Сред вас има доста млади хора, както и хора, които още не са създали семейства. Вие всички сте оставили домовете си от няколко години, за да изпълнявате дълга си, така че липсва ли ви домът? Липсват ли ви родителите ви? Често ли живеете в състояние родителите да ви липсват? Нека чуем за състоянието родителите да ви липсват — това е истинско преживяване. (Когато тъкмо бях пристигнала в чужбина, особено ми липсваха майка ми и сестра ми. Бях свикнала да разчитам на тях, затова когато останах сама, те постоянно ми липсваха. Но с толкова много опит в чужбина, усещам, че Единственият, без когото не мога да живея сега, е Бог. Когато нещо се случи, Му се моля и те вече не ми липсват.) Това са две различни състояния. Какво е първото? Винаги да ти липсва домът, майка ти и сестра ти. Какво е особеното в това състояние? Когато нещо се случи, ти не знаеш как да правиш това или онова, затова се чувстваш безпомощен. Не можеш без любимите си хора до теб и няма на кого да разчиташ. Когато отвориш очи сутрин, те започват да ти липсват и преди да заспиш вечер, мислиш за тях. Заседнал си в това състояние, в което любимите хора ти липсват. Но защо ти липсват толкова много? Липсват ти, защото обстоятелствата ти са се променили и ти си ги оставил. Тревожиш се за тях и нещо повече, свикнал си да разчиташ на тях, да живееш и да зависиш от тях за оцеляването си. Вече сте били неразделни за много неща в живота, затова те ти липсват много. Това е състоянието, в което си. Тогава в какво състояние си сега, когато те не ти липсват? (Чувствам сякаш напускането на дома ми и изпълняването на дълга ми е Божията любов, Неговото спасение, което ми е позволило да науча как да се уповавам на Него. Поквареният ми нрав се е променил малко и душата ми се чувства утешена. В допълнение, като признавам Божието върховенство, аз знам, че съдбата на всички хора е в Неговите ръце. Майка ми и сестра ми имат своя мисия, а аз имам моя мисия, затова те повече не ми липсват.) Разрешен ли е проблемът? (Чувствам, че да.) Какво мислят всички, разрешен ли е? (Разрешен е временно.) Разрешен е временно. Ако един ден попаднеш на сестра, чийто външен вид, глас или отношение към теб е точно като на майка ти или точно като на сестра ти, как ще се почувстваш? (Те отново ще започнат да ми липсват.) Отново ще изпаднеш в състоянието да мислиш за тях, значи проблемът няма да е разрешен. Тогава как разрешаваш този проблем издъно? Когато ви липсват любимите ви хора, какво ви липсва? Обикновено, когато ви липсва някой, когато ви липсва любим човек или домът ви, със сигурност не ви липсват нещата в тях, които са ви натъжавали. Липсват ви нещата, които сте харесвали, нещата, които са ви карали да се чувствате добре и щастливи и които са ви доставяли удоволствие, например как майка ти се е грижила за теб, давала е всичко за теб и те е ценила, или хубавите неща, които баща ти е купувал за теб. Липсват ви всички тези хубави неща, затова все ви липсват и любимите ви хора. Колкото повече мислите за любимите си хора, толкова повече не можете да се откажете от тях и не можете да се въздържате. Някои хора казват: „След всички тези години, никога преди не съм напускал майка си. Следвам я, където и да отиде, аз съм като зеницата на окото ѝ. Как може да не ми липсва, след като толкова време съм бил далеч?“. Нормално е да ти липсва, такава е човешката плът. Покварените човешки същества живеят в чувствата си. Те мислят: „Само като живея по този начин, приличам на човек. Ако дори не ми липсват любимите ми хора, ако не мисля за тях или не мога да намеря подкрепа в тях, тогава човек ли съм изобщо? Няма ли да съм досущ като животно?“. Не мислят ли хората по този начин? Ако им липсва привързаност или приятелство и не мислят за другите, тогава другите смятат, че те нямат човешка природа и че не могат да живеят по този начин. Правилен ли е този възглед? (Не.) Всъщност дали родителите ви липсват или не, не е голям проблем. Не е грешно да ви липсват, нито е грешно да не ви липсват. Някои хора са силно независими, докато други са залепени за родителите си, но вие всички сте способни да напуснете домовете и родителите си, за да изпълнявате своя дълг. Първо, вие наистина имате желанието да изпълнявате дълга си, волята да изпълнявате дълга си, волята да отдавате всичко и да изоставяте всичко заради Бог. Но трудностите ви не могат да се разрешат с един-единствен изблик на усилия, нито можете да преодолеете покварения си нрав с добри дела и добро поведение в резултат на единствен изблик на усилия. Разбирате тази доктрина, нали? Тогава как преодолявате из основи въпроса с липсата на родителите ви? Някои хора са напуснали домовете си и живеят независимо две или три години. Те вече са пораснали и родителите им не им липсват толкова много. По този начин проблемът разрешен ли е? Не. Ако ги питате с кого са най-близки, те отговарят като по учебник: „Аз съм най-близък с Бог, Бог ми е най-скъп!“. Но в сърцето си мислят: „Бог не е до мен, нито е способен да се грижи за мен. Аз все още съм най-близък с майка си. Идвам от нейната плът, тя ме обича безпрекословно и ме разбира и възприема най-добре. Когато нещата са най-трудни и горчиви, майка ми винаги ме утешава, помага ми и се грижи за мен. Сега, когато съм напуснал дома си, няма друг като майка ми да се грижи за мен, когато съм болен. Казвате, че Бог е добър, но не виждам лицето Му, така че къде е Той? Това не е практично“. Те смятат, че не е практично да се уповават на Бог и думите им, че Бог е най-близък с тях, са малко насилени, малко лицемерни. Всъщност в дълбините на сърцето си те мислят, че майка им е най-близка с тях. Но защо? „Аз вярвам в Бог, защото евангелието беше разпространено до мен от майка ми. Без нея, нямаше да съм тук“. Не мислят ли така? (Така мислят.) Смятате ли, че такива хора разбират истината? (Не я разбират.) Майка ти просто те е родила и се е грижила за теб до двайсет и няколко години. Може ли тя да ти дари истината? Може ли да ти дари живот? Може ли да те спаси от влиянието на Сатана? Може ли да пречисти покварения ти нрав? Тя не може да направи нито едно от тези неща. Следователно родителската благодат и любов са силно ограничени. Какво може да направи Бог за теб? Бог може да дари на хората истината, може да ги спаси от влиянието на Сатана и от смъртта, и може да им дари вечен живот — не е ли това голяма любов? Тази любов е висока като небесата и е дълбока като земята. Тя е невероятно голяма: стотици, не, хиляди пъти по-голяма от родителската любов. Ако хората наистина могат да разберат колко голяма е Божията любов, все така силни чувства ли ще имат към родителите си? Ще мислят ли все още за тях по цял ден на Нова година и на празници? Ако разбират истината, те ще мислят повече за Божията любов. Ако някой вярва в Бог от години и все още мисли, че любовта на родителите му е по-голяма от Божията, тогава този човек е сляп и изобщо няма вяра в Бог. Ако някой вярва в Бог, но не се стреми към истината, може ли да преодолее покварения си нрав? Може ли да постигне спасение? Не може. Ако поквареният ти нрав не е бил преодолян и духовният ти живот не е израснал до определен духовен ръст, тогава може и да крещиш някакви лозунги, но няма да си способен да ги прилагаш, защото нямаш духовния ръст. Можеш да вършиш толкова велики дела, колкото сила имаш за това. Можеш да преминеш през толкова големи изпитания, колкото ти позволява духовният ти ръст. Можеш да навлезеш в толкова от истината реалност, колкото можеш да разбереш, тоест толкова от истината реалност, колкото можеш да изживееш. На това съответства и колко от разкриването на покварения ти нрав и колко от собствените ти трудности можеш да разрешиш, то е сходно.

Един ден, когато разбереш част от истината, вече няма да мислиш, че майка ти е най-добрият човек или че родителите ти са най-добрите хора. Ще осъзнаеш, че и те са членове на покварения човешки род и че и те имат същия покварен нрав. Единственото, което ги отличава, е физическата кръвна връзка с теб. Ако не вярват в Бог, значи са същите като невярващите. Вече няма да гледаш на тях от гледната точка на член на семейството или от гледната точка на плътската ви връзка, а от страната на истината. Кои са основните аспекти, на които трябва да обърнеш внимание? Трябва да видиш възгледите им за вярата в Бог, възгледите им за света, възгледите им за справяне с проблемите и най-важното — отношението им към Бог. Ако оцениш тези аспекти вярно, ще можеш ясно да видиш дали са добри или лоши хора. Един ден може би ясно ще видиш, че те са хора с покварен нрав, точно като теб. Може да стане още по-ясно, че те не са добронамерените хора, които изпитват истинска любов към теб, както си си представял, и че изобщо не са способни да те водят към истината или по правилния път в живота. Може ясно да видиш, че това, което са направили за теб, не ти е много полезно, и че не ти помага да поемеш по правилния път в живота. Може също да откриеш, че много от техните практики и мнения противоречат на истината, че идват от плътта, и че това буди у теб презрение към тях, чувстваш се отблъснат и изпитваш неприязън. Ако стигнеш до тези изводи, тогава в сърцето си ще си способен да се отнасяш към родителите си правилно и вече няма да ти липсват, няма да се тревожиш за тях и ще си способен да живееш отделно от тях. Те са изпълнили мисията си като родители, така че вече няма да ги приемаш като най-близките си хора или да ги издигаш в култ, а ще се отнасяш към тях като към обикновени хора. И тогава ще се освободиш напълно от оковите на чувствата и наистина ще се избавиш от чувствата си и от семейната си привързаност. След като си направил това, ще осъзнаеш, че онези неща не си струва да се ценят. В този момент ще видиш роднините, семейството и плътските взаимоотношения като препъникамъни пред разбирането на истината и пред освобождаването ти от чувствата. Това е, защото имаш такива семейни взаимоотношения с тях — тези плътски взаимоотношения, които те парализират, отклоняват те и те карат да вярваш, че те се отнасят най-добре с теб, че са най-близки с теб, грижат се за теб по-добре от всеки и те обичат най-много. Всичко това те прави неспособен да прозреш ясно дали са добри или лоши хора. След като наистина си се отдалечил от тези чувства, макар че от време на време все още може да мислиш за тях, още ли ще ти липсват те истински и от сърце, ще мислиш ли за тях и ще копнееш ли за тях по начина, който го правиш сега? Няма. Няма да казваш: „Човекът, без който наистина не мога, е майка ми. Тя е тази, която ме обича, милее за мен и се грижи най-много за мен“. Когато имаш това ниво на възприятие, още ли ще плачеш, като мислиш за тях? Не. Този проблем ще бъде разрешен. Затова, ако все още не си придобил този аспект от истината и ако не си навлязъл в този аспект от истината реалност, в случая с проблеми или неща, които ти създават трудности, ще попаднеш в капана на подобни затруднения или състояния и никога няма да можеш да излезеш от тях. Ако се отнасяш към този вид трудности и проблеми като към ключовите проблеми на навлизането в живота и после търсиш истината, за да ги преодолееш, тогава ще си способен да навлезеш в този аспект от истината реалност. Несъзнателно ще научиш урока си от тези трудности и проблеми. Когато проблемите са разрешени, ти ще усетиш, че не си толкова близък с родителите и семейството си, по-ясно ще видиш тяхната природа същност и ще видиш какви хора са те наистина. Когато видиш любимите си хора ясно, ще кажеш: „Майка ми изобщо не приема истината. Тя всъщност изпитва неприязън към истината и я мрази. В своята същност тя е зъл човек, дявол. Баща ми е угодник и стои на страната на майка ми. Той нито приема, нито изобщо практикува истината. Не е човек, който се стреми към истината. Въз основа на поведението на майка ми и баща ми двамата са неверници. И двамата са дяволи. Трябва да им се опълча изцяло и да поставя ясни граници между тях и мен“. По този начин ти ще застанеш на страната на истината и ще си способен да се отречеш от тях. Когато си способен да прозреш кои са те, какви хора са, все още ли ще имаш чувства към тях? Все още ли ще си привързан към тях? Ще имаш ли все още плътска връзка с тях? Няма. Все още ли ще трябва да въздържаш чувствата си? (Не.) Тогава на какво се уповаваш всъщност, за да преодоляваш тези трудности? Уповаваш се на разбирането на истината, на зависимостта си от Бог и на търсенето на Бог. Ако си наясно с тези неща в сърцето си, тогава имаш ли още нужда да се въздържаш? Все още ли се чувстваш онеправдан? Все още ли трябва да изпитваш толкова голяма болка? Все още ли другите трябва да влизат в общение с теб и да извършват идеологическа работа? Не, защото вече сам си уредил нещата — фасулска работа. Да се върнем отново към това — как би трябвало да разрешите този въпрос, така че да не мислите за тях и да не ви липсват? (Трябва да търсим истината, за да го разрешим.) Това са големи думи, които звучат много официално — говорете малко по-практично. (Да приложим Божиите слова, за да прозрем тяхната същност. Тоест, да ги прозрем, въз основа на същността им. Тогава ще сме способни да изоставим привързаността си и плътската връзка.) Точно така. Трябва да основавате прозренията си за човешката природа същност на Божиите слова. Без разобличаването от Божието слово никой не може да прозре природата същност на другите. Само като се основава на Божиите слова и на истината, човек може да прозре човешката природа същност. Само тогава проблемът с човешките чувства може да се разреши издъно. Започни, като изоставиш привързаността си и плътските си връзки. Онзи, към когото чувствата ти са най-силни, трябва да разнищиш и да прецениш първи. Какво мислиш за това решение? (Добро е.) Някои хора казват: „Да разнищя и да преценя хората, към които чувствата ми са най-силни — това е толкова безчувствено!“. Смисълът на това да ги прецениш не е, за да скъсаш връзката си с тях — не е за да прекъснеш връзката родител-дете, нито за да ги забравиш напълно и никога повече да не общуваш с тях. Трябва да изпълниш отговорностите си към твоите любими хора, но не можеш да бъдеш възпиран или оплетен от тях, защото си последовател на Бог. Трябва да притежаваш този принцип. Ако все още може да бъдеш възпиран или оплетен от тях, няма да можеш да изпълняваш дълга си добре, нито да гарантираш, че ще следваш Бог до края на пътя. Ако не си последовател на Бог или не обичаш истината, тогава никой няма да изисква това от теб. Някои хора казват: „В момента не разбирам истината, не знам как да прозирам другите“. Ако нямаш този духовен ръст, тогава засега остави прозирането. Когато духовният ти ръст е достатъчен и си способен да преминеш през такива изпитания и да поемеш сам инициативата да практикуваш по този начин, няма да е твърде късно да практикуваш този аспект от истината.

Много хора излишно страдат емоционално, а всъщност всичко това е ненужно, безполезно страдание. Защо го казвам? Чувствата на хората винаги ги ограничават, така че да не са способни да практикуват истината и да се подчиняват на Бог. Освен това, да бъдеш ограничаван от чувствата изобщо не е от полза за изпълнението на дълга или за следването на Бог и при това е огромно препятствие за навлизането в живота. Следователно страданието от ограничението, наложено от чувствата, няма смисъл и Бог не го помни. И така, как да се освободиш от това безсмислено страдание? Трябва да разбереш истината и да прозреш и разбереш същината на тези плътски връзки, и тогава ще ти е лесно да се освободиш от ограниченията, които налагат чувствата на плътта. Някои хора, които вярват в Бог, са жестоко преследвани от своите невярващи родители. Ако не ги принуждават да си намерят партньор, ще ги принуждават да си намерят работа. Позволено им е да правят каквото искат, но не и да вярват в Бог. Някои родители дори богохулстват, така че тези хора виждат истинската дяволска същност на своите родители. Едва тогава техните сърца проплакват: „Те наистина са дяволи, така че не мога да се отнасям към тях като към свои близки!“. Оттам нататък те са освободени от ограниченията и оковите на чувствата си. Сатана иска да използва привързаността, за да ограничи и обвърже хората. Лесно ще ги измами, ако не разбират истината. Доста често хората са нещастни, плачат, понасят страдания и правят жертви заради своите родители и близки. Това е тяхното сляпо невежество. Те го понасят стоически и жънат това, което са посели. Да търпят тези неща е безполезно — безплодно усилие, което Бог изобщо няма да запомни — и може да се каже, че тези хора преминават през ада. Когато действително разбереш истината и вникнеш в същината им, ще станеш свободен и ще почувстваш, че предишното ти страдание е било невежо и сляпо. Няма да обвиняваш никого другиго, освен собствената си слепота, глупостта си и факта, че не си разбирал истината или не си виждал ясно нещата. Проблемът с чувствата лесен ли е за разрешаване? Вие разрешили ли сте го? (Още не. Още не сме практикували или навлезли в пътя на практиката, който Бог ни е посочил. Просто имаме база за сравнение, когато се случи такова нещо.) Като казвате всичко това, независимо дали говорите за практични въпроси или за нещата, които сте възприели като път, ви казвам: когато се сблъскате с такова нещо, най-добрият начин да се справите с него, е да се молите на Бог и да търсите истината, и тогава ще имате начин да го преодолеете. Когато сте прозрели чак до същността на плътските чувства, за вас ще е лесно да разрешавате нещата според истините принципи. Ако винаги сте възпирани от плътските взаимоотношения с любимите си хора, тогава нямате начин да практикувате истината. Дори ако разбирате доктрината и крещите лозунги, все още ще сте неспособни да разрешавате реалните си проблеми. Някои хора просто не знаят как да търсят истината. Други са способни да търсят истината, но когато хората разговарят ясно за истината с тях, те не вярват напълно и са неспособни да я приемат безусловно. Те просто я слушат, сякаш е доктрина. И така, проблемът ви да сте възпирани от чувствата си никога не може да бъде разрешен. Ако той не може да бъде разрешен, ти никога няма да изплуваш от него и ще продължиш да си възпиран и обвързан. Ако вярваш в Бог, но не си способен да Го следваш или да изпълняваш дълга, който трябва да изпълняваш, тогава накрая няма да си достоен да получиш Божието обещание, докато един ден не изпаднеш в беда и не бъдеш наказан — плачът и скърцането със зъби ще са безполезни и никой няма да може да те спаси. Наясно ли сте сега какви са последствията, ако поквареният нрав не се преодолее?

За какво разговаряхме днес? Разговаряхме за човешките състояния, за човешкия покварен нрав, както и за това как да навлезете в истината реалност, как да се отнасяте правилно с нещата, с които се сблъсквате, към какви гледни точки трябва да се придържате и как да знаете, разнищвате и преодолявате своя покварен нрав. Урокът за навлизането в живота винаги трябва да се научава. Никога не е твърде късно да се учи или твърде късно да се започне. Тогава кога е твърде късно? Ако сте умрели, тогава е твърде късно. Ако все още сте живи, тогава не е твърде късно. Точно сега вие всички сте живи, не мъртви, но наясно ли сте истински с това какво са живите и мъртвите? На английски хората винаги казват „I’m still alive“. Какво значи това? Това е, когато сте объркани, когато ви се случи нещо, или сте били повлечени от прилива на обществото, или чувствате, че сте се изродили и после се ощипвате и можете да го възприемете — тогава ще усетите, че все още сте живи, че сърцето ви още не е умряло. Ако сте все още живи, тогава би трябвало да имате стремежи и да изживявате човешкото подобие. Преди бяхте изродени, следвахте светски неща и живеехте в течението на злото. Не е ли време сега да се стегнете и да избегнете по-нататъшното израждане? Виждате ли, хората на Запад не са открили истинския път и се чувстват безнадеждни, когато стане въпрос за човешкия живот и техния начин на живот, затова думите им са пълни с дълбоки емоции и имат в себе си един вид униние и безнадеждност — тоест безпомощно настроение. Докато живеят, те често усещат, че не са хора, но трябва да живеят по този начин. Дори ако се чувстват като призраци, животни или зверове, те трябва да продължат да живеят така. Какво може да се направи? Те няма какво да направят. Ако не умрат, трябва да живеят по този начин. За тях няма друг път и те живеят окаяно. Така ли сте всички вие? Ако един ден се изпълните с дълбока емоция и помислите: „О, още съм жив, сърцето ми още не е умряло“ — ако човек стигне дотам, какво ще стане с него? Той вече е в голяма опасност! За един вярващ, това е вече много опасно. Вие категорично не може да кажете нещо като „Още съм жив, но плътта ми е черупка, аз съм ходещ труп. Сърцето ми е живо и плътта ми се крепи само на няколкото желания и идеали в сърцето ми“. Не стигайте дотам! Ако стигнете дотам, ще е много трудно да бъдете спасени. Като ви гледам всичките сега, положението ви не е лошо. Ако четете словото на Бог на някой невярващ, той няма да придобие никакво осъзнаване. Тогава, ако сега използвам сурови думи, за да ви кастря, ще имате ли изобщо осъзнаване за това? (Да.) Някои от вас започват да опознават себе си само след като бъдат кастрени, само тогава изпитват угризения. Това означава, че все пак сте съзнателни и сърцата ви още не са умрели напълно, което доказва, че все още сте будни, все още живи! Ако можете да приемете истината и да я прилагате на практика, тогава имате надежда да бъдете спасени. Ако някой стигне до точката, в която просто не приема истината, тогава той е напълно мъртъв и не може да бъде спасен. В църквата има немалко хора, които просто няма да приемат истината. Макар че тези хора дишат, те всъщност нямат дух. Те са бездушни мъртъвци, ходещи трупове. Такива хора са били изцяло разкривани и отстранявани.

5 октомври 2016 г.