Сега ще разговаряме за представите на хората за въплъщението. Хората имат много представи също и за въплъщението. Когато не са виждали въплътения Бог, те имат много фантазии, нали? Например те вярват, че въплъщението трябва да разбира всичко и да вижда всичко ясно. Накратко, те смятат, че въплътената плът на Бог трябва да е изключително съвършена, че Той е твърде добър за такива като тях и че е недостижим. Когато хората не са срещали Бог, тези техни фантазии са представи и те възникват според определени преценки или въз основа на знанията, религиозните вярвания и възпитанието на традиционната култура, които хората имат. След като срещнат Бог, хората си създават нови представи: „А, ето как изглежда Христос, ето как говори и ето каква е Неговата индивидуалност. Как може Той да е различен от това, което си мислех? Моят бог не би трябвало да е такъв“. Всъщност хората нямат никаква представа и не могат да си обяснят какъв би трябвало да бъде Бог. Докато постоянно си създават тези представи, те също така постоянно се самоотричат и кастрят, като вярват, че не е правилно да таят представи и фантазии, че нещата, които Бог прави, са правилни, но те все още не могат да ги разберат. Представите им се проявяват непрекъснато и в сърцата им се води битка, като си мислят: „Това, което Бог прави, е правилно. Не бива да тая представи“. Но те не са способни да загърбят напълно представите си и все още не са убедени, затова в сърцата им няма спокойствие. Те си мислят: „Човек ли е Той, или е Бог? Ако е Бог, тогава Той не изглежда така, а ако е човек, тогава не би било възможно да изрази толкова много истини“. Те са в безизходица. Искат да намерят някой друг, с когото да разговарят, но им е трудно да говорят за това, страхуват се, че ще им се присмеят или че другите ще кажат, че са много глупави, че са лишени от вяра или че разбирането им е изопачено, и затова единственото, което могат да направят, е да потиснат това, което чувстват. Във всеки случай, независимо дали някой е видял Бог, или не, щом в сърцето му се създават представи и погрешни разбирания за Бог, тогава има проблем с разбирането му. Бог изразява толкова много истини и разговаря по тези въпроси много ясно и разбираемо, така че хората да могат да бъдат напълно убедени в сърцата си. Когато хората все още са способни да си създават представи и погрешни разбирания в подобна ситуация, това вече не е толкова прост проблем. Някои хора имат представи, защото нямат духовно разбиране. Някои хора имат представи поради изопаченото си разбиране. А някои хора си създават представи, защото не обичат истината и не я разбират изобщо. Какъвто и да е случаят, щом убежденията и идеите на хората не съответстват на Божиите слова, на Божието дело и на Божията същност и щом пречат на хората да вярват в Бог, да познават Бог и да се покоряват на Божието дело, или щом карат хората да имат идеи и гледни точки, които поставят под съмнение, разбират погрешно, отричат Бог и Му се противопоставят, тогава това са все представи и всички те са в разрез с истината.

А сега ще използвам някои конкретни примери за общението с вас. Може би много от вас са чували истории за Мен. Когато за пръв път си започнал да вярваш в Бог или си се оказал в определена ситуация, някой може да ти е разказал някои истории, които са накарали сърцето ти да се изпълни с емоции или са те трогнали до сълзи. Например някой каза, че веднъж на Нова година всички други се прибрали вкъщи, за да прекарат там Новата година, а Христос вървял сам по улиците, във вятър и сняг, без да има къде да отиде. След като чуха тази история, някои хора се развълнуваха изключително много и казаха: „Наистина е трудно Бог да дойде и да живее в света! Човечеството е толкова покварено и всички отхвърлят Бог, затова Бог страда по този начин. Изглежда, че е вярно това, което Бог казва, че „Лисиците си имат леговища и птиците — гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони“. Тези думи се сбъднаха. Бог е толкова велик!“. Те вярват, че величието на Бог се е породило от тази история, и това е изводът, който си правят от тази история. Когато се трогвате до сълзи, след като чуете тази история, чудили ли сте се някога защо хората искат да слушат такива истории? Защо се трогват от такива истории? Хората имат някаква представа за Божията плът, имат някакво изискване към Неговата плът и имат някакъв критерий за оценка на Неговата плът. Каква е тази представа? Тя е, че ако Бог идва във въплътена плът, тогава Той трябва да страда. Бог каза: „Лисиците си имат леговища и птиците — гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони“. Ако тези думи не се бяха сбъднали, ако условията на живот на Човешкия Син не бяха такива и Той не беше страдал по този начин, а вместо това се радваше на щастие, тогава хората нямаше да Му се възхищават и нямаше да се чувстват мотивирани, а след това нямаше да искат да изпълняват дълга си и нямаше да са готови да страдат дори и малко. Хората вярват, че Бог трябва да страда и че само чрез страдание Той може да служи за пример и модел на човечеството. Те вярват, че когато Бог идва на света, Той не може да се радва на голямо богатство и ранг — тези неща принадлежат на света. Бог е дошъл на света специално за да страда и само след като е страдал Той може да накара човечеството да онемее, да се почувства трогнато от страданието Му и да Му се възхити, и след това да Го последва. Хората таят подобна представа за Бог, поради което се идентифицират с истории като тази и ги намират лесни за приемане. И така, бихте ли искали да знаете дали тази история е вярна? Надявате ли се, че е вярна, или се надявате, че не е вярна? Трудно ли ви е да отговорите на този въпрос? Ако е вярна, тогава хората биха сметнали, че тя до голяма степен е съгласно техните представи. Ако не е вярна, това би ли унищожило героичния пример в най-съкровените части на сърцето ви? Би ли имало това въздействие върху вас? Би ли било това удар за вас? Всъщност не е важно дали това е вярно, или не. Кое е важното? Да се разнищят представите на хората. Всеки има представа и критерий, по които оценява въплътения Бог, Неговия живот, жизнената Му среда, Неговото качество на живот, Неговата храна, облекло, жилище и придвижване, и тази представа е, че когато бог дойде, той трябва да страда. Освен това в сърцата на хората христос със сигурност трябва да е влиятелен и достоен за поклонение, възхищение и обожание: той трябва да може да чете изключително бързо и никога да не забравя нищо, което е зърнал някога, трябва да има някакви изключителни способности, които са недостъпни за нормалните хора, и дори трябва да е способен да извършва знамения и чудеса, което да го прави достоен за следване и достоен за титлата „могъщия бог“. Ако човешките представи и фантазии се сбъдваха в реалния живот, хората щяха да бъдат толкова енергични и уверени във вярата си. Ако нещата, които се случват в действителност, са в разрез с представите и фантазиите им, като например това да видят, че Христос все още е преследван от властите, тогава те си мислят: „Бог все още търпи болката да бъде преследван — това не е героят и спасителят, когото си представях!“. И тогава си мислят, че не си струва да вярват в Бог. Това не е ли породено от техните представи? Как се появяват тези представи? Единият аспект е, че възникват от фантазиите на хората, а другият аспект е, че хората се влияят от образите на известни и велики личности, което ги кара да създават неправилни определения за Бог. Хората вярват, че животът на известните и великите личности е прост, че при тях четката за зъби може да издържи 20-30 години, а една дреха може да бъде поправена и дори носена цял живот. Някои известни и велики хора се хранят, без да разхищават нищо, дори облизват чинията си, след като приключат с яденето, вдигат и изяждат всички парченца паднала храна, и така хората си създават необикновено впечатление за тези велики хора в сърцата си и използват тези впечатления, за да оценяват въплътения Бог. Ако въплътеният Бог не отговаря на техните впечатления, тогава си създават представи, но ако въплътеният Бог отговаря напълно на техните впечатления, тогава не си създават представи. Дали е в съгласие с истината хората да сравняват Христос с тези неща? Дали нещата, които правят тези известни и велики хора, са в съгласие с истината? Тяхната природа същност като тази на светците ли е? Всъщност всички тези знаменити и велики хора са демони и дяволски царе и нито един от тях няма същността на нормална човешка природа. Макар да може да изглежда, че имат някои достойнства, когато се използват човешки представи за оценката им, по отношение на тяхната природа същност и на действията им всички те са по същество дяволи и сатани. Като се взема образа на дяволите и сатаните, за да бъде сравняван с въплътения Бог, не означава ли това, че се хули Бог? Сатаните и дяволите винаги умеят да се прикриват най-добре. Всичко, което казват и вършат външно, е в съгласие с представите и фантазиите на хората и те винаги казват само приятно звучащи неща. Но това, което планират в сърцата си, и това, което правят зад кулисите, са все срамни дяволски неща и ако никой не ги разобличи, никой не може да ги проумее. Всичко, което говорят сатаните и дяволските царе, е лицемерно и подвеждащо, и някои хора, които разбират истината, ще са способни да видят ясно това. Някои хора винаги сравняват образа на дяволите и великите хора с въплътения Бог и когато няма съвпадение, се чувстват неудобно, създават си представи и никога не се избавят от тях. Има ли много такива хора? Несъмнено има много такива. Някои хора все още са загрижени дали историята, която разказах току-що, е вярна, или не. Когато за пръв път я чух, бях озадачен, че Аз, за когото тя се отнася, не знаех какво уж Ми се беше случило. Това беше голяма шега и голяма лъжа. Не беше вярна. В тази ситуация, макар че нямаше много братя и сестри, които бяха приели този етап от новото дело, все пак имаше хора, които го приеха, когато Бог започна да изрича словата Си за пръв път. Нещо повече, всички те бяха вярващи в Исус и бяха дошли да приемат този етап от делото. Всички те бяха готови да проявят любов и категорично никога не биха могли да затръшнат вратата в лицето на Христос. Със сигурност никога не биха могли да го направят. На Нова година някои хора Ме поканиха в домовете си. Освен това, при толкова много братя и сестри, в чий дом можех да отида и да не бъда приет? Като се разказваше това, изглеждаше все едно братята и сестрите са непокорни и че никой никъде няма да Ме приеме. Това бе опит да се набедят братята и сестрите и да се разпространяват слухове за тях! Всичко това беше напълно неоснователно и явно беше изфабрикувано от определени хора със скрити мотиви, но все пак вие наистина го повярвахте. Как можахте да повярвате в това? Причината беше, че хората имат определени представи за въплъщението, имат тези изисквания по отношение на своите чувства, желания и психологическа нагласа, и затова са готови да слушат такива истории. Някои хора се възползваха от този шанс, за да изфабрикуват тези истории, а след това направиха всичко възможно, за да ги разпространяват и тиражират, да ги разкрасяват, а след това да правят изводи и да си измислят неща. Накрая все повече и повече хора започнаха да слушат техните измислици и да считат тези неща за истински. Ако не бях разяснил този въпрос, вие никога нямаше да сте способни да различите истинското от фалшивото, докато сте живи. Сега разбирате ли? Това просто никога не се е случило.

Сега ще ви разкажа някои неща, за да можете чрез тях да разберете какви представи съществуват за въплъщението и Христос. Когато не беше минало много време от започването на този етап от новото Божие дело, църквата трябваше да напише няколко химна и аз също написах един. По онова време за въплътения Бог вече беше свидетелствано. След като прочетоха Моя химн, някои хора го сметнаха за чудесен, но имаше един човек, който каза нещо много странно: „Как така написа този химн толкова бързо? Как измисли толкова много думи?“. Като чух това, се почувствах много озадачен и си помислих: „Нужни ли са думи, за да се напише песен? Трябва ли човек да има широки познания? Какво тогава според него са всички тези думи, които съм изразил?“. Той имаше представа, идея, вярваше, че тези думи, които въплъщението изразява, са просто думи и пасажи — той не мислеше, нито разбираше, че тези слова са истината. Той намираше всичко, което въплъщението правеше, за много неясно. Тъй като не разбираше истината, той използваше думите на невярващите, за да ги обясни, и хората се чувстваха неудобно и бяха отвратени, когато чуваха това. Този човек нямаше духовно разбиране и дори сега има такива хора. И така, с какви видове представи е свързан този въпрос? Този човек не отричаше въплъщението, нито отричаше Христос. Той използваше една представа, за да оцени случилото се. Той вярваше, че Христос трябва да е с широки познания и образован и че когато е сред други хора, трябва да е способен да ги убеди напълно. Дори Христос да не е много образован, все пак Неговите заложби, таланти и способности трябва да са по-добри от тези на другите, т.е. Той трябва да е по-добър от другите хора в определени неща или да се различава от тях по определени начини, за да е достоен да бъде Бог и Христос. Той вярваше, че Христос може да бъде Христос, ако е пригоден за това. Той не вярваше, че Христос може да бъде Христос, само ако притежава същността на Христос, и затова каза подобно нещо. Какви пречки създава подобен вид представа за вярата на хората в Бог и за навлизането им в живота? Хората ще използват ума си, за да анализират Божиите слова, да анализират и да изучават Божията плът, и те винаги Го изучават и си мислят: „Логично ли е това, което казва този човек? В съгласие ли е с нормалното мислене? Съгласно граматическите правила ли е? Откъде е научил това?“. Те не търсят истината в Божиите слова, не възприемат Божиите слова от гледна точка на приемането на истината и не приемат Божиите слова за истината. Вместо това те използват ума си и знанията си, за да анализират, изучават и поставят под въпрос. Без значение какви възгледи или понятия използват хората, за да оценят този човек или да подходят към него, какъв е крайният резултат? (Не могат да придобият истината.) Те със сигурност не могат да придобият истината. Има и друг аспект, който не си разбрал, а именно, че хората не са способни да установят дали Той е въплъщението, или не е — не е ли това от решаващо значение? (Да, така е.) Много хора установяват, че Той наистина е Бог, че Неговите слова са истината и животът и че те идват от Бог, като слушат проповедите, които Той произнася, и някои тайнства, които разкрива. Ако обаче хората винаги изучават Бог със своите представи и никога не приемат словата Му като истината, тогава какъв е крайният резултат? Те винаги ще поставят под въпрос идентичността и същността на този човек и Неговото дело, т.е. няма да могат да проверят дали този човек е човек, или Бог, като си мислят, че може би този човек е пратеник, изпратен от Бог, или може би пророк, защото хората не са способни да кажат нещата, които Той казва. Някои хора не признават, че този човек е Бог, защото в тях има много ограничения и окови, както и много представи, които не съответстват на тази плът. Когато не съответстват на тази плът, тези хора не търсят истината, а продължават да се вкопчват в представите си и така в крайна сметка затъват. Когато кажеш на такъв човек да положи усилия във вярата си, той таи много представи, от които не може да се избави, а когато му кажеш да напусне, той започва да се бои, че няма да бъде благословен. Има ли такива хора? Вие такива хора ли сте? Макар че повечето от вас са потвърдили, че този човек наистина е въплътен Бог, всъщност вие го потвърждавате само 80 или 90 процента, а все още има 10 или 20 процента съмнения и въпросителни. Може да се каже, че в общи линии сте го потвърдили, а останалите съмнения и въпросителни не са толкова спешни въпроси. Преодоляването на тези представи е постижимо, но може да създаде много проблеми, ако тези представи и въпроси не бъдат преодолени своевременно. Що се отнася до вашите представи, как трябва да се отнасям към вас, за да бъдете доволни, за да мислите, че това е направено от Бог и че така трябва да се отнася Бог към хората? Трябва ли да говоря меко и след това да съм загрижен за вас, и да се интересувам от вас по всеки един въпрос? Ако един ден открия, че някои от вас са извършили нещо абсурдно, и ви порицая, разоблича и ви съдя строго, и ако накърня самоуважението ви, ще почувствате ли, че не съм като Бог? Вие вярвате, че Бог е най-нежният, най-любящият и че Бог е изпълнен с любяща доброта, тогава какво мога да направя, за да бъда богът от вашите представи и фантазии? Ако сега все още продължавате да предявявате такива изисквания към Бог, значи нямате никакъв разум и наистина не познавате Бог.

Ще ви кажа още нещо за представите относно въплъщението. Преди двадесет години, когато бях в Китай, още не бях навършил 20 години, а на тази възраст хората не са много опитни и зрели в речта си и в действията си. Те говорят и действат като млади хора и това е нормално. Ако говореха и действаха като стари хора, това нямаше да е нормално. Нормално е хората във всяка възрастова група да бъдат като хората в съответната възрастова група. Бог създаде човечеството и предначерта нормален модел на израстване на човека. Разбира се, Самият Бог в плътта не прави изключение и Той също живее и преживява живота в съответствие с този модел. Този модел е дошъл от Бог и Бог няма да го наруши. Следователно преди въплътеният Бог да достигне 20-годишна възраст, някои от Неговите постъпки определено приличаха на постъпки на млад човек. Например, когато веднъж се местехме, някои братя и сестри оставиха след преместването си химикалки и тетрадки. Мислех си, че ще е жалко да ги изгубим, а братята и сестрите също така имаха нужда да си водят записки, затова ги опаковах и ги разделих между няколко сестри. Някой тогава си създаде представа и каза: „Който иска тези неща, може сам да дойде и да си ги вземе. Държиш се като дете, като ги раздаваш!“. Ето какво каза той. Важен или маловажен е този въпрос? Ако някой прецени, че нормален човек се държи като дете, това би било нещо нормално, би било твърдение и никой не би му обърнал внимание и не би го взел насериозно. Никой не би си помислил, че това твърдение е представа или гледна точка, а просто би го приел такова, каквото е. Какво обаче беше отношението му, когато Ми каза това? Какво беше естеството на казаното от него? В неговите представи и фантазии, макар че въплътеният Бог все още не беше навършил 20 години, Той все пак трябваше да се държи като старец, да седи тържествено всеки ден с очи, вперени напред, да изглежда като мъдър, опитен старец, който никога не се шегува или не бъбри, и който е особено стабилен и уравновесен. В момента, в който се държах или правех нещо, което противоречеше на това, което би направил един старец, като например това че раздадох химикалките и тетрадките на някои сестри, някой заклейми действията Ми, че са като действия на дете, а не като тези на христос и не като на бога в съзнанието му, защото въплътеният Бог не трябваше да се държи в никакъв случай като дете. Не беше ли това определяне на въплътения Бог от негова страна? Дали това определяне е вид заклеймяване и осъждане, или е вид признателност и утвърждаване? (Това е заклеймяване и осъждане.) Защо това е вид заклеймяване? Възможно ли е, като казва, че въплътеният Бог е като дете, този човек да отрича Бог? Какво не беше наред с казаното от него? Какъв беше основният проблем при създаването на тази негова представа? (Той отричаше нормалната човешка природа на въплъщението и отричаше нормалността и практичността на Бог. Това е подобно на казаното току-що от Бог, че въплъщението е точно като сътвореното човечество, с нормален модел на растеж. Този човек обаче считаше Бог за особено свръхестествен и затова не разбираше въплъщението. Същността на това представлява отричане и заклеймяване на Бог и то представлява богохулство.) Точно така, неговото отричане бе същността на проблема. Защо той отрече въплътения Бог по този начин? Защото в сърцето си таеше представа за въплътения Бог, като си мислеше: „Ти си бог, затова не можеш да разкриеш нормалната си човешка природа съгласно нормалното остаряване. Още нямаш 20 години, а трябва да си зрял и опитен като 50-годишен. Ти си бог, затова трябва да живееш в нарушение на модела на растеж на нормалната човешка природа. Трябва да си свръхестествен, трябва да си различен от всички останали и само тогава можеш да бъдеш христос и богът, който имаме в съзнанието си“. Това беше представата, която той имаше. И какво беше последствието от тази представа? Щеше ли да се разкрие представата му, ако това нещо не беше се случило? Никой не знае. Просто той беше разкрит чрез този въпрос. Ако беше имал представа по този въпрос, но беше помислил, че хората не са способни да разберат докрай това, което Бог е направил, и не беше говорил безразсъдно, тогава щеше да има възможност да търси и това щеше да е простимо. Хората не разбират истината и има много неща, които не са способни да разберат докрай. Макар че хората не разбират докрай тези неща, някои хора обаче съдят и заклеймяват, докато други не говорят безразсъдно, а вместо това чакат и търсят истината — няма ли тук разлика в природата? (Да, така е.) И така, каква беше природата на неспособността на този човек да разбере докрай? Той веднага премина към заклеймяване, а това е сериозен проблем. Щом хората си създадат представи, в тях възниква съмнение и дори заклеймяване и отричане по отношение на въплътения Бог, а това е изключително сериозно.

Току-що дадох три примера за представи за въплъщението. Тези три примера показват определени проблеми и вие трябва да се опитате да откриете каква е истината в тях. Каква е първата представа? (Хората ограничават въплътения Бог, като използват своите определения за велики хора, и вярват, че Бог трябва да страда, за да бъде модел за човечеството.) Това е представа, която хората имат. Тяхната представа е, че въплътеният Бог трябва да страда повече и да дава пример, да бъде модел за човечеството. Каква е втората представа? (Хората вярват, че Христос трябва да има широки познания и да е образован, повече от обикновените хора, и едва тогава Той е Христос.) Много хора сега все още вярват, че Божиите слова и Божието дело идват от Неговото знание и от Неговите дарби или от определени неща, които Той е овладял и разбрал — това е представа. А каква е третата представа? (Хората вярват, че Христос не би трябвало да има никакво разкриване на нормална човешка природа.) Ако трябва да бъда по-конкретен, това означава, че въплътеният Бог трябва да бъде свръхестествен и трябва да се различава от всички останали, както и да има свръхестествени способности. Ако Христос беше обикновен и нормален във всяко отношение, вярата на хората в Бог щеше да бъде слаба и те щяха да се съмняват в Бог и дори да Го отричат — всички обичат свръхестествения бог. Полезно ли е за вашето разбиране на истината да ви разказвам тези истории? (Да.) Би трябвало да е полезно. Може би ще ви се стори абстрактно, ако разговарям за този аспект на истината без никаква фактическа основа, и няма да знаете за какво всъщност се отнася той. Това, което ви разказах обаче, са няколко конкретни примера и след като ги чухте, вие ги считате за практични и лесни за разбиране, и чрез тези истории сте способни да разберете някои истини. Но дали сте способни да се научите как да използвате истината, за да оценявате и да подхождате към други неща, когато се сблъскате с тях? Ако можете да прилагате истината, това показва, че имате духовно разбиране и разбирате истината в тези истории. Ако не можете да я прилагате, тогава нямате духовно разбиране и не сте разбрали истината в тези истории. Ако в обстоятелствата на тези истории можеш да откриеш тяхната истина, да знаеш какви са Божиите намерения, да знаеш какво трябва да разбереш, да разнищиш и в какво да навлезеш, и какви истини трябва да търсиш и да придобиеш, тогава ти имаш духовно разбиране. Ако когато приключа да разказвам тези истории, много се заинтересуваш от тези неща и ги запомниш, но загърбиш истината, тогава ти нямаш духовно разбиране. Ако наистина можете да разберете истината в тези истории, тогава няма да съм ги разказал напразно. Щом това ви помага да разбирате истината, ще дам някои практически примери. Без значение какъв е въпросът, Аз ще го разнищя. Щом това ви помага да имате разбиране и да сте способни да разберете истината и да видите нещата ясно, тогава нямам нищо против да разказвам много такива истории. Всъщност не искам да ви разказвам тези неща и наистина не искам да ви разказвам истории за това кое е правилно и кое е погрешно, но ако тези неща ви помагат да навлезете в истината, тогава ще ви ги разказвам. Щом това ви помага да разберете истината, нямам нищо против да говоря малко повече. Ако обаче не ви харесва това, че не спирам да говоря, тогава няма да имам друг избор, освен да говоря по-малко.

Какви представи трябва да се преодолеят от тези истории, които ви разказах? Първо, трябва да разберете следното — когато става въпрос за въплътения Бог, как Бог по същество определя човешката природа на тази плът? Той е обикновен и нормален и може да живее сред поквареното човечество и да се занимава с всички дейности на нормалната човешка природа, Той не е от различен вид. Той може да помага на хората, да ги напътства и да ги води. Независимо дали става въпрос за нормалната Му човешка природа, или за Неговата божествена същност, или за индивидуалността Му — независимо от аспекта — Той със сигурност трябва да е способен да се справя с делото, което извършва, и със служението, което изпълнява. Това е критерият, по който Бог оценява Христос и въплъщението. Това е критерий за Неговото дело и критерий за Неговото определяне. Когато Господ Исус вършеше Своето дело, Неговата човешка природа, в сравнение с въплъщението сега, притежаваше някои свръхестествени аспекти. Той можеше да извършва чудеса: Той можеше да прокълне смокинята, да смъмри морето, да накара морето и вятъра да утихнат, да изцелява болни и да прогонва демони, да нахрани пет хиляди души с пет хляба и две риби и т.н. Наред с това обаче Неговата нормална човешка природа и основни нужди изглеждаха съвсем нормални и практически. Той не се е родил на 33 години и половина и след това да бъде разпнат. Той живя 33 години и половина и живя всеки ден, всяка година, минута и секунда, докато накрая беше разпнат и по този начин завърши делото на изкуплението на човечеството. Едва след като живя 33 години и половина в този свят, въплъщението завърши това дело — не е ли това практическо? (Да, така е.) Това е практическо. Що се отнася до етапа на делото, което Бог извършва сега, всичко, което Той ви казва, и всяка истина, за която разговаря, се основава на вашия духовен ръст, на вашето ниво на израстване в живота и на цялата среда, подредена от Бог, и затова Аз обмислям кои истини ще бъдат най-подходящи за общение с вас и кои истини искам да разберете. Външно изглежда, че тази плът разсъждава върху тези неща, но в действителност едновременно с това действа Божият Дух. Докато този човек координира, Божият Дух напътства всичко. Ако погледнеш на този въпрос по този начин, няма да се съмняваш в същността на тази плът или в Неговата идентичност — никога няма да поставяш тези неща под въпрос. Нещата, които правя с вас, и изискванията, които имам към вас, никога не могат да противоречат на целия план на Божия Дух за управление. Те напредват заедно, движат се в една и съща посока и се подпомагат взаимно. Ако Божият Дух не носеше тази плът, Той нямаше да може да говори с вас лице в лице, вие нямаше да можете да чуете какво казва Той и нямаше да можете да разберете какво изисква Той от вас. Ако обаче съществуваше само тази плът и Божият Дух не беше вътре в Него, щеше ли тази плът да може да извърши някакво дело? Със сигурност нямаше да може. Ако Бог не беше станал плът, тогава никое човешко същество нямаше да може да върши това дело. Затова тази нормална плът трябва да живее всеки ден, всеки месец и всяка година, да живее миг след миг по този начин, като човешката Му природа постоянно съзрява, преживяването Му постоянно се увеличава, като едновременно с това непрекъснато се стреми да бъде способен да върши делото, което се изисква от Божия план за управление. При изпълнението на този етап от делото Аз започнах да работя в църквата, когато още не бях навършил 20 години, и влязох в контакт с братя и сестри. Започнах да посещавам събирания, да давам общения и да ходя сред църквите, и влязох в контакт с всякакви типове хора. Оттогава досега чувствам, че езиковите Ми способности и способността Ми да възприемам хората и нещата непрекъснато растат. По какъв начин това нарастване на способностите Ми се различава от вашето положение? Вие трябва да преживявате чрез словата, които изричам, и чрез истините, за които разговарям, и докато преживявате, постепенно се убеждавате, че словата, които изричам, са от Бог, че са истина, че са правилни и че са слова, които могат да ви позволят да постигнете промяна в нрава и да постигнете спасение. Що се отнася до Мен, докато вие напредвате, Аз ставам все по-задълбочен. Докато разбирането Ми за вас продължава да расте, Аз също така непрекъснато правя така, че нещата, които искам да кажа, да са способни стъпка по стъпка да задоволяват нуждите ви. Някои хора казват: „Ти искаш да задоволяваш нуждите ни, да правиш така, че духовният ни ръст постепенно да расте, да ни даваш възможност да се променяме и да напредваме все повече по пътя на спасението, а отношението ни с Бог да става все по-близко, и как точно възнамеряваш да го направиш?“. Не е нужно да се тревожите за това. Никога не искам нищо, нито трябва да постя или да се моля, или да моля за нещо, сякаш се моля за дъжд, така че Бог бързо да Ми даде някакви слова, които да ви предоставя. Не е нужно да правя това. Тъй като тази плът е Самият Бог и Той изпълнява това служение, следователно Той изразява истината, за да предостави ресурс на хората — това е разликата между въплътената Божия плът и поквареното човечество. Затова не е нужно да се старая да разбирам от какво се нуждаете вие. Но това, което искам да ви осигуря и за което искам да разговарям с вас, определено е нещо, от което се нуждаете. Вие просто трябва да се движите напред съобразно Моите слова и дело и вашето състояние ще започне да се подобрява, а заедно с това и животът ви ще напредва все повече. В същото време, докато ви напоявам, Божият Дух ще върши Своето дело заедно с Мен. Всъщност именно Божият Дух си сътрудничи с човешката природа на Бог, а Неговата човешка природа си сътрудничи с Неговата божествена същност — всички Те вършат делото Си едновременно. Аз съм тук и ви напоявам, а Божият Дух е сред вас, върши делото Си, просветлява ви и ви озарява, след това подрежда ситуациите и създава условията за вас, така че да можете да навлезете в различни истини. Човешката Му природа и божествената Му същност си взаимодействат по този начин. И така, има ли човешко същество, което да може да постигне това сътрудничество между плътта и Духа? Категорично не. Следователно, ако не се опиташ да опознаеш цялостното управление на Бог и не се отнасяш към тази плът от този аспект на истината, завинаги ще си неспособен да разбереш каква точно е същността на тази плът, какво представлява тази плът и как точно Той извършва делото Си. Ако не можеш да разбереш тези неща, тогава никога няма да си сигурен дали Той е човек, или Бог. Ако обаче можеш да видиш ясно това ниво или да достигнеш това ниво в преживяването си и да го оцениш, тогава ще знаеш, че докато Божията плът — Христос — върши делото Си на земята, Светият Дух работи заедно с Него и върши същото дело, а това е нещо, което никой сред цялото човечество не може да постигне. И докато Духът върши делото Си, плътта работи заедно с делото на Духа. Те се допълват, съгласуват и никога не са в конфликт помежду си. Някои хора казват: „Понякога, когато се сблъсквам с изпитания, Светият Дух ме просветлява, за да се поуча. Ти обаче изразяваш други истини. За какво всъщност става дума?“. Тук просто няма никакво противоречие или конфликт. Христос изразява истината постепенно и в подходящия ред, докато Светият Дух води всеки в преживяването му в различна степен — няма универсален подход. Христос проповядва, като дава общение за истината въз основа на ключовите въпроси, които съществуват реално за Божиите избраници, а напътствията на Светия Дух се основават и на индивидуалните обстоятелства. Тук няма никакво противоречие или конфликт. Хората имат различен духовен ръст по различно време и на различни етапи, докато цялото дело, което Бог извършва, е в истината, която Той изразява, т.е. истината, пътят и животът, за които говори Бог. Неговото дело не излиза извън този обхват — то е цялата истина. На какво се основават истините, с които Светият Дух те просветлява, и светлината, която Той ти позволява да разбереш? Те се основават на тези истини, които Христос изразява сега, т.е. истината, пътят и животът, които Той сега ти позволява да разбереш. Някои хора казват: „Нямаме нужда от Теб в тази плът. Достатъчно е, че имаме Светия Дух, за да ни просветлява и напътства. Можем да имаме ново просветление и светлина по същия начин и без Теб, можем да навлезем в новата епоха по същия начин и можем да постигнем спасение по същия начин“. Разумно ли е да се каже това? (Не.) Религиозните хора вярват в Исус от две хиляди години и Светият дух ги напътства от две хиляди години, а какво са придобили те? Само евангелието на изкуплението и просто са се наслаждавали на много благодат от Бог, но не са способни да придобият тези истини, които Бог изразява в последните дни. Следователно, ако въплътената Божия плът не беше тук в последните дни и не изразяваше толкова много истини, какво бихте могли да придобиете вие? Ти би бил просто един от онези религиозни хора, които придобиват голямо просветление от Светия Дух и много благодат, или Бог би те избрал и би те оползотворил, и ти би могъл да бъдеш пророк или апостол, но ако не приемеш тези истини, които Божието въплъщение изразява в последните дни, тогава няма да има никакъв начин да бъдеш доведен до съвършенство, да влезеш в небесното царство или да получиш Божието одобрение.

Сега вие сте способни да приемете въплъщението, но все още имате определени представи за същността на въплъщението и никога не сте сигурни, че въплъщението е практическият Бог. Ако сега вляза в разговор с вас и вие откриете, че Аз също не разбирам някои неща от външния свят, бихте ли си създали представи? Някои хора не биха могли да преодолеят това и биха си помислили: „Ти също не го разбираш. Това не би трябвало да се случва. Ти си въплътеният Бог, така че би трябвало да разбираш всичко. Не би трябвало да има нещо, което Ти да не знаеш, и нещо, което Ти да не можеш да направиш. Макар да не можеш да бъдеш навсякъде едновременно, все пак Ти би трябвало да знаеш всичко!“. Не е ли това представа, която хората имат? (Да, така е.) Това също е представа. Каква е концепцията зад нормалната човешка природа на въплъщението? Тя се състои в това, че в начина, по който въплъщението мисли, има нормална човешка логика — тя не е свръхестествена, не е неясна и не е куха. Той може да постигне това, което може да бъде постигнато с мисленето на нормалната човешка природа посредством учене, макар че не е задължително да знае повече за тези неща от някого с експертни познания, и това е нормално. Освен това Той говори и действа в съответствие с логиката и мисленето на нормалната човешка природа, а не по свръхестествен начин. Например мисленето на нормалната човешка природа протича стъпка по стъпка и по същия начин мисли и въплъщението. Защо Неговата нормална човешка природа е такава? Разумно ли е това? (Да.) Защо казвате, че това е разумно? Колко стъпала взема наведнъж нормалният човек, когато се изкачва по стълби? (Едно.) По едно стъпало на крачка. Това е нормалният начин за изкачване на стълби. Ако взема много стъпала наведнъж само с една крачка и вляза направо в дома, вие ще можете ли да направите това? (Не.) Не, няма да можете. А ако настоявам, какво ще направите? Ще можете ли да го постигнете? (Не.) Не, няма да можете. Това се основава на нуждите на онези, към които е насочено делото. Аз разговарям за истината по този начин, като избирам една тема и един основен въпрос и след това правя всичко възможно да говоря конкретно и пълно, да разказвам истории, да давам примери, да повтарям нещата отново и отново, но дори и като говоря по този начин, има много хора, които не разбират и не схващат смисъла. Така че, ако не говоря толкова подробно и не обяснявам всичко по най-задълбочен и обобщен начин, тогава вие няма да можете да придобиете или да разберете нищо и това дело би било напразно и непрактическо. Вие можете да напредвате, като с всяка крачка изкачвате по едно стъпало, така че Аз ще ви водя напред, като с всяка крачка също ще изкачвам по едно стъпало, и по този начин вие можете да вървите в крак с Мен. Ако с една крачка изкачвам четири стъпала, какъв би бил резултатът? Вие никога няма да можете да вървите в крак с Мен. Ако Моето мислене беше по-развито и можеше да се движи напред с голяма бързина, без вие изобщо да сте способни да го достигнете, въплъщението щеше да се обезсмисли. Ето защо, независимо колко нормална и практическа е тази плът — може дори да изглежда, че Той не притежава способностите на Божия Дух — всичко това е заради нуждите на човечеството. Тъй като хората, които сега Бог снабдява, са хората, които са били покварени от Сатана, които не разбират никаква истина и които не са способни да възприемат истината, като се превръща в плът, Той трябва да притежава най-основното мислене на нормалната човешка природа. В какво се състои това най-основно мислене? То се състои в това, че когато Той говори, хората със средни заложби и дори тези с лек недостиг на заложби могат да Го разберат. Стига мисленето им да е нормално, всеки може да разбере това, което Той казва и за което говори, да разбере истините, които Той проповядва, и тогава може да приеме истината. Само по този начин всяка стъпка от делото, което Бог извършва, и всички слова, които Той изрича, могат да постигнат въздействие и да доведат до резултати. Това не е ли реалистично? (Да, така е.) И така, ако хората се вкопчват в представите си и не се избавят от тях, като казват: „В миналото някои императори са били надарени с необикновена памет и са можели да прочетат десет реда с един поглед. Не трябва ли и Бог да е такъв? Ако Ти не притежаваш тези дарби, ние няма да можем да Те следваме, защото Ти си твърде обикновен. Би било чудесно, ако изглеждаше като някоя значима личност“, какъв извод си правите от това? Хората са били покварени от Сатана до такава степен на невежество, че са непоправими. Освен че имат някакво нормално човешко мислене и заложби и че Бог ги е избрал и върши делото Си върху тях, че хората имат някакво сърце да следват Бог и малко съвест и разум — освен това те не разбират нищо друго. Не само че не разбират никакви истини, но дори не разбират какво е нормална човешка природа, какви са видовете покварен нрав, как възникват представите и фантазиите, как да ги преодоляват, как хората трябва да се отнасят към Бог или най-малкото каква съвест и разум трябва да притежават и т.н. Независимо колко лесен за разбиране език използва Бог, хората не го разбират добре и имат само повърхностно разбиране. Кажете Ми, когато се сблъскате с група покварени хора, които не разбират нищо, които се противопоставят на Бог, какъв вид същност, какъв вид човешка природа и какъв вид нормално човешко мислене трябва да притежава въплътеният Бог, за да е способен да поведе такива хора пред Бог? Кажете Ми, какво трябва да направи Бог? Някои хора казват: „Нима Бог не е всемогъщ? Защо не покаже много знамения и чудеса, за да завоюва хората?“. Това е представа, която се поддържа в сърцата на повечето хора. Те не поставят под съмнение дали поквареният нрав може да бъде разкрит и преодолян чрез показване на знамения и чудеса и чрез свръхестествени средства. Може ли истината да бъде вкоренена в хората със свръхестествени средства? Това би ли убедило Сатана? (Не.) Това, че сега казвате „не“, може би е вид доктрина, но когато преживеете до определен ден, тогава ще разберете колко безчувствени и глупави, колко непокорни, колко непримирими, колко нечестиви са хората и колко не обичат истината. Когато преживеете до определен ден, тогава ще разберете, че цялото човечество се нуждае именно от плътта на въплътения Бог, от тази плът на нормалната човешка природа. Затова ако все още имаш всевъзможни представи и фантазии, това отношение, което имаш, е безотговорно, а за Бог означава богохулство. То означава, че отричаш и поставяш под въпрос Божието ревностно намерение да спаси човечеството. Ако си мислиш: „Ние имаме знания, образование и ум. Родени сме в последните дни, а някои от нас са получили висше образование в света и имат определен семеен произход. Ние сме модерни, образовани хора и имаме основание да отхвърлим такъв един изключително обикновен и нормален Христос, когото всички гледат отвисоко. Имаме основание да си създадем представи за Теб“, тогава какъв е този проблем? Това е бунтарство и непознаване на разликата между доброто и злото! Хората могат да преодолеят представите си, след като са възникнали, но ако след като са ги преодолели, хората все още упорито отказват да приемат Божието въплъщение или нормалната човешка природа като присъща на Христос, тогава това ще им създаде неприятности и ще им попречи да постигнат спасение. Когато преживееш до определен ден, ще разбереш, че колкото по-нормално е Божието въплъщение, Неговата нормална човешка природа, всичко, което Той притежава и което разкрива, толкова по-голямо е нашето спасение, и колкото по-нормални са те, толкова повече те са това, от което се нуждаем. Ако Божието въплъщение беше свръхестествено, тогава нито един от онези, които живеят на земята, не би могъл да постигне спасение. Именно поради Божието смирение и скритост, поради нормалността и практичността на този на пръв поглед незабележителен Бог, човечеството има шанса за спасение. Тъй като в хората има непокорство, сатанински покварен нрав и покварена същност, в тях се пораждат всякакви представи, погрешни разбирания за Бог и противоречия с Бог. Дори се случва така, че в резултат на тези представи хората често гордо или самоуверено отричат този Христос и отричат Неговата нормална човешка природа — това е голяма грешка. Ако желаеш да постигнеш спасение, ако желаеш да получиш Божието спасение и Божия съд и наказание, първо трябва да загърбиш различните си представи, фантазии и погрешни определения за нормалната човешка природа на Христос, да загърбиш различните си възгледи и мнения за Христос и трябва да измислиш начин да приемеш всичко, което идва от Него. Само тогава словата, които Той изрича, и истините, които Той изразява, постепенно ще намерят навлизане в сърцето ти и ще станат твой живот. Ако искаш да Го следваш, трябва да приемеш всичко, свързано с Него. Независимо дали става въпрос за Неговия Дух, за Неговите слова или за Неговата плът, трябва да приемеш всичко това. Ако наистина си Го приел, тогава не бива да Му се противопоставяш, като винаги Го разбираш погрешно и се бунтуваш срещу Него въз основа на представите си, а камо ли да се вкопчваш в своите представи, винаги да се съмняваш в Него и дори да влизаш в конфликт с Него и да Му се противиш. Подобно отношение само ще ти навреди и няма да има никаква полза за теб. Можете ли да приемете това, което казвам? (Да.) Това е добре, затова сега побързайте да потърсите истината, за да преодолеете представите си. Този въпрос се отнася до покварения нрав и ако не го преодолееш, тогава трябва да умреш от покварения си нрав.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.