не прави повече от това. Каква е представата на човека по този въпрос? „Бог съжалява това човечество, загрижен е за него, така че трябва да поеме отговорност докрай. Ако човек Го следва докрай, той неминуемо ще бъде спасен“. Правилна или погрешна е тази представа? В съгласие ли е тя с Божиите намерения? В Епохата на благодатта е било нормално хората да имат такива представи, защото не са познавали Бог. В последните дни Бог е казал на хората всички тези истини и им е изяснил принципите на Своето дело за спасяването на хората, така че е много нелепо, ако хората все още имат тези представи в сърцата си. Бог ти е казал всички тези истини, така че ако накрая все още казваш, че не разбираш Божиите намерения и не знаеш как да практикуваш, и ако все още изричаш такива бунтовни и предателски думи, може ли такъв човек да бъде спасен от Бог? Има хора, които винаги си мислят: „Бог върши такова велико дело, би трябвало да придобие повече от половината хора по света и да използва големия брой хора, мощната сила и значителния брой високопоставени личности, за да свидетелстват за Божията прослава! Колко прекрасно би било това!“. Това е представата на човека. В Библията — както в Стария, така и в Новия завет, колко са общо спасените и доведените до съвършенство? Кой в крайна сметка беше способен да се бои от Бог и да отбягва злото? (Йов и Петър.) Единствено тези двамата. Според Бог да се боиш от Него и да отбягваш злото всъщност означава да отговаряш на критерия да Го познаваш, да познаваш Създателя. Хора като Авраам и Ной бяха праведни в Божиите очи, но все пак бяха на едно ниво под това на Йов и Петър. Разбира се, тогава Бог не вършеше толкова много дела. Той не предоставяше на хората ресурс, както го прави сега, нито изричаше толкова много ясни слова, нито вършеше делото на спасението в такива големи мащаби. Може и да не е придобил много хора, но това все пак е в рамките на Неговото предопределение. Какъв аспект от нрава на Създателя може да се разпознае в това? Бог се надява да придобие много хора, но ако много хора всъщност не могат да бъдат придобити — ако това човечество не може да бъде придобито от Бог, докато Той върши Своето дело на спасението — тогава Бог по-скоро би го изоставил и отхвърлил. Това е вътрешният глас и възглед на Създателя. В тази връзка какви изисквания или представи има човекът към Бог? „Щом искаш да ме спасиш, Ти трябва да си отговорен докрай, Ти си ми обещал благословии, така че трябва да ми ги дадеш и да ми позволиш да ги придобия“. В човека има много „трябва“ — много искания — и това е една от неговите представи. Други казват: „Бог върши такова велико дело — шестхилядолетен план за управление — ако накрая придобие само двама души, това би било такъв срам. Няма ли тогава действията Му да са напразни?“. Човекът смята, че не би трябвало да е така, но Бог е щастлив да придобие дори двама души. Истинската цел на Бог е не само да придобие тези двама души, а да придобие повече от това, но ако хората не се събудят и не разберат, и ако всички те разбират погрешно и се противопоставят на Бог, и ако всички те са безнадеждни и безполезни, тогава Бог би предпочел да ги няма. Такъв е Божият нрав. Някои хора казват: „Не става така. Няма ли тогава Сатана да се смее?“. Сатана може и да се смее, но не е ли все пак победен от Бог враг? Бог все пак е придобил хора — няколко сред тях, които могат да се опълчат на Сатана и да не страдат от неговия контрол. Бог е придобил истински сътворени същества. Дали онези, които не са били придобити от Бог, са пленени от Сатана? Вие не сте доведени до съвършенство — но способни ли сте да следвате Сатана? (Не.) Някои хора казват: „Дори Бог да не ме иска, аз пак няма да последвам Сатана. Дори той да ми предложи благословии, няма да ги приема“. Нито един от онези, които Бог не е придобил, не следва Сатана — нима по този начин Бог не придобива слава? Хората имат представа за броя на хората, които Бог придобива, или за мащаба, с който ги придобива. Те вярват, че Бог не бива да придобива само онези малцина. Това, че у човека може да се породи такава представа, се дължи на факта, че от една страна, той не може да вникне в ума на Бог и не може да разбере какъв човек Той иска да придобие — между човека и Бог винаги има разстояние. От друга страна, що се отнася до собствената му съдба и бъдеще, за човека да има такава представа е начин да се утеши и да се освободи. Човекът вярва: „Бог е придобил толкова малко хора — колко славно би било Той да придобие всички нас! Ако Бог не отхвърли нито един човек, а завоюва всички, и накрая всички бъдат доведени до съвършенство, и приказките за Божието избиране и спасяване на хората не останат без резултат, нито Неговото дело на управлението, тогава няма ли Сатана да бъде унизен още повече? Няма ли Бог да придобие по-голяма слава?“. Той може да изрече това отчасти поради факта, че не познава Създателя, и отчасти поради егоистичните си подбуди: той се тревожи за бъдещето си, затова го прикрепя към славата на Създателя и така сърцето му се чувства спокойно, като си мисли, че може и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Освен това той също така смята, че „придобиването на хора и унижаването на Сатана от Бог е силно доказателство за поражението на Сатана. Това е все едно да убиеш три заека с един куршум!“. Хората наистина умеят да измислят как да извлекат полза за себе си. Тази представа е доста хитроумна, нали? Хората имат егоистични подбуди и дали в тези подбуди няма нещо бунтарско? Не се ли поставя някакво изискване към Бог? В него има неизразено противопоставяне на Бог, което гласи: „Ти ни избра, Ти ни води, толкова много труд положи за нас, дари ни Твоя живот и Твоята цялост, дари ни Твоите слова и истината и ни накара да Те следваме през всичките тези години. Каква загуба би било, ако не можеш да ни придобиеш накрая“. Подобно извинение е опит да се изнудва Бог, да се задължи Той да ги придобие. В него се казва, че ако Бог не ги придобие, те няма да загубят и че Бог е този, който ще претърпи загуба — правилно ли е това твърдение? В рамките на това твърдение има както изисквания на човека, така и негови фантазии и представи: Бог върши толкова велико дело, така че Той трябва да придобие колкото се може повече хора. Откъде идва това „трябва“? То идва от представите и фантазиите на човека, от неговите неразумни изисквания и суета, заедно с известен примес от неговия непримирим и свиреп нрав.

За подобни човешки представи трябва да се разговаря от друга гледна точка. Има хора, които си мислят: „След като Създателят не се интересува колко хора придобива и смята, че ще придобие просто толкова хора, колкото придобие, след като отношението на Създателя е такова, как трябва да Му сътрудничим? Може ли просто да вярваме с безразличие и да не приемаме този въпрос толкова на сериозно? Във всеки случай Бог също не го приема на сериозно, така че не е необходимо да се отнасяме толкова сериозно към удовлетворяването на Божиите изисквания, нито да го смятаме за наше основно занимание или за наш доживотен стремеж. Сега, когато познаваме Божиите мисли, не трябва ли да променим начина си на живот?“. Правилно или погрешно е това виждане? (Погрешно е.) Щом Божието отношение е изяснено на хората и те го разбират, те трябва да се избавят от представите си. След като се избавят от представите си, какво трябва да направят хората и как трябва да избират, как трябва да разбират и да се справят с този въпрос, така че да имат възгледа и отношението, които най-вече трябва да заемат? На първо място, що се отнася до възгледите им, хората трябва да се опитат да разсъждават върху тях. След като човек вярва в Бог, той има смътна фантазия за почит и уважение към Него. Той си мисли, че „Бог е всемогъщ, всесилен и щом е избрал група хора измежду това покварено човечество, със сигурност ще бъде способен да ги направи пълноценни. Следователно ние неминуемо ще бъдем благословени, това е сигурно“. Зад такава „сигурност“ не се ли крие нагласата за опитване на късмета? Да желаеш да придобиеш благословии и Божието одобрение, без да се стремиш към истината или да се подложиш на Божия съд и наказание — това е отношението, което човек най-малко трябва да заема. Не възприемайте нагласата за опитване на късмета си — късметът е големият враг. Какъв начин на мислене е това да опитваш късмета си? Кои от вашите състояния, мисли, идеи, отношение, представи и възгледи се основават на нагласата за опитване на късмета? Можеш ли да откриеш това? Ако наистина го откриеш и видиш, че съществува такъв начин на мислене — да опитваш късмета си, за да придобиеш благословии, как трябва да подходиш, за да го промениш? Как трябва да го преодолееш? Това са практически въпроси. Трябва да прозреш какво представлява нагласата за опитване на късмета. Трябва да я преодолееш. Ако не я преодолееш, тя вероятно ще те препъне и ще страдаш. И така, какви неща включва нагласата за опитване на късмета? Има хора, които си мислят: „Вярвам в Бог и дори изоставих семейството си и напуснах работата си. Независимо от всичко, дори да не съм служил похвално, работих усилено, а дори да не съм работил усилено, се изтощих напълно, така че стига да следвам Бог докрай, може би ще стана един от победителите, един от спасените, един от благословените, един от хората на Божието царство“. Това е нагласата на човек, който опитва късмета си. Не е ли всеки човек с такава нагласа? Най-малкото мнозинството от онези, които оставят всичко зад гърба си, за да следват Бог и да изпълняват дълга си на пълен работен ден, имат този вид нагласа. Не е ли нагласата на човек, който опитва късмета си, вид представа? (Да, така е.) Защо казвам, че е вид представа? Защото когато не си разбрал или възприел намерението и отношението на Създателя по този въпрос, ти просто субективно очакваш добър резултат и се стремиш субективно, и именно така подхождаш към този въпрос. Това е вид представа. За Създателя такава представа не е ли вид изнудване? Не е ли това неразумно изискване? Все едно да кажеш: „Щом съм Те последвал и щом съм загърбил всичко и съм дошъл в Божия дом, за да изпълнявам дълга си на пълен работен ден, трябва да бъда смятан за човек, който се е покорил на подредбите на Създателя, нали? И така, мога ли сега да имам обещаващо бъдеще? Бъдещето ми не бива да е неизвестно — то трябва да се вижда ясно“. Това е начин на мислене на човек, който опитва късмета си. Как се преодолява такъв начин на мислене? Човек трябва да познава Божия нрав. Сега, след като разговарях по този начин, всеки трябва да разбере принципно следното: „Значи това мисли Бог. Това е Божият възглед и Неговото отношение. И така, какво трябва да направим?“. Хората трябва да загърбят нагласата си да опитват късмета си. За да загърбят тази нагласа, достатъчно ли е да кажат: „Загърбих я и повече няма да имам такива мисли. Ще се отнасям сериозно към дълга си, ще поемам отговорност и ще работя по-усърдно“? Не е толкова просто — когато човек развие нагласата да опитва късмета си, в него се появяват някои мисли и практики и нещо повече, ще се разкрият и някои видове нрав. Тези неща трябва да бъдат преодолени чрез търсене на истината. Някои казват: „Ако съм разбрал Божиите намерения и отношение, не съм ли се отървал от нагласата да си опитвам късмета?“. Що за приказки са това? В тях липсва духовно разбиране, това са празни приказки. Как тогава се разрешава този проблем? Трябва да помислиш: „Какво трябва да направя, ако Бог ми отнеме всичко? Дали всичко, което посвещавам на Бог и отдавам на Него, е доброволно, или това са опити да се спазаря с Него? Ако имам намерение да се спазаря с Него, тогава това не е добре. Ще трябва да се моля на Бог и да търся истината, за да го преодолея“. Освен това докато практикуваш и докато изпълняваш дълга си, трябва да разбереш кои истини принципи не разбираш, кое от това, което правиш, противоречи на Божиите изисквания и намерения, кой вид път е погрешен и е пътят на бедствието, и кой вид път е този, който може да срещне Божието одобрение. Какви други неща включва начинът на мислене на хората, които опитват късмета си? Има хора, които, след като са се разболели от тежка болест, биват спасени от Бог и вече не боледуват. Те си мислят: „Всички вие вярвате в Бог, за да преследвате благословии. Аз съм различен. Именно голямата любов на Бог ме доведе тук. Той ми даде специални обстоятелства и специални преживявания, които ме накараха да повярвам в Него, така че Той ме обича повече, отколкото обича вас, отнася се към мен с особена благодат и накрая аз ще имам по-голям шанс за оцеляване от вас“. Те смятат, че имат необикновено, специално отношение с Бог — че отношението им с Него е различно от това на обикновените хора. Заради специалните си преживявания те се чувстват изключителни и необикновени и затова продължават да имат някакъв вид сигурност, че ще успеят. Определят се като несъмнено различни от другите и са уверени в способността си да оцелеят — това също е нагласа на човек, който опитва късмета си. Има и други хора, които са се заели с някаква важна работа и чийто статус е висок. Те страдат малко повече от другите, биват кастрени малко повече от другите, занимават се повече от другите и говорят малко повече от другите. Те си мислят: „Бог и Неговият дом са ме поставили на важна позиция и аз се ползвам от благоволението на моите братя и сестри. Каква чест е това. Не означава ли това, че ще бъда благословен преди другите?“. Това също е нагласа на човек, който опитва късмета си, и е вид представа.

Току-що говорих за някои практически проявления и състояния на това да опитваш късмета си. Какви други състояния, проявления или неща, които често възникват и обичайно съществуват в съзнанието на хората, са свързани с опитването на късмета? Освен онези хора, които имат специални преживявания, висок статус и които са оставили всичко зад гърба си, за да отдадат всичко на Бог на пълно работно време, има и такива, които са пригодни, които изпълняват някои специални видове дълг и които имат някакви специални таланти — всички тези хора имат този начин на мислене — да опитват късмета си. Какво означава „пригодни“? Например някои, които проповядват евангелието, вярват, че ако спечелят 10 души, ще са дали 10 плода и ще имат 10 процента шанс да бъдат благословени, както и че ако дадат 50 плода, ще имат 50 процента шанс, а ако дадат 100 плода, ще имат 100 процента шанс. Това е вид представа, вид пазарене и преди всичко е опитване на късмета. Ако могат да оценяват Божието дело, като се придържат към тези представи и тази нагласа за опитване на късмета, това вяра в Бог ли е? По какъв път поемат те? Няма ли нещо нередно в техния стремеж? Защо се появяват тези неща у тях? Защо те се придържат към тях и отказват да се избавят от тях? Някои казват, че това е така, защото не познават Бог. Вярно ли е това? Това са празни приказки. И така, каква точно е причината? Хората, които винаги се придържат към подобни възгледи и нагласи, които имат такива представи и са особено упорити във вкопчването си в тях — те сериозно ли полагат усилия в Божиите слова? (Не.) Те винаги имат нехайно отношение към Божиите слова, т.е. имат отношението и възгледа на човек, който гледа през мъгла. Те си мислят, че във вярата си в Бог е достатъчно единствено да знаят колко много са страдали за Бог и каква висока цена са платили, колко заслуги са спечелили, какви специални таланти имат, колко са умели, колко висок е техният статус, какви „моменти на другарство в беда“ са преживели с Бог, какви специални преживявания са имали и какви специални неща им е дал Бог, или каква благодат и благословии им е дал, които са различни от това, което е дадено на другите хора — смятат, че това е достатъчно. Независимо колко силно се вкопчват в тези възгледи, те никога не са размишлявали дали тези техни възгледи са правилни, на кои Божии слова и на кои принципи от Божието дело противоречат тези възгледи, или дали тези възгледи са били потвърдени от Бог, дали Бог върши делото Си по този начин или дали осъществява нещата по този начин. Те никога не са се интересували от тези въпроси. Досега са разсъждавали, размишлявали и мечтали само в собствените си умове. И така, в какво се е превърнала истината за тях? Тя се е превърнала в украшение. Макар че тези хора вярват в Бог, тяхната вяра няма нищо общо с Бог или с истината. И така, с какво е свързана тяхната вяра? Тя е свързана само с представи, фантазии и със собствените им желания, както и с бъдещите им благословии и крайни цели. Те не са положили усилия в истината, затова накрая се стига до тези резултати.

Сега, след като чрез днешното общение сте придобили известно разбиране за начина, по който Бог върши делото Си, или за Божиите възгледи и отношение, може ли това да има някакво въздействие и да доведе до някакви резултати, когато става въпрос за вашия стремеж да познавате Бог, за стремежа ви към истината и за стремежа ви към навлизане в живота? Може ли това да преобърне погрешните ви възгледи, така че да се избавите от собствените си представи? (Да.) Какво трябва да направят хората? (Да се избавят от представите си и да действат според критериите, които Бог поставя.) Трябва да разбереш, че щом Бог е поставил такива изисквания и определения, Той непременно ще ги изпълни. В крайна сметка факт е, че Божиите слова няма да бъдат осуетени — всички те ще бъдат осъществени и изпълнени. Ако мислиш, че Бог може да не изпълни непременно нещата, за които говори, това е човешка представа и фантазия, а също така е поставяне под съмнение и осъждане на Бог. Има хора, които казват: „Как може Бог да прави това? Как би могъл да се задоволи само със спасяването на толкова хора, колкото спасява? Нима Божията любов не е голяма и безкрайна? Божието търпение е безкрайно, Божието великодушие и Божията милост също са безкрайни“. Те си намират всевъзможни оправдания, за да не се стремят към истината, оставят си удобен изход, за да могат да вървят по собствения си път, и пренебрегват Божиите слова и Божието дело, както и появата на Създателя. Те много добре знаят в сърцата си, че това е истината, и все пак се надяват да не е така. В това, което правят, има елемент на липса на вяра, както и елемент на съревнование със Създателя, на конфликт с Него и на изнудване. Защо ви говоря тези неща? Има хора, които казват: „Целта на това е да ни събуди, да ни уплаши или да ни накара да разберем, че онези, които искат да се отдръпнат, могат просто да се отдръпнат, че онези, които станат слаби или негативни, могат просто да си останат слаби или негативни, и че онези, които искат да живеят свой собствен живот, могат просто да живеят свой собствен живот. Божието дело няма да продължи много дълго, а освен това Бог няма нужда от толкова много хора, така че нека просто си вървим по своя път!“. Така ли стоят нещата? (Не.) Независимо какво казва Бог или как го казва, това, което Бог кара хората да разберат, са Неговите намерения и това, което Той ги кара да възприемат, е истината. Така че какъв път трябва да следват хората? Те трябва да следват Божия път. Какво трябва да премислят хората и какво трябва да се стараят да преодолеят? Всички представи, фантазии и изисквания, които са враждебни на Бог. Всички тези неща са в разрез с истината. Трябва да се избавиш от тези неща, да пропъдиш тези неща от сърцето си и повече да не бъдеш повлиян или контролиран от тях. Трябва да си способен наистина да дойдеш пред Бог и да приемеш съда, наказанието и кастренето на Божиите слова, трябва да се пречистиш от покварения си нрав и да постигнеш покорство пред устроеното от Бог и пред Неговите подредби. Освен това трябва постоянно да анализираш онези неща в себе си, които не съответстват на Бог и противоречат на истината, да анализираш покварения си нрав, неправилните си възгледи по различни въпроси и различните човешки представи и фантазии. Щом премислиш и разбереш ясно тези неща и потърсиш истината, за да ги преодолееш веднъж завинаги, ти ще си поел по правилния път на вярата в Бог и едва тогава ще си способен да се подчиниш на Бог и да се покориш на устроеното от Него и на Неговите подредби.