А сега, що се отнася до формата, в която Бог върши Своето дело в последните дни, въпреки факта, че някои хора си създават определени представи и фантазии за това, тези фантазии и представи до голяма степен са неспособни да попречат на вярата им в Бог и хората няма да кажат между другото, че не вярват в Бог или че отричат Бог. Какъв е този феномен? Това е резултатът, постигнат от Божиите слова. Хората са завоювани от Божиите слова и от Божието дело и в общи линии могат да приемат Христос за свой Бог. В този смисъл хората в общи линии са положили основите на истинския път и са сигурни и уверени в него. Когато е постигнат този резултат, тогава преодолени ли са погрешните разбирания на хората относно Бог? (Не, не са.) Това, че погрешните им разбирания не са преодолени, доказва, че те все още имат много фантазии, изисквания и представи за въплътената Божия плът и за Христос. Тези представи могат да направляват мислите ти, да определят посоката и целите на стремежа ти, а често могат да влияят и на състоянието ти. Когато въпросите, с които се сблъскваш, не засягат твоите представи, ти все още си способен да ядеш и да пиеш Божиите слова и да изпълняваш нормално своя дълг. В момента, в който нещо влезе в противоречие с твоите представи, излезе извън рамките на твоите представи и възникнат противоречия, как ще го преодолееш? Давате ли свобода на представите си, или ги кастрите, възпирате и им се опълчвате? Някои хора имат представи, когато им се случи нещо, и не само че не се избавят от представите си, но отиват и разпространяват представите си сред другите и намират подходяща възможност да ги извадят наяве, така че и другите да започнат да имат представи. Някои хора освен това спорят, като казват: „Вие казвате, че всичко, което Бог прави, е смислено, но аз не мисля, че тази конкретна случка има някакъв смисъл“. Уместно ли е да се каже това? (Не.) Какъв е правилният път, по който трябва да се поеме? Когато някои хора имат представи за Бог, те могат да осъзнаят, че отношението им с Бог не е нормално, че са си създали погрешни разбирания относно Бог и че ще стане много опасно, ако не ги преодолеят, че вероятно ще влязат в конфликт с Бог, ще поставят под въпрос Бог и дори ще предадат Бог. Тогава те се молят на Бог и се отказват от представите си. Първо отричат собствената си неправилна гледна точка, след което търсят истината, за да я преодолеят. По този начин те лесно могат да започнат да се покоряват на Бог. Ако някой си създаде представи, но все още вярва, че те са правилни, и ако в крайна сметка е неспособен напълно да се избави от представите си или да ги преодолее, тогава с течение на времето тези представи ще оказват влияние върху навлизането му в живота. В тежки случаи той може дори да се бунтува срещу Бог и да Му се противопоставя, а за последиците от това не си струва да се мисли. Ако става дума за човек, който се стреми към истината, който вече разбира някои истини и който от време на време си създава представи за нещата, това не е толкова голям проблем и представите му няма да имат голямо влияние върху него. Понеже той притежава истината вътре в себе си, като тя насочва мислите и поведението му и го напътства в изпълнението на дълга му, представите му няма да окажат никакво въздействие върху неговото следване на Бог. Може би някой ден ще слуша проповед или някакво общение и ще разбере, и представите му ще бъдат преодолени. Някои хора си създават представи за устроеното и подреденото от Бог и след това не им се иска да изпълняват дълга си, не полагат усилия при изпълнението му, винаги са в негативно състояние, а в сърцата си таят конфликти, недоволство и негодувание — правилно ли е това поведение? Лесно ли е да се преодолее подобно нещо? Да предположим например, че се считаш за умен, но аз ти кажа, че си глупак и че нямаш духовно разбиране. Като чуеш това, ти се ядосваш и му се противопоставяш, и си казваш в сърцето си: „Никой никога не е дръзвал да каже, че нямам духовно разбиране. Днес за първи път чувам това и не мога да го приема. Ще мога ли да ръководя църквата, ако нямам духовно разбиране? Ще мога ли да върша толкова много работа?“. Възникнало е противоречие, нали? Какво трябва да направиш? Лесно ли е за хората да се самоанализират, когато им се случи това? Какъв тип човек може да се самоанализира? Човек, който приема истината и търси истината, може да се самоанализира. Ако ти си човек, който притежава разум, когато ти се случи това, трябва първо да отречеш себе си. Да се отречеш от себе си, означава да признаеш, че не притежаваш истината. Дори да имаш някакви идеи и гледни точки, те не са непременно верни. Следователно да практикуваш отричане от себе си при такива обстоятелства е правилно, то не е нещо унизително за теб. След като си се отрекъл от себе си, ще се почувстваш спокоен в сърцето си, ще се държиш много по-добре и отношението ти ще се коригира. Когато чуеш Бог да казва, че си глупак и че нямаш духовно разбиране, трябва да се смириш пред Бог и да приемеш словата Му с нагласа на покорство. Макар че все още нямаш никакво съзнание или разбиране за Божиите слова и не знаеш дали са правилни, или не, в рамките на вярата си трябва да признаеш това: „Бог е истина, така че как би могъл да каже нещо погрешно?“. Макар това, което Бог е казал, да се различава от това, което ти мислиш, трябва да приемеш Божиите слова въз основа на вярата. Дори да не ги разбираш, трябва да ги приемеш за истината. Със сигурност е правилно да се постъпи така. Ако хората не приемат Божиите слова за истината, когато не ги разбират, това е толкова лишено от разум и тези хора трябва да се засрамят от това. Така че да се покориш на Бог, никога не може да бъде погрешно. Това не е доктрина, това е нещо практическо и тези слова идват от преживяване. След това, когато си способен да възприемеш Божиите слова за истината и да ги приемеш, ти трябва да започнеш да се самоанализираш. Чрез изпълнение на дълга си и взаимодействие с другите ще откриеш, че не само нямаш духовно разбиране, но си и невероятно глупав, че имаш много дефекти и недостатъци, и ще откриеш, че имаш сериозен проблем. Не означава ли това, че ще си способен да разбереш и приемеш казаното от Бог? Трябва да приемеш тези слова първо като правило, определение или понятие, а след това в реалния живот трябва да измислиш начин да се съпоставяш с Неговите слова, да ги разбираш и преживяваш. След като си правил това известно време, ще започнеш да имаш точна оценка за себе си. Когато това се случи, все още ли ще имаш погрешно разбиране за Бог? Още ли ще отказваш да приемеш Божията оценка за теб, ако между теб и Бог няма разногласие по този въпрос? (Не.) Ти ще си способен да я приемеш и вече няма да си непокорен. Когато можеш да приемеш истината и да разбереш напълно тези неща, тогава ще си способен да направиш крачка напред и да постигнеш напредък. Ако не приемаш истината, тогава винаги ще стоиш на едно място и няма да постигнеш никакъв напредък. Важно ли е да приемеш истината? (Да, важно е.) Хората трябва да се откажат от представите си относно Бог и не трябва да таят враждебност към нещата, които Бог казва, или да им се противопоставят — само това може да се нарече отношение на приемане на истината. Някои хора стават негативни и слаби, защото са заменени. Не искат да изпълняват дълга си и винаги са пасивни и мудни в работата. Отвън изглежда, че това е така, защото нямат статус и ценят статуса твърде много, но в действителност не в това е причината. Те се чувстват слаби и негативни просто защото Божията оценка за тях или оценката, която братята и сестрите имат за тях, не съвпада със собствената им оценка за самите тях, защото тя е по-лоша от това как те самите оценяват и разбират себе си. Ето защо те се чувстват несигурни и огорчени и в крайна сметка решават да бъдат негативни и враждебни, да се отпишат като безнадеждни, като си мислят: „Не каза ли Ти, че не съм достатъчно добър? Тогава ще Ти покажа и изобщо нищо няма да правя“. Резултатът от това е, че те предизвикват забавяния в дълга си, оскърбяват Бог, а навлизането им в живота спира — това е значителна загуба.

Някои хора казват: „Не мога да приема, когато христос казва, че съм лош. Бих го приел, ако богът на небето каже, че има нещо лошо в мен. Въплътеният бог има нормална човешка природа, преценките му може да са погрешни и нещата, които прави, не може да бъдат 100 процента правилни. Има някои въпроси относно това дали той може да греши в оценката си и заклеймяването на хората или в начина, по който се справя с тях и прави подредби за тях. Така че не се страхувам от това, което христос — богът на земята — казва за мен, защото той не може да ме заклейми или да определи изхода ми“. Съществуват ли такива хора? Със сигурност има такива хора. Когато ги кастря, те казват: „Богът на небето е праведен!“ Когато се занимавам с тях, те казват: „Аз вярвам в бог, а не в някакъв човек!“. Използват тези думи, за да Ме отблъснат. А какви са тези думи? (Те са отричане на Бог.) Точно така, те са отричане на Бог и предателство спрямо Бог. Това, което имат предвид, е: „Това не зависи от теб, а от бога на небето“. В своите представи и в своето разбиране за Бог тези хора никога няма да осъзнаят какво е отношението между въплътения Христос и Бог на небето, т.е. каква е връзката между плътта и небесния Дух. В техните очи този незначителен човек на земята винаги ще бъде просто човек и независимо колко истини изразява този човек, колко проповеди произнася, Той все още е човек. Дори да направи някои хора пълноценни и да им донесе спасение, Той все още ще бъде на земята, Той все още ще бъде човек и няма да е способен да надмине Бог на небето. Затова тези хора вярват, че вярата в Бог трябва да бъде вярата в Бог на небето. За тях само вярата в Бог на небето е истинската вяра в Бог. Такива хора вярват това, което им е угодно. Те вярват по всякакъв начин, който ги прави щастливи, и си представят Бог такъв, какъвто те искат да бъде. Те следват собственото си въображение и когато става въпрос за въплътения Христос: „Ако този бог на земята се отнасяше малко по-добре с мен, ако се грижеше нещата да вървят добре за мен, тогава щях да го уважавам и да го обичам. Ако не е добър с мен, ако има проблем с мен, ако има лошо отношение към мен и винаги ме кастри, тогава той не е моят бог. Избирам да вярвам в бог на небето“. Хората с такова отношение не са малцинство. Към тях спадате и вие, защото вече съм се сблъсквал с такива хора. Когато всичко е наред, те са доста мили с Мен и Ми служат внимателно. Но щом ги заменя, те се обръщат срещу Мен. Така че когато са били добри към Бог, наистина ли са вярвали, че това е Бог и Христос? Не, това, в което те се вглеждат, е идентичността и статусът на Бог, всяка тяхна стъпка не е нищо друго освен прехласване по статуса и идентичността на Бог. През цялото време те определят като истински бог само неясния бог на небето. Независимо колко истини изразява този Бог на земята или колко поучителен и полезен е Той за човека, самият факт, че живее в нормалната Си човешка природа и е с плътско тяло, означава, че Той няма как да бъде богът на небето, и независимо как тези хора ласкаят, служат и почитат този Бог на земята, в сърцата си те все още вярват, че бог на небето е единственият истински бог. Какво мислите за този възглед? Справедливо е да се каже, че такъв възглед съществува дълбоко в сърцата на много хора, че той е заровен дълбоко в подсъзнанието им. Едновременно с приемането на ресурса и пастирството на Христос те също и наблюдават, изучават и поставят под въпрос Христос — като същевременно очакват с нетърпение момента, когато праведният бог на небето ще дойде, за да съди всичко, което са извършили. А защо искат богът на небето да ги съди? Защото искат да следват своите предпочитания, представи и фантазии, за да дадат пълна свобода на желанието си бог на небето — богът на тяхното въображение — да се държи с тях така, както им е угодно, докато Бог на земята няма да прави това. Бог на земята само изразява истината и казва истините принципи. И те си мислят: „Любовта на бог на небето към човека е безкористна, безусловна и безгранична, докато щом кажеш или направиш нещо нередно и бог на земята разбере за това, той те използва като негативен пример в проповедите си и започва да те разнищва — така че хората трябва да бъдат по-внимателни, да се прикриват повече и да не му позволяват да разбере, когато се случва нещо нередно“. Кажи Ми, не съм ли способен да разнищя нещата, които се опитваш да скриеш от Мен? Не е нужно да разнищвам нещата, които правиш. Ще разнищя твоя нрав и твоите състояния. Не е необходимо да вземам за пример нещата, които правиш. Все още мога да разговарям за истината и да изнасям проповеди за разрешаване на проблеми точно по същия начин, и все още мога да давам възможност на хората да разбират истината. В сърцата си неверниците вярват, че тази плът, този Бог, не може да знае нещата, които очите Му не виждат, камо ли да знае нещо, свързано с духовния свят или с истината. Те вярват, че Той дори не може да види нещата, които хората са способни да извършат, когато са обладани от своя покварен нрав, и че Той не може да разбере напълно покварената същност на човека — това е логиката и това са разсъжденията на неверниците. Те винаги подхождат към Христос с отношение на изучаване, съмнение и дори неверие, а също така използват критериите за оценка на човека, както и знанията, които разбират, и нещата, които си представят, за да оценяват Христос. Например, когато разговарят с другите, някои хора вярват, че другите хора не знаят какво мислят те в сърцата си или какъв нрав имат, говорят и с Мен по този начин и се отнасят с Мен така, както биха се отнесли с обикновен човек, като си мислят, че не знам нищо — не е ли това израз на тяхното непознаване на Бог? Те лъжат другите хора и другите хора нямат нищо против, лъжат и Мен по този начин, кикотят се и се отнасят с Мен като с равен, винаги искат да се отнасят с Мен като със свой приятел. Вярват, че могат да постъпват така, защото Ме познават, и си мислят, че Аз вероятно не знам нищо. Не е ли това човешка представа? Това е човешка представа, това е човешко невежество, а зад това невежество се крие сатанински нечестив нрав. Именно този нечестив нрав кара хората да си създават представи. Кажете Ми, трябва ли да живея с някого, да прекарвам всяка минута в наблюдение на мислите и възгледите му и напълно да възприема миналото му, за да разоблича или да прозра природата му? (Не.) Не, не трябва, но вие не бихте могли да постигнете това. Макар че общувате с хората и живеете с тях всеки ден, все още не сте способни да прозрете тяхната природа същност. Независимо какво ви се случва, вие сте способни да видите само повърхността на нещата, но не и тяхната същност. Вие бихте могли да имате малко проницателност за някого, само ако Бог ви го разкрие напълно, иначе няма да сте способни да го прозрете, дори да сте общували с него в продължение на няколко години. Аз мога да контактувам с някого ден-два и той да направи някои неща, да каже някои неща и да изрази някои възгледи, и тогава в общи линии Аз знам какъв човек е той. Има обаче някои хора, които все още не са направили нищо, с които не съм общувал и заедно с които не съм се занимавал с нищо, но въпреки това Си поставям въпросителна за тях и в момента, в който те се сблъскат с някакъв въпрос и изразят някакъв възглед, тяхната природа същност се разобличава веднага. Много хора казват: „Можеш ли да ги прозреш веднага щом се разобличи тяхната природа същност? На какво се основава Твоето прозрение? Как така ние не можем да ги прозрем?“. Ако не разбираш истината, тогава няма да си способен да правиш оценка на хората и никога няма да имаш необходимите критерии за това. Ако нямаш тези критерии, няма да си способен да прозреш хората. Аз обаче имам тези критерии. От една страна, Аз разбирам истината, затова съм по-проницателен и по-бърз, когато става въпрос да направя оценка на някого, а от друга страна, Божият Дух върши Своето дело. Някои хора си мислят: „Когато хората са живели дълго време на този свят, те са способни да прозрат нещата и хората“. Това не е истинско прозрение. Какво прозират те? Видовете измами, които съществуват в това общество, като например политическите измами, бизнес измамите, финансовите измами или измамите, свързани с порнографията. Тези неща могат да бъдат избегнати от хора, които са ги преживели и са чували повече за тях. Хората, които са преминали през тези неща и са ги преживели в по-малка степен, често биват измамени, но след като биват по-сериозно излъгани, те придобиват преживяване и са способни да ги прозрат. Така те прозират нещата. Когато става въпрос обаче за човешката поквара, за природата и същността на човека, която е била покварена от Сатана, ако хората не притежават истината, тогава никога няма да имат мъдростта да прозрат тези неща и никога няма да са способни да прозрат нрава, който различните типове хора разкриват по даден въпрос, или източника на проблема. Ако не можеш да прозреш тези неща, тогава няма да знаеш как да се справиш с въпроса или със свързаните с него хора, събития и неща — няма да имаш начин да се справиш с него и няма да имаш мъдростта да се справиш с него. Ето защо, когато се сблъскаш с такъв въпрос, се чувстваш много объркан и разтревожен и ти е трудно да се справиш с него. Ако разбирате ясно истината, тогава ще сте способни да прозрете покварения нрав на хората и същността на техния покварен нрав. Като видиш покварения нрав, който разкриват, ще опознаеш същността им и тогава ще знаеш какво представляват те, какъв тип хора са, ще знаеш как да се предпазваш от тях, как да ги разпознаваш и ще знаеш как да се справиш с този въпрос. Не е ли това източникът на мъдростта? (Да, това е.) И така, Христос може да прозира човека и да снабдява човека — какъв е източникът на всичко това? Казано на доктринален език, всичко това идва от Божия Дух. Казано на по-практически език, причината е, че Христос притежава истината, която идва от Бог. Ето така стоят нещата. Когато един ден започнете да притежавате истината реалност като свой живот, тогава ще имате мъдрост и ще сте способни да прозирате хората.

Има и друг аспект на човешките представи, а именно представите, които хората си създават за Божието дело. Как се създават представите на хората за Божието дело? Някои от тях идват от предишното им възприемане на вярата, а други — от собствените им фантазии за Божието дело. Например хората са си представяли Божието дело на съда като голям бял трон на небето, от който Бог съди всички народи. Днес всички знаете, че подобни фантазии са нереалистични — такива неща са невъзможни. Във всеки случай, хората имат много фантазии за Божието дело, управление и отношение към човека и повечето от тези фантазии идват от човешките пристрастия. Защо казвам това? Защото хората не искат да страдат. Те винаги искат да следват Бог до самия край с лекота, да се наслаждават на обилна благодат, да наследят Неговите благословии и след това да влязат в небесното царство. Каква прекрасна мисъл! Най-разпространената и екстравагантна идея, която поквареното човечество има за Божието дело, е че влизаш в небесното царство с каляска. Освен това когато хората се сблъскват с Божието дело, в повечето случаи те не са способни да го разберат. Не знаят каква е истината, която се съдържа в него, нито каква е Божията цел при извършването на това дело и защо Бог се държи с човека по този начин. Например преди описвах Божията любов, като използвах думите „огромна“ и „необятна“, но мисля, че по всяка вероятност вие никога не сте разбирали какво точно имам предвид под тези две думи. Каква беше Моята цел, когато използвах тези две думи? Исках да привлека вниманието на всички, така че да се впуснете и да размишлявате над тях. Външно тези думи изглеждат кухи. Те наистина имат определено значение, но колкото и да се замислят над тях хората, единственото, което могат да измислят, е: „Огромен — това означава безграничен като небето. Това ми казва, че Божието сърце е безгранично, че любовта Му към човечеството не знае граници!“. Божията любов не е любов, която може да се побере в представите на човешкия ум. Хората не са способни да си представят тази любов, те не трябва да използват наука и знания, за да тълкуват това слово, а трябва да използват друг метод, за да го оценят и преживеят. В крайна сметка ти започваш да усещаш истински, че Божията любов е различна от любовта, за която говорят хората, че истинската Божия любов е различна от всеки друг вид любов, различна е от любовта, както я разбира цялото човечество. И така, каква точно е тази Божия любов? Как трябва да разбирате Божията любов? Първо, не трябва да се отнасяте към нея с представите и фантазиите на човека. Вземете например майчината любов: майчината любов към децата е безусловна, тя е изключително закриляща и топла. Божията любов към човека, която чувствате в момента, има ли същото ниво на усещане и значение като майчината любов? (Да.) Тогава това е проблем — то е погрешно. Трябва да разграничаваш Божията любов от любовта на родителите, на съпруга, на съпругата или на децата, на твоите роднини, от загрижеността на приятелите и да опознаеш Божията любов по нов начин. Какво точно представлява Божията любов? В Божията любов няма плътски чувства и тя не се влияе от кръвни връзки. Тя е чисто и просто любов. Тогава как хората трябва да разбират Божията любов? Защо сме се захванали да обсъждаме Божията любов? Божията любов е въплътена в Божието дело, така че хората да я признаят, да я приемат и да я преживеят, и в крайна сметка да осъзнаят, че това е Божията любов, както и да признаят, че това е истината, че Божията любов не е празни думи, нито някаква форма на поведение от страна на Бог, а тя е истината. Когато я приемеш като истината, ще си способен да разпознаеш този аспект на Божията същност в нея. Ако се отнасяш към нея като към някаква форма на поведение, ще ти е трудно да я разпознаеш. Какво се има предвид под „поведение“? Да вземем например майките: те отдават младостта си, кръвта си, потта и сълзите си, за да отгледат децата си, и им дават всичко, което поискат. Независимо дали детето ѝ е постъпило правилно, или погрешно, или по какъв път е поело, майката се раздава безкористно, задоволява нуждите на детето си, но никога не го учи, не му помага и не го напътства как да следва правилния път, просто постоянно се грижи за него, обича го и го закриля до степен, че в крайна сметка детето не може да различи кое е правилно и кое е погрешно. Това е майчината любов или всяка друга любов, родена от плътта, чувствата и плътските отношения на човека. Божията любов, от друга страна, е точно обратното: ако Бог те обича, Той изразява това, като често те укорява, дисциплинира и кастри. Макар че дните ти може да преминават в неудобства, сред укори и дисциплина, след като преживееш това, ще откриеш, че си научил много, че имаш проницателност и мъдрост по отношение на взаимодействието ти с други хора, а също и че си започнал да разбираш някои истини. Ако Божията любов беше като любовта на майката или бащата, както ти си я представяш, ако Той беше толкова педантичен в грижите Си и беше неизменно снизходителен, би ли могъл да придобиеш тези неща? Не би могъл. И така, Божията любов, която хората могат да възприемат, е различна от истинската Божия любов, която те могат да преживеят в Неговото дело. Хората трябва да подхождат към нея според Божиите слова и да търсят истината в Неговите слова, за да разберат какво означава истинска любов. Ако не търсят истината, как някой, който е покварен, би могъл да си състави ей така, от нищото, разбиране за това какво е Божията любов, каква е целта на Неговото дело в човека и къде се крият Неговите ревностни намерения? Хората никога не биха разбрали тези неща. Това е най-вероятното погрешно разбиране на хората за Божието дело и това е аспектът на Божията същност, който хората разбират най-трудно. Хората трябва да го преживеят дълбоко и лично и практически да се ангажират с него и да го оценят, за да бъдат способни да го разберат. Обикновено, когато хората казват „любов“, те имат предвид да дадеш на някого това, което му харесва, а не да му дадеш нещо горчиво, когато той иска нещо сладко, или дори ако понякога му дадеш нещо горчиво, то е, за да излекуваш болестта му. Накратко, тя включва егоизма, чувствата и плътта на човека; включва цели и мотиви. Но независимо от всичко, което Бог върши в теб, независимо как те съди и наказва, укорява и дисциплинира или как те кастри, дори ти да Го разбираш погрешно и дори се оплакваш от Него в сърцето си, Бог с неизменно търпение ще продължава да върши делото Си в теб. Каква е крайната цел на Бог, когато прави това? Той използва този метод, за да те събуди, така че един ден да можеш да разбереш Божиите намерения. Но когато Бог види този резултат, какво е придобил? Всъщност Той не е придобил нищо. И защо казвам това? Защото всичко твое идва от Бог. Бог няма нужда да придобива каквото и да било. Всичко, от което се нуждае, е хората да следват правилно и да навлизат в съответствие с това, което Той изисква, докато Той извършва Своето дело, в крайна сметка да са способни да изживеят истината реалност, да живеят с подобието на човек и повече да не бъдат подвеждани, залъгвани и изкушавани от Сатана, да са способни да се бунтуват срещу Сатана, да се покоряват на Бог и да Му се покланят, и тогава Бог е доволен и Неговото велико дело е завършено. Какво придобива Бог? Бог придобива теб и ти можеш да възхваляваш Бог. Но какво означава за Бог твоята възхвала? Нима Бог няма да бъде Бог, ако ти не Го възхваляваш? Нима Бог няма да бъде всемогъщ, ако ти не Го възхваляваш? Ако не възхваляваш Бог, ще се промени ли Неговата същност или Неговият статус? (Не.) Не. Може да се каже, че само това е любовта и делото на Бог. Има ли такъв смисъл вашето разбиране, че Божията любов е огромна и необятна? (Не.) Вашето разбиране не е достигнало до тази точка. Дори когато някой съкруши Божието сърце, а другите си мислят, че няма начин Бог да го спаси, какво е Божието отношение, когато той се самоанализира, когато осъзнае грешката в държанието си и се покае, остави настрана злото в ръцете си и приеме Неговото спасение? Бог въпреки това го приема. Щом хората поемат по правилния път, Бог няма да държи сметка за прегрешенията им. Това е Божията любов. Каква представа на човека трябва да се поправи тук? Това е представата за начина, по който Бог обича. Хората трябва да загърбят различните си представи и фантазии. Те трябва да търсят истината и да я разберат, за да са способни да се избавят от представите си. Лесно е да се загърбят представите, но не е лесно да се постигне цялостна промяна в тях. Ако в бъдеще се сблъскаш с подобен въпрос и отново си създадеш представа, що за проблем е това? С това се доказва, че тази представа е дълбоко вкоренена в теб. Макар че по някои въпроси можете да се избавите от представите си, като разговаряте за истината, по други въпроси няма да сте способни да се избавите от тях. Може да е лесно да се избавите от една представа, но не е лесно да накарате хората да преодолеят напълно представите си. Човек трябва да разбере много истини, преди да е способен да разреши напълно проблема с представите си. Това изисква от хората да търсят истината в нещата, с които се сблъскват, практически да преживяват и да оценяват Божията любов, и изисква Бог да извърши много дела, за да могат хората да Го познаят. Само когато хората познаят Бог, проблемът им със таенето на представи и фантазии за Бог може да бъде напълно отстранен.

Това, което трябва да анализирате сега, са представите за Божието дело и какви са тези представи, и най-вече да обобщите различните си фантазии, противоречия и изисквания относно Божието дело, Божието върховенство и Божиите подредби, и относно начина, по който Бог работи. Тези неща може да ти попречат да се покориш на устроеното и подреденото от Бог, може да те накарат да разбираш погрешно и да не си съгласен с всичко, което Бог е направил с теб. Тези представи са много сериозни и си струва да бъдат анализирани. Например някои хора четат Божиите слова, които съдят и заклеймяват хората, и си създават представи, и казват: „Бог казва, че не обича хора като мен, така че може би няма да ме спаси“. Това не е ли представа? Каква ще бъде последицата от тази представа? Независимо каква поквара имаш или какъв човек си, ти знаеш, че Бог не обича хората, които се бунтуват срещу Него, така че защо не се покаеш? Ако приемеш истината, ако се отървеш от покварата си и напълно се покориш на Бог, тогава Той няма ли да те харесва? Защо ограничаваш Бог, като казваш, че Той няма да те спаси? Тези негативни мисли, които имаш, ще ти попречат да следваш Бог и да изживееш Неговото дело, ще те накарат да останеш в застой и да се оставиш на отчаянието, и дори да отхвърлиш Бог. Антихристите и злите хора се появяват в някои църкви и създават смущения, като по този начин подвеждат някои хора — дали това е нещо добро, или лошо? Дали това е Божията любов, или Бог си играе с хората и ги разкрива? Не можете да разберете това, нали? Бог привежда всички неща в Своя служба, за да усъвършенства и спаси онези, които иска да спаси, и това, което онези, които искрено търсят и практикуват истината, придобиват в крайна сметка, е истината. Някои, които не търсят истината, обаче се оплакват, като казват: „Не е правилно Бог да върши делото Си по този начин. Той ме кара да страдам толкова много! Почти се присъединих към антихристите. Ако това наистина е подредено от Бог, как може Той да позволи на хората да се присъединят към антихристите?“. Какво се случва тук? Това, че не следваш антихристите, доказва, че имаш Божията закрила. Ако се присъединиш към тях, това е предателство към Бог и Той вече не те иска. Така че, хубаво или лошо е, че тези антихристи и зли хора предизвикват смущения в църквата? Отстрани изглежда, че е нещо лошо, но когато тези антихристи и зли хора бъдат разкрити, тогава ти ставаш по-проницателен, те биват изчистени и твоят духовен ръст пораства. Когато в бъдеще отново срещнеш такива хора, ти ще имаш проницателност за тях още преди да са показали истинското си лице и ще ги отхвърлиш. Това ще ти позволи да си извадиш поуки и да извлечеш ползи. Ще знаеш как да разпознаваш антихристите и повече няма да бъдеш подвеждан от Сатана. И така, кажете Ми, не е ли хубаво да има антихристи, които да смущават и да подвеждат хората? Едва след като преживеят до този етап, хората ще могат да разберат, че Бог не е действал в съответствие с техните представи и фантазии и че Той позволява на големия червен змей да създава неистови смущения и на антихристите да подвеждат Божиите избраници, за да може да използва Сатана в Своя служба, за да усъвършенства Божиите избраници, и едва тогава хората ще разберат Божиите усърдни намерения. Някои хора казват: „Два пъти съм подвеждан от антихристи и все още не мога да ги различавам. Ако се появи още по-хитър антихрист, отново ще бъда подведен“. Тогава нека това се случи отново, за да можеш да го изживееш и да си извадиш поука — Бог трябва да прави нещата по този начин, за да може да спаси човечеството от влиянието на Сатана. Тук могат да се използват две фрази, за да се опише начинът, по който Бог върши делото Си, и те са, че различните начини, по които Бог върши делото Си, са необикновени и отвъд въображението на обикновените хора. Защо определям Божието дело, като използвам тези две фрази — „необикновено“ и „отвъд въображението“? Защото поквареното човечество не може да разбере тези неща и не разбира истината, нито начина, по който Бог върши делото Си, или мъдростта на Бог в борбата Му срещу Сатана — цялото човечество дава на заето за тези неща. Тогава как хората все още могат да таят идеи и представи? Това е така, защото получават малко знания, разбират някоя доктрина и имат свои предпочитания, и така си създават определени представи и фантазии. Когато обаче става дума за духовния свят и за делото, което Бог върши, те изобщо не разбират тези неща. В последните дни Създателят се изправя директно пред цялото човечество и изрича Своите слова. Това се случва за пръв път от сътворението на света. Тоест Той се изправя пред цялото човечество и открито извършва дела по този начин, огласява Своя план за управление, а след това го прилага и осъществява сред човечеството — това се случва за пръв път в историята. Хората не познават и са чужди на този свят на Божията мисъл, на Божията същност и на начина, по който Бог действа, затова е нормално да таят представи за тези неща, но това не означава, че те съответстват на истината. Независимо колко нормални са представите на хората, те все пак са в разрез с истината, не съответстват на Божиите слова и са в противоречие с Божиите намерения. Ако тези представи не бъдат преодолени своевременно, те ще бъдат огромна пречка за хората да изживеят Божието дело и за собственото им навлизане в живота. Затова, когато става въпрос за човешки представи, колкото и те да са в съгласие с фантазиите и идеите на хората, щом не съответстват на истината и на Божиите слова, тогава всички те противоречат на истината и се противопоставят на Бог, и не са съвместими с Него. Независимо доколко представите на хората са съгласно техните фантазии, те винаги трябва да се опитват да ги различават. В никакъв случай не бива да приемат сляпо своите представи. Какво трябва да приема човечеството? Човечеството трябва да приема Божиите слова, истината и всички положителни неща, които идват от Бог. Що се отнася до нещата, които са свързани със Сатана, независимо колко добри или колко съответстващи на собствените им фантазии са тези неща, хората не бива да ги приемат, а да ги отхвърлят. Само по този начин хората могат да постигнат покорство към Бог и да изпълнят изискванията на Създателя.

Представите на хората могат да бъдат преодолени само чрез Божиите слова и чрез използване на истината. Те не могат да бъдат загърбвани чрез проповядване на доктрина и чрез увещания — не е толкова лесно. Хората не се ангажират с праведните неща, а са склонни да се вкопчват в различни представи или в нечестиви, изопачени неща, които трудно загърбват. Каква е причината за това? Причината е, че имат покварен нрав. Независимо дали човешките представи са големи, или малки, дали са сериозни, или не, ако хората нямат покварен нрав, тези представи са лесни за преодоляване. В крайна сметка представите са просто начин на мислене. Но поради видовете покварен нрав на хората, като надменност, непреклоннност и дори нечестивост, представите се превръщат във възпламенител, който кара хората да влизат в конфликт с Бог, да Го разбират погрешно и дори да Го осъждат. Кой все още може да се покорява на Бог и да Го възхвалява, когато има представи за Него? Никой. Като таят представи, хората просто се конфронтират с Бог, оплакват се от Него, съдят Го и дори Го заклеймяват. Това е достатъчно, за да се покаже, че представите възникват в рамките на покварения нрав, че появата на представи е разкриване на покварен нрав, а всички видове разкрит покварен нрав се проявяват в бунт и противопоставяне срещу Бог. Някои хора казват: „Имам представи, но не се противопоставям на Бог“. Това са измамни приказки. Дори да не казват нищо, в сърцата си те все още са конфликтни и поведението им е конфликтно. Могат ли такива хора все пак да се покоряват на истината, когато са такива? Това е невъзможно. Ръководени от покварен нрав, те се вкопчват в представите си — това е причинено от покварения им нрав. И така, щом се преодолеят представите, се преодолява и поквареният нрав на хората. Ако поквареният нрав на хората е преодолян, тогава много от техните незрели, детински мисли и дори нещата, които вече са се превърнали в представи, не са проблем за тях. Те са само мисли и не влияят на изпълнението на дълга ти или на покорството ти пред Бог. Представите и поквареният нрав са свързани. Понякога една представа е в сърцето ти, но не ръководи действията ти. Когато не накърнява непосредствените ти интереси, ти не ѝ обръщаш внимание. Това, че не ѝ обръщаш внимание, не означава обаче, че в представата ти няма покварен нрав, и когато се случи нещо, което е в противоречие с твоята представа, ти се вкопчваш в нея с определено отношение — отношение, което се обуславя от твоя нрав. Този нрав може да бъде непреклонност, може да бъде надменност и може да бъде порочност. Той те кара да се провикваш към Бог и да казваш: „Моята гледна точка е многократно научно потвърдена. Хората са се застъпвали за нея в продължение на хиляди години, така че защо аз да не мога? Нещата, които Ти казваш и които са в противоречие с човешките представи, са погрешни, така че как можеш все още да твърдиш, че те са истината, че те са над всичко останало? Моята гледна точка е най-висшата сред всички човешки гледни точки!“. Една представа може да доведе до това да се държиш по този начин, до такива шумни заплахи. От какво е предизвиквано това? (От покварен нрав.) Точно така, то е предизвикано от покварен нрав. Има пряка връзка между представите и покварения нрав на хората и техните представи трябва да бъдат преодолени. След като хората се справят с представите си за вярата в Бог, за тях става лесно да се покорят на правилата на работата в Божия дом и така по-спокойно да изпълняват добре дълга си, да не поемат по заобиколни пътища, да не прекъсват и смущават, и да не правят нищо, което позори Бог. Ако хората не се справят с представите и фантазиите си, за тях става лесно да вършат неща, които предизвикват прекъсвания и смущения. В по-сериозни случаи представите на хората могат да породят у тях всякакви конфликти с Божието въплъщение. Като говорим за представи, те със сигурност са погрешни възгледи, които са в противоречие с истината, напълно се противопоставят на истината и могат да предизвикат у хората всякакви противоречиви чувства спрямо Бог. Този конфликт те кара да поставяш под съмнение Христос и да станеш неспособен да Го приемаш или да Му се покоряваш, като същевременно се отразява и на твоето приемане на истината и на навлизането ти в истината реалност. В още по-сериозни случаи различните представи на хората за Божието дело ги карат да отричат Божието дело, начините, по които Бог върши делото Си, както и Божието върховенство и Божиите подредби — в този случай те нямат никаква надежда за спасение. Независимо за кой аспект на Бог хората имат представи, зад тези представи се крие техният покварен нрав и те могат да доведат до влошаване на този покварен нрав, като дават на хората още по-голямо извинение да се отнасят към Божието дело, към самия Бог и към Божия нрав, като използват собствения си покварен нрав. А това не ги ли окуражава да се противопоставят на Бог със своя покварен нрав? Това е последицата за човека от представите.

Макар че и преди често сме говорили за човешките представи, никога не сме разговаряли систематично и подробно за това за какви аспекти и въпроси хората таят представи и какъв вид представи си създават. Чрез днешното общение и разнищване точка по точка по този начин ви дадох ясна насока, която да следвате, за да знаете какъв вид представи имате и за да можете след това да имате път за тяхното преодоляване една по една. Ако хората могат да преодолеят тези представи една по една, всички аспекти на истината ще им стават все по-ясни. По този начин и пътят им напред ще става все по-ясен, а пътят, по който вървят във вярата си в Бог, ще става все по-солиден и светъл, колкото по-далеч отиват.

20 септември 2018 г.