Какви принципи определят поведението ви? Трябва да се държите подобаващо на положението си, да си намерите подходящото място и да изпълнявате дълга, който трябва да изпълнявате. Само така човек е разумен. Например някои хора с определени професионални умения разбират принципите и трябва да поемат отговорността и да извършват окончателните проверки в съответната област. Други могат да дават идеи и да вникват в смисъла, да вдъхновяват останалите и да им помагат да изпълняват дълга си по-добре — тогава те трябва да дават идеи. Ако успееш да намериш подходящото за теб място и да работиш в хармония с братята и сестрите си, ще изпълняваш дълга си и ще се държиш подобаващо за положението си. Първоначално може да си способен единствено да даваш някои идеи, но ако се опиташ да предложиш нещо друго, макар да влагаш много старание, в крайна сметка да не си способен да го направиш. По-късно, когато други предложат същите неща, ти се чувстваш неудобно и не ти се слуша, а сърцето ти е наранено и свито, оплакваш се от Бог и твърдиш, че е неправеден. Тогава това е амбиция. Кой нрав поражда амбицията у хората? Надменният нрав я поражда. Тези състояния определено могат да се появят у вас по всяко време и ако не търсите истината, за да се справите с тях, ако нямате никакво навлизане в живота и не можете да се промените в това отношение, нивото, на което ще изпълнявате дълга си, ще е с ниска квалификация и чистота, а и резултатите няма да са много добри. Това означава, че не изпълнявате дълга си на задоволително ниво и че Бог не е получил слава от вас. Бог даде на всеки различни таланти и дарби. Някои хора са талантливи в две или три области, други — в една, а трети изобщо нямат таланти. Ако можете да се отнасяте правилно към тези въпроси, значи сте разумни. Разумният човек ще е способен да намери своето място, да се държи подобаващо за положението си и да изпълнява добре дълга си. Човек, който никога не може да намери мястото си, е човек, който все таи амбиции. Той все се стреми към статус и придобивки. Никога не се задоволява с това, което има. За да получи повече придобивки, се старае да вземе колкото може повече и все се надява да задоволи екстравагантните си желания. Смята, че ако притежава дарби и добри заложби, би трябвало да се радва на повече Божия благодат и че не е грешно да има някое-друго екстравагантно желание. Има ли разум такъв човек? Не е ли безсрамно все да таи екстравагантни желания? Хората, които имат съвест и разум, могат да почувстват, че е безсрамно. Хората, които разбират истината, няма да вършат тези глупости. Да се надяваш да изпълняваш дълга си предано, за да се отплатиш за Божията любов, не е екстравагантно желание. То съответства на съвестта и разума на нормалната човешка природа и радва Бог. Ако наистина искаш да изпълняваш дълга си добре, първо трябва да намериш подходящата за теб позиция, а след това да направиш каквото можеш с цялото си сърце и душа, като вложиш всички сили и дадеш най-доброто от себе си. Това е задоволително и такова изпълнение на дълга има известна степен на чистота. Така трябва да постъпва едно истинско сътворено същество. Първо трябва да разбереш какво е истинско сътворено същество. То не е свръхчовек, а човек, който живее порядъчно и практично на земята. То изобщо не е необикновено и не е никак изключително, а по нищо не се различава от обикновения човек. Ако все искаш да превъзхождаш останалите, да те поставят над тях, това се дължи на надменния ти сатанински нрав и е заблуда, предизвикана от амбицията ти. Всъщност не можеш и не е възможно да го постигнеш. Бог не ти даде такъв талант или умение, нито ти даде такава същина. Не забравяй, че си обикновен член на човечеството, който по нищо не се различава от останалите, дори и външният ти вид, семейството и възпитанието ти, както и талантите и дарбите ти, да са донякъде различни. Все пак не забравяй следното: колкото и да си уникален, това се отнася само до тези малки аспекти, а нравът ти е покварен точно като на останалите. Твоето отношение и принципите, към които трябва да се придържаш при изпълнението на дълга си, са точно като при всички останали. Хората се различават единствено по своите силни страни и дарби. Някои хора в църквата могат да свирят на китара, други — на ерху, а трети — на барабани. Ако проявяваш интерес към някоя от тези области, можеш да се научиш. Можеш да усвоиш което и да е конкретно умение или технология, стига да ти харесва да учиш и да си сръчен. Можеш да използваш новото умение, след като го усвоиш, за да изпълняваш допълнителни задължения и да радваш не само хората, но и Бог. Най-благословеното нещо е да придобиеш повече умения и да допринесеш повече за работата в Божия дом. Няма нищо лошо в това, докато човек е млад и има добра памет, да придобива нови умения. Това носи само полза, но не и вреда. То е от полза за изпълнението на дълга и за работата в Божия дом. Ако човек се съсредоточи върху изучаването на различни нови неща, докато изпълнява дълга си, това означава, че той е усърден и отговорен. Той е много по-добър от хората, които не са отдадени на работата си. Ако обаче от известно време учиш нещо и все още не го разбираш, това показва, че не притежаваш заложби в тази област. Това е вродено и не може да се промени, точно както някои хора умеят да танцуват добре, но пеят фалшиво и не са музикални. Трябва да подходиш с правилната нагласа към подобна ситуация. Ако можеш да танцуваш, прави го добре. Ако ти е присърце да възхваляваш Бог, дори и да пееш фалшиво, Бог няма нищо против. Стига да има радост в сърцето ти, това е достатъчно. Каквито и да са личните ти дарби, добре е да ги използваш. Изпълнявай дълга си съвестно. Ето какво означава да се държиш подобаващо за положението си.

Никой не бива да се смята за съвършен, изтъкнат, благороден или отличаващ се от другите; всичко това произтича от арогантния нрав и невежеството на човека. Ако човек винаги си мисли, че се отличава от другите, това се дължи на арогантен нрав; ако никога не приема недостатъците си и не може да се изправи лице в лице с грешките и провалите си, това се дължи на арогантен нрав; ако не допуска другите да са по-извисени или по-добри от него, това се дължи на арогантен нрав; ако никога не позволява силните страни на другите да надминават или превъзхождат неговите, това се дължи на арогантен нрав; ако никога не допуска другите да имат по-добри мисли, предложения и възгледи от него, а като установи, че някой е по-добър от него, човек става негативен, не иска да говори, чувства се обезпокоен и унил и се разстройва, всичко това се дължи на арогантен нрав. Арогантният нрав може да те накара да браниш репутацията си, да не можеш да приемеш поправките на другите, да не можеш да се изправиш лице в лице с недостатъците си и да не приемаш собствените си провали и грешки. Още повече, че когато някой те превъзхожда, в сърцето ти може да се породят омраза и завист и да се почувстваш потиснат дотолкова, че да загубиш желание да изпълняваш дълга си и да станеш небрежен в него. Арогантният нрав може да предизвика появата на такова поведение и практики у теб. Ако можете да се задълбочавате в тези подробности малко по малко, да постигате пробиви и да добивате разбиране за тях, а след това съумеете постепенно да се опълчите на тези мисли и на тези погрешни представи, възгледи и дори модели на поведение, и да не сте ограничавани от тях, и ако в изпълнението на дълга си успеете да се настроите по правилния начин, да действате според принципите и да изпълнявате дълга, който можете и трябва да изпълнявате, то с времето вие ще станете способни да изпълнявате дълга си по-добре. Това представлява навлизането в истинната реалност. Ако можеш да навлезеш в истинната реалност, ще изглежда, че имаш човешко подобие и хората ще казват: „Този човек се простира според чергата си и изпълнява дълга си по подобаващ начин. Той не разчита на естественост, гневливост или на покварения си сатанински нрав, за да изпълнява дълга си. Действията му са сдържани, той има богобоязливо сърце, обича истината и поведението и речта му разкриват, че се е опълчил на собствената си плът и на собствените си предпочитания“. Колко прекрасно е да се държиш така! Когато другите посочат твоите недостатъци, ти не само си способен да ги приемеш, но и си оптимист и се изправяш лице в лице с недостатъците и грешките си уравновесено. Състоянието на ума ти е нормално, не изпадаш в крайности, не се гневиш. Не е ли то това да имаш човешко подобие? Само такива хора имат разум.

Що за нрав е това, когато хората все се преструват, все се прикриват и се изтъкват, за да може останалите да ги ценят и да не забелязват техните грешки и недостатъци, когато все се стараят да се представят пред хората в най-добрата светлина? Това е надменност, фалш и лицемерие, това е нравът на Сатана и е нещо нечестиво. Да вземем за пример членовете на сатанинския режим. Колкото и да се борят, да враждуват или да убиват в тъмното, никой няма право да ги докладва или разобличава. Опасяват се, че хората ще видят демоничното им лице, и правят всичко възможно да го прикрият. Пред обществото правят всичко възможно да се прикрият и казват колко много обичат народа, колко са велики, славни и непогрешими. Това е природата на Сатана. Най-забележимите черти на природата на Сатана са измамата и заблудата. И с каква цел мами и заблуждава така? За да заблуди хората, да им попречи да видят неговата същина и истинското му лице и така да постигне своята цел да удължи властването си. Макар и да нямат такава власт и такъв статус, обикновените хора също искат да накарат останалите да имат добро мнение за тях, да ги ценят много и да ги издигат до висок статус в сърцата си. Това е покварен нрав и ако хората не разбират истината, те не са способни да го разпознаят. Поквареният нрав се разпознава най-трудно. Лесно е да разпознаеш собствените си грешки и недостатъци, но не и да разпознаеш собствения си покварен нрав. Хората, които не познават себе си, никога не говорят за собствената си поквара и все си мислят, че са си наред. И несъзнателно започват да се хвалят по следния начин: „През всичките години на вярата си съм преживял толкова много гонения и съм понесъл толкова много страдания. Знаете ли как преодолях всичко това?“. Това надменно поведение ли е? Какво ги мотивира да се изтъкват? (Да накарат хората да ги ценят.) Какъв е мотивът им да карат хората да ги ценят? (Да придобият статус в съзнанието им.) Когато ти е даден статус в съзнанието на даден човек, докато е в твоята компания, той се отнася с уважение към теб и е особено учтив, когато говори с теб. Винаги ти се възхищава, винаги ти дава път във всичко, отстъпва ти, ласкае те и ти се подчинява. За всичко те търси и те оставя да вземаш решения. А това ти доставя удоволствие — чувстваш, че си по-силен и по-добър от всички останали. Всеки харесва това чувство. Това е чувството да имаш статус в нечие сърце. Хората искат да се отдадат на това чувство. Ето защо хората се съревновават за ранг и всички искат да получат статус в сърцата на другите, да бъдат уважавани и почитани от тях. Ако не изпитваха такова удоволствие от това, нямаше да се стремят към статус. Например, ако нямаш статус в нечие съзнание, той ще говори на равна нога с теб и ще се държи с теб като с равен. Ще ти противоречи, когато е необходимо, няма да е учтив и няма да се отнася с уважение към теб, а дори може и да си тръгне, преди да си се доизказал. Това би ли те обезсърчило? Не ти харесва хората да се отнасят така с теб. Обичаш все да те ласкаят, да ти се възхищават и да те почитат. Харесва ти да си в центъра на вниманието, всичко да се върти около теб и всички да те слушат, да ти се възхищават и да се подчиняват на ръководството ти. Това не е ли желание да царуваш и да властваш? Думите и действията ти се ръководят от стремеж към придобиване на статус, за който спориш, до който се домогваш и за който се съревноваваш с останалите. Целта ти е да заемеш пост и да накараш Божиите избраници да те слушат, да те подкрепят и да те почитат. След като заемеш този пост, придобиваш власт и можеш да се наслаждаваш на облагите на статуса си, на възхищението на другите и на всички останали предимства, които вървят с него. Хората винаги се прикриват, изтъкват се пред останалите, преструват се, маскират се и се разкрасяват, за да накарат другите да мислят, че са съвършени. Целят да придобият статус и да се насладят на ползите от него. Ако не вярваш, помисли пак внимателно. Защо все искаш да накараш хората да те ценят? Искаш да ги накараш да те почитат и да ти се възхищават, за да можеш накрая да вземеш властта и да се наслаждаваш на ползите от статуса. Статусът, към който така отчаяно се стремиш, ще ти донесе много облаги, а именно за тези облаги завиждат останалите и тях желаят. Хората се опияняват и се отдават на този луксозен живот, щом се докоснат до многобройните облаги, които им носи статусът. Хората си мислят, че само такъв живот не е пропилян. Поквареното човечество изпитва удоволствие да се отдава на тези неща. Ето защо, щом човек достигне до определена позиция и започне да се наслаждава на различните облаги, които тя му носи, той непрестанно ще жадува толкова много за тези греховни удоволствия, че никога няма да се откаже от тях. По същество стремежът към слава и статус е продиктуван от желанието на хората да се наслаждават на предимствата, които им дава определен пост, да царуват, да упражняват контрол над Божиите избраници, да господстват над всичко и да създадат независимо царство, в което да се радват на ползите от своя статус и да се отдават на греховни удоволствия. Сатана използва всякакви средства, за да заблуждава хората, да ги мами и да ги прави на глупаци, като създава у тях погрешни впечатления. Той дори използва сплашване и угроза, за да принуди хората да му се възхищават и да се страхуват от него, като крайната му цел е да ги накара да му се подчинят и да му се поклонят. Това му доставя удоволствие. Именно с тази цел се съревновава с Бог за хората. И така, какво целите, когато се борите за статус и репутация сред останалите? Наистина ли го правите заради славата? Не. Всъщност се бориш за облагите, които ти носи славата. Ако искаш винаги да се радваш на тези облаги, ще трябва да се бориш за тях. Но не е ли в съответствие с истината, ако не цениш тези облаги и кажеш: „Няма значение как се отнасят към мен хората. Аз съм просто един обикновен човек. Не съм достоен за такова добро отношение, нито желая да почитам някой човек. Бог е единственият, Когото трябва да почитам истински и от Когото трябва да се боя. Единствено Той е моят Бог и моят Господ. Колкото и добър да е някой, колкото и големи да са способностите му, колкото и огромен да е талантът му, колкото и великолепен или съвършен да е образът му, той не е обект на моята почит, защото той не е истината. Той не е Създателят, нито е Спасителят и не може да управлява или да упражнява суверенна власт над съдбите на хората. Той не е обект на моята почит. Никой човек не заслужава моята почит.“? И обратното, ако не се прекланяш пред другите, как трябва да се отнасяш към тях, ако те започнат да се прекланят пред теб? Трябва да намериш начин да им попречиш да го правят и да им помогнеш да се освободят от този начин на мислене. Трябва да намериш как да им покажеш истинското си лице и да им позволиш да видят грозотата ти и истинската ти природа. Най-важно е да накараш хората да разберат, че все още си просто един обикновен човек, колкото и добри да са заложбите ти, колкото и да си образован, колкото и да си начетен или интелигентен. Ти не си обект на възхищение или преклонение за никого. На първо място трябва да останеш непоколебим в позицията си и да не се отдръпваш, когато допуснеш грешки или се изложиш. Ако, след като допуснеш грешка или се изложиш, не само не си признаеш, но и прибегнеш до измама, за да го прикриеш или замажеш, само задълбочаваш грешката си и ставаш още по-грозен. Амбицията ти става още по-очевидна. Покварените хора умеят да се прикриват добре. Каквото и да правят и каквато и поквара да разкриват, те все трябва да се прикриват. Когато нещо се обърка или ако направят нещо нередно, искат да хвърлят вината върху други. Те искат да си приписват заслугите за хубавите неща, а за лошите — да обвиняват други. Не се ли среща често подобно притворство в реалния живот? Твърде често се среща. Кое е свързано с нрава — да допускаш грешки или да се прикриваш? Прикриването е въпрос на нрав, то включва надменен нрав, злонамереност и измамност, а Бог го ненавижда особено силно. Всъщност, когато се прикриваш, всички разбират какво се случва, но си мислиш, че другите не забелязват и се опитваш всячески да спориш и да се оправдаваш, за да съхраниш достойнството си и да убедиш всички, че не си направил нищо нередно. Това не е ли глупаво? Какво си мислят другите за това? Как се чувстват те? Изпълнени са с отвращение и ненавист. Какво ще е мнението на хората за теб, ако, след като допуснеш грешка, можеш да се отнесеш към нея правилно и да позволиш на всички останали да говорят за нея, да я обсъждат и разпознават, докато ти самият можеш да си открит за нея и да я анализираш? Ще кажат, че си честен човек, защото сърцето ти е отворено за Бог. Чрез действията и поведението ти те ще могат да видят твоето сърце. Но ако се опитваш да се прикриеш и да заблудиш всички, хората няма да имат добро мнение за теб и ще кажат, че си глупав и неразумен човек. Ако не се опитваш да се преструваш или да се оправдаваш и ако можеш да признаеш грешките си, всички ще кажат, че си честен и мъдър. А какво те прави мъдър? Всеки допуска грешки. Всеки има пропуски и недостатъци. И всъщност всички имат един и същи покварен нрав. Не си мисли, че си по-благороден, по-съвършен и по-любезен от останалите. Съвсем неразумно е. Щом разбереш покварения нрав на хората, същността и истинската природа на тяхната поквара, повече няма да се опитваш да прикриваш собствените си грешки, нито да обвиняваш другите хора за грешките им, а ще можеш да се отнасяш правилно и към двете. Едва тогава ще станеш прозорлив и няма да вършиш глупости, а така ще помъдрееш. Хората, които не са мъдри, са глупави и все се занимават с дребните си грешки, докато се промъкват зад кулисите. Отвратително е да ги гледаш. Всъщност това, което правиш, е съвсем очевидно за останалите, но продължаваш безочливо да разиграваш театър. На останалите им прилича на клоунада. Това не е ли глупаво? Наистина е така. Глупавите хора не притежават никаква мъдрост. Колкото и проповеди да чуят, те продължават да не разбират истината и нищо не виждат ясно. Те никога не слизат от облаците и си мислят, че се отличават от всички останали и че са по-уважавани. Това е надменно, самоправедно и глупаво. Глупаците не разбират духовните въпроси, нали? Въпросите, по които си глупав и неразумен, са именно тези, по които нямаш духовно разбиране и не можеш лесно да разбереш истината. Такава е реалността.

Промяната на покварения нрав не става за една нощ. Човек трябва постоянно да размишлява над себе си и да се самоизследва по всички въпроси. Трябва да изследва действията и поведението си на фона на Божиите слова, да се опита да разбере себе си и да намери пътя за практикуване на истината. Това е начинът да се справим с покварения нрав. Човек трябва да размишлява върху покварения нрав, който се разкрива в ежедневието, и да го изследва, да практикува анализиране и проницателност въз основа на разбирането на истината и постепенно да направи пробив, така че да е способен да практикува истината и да съобразява всички свои действия с нея. Благодарение на този стремеж, тази практика и това разбиране за самия себе си, това разкриване на поквара започва да намалява и има надежда, че нравът на човека в крайна сметка ще се промени. Това е пътят. Промяната в нрава на човека е въпрос на израстване в живота. Човек трябва да разбере истината и да я практикува. Единствено чрез практикуване на истината хората могат да се справят с покварения си нрав. Ако нечий покварен нрав продължава да се разкрива постоянно, дори до степен да се разкрива във всяко действие или дума, това означава, че нравът му не се е променил. Всички въпроси, свързани с покварения нрав, трябва да се разглеждат и проучват сериозно. Човек трябва да търси истината, за да открие и отстрани първопричините за покварения нрав. Това е единственият начин да се реши напълно проблемът с него. Щом откриеш този път, има надежда, че ще промениш нрава си. Това не са безсмислени въпроси, те са важни за реалния живот. Ключът се крие в това дали хората могат да вложат сърцето и усилията си в истините реалности и дали могат да практикуват истината. Стига да са способни да практикуват истината, те могат постепенно да започнат да се отървават от покварения си нрав. Тогава ще могат да се държат според Божиите изисквания и подобаващо на положението си. Като намерят своето място, застанат непоколебимо в ролята си на сътворени същества и се превърнат в хора, които наистина почитат Бог и Му се подчиняват, Той ще ги одобри.

20 февруари 2020 г.