В действията си някои хора следват собствената си воля. Те нарушават принципите и след като ги скастрят, само на думи признават, че са надменни и че са допуснали грешка, просто защото не притежават истината. В сърцата си обаче се оплакват: „Никой освен мен не стъпва бос в огъня и накрая, когато нещо се обърка, прехвърлят цялата отговорност върху мен. Не е ли глупаво от моя страна? Следващия път не мога пак така да рискувам. Смелите падат първи!“. Какво мислите за такова отношение? Това отношение на покаяние ли е? (Не.) Що за отношение е това? Не са ли станали хитри и измамни тези хора? Наум си казват: „Извадих късмет, че този път нямаше толкова тежки последици. Парен каша духа, така да се каже. В бъдеще трябва да внимавам повече“. Те не търсят истината, а използват дребнавите си хитрости и лукави кроежи, за да се погрижат за проблема и да се справят с него. Могат ли да придобият истината по този начин? Не могат, защото не са се покаяли. Първото нещо, което трябва да направите, когато се покайвате, е да признаете къде сте сбъркали: да видите къде е била грешката ви, каква е била същността на проблема и какъв покварен нрав сте разкрили. Трябва да размишлявате над тези неща и да приемете истината, след което да практикувате според нея. Само това е отношение на покаяние. От друга страна, ако изчерпателно обмисляш хитри начини, ставаш по-притворен отпреди, използваш по-изкусни и по-прикрити похвати и имаш повече методи за справяне с нещата, тогава проблемът не е толкова прост, колкото ако само си измамен. Използваш подмолни средства и имаш тайни, които не можеш да разкриеш. Това е нечестивост. Не само че не си се покаял, но и си станал още по-притворен и измамен. Бог вижда, че си прекалено непримирим и злонамерен, че привидно признаваш, че си сгрешил, и приемаш да те кастрят, но в действителност изобщо не се разкайваш. Защо казвам това? Защото, докато това събитие се случваше или по-късно, ти изобщо не потърси истината, не размишляваше, не се опита да опознаеш себе си и не практикуваше според истината. Отношението ти е такова, че използваш философиите, логиката и средствата на Сатана, за да разрешиш проблема. Всъщност го заобикаляш и го увиваш в чиста опаковка, така че другите да не виждат и следа от него, и не допускаш да се изплъзне каквото и да е. В крайна сметка считаш, че си доста умен. Бог вижда това, вместо да те види наистина да размишляваш, да се изповядваш и да се покайваш за греха си, изправен пред проблема, който те е сполетял, и след това да продължиш да търсиш истината и да практикуваш според нея. Отношението ти не е в посока на търсене или практикуване на истината, нито на покорство пред Божието върховенство и Неговите подредби, а на използване на похватите и средствата на Сатана, за да разрешиш проблема си. Създаваш у другите погрешно впечатление и се противопоставяш на това да бъдеш разкрит от Бог, а по отношение на обстоятелствата, които Бог е устроил за теб, се отбраняваш и съпротивляваш. Сърцето ти е по-затворено от преди и отделено от Бог. В такъв случай това може ли да доведе до някакъв добър резултат? Можеш ли все пак да живееш в светлината и да се наслаждаваш на мир и радост? Не можеш. Ако отбягваш истината и Бог, със сигурност ще паднеш в мрака, ще плачеш и ще скърцаш със зъби. Такова състояние ли преобладава у хората? (Да.) Някои хора често сами се увещават и си казват: „Този път ме кастриха. Следващия път трябва да съм по-съобразителен и по-внимателен. Трябва да съм нащрек по всички въпроси, за да не загубя накрая. Хората, които не са пресметливи, са глупаци“. Ако постоянно се напътстваш и увещаваш така, ще си способен ли някога да постигнеш добри резултати? Ще си способен ли да придобиеш истината? Ако те сполети проблем, трябва да потърсиш, да разбереш и да придобиеш даден аспект на истината. Какво може да се постигне чрез разбиране на истината? Когато разбереш даден аспект от нея, разбираш аспект от Божиите намерения. Разбираш защо Бог ти е причинил това, защо е поставил такова изискване към теб, защо е устроил обстоятелствата така, че да те укори и дисциплинира по този начин, защо е използвал този въпрос, за да те кастри, и защо си паднал, провалил си се и си бил разкрит по този въпрос. Ако разбереш тези неща, ще си способен да се стремиш към истината и ще постигнеш навлизане в живота. Ако не ги разбереш и не приемеш тези факти, а настояваш да им се противопоставяш и да им се съпротивляваш, да използваш собствените си похвати, за да се прикриеш, и да се изправиш пред всички останали и пред Бог с фалшиво лице, тогава завинаги ще си неспособен да придобиеш истината. Ако имаш честно отношение на приемане на истината и покорство към нея, и ако независимо какво се случва и колко болка има в сърцето ти, или колко си унизен, винаги си способен да приемеш истината и да ѝ се покориш, и все още си в състояние да се молиш на Бог, като казваш: „Всичко, което Бог върши, е правилно и трябва да го приема“, то това е покорно отношение. В процеса на приемане обаче трябва непрекъснато да се самоанализираш, да премисляш къде са грешките в действията и в поведението ти и кои аспекти на истината си нарушил. Трябва също така да разнищваш собствените си намерения, за да можеш ясно да видиш своето истинско състояние и действителния си духовен ръст. Ако след това потърсиш истината, ще знаеш как да я практикуваш в съответствие с принципите. Ако практикуваш и преживяваш по този начин, преди да разбереш, ще постигнеш напредък. Истината ще се вкорени в теб, ще разцъфне, ще даде плод и ще се превърне в твой живот. Всички проблеми, свързани с разкриването ти на поквара, постепенно ще бъдат разрешени. Когато нещо се случи, отношението, възгледите и състоянията ти ще клонят все повече към положителното. Ще продължаваш ли тогава да си отчужден от Бог? Може все още да си отчужден от Него, но все по-малко, а съмненията, догадките, погрешното разбиране, оплакванията, непокорството и съпротивата, които таиш към Бог, също ще намалеят. Когато намалеят, ще ти е по-лесно да се смириш пред Него, когато нещо се случи, и да Му се молиш, да търсиш истината и път за практикуване. Ако не можеш да прозреш нещата, когато те сполетяват, ако вместо това си напълно объркан и пак не търсиш истината, тогава ще имаш проблеми. Със сигурност ще се справяш с нещата, като използваш човешки решения, и всички твои философии за светските отношения, хитри методи и умни похвати ще излязат наяве. Това е първата реакция в сърцата на хората. Някои хора никога не влагат сърцата си в стремежа към истината, когато нещо се случи, а вместо това винаги мислят как да се справят с тях с човешки средства. В резултат на това дълго време се лутат, измъчват се, докато лицата им не посърнат от изтощение, но пак не прилагат истината на практика. Ето колко жалки са хората, които не се стремят към истината. Въпреки че сега може да изпълняваш дълга си с готовност и с готовност да се отказваш от нещата и да даваш всичко от себе си, ако все още таиш неразбирания, предположения, съмнения и оплаквания относно Бог или даже непокорство и съпротива срещу Него, или ако използваш различни методи и похвати, за да Му се противопоставяш и да отхвърляш Неговото върховенство над теб — ако не разрешиш тези неща — тогава ще бъде почти невъзможно истината да бъде господар на твоята личност, а животът ти ще бъде изтощителен. Хората често се борят и се измъчват в тези негативни състояния, сякаш са потънали в тресавище, вечно ги занимава въпроса кое е правилно и кое е грешно. Как могат да открият и разберат истината? За да търси истината, човек трябва първо да се покори. Тогава, след известен период на изживяване, хората ще са способни да придобият известно просветление и на този етап е лесно да разберат истината. Ако човек все се опитва да разбере кое е правилно и кое — грешно и се увлече в това, кое е вярно и кое — не, той няма как да открие или разбере истината. А какво ще стане, ако човек никога не може да разбере истината? Неразбирането на истината поражда представи и погрешно разбиране на Бог, а при погрешно разбиране на Бог има вероятност да започне да се оплаква от Него. Когато избухне в оплаквания, те се превръщат в противопоставяне; противопоставянето на Бог е съпротива срещу Него и е сериозно прегрешение. Ако някой е извършил много прегрешения, тогава той е извършил многобройни злини и трябва да бъде наказан. Това е нещо, което следва от вечната неспособност за разбиране на истината. И така, стремежът към истината не е само за да те накара да изпълняваш добре дълга си, да се подчиняваш, да се държиш според правилата, да изглеждаш благочестив или да имаш свято благоприличие. Той не цели да постигне само тези неща. Основната му цел е да преодолее различните неправилни възгледи, които таиш към Бог. Целта на разбирането на истината е да се промени поквареният нрав на хората. Когато той се промени, те вече няма да имат погрешни разбирания за Бог. Тези две неща са свързани. В същото време, докато хората променят покварения си нрав, връзката между тях и Бог постепенно ще се подобрява и ще става все по-нормална. Следователно, щом поквареният им нрав се промени, опасенията, подозренията, подлагането на изпитания, погрешното разбиране, въпросите и оплакванията на хората по отношение на Бог, и дори тяхната съпротива, малко по малко ще се преодолеят. Какво е непосредственото проявление, когато поквареният нрав на човека се промени? Отношението му към Бог се променя. Той може да посрещне всичко с богопокорно сърце и тогава връзката му с Бог ще се подобри. Ако разбира истината, тогава ще е способен да я прилага на практика. Има богопокорно сърце, затова няма да е нехаен при изпълнението на дълга си, камо ли да мами Бог. Така ще има все по-малко представи и погрешни разбирания за Бог, връзката му с Него ще става все по-нормална и ще е способен напълно да се покори на Бог, когато изпълнява дълга си. Ако не разреши проблема с покварения си нрав, никога няма да е способен да постигне нормална връзка с Бог и никога няма да има богопокорно сърце. Подобно на невярващите, той ще е твърде непокорен, в сърцето си винаги ще отрича и ще се противопоставя на Бог и ще му е невъзможно да изпълнява добре дълга си. Ето защо е толкова важно да се стремите към истината и да я практикувате! Не се стремиш към истината, но все пак искаш да преодолееш представите си за Бог, погрешното разбиране за Него и оплакванията си от Него. Можеш ли да го постигнеш? Определено не. Някои хора казват: „Аз съм просто един обикновен човек, нямам никакви представи, погрешни разбирания или оплаквания. Не мисля за тези неща“. Можеш ли да гарантираш, че нямаш никакви представи, ако не мислиш за това? Можеш ли да избегнеш разкриването на покварения си нрав, ако не мислиш за него? Каквато и поквара да разкрива човек, тя винаги се определя от неговата природа. Всички хора живеят със сатанинската си природа. Сатанинският им нрав е дълбоко вкоренен в тях и се е превърнал в тяхна природа същност. Хората нямат средства, с които да изкоренят сатанинския си нрав. Само с помощта на истината и на Божиите слова те могат постепенно да разрешат всички въпроси, свързани с покварения им нрав.

В какво се проявява това дали има или няма подобрение във връзката на човека с Бог? Проявява се в отношението и възгледите, които имаш, когато се сблъскваш с хора, събития и неща. Дали си човек, който се стреми към истината, ако отношението и възгледите ти произлизат от сатанинските философии за светските отношения или от знанието и теориите и ако приемаш тези неща за своя философия за живот и свой девиз? Придобил ли си истината? (Не.) Не може да се каже категорично, че не се стремиш към истината. Може би си на път да се стремиш към нея, но най-малкото това показва, че не си навлязъл в истините реалности. Какъв е проблемът, ако щом се сблъскаш с нещо, което не е в съгласие с представите ти, веднага се ядосваш, удряш по масата и крещиш на хората, отказваш да го приемеш и не се покоряваш? Дали това е човек, който живее пред Бог? Защо не си способен да търсиш истината? Това показва, че истината все още не е завладяла сърцето ти! Ако не можеш да запазиш спокойствие дори заради такава дреболия и такъв незначителен въпрос разобличава твоето грозно състояние, това доказва, че не умееш да използваш истината, за да разрешаваш проблеми, и че загърбваш търсенето на истината, когато загубиш самообладание. Ако е така, как можеш да навлезеш в живота? Някои хора вярват в Бог в продължение на много години, но независимо какво се случва, те се държат като невярващи, живеят според сатанински философии и никога не търсят истината или не променят гледната си точка за начина, по който взаимодействат с другите и се справят с въпросите. Макар да не са извършили очевидни злодеяния или груби грешки и макар да изглеждат добри хора, те вярват в Бог от много години, но нямат навлизане в живота и никога не са прилагали истината на практика. Такива хора могат ли да постигнат Божието спасение? Опасявам се, че ще им бъде трудно да го постигнат. Някои хора вярват в Бог от много години и независимо какво се случва, винаги казват: „Според мен е така и така…“, „Планирам това и това…“ и „Мисля, че е така и така…“, или казват: „Тази стара поговорка го изразява добре…“ и „Както е казал онзи известен човек…“. Хората, които постоянно говорят по този начин, имат проблем, тъй като това доказва, че те са от Сатана и нямат нито капка истина в сърцето си. Когато нещо се случи, ако винаги казваш: „Спомням си, че Божиите слова гласят…“, „Веднъж Бог каза…“ или „В една от проповедите на Божия дом се казваше, че…“, „В един химн от Божиите слова има стих, който гласи…“, ако винаги мислиш за проблемите и говориш по този начин, това доказва, че си човек, който обича истината и притежава част от истината реалност. Каквото и да се случва на човек, който вярва в Бог, той първо трябва да разбере какво казват Божиите слова, да сравни всичко с тях и да ги използва като свои устои, своя основа и отправна точка. Не е ли това отношението, което трябва да има, когато се стреми към истината и я практикува? Това е най-малкото. В днешно време, макар че хората всеки ден слушат проповеди и четат Божиите слова, когато нещо се случи, те все пак казват: „Майка ми каза…“, „Има една стара поговорка…“, „Еди-кой си известен човек е казал…“, „Една пословица гласи…“ и „Както се казва…“. Къде отидоха Божиите слова, които тези хора ядоха и пиха? От отношението и реакциите на тези хора може да се види, че те все още не са придобили истината или не са навлезли в истините реалности, че нямат богобоязливи сърца и винаги говорят с тона на невярващи. Такива хора имат сковано и глупаво изражение. Каква е причината за това? (Това, че не се стремят към истината.) Външно хората може да изглеждат сковани и глупави, но какви са отвътре? Отвътре са повехнали, с други думи, все още не са напоени и нахранени с истината. Все още са гладни и не са придобили истината. Затова водят безчувствен, изтощен живот, реагират бавно, а когато нещо се случи, са особено безпомощни и от време на време казват: „Боже, не знам какво да правя!“. „Объркан съм!“. или „Нямам път!“. Тези думи винаги са на езика им. Добри ли са тези думи? (Не, не са.) Защо тогава някои хора винаги ги научават? Те дори са се превърнали в често употребявани модерни думи. Защо тези думи Ми се струват толкова нелепи? Това не са добри думи и няма нужда да ги учиш. Не обръщай внимание на популярните неща, а на истината и на решаването на собствените си практически проблеми. Трябва да премисляш дали възгледите, отношението, намерението и отправната ти точка разкриват покварен нрав, когато нещо ти се случи. Трябва да размишляваш над това. Независимо какво се случва, разчиташ ли на сатанински философии и използваш ли човешки методи, за да го решиш, или търсиш истината и го решаваш според Божиите слова, или възприемаш компромисен подход, нещо средно между двете? Изборът ти най-добре показва дали си човек, който обича истината и се стреми към нея. Ако винаги избираш да решаваш проблемите, като разчиташ на сатанински философии и човешки методи, последствието от това ще е, че няма да можеш да придобиеш истината, нито просветлението, озарението и напътствието на Светия Дух. Нещо повече, у теб ще се породят представи и погрешни разбирания за Бог и накрая Той ще те отритне и отстрани. Ако обаче можеш да търсиш истината във всички неща и да ги разрешаваш според Божиите слова, тогава ще си способен да постигнеш просветлението, озарението и напътствието на Светия Дух. Твоето разбиране за истината ще става все по-ясно и все повече ще опознаваш Бог. Така ще си способен истински да Му се покориш и да Го обичаш. След като известно време практикуваш и преживяваш по този начин, поквареният ти нрав ще се изчиства все повече и все по-рядко ще се бунтуваш срещу Бог, докато накрая постигнеш пълно съответствие с Него. Ако винаги избираш компромисния подход по средата, всъщност все още разчиташ на сатанински философии, за да се справиш с проблемите. Ако живееш по този начин, никога няма да спечелиш Божието одобрение, само ще бъдеш разкрит и отстранен. Ако си избрал грешния път да вярваш в Бог, религиозния начин, трябва бързо да смениш посоката си, да се отдръпнеш от ръба и да поемеш по правилния път. Тогава все още може да има надежда да постигнеш спасение. Ако искаш да придобиеш правилния път на вяра в Бог, тогава трябва да го търсиш и да го напипваш сам. Човек, който има духовно разбиране, ще намери правилния път след като преживява известно време.

Е, за какво разговаряхме току-що? (Разговаряхме за това какво преди всичко преодолява стремежът към истината, а именно различните погрешни възгледи на хората за Бог и покварения им нрав. Разговаряхме и за това какви са възгледите, нагласите и намеренията на хората, когато нещо им се случва, и за това дали подхождат към нещата, като използват сатанински философии и човешки представи и фантазии, или ги решават чрез търсене на истината.) Тези думи се запомнят лесно, но най-същественото е дали си способен да съизмерваш с Божиите слова, когато нещо се случи, и дали си способен да откриеш принципите на практикуване. Ако можеш да приложиш принципите, тогава ще си способен да приложиш истината на практика и ако можеш да приложиш истината на практика, ще имаш истините реалности. Да разбереш истината не означава, че си я придобил. Само когато можеш да приложиш истината на практика, наистина ще си способен да я разбереш. Ако често прилагаш истината на практика и го правиш изцяло съгласно принципите, то това е придобиване на истината. Само способността да говориш за думи и доктрини не може да се счита за добра заложба. Имаш способността за възприемане само ако можеш да търсиш истината, за да разрешаваш проблеми, когато нещо ти се случи. Най-важното е да си способен да разрешаваш практически проблеми. Ако например имаш добри отношения с човек от църквата, брат или сестра, и той те помоли да посочиш какво не му е наред, как трябва да го направиш? Това е свързано с подхода, който възприемаш по въпроса. Дали подходът ти се основава на истините принципи, или използваш философии за светските отношения? Какъв е проблемът, ако можеш ясно да видиш, че има проблем, но не му го кажеш направо, за да не навредиш на отношенията между вас, и дори се оправдаваш, като казваш: „Моят духовен ръст сега е малък и не разбирам задълбочено проблемите ти. Когато ги разбера, ще ти кажа.“? Това включва философия за светските отношения. Не е ли опит да заблудиш другите? Трябва да говориш толкова, колкото можеш да видиш ясно, и ако нещо не е очевидно за теб, кажи го. Ето какво означава да казваш това, което е в сърцето ти. Ако имаш определени мисли и някои неща са очевидни за теб, но се страхуваш да не го обидиш и се ужасяваш, че ще нараниш чувствата му, и затова избереш да не кажеш нищо, това означава да живееш според философия за светските отношения. Ако откриеш, че някой има проблем или се е заблудил, дори и да не можеш да му помогнеш с любов, поне трябва да му посочиш проблема, за да може да размишлява над него. Не му ли вредиш, ако пренебрегваш проблема? Ако му помогнеш веднъж и откриеш, че не приема истината, че е неразумен, има порочен нрав и по същество не обича истината, тогава би било разумно да не му посочваш неговите проблеми. Ако обаче не посочиш проблемите и на човек, който може да приеме истината, то нямаш любов. Ако общуваш с братята и сестрите си по този начин, тогава просто си играеш, заблуждаваш хората с умни думи и винаги искаш да им се присмиваш. Хората, които действат по този начин, не са добри и в това се съдържа определен нрав. Подобни хора живеят изцяло според сатанински философии, не говорят и не действат от гледна точка на разума на нормалната човешка природа, нито се държат според истините принципи. Как тогава трябва да подходиш към този въпрос според истинните принципи? Как да постъпиш в съответствие с истината? Колко са приложимите принципи? На първо място, поне не го обърквай. Първо трябва да обмислиш слабостите на другия и как да говориш с него така, че да не го объркаш. Това е най-малкото, което трябва да се вземе предвид. Второ, ако знаеш, че той наистина вярва в Бог и може да приеме истината, когато забележиш, че има проблем, трябва да поемеш инициативата да му помогнеш. Ако не направиш нищо, а само му се присмиваш, ти го нараняваш и му вредиш. Човек, който постъпва така, няма нито съвест, нито разум, и не обича другите. Онези, които имат малко съвест и разум, не могат да се присмиват на братята и сестрите си. Трябва да потърсят различни начини, за да им помогнат да разрешат проблема си. Трябва да им помогнат да разберат какво е станало и къде са сгрешили. Така ние ще сме изпълнили задълженията си, а от тях зависи дали могат да се покаят. Дори и да не се покаят сега, няма да се оплакват от теб или да те обвиняват един ден, когато рано или късно се вразумят. Най-малкото, начинът, по който се отнасяш към братята и сестрите си, не може да пада под нивото на стандартите на съвестта и разума. Не оставайте длъжни на другите, а им помагайте, доколкото можете. Така трябва да постъпват хората. Най-добрия вид хора са онези, които могат да се отнасят към братята и сестрите си с любов и в съответствие с истинните принципи. Те са и най-милосърдните. Разбира се, истински братя и сестри са онези, които могат да приемат и да практикуват истината. Ако някой вярва в Бог само за да яде до насита или да получи благословии, но не приема истината, той не е брат или сестра. Трябва да се отнасяте към истинските братя и сестри според истинните принципи. Както и да вярват в Бог и по какъвто и път да вървят, трябва да им помагате с любов. Какво минимално въздействие трябва да постигнете? Първо, да не ги объркате и да не допуснете да станат пасивни; второ, да им помогнете и да ги върнете от грешния път; и трето, да ги накарате да разберат истината и да изберат правилния път. Можете да постигнете тези три вида въздействие само ако им помагате с любов. Ако не ги обичате истински, няма да успеете да постигнете тези три вида въздействие, най-много да успеете само с един или два от тях. Тези три вида въздействие са и трите принципа за помагане на другите. Познаваш тези три принципа и ги владееш, но как всъщност да ги приложиш? Наистина ли разбираш затрудненията, които изпитва другият? Нима това не е още един проблем? Трябва да помислиш и върху следните въпроси: „Откъде произлизат затрудненията му? Способен ли съм да му помогна? Ако духовният ми ръст е твърде нисък и не мога да реша проблема му, а не внимавам какво казвам, може да го насоча по грешен път. Освен това, каква е способността за възприемане на този човек и каква е неговата заложба? Мнителен ли е? Има ли духовно разбиране? Може ли да приеме истината и дали се стреми към нея? Ако разговаряме и той види, че съм по-способен от него, дали ще почувства ревност или негативизъм?“. Трябва да разгледаш всички тези въпроси. След като ги обмислиш и си ги изясниш, разговаряй с този човек, прочети му няколко откъса от Божиите слова, които се отнасят до неговия проблем, и му помогни да разбере истината в Божиите слова и да намери пътя към практикуването ѝ. Тогава проблемът ще се реши и той ще излезе от затрудненото си положение. Проста работа ли е това? Никак не е проста. Колкото и да говориш, ще е безполезно, ако не разбираш истината. Ако разбираш истината, само с няколко изречения можеш да го просветиш и да му помогнеш. Ключът към това да помогнеш на хората с любов е да разговаряте по няколко откъса от Божиите слова, които касаят проблема, и този метод е най-ефективен. Ако не разговаряш за Божиите слова и се опитваш да използваш само човешки думи, колкото и думи да изричаш, никога няма да разрешиш каквито и да е практически проблеми. Някои хора могат само да увещават другите и независимо с какви проблеми се сблъскват другите хора, ще казват: „Чети повече Божии слова и търси истината в тях, тогава ще е лесно да разрешиш проблема“ или „Трябва да обичаш Бог и това е достатъчно. Никога няма да бъдеш негативен, тъй като любовта към Бог ще разреши всички твои проблеми“. Изобщо не е толкова просто. Дали любовта към Бог е нещо, което можеш да практикуваш веднага щом го изречеш? Как хората да обичат Бог, ако не разбират истината? Как могат да обичат Бог, ако не познават Неговото дело? Ако наистина обичат Бог, хората никога няма да са негативни и няма да имат никакви трудности. Да обичаш Бог не е нещо лесно. Дали се постига само като говориш за няколко доктрини или викаш няколко лозунга? Да се покориш на Бог е още по-сложно — не е достатъчно да произнесеш няколко думи на увещание, за да накараш някого да Му се покори. Дори общението за Божиите слова да може да донесе на хората малка полза в момента, това не означава, че можеш да разрешиш проблема с тяхното непокорство и да ги накараш да се покорят на Бог само с едно общение за истината, нито че хората са способни да се покорят на Бог веднага след като разговаряш за истината ясно. За да се постигнат резултати, хората трябва да преживеят съд, наказание и кастрене. Тези, които винаги говорят за думи и доктрини, за да увещават другите, са най-повърхностни. Те не притежават никакви истини реалности, винаги разчитат на разговори за думи и доктрини, за да помагат на хората, и не постигат никакви резултати. Това се нарича нехайно поведение и то не е искрено отношение към хората; твърде престорено е и не е добродушно. Накратко, такъв човек е лицемер. Как можеш да помагаш на хората, ако в сърцето си не изпитваш съчувствие или любов към другите? Не е лесно наистина да се разреши даден проблем. Трябва да разбереш истината, да прозреш същността на проблема, а след това да разговаряш ясно с другите в съответствие с истините принципи и трябва да си способен да разговаряш за пътя на практикуване така, че другите да разберат. По този начин хората не само ще разберат истината, но и ще имат път за прилагането ѝ на практика и едва тогава проблемът може да се счита за разрешен. Трябва да преминеш през тези неща. Разбирането ще дойде чрез практическото ти лично преживяване. Колкото повече разговаряш за истината, толкова по-ясна ще става тя, толкова по-уверено ще става сърцето ти и толкова повече ще имаш път напред. Когато наистина разбереш истината, ще знаеш как да я приложиш на практика. Вярващите в Бог трябва да преживяват по този начин, те трябва да решават проблемите си един по един и всеки път, когато разрешават даден проблем, трябва да променят някакъв покварен нрав. Когато са решили много проблеми, в общи линии поквареният им нрав също ще бъде преодолян. Така, колкото повече проблеми решават, толкова по-малко покварен нрав ще имат и толкова повече реалности на покорство към Бог ще притежават. По този начин хората ще навлизат в истините реалности, без дори да го осъзнават. Колкото повече проблеми разрешават хората и колкото повече истини разбират, толкова повече пътища за практикуване ще имат. Колкото повече проблеми решават и колкото повече покварен нрав пречистват, в толкова повече истини реалности ще навлизат. Това е процесът на вярата в Бог: непрекъснато откриваш проблеми и ги решаваш. Щом решиш един проблем, откриваш друг и го решаваш, а накрая разрешаваш много проблеми, разбираш истината и ако отново се появи проблем, ще си способен бързо да го разрешиш самостоятелно. Така постепенно израства духовният ти ръст. С все по-малко проблеми и трудности определено ще разкриваш по-малко поквара, ще се покоряваш още повече на Бог и ще имаш повече свидетелство за преживяване. Така, без дори да го осъзнаваш, твоят живот нрав ще се промени и накрая ще постигнеш съответствие с Бог. Няма да имаш никакво непокорство и ще си способен да прилагаш истината на практика и да се покоряваш на Бог по всеки въпрос. Това означава, че ще си израснал по отношение на духовния си ръст и напълно ще си постигнал спасение.

Наистина е лесно да приложиш истината на практика, но ако нямаш достатъчна способност за възприемане или не влагаш сърцето си в това и винаги си немарлив и нехаен, тогава никога няма да придобиеш истината. Как тогава човек може да придобие истината? Дали чрез съмнителни хитрости или чрез сила? Не. Тя се придобива постепенно, малко по малко, чрез натрупване, търсене, лично преживяване и изследване, докато преминаваш през реалния живот. Това е и начинът, по който Светият Дух те води, като понякога просто ти дава няколко слова, които не разбираш в момента, но след няколко дни ги проумяваш чрез търсене на истината и тогава сърцето ти се озарява и имаш път. Ти придобиваш, а други — не, и израстваш в този аспект на истината. Ето какво е да се прояви благоволение към теб. Някои подробности от истината трябва да се почувстват и преживеят, и когато преживяването ти се задълбочи и стане по-подробно, ще почувстваш пътя си по-правилно. Несъзнателно ще следваш този път в търсенето и практикуването на истината. Въз основа на разбирането си на истината ще придобиеш още по-голямо просветление и ще разбереш повече подробности за истината, както и повече истини реалности. Това е пътят на стремеж към истината. Ако можеш да го преживееш и да го практикуваш, ще почувстваш, че не е трудно да прилагаш истината на практика, но ако не практикуваш по този начин, винаги ще чувстваш, че е абстрактно и трудно, по-трудно, отколкото да учиш в университет или да изследваш някоя висока технология. Всъщност обаче това е само въпрос на използване на сърцето ти. Усвояването на всяко професионално знание или на всяка теория разчита на паметта, на умствения анализ и на проучване, но само придобиването на истината изисква да използваш сърцето си. Трябва да го използваш, за да я преживееш и вкусиш, и да положиш усилия да помислиш как да я преживееш. Постепенно ще откриеш и ще придобиеш правилния път за прилагане на истината на практика. Тогава ще си придобил съкровище. Каква е тайната за придобиването на истината? На първо място, не използвай мисленето, логиката, философията за светските отношения или похватите на Сатана, за да се справяш с нещата, които се случват около теб. Това е безизходно положение, защото ако живееш според сатанински философии, никога няма да си способен да придобиеш истината. Когато нещо се случи, ако първата ти реакция е да се справиш с него и да го разрешиш с помощта на човешки средства и похвати, и ако винаги искаш да защитиш личните си интереси и имиджа си, то това ще те отведе до задънена улица. Ако можеш да търсиш истината, когато се сблъскаш с проблем, ако можеш да се молиш на Бог и да търсиш Неговите намерения и знаеш какви уроци трябва да научиш и какви истини трябва да разбереш от Божиите подредби, то това е правилно. Затова, каквото и да се случва с онези, които не се стремят към истината, те винаги са безчувствени, непохватни, колебливи, безпомощни и в безпътица. Всъщност Бог дава на хората много шансове да придобият истината, но тъй като те не я обичат, избират грешния път и не успяват да я придобият.

Хората, които живеят с покварен нрав, живеят за статус, суета, изгода и желания. Всички покварени хора са такива и на практика са еднакви, с изключение на някои незначителни разлики. Колкото и покварен нрав да имат хората, всички онези, които обичат истината, след като повярват в Бог, могат да достигнат до разбиране на собствения си покварен нрав чрез ядене, пиене и преживяване на Божиите слова, голяма част от покварения им нрав постепенно ще се промени и те ще разкриват все по-малко поквара. Те са напълно различни от невярващите, това са два различни типа хора. Такава промяна не се ли постига чрез стремеж към истината? От невярващи дяволи тези хора се превръщат в истински хора, които са придобили истината и изживяват човешко подобие, след като са повярвали в Бог. Това е придобивката и резултатът от вярата в Бог. Онези обаче, които изобщо не се стремят към истината, след като са повярвали в Бог, не се променят дори след много години вяра и все още са същите като невярващите. Този тип хора ще бъдат отстранени. Защо има такава голяма разлика между хора, които вярват в Бог и изпълняват дълга си по сходен начин? Отношението им към истината е различно и това е от решаващо значение. Сърцата на хората, които обичат истината, ще стават все по-светли, колкото повече четат Божиите слова, и колкото повече слушат проповеди, толкова повече ще разбират. Те винаги напредват. Онези обаче, които не обичат истината, не обичат да четат Божиите слова, нито полагат усилия да прилагат истината на практика, затова поквареният им нрав не може да се промени и те не могат да се отърват от него. Дори и да се опитват, не могат да прикрият покварения си нрав и не могат да го замаскират, дори и да искат. Това е така, защото Сатана е покварил всички покварени хора и независимо дали са невярващи или вярващи в Бог, същността на покварения им сатанински нрав на практика е еднаква и всички те живеят за статус, имидж, изгода и желания. За какво спорят хората? Защо се пребиват един друг заради нещо? Всичко това е заради тези неща и независимо от средството, похвата или формата, целта всъщност е една и съща. Защо Сатана беше хвърлен във въздуха? (Защото се съревноваваше за статус с Бог.) Това е истинското лице на Сатана. В днешно време „гените“ на Сатана са предадени на поквареното човечество и така го покваряват, че хората са се превърнали в подобия на Сатана, приели са облика му и изживяват точно като него. Ако можеш да разпознаеш видовете покварен нрав в природата същност на Сатана и след това да ги преодолееш един по един, ще бъдеш спасен и ще можеш да се откъснеш от влиянието му. Трудно ли е да се реши проблемът с покварения нрав? (Не е трудно за хората, които се стремят към истината, но в повечето случаи не сме готови да приложим истината на практика и просто действаме според собствената си воля. Когато ни кастрят, ставаме негативни и се безпокоим известно време, преди неохотно да започнем да практикуваме според истината.) Всички, които не обичат истината, са такива и другите трябва да ги подтикват, дърпат и побутват, за да приложат на практика дори малко от истината. Кое е най-трудно при прилагането на истината на практика? Сега има хора, които ясно виждат, че най-голямата трудност е основно в пречките, които идват от покварения нрав. Това се дължи на любовта на хората към славата, придобивките, статуса, суетата и имиджа. Разговорите, споровете и караниците между хората са все съревнования, за да се види кой е по-добър. Който е способен да убеди другия, накрая изглежда в добра позиция. Всички те са състезания за това кой има проницателност, компетентност или власт и кой има последната дума. Съревноваването за тези неща няма край и зад всичко това се крие нравът на Сатана, който живее за слава, придобивки и статус. Проблемът може лесно да се реши, ако го прозреш. Поне първо разреши нещата на повърхността, които са лесни за решаване, а след това постепенно разрешавай погрешните разбирания, догадките, съмненията и оплакванията относно Бог, които се намират дълбоко в сърцето ти, както и скритото там противопоставяне, подлагане на изпитание и съревноваване. След като ги разрешиш напълно, ще станеш като Йов — съвършен човек в Божиите очи. Защо Бог каза, че Йов е съвършен човек? Чрез Божието изпитание на Йов можем да видим, че той изобщо не се противопоставяше и не подлагаше на изпитание, когато ставаше въпрос за Бог. През живота му и докато преживяваше Божието върховенство над всичко, неща като непокорството и съпротивата му бяха окастрени и преодолени. Щом преодоля тези негативни неща, когато се изправи пред Божиите изпитания, поведението му беше съвсем различно от това на цялото покварено човечество. Доктрина ли е това, което каза по време на изпитанията си: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“? Определено не е. Тези думи имат тежест и никой преди това не ги е казвал. Те бяха изречени за първи път от Йов и произтичаха от личните му преживявания.

Тревожите ли се, когато виждате, че ежедневно разкривате толкова много поквара и постоянно живеете със сатанински нрав, без да се променяте особено? (Да, тревожа се и понякога се измъчвам.) Нормално е да се тревожите, както и да се измъчвате. Колкото и да се тревожиш или измъчваш обаче, трябва да се успокоиш и да потърсиш решение за покварения си нрав. Това е правилното мислене. Няма да има резултат, ако се измъчваш години наред, но поквареният ти нрав пак не се променя, и е безполезно да се измъчваш така. Трябва да се замислиш: „Кои от моите проблеми са разрешени? Кое от покварения ми нрав се промени? По кои въпроси вече не се оплаквам от Бог?“. Винаги трябва да си задаваш този въпрос. Ако си кажеш: „Постоянно се оплаквах и мърморех, когато се сблъсквах с подобни неща, и таях погрешни разбирания за Бог, но сега, когато това се случва отново, не се оплаквам и не тая погрешни разбирания за Бог“, то това показва, че не си си губил времето. Щом разбереш и придобиеш истината, ще имаш различно отношение към Бог и естествено ще имаш богобоязливо сърце и покорно мислене. Това не е обикновено почтително отношение или показване на уважение от разстояние, или копнеж, любов, привързаност или зависимост; не е просто това, а е истинска боязън. При днешното покварено човечество все още е твърде рано да се говори за боязън от Бог, твърде е далечно. В такъв случай, към какво трябва да се стремите сега? Да не бъдете подозрителни към Бог, независимо какво се случва. Как можете да се въздържате от подозрения? Първо, трябва да знаете какви са Божиите намерения и каква е истината. Второ, когато се случи нещо, което не е в съгласие с вашите представи, не се оплаквайте от Бог и не Го разбирайте погрешно. Как да се предпазите от каквото и да е погрешно разбиране? Трябва да разберете истината и след това постепенно, стъпка по стъпка трябва да превъзмогнете и преодолеете представите си, както и погрешните си разбирания за Бог. Ще дойде ден, когато пред колкото и сериозно изпитание или страдание да си изправен, няма да се съпротивляваш, а ще имаш богобоязливо сърце и ще си способен да се покориш независимо от изпитанието, на което Бог те подлага. Тогава ще си успял. На какъв етап се намирате в момента? Когато нещо се случи, се чудите: „Това Божие дело ли е? Той правилно ли постъпва?“. или дори понякога си мислите: „Къде е Бог? Има ли изобщо Бог? Защо не мога да Го почувствам?“. Има много такива мисли и състояния, а това не е добре, тъй като все още сте далеч от това да поемете по пътя към довеждането до съвършенство. Трябва да работите усърдно в стремежа си, тъй като понастоящем духовният ви ръст все още е твърде малък и не отговаря на критерия за притежаване на истините реалности. Не си мисли, че си достатъчно добър и че притежаваш някои реалности, и че затова можеш да отидеш на небето и да станеш ангел. Твоите няколко реалности все още са твърде недостатъчни. Дори и да имаш крила, пак няма да си ангел. Не бива да имаш твърде добра или твърде висока самооценка, а трябва да имаш известно самосъзнание. Можеш ли да свидетелстваш за Бог? Годен ли си да Му служиш? Ако се измерва по този критерий, все още си далеч от Божиите изисквания и трябва да преживяваш още няколко години.

11 март 2018 г.