Да кажем, че някой рисува картина — мисли, че е идеална и е доволен, докато един ден някой казва, че картината има много недостатъци. Преди още този човек да стигне до подробностите, първият вече усеща, че това представлява нападение срещу него. Чувства се разстроен и незабавно отговаря с: „Казваш, че не рисувам добре ли? Ти рисуваш по-зле от мен и в работите ти има повече проблеми! Никой дори не иска да ги гледа!“. Защо е способен да каже такова нещо? В какво състояние е, че да може да каже такова нещо? Защо нещо толкова малко може да го ядоса и разстрои до такава степен и да предизвика толкова отмъстителна, агресивна нагласа? Какво е довело до това? (Той мисли, че картината му е идеална и се обижда, ако някой му каже, че има недостатъци.) Става дума за това, че не можеш да засегнеш идеалния му имидж. Ако той мисли, че нещо е добро, най-добре не посочвай никакви недостатъци, нито пък изразявай съмнения. Трябва да кажеш: „Твоята картина е наистина добра. Може да се нарече шедьовър. Не мисля, че даже уменията на великите майстори са по-добри от твоите. Ако изложиш тази картина, тя със сигурност ще разтърси бранша и ще бъде ценно притежание за бъдещите поколения!“. Тогава той ще е доволен. Удоволствието и яростта идват от един и същи човек, тогава как става така, че той има две различни проявления? Кое от двете е поквареният му нрав? (И двете.) Кой вид покварен нрав е по-сериозен? (Вторият.) Вторият разкрива неговото лицемерие, невежество и глупост. Когато някой каже, че рисуваш зле, защо си нещастен дотолкова, че да развиеш омразно, агресивно и отмъстително мислене? Защо си толкова доволен, когато някой навърже няколко добри думи за теб? Защо си толкова изключително самодоволен? Не са ли такива хора абсолютно безсрамни? Те не познават срам, те са едновременно глупави и жалки. Макар че тези думи не звучат много мило, случаят е точно такъв. Откъде идва човешкото невежество, глупост и грозно поведение? Идват от покварения човешки нрав. Ако някой има такова отношение, когато подобни неща се случват, това, което разкрива, не са разумът и съвестта, които човек с нормална човешка природа трябва да притежава, нито са онова, което някой с нормална човешка природа трябва да изживява. Тогава как трябва да се отнасяме към подобни неща? Някои хора казват: „Аз имам начин. Когато някой ме хвали, че съм добър, мълча. Когато някой казва, че съм лош, също мълча. Отнасям се към всичко студено. Не се въвличам в нещо правилно или грешно, нито в разкриване на покварен нрав. Не е ли това страхотно?“. Каква е тази гледна точка? Означава ли това, че тези хора нямат покварен нрав? Независимо колко добър е в преструвките човек, дори ако може да го прави за известно време, не е лесно да го прави цял живот. Колкото и добър да си в преструвките или колкото и плътно да прикриваш нещата, не можеш да маскираш или да прикриеш собствения си покварен нрав. Може и да си способен да заблудиш хората за това, което е в сърцето ти, но не можеш да заблудиш Бог, нито можеш да заблудиш себе си. Без значение дали ще бъде разкрито или не, накрая това, което човек мисли, и това, което изниква в ума му, независимо дали е дълбоко или не, очевидно или не, представлява неговият покварен нрав. Тогава този покварен нрав не се ли разкрива естествено навсякъде и по всяко време? Някои хора мислят, че понякога, когато не са внимателни, може да оставят да им се изплъзне някоя забележка, разкриваща съкровените им мисли, и съжаляват за това. Мислят си: „Следващият път няма да кажа нищо. Онзи, който говори много, греши много. Ако не казвам нищо, поквареният ми нрав няма да бъде разкрит, нали?“. В крайна сметка обаче, когато действат, поквареният им нрав се разкрива отново и те отново разобличават намеренията си, което може да стане навсякъде и по всяко време, и е невъзможно да се предпазиш от това. И така, ако твоят покварен нрав не се преодолее, е нормално за него да се разкрива периодично. Има само един начин да го преодолееш и той е да търсиш истината и да полагаш усилия, докато наистина не разбереш истината и не си способен да прозреш същността на покварения си нрав. Тогава ще можеш да намразиш Сатана и плътта си и по този начин за теб ще е лесно да практикуваш истината. Когато си способен да практикуваш истината, това, което разкриваш, няма да е покварен нрав, а по-скоро разкриване на съвест, разум и нормална човешка природа. Затова само като търсиш истината, можеш да разрешиш проблема с покварения нрав. Да разчиташ на самоконтрол, ограничения и самодисциплина не е добър метод и с него изобщо не може да се преодолее покварения нрав.

Как тогава преодолявате покварения нрав? Първо, трябва да осъзнаете и да разнищите произхода на покварения нрав, после да намерите съответен метод за практикуване. Вижте примера, който ви дадох току-що. Този човек смята, че картината му е идеална, но накрая някой, който разбира от рисуване, казва, че тя има много недостатъци, затова човекът не е щастлив и усеща, че самочувствието му е наранено. Какво може да се направи, когато самочувствието ви е наранено и когато поквареният ви нрав се разкрие? Другите хора излагат различни идеи и гледни точки, но какво може да се направи, когато не можете да ги приемете? Някои хора са неспособни да се справят правилно с това. Когато нещо им се случи, те първо го анализират: „Какво има предвид с това? Към мен ли е насочено? Дали е защото вчера го погледнах лошо, затова днес иска да ми отмъсти? Ако е насочено към мен, тогава няма да го оставя така: око за око, зъб за зъб. Ако той не е мил с мен и аз няма да съм справедлив с него. Трябва да си отмъстя!“. Какъв вид разкриване е това? Все още е разкриване на покварен нрав. На практика този вид разкриване на покварен нрав показва нагласа и намерение за отмъщение. Какъв е характерът на този начин на действие по същността си? Не е ли злобен? В него се съдържа злобна природа. Биха ли отмъщавали хората, ако нямаха злобна природа? Не биха помислили за това. Само когато мислят за отмъщение, от тях се излива този език: „Казваш, че не рисувам добре? Ти рисуваш по-зле от мен и в работите ти има повече проблеми! Никой дори не иска да ги гледа!“. Какъв е характерът на тази реч? Тя е вид нападение. Какво мислите за подобен начин на действие? Нападението и отмъщението положителни ли са или са негативни? Похвални ли са или принизяващи? Ясно е, че са негативни и пренебрежителни. Нападението и отмъщението са един вид действия и разкриване, който идва от злобна сатанинска природа. Те са също и вид покварен нрав. Хората мислят така: „Каквото повикало, такова се обадило“. „Ако не зачиташ достойнството ми, защо аз да зачитам твоето?“. Какво мислене е това? Не е ли отмъстително мислене? От гледна точка на обикновения човек не е ли това обоснована перспектива? Не е ли издържана? „Няма да нападна освен ако не ме нападнат. Ако ме нападнат, със сигурност ще отговоря“ и „С твоите камъни по твоята глава“ — невярващите често казват такива неща. Сред тях това са все основания, които са издържани и напълно се придържат към човешките представи. И все пак, как трябва да възприемат тези думи хората, които вярват в Бог и се стремят към истината? Правилни ли са такива идеи? (Не.) Защо не са правилни? Как трябва да бъдат различавани? Откъде произлизат тези неща? (От Сатана.) Те произлизат от Сатана, в това няма съмнение. От кой нрав на Сатана идват? Идват от злобната природа на Сатана. Те съдържат злъч и съдържат истинското лице на Сатана в цялата му злоба и уродливост. Съдържат този вид природа същност. Какъв е характерът на тези гледни точки, мисли, разкрития, реч и дори действия, които съдържат такъв вид природа същност? Без никакво съмнение това е поквареният човешки нрав — това е нравът на Сатана. Тези сатанински неща съгласно Божиите слова ли са? Съгласно истината ли са? Имат ли основа в Божиите слова? (Не.) Това ли са действията, които последователите на Бог трябва да вършат, и мислите и възгледите, които трябва да притежават? Тези мисли и начини на действие съгласно истината ли са? (Не.) Като виждаме, че тези неща не са съгласно истината, те съгласно съвестта и разума на нормалната човешка природа ли са? (Не.) Сега може да видите ясно, че тези неща не са съгласно истината или нормалната човешка природа. Мислехте ли преди, че тези начини на действие и мисли са подходящи, прилични и основателни? (Да.) Тези сатанински мисли и теории имат доминираща позиция в сърцата на хората, насочват мислите им, гледните им точки, поведение и начини на действие, както и различни техни състояния. Тогава могат ли хората да разберат истината? Категорично не. Напротив, хората не практикуват ли и не се ли придържат към нещата, които мислят за правилни, сякаш са истината? Ако тези неща са истината, тогава защо придържането към тях не разрешава практическите ти проблеми? Защо придържането към тях не създава истинска промяна в теб, макар че вярваш в Бог от години? Защо не си способен да използваш Божиите слова, за да различаваш тези философии, които идват от Сатана? Все още ли се придържаш към тези сатанински философии, сякаш са истината? Ако наистина имаш прозрение, тогава не си ли открил коренът на проблемите? Защото това, към което си се придържал, никога не е било истината, а по-скоро сатанински заблуди и философии — тук се корени проблемът. Вие всички трябва да следвате този път, за да изследвате и да проучвате внимателно себе си, да помислите кои неща във вас имат основания, които са съгласно здравия разум и светската мъдрост, които смятате, че може да представите — неправилните мисли, гледни точки, начини на действия и основи, към които вече сте се отнасяли в сърцата си сякаш са истината и за които не смятате, че са покварен нрав. Продължавайте да ровите за тези неща, има още много. Ако изровите всички тези покварени и негативни неща, ако ги разнищите, докато не получите прозрение и не сте способни да се откажете от тях, тогава поквареният ви нрав лесно ще бъде преодолян и ще можете да бъдете пречистени.

Да се върнем към примера отпреди. Когато художникът чува чуждите оценки за работата си — и негативните, и приятните, какъв отговор е правилен, с поведение и изразяване, които имат едновременно човешка природа и рационалност? Току-що казах, че всички онези мисли в хората, независимо дали смятат, че са прави или грешат, идват от Сатана, от техния покварен нрав. Те са неправилни и не са истината. Колкото и правилно да мислиш или колкото и много да смяташ, че другите одобряват мислите ти, те не идват от истината. Те не са разкрития или изживяване на истината реалност и не са съгласно Божиите намерения. Тогава как всъщност трябва да се отнасяш към този въпрос с рационалност и човешка природа? Първо, не изпитвай самодоволни чувства от похвалните думи, които ти казват другите. Това е един вид състояние. В допълнение, не се отнасяй с неприязън или ненавист към лошите неща, които другите казват за теб, още по-малко имай злобна или отмъстителна нагласа. Независимо дали те хвалят или не, или казват лоши неща за теб, трябва да имаш правилно отношение в сърцето си. Какво отношение? Първо, трябва да запазиш спокойствие, а после да му кажеш: „Рисуването е просто любителско занимание за мен. Знам какво е нивото ми. Без значение какво ми казваш, мога да се отнасям правилно с теб. Нека не обсъждаме рисуването. Това не ме интересува. Интересува ме можеш ли да ми кажеш дали имам разкриване на покварен нрав, което още не съм осъзнал и с което не съм наясно. Нека да разговаряме и да изследваме тези неща. Нека и двамата да преживеем растеж в навлизането си в живота и да имаме по-дълбоко навлизане — това би било толкова хубаво! Каква полза има да обсъждаме външни неща? Това не може да помогне на човек да изпълнява дълга си добре. Дали ще кажеш, че рисунката ми е добра или лоша, не ме интересува. Ако хвалиш рисуването ми, възможно ли е да имаш прикрити мотиви? Възможно ли е да искаш от мен да направя нещо за теб? Ако искаш от мен да ти помогна да се справиш с нещо, ще ти помогна с каквото мога, безплатно. Ако не мога да ти помогна, мога да ти дам някои предложения. Няма нужда да си общуваш с мен по този начин. Лицемерно е и от това ми се повдига и гади! Ако кажеш, че рисуването ми е лошо, да не се опитваш да ме изкушиш и да ме накараш да падна в изкушение? Искаш ли да покажа избухливостта си и после да си отмъстя и да те нападна? Това няма да направя. Не съм толкова глупав. Няма да бъда подмамен от Сатана“. Какво мислите за такова отношение? (Добро е.) Как се нарича този начин на действие? Нарича се „да отвърнеш на удара на Сатана“. Някои хора, които не се стремят към истината, няма какво да направят и казват всякакви безсмислени думи: „А, старата ти кариера беше толкова процъфтяваща, че можеше да накара всеки да завижда!“. „О, виж колко си красива! Лицето ти е въплъщение на късмета“. Те търсят всеки, който има власт, който изглежда добре или може да им е от полза и после постоянно стоят близо до него, ласкаят го, хвалят го и му се подмазват. Използват всякакви достойни за презрение, безсрамни начини да удовлетворяват собствените си ужасни цели и желания. Не е ли това отвратително? (Така е.) Тогава как трябва да се отнасяш с такива хора, когато попаднеш на тях? Правилно ли е да приложиш „око за око, зъб за зъб“? (Не.) Ако нямаш време, просто кажи няколко сурови думи, за да им отвърнеш и да ги засрамиш. Можеш да кажеш: „Защо си толкова скучен? Нямаш ли никаква работа, с която да се занимаваш? Каква полза има да клюкарстваме за такива неща?“. Ако мислиш, че техните ласкателни думи са твърде повърхностни и противни, не ти харесва да ги слушаш и нямаш време да говориш надълго, тогава отговори с тези няколко изречения и приключи въпроса. Ако имаш време, тогава влез в общение с тях. Като стана въпрос за общение, няма покварен нрав, няма избухливост или спонтанност, нападение или отмъщение, няма омраза и нищо, което хората да мразят — нещата, които разкриваш, трябва да са съгласно нормалната човешка природа, трябва да са съгласно разума и съвестта, трябва да имат истината реалност, трябва да могат да помагат на другите и трябва да са градивни и от полза за другите. Всички тези неща са положителни разкрития. Тогава кои са някои от негативните разкрития? Опитайте да ги обобщите. (Отмъщение, нападение, зъб за зъб.) Отмъщение, нападение, зъб за зъб, око за око и идеите, които хората по традиция смятат за правилни: „С твоите камъни по твоята глава“ и „Искам да съм почтен джентълмен, не искам да съм достоен за презрение човек или лицемер“. Тези неща, които хората смятат за правилни, дали са съгласно истината? (Не.) Тези неща си струва да се проучат. Онези неща, които са прости, ясни и лесни за виждане от пръв поглед, са малко по-лесни за различаване. Колкото до нещата, които повечето хора не могат да видят, които повечето хора смятат за добри и правилни — хората не ги различават, затова им е лесно да се отнасят и да се придържат към тях, като че ли са истината. Като се придържат към тях, хората мислят, че това, което изживяват, е истината реалност и нормална човешка природа. Те мислят колко идеални, колко добри, колко справедливи и почтени, колко открити и откровени са. Изживяването и заместването на истината с онези неща, които са избухливи, спонтанни, плътски, етични и морални, сякаш са реалността на истината, е грешка, която повечето хора са склонни да правят, така че дори тези, които вярват в Бог от много години, са неспособни да я различат. Почти всички, които вярват в Бог, трябва да преминат през тази фаза и само онези, които се стремят към истината, са способни да избягат от тази погрешна идея. Следователно хората трябва да разпознаят и да се разровят дълбоко в тези неща, които произлизат от избухливостта и спонтанността. Ако можеш да прозреш и да разрешиш тези неща, някои от нещата, които обичайно разкриваш, ще са съгласно истината реалност. Практикуването на истината може да се постигне с нормална човешка природа. Практикуването на истината е единственият стандарт, който доказва, че някой има съвест и разум. Без значение колко от истината практикува, всичко е положително. Това със сигурност не е покварен нрав, още по-малко реагиране с избухливост. Ако някой те е наранил преди и ти се отнасяш с него по същия начин, това съгласно истините принципи ли е? Ако понеже той те е наранил — наранил те е много лошо, — ти опитваш с почтени или непочтени средства да му отмъстиш и да го накажеш, според невярващите това е справедливо и разумно и няма какво да се критикува. Но какъв начин на действие е това? Това е избухливост. Той те наранява, което като начин на действие е разкриване на покварен сатанински нрав, но ако ти му отмъстиш, не е ли твоят начин на действие същият като неговия? Нагласата, отправната точка и източникът зад твоето отмъщение са същите като неговите. Няма разлика. Затова характерът на твоите действия е със сигурност избухлив, спонтанен и сатанински. Като видиш, че е сатанински и избухлив, не трябва ли да промениш своя начин на действие? Не трябва ли източникът, намеренията и мотивите зад твоите действия да се променят? (Да.) Как ги променяш? Ако това, което ти се е случило, е нещо малко, макар да те кара да се чувстваш неудобно, докато не засяга собствените ти интереси или не те наранява лошо, или не те кара да го мразиш или да рискуваш живота си, за да отмъстиш, тогава можеш да се откажеш от омразата си, без да се уповаваш на избухливостта. Вместо това може да се уповаваш на своята рационалност и човешка природа, за да се справиш с въпроса правилно и спокойно. Можеш откровено и честно да обясниш нещата на твоя съперник и да преодолееш омразата си. Но ако тази омраза е толкова дълбока, че си стигнал до момента да искаш отмъщение и да изпитваш горчива омраза, тогава можеш ли все още да проявиш търпение? Когато си способен да не се уповаваш на избухливостта и да кажеш спокойно: „Трябва да съм рационален. Трябва да живея според съвестта и разума си и да живея според истините принципи. Не мога да отговоря на злото със зло, трябва да остана непоколебим в свидетелството си и да засрамя Сатана“ — не е ли това различно състояние? (Така е.) Какви състояния сте имали в миналото? Ако някой открадне нещо твое или изяде нещо твое, това не е предизвиквало голяма, дълбока омраза и не си смятал за необходимо да отидеш да се караш с него, докато не се зачервиш целия — това е под достойнството ти, не си струва. В такава ситуация можеш да се справиш с нещата рационално. Да можете да се справите с нещата рационално, равнозначно ли е на практикуване на истината? Равнозначно ли е на това да имате истината реалност по този въпрос? Категорично не. Рационалността и практикуването на истината са две различни неща. Ако се сблъскаш с нещо, което те прави особено ядосан, но си способен да се справиш с него рационално и спокойно, без да разкриваш избухливост или поквара, това изисква да разбираш истините принципи и да се уповаваш на мъдростта, за да се справиш с него. В такава ситуация, ако не се молите на Бог или не търсите истината, във вас лесно ще се надигне избухливост, дори насилие. Ако не търсите истината, а само прилагате човешки методи и се справяте с проблема според собствените си предпочитания, тогава не можете да го разрешите, като проповядвате малко доктрина или седнете и разкриете сърцето си. Не е толкова просто.

Това, за което разговаряме в момента, засяга проблема с човешкия покварен нрав и покварена природа. Някои хора са родени с прост, прям темперамент. Когато другите накърняват интересите им или казват неща, които са им неприятни, те подминават това със смях. Някои хора са дребнави и не могат да го подминат, като таят недоволство цял живот. Кои от тези хора имат покварен нрав? Всъщност всички те имат, просто естественият им темперамент е различен. Темпераментът не може да въздейства върху покварения нрав на човек, нито може да определи дълбочината на покварения му нрав. Човешкото възпитание, образование и семейните обстоятелства не определят дълбочината на покварения нрав. Тогава свързана ли е тя с нещата, които хората учат? Някои хора казват: „Аз учих литература и съм прочел много книги. Имам добър вкус и съм образован, затова способността ми да се самоограничавам е по-силна отколкото у другите, разбирането ми на хората е по-добро отколкото у другите и умът ми е по-широко скроен от този на другите. Когато се сблъсквам с неща, имам начин да ги преодолявам, затова поквареният ми нрав може и да не е много дълбок“. Други хора казват: „Учих музика, затова съм специален талант. Музиката извисява душите на хората и ги пречиства. Докато всяка нота въздейства на човешката душа, тя се пречиства и преобразява. Слушането на различна музика поставя хората в различно умствено състояние и провокира различни настроения. Когато аз съм в негативно настроение, слушам музика, за да го преодолея, и така поквареният ми нрав постепенно отслабва, докато слушам музика. Покварената ми природа също постепенно се преодолява, докато музикалните ми способности се подобряват“. Някои хора, които пеят, казват: „Приятните песни могат да донесат щастие на човешките души. Колкото повече пея, толкова по-великолепен става гласът ми, толкова по-големи са моите певчески способности и толкова по-голям професионалист ставам, което подобрява състоянието ми. Докато състоянието ми се подобрява и подобрява, не става ли поквареният ми нрав все по-малък и по-малък?“. Мислите ли, че е така? (Не.) Значи, много хора имат погрешни идеи в своето познание и разбирането си за покварения нрав. Щом получат малко образование, смятат, че поквареният им нрав намалява. Някои по-възрастни хора дори си мислят: „Когато бях млад, страдах много и животът беше много прост. Съсредоточавах се да спестявам и да не разхищавам. Каквато и работа да вършех, бях чист като момина сълза, а речта ми беше любезна. Говорех открито и бях простодушен. Затова нямам толкова много прояви на покварен нрав. Някои млади хора са повлияни от социалното си обкръжение — вземат наркотици и следват зли тенденции. Те са силно заразени от социалната атмосфера и са дълбоко покварени!“. Тези погрешни разбирания и познания за покварената природа създават у хората различни усещания и предразсъдъци по отношение на тяхната покварена същност и сатанинска природа. Тези чувства и предразсъдъци карат повечето хора да усещат, че макар да имат покварена природа, макар да са надменни, самоправедни и непокорни, по-голямата част от поведението им е все още добро. По-конкретно, когато хората могат да спазват правилата, имат нормален, регулиран духовен живот и могат да изговарят някои духовни доктрини, тогава са още по-убедени, че имат постижения по пътя на вярата в Бог и че поквареният им нрав е бил до голяма степен преодолян. Има дори някои хора, които щом състоянието им не е твърде лошо, щом имат постижения в изпълнението на дълга си или щом постигнат нещо, мислят, че вече са духовни, че са свети хора, които вече са били усъвършенствани и пречистени, и че повече нямат покварен нрав. Не са ли подобни човешки мисли различни недоразумения, които възникват, когато собственият покварен сатанински нрав не се познава истински? (Такива са.) Не са ли тези недоразумения най-голямото препятствие пред хората, за да преодолеят покварения си нрав и трудности? Това е най-голямото препятствие, онова, заради което е най-трудно да работиш с хората.

Разбирате ли за какво разговаряхме днес? Схванахте ли ключовите елементи? Ако поквареният човешки нрав не се преодолее, хората не могат да навлязат в истината реалност. Ако те не знаят какъв покварен нрав имат или каква е собствената им сатанинска природа същност, способни ли са наистина да признаят, че те самите са покварени хора? (Не.) Ако хората не са способни наистина да признаят, че са сатанински, че са членове на покварената човешка раса, тогава могат ли истински да се покаят? (Не.) Ако не могат истински да се покаят, тогава няма ли да мислят често, че не са толкова лоши, че са достойни, с високо положение, че имат статус и чест? Няма ли да имат често такива мисли и състояния? (Да.) Тогава защо се появяват тези състояния? Всичко се свежда до едно изречение: ако човешкият покварен нрав не се преодолее, човешките сърца винаги ще са смущавани и за хората ще е трудно да имат нормално състояние. Което означава, че ако твоят покварен нрав не се преодолее в някои аспекти, за теб ще е много трудно да си свободен от въздействието на негативното състояние и ще е много трудно да излезеш от това негативно състояние, дотолкова, че може дори да сметнеш, че това твое състояние е добро, правилно и съгласно истината. Ти ще се придържаш към него и ще упорстваш в него, и естествено ще бъдеш впримчен в него, затова ще е много трудно да излезеш от него. После, един ден, когато разбереш истината, ще осъзнаеш, че това състояние те води да се противопоставяш и да разбираш погрешно Бог. Води те към противене и осъждане на Бог дотам, че се съмняваш, че Божиите слова са истината, съмняваш се в Божието дело, съмняваш се, че Бог господства над всичко и че Бог е реалността и източникът на всички положителни неща. Ще видиш, че състоянието ти е много опасно. Това сериозно последствие те сполетя, защото нямаше истинско познание за тези сатанински философии, идеи и теории. Едва в този момент ще можеш да видиш колко зловещ и злобен е Сатана. Сатана е напълно способен да подвежда и да покварява хората, да ги подтиква да поемат по пътя на противопоставяне на Бог и на предателство спрямо Него. Ако покварения нрав не се преодолее, последствията са тежки. Ако си способен да имаш това познание, това осъзнаване, то е изцяло резултат от това, че разбираш истината и от това, че Божиите слова те просветляват и озаряват. Хората, които не разбират истината, не могат да прозрат как Сатана покварява хората, как ги подвежда и ги кара да се противопоставят на Бог. Това последствие е особено опасно. Докато хората преживяват Божието дело, ако не знаят как да се самоанализират, да различават негативните неща или сатанинските философии, тогава нямат начин да се освободят от заблудите и покварата на Сатана. Защо Бог изисква от хората да четат повече от Неговите слова? Иска го, за да разберат хората истината, да опознаят себе си, да видят ясно какво предизвиква покварените им състояния и да видят откъде идват идеите, гледните им точки и начините на говорене, поведение и подходът им към нещата. Когато осъзнаеш, че тези гледни точки, към които се придържаш, не са съгласно истината, че се противопоставят на всичко, което Бог е казал и че не са това, което Той иска; когато Бог има изисквания към теб, когато словата Му достигнат до теб и когато състоянието и нагласата ти не ти позволяват да се покориш на Бог, нито да си покорен на обстоятелствата, които е подредил Той, нито да живееш свободен и независим в присъствието на Бог и да Го удовлетворяваш — всичко това доказва, че състоянието, в което си, е погрешно. Попадали ли сте на такава ситуация преди: живееш според нещата, които смяташ за положителни, които смяташ, че са най-полезни за теб. Но неочаквано, когато ти се случи нещо, онова, което смяташ за най-правилно, често няма положителен ефект. Напротив, то създава в теб съмнения за Бог, оставя те без път, създава недоразумения относно Бог и предизвиква противопоставяне на Бог — имал ли си такива моменти? (Да.) Разбира се, ти със сигурност няма да се придържаш към онези неща, които смяташ за погрешни. Ти ще се придържаш само към нещата, които смяташ за правилни, и ще упорстваш в тях, като живееш винаги в това състояние. Когато един ден разбереш истината, само тогава ще осъзнаеш, че нещата, към които се придържаш, не са позитивни — те са напълно погрешни, неща, които хората смятат, че са добри, но те не са истината. През каква част от времето разбирате и осъзнавате, че нещата, към които се придържате, са погрешни? Ако осъзнавате, че те са погрешни през повечето време, но не разсъждавате върху това и се противопоставяте в сърцето си, ако сте неспособни да приемете истината и не сте способни да посрещнете правилно тези неща и също разсъждавате от свое име — ако този вид погрешно състояние не се промени, то е много опасно. Винаги да се придържате към такива неща създава условия лесно да изпаднете в скръб, лесно да се препънете и да се провалите, а освен това няма да навлезете в истината реалност. Когато хората винаги спорят от свое собствено име, това е бунтарство. Означава, че те нямат никакъв разум. Дори и да не казват нищо на глас, ако го мислят в сърцата си, тогава основният проблем все още не е решен. И така, в кои моменти си способен да не изпаднеш в противене на Бог? Трябва да промениш състоянието си и да разрешиш проблемите си из основи в това отношение. Трябва да си наясно къде точно е грешката във възгледа, към който се придържаш. Трябва да се разровиш в това и да търсиш истината, за да го преодолееш. Едва тогава може да живееш в правилното състояние. Когато живееш в правилното състояние, ти няма да имаш недоразумения относно Бог и няма да Му се противиш, още по-малко в теб ще изникват представи. В този момент твоето непокорство в това отношение ще бъде преодоляно. Когато то е преодоляно и знаеш как да действаш съгласно Божиите намерения, няма ли в този момент действията ти да бъдат съответстващи на Бог? Ако ти си съответстващ на Бог по този въпрос, тогава няма ли всичко, което правиш, да е съгласно Неговите намерения? Не е ли начинът на действие и практиката, които са съгласно Божиите намерения, също и съгласно истината? Докато оставаш непоколебим по този въпрос, ти живееш в правилното състояние. Когато живееш в правилното състояние, това, което разкриваш и изживяваш, вече не е покварен нрав. Ти си в състояние да изживееш нормална човешка природа, за теб е лесно да приложиш истината на практика и ти си истински покорен. Точно сега преживяването на повечето от вас още не е стигнало до тази точка, затова може би не разбирате много добре Божиите слова и разбирането ви за тях е неясно. Можете да ги приемате на теория и изглежда сякаш разбирате, но също и сякаш не разбирате. Частта, която разбирате, е доктрината, а частта, която не разбирате, е частта за състоянията и реалността. Докато преживяването ви се задълбочава, ще започнете да разбирате тези слова и ще знаете как да ги приложите на практика. Точно сега, независимо от дълбочината на преживяването ти, трудностите, които имаш с различните неща, които ти се случват, със сигурност не са малко, така че как можеш да ги разрешиш? Първо, трябва да разсъждаваш върху покварените състояния, които трябва да разровиш: какви различни аспекти има в тях? Кой иска да се опита да ги опише? (Има пет такива аспекта: идеи, възгледи, условия, настроения и гледни точки.) След като разберете доктрината, как трябва да практикувате и да преживявате, когато ви се случи нещо? (Когато нещо се случи, трябва да проучим към какъв нрав и природа спадат отношенията и идеите, които се изливат от нас, да опознаем тези нагласи, идеи и гледни точки, и от тук да започнем да ги преодоляваме.) Правилно. Ако познавате задълбочено своите истински състояния, отношения, идеи и гледни точки, тогава този проблем вече е наполовина решен и после, като търсите истината и я практикувате, трудността изчезва.