Когато хората започнат да вярват в Бог, те не разбират истината и имат много представи и фантазии за Него. С колко от тези представи и фантазии обаче сте се справили, след като сте вярвали в Бог няколко години, изчели сте толкова много от словата Му и сте изслушали толкова много проповеди? Дори след като вече от няколко години вярват в Бог, някои хора продължават да имат представи относно Божието правосъдие, наказание и кастрене, докато други могат да имат свои представи, когато видят строгостта на Божиите слова. Дали тези неща могат да бъдат разрешени чрез търсене на истината? Ако можете да търсите истината във всичко и да я използвате, за да се справяте с всякакви проблеми, с които се сблъсквате, то тогава вие сте хора, които се стремят към истината. Способни ли сте вече да търсите истината, за да разрешавате проблеми? Как търсите истината, за да се справите, когато прегрешите или когато срещнете нещо, което поражда представи? Кой може да разговаря за своите преживявания на подобни неща? (Когато бях водач, не вършех никаква практическа работа, а само задачи, заради които да изглеждам добре, и винаги се борех за престиж и статус. Това прекъсваше и смущаваше работата на църквата, а когато се сблъсквах с кастрене, продължавах да се опитвам да се оправдая и не се самоанализирах и опознавах, нито се покаях и промених. Впоследствие църквата ме замени, но сърцето ми остана все така непокорно и недоволно, а аз винаги се оплаквах или бълвах негативизъм. Водачите ме кастриха задето изобщо не приемам истината и се противопоставям на Бог — нещо, което оскърбява Неговия нрав, и ми казаха, че ако продължавам да не се покайвам, ще бъда премахнат и отстранен. По онова време не разбирах истината и разбирах Бог напълно погрешно. Макар никога да не казах, че не вярвам в Бог, си мислех, че тъй като Го бях обидил, Той със сигурност няма да ме спаси, затова просто полагах труд. След това не отдавах толкова внимание на стремежа към истината и едва когато един ден чух Божието общение, най-сетне се промених.) А когато се промени, беше ли правилен пътят на практикуването ти? Какво ще направиш, ако същото нещо се повтори? (Точно сега нямам път на практикуване за този аспект.) Всъщност всички тези проблеми могат да бъдат разрешени чрез истината. Ако хората искат да се справят с погрешните си разбирания за Бог, то тогава, от една страна, те трябва да разпознават своя собствен покварен нрав и да разнищят и разберат предишните си грешки, погрешните пътища, прегрешения и небрежност. Така ще бъдат способни да разберат и да видят ясно собствената си природа. В допълнение, те трябва да прозрат ясно защо се отклоняват от правия път и правят толкова много неща, които нарушават истините принципи, както и естеството на тези действия. Освен това те трябва да разберат какви точно са Божиите намерения и какви са изискванията на Бог към човечеството, както и защо хората все не са способни да действат спрямо Божиите изисквания и защо винаги се противопоставят на Божиите намерения и правят каквото поискат. Поднесете тези неща пред Бог и се молете, разберете ги ясно и тогава ще можете да измените състоянието си, да промените нагласата си и да се справите с погрешните си разбирания за Бог. Някои хора постоянно таят нередни намерения и, независимо какво вършат, винаги им хрумват злостни идеи, не могат да изследват дали вътрешното им състояние е правилно, или не е, нито пък да го разпознават според Божиите слова. Тези хора са объркани. Една от най-ясните характеристики на объркания човек е, че след като направи нещо лошо, той остава негативно настроен, щом се сблъска със скастрянето, и дори се поддава на отчаяние, като решава, че с него е свършено и той не може да бъде спасен. Не е ли това най-жалкото поведение от страна на един объркан човек? Такъв човек не може да се самоанализира според Божието слово и не може да търси истината, за да разреши проблема, когато се сблъска с трудности. Не означава ли това, че си много объркан? Можеш ли да разрешиш проблемите си, когато се поддадеш на отчаяние? Можеш ли да разрешиш проблемите си, като винаги се бориш с негативна нагласа? Хората трябва да разберат, че ако сгрешат или имат проблем, трябва да търсят истината, за да се справят. Най-напред трябва да се замислят и да разберат защо са извършили зло, какви са били тяхното намерение и отправната точка в това деяние, защо са искали да го направят и каква е била тяхната цел, както и дали някой ги е окуражил, подтикнал или подвел да го направят, или са го направили съзнателно. Трябва да се размишлява над тези въпроси и те трябва да бъдат ясно разбрани, и едва тогава хората ще могат да разберат какви грешки са допуснали и какви са самите те. Ако не можеш да разпознаеш същността на злодеянието си или да се поучиш от него, то проблемът не може да бъде разрешен. Мнозина вършат лоши неща и никога не се самоанализират, така че могат ли такива хора да се покаят някога истински? Има ли някаква надежда за тяхното спасение? Хората са потомци на Сатана и независимо дали са обидили Божия нрав, или не, тяхната природа същност е една и съща. Те трябва да се самоанализират и да се опознаят повече, да видят ясно до каква степен са се бунтували срещу Бог и са Му се противопоставяли, и дали все още могат да приемат и практикуват истината. Ако видят ясно това, те ще разберат в каква голяма опасност се намират. Всъщност всички покварени хора са в опасност поради тяхната природа същност. Те трябва да положат много усилия, за да приемат истината, и не им е никак лесно. Някои хора са извършили зло и са разкрили своята природа същност, а други, макар все още да не са извършили зло, не са непременно по-добри от останалите — те просто все още не са имали възможността или не са попаднали в ситуацията да сторят това. Тъй като си извършил тези прегрешения, трябва да бъдеш наясно в сърцето си какво отношение следва да имаш сега, за какво трябва да отговаряш пред Бог и какво Той иска да види. Трябва да си изясниш тези неща чрез молитва и търсене и тогава ще знаеш как да се стремиш в бъдеще и повече няма да бъдеш повлияван или възпиран от грешките, които си извършил в миналото. Трябва да вървиш по пътя напред и да изпълняваш дълга си както трябва, като не се поддаваш вече на отчаяние. Трябва изцяло да се отърсиш от негативизма и погрешното разбиране. От една страна, е негативно и не много препоръчително да извършваш дълга си сега, за да поправяш предишните си прегрешения и грешки, но поне трябва да имаш такава нагласа. От друга страна, трябва да съдействаш позитивно и активно, да правиш всичко по силите си да изпълняваш добре дълга, който следва да изпълняваш, както и своите отговорности и задължения. Това е задължение на всяко сътворено същество. Независимо какви представи имаш за Бог, дали разкриваш поквара, или си обидил Неговия нрав, трябва да се справиш с всичко това, като се самоанализираш и търсиш истината. Учи се от провалите си и се отърси напълно от сянката на негативизма. Щом разбереш истината и се освободиш от възпирането от всякакви хора, събития или неща, тогава ще имаш увереността да закрачиш по пътя напред. А когато имаш някакви придобивки, напреднал си в живота си и вече нямаш свои представи за Бог, ти постепенно ще навлезеш в правия път на вярата в Бог.

Някой може и да е прегрешил в миналото или да се е отклонил от правия път, но в действителност не е някакъв особено лукав или зъл човек, а просто е твърде надменен — надменен до степен на неблагоразумие, до степен на това да изгуби сдържаността си и да не може да се овладее, и е извършил неща, които Бог мрази и презира и които отвращават дори самия него. Но тъй като Го е следвал до този момент, той все пак трябва да има някакъв напредък. Когато се стигне до въпроса дали може да остане в крайна сметка, Бог ще вземе решението въз основа на сегашното му поведение, както и на сегашното му отношение към Него и към неговия дълг. Някой може да каже: „Извърших сериозни прегрешения в миналото, но впоследствие разбрах истината. Наистина съжалявам за прегрешенията си, но не мога да ги залича, дори сега да вложа истината в практикуването си. Постоянно се чувствам омърсен, а сърцето ми не е наясно дали Бог ме иска, или не“. В такива моменти ти отсъждаш сам за себе си, а не Бог. Твоята присъда не отразява Божията присъда и твоето отношение не отразява Неговото отношение. Трябва да разбереш какво е отношението на Бог и какъв е основният фактор, от който Той се ръководи в отношението си към всеки покварен човек и към онези, които могат да бъдат спасени. Наясно ли сте с това? Онова, което Бог разглежда, е отношението на човека, неговата решителност и непоколебимост в стремежа към истината. Той не се интересува какъв си бил преди, какви са били прегрешенията ти или колко много си отдавал всичко, предлагал или страдал. Бог не гледа тези неща. Някой може да твърди, че вярва в Бог и че е лежал в затвора осем пъти, но Бог казва: „Аз не гледам тези неща у теб. Аз просто следя как се държиш сега, дали си човек, който се стреми към истината, дали си свидетелствал за Мен в затвора, какви неща си придобил, дали познаваш Бог и дали си навлязъл в истините реалности“. Това е резултатът, който Бог иска да види. Някои хора казват: „Аз прегреших и се отклоних от правия път, но сега го признавам, а посредством дълбоко размишление вече имам волята да се покая и съм твърдо решен да изпълнявам добре своя дълг, да не бъда нехаен, както и да давам най-доброто от себе си, така че да мога да удовлетворя Бог, да се отплатя за любовта Му и да се реванширам за миналите си грешки. Искам да се стремя към истината и да я практикувам, докато изпълнявам дълга си. Няма просто да се напрягам извънредно много или да полагам труд, а ще се опитам да прилагам истината на практика, да изживявам човешко подобие и да почитам Бог, като изпълнявам добре дълга си“. Дали при такова отношение Бог все пак ще се вглежда в прегрешенията ти? Няма. Така че трябва да си убеден в сърцето си в това, за да не бъдеш повече възпиран от миналите си прегрешения. Някои хора постоянно са под контрола на миналите си прегрешения и си мислят: „Бог няма как да ми прости за нещо, което оскърбява Неговия нрав. Той отдавна ме е отритнал в сърцето Си и за мен е безполезно да се стремя към истината“. Що за отношение е това? На това се казва да си подозрителен към Бог и да не Го разбираш. Всъщност още преди да си направил нещо, което оскърбява Божия нрав, ти имаш неуважително, непочтително и нехайно отношение към Бог и не се отнасяше към Него като към Бог. Хората разкриват своя сатанински нрав заради моментно невежество или импулсивност и ако няма кой да ги дисциплинира или да ги спре, те извършват прегрешения. А след като прегрешенията им доведат до определени последствия, те не знаят как да се покаят, но въпреки това са неспокойни. Тревожат се за бъдещия си изход и назначение и носят всички тези неща в сърцата си, като не спират да мислят: „С мен е свършено и аз съм съсипан, така че просто ще се отпиша като безнадежден. Ако един ден Бог не ме иска и ме ненавижда напълно, най-лошото, което може да се случи, е да умра. Оставям се на милостта на устроеното от Бог“. Привидно те казват, че се оставят на милостта на устроеното от Бог и че се подчиняват на Неговите подредби и върховенство, но какво е тяхното реално състояние? То се изразява в съпротива, непреклонност и липса на покаяние. Какво означава липса на покаяние? Означава, че хората се придържат към собствените си идеи, не вярват и не приемат нищо, което Бог казва, като винаги си мислят: „Увещателните и утешителните Божии слова не са предназначени за мен, а за другите хора. Колкото до мен, аз съм свършен, вече съм отписан, безполезен съм — Бог отдавна се е отказал от мен и колкото и да признавам греховете си, да се моля или да ридая в знак на разкаяние, Той никога няма да ми даде друга възможност“. Що за отношение е това — да преценяваш и да се опитваш да разгадаеш Бог в сърцето си? Това отношение на изповед и покаяние ли е? Очевидно не е. Този тип отношение е характерно за определен вид нрав — нрав на непримиримост, невероятна непримиримост. Външно такива хора изглеждат подчертано самоправедни, не слушат никого, разбират всички доктрини, но не практикуват нищо. А всъщност те притежават непримирим нрав. Дали непримиримостта от гледна точка на Бог е покорство или непокорство? Очевидно е непокорство. Те обаче чувстват, че са били тежко онеправдани. „Преди обичах Бог толкова много, но Той не може да забрави една малка грешка, която направих, и сега изходът ми е изгубен. Бог е произнесъл своята присъда за хора като мен. Аз съм Павел“. Бог твърдял ли е, че си Павел? Не, Бог не е казвал такова нещо. Ти твърдиш, че си Павел — как го реши? Ти казваш, че ще бъдеш поразен от Бог, наказан и изпратен в ада. Кой е решил този изход? Очевидно ти сам си го решил, тъй като Бог никога не е казвал, че ще бъдеш изпратен в ада, когато Неговото дело бъде завършено, нито пък че няма да можеш да влезеш в небесното царство. Щом Бог не твърди, че те отритва, ти имаш възможността и правото да се стремиш към истината и просто трябва да приемаш правосъдието и наказанието на Божиите слова. Трябва да имаш такова отношение, тъй като това е отношението на приемане на истината и на Божието спасение, както и на истинското покаяние. Ти винаги ще се вкопчваш в собствените си представи, фантазии и погрешни разбирания. Вече си изпълнен и погълнат от тези неща и дори си решил, че Бог няма да те спаси, и така в хода на изпълнението на дълга си си възприел нехайна нагласа — нагласата да се отписваш като безнадежден, една негативна и бездейна нагласа, нагласа да живееш ден за ден, да действаш хаотично. Можеш ли да придобиеш истината? С подобен начин на мислене няма да можеш да придобиеш истината и няма да бъдеш спасен. Не е ли достоен за съжаление подобен човек? (Да, така е.) Поради какво е толкова жалък? Поради невежеството. Когато се случи нещо, той не търси истината, а винаги изучава и изказва предположения, като дори иска да се разрови из Божиите слова, за да провери какво е казано за неговата ситуация, какво е Неговото отношение и как отсъжда Той, и съответно какъв ще бъде изходът му — а чрез това да определи какъв ще е резултатът в дадения случай. Това подход на търсене на истината ли е? Определено не е. Той надява Божиите слова на заклеймяване и проклятие на собствената си глава и живее в негативизъм — което на пръв поглед прилича на крехкост, безсилие и негативизъм, но всъщност е вид съпротива. Какъв нрав се крие зад тази съпротива? Това е непримиримост. В Божиите очи подобна непримиримост е вид непокорство, това е нещото, което Той ненавижда най-много. Ако Бог не иска да те спаси, защо тогава ти казва толкова много истини, защо ти предоставя толкова много пътища за практикуване, защо те увещава с такива искрени слова? И въпреки това ти продължаваш да твърдиш, че Бог няма да те спаси. На какво основание? Божието сърце винаги се надява хората да се покаят, но тъкмо те не си дават сами този шанс. Какъв е проблемът тук? Проблемът е, че човешката природа е прекалено измамна. Хората не вярват в Бог или в Божиите слова и се отнасят и към Него по този начин. Някой може би ще каже: „Бог е предан и в Божиите слова има правосъдие, разобличение, заклеймяване, проклятие, милост и прошка. Знам, че всички тези понятия са представителни за Божия нрав, но не знам кои са предназначени за моята ситуация. Постоянно имам чувството, че Божиите слова на заклеймяване и проклятие са предвидени за мен, а Неговите слова на благословия и одобрение са предназначени за онези, които се стремят към истината. Във всеки случай с мен е свършено“. Те се отличават с подобно самонадеяно отношение от началото до края и го използват като извинение, за да заявяват, че Бог няма да ги спаси. Те биха си помислили: „Тъй като Ти, Боже, няма да ме спасиш, то тогава аз може да съм нехаен в изпълнението на дълга си. Защо да работя толкова усърдно, след като не искаш да ме възнаградиш?“. Нагласата им се променя и те стават неблагоразумни. Не приемат истината, а привеждат собствените си намерения, негативни състояния и човешки фантазии, предположения и извинения, за да се противопоставят на Бог и да се съревновават с Него. Те живеят в негативизъм, не се интересуват от търсенето на истината или споделянето ѝ и са безразлични към прилагането ѝ на практика или към това да бъдат честни хора. Започват да я отбягват и дори до този момент още не са се събудили, а продължават да бъдат в негативно състояние. Бог казва, че подобен тип хора са най-жалките. От началото до края това винаги са хора, които се съревновават с Него, изказват предположения и Го разбират погрешно, които се тормозят с негативизъм посредством своите човешки представи и фантазии. Те се отчуждават от Бог, но въпреки това искат да Го използват, да сключат сделка с Него, без дори ни най-малко да се променят. Не си ли причиняват самите те всичко това? Досущ както в израза: „вода гази, жаден ходи“. Това е наистина достойно за съжаление. Бог дарява човека с изобилие, но въпреки това той продължава да проси със счупена паница. Не е ли тогава той просяк, който заслужава да страда?

От самото начало често ви убеждавам, че всеки от вас трябва да се стреми към истината. Не се предавайте, щом имате възможността да го направите. Стремежът към истината е задължение, отговорност и дълг на всеки човек и пътят, по който всеки човек трябва да върви, както и пътят, по който трябва да вървят всички, които искат да бъдат спасени. Само че никой не се вслушва в това, никой не мисли, че то е нещо важно, всеки човек смята, че това е просто някакво набожно хленчене и продължава да си мисли каквото си знае. Въпреки че мнозина стискат в ръце книги с Божиите слова и ги четат, мнозина слушат проповеди и като че ли до един са приели Божието правосъдие и наказание, както и напътствията Му по време на изпълнението на своя дълг, в интерес на истината от самото начало до ден-днешен все още не е била установена връзка между човек и Бог и всички хора живеят със собствените си фантазии, представи, погрешни разбирания и предположения и дори изживяват всеки ден в съмнение и негативизъм, и подхождат към Божиите слова, дело и напътствия въз основа на тези неща. Как би могъл да се отървеш от негативизма, ако живееш в подобни състояния? Как можеш да се отървеш от непокорството? Как можеш да се отървеш от нагласата и измамното и злонамерено отношение или от предположенията и погрешните разбирания, с които подхождаш към Божието поръчение и към дълга, който Бог ти е отредил? Определено, не можеш да се отървеш от тях. Затова ако искаш да поемеш по пътя на стремежа и практикуването на истината и навлизането в истината реалност, трябва още сега да застанеш пред Бог, да Му се молиш, да търсиш Неговите намерения и да разбереш, че Неговите желания са от най-голямо значение. Прекалено непрактично е постоянно да живееш със свои представи и фантазии. Трябва да се самоанализираш по отношение на всички въпроси, да признаеш какъв е онзи аспект на покварения нрав, който все още притежаваш и който трябва да бъде пречистен, кои са онези неща, които те спират да приложиш истината на практика, какви погрешни разбирания и представи имаш за Бог и какви са нещата, които Той върши и които не са в съответствие с твоите собствени представи, но те карат да се съмняваш и да ги разбираш погрешно. Ако се самоанализираш по този начин, можеш да откриеш онези свои проблеми, които продължаваш да имаш и които трябва да бъдат разрешени с търсенето на истината, и ако практикуваш по този начин, то тогава животът ти ще нараства бързо. Ако не се самоанализираш, но винаги таиш представи и погрешни разбирания за Бог в сърцето си, не преставаш да заставаш твърдо зад собствените си идеи и да мислиш, че Бог те разочарова или не е справедлив към теб, и винаги се придържаш към собствените си доводи, то твоите погрешни разбирания за Бог само ще се задълбочават и връзката ти с Него ще става все по-далечна и по-далечна, а непокорството и съпротивата към Него в сърцето ти ще нарастват все повече и повече. Опасно е състоянието ти да се влошава до такава степен, защото това вече сериозно ще навреди на ефективното изпълнение на твоя дълг. Можеш да се отнасяш към дълга и задълженията си с немарливост, нехайство, непочтителност, непокорство и противопоставяне, но какъв ще е крайният резултат? Самият ти ще станеш нехаен в изпълнението на дълга си, измамен и противопоставящ се на Бог. Няма да си способен да придобиеш истината, нито да навлезеш в истините реалности. Каква ще е първопричината за този резултат? Дължи се на факта, че хората все още таят в сърцата си представи и погрешни разбирания за Бог и тези практически проблеми все още не са разрешени. Така че между хората и Бог винаги ще съществува бездна. Затова ако искат да се изправят пред Бог, те трябва първо да се замислят над погрешните си разбирания, представи, фантазии, съмнения и предположения, които таят относно Него. Всички тези неща трябва да бъдат изследвани. Да имаш реални представи и погрешни разбирания за Бог не е елементарен въпрос, тъй като засяга както отношението на хората към Бог, така и тяхната природа същност. Тези неща няма просто да изчезнат безследно, ако хората не търсят истината, за да се справят с тези представи и погрешни разбирания. Дори да не влияят на изпълнението на дълга ти или на стремежа ти към истината, когато нещо се случи или настъпят някакви по-специални обстоятелства, пак ще се окаже, че смущават твоето съзнание и изпълнението на дълга ти. Затова ако имаш представи и погрешни разбирания, трябва да се изправиш пред Бог и да се самоанализираш, да търсиш истината и да разбираш ясно първопричината и същността на въпроса защо подобни представи и погрешни разбирания се зараждат у хората. Само тогава те могат да изчезнат, връзката ти с Бог може да бъде нормална, а животът ти може постепенно да нараства. Фактът, че хората имат твърде много представи и погрешни разбирания за Бог, доказва, че човечеството се противопоставя и не съответства на Бог. Бездната между хората и Бог ще се затвори постепенно едва когато те непрекъснато се справят с тези представи и погрешни разбирания. Така ще са способни да се покорят на Бог и да имат по-голяма вяра в Него. С повече вяра практикуването на истината ще е много по-малко опорочено и в стремежа им към истината ще има много по-малко опорочавания и спънки.

Кои хора са по-неподправени, когато изпълняват дълга си, и кои кроят по-малко интриги в своя полза? (По-простоватите хора, онези, които не разбират погрешно Бог.) Това е единият тип, но има и честни, добросърдечни хора, които повече се стремят към истината — те са по-неподправени, когато изпълняват дълга си. Онези, които имат погрешни разбирания или фантазии за Бог, или които имат прекомерни желания или изисквания към Него, са много неискрени, когато изпълняват дълга си. Те искат престиж, статус и награди и ако някоя голяма награда е все още далеч и не се вижда, те ще си помислят: „Щом не мога да я получа веднага, просто ще трябва да чакам и да бъда търпелив. Сега обаче първо трябва да получа малко полза или поне някакъв статус. Първо ще се стремя да бъда водач в църквата и да отговарям за десетки хора. Доста е привлекателно хората винаги да се въртят около теб“. Ето как възниква това опорочаване на вярата им в Бог. Когато не си изпълнил никакъв дълг или не си направил нещо практично за Божия дом, ще чувстваш, че не си подготвен, и тези неща няма да се зародят в теб. Когато обаче си способен да вършиш нещо и чувстваш, че в известна степен превъзхождаш повечето хора и че можеш да проповядваш някакви доктрини, тези неща ще се зародят. Когато например се избира водач, ако вярваш в Бог само от година — две, ще почувстваш, че духовният ти ръст е нисък, че не си способен да проповядваш и че не си компетентен. Затова ще се оттеглиш по време на изборите. След три или пет години вяра ще си способен да проповядваш няколко духовни доктрини, затова когато дойде време отново да се избира водач, ще поемеш инициативата да се опиташ да заемеш тази позиция и ще се молиш: „О, Боже! Нося бреме, искам да бъда водач в църквата и съм готов да проявявам внимание към Твоите намерения. Независимо обаче дали ще ме изберат, или не, винаги съм готов да се покоря на Твоите подредби“. Ще кажеш, че си готов да се покориш, но в сърцето си ще си помислиш: „Би било чудесно обаче, ако ми позволиш да се опитам да бъда водач!“. Ако имаш такова изискване, Бог ще го удовлетвори ли? Със сигурност няма, защото това твое изискване не е основателна молба, а прекомерно желание. Дори ако кажеш, че искаш да станеш водач, за да проявяваш внимание към Божието бреме, като използваш това оправдание за своя обосновка и чувстваш, че то е съгласно истината, какво ще си помислиш, когато Бог не удовлетвори твоето изискване? Какви проявления ще покажеш? (Ще разбера Бог погрешно и ще се чудя защо не ме е удовлетворил, когато просто съм искал да проявя внимание към Неговото бреме. Ще стана негативен, ще се съпротивлявам и ще се оплаквам.) Ще станеш негативен и ще си мислиш: „Човекът, когото избраха, не е вярвал в Бог толкова дълго, колкото мен, не е толкова добре образован като мен и заложбите му са по-лоши от моите. И аз мога да изнасям проповеди. С какво тогава е по-добър от мен?“. Ще размишляваш отново и отново, но няма да си способен да го разбереш, затова в теб ще се породят представи и ще съдиш Бог като неправеден. Това не е ли покварен нрав? Ще си способен ли все пак да се покориш? Не. Ако нямаше желанието да бъдеш водач, ако можеше да се стремиш към истината и ако притежаваше себепознание, щеше да кажеш: „Добре ми е да съм само обикновен последовател. Не притежавам истината реалност, човешката ми природа е на средно равнище и не съм много красноречив. Имам известно преживяване, но всъщност не мога да говоря за него. Искам да говоря повече за него, но не мога да се изразя ясно. Ако все пак говоря повече, вероятно на хората ще им омръзне да ме слушат. Нивото ми е твърде недостатъчно за тази позиция. Не съм подходящ за водач и трябва просто да продължавам да се уча от другите, да изпълнявам дълга си по възможно най-добрия начин и да се стремя към истината, здраво стъпил на земята. Някой ден, когато придобия духовен ръст и съм годен да водя, няма да откажа, ако моите братя и сестри ме изберат“. Това е правилното мислене. Ако един ден братята и сестрите преценят, че си подходящ за водач и те изберат, то със сигурност ще е защото Бог го е позволил. В такъв случай би ли водил, или не? (Да, бих го направила, бих се покорила.) Как би се покорила? Да предположим, че си мислиш: „Смятам, че мога да се справя. Никой друг не е по-добър от мен, затова определено мога да се справя. Именно Бог подтиква моите братя и сестри да ме изберат. Вярвал съм в Бог най-дълго от тези хора, на подходяща възраст съм, имам известен опит в обществото и съм работоспособен, красноречив съм и съм образован, изпълнявал съм всички видове дълг и имам някакви преживявания. Подходящ съм във всяко отношение. Ако братята и сестрите ми бяха под мое ръководство, църковният живот определено щеше да процъфтява и да продължи да се подобрява“. Тогава у теб се поражда надменност. Има ли някакъв разум в това? Какво ще правиш после? Ще вършиш зли и лоши неща, и тогава ще трябва да те кастрят и да се изправиш пред съд и наказание. Важна ли е умствената нагласа на хората? (Да, важна е.) Каквото и да правиш, трябва да премислиш и да разбереш мотивите си, както и отправната си точка, намеренията си, целите си и всички свои мисли според истината и да определиш дали са правилни или погрешни. Всички тези неща трябва да се основат на Божиите слова и да са обусловени от тях, за да не поемеш по грешен път. Каквото и да искаш да правиш, каквото и да търсиш, за каквото и да се молиш или каквото и да искаш от Бог, то трябва да бъде основателно и разумно, трябва да е нещо, което може да се постави за обсъждане и да бъде одобрено от всички. Няма никакъв смисъл да търсиш и да се молиш за неща, които не могат да бъдат извадени наяве. Колкото и да се молиш за тях, няма да има никаква полза.

Хората винаги са неискрени, докато изпълняват дълга си. Собствените им намерения и предпочитания винаги ги опорочават. В такъв случай хората умишлено ли си позволяват да са неискрени? Не, това е неволно. Броят на фалшивите прояви на човека зависи от неговия нрав и стремеж. Ако се стреми към истината, той ще има по-малко намерения, егоистични мотиви, желания и негативни състояния, когато изпълнява дълга си. Ако не се стреми към истината, ще има повече фалш и вероятно ще стане негативен, когато се сблъска с провал или неуспех, понякога ще се препъва дори от едно-единствено изречение. Постоянно говорите за това, че „се измъчвате от гордост, статус и обич“ — по цял ден се измъчвате от всичко. Това не е рационално. Хората често са подвластни на сатанинската си природа, живеят под контрола на сатанинския си нрав и имат всякакви прекомерни желания, но не търсят истината, за да ги преодолеят. Независимо каква поквара разкриват, те винаги се чувстват негативни и измъчвани. Ако се измъчвате, значи имате проблем. Никога не е добре да се споменава, че се чувствате измъчени. Защо? Самата дума „измъчен“ дори не е оправдана — хората се чувстват измъчени само при особени обстоятелства и това не е често проявление при тези, които се стремят към истината. Има нещо нередно в това постоянно да се измъчваш, има проблем с такива хора — това е състояние на негативност и съпротива. Освен това е неправилно и неуместно да се използва думата „измъчен“ по този начин. Защо хората, които постоянно се чувстват измъчени, накрая никога не получават резултати от това? Защото не търсят истината, а вместо това винаги са негативни и се съпротивляват, като се противопоставят на Бог. В резултат на това те страдат много, но не придобиват нищо. Хората, които обичат истината, винаги ще се покоряват на Божието върховенство и на Неговите подредби независимо от трудностите и проблемите, с които се сблъскват. Те ще приемат устроеното от Бог, ще дойдат пред Него, за да търсят истината, и ще вървят по пътя на стремеж към нея. Не се измъчвай без основателна причина, тъй като това няма да те доведе доникъде. Чувстваш се измъчван от обич например, но дали изобщо си способен да се избавиш от нея? Чувстваш се измъчван от статуса, но имаш ли истинско прозрение за него? Чувстваш се измъчван от бъдещето и съдбата си, но способен ли си да се освободиш от начина, по който те възпират? Можеш ли да се избавиш от желанието си за благословии? (Не, не мога.) Как тогава можеш да разрешиш тези проблеми? Всички те трябва да се разрешат чрез стремеж към истината. Стремежът към истината може да разреши неразумните изисквания и прекомерните желания на хората, както и техните погрешни разбирания, представи, догадки, съмнения и определения за Бог. Ще продължат ли хората да се чувстват измъчени, когато всички тези състояния се преодолеят? Няма ли просто да изчезнат всички тези състояния, в които се чувстват измъчени? Какви мисли, възгледи, какво отношение и състояние ще имаш в този момент? Ще си способен да се покориш и да чакаш и няма да се бориш срещу Божието върховенство и Неговата подредба и нито ще се бунтуваш срещу Бог, нито ще Го съдиш. Нещо повече, когато Божията ръка се насочи към теб или когато Той уреди среда за теб, ти ще си способен активно да сътрудничиш и да се покориш пред Него, вместо да се съпротивляваш или да увърташ, а още по-малко ще се опитваш да се измъкнеш от това. Ще имаш все повече от тези положителни състояния и това доказва, че се стремиш към истината. Ако обаче тези негативни неща постоянно занимават ума ти и влияят на ежедневните ти действия, мисли и идеи и се отразяват на състоянието ти, това доказва, че изобщо не се стремиш към истината и накрая ще бъдеш отстранен.

Много хора винаги, когато изпълняват дълга си, са неискрени в намеренията си, опитват се да се отличат и обичат да ги хвалят и насърчават. Ако свършат нещо добре, винаги искат някаква отплата или награда; ако няма награда, те са безразлични към изпълнението на дълга си и ако няма кой да им обърне внимание или да ги насърчи, стават негативни. Те са непостоянни като деца. Какво се случва тук — защо хората винаги са опорочени от намеренията по отношение на дълга си и никога не са способни да ги загърбят? Основната причина е, че те не приемат истината. В резултат на това, както и да разговаряш с тях за истината, те не са способни да загърбят тези неща. Ако тези проблеми никога не се разрешават, с течение на времето хората лесно стават негативни и все по-безразлични към изпълнението на дълга си. Ако видят слова на одобрение и благословия от Бог, донякъде се мотивират и ентусиазират. Ако обаче никой не разговаря с тях за истината, ако никой не ги мотивира или хвали, те стават безразлични. Ако хората често ги хвалят, правят им комплименти и ги възхваляват, те се смятат за особено прекрасни и в сърцата си са уверени, че Бог ги закриля и благославя. В такива моменти желанията им да изпъкнат над останалите са постигнати и изпълнени, намерението им да бъдат благословени е временно уталожено и уменията и талантите им са влезли в употреба, а това им дава самочувствие. Те са толкова щастливи, че подскачат по улицата и лицата им греят. Това резултат от стремежа към истината ли е? (Не.) Просто желанията им се изпълняват. Що за нрав е това? Това е надменен нрав. Изобщо нямат самосъзнание, но имат прекомерни желания. Ако са изправени пред премеждие или трудност, ако гордостта и суетата им не са удовлетворени или ако интересите им са дори леко засегнати, те стават негативни и рухват. Преди изглеждаха силни като гиганти, но само за няколко дни се сринаха и се превърнаха в купчина прах — разликата е толкова огромна. Ако са хора, които се стремят към истината, как може да се сринат толкова бързо? Очевидно хората, които изпълняват дълга си въз основа на ентусиазъм, желания и амбиции, са много слаби. Когато се сблъскат с някакъв неуспех или провал, те рухват. Като видят, че фантазиите им се разпадат, желанията им не са изпълнени и нямат надежда да бъдат благословени, те веднага рухват. Това показва, че колкото и да са били ентусиазирани по отношение на дълга си тогава, това не е било, защото са разбирали истината. Те са изпълнявали дълга си от желание да бъдат благословени и заради ентусиазъм. Независимо колко пламенни са хората или колко думи и доктрини са способни да проповядват, ако не са способни да практикуват истината, ако не могат да изпълняват дълга си според принципите, ако разчитат само на ентусиазъм, няма да могат да продължат дълго, а когато се изправят пред страдание или бедствие, няма да са способни да останат непоколебими и ще рухнат. Някои хора просто се сриват, когато са изправени пред провал или неуспехи, други — когато ги кастрят, а трети — когато се сблъскат с дисциплиниране. Така хората, които не притежават истината, винаги рухват при първото препятствие. А какви са проявленията на човек, който се стреми към истината? (Независимо пред какво облагородяване се изправя, въпреки че може да изпитва голяма болка, той няма да стане негативен. Ще търси истината и ще се покорява на върховенството и на подредбите на Бог.) Да не станете негативни е едно от проявленията, но не сте прозрели основното проявление, а именно, че независимо какви трудности, болка или слабост преживяват хората, които се стремят към истината, те няма да ги възпрепятстват или да им повлияят при изпълнението на дълга им. Онези, които не се стремят към истината, изпълняват дълга си с ентусиазъм, когато са щастливи. Колкото и да страдат, не се чувстват изтощени и са способни да загърбят всички лични въпроси и да не изоставят дълга си. Когато са недоволни обаче е различно. Чувстват се твърде уморени, когато вършат дори малко работа, и ако изпитат дори малко страдание, се оплакват и постоянно си мислят за това да се приберат у дома, за да изживеят дните си и да забогатеят, както и за някакъв изход за себе си. Хората, които се стремят към истината обаче, си мислят: „Колкото и да страдам, трябва да изпълнявам добре дълга си и да се отплатя за Божията любов. Само като го изпълнявам добре, ще имам съвест и разум и ще бъда достоен да се нарека човек“. Освен че се съсредоточават върху доброто изпълнение на дълга си, те са способни да ядат и пият Божиите слова и да разговарят за истината с братята и сестрите си, независимо пред какви проблеми са изправени, и търсят истината, за да преодолеят трудностите си. Те размишляват над тези неща отново и отново: „Как мога да преодолея това състояние? Къде се крие проблемът? Защо се чувствам негативен? Защо ме кастрят? Как допуснах тази грешка? Къде беше грешката ми? Дали това е проблем на нрава, дали не съм специалист в тази област, или тая свои собствени намерения?“. След като изследват тези неща в продължение на няколко дни, те получават резултати и осъзнават, че делото на църквата е пострадало, защото са таили свои собствени намерения, страхували са се да не обидят другите и не са проявявали внимание към интересите на Божия дом. Какво отношение трябва да възприемеш, след като си стигнал до такова заключение? Как трябва да разрешиш този проблем? Трябва да приемеш правосъдието, наказанието и кастренето на Божиите слова, да се самоанализираш според тях, да съпоставиш състоянието си с тях и да постигнеш разбиране за собствения си покварен нрав. Така ще разбереш дали обичаш истината и дали се покоряваш на Бог. Достатъчно ли е да стигнеш до това заключение? Все пак ще трябва да се изповядаш и да се покаеш пред Бог с думите: „Това, което направих, не беше в съответствие с истината, действията ми бяха продиктувани от сатанинския ми нрав. Готов съм да се покая и никога повече няма да се бунтувам срещу Бог. Каквото и да се случи, винаги ще търся истината и ще действам според Божиите изисквания. Ако не мога, нека Бог ме дисциплинира и накаже“. Това е истински разкайващо се сърце. Ако можеш да се молиш и да вземеш твърдо решение по този начин и ако можеш да практикуваш така, то това е покорно мислене. Ако преживяваш по този начин, постепенно ще започнеш да се покоряваш на Божието дело, ще имаш истинско разбиране за Бог, ще видиш, че Неговият нрав наистина е праведен и свят, и сърцето ти ще стане богобоязливо. Ще бъдеш отговорен и предан в изпълнението на дълга си и така ще имаш известно практическо преживяване и ще си навлязъл в истините реалности.