Самопознанието е необикновено важно при навлизането в истината реалност. Самопознанието означава да знаем кои неща в нашите мисли и възгледи не съответстват из основи на истината, спадат към покварения нрав и са враждебни на Бог. Лесно е да придобием разбиране за покварения нрав на човек, като надменност, самоправедност, лъжа и измамност. Ти можеш малко да го опознаеш просто като разговаряш няколко пъти за истината или чрез често общение, или когато твоите братя и сестри ти посочват състоянието ти. Освен това надменността и измамността присъстват във всеки човек и се различават само по степента си, така че са относително лесни за разпознаване. Но да се различи дали нечии мисли и възгледи са съгласно истината, е трудно и не е толкова лесно, колкото да се разпознае нечий покварен нрав. Когато поведението или външните прояви на някой малко се променят, този човек чувства, че сякаш се е променил, но всъщност това е просто поведенческа промяна и не означава, че неговият възглед за нещата наистина се е променил. В дълбините на човешките сърца все още има много представи и фантазии, различни мисли, възгледи и отрови от традиционната култура, както и много неща, които са враждебни на Бог. Тези неща са скрити в тях и тепърва трябва да бъдат изровени. Те са произходът на разкриването на техния покварен нрав и произлизат от човешката природа същност. Ето защо когато Бог прави нещо, което не се съгласува с твоите представи, ти ще Му се противопоставяш и ще Му противодействаш. Няма да разбираш защо Бог е постъпил така и макар да знаеш, че има истина във всичко, което Бог прави, и да искаш да се покориш, ще откриеш, че си неспособен на това. Защо си неспособен да се покориш? Каква е причината за твоето противопоставяне и противодействие? Така е, защото в човешките мисли и възгледи има много неща, които са враждебни на Бог, враждебни на принципите, според които действа Бог, и враждебни на същността Му. За хората е трудно да придобият знание за тези неща. Тъй като аз съм разговарял за тези слова, вие трябва да сте способни да придобиете прозрение и известно разбиране. Да предположим, че имате представи за Бог и когато нещо се случи, си помислите: „Това не може да е Божие дело, защото ако беше Бог, Той нямаше да го направи така или да говори така. Всичко, което Бог прави, е любов и е лесно за хората да го приемат“. Да предположим обаче, че после помислите: „Този начин на мислене е погрешен. Бог е казал преди, че има истина, която да се потърси в онова, което хората не разбират. Самият аз трябва да се самоанализирам, защото представите и фантазиите в сърцето ми се надигат и ме подвеждат да ограничавам Божието дело. Не трябва да Го разбирам погрешно“ — това е правилният начин да се самоанализирате. Когато видиш, че Божието дело или слова не съответстват на твоите представи, тогава трябва да се самоанализираш, да побързаш да потърсиш истината в Божиите слова, да оцениш себе си според тях и да действаш според тях. Не е ли това път напред?

Току-що разговаряхме за това как човек да се отнася с родителите си. Мнозина от вас чувстват, че дължат много на родителите си, понеже те са изстрадали много през живота си във ваше име и са ви засвидетелствали голяма любов и грижа. Ако един ден те се разболеят, твоята съвест е смутена и ти се чувстваш виновен. Внезапно смяташ, че трябва да останеш с родителите си, за да изпълниш синовния си дълг към тях, да ги утешаваш и да се увериш, че са щастливи на старини. Мислиш, че това е твоя отговорност и задължение като тяхно дете. Ако, докато изпълняваш това задължение, Бог поиска нещо от теб или ти даде неочаквано изпитание, намерението Му е ти да не го изпълняваш, а да повярваш в Бог, да изпълняваш дълга си добре и да се стремиш към истината като към принципа. Как би се чувствал, ако Бог те помоли направо да не си предан към родителите си или да не се отнасяш с тях така? Ти ще обмислиш този въпрос през призмата на традиционните представи и ще се оплакваш от Бог в сърцето си, като мислиш, че Той прави това, без да взима под внимание твоите чувства, и че това не удовлетворява твоята синовна почит. Ти вярваш, че действаш, изпълнен със синовна почит, човешка природа и съвест, но Бог не ти дава да действаш според съвестта или синовната си почит. Тогава ти се противопоставяш, бунтуваш се срещу Бог и му се противиш, и не приемаш истината. Казвам всичко това, за да накарам хората да осъзнаят, че първопричината и същността на човешката непокорна природа идва предимно от човешките мисли и възгледи, които се формират от образованието, получено в семейството и обществото, както и от традиционната култура. След като тези неща се вкоренят дълбоко в човешките сърца малко по малко чрез семейните порядки или чрез влиянието на обществото и на академичното образование, хората започват да живеят според тях. Те несъзнателно започват да вярват, че тази традиционна култура е правилна, безупречна и не може да се критикува и че само като действат в съгласие с изискванията на традиционната култура, могат да са истински хора. Ако не го правят, усещат, че са лишени от съвест, противни на всякаква човешка природа и лишени от нея, и не могат да се примирят с това. Не са ли тези човешки мисли и възгледи много далеч от истината? Нещата в човешките мисли и възгледи и целите, към които хората се стремят, са все насочени към света, към Сатана. Божието изискване човек да се стреми към истината е насочено към Бог, към светлината. Това са две различни посоки, две различни цели. Действай съгласно целите, които Бог е задал на човека, и Божиите изисквания към човека и твоята човешка природа ще стане по-нормална, ще имаш повече човешко подобие и ще се приближиш към Бог. Ако действаш съгласно мислите и възгледите на традиционната култура, ще губиш все повече и повече съвестта и разума си, ще ставаш все по-фалшив и престорен, ще следваш светските моди още повече и ще станеш част от силите на злото. Тогава ще живееш напълно в мрака, под властта на Сатана. Ще си нарушил напълно истината и ще си предал Бог.

Хората, които живеят в това реално общество, са дълбоко покварени от Сатана. Независимо дали са образовани или не, в мислите и във възгледите на хората е вкоренена голяма част от традиционната култура. По-специално от жените се изисква да се грижат за съпрузите си и да отглеждат децата си, да бъдат добри съпруги и любящи майки, да посвещават целия си живот на съпрузите и децата си и да живеят за тях, да осигуряват семейството да има три хранения на ден и да перат, чистят, и да вършат добре всички останали домакински дейности. Това е приетият критерий за добра съпруга и любяща майка. Всяка жена счита че нещата трябва да се правят по този начин и че ако не прави това, значи не е добра жена и е нарушила съвестта и моралните норми. Нарушаването на тези морални норми ще тежи много на съвестта на някои жени. Те ще считат, че са разочаровали съпрузите и децата си и че не са добри жени. Но след като повярваш в Бог, след като прочетеш много от Неговите слова, след като разбереш някои истини и прозреш някои неща, ще си помислиш: „Аз съм сътворено същество и като такова трябва да изпълнявам своя дълг и да отдам всичко на Бог“. В този момент има ли конфликт между това да бъдеш добра съпруга и любяща майка и да изпълняваш дълга си на сътворено същество? Ако искаш да бъдеш добра съпруга и любяща майка, тогава не можеш да изпълняваш дълга си отдадено, но ако искаш да изпълняваш дълга си отдадено, тогава не можеш да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Какво ще направиш в този случай? Ако избереш да изпълняваш добре дълга си и да бъдеш отговорна към работата на църквата, да си предана на Бог, тогава трябва да се откажеш от това да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Какво ще си помислиш сега? Какво разногласие ще възникне в ума ти? Ще се чувстваш ли така, сякаш си разочаровала децата си, съпруга си? Откъде идва това чувство на вина и безпокойство? Когато не изпълняваш дълга си на сътворено същество, чувстваш ли се така, сякаш си разочаровала Бог? Не изпитваш чувство на вина или обвинение, защото в сърцето и в ума ти няма и най-малък намек за истината. И така, от какво разбираш ти? От традиционната култура и от това да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Затова в ума ти ще се появи представата, че „Ако не съм добра съпруга и любяща майка, значи не съм добра или достойна жена“. От този момент нататък ще бъдеш обвързана и окована от тази представа и ще си обвързана и окована от такива представи дори след като повярваш в Бог и изпълняваш дълга си. Когато възникне конфликт между изпълнението на дълга и това да бъдеш добра съпруга и любяща майка, макар и неохотно да избереш да изпълниш дълга си, притежавайки може би малко преданост към Бог, в сърцето ти все пак ще има чувство на безпокойство и обвинение. Ето защо, когато имаш свободно време, докато изпълняваш дълга си, ще търсиш възможности да се погрижиш за децата и съпруга си, ще искаш да им се реваншираш още повече и ще мислиш, че така е добре, дори ако трябва да страдаш повече, стига да намериш покой. Дали това не е породено от влиянието на идеите и теориите на традиционната култура относно това как да бъдеш добра съпруга и любяща майка? Сега ти носиш две дини под една мишница — искаш да изпълняваш добре дълга си, но също така искаш да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Но пред Бог имаме само една отговорност и задължение, една мисия: да изпълняваме правилно дълга си на сътворено същество. Изпълни ли добре този дълг? Защо отново се отклони от пътя? Наистина ли в сърцето ти няма чувство на обвинение или упрек? Тъй като истината все още не е положила основите си в сърцето ти и не властва над него, ти можеш да се отклониш от пътя, когато изпълняваш дълга си. Въпреки че сега си способна да изпълняваш дълга си, в действителност все още далеч не отговаряш на критериите на истината и на Божиите изисквания. Сега можеш ли да видиш ясно този факт? Какво има предвид Бог, като казва: „Бог е източникът на човешкия живот“? Целта Му е да накара всички да осъзнаят следното: животът и душите ни идват от Бог и са сътворени от Него, а не от родителите ни и със сигурност не от природата, а са ни дадени от Бог. Само нашата плът е родена от родителите ни, както децата ни са родени от нас, но съдбата им е изцяло в Божиите ръце. Това, че можем да вярваме в Бог, е възможност, дадена от Него; тя е постановена от Него и е Негова благодат. Затова не е необходимо да изпълнявате задължения или отговорности към когото и да било другиго; трябва да изпълнявате единствено дълга си на сътворено същество към Бог. Това трябва да правят хората преди всичко останало, то е основното, което трябва да се върши като първостепенно дело в живота на човека. Ако не изпълняваш добре дълга си, ти не си достойно сътворено същество. В очите на другите може да си добра съпруга и любяща майка, отлична домакиня, грижовна дъщеря и почтен член на обществото, но пред Бог ти си човек, който се бунтува срещу Него, който изобщо не е изпълнил задължението си или дълга си, който е приел, но не е изпълнил Божието поръчение, който се е отказал по средата на пътя. Може ли такъв човек да придобие Божието одобрение? Такива хора са безполезни. Без значение колко съвършена съпруга и майка си, колко високи са критериите ти за обществен морал или колко одобрение получаваш от другите, това не означава, че практикуваш истината, а още по-малко, че се покоряваш на Бог. Ако изпитваш неприязън към истината и отказваш да я приемеш, това само доказва, че нямаш съвест или разум, нямаш нормална човешка природа и че изобщо си човек без Бог в сърцето си. Не е ли такъв тип човек твърде отдалечен от Божиите изисквания? Тези, които не се стремят към истината, са такива — винаги живеят според идеите и теориите на традиционната култура, винаги следват тенденциите на обществото, но не приемат истината и не са способни да се покорят на Бог. Не са ли тези хора бедни и жалки? Не са ли те глупави и невежи? Струва ли си да се хвалиш и да се гордееш с това, че си добра съпруга и любяща майка, че си добра и харесвана жена?

Всички неща, които хората пазят в сърцата си, са всъщност противоположни на истината и враждебни на Бог. Това включва неща, които вярваме, че са положителни, добри, и неща, които като цяло са смятани за правилни. Ние дори виждаме тези неща като истината, като човешки нужди и неща, в които хората трябва да навлязат. За Бог обаче те са отвратителни неща. Колко далеч от истините, изговорени от Бог, са възгледите, които човек вижда като правилни, или нещата, които човек вярва, че са положителни? Наистина далеч — разстоянието е неизмеримо. Тогава ние трябва да познаваме себе си и всичко, от академичното образование, което сме получили, до собствените ни стремежи и предпочитания, от мислите и възгледите ни до пътищата, които избираме и следваме, е достойно за дълбоко дълбаене и разнищване. Някои от тези неща са наследени от семейството на човек, някои идват от обучението в училище; някои идват от влиянието и формирането на социалната среда; някои са научени от книгите, а някои идват от нашите фантазии и представи. Последните са най-страшните неща, защото те преобладават в умовете ни и управляват мотивите, намеренията и целите на действията ни. Те също така обвързват и контролират думите и действията ни. Ако не изкопаем и не отхвърлим тези неща, никога няма да приемем напълно Божиите слова и никога няма да приемем безрезервно Неговите изисквания и да ги приложим на практика. Докато ти таиш собствените си идеи и гледни точки, и нещата, които вярваш, че са правилни, ти никога няма да приемеш безрезервно Божиите слова, нито ще ги практикуваш в истинската им форма. Ти със сигурност ще преработваш Божиите слова в сърцето си и ще ги практикуваш само след като ги приведеш в съответствие с твоите представи. Ето как ще действаш и ето как ще „помагаш“ на другите, като ги водиш да правят нещата според твоите начини. Ще изглежда, че практикуваш Божиите слова, но това, което практикуваш, ще са човешки нечистотии. Ти няма да знаеш това и ще мислиш, че практикуваш истината, че вече си навлязъл в истината реалност, че вече си придобил истината. Не е ли това надменно и самоправедно? Не е ли това състояние нещо страховито? Ако хората не са педантични в практикуването на истината, ще се получат отклонения. Ако човек винаги разчита на своите фантазии, за да практикува Божиите слова, тогава той не само не практикува истината, но също не може и да постигне покорство пред Бог. Ако човек има намерение да навлезе в истината реалност, той трябва да размишлява кои представи и фантазии съществуват в него, както и кои от възгледите му не са съгласно истината. Когато тези неща се разнищват, няма да са достатъчни една-две думи, за да се обяснят изчерпателно или да станат ясни. Естествено, в живота има много други въпроси като тези. Като повече от сто отрови на Сатана, събрани в миналото — ти може да си разбрал словата и изразите, но как се съизмерваш с тях? Размишлявал ли си върху тях? Нямаш ли ти също дял в тези отрови? Не отразяват ли и те как мислиш? Когато правиш неща, не действаш ли също и въз основа на тези отрови? Трябва да ровиш дълбоко в личното си преживяване и да го съизмериш с тези слова. Ако просто прочиташ Божиите слова, които разобличават отровите на Сатана, ако просто ги преглеждаш набързо или мислиш простичко за тях, като признаваш, че тези неща са наистина отрови, че наистина покваряват и вредят на хората и после оставяш Божиите слова настрана, ти няма да имаш начин да се справиш със своя покварен нрав. Много хора четат Божиите слова и не могат да ги свържат с реалността. Те просто четат словата и преглеждат набързо текста и стига да разбират буквалното им значение, вярват, че са разбрали Божиите слова или дори, че са разбрали истината. И все пак те никога не размишляват върху своя покварен нрав и когато знаят, че разкриват поквара, не търсят истината, за да се справят с нея. Доволни са просто да признаят, че всички състояния, разобличени от Божиите слова, са реални и че са разкривания на покварен нрав, и спират дотук. Може ли някой, който чете Божиите слова така, наистина да познава себе си? Може ли да се отърве от покварения си нрав? Категорично не. Повечето хора, които вярват в Бог, го правят по този начин и в резултат не виждат промяна в своя нрав след десет или двайсет години вярване. Първопричината за това е, че те не влагат усилия в Божиите слова и не могат да приемат истината и да ѝ се покорят в сърцата си. Те просто съблюдават правила в практиката си и избягват да вършат големи злини, и с това мислят, че практикуват истината. Няма ли в практиката им отклонение? Толкова лесно ли е практикуването на истината? Хората са живи същества и всички те имат мисли. И по-конкретно всички хора имат покварен нрав, вкоренен дълбоко в сърцата им, и притежават различни мисли и възгледи, които произлизат от господството на сатанинската им природа. Всички тези мисли и възгледи са разкривания на сатанински нрав. Ако хората не могат да разнищят и да познаят тези неща въз основа на истината в Божиите слова, те нямат начин да опознаят своята покварена същност и техният покварен нрав не може да се пречисти. Защо онези, които не приемат истината, са толкова надменни, самоправедни и непокорни? Така е, защото всички те имат различни мисли и възгледи по различните въпроси и всички имат някои идеи и теории, които ги водят, затова чувстват, че са прави, гледат другите отвисоко и са надменни, самоправедни и непокорни. Независимо как може да разговарят другите за истината с тях, те не желаят да я приемат — продължават да живеят според мислите и възгледите в себе си, защото те вече са се превърнали в живота им. Фактът е, че във всичко, което правиш, има мисъл или възглед в теб, които ти диктуват как да го направиш и посоката, в която го правиш. Ако не осъзнаваш това, трябва често да се самоанализираш, тогава ще знаеш какви мисли и възгледи в теб контролират действията и делата ти. Разбира се, ако изследваш мислите и възгледите си сега, ще чувстваш, че в тях няма нищо, което е враждебно на Бог, че ти си честен и предан, че изпълняваш охотно дълга си, че можеш да се отричаш от неща и да отдаваш себе си на Бог. Ще чувстваш, че се справяш добре във всички тези отношения. Но когато Бог наистина се заеме сериозно с теб, когато те накара да направиш нещо, което не е в съгласие с твоите представи, нещо, което не искаш да правиш, как ще подходиш? Ето тогава твоите мисли, възгледи и покварен нрав ще бъдат разобличени, точно както водата, която се излива от отворен шлюз — не можеш да я контролираш, колкото и да искаш. Това ще те спира да практикуваш истината и да се покоряваш на Бог. Ти ще кажеш: „Защо не мога да се контролирам? Не искам да се противопоставям на Бог, тогава защо го правя? Не искам да съдя Бог и не искам да имам представи за действията Му — тогава защо Го съдя? Защо все още имам тези представи?“. В този момент ти трябва да се самоанализираш и опознаеш, и да изследваш какво е това в теб, което се противопоставя на Бог или е враждебно и противоположно на делото, което Той извършва понастоящем. Ако можеш да разбереш тези неща и да ги разрешиш в съответствие с истината в Божиите слова, ти ще имаш напредък в живота и ще си човек, който разбира истината.

Китай се управлява от атеистична политическа партия и китайският народ е обучаван в атеизъм и еволюция с популярни поговорки, като „Всички неща идват от природата“ и „Хората са произлезли от маймуните“. След като вярваш в Бог и четеш словата Му, ти знаеш, че небесата и земята са все неща, създадени от Бог, включително хората, и всеки е способен да почувства в сърцето си, че Божието слово е истина. Цялата природа е Божие творение и нищо не би възникнало никога, ако Бог не го беше създал. Човешкият произход от маймуните е особено несъстоятелен, тъй като през цялата човешка история никой никога не е виждал маймуна да става човек. Няма доказателство и следователно всичко това са лъжи и измами на Сатана. Онези, които разбират истината, отхвърлят дяволските слова, ереси и заблуди на Сатана, и вярват в Библията и Божиите слова без сянка на съмнение. Но за онези, които не обичат истината, е невъзможно да приемат напълно, че Божиите слова са истината. Някои може да се зачудят: „Човекът беше създаден от бог, но как? Защо не съм го видял? Не вярвам на това, което не съм видял“. Тяхната вяра в Бог се основава на това, което могат да видят със собствените си очи. Това не е да имаш вяра. Човекът произлезе от Бог и досега Бог е водел човека стъпка по стъпка, винаги с върховенство над човешката съдба. Това е факт. В последните дни Бог е разкрил всички тези тайнства, като казва, че човекът има превъплъщение и преселение, и че човешкият живот и душа са дадени от Бог и идват от Него. Това е истината. Но всеки път, когато виждаш този аспект от истината, понеже не приемаш, че тези слова на Бог са истината, ти ги съизмерваш със своите мисли и възгледи: „Понеже човекът не произлезе от маймуните, а от бог, тогава как човекът произлезе от бог? Как той даде живот на човека?“. Ако не разбираш Бог, тогава ще мислиш, че е невъзможно Бог да има силата, мъдростта или властта да създаде човека само с един дъх или слово. Ти не вярваш, че това е факт или че това е истината. Когато имаш съмнения, ти се противопоставяш на тези Божии слова, като казваш, че не им вярваш, но всъщност сърцето ти е в състояние на противопоставяне и отношение на противене. Ти не желаеш да слушаш, когато Бог изрича тези слова, усещаш се отвратен в сърцето си и не можеш да кажеш „Амин“ на Божиите слова. В действителност, като погледнем фактите, ние нямаме нужда да изследваме как или кога Бог направи човека, кой видя това или дали някой може да свидетелства за него. Няма нужда хората да изучават това. Когато хората искрено разберат истината и познават Божиите дела, те ще могат да свидетелстват сами. Какъв е ключовият момент, върху който те трябва да се съсредоточат сега? Той е да познават Божието дело. От началото до края Бог е изпълнявал делото Си на управление на човека и спасяване на човека сред човечеството. От началото до края има само един Бог, който работи, говори, учи и насочва човечеството. Този Бог съществува. Бог вече е изрекъл толкова много слова, вече сме Го видели лице в лице, чули сме Го да говори, преживели сме делото Му и сме яли и пили словата Му, приели сме словата Му в нас, за да станат наш живот. И тези слова непрестанно ни водят и ни променят. Този Бог наистина съществува. Следователно, както каза Бог, трябва да вярваме във факта, че Бог създаде човечеството и във факта, че в началото Бог създаде Адам и Ева. Тъй като ти вярваш, че този Бог съществува и сега си дошъл пред Него, тогава все още ли трябва да потвърждаваш, че делото, изпълнено от Йехова, е дело на този Бог? Ако никой не може да го потвърди и никой не му е свидетел, няма ли да вярваш? Или по отношение на работата от Епохата на благодатта, не вярваш ли, че Исус е въплътеният Бог, защото никога не си Го виждал? Ако не беше видял лично настоящият Бог да говори, да работи или да е въплътен в плът, тогава нямаше ли да го вярваш? Ако не беше видял тези неща или нямаше свидетел, който да потвърди тези неща, нямаше ли да вярваш във всички тях? Това е заради абсурдно грешните гледни точки, които хората имат в себе си. Това е грешка, която правят толкова много хора. Те трябва да видят лично всичко и ако не го видят, не вярват в него. Това е погрешно. Ако човек наистина познава Бог, ако е способен да вярва в словото Му, дори без да вижда фактите, и може да потвърди словото Му, само тогава той е видът човек, който разбира истината и има истинска вяра. Сега, като сме видели тези Божии слова и сме чули гласа Му, това е достатъчно да ни дари истинска вяра и следователно да ни накара да Го следваме и да вярваме на всяко слово, и на цялото дело, което идва от Бог. Няма нужда да продължаваме да анализираме или да проучваме нещата. Не е ли това видът разум, който трябва да имат хората? Нямаше кой да свидетелства, когато Бог създаде човечеството, но сега Бог се е въплътил, за да изрази истините и да спаси човечеството, да изпълни делото Си практично и да върви сред църквите и да работи сред човечеството. Не са ли видели много хора това? Не всеки може да го види, но ти го вярваш. Защо го вярваш? Не вярваш ли само защото чувстваш, че словата на Бог са истината и че това е истинският път и делото на Бог? Можеш ли все още да кажеш: „На този етап на божието дело съм го чул да говори и също видях божиите слова. Вярно е, че тези слова идват от бог. Но по отношение на делото на разпъването на господ Исус — не съм докоснал следите от пироните, затова не вярвам във факта, че е бил разпнат. Не бях свидетел на делото, което бог Йехова извърши през Епохата на закона, и не чух законите, когато той ги обяви. Само Мойсей ги чу и написа своето Петокнижие, но аз не знам как ги написа той“? Хората, които казват тези неща, в нормално състояние на ума ли са? Те са неверници и не са хора, които истински вярват в Бог. Това е точно както когато израилтяните казаха: „Само чрез Моисей ли говори Йехова? Не говори ли и чрез нас?“ (Числа 12:2). Това, което имат предвид, е: „Няма да слушаме Мойсей, трябва да го чуем лично от бог Йехова“. Точно както хората през Епохата на благодатта казваха, че понеже не са го видели лично със собствените си очи, не вярват, че Исус е бил разпнат или че е възкръснал от мъртвите. Имаше един ученик на име Тома, който настояваше да докосне белезите от пироните на Исус. И какво му каза Господ Исус? („Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали“ (Йоан 20:29).) „Блажени онези, които, без да видят, са повярвали“. Какво означава това наистина? Те наистина ли не видяха нищо? Всъщност всички неща, които Исус е казал, и цялата работа, която е свършил, вече доказаха, че Исус е Бог и затова хората трябваше да са го повярвали. Нямаше нужда Исус да прави още знамения и чудеса или да изговаря още думи и нямаше нужда хората да усетят белезите от пироните Му, за да повярват. Истинската вяра не се уповава само на виждане, а по-скоро вярата се поддържа с духовно утвърждение до самия край и никога няма никакво съмнение. Тома беше неверник, който се уповаваше само на виждането. Не бъдете като Тома.

Част от хората в църквата наистина са като Тома. Те непрестанно се съмняват във въплъщението на Бог и чакат Бог да напусне земята, да се върне на третото небе и да видят истинската личност на Бог, за да повярват най-сетне. Те не вярват, че Той е изразяващият истината в плът Бог, който се явява и върши делото Си. Докато този тип човек успее наистина да види духовното тяло на Бог, вече ще е твърде късно и тогава той ще бъде заклеймен от Бог. Господ Исус каза: „Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали“. Тези думи означават, че той вече е бил осъден от Господ Исус и че е неверник. Ако ти наистина вярваш в Господ и всичко, което Той е казал, ще бъдеш благословен. Ако си следвал Господ от много време, но не вярваш в способността Му за възкресение или че Той е всемогъщият Бог, тогава нямаш истинска вяра и няма да можеш да получиш благословии. Благословии могат да се получат само чрез вярата и ако не вярваш, няма да ги получиш. Способен ли си да вярваш в нещо само ако Бог се появи пред теб, позволи ти да Го видиш и те убеди лично? Като човешко същество, достоен ли си да искаш от Бог да ти се появи лично? Достоен ли си да Го караш да говори лично на един покварен човек като теб? Освен това какво те прави достоен да имаш нужда Той да ти обяснява всичко ясно, преди да повярваш? Ако притежаваш разум, тогава ще повярваш само като прочетеш словата, които Бог е изрекъл. Ако вярваш истински, тогава няма значение какво прави или казва Той. Вместо това, като видиш, че тези слова са истината, ще си сто процента убеден, че бяха казани от Бог и че Той направи тези неща, и вече ще си подготвен да Го следваш докрай. Не трябва да се съмняваш в това. Хората, които са изпълнени със съмнения, са толкова измамни. Те просто не могат да повярват в Бог. Винаги се опитват да разберат онези тайнства и ще повярват само след като обстойно са ги проумели. Тяхното условие, за да повярват в Бог, е да имат ясни отговори на тези въпроси: Как дойде въплътеният Бог? Кога пристигна Той? Колко дълго ще остане, преди да трябва да си тръгне? Къде ще отиде след като си тръгне? Какъв е процесът на заминаването Му? Как работи въплътеният Бог и как си тръгва? … Те искат да разберат някои тайнства. Те са тук, за да ги разследват, не за да търсят истината. Те мислят, че няма да могат да повярват в Бог, освен ако не разгадаят тези тайнства; сякаш вярата им е била възпрепятствана. Проблематично е, че тези хора таят такива гледни точки. Щом във тях се породи желанието да проучват тайнствата, те не си дават труд да обръщат внимание на истината или да се вслушват в Божиите слова. Могат ли такива хора да познават себе си? Самопознанието не идва лесно при тях. Целта не е да се осъди определен тип хора. Ако някой не приема истината и не вярва в Божиите слова, тогава той няма истинска вяра. Той просто ще се съсредоточи да издребнява за някои слова, тайнства, банални неща или проблеми, които хората не са забелязали. Но е възможно също един ден Бог да го просветли или неговите братя и сестри да му помогнат, като разговарят редовно с него за истината и той да се извърне. В деня, когато това се случи, той ще почувства, че предишните му възгледи са били твърде нелепи, че той е бил твърде арогантен и е имал твърде високо мнение за себе си, и ще се засрами. Онези с искрена вяра ще вярват във всичко, което Бог казва, без никакви съмнения и когато имат известно преживяване и видят, че всички Божии слова са осъществени и завършени, вярата им ще стане още по-силна. Този вид хора са онези, които имат духовно разбиране, които вярват в истината и могат да я приемат, и които наистина имат вяра.

Пролет, 2008 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.