Какви други представи има в сърцата ви, които могат да повлияят на изпълнението на дълга ви? Какви представи често ви повлияват и ръководят в живота ви? Когато ти се случват определени неща, които не са по вкуса ти, твоите представи се появяват естествено и тогава ти се оплакваш на Бог, спориш и се състезаваш с Бог, и те довеждат до бърза промяна в твоето отношение с Бог: от това, което си бил в началото, когато си чувствал, че много обичаш Бог, че си Му много предан и че си искал да Му посветиш целия си живот, изведнъж в сърцето ти настъпва промяна, не искаш повече да изпълняваш дълга си и да си предан на Бог, съжаляваш за вярата си в Бог, съжаляваш, че си избрал този път, и дори се оплакваш, че си избран от Бог. Какви други представи са способни внезапно да предизвикат промяна в отношението ти с Бог? (Когато Бог подреди ситуация, за да ме изпита и да ме разкрие, и аз чувствам, че няма да имам добър изход, си създавам представи за Бог. Чувствам, че вярвам в Бог и следвам Бог, и че винаги съм изпълнявал дълга си, така че докато не се отричам от Бог, Той не би трябвало да ме изостави.) Това е един вид представа. Често ли имате такива представи? Какво е вашето разбиране за това да бъдете изоставени от Бог? Смятате ли, че ако Бог ви остави, това означава, че Бог не ви иска и няма да ви спаси? Това е друг вид представа. И така, как се появява подобна представа? Дали идва от въображението ви, или има някаква основа? Откъде знаеш, че Бог няма да ти даде добър изход? Бог лично ли ти е казал това? Подобни мисли са изцяло очертани от вас. Сега вече знаете, че това е представа. Основният въпрос е как да я преодолеете. Хората всъщност имат много представи за вярата в Бог. Ако можете да осъзнаете, че имате представа, тогава трябва да знаете, че тя е погрешна. И така, как трябва да се преодолеят тези представи? Първо, трябва ясно да видите дали тези представи идват от знание или от сатанински философии, къде е грешката, къде е вредата и след като видите ясно това, ще сте способни естествено да се избавите от представата. Това обаче не е същото, като да я преодолеете напълно. Все пак трябва да търсите истината, да видите какви са Божиите изисквания и след това да разнищите представата според Божиите слова. Когато можете ясно да разпознаете, че представата е погрешна, че тя е нещо абсурдно и че напълно не е съгласно истината, това означава, че в общи линии сте преодолели представата. Ако не търсиш истината, ако не сравняваш представата с Божиите слова, няма да си способен ясно да разпознаеш в какво отношение тя е погрешна, и съответно няма да си способен напълно да се откажеш от нея. Дори да знаеш, че това е представа, ти все още няма непременно да си способен да се избавиш напълно от нея. При тези обстоятелства, когато твоите представи противоречат на Божиите изисквания, и макар вероятно да осъзнаваш, че те са погрешни, но сърцето ти продължава да се е вкопчило в тях, и когато със сигурност знаеш, че представите ти са в противоречие с истината, но в сърцето си продължаваш да вярваш, че представите ти са основателни, ти няма да си човек, който разбира истината, а хора като теб нямат навлизане в живота и имат твърде малък духовен ръст. Например, хората са особено чувствителни към собствения си изход и крайна цел, както и към корекциите на дълга си и към това да бъдат заменени в дълга. Някои хора често стигат до погрешно заключение за тези неща, като си мислят, че щом бъдат заменени в дълга им и вече нямат статус, или ако Бог каже, че вече не ги харесва и не ги иска, значи всичко за тях е приключило. Това е заключението, до което достигат. Те вярват че: „Няма смисъл да вярвам в Бог, Бог не ме иска и изходът ми вече е определен, така че какъв е смисълът да живея повече?“. Други, като чуят такива мисли, ги смятат за разумни и достойни — но какъв начин на мислене е това в действителност? Това е бунтарство срещу Бог, това е оставяне на отчаяние. Защо се оставят на отчаяние? Защото не разбират Божиите намерения, не могат да видят ясно как Бог спасява хората и нямат истинска вяра в Бог. Знае ли Бог кога хората се оставят на отчаянието? (Да.) Бог знае, и как тогава се отнася към такива хора? Хората си създават някаква представа и казват: „Бог е платил толкова болезнена цена за човека, извършил е много работа във всеки човек и е положил много усилия. За Бог не е лесно да избере и да спаси даден човек. Бог ще бъде толкова наранен, ако човекът се остави на отчаяние, и ще се надява всеки ден той да може да се съвземе.“ Това е смисълът на повърхностно ниво, но в действителност това е и представата за човека. Бог заема определено отношение към такива хора: ако се оставиш на отчаянието и не се опитваш да продължиш напред, Той ще ти позволи да избереш сам. Няма да те принуди да направиш нещо против волята ти. Ако кажеш: „Все още искам да изпълнявам дълга си на сътворено същество, да правя всичко възможно, за да практикувам това, което Бог иска, и да удовлетворя Божиите намерения. Ще използвам всичките си дарби и таланти, а ако не съм способен на нищо, тогава ще се науча да се покорявам и да бъда послушен. Няма да изоставя дълга си“, Бог казва: „Ако желаеш да живееш по този начин, тогава продължавай да следваш, но ти трябва да правиш това, което Бог иска. Критериите, изисквани от Бог, и Неговите принципи не се променят“. Какво означават тези слова? Те означават, че само хората могат да изоставят себе си. Бог никога не би изоставил някого. За всеки, който в крайна сметка е способен да постигне спасение и да съзре Бог, който установява нормално отношение с Бог и който може да дойде пред Бог, това не е нещо, което може да се постигне, след като се провалиш или бъдеш кастрен един-единствен път, или след като бъдеш съден и наказан един-единствен път. Преди Петър да бъде доведен до съвършенство, той е бил облагородяван стотици пъти. От онези, които остават след полагането на труд до самия край, няма да има нито един, който да е преживял изпитания и облагородяване само осем или десет пъти, преди да стигне до края. Независимо колко пъти някой е изпитван и облагородяван, това не е ли Божията любов? (Да, така е.) Когато можете да съзрете Божията любов, тогава можете да разберете Божието отношение към човека.

Когато четат Божиите слова и виждат, че в словата Си Бог осъжда хората, някои хора си изграждат представи и изпитват противоречиви чувства. В Божиите слова се казва например, че не приемаш истината и затова Бог не те харесва или не те приема, че си злодей и антихрист, че се ядосва само като те погледне и че не те иска. Хората четат тези слова и си мислят: „Тези слова са насочени към мен. Бог е решил, че не ме иска, а щом ме е изоставил, и аз повече няма да вярвам в Него“. Когато четат Божиите слова, някои хора често си изграждат представи и погрешни разбирания, защото Бог разобличава покварените състояния на хората и казва някои неща, с които осъжда хората. Те стават негативни и слаби и си мислят, че Божиите слова са насочени към тях, че Бог се отказва от тях и че няма да ги спаси. Стават толкова негативни, че им се доплаква, и повече не искат да Го следват. Всъщност това е погрешно разбиране на Бог. Когато не разбираш значението на Божиите слова, не бива да се опитваш да определяш Бог. Нито знаеш какви хора изоставя, нито при какви обстоятелства се отказва от тях или ги загърбва. За всичко това има принципи и обстоятелства. Ако не вникваш напълно в тези подробни въпроси, ще сте много склонни към свръхчувствителност и да се определиш въз основа на едно Божие слово. Дали това не е проблемно? Коя е основната черта у хората, която Бог порицава, когато ги съди? Бог съди и разобличава покварения им нрав и покварената им същност, Той осъжда сатанинския им нрав и сатанинската им природа, различните проявления и поведението на бунтарство и противопоставяне срещу Бог. Осъжда хората за неспособността им да Му се покоряват, за това, че постоянно Му се противопоставят и че винаги имат свои собствени мотиви и цели. Подобно осъждане обаче не означава, че Бог е изоставил хората със сатанински нрав. Ако не ти е ясно, значи нямаш способност за възприемане и по това приличаш донякъде на психично болните хора, които винаги са подозрителни към всичко и разбират неправилно Бог. Такива хора са лишени от истинска вяра. Как тогава ще могат да следват Бог докрай? И едно-единствено осъдително твърдение на Бог да чуеш, ти си мислиш, че щом са осъдени от Бог, хората са изоставени от Него и вече няма да бъдат спасени, и затова ставаш негативен и се поддаваш на отчаянието. Това е неправилно разбиране на Бог. Всъщност Той не е изоставил хората. Те са Го разбрали неправилно и сами са се изоставили. Нищо не е по-рисковано от това хората да изоставят себе си, както се случва в думите на Стария завет: „Безумните умират от нямане на разум“ (Притчи 10:21). Няма по-глупаво поведение от това да се предадеш на отчаянието. Понякога четеш Божии слова, които сякаш поставят граници на хората, но всъщност не ограничават никого, а са израз на намеренията и мненията на Бог. Това са слова на истината и на принципа и не ограничават никого. Словата, изречени от Бог в моменти на гняв или ярост, също представляват Божия нрав. Тези слова са истината и освен това принадлежат на принципа. Хората трябва да го разберат. Когато Бог казва това, целта му е да позволи на хората да разберат истината и принципите, а в никакъв случай не е да ограничи когото и да е. Това няма нищо общо с крайната цел и наградата на хората, камо ли с последното им наказание. Това са просто слова, изречени, за да съдят и кастрят хората. Те са резултат от гнева Му към хората, които не отговарят на Неговите очаквания. Тези слова идват от Божието сърце и са изречени, за да събудят и подсетят хората. И все пак някои хора падат и се отричат от Бог заради едно-единствено Негово осъдително изказване. Такива хора не знаят кое е добре за тях, не се поддават на разума и изобщо не приемат истината. Някои хора известно време се чувстват слаби, а след това отново идват пред Бог с мисълта: „Това не е правилно, трябва да продължа да следвам Бог и да правя това, което Той изисква. Ако не Го следвам или не изпълнявам добре дълга си, животът ми ще е безполезен. За да изживея смислен живот, трябва да следвам Бог“. Как да Го следват тогава? Трябва да изживеят Божието дело. Ако не изживяваш Божието дело, а само казваш, че вярваш в Бог, това не означава, че Го следваш. По-рано не изпълняваше предано дълга си и не искаше да приемеш малко да те скастрят. Такова ли трябва да е отношението на човека, когато приема Божието дело? Що за нрав е това да не приемаш да те кастрят и постоянно да се оплакваш, когато страдаш малко? Човек трябва да се самоанализира, да види какво изисква Бог и да прави това, което Той изисква. Ако Бог каже, че не си достатъчно добър, значи не си достатъчно добър и не бива да използваш представите и фантазиите си, за да определяш нещата или да се противопоставяш на Бог. Трябва да се подчиниш и да признаеш, че не си достатъчно добър. Дали тогава няма да имаш път за практикуване? Може ли човек да изостави Бог, когато е способен да практикува истината и да Му се покорява? Не, не може. Има моменти, в които си убеден, че Бог се е отказал от теб, но всъщност Той не се е отказал от теб, а просто те оставя настрана, за да можеш да се самоанализираш. Бог може да те намира за отблъскващ и да не иска да ти обръща внимание, но не те е изоставил. Има хора, които полагат усилия да изпълняват дълга си в Божия дом, но поради същността им и различните неща, които се проявяват в тях, Бог вижда, че не обичат истината и че изобщо не я приемат, и затова наистина ги изоставя. В действителност те не бяха избрани, а известно време само полагаха труд. В същото време Бог прави всичко възможно, за да дисциплинира някои хора, да ги порицава и съди, и дори да ги осъди и прокълне, и при това се отнася към тях по различни начини, които противоречат на човешките представи. Някои хора не разбират Божието намерение и смятат, че Бог се заяжда с тях и ги обижда. Мислят, че няма достойнство в това да живеят пред Бог, не искат повече да Го оскърбяват и напускат църквата. Дори смятат, че постъпват разумно, и така Му обръщат гръб, но всъщност Бог не ги е изоставил. Такива хора нямат представа какво е Божието намерение. Донякъде са свръхчувствителни и стигат дотам, че се отказват от Божието спасение. Имат ли съвест наистина? Има моменти, в които Бог отбягва хората, и моменти, в които за известно време ги оставя настрана, за да могат да се самоанализират, но Бог не ги е изоставил, а им дава възможност да се покаят. Бог наистина изоставя само злите хора, които извършват много злодеяния, неверниците и антихристите. Някои хора казват: „Чувствам, че съм останал без делото на Светия Дух и отдавна не съм получавал Неговото просветление. Дали Бог ме е изоставил?“. Това е погрешно схващане. Тук има и проблем с нрава — хората са свръхемоционални, винаги следват собствените си разсъждения, непрекъснато своеволничат и са нерационални. Не е ли това проблем с нрава? Казваш, че Бог те е изоставил и няма да те спаси. Дали тогава е определил изхода ти? Бог просто ти е казал няколко гневни думи. Как можа да кажеш, че се е отказал от теб и че не те иска повече? Има случаи, в които не можеш да почувстваш делото на Светия Дух, но Бог нито те е лишил от правото да четеш словата Му, нито е определил твоя изход, нито е прекъснал пътя ти към спасението. За какво тогава си толкова разтревожен? В лошо състояние си, има проблем с мотивите, мисълта и гледната ти точка, душевното ти състояние е изкривено и въпреки това не се опитваш да разрешиш тези проблеми, като потърсиш истината, а вместо това постоянно тълкуваш неправилно Бог и се оплакваш от Него, прехвърляш Му отговорността и дори казваш: „Бог не ме иска, затова вече не вярвам в Него“. Нима не се държиш безразсъдно? Нима не се държиш неразумно? Този тип хора са прекалено емоционални, нямат никакъв усет, не се поддават на никакъв разум. Вероятността да приемат истината е най-малка за тях и те много трудно ще постигнат спасение.

Спомнете си тези думи: Петър беше доведен до съвършенство, като беше облагороден стотици пъти. Във вашите представи и фантазии да бъдеш облагороден стотици пъти означава да живееш драматичен живот, изпълнен с неописуеми несгоди в следване на Бог, и накрая да бъдеш разпънат на кръст с главата надолу. Това не е така. Това е само човешка представа. Защо казвам, че това е човешка представа? Защото хората не разбират какво представляват Божиите изпитания и че всяко изпитание е подредено и извършено от Божията ръка. Хората не разбират това „стотици пъти“ или защо Бог е облагородил Петър стотици пъти, или как се е стигнало до това „стотици пъти“, или каква е била първопричината — хората не познават тези неща, а винаги разчитат на своите представи и фантазии, за да разберат нещата, в резултат на което разбират Бог погрешно. Хората не са способни да разберат някои Божии слова, които не са преживели. В реалния живот, ако това, което Бог прави с всеки човек, е да го благославя, да го напътства и да му говори спокойно, тогава изпитанията завинаги биха били само празни думи за хората и нищо повече от дума, определение, понятие. Бог обаче често върши това дело върху теб: сега те кара да се разболееш, после те кара да се сблъскаш с нещо неприятно, да се обезкуражиш и да станеш слаб, след това те кара да се сблъскаш с трудна ситуация, с която ти е трудно да се справиш и не знаеш как да постъпиш правилно — какво представляват тези неща за теб? Що се отнася до всички тези неприятни неща, до всички тези страдания, трудности или несгоди, и дори до изкушенията на Сатана, ако винаги можеш да ги разглеждаш като изпитания, дадени ти от Бог, всяко от които е едно изпитание сред стотици, и ако можеш да ги приемеш и да търсиш истината в тях, тогава състоянието ти ще се промени и отношението ти с Бог ще се подобри. Ако обаче, когато се сблъскваш с изпитания, ги отхвърляш, постоянно се опитваш да се скриеш от тях, противиш им се и им се противопоставяш, тогава тези „стотици изпитания“ завинаги за теб ще бъдат само празни думи, които никога няма да бъдат осъществени. Например някой таи лошо отношение към теб и ти, без да знаеш причината за това, се чувстваш нещастен. Ако живееш в рамките на своята избухливост и плът, тогава имаш извинение да не се държиш добре с тях — зъб за зъб, око за око. Но ако живееш пред Бог и искаш да приемеш да бъдеш доведен до съвършенство и спасен от Бог, тогава трябва да разглеждаш всичко това, с което се сблъскваш, като изпитание от Бог и да го приемеш. В действителност това е един от различните начини, по които Бог те изпитва. След като разговаряме по този начин, чувствате ли се сега много по-освободени и облекчени в сърцата си? Ако можете да практикувате в съответствие с тези слова, да сравнявате поведението и възгледите си с тези слова, тогава това ще ви помогне много, когато става въпрос да се покорите на устроеното и подреденото от Бог в ежедневието ви.

Кои са основните аспекти, свързани с днешната дискусия за представите на хората относно вярата в Бог? Един от тях е аспектът на външното поведение на хората, които се държат фалшиво като фарисеите, държат се толкова изискано и благородно. Друг аспект е този на храната, облеклото, жилището и пътуването. Още един аспект е разбирането на хората за вярата в Бог — те считат, че понеже вярват в Бог, трябва да бъдат благословени и да получат предимства. Какво беше преживяването на Йов по този аспект? Когато изпитанията сполетяха Йов, той бе способен да се увери, че те идват от Бог, че не е направил нищо лошо и че това не е наказание от Бог, а по-скоро това е Бог, който го изпитва, и това е Сатана, който го изкушава — така го разбра той. А как го разбраха приятелите на Йов? Те вярваха, че това бедствие трябва да е сполетяло Йов, защото е направил нещо лошо и е обидил Бог. Това, че можеха да мислят по този начин, показва, че таяха представи за вярата в Бог. Защо разбирането на Йов се различаваше от това на останалите? Защото Йов беше видял ясно какво се случва и затова не беше таил никакви представи за него. Докато Бог извършваше делото Си над Йов, Йов придоби преживяване и опозна Божието дело, а тези човешки представи и идеи вече не се срещаха у Йов. И така, когато Божията ръка се стовари върху Йов, той погрешно ли разбра това? (Не.) Той не го разбра погрешно и затова не се оплака. Той не го разбра погрешно и затова не се бунтува. Той не го разбра погрешно и затова бе способен истински да се покори. Не е ли така? (Да, така е.) Защо е така? Ако хората казват „амин“ на Божиите слова в сърцата си, ако приемат Божиите слова за реалността на положителните неща, като нещо, което е правилно, като критерий, като върховен принцип и като принципи, които трябва да прилагат на практика, тогава те ще се покоряват и няма да разбират погрешно. Винаги когато хората си създават погрешни разбирания относно словата, които Бог изрича, или делата, които Бог върши, има израз на това — какъв е този израз? (Те не желаят да ги приемат.) И какво се крие зад това нежелание да приемат Божиите слова и дела? Става дума за това, че те имат свои собствени идеи, а тези идеи противоречат и влизат в сблъсък с Божиите слова и тогава хората си създават погрешни разбирания и представи за Бог, като вярват, че нещата, които Бог казва, не са непременно правилни. Понякога дори да изглежда, че хората ги приемат, това все пак е само преструвка и не е истинско приемане. Като търси истината, човек трябва да мисли изцяло в съответствие с Божиите слова и изисквания, да се съгласява с Божиите слова в сърцето си и само тогава може да съответства на Бог. Ако не приемаш тези неща в сърцето си, ако ги разбираш погрешно и дори им се противопоставяш и противиш, това показва, че вътре в теб има нещо. Ако можеш да разнищиш това нещо в теб и да потърсиш истината, тогава представите ти могат да бъдат преодолени. Ако имаш изопачено разбиране, ако нямаш духовно разбиране или способност за възприемане, ако просто не си способен да сравняваш представите си с Божиите слова, ако не си способен да ги познаеш и разнищиш и не си наясно кога в теб възникват представи, тогава представите ти ще бъдат непреодолими. Някои хора прекрасно знаят, че таят в сърцата си представи за Бог, но въпреки това продължават да твърдят, че нямат такива, понеже се страхуват, че ако проговорят, ще загубят достойнството си и ще ги гледат отвисоко. Ако някой ги попита: „Ако не си разбрал погрешно Бог, как така не можеш да Му се покориш?“, те отговарят: „Не знам как да практикувам“. Що за проявление е това? Ако нямаш духовно разбиране, ако не си способен на проницателност и не знаеш как да се самоанализираш, когато имаш проблем, тогава няма да си способен да преодолееш своите представи или своето погрешно разбиране за Бог. Когато се случват неща, които не са свързани с твоите представи, ти се чувстваш много спокоен и не може да се види, че имаш някакъв проблем. В момента, в който обаче се случи нещо, което засяга твоите представи, у теб се появяват чувства на конфликт с Бог. Как се проявява този конфликт? Понякога може да се чувстваш обиден, а с течение на времето, когато това чувство не бъде преодоляно, погрешното ти разбиране за Бог се затвърждава още повече, а поквареният ти нрав се разраства и ти започваш да даваш израз на своите представи и да съдиш Бог. В момента, в който съдиш Бог, това вече не е проблем на мисленето или поведението, а по-скоро е разкриване на сатанински нрав. Ако някой проявява малко конфликтност или му липсва покорство в поведението от чисто невежество, тогава Бог не осъжда това. Ако някой директно влиза в конфликт с Бог от своя нрав и нарочно влиза в конфликт с Него, тогава това ще му донесе неприятности и той не се подчинява на Бог. Когато някой нарочно не се подчинява на Бог, тогава това е оскърбление срещу Божия нрав. Затова, когато хората имат представи, трябва да ги преодолеят. Само когато преодолеят представите си, те могат да разрешат погрешните разбирания между себе си и Бог. И само когато погрешните разбирания между тях и Бог са преодолени, те ще могат истински да се покорят на Бог. Някои хора казват: „Нямам представи и недоразуменията между мен и Бог са преодолени. Вече не мисля за нищо“. Достатъчно ли е това? Целта на преодоляването на представите не е само те да бъдат преодолени, а по-скоро да се практикува в съответствие с Божиите изисквания и с истината, да се постигне покорство пред Бог и да се удовлетвори Бог. Някои хора казват: „Щом нямам погрешни разбирания за Бог, това е достатъчно, всичко ще е наред и ще съм в безопасност“. Това не е истинско практикуване на истината, нито е истинско покорство — проблемът все още не е разрешен. Ако проблемът наистина беше разрешен, тогава хората не само нямаше да имат погрешни разбирания за Бог, но и щяха да знаят какво изисква Бог и какви са Неговите намерения по отношение на нещата, които им се случват. Те не само щяха да са способни да разнищват собствените си представи, но и щяха да са способни да помагат на хората с представи да се научат как да търсят истината, да са способни да практикуват истината и да отговарят на Божиите изисквания. Нима тогава нямаше да са в съгласие с Божиите намерения? Крайната цел при преодоляването на представите е да се разберат Божиите намерения и да се навлезе в истината реалност — това е ключово. Казваш, че не си си създал никакви погрешни разбирания за Бог, така че разбираш ли истината? Ако не разбираш истината, тогава дори да нямаш никакви представи или погрешни разбирания за Бог, ти все още не си човек, който се покорява на Бог. Да нямаш погрешни разбирания не означава, че разбираш Бог, а още по-малко означава, че си способен да Му се покоряваш. Хората нямат представи или погрешни разбирания за Бог, когато всичко е наред, но това не означава, че те изобщо нямат представи или погрешни разбирания за Бог. Когато им се случи нещо, което засяга личните им интереси, техните представи възникват естествено и те ще си създадат погрешни разбирания за Бог и дори ще се оплакват. Могат ли хората да се покоряват на Бог, когато смятат личните си интереси за толкова важни? Защо когато се случи нещо, което засяга личните интереси на някого, след това у него възникват представи и погрешни разбирания и той се бунтува срещу Бог и не му се подчинява? Така се случва с хората, които имат сатанинска природа и сатанински нрав. Когато се случи нещо, което засяга личните им интереси, те вече не са способни да се покоряват на Бог, а освен това те не могат да се покоряват на Бог и когато се случи нещо, което е в разрез с техните собствени представи и фантазии. Представите и погрешните разбирания на хората за Бог възникват от тяхното положение. Ако не са способни да търсят и приемат истината, тогава представите им никога няма да бъдат преодолени и отношенията им с Бог никога няма да се нормализират отново. Онези, които таят представи, но не търсят истината, за да ги преодолеят, няма да бъдат спасени от Бог, независимо колко години са вярвали в Него.

Спасяването на човека от Бог не са само празни думи. Той изразява всички тези истини, за да обърне внимание на различните неща на поквареното човечество, които са в разрез с истината — неговите представи, фантазии, знания, философии, традиционна култура и т.н. Като разнищва тези неща, Той позволява на човека да разбере кои неща са положителни, кои неща са негативни, кои неща идват от Бог, кои идват от Сатана, каква е истината и каква е философията и логиката на Сатана. Когато хората са способни да видят тези неща такива, каквито са в действителност, те естествено ще изберат да следват правилния път в живота и ще са способни да практикуват истината, да правят това, което Бог иска, и да разпознават негативните неща. Това е, което Бог иска от човека, и това е и критерият, по който Той усъвършенства и спасява хората. Някои хора казват: „Бог разнищва човешките представи, но аз нямам представи. Хората, които имат представи, обикновено са хитри стари лисици или пък теолози и фарисеи. Аз не съм такъв“. Какъв е проблемът в това, че си способен да кажеш подобно нещо? Тези хора не познават себе си. Независимо как се разговаря за истината, те не я прилагат към себе си, като си мислят, че не са такива. Това е невежество и те нямат никакво духовно разбиране. Бихте ли могли да разсъждавате по този начин? Днес повечето хора не мислят така. Когато човек е ял и пил много от Божиите слова и може да разбере някои истини, тогава е способен да види ясно, че всеки притежава неща като представи и фантазии и че всеки притежава покварен нрав. Няма нищо срамно в това да се разнищват тези неща. След като ги разнищят, те също така вярват, че това ще помогне на другите да развият проницателност, а те самите ще израснат и ще могат да разберат истината по-бързо. Поради това всички те са способни открито да се самоанализират. Каква е целта на разнищването на представите? Тя е да се загърбят тези представи, да се преодолеят погрешните разбирания между човек и Бог, а след това да се даде възможност на хората да се съсредоточат върху това, което Бог иска от човека, да знаят как да навлязат в пътя на спасението и да знаят какво да правят, за да практикуват истината. Когато често практикуват по този начин, накрая се постига желаният ефект: единият аспект е, че хората ще започнат да разбират Божиите намерения и ще станат способни да се покорят на Бог, а другият аспект е, че ще имат имунитета да отхвърлят и да се противопоставят на много негативни неща, като например на нечестивите представи и фантазии и на нещата, които произтичат от знанието. Когато се сблъскаш с религиозен интелектуалец, с теолог, с религиозен пастор или със старейшина, можеш да ги прозреш, като разговаряш с тях, и си способен да използваш истината, за да опровергаеш безбройните им представи, фантазии, ереси и заблуди. Това показва, че си способен да разпознаеш негативните неща, че си разбрал някои истини, че притежаваш определен духовен ръст и затова не се плашиш, когато се изправиш пред тези религиозни водачи и личности. Знанията, науката и философиите, за които говорят — дори всичките им идеологии и теории — са несъстоятелни, защото си прозрял думите и доктрините, представите и фантазиите на религията и тези неща вече не могат да те заблудят. Но все още не сте стигнали там, където трябва. Когато се сблъскате с тези религиозни измамници и фарисеи или с всеки, който има малко статус, се плашите. Знаете, че това, което казват, е погрешно, че се състои от представи и фантазии, породени от знанието, но не знаете как да го отхвърлите, не знаете откъде да започнете да го разнищвате или с какви думи да разобличите тези хора. Не показва ли това, че все още не сте разбрали истината? (Така е.) Затова трябва да се въоръжите с истината и, след като я разберете, ще можете да се самоанализирате и ще знаете как да имате проницателност по отношение на хората. Когато сте разбрали истината, ще сте способни да виждате ясно другите хора, но ако не разбирате истината, никога няма да сте способни да ги виждате ясно. За да прозирате хората и нещата, трябва да разбирате истината. Без истината като ваша основа, като ваш живот, няма да сте способни да проникнете дълбоко в нищо.

Когато хората са преодолели различни представи и фантазии, те имат познание и преживяване за Божиите слова и в същото време и са навлезли в реалността на Божиите слова. В процеса на навлизане в реалността на Божиите слова различните представи и фантазии, които възникват у хората, се преодоляват една по една и настъпва промяна в познанието на хората за Божието дело, за Божията същност и за различните отношения, които Бог има към хората. Как се стига до тази промяна? Тя настъпва, когато хората загърбят различните си представи и човешките фантазии, когато загърбят различните идеи и гледни точки, които идват от знанието, философията, традиционната култура или от света, и вместо това приемат различните гледни точки, които идват от Бог и които са свързани с истината. Когато хората приемат Божиите слова за свой живот, те навлизат също така в реалността на Божиите слова и са способни да разглеждат и да мислят върху въпроси, като използват истината, както и да разрешават проблеми, като използват истината. След като хората преодолеят различните си представи и погрешни разбирания за Бог, те могат незабавно да подобрят отношението си с Бог, като същевременно проправят пътя си към навлизането в живота. Когато хората постигнат такива промени, какво става с отношението им с Бог? То се превръща в отношение между сътворени същества и Създател. В отношенията на това ниво няма съревнование, няма изпитания и има много малко бунтарство. Хората са много по-покорни, разбиращи, почитащи, предани и честни към Бог и наистина се боят от Него. Това е промяната, която настъпва в живота на хората, когато преодолеят своите представи. Ако сте способни да постигнете този вид промяна, тогава готови ли сте да преодолеете своите представи? (Да.) Но преодоляването на човешките представи е много болезнен процес. Хората трябва да се отрекат от себе си, трябва да загърбят представите си, да загърбят нещата, които считат за правилни, да загърбят нещата, които упорито търсят, да загърбят нещата, които са считали за правилни и към които са се стремели и са жадували през целия си живот. Това означава, че хората трябва да се опълчат на себе си, трябва да загърбят знанията, философиите — дори начина си на съществуване — които са научили от света на Сатана, и да ги заменят с друг начин на живот, чиято основа и първопричина е истината. Поради това хората трябва да понесат голямо страдание. То може да не е физическа болест или несгодите и трудностите на ежедневието, но може да дойде от промяна на всичките видове възгледи за различните неща и за човечеството в твоето сърце, или дори може да дойде от промяна на различните аспекти на знанието ти за Бог, която преобръща изцяло твоите знания и възгледи за света, за човешкия живот, за човечеството и дори за Бог.

Току-що разговаряхме за представите на хората относно вярата в Бог и дадохме няколко примера, за да можете да добиете основно понятие за този аспект на истината. След това може отново да разсъждавате върху него и да разговаряте заедно за него, да правите изводи и постепенно да премисляте, разбирате и разнищвате различните представи за вярата в Бог, преди да ги преодолеете стъпка по стъпка. Накратко, хората имат много фантазии и представи за вярата в Бог. Например, независимо дали става въпрос за живота на хората, брака, семейството или работата, в момента, в който възникне някаква трудност, те си създават представи за Бог и след това се оплакват от Него и Го съдят, като винаги мислят в сърцето си: „Защо Бог не ме закриля или не ме благославя?“. То е подобно на това, което винаги казват невярващите: „Небето е несправедливо“ и „Небето е сляпо“. Но тези неща не се случват случайно. Когато животът е спокоен и щастлив, хората никога не изричат и една дума на благодарност към Бог и дори могат да Го отричат и да се съмняват в Неговото съществуване. Когато обаче ги застигне бедствие, те държат Бог отговорен за него и започват да Го съдят и хулят. Някои хора дори смятат, че вече не е необходимо да учат нищо или да работят, щом вярват в Бог, че Бог ще им подготви всичко, когато дойде времето, и че ако имат някаква трудност, могат да се помолят на Бог и да Му поверят проблема си и Той ще го разреши вместо тях. Вярват, че ако се разболеят, Бог ще ги излекува, че ако ги сполети бедствие, Бог ще ги защити, че когато настъпи Божият ден, всички ще променят формата си, и че ако Бог прави знамения и чудеса, всичко ще бъде наред — това са фантазии и представи, които хората имат. Що се отнася до свързаните с видовете дълг професионални знания, които хората трябва да усвояват, те трябва да ги усвояват в съответствие с това, което е необходимо за изпълнението на дълга им. Това се нарича прагматизъм и отдаденост на същинската им задача и човек не бива просто да мечтае и да разчита на въображението си. Това, което Бог изисква от хората, е нещо, което хората трябва да правят, това е дългът, който хората трябва да изпълняват. Това в никакъв случай не може да се промени и към него трябва да се подхожда съвестно — това е в съгласие с истината и това е гледната точка, която хората трябва да имат към дълга си. Това не е представа, това е истината и нещо, което Бог изисква. Има много случаи, когато нещата, които Бог върши, са в противоречие с фантазиите на хората. Ако хората могат да загърбят представите си, да търсят Божиите намерения и да търсят истините принципи, тогава ще са способни да преминат през тези неща. Ако си упорит и упорито се придържаш към своите представи, тогава това е равносилно на неприемане на истината, на неприемане на нещата, които са правилни, и на неприемане на Божиите изисквания. Ако не приемаш истината или нещата, които са правилни, не може ли да се каже тогава, че се противопоставяш на Бог? Истината и положителните неща идват от Бог. Ако не ги приемаш, а се вкопчваш в своите представи, тогава очевидно ти се противопоставяш на истината. Тук ще приключим нашето общение относно представите на хората за вярата в Бог. Това, което остава, е да го приложите към себе си въз основа на тези принципи и на словата, за които разговаряхме тук днес. Представите относно вярата на хората в Бог са най-често срещаните и най-основните измежду трите вида представи. Истините, свързани с тези представи, в действителност не са толкова дълбоки и затова тези представи би трябвало да са лесни за преодоляване.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.