Нека разгледаме отношението на Йов към децата му. Йов се боеше от Йехова, но децата му не вярваха в Бог — нямаше ли външните хора да сметнат, че това злепоставя много Йов? Според хорските представи Йов беше от чудесно семейство и се боeше от Бог Йехова, но децата му не вярваха в Бог, затова нямаше добро име. Идеята за доброто име не е ли дошла от човешката воля, от човешката избухливост? Хората може да мислят: „Това изобщо не е достойно. Трябва да измисля начин да ги накарам да вярват в Бог и да си възвърна доброто име“. Не е ли това породено от човешката воля? Това ли направи Йов? (Не.) Как е описано в Библията? (Йов принасял жертви и се молел за тях.) Йов само принасяше жертви и се молеше за тях. Какво отношение е това? Можете ли да видите принципите, които Йов е практикувал? Ние не знаем дали Йов е пречел или се е месил във веселбите на децата си, но със сигурност не е участвал в тях — той просто принасял жертви за тях. Молил ли се е някога с думите: „Боже Йехова, трогни ги, накарай ги да повярват в Теб и да придобият благодатта Ти, и ги накарай да се боят от Теб и да отбягват злото, както правя аз.“? Молил ли се е някога така? Библията не съдържа подобни сведения. Начинът на действие на Йов бeше да се разграничи от тях, да принася жертви заради тях и да се тревожи за тях да не би да съгрешат срещу Бог Йехова. Йов практикуваше тези неща. Какви бяха принципите на практиката му? Той не им налагаше нищо. Тогава искал ли е Йов децата му да вярват в Бог или не? Разбира се, че искаше. Като баща, който вярва в Бог, да вижда децата си толкова вкопчени в света, без искрено да вярват в Бог, сигурно го е натъжавало много. Той твърдо искаше децата му да дойдат пред Бог, да жертват същото като него, да се боят от Бог, да отбягват злото и да приемат Божието върховенство и подредби. Това не е въпрос на добро име, това е родителска отговорност. Децата му обаче избраха да не вярват и като баща, Йов не им се налагаше. Такова беше отношението му. Тогава какво направи той? Насила ли ги завлече или се е опита да ги убеди? (Не.) Със сигурност не. Най-много понякога да им е казвал няколко думи на увещание и когато децата му не го слушаха, той се отказваше. Каза им да не излизат твърде от рамките на приличието и после се отдели от тях, като очерта ясна граница, че всеки живее собствения си живот. Йов принасяше жертви заради тях от страх, че ще оскърбят Бог Йехова. Той не принасяше жертви от тяхно име, правеше го, защото имаше богобоязливо сърце. Йов не им се налагаше, нито ги влачеше насила, нито казваше: „Това са моите деца и трябва да ги накарам да вярват в Бог, за да може Бог да придобие още няколко души“. Не каза това, нито имаше такъв план или сметка, нито действаше по този начин. Знаеше, че такива действия идват от човешката воля, което Бог не харесва. Йов просто увещаваше децата си и се молеше за тях, но не ги насилваше, нито ги влачеше насила и дори постави ясни граници. Такава беше рационалността на Йов, а също и принципът му на практикуване: не се уповавай на човешката воля или на добрите намерения, за да направиш нещо, което ще оскърби Бог. В допълнение те не вярваха в Бог и Бог не ги трогваше. Йов разбираше Божието намерение: „Бог не е работил върху тях, затова няма да се моля за тях. Няма да моля нищо от Бог и не искам да оскърбя Бог по този начин“. Той категорично не би се молил през сълзи и не би постил, за да бъдат спасени децата му, за да дойдат пред Бог Йехова и да бъдат благословени. В никакъв случай не би действал по този начин. Знаеше, че ако действа така, ще оскърби Бог и че Бог не би харесал това. Какво можете да видите от тези подробности? Искрено ли е било покорството на Йов? (Да.) Може ли обикновеният човек да постигне такъв вид покорство? Обикновеният човек не може. Децата са най-скъпите съкровища за родителите си, затова, когато те се веселят по този начин, като ги виждат как следват зли тенденции, не идват пред Бог и губят възможността да вярват в Бог и да бъдат спасени — и дори вероятно да паднат в погибел и да бъдат унищожени — за обикновения човек това е твърде трудно за преодоляване емоционално мъчение. Йов обаче бeше способен да го постигне. Той направи само едно, да изгаря приношения заради тях и да се тревожи в сърцето си. Това беше всичко. Децата му бяха най-скъпите му роднини, но той не направи нищо повече за тях, което да оскърби Бог. Какво мислите за този принцип на практикуване на Йов? Показва, че той имаше богобоязливо сърце и че истински се покоряваше пред Бог. Когато ставаше въпрос за неща, които се отнасят за бъдещето на децата му, той изобщо не се молеше, нито прилагаше начин на действие, основан на човешката воля. Просто изпращаше слугите си да вършат някои неща, не отиваше лично. Причината да не участва във веселието беше, че не искаше да бъде омърсен с тези неща и в допълнение не искаше да се замесва в тях. Като се замеси в тях, щеше да оскърби Бог, затова той стоеше настрана от нечестиви места. Имаше ли конкретни подробности в практиките на Йов? Първо, нека поговорим за това как се отнасяше той към децата си. Целта му беше във всичко да се покорява на това, което Бог е подредил и устроил. Не се опитваше да налага нещата, които Бог не е направил, нито имаше сметки и планове, основани на човешката воля. За всичко изчакваше Божиите подредби и устроеното от Бог и се вслушваше в тях. Това беше общ принцип. Какви бяха подробните методи на практикуване? (Не е вземал участие, когато децата му се веселили. Дистанцирал се е от тях и е правел приношения заради тях, но не е настоявал те да вярват в Бог, нито ги е влачел насила, а е поставял ясна граница помежду им.) Това е принципът на практикуването. Как практикува обикновеният човек, когато се сблъска с този въпрос? (Моли се на Бог децата му да повярват в Него.) Какво друго? Ако Бог не направи това, те завличат децата си на църква, за да бъдат благословени. Виждат, че те самите са получили голямото благо да влязат в небесното царство, а децата им — не, затова изпитват болка и съжаление в сърцето си. Не искат децата им да изгубят това благо, затова си блъскат главата в опит да намерят начин да завлекат децата си на църква, и си мислят, че това е равносилно на изпълнение на родителските им отговорности. В действителност те не се интересуват от това дали децата им са способни да се стремят към истината и да постигнат спасение. Йов не постъпи така, но обикновеният човек не е способен на това. Защо не е способен? (Хората имат покварен нрав. Те действат въз основа на чувствата си.) Повечето хора не се замислят дали като постъпват по този начин, не обиждат Бог. Техният приоритет е да задоволят себе си, да се погрижат за чувствата си и да удовлетворят собствените си желания. Те не се замислят за това как Бог господства над нещата или как ги подрежда, какво прави Той или какви са намеренията Му. Те мислят само за собствените си желания, чувства, подбуди и облаги. Как се отнасяше Йов към децата си? Той просто изпълняваше отговорността си на баща, като споделяше с тях евангелието и общуваше за истината. Но независимо от това дали те го слушаха, дали се подчиняваха, или не, Йов не ги принуждаваше да вярват в Бог — не ги влачеше насила, нито се намесваше в живота им. Техните идеи и мнения бяха различни от неговите, така че той не се намесваше в това, което правеха, нито в пътя, по който бяха поели. Рядко ли говореше Йов на децата си за вярата в Бог? Със сигурност е разговарял достатъчно с тях по този въпрос, но те отказваха да го слушат и да го приемат. Какво беше отношението на Йов към този въпрос? „Изпълних отговорността си. Що се отнася до пътя, по който ще поемат, това зависи от техния избор и зависи от устроеното от Бог и от Неговите подредби. Ако Бог не работи върху тях или не ги подтиква, няма да се опитвам да ги насилвам“. Затова Йов не се молеше за тях пред Бог, не ронеше сълзи от мъка за тях, не постеше за тях и не страдаше по никакъв начин. Той не правеше тези неща. Защо Йов не направи нито едно от тези неща? Защото нито едно от тях не беше начин да се покори на Божието върховенство и на Божиите подредби. Всички те произлизат от човешки идеи и са начини за силово налагане на нещата. Когато децата на Йов не поеха по същия път като него, неговото отношение беше такова. А когато децата му умряха, какво бeше неговото отношение? Плачел ли е той, или не? Давал ли е воля на чувствата си? Чувствал ли се е наранен? Библията не съдържа сведения за нито едно от тези неща. Когато Йов е видял, че децата му умират, почувствал ли е покруса или тъга? (Да.) Като говорим за обичта, която е изпитвал към децата си, той със сигурност е изпитвал малко тъга, но въпреки това се e покорил на Бог. В какво се изразява неговото покорство? Той каза: „Тези деца ми бяха дадени от Бог. Независимо дали са вярвали в Бог, или не, животът им е в Божиите ръце. Ако са вярвали в Него и Той е искал да ги отнеме, пак е щял да го направи. Ако не са вярвали в Бог, пак щяха да бъдат отнети, ако Той така е казал. Всичко това е в Божиите ръце. Иначе кой би могъл да отнеме живота на хората?“. Накратко, какво трябва да се разбира под това? „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Той запази това отношение и в начина, по който се отнасяше към децата си. Независимо дали бяха живи, или мъртви, той продължи да има това отношение. Неговият метод на практикуване беше правилен. Във всеки начин, по който практикуваше, в гледната точка, отношението и състоянието, с които се отнасяше към всичко, той винаги беше в позиция и в състояние на покорство, като очакваше, търсеше и след това постигаше знание. Това отношение е много важно. Ако хората никога нямат такова отношение към това, което правят, и имат особено силни лични идеи и поставят собствените си намерения и ползи пред всичко останало, тогава те наистина ли се покоряват? (Не.) При такива хора не може да се наблюдава истинско покорство. Те не са способни да постигнат истинско покорство.

Някои хора не се съсредоточават върху търсенето на истините принципи, докато изпълняват дълга си, а вместо това се уповават на собствената си воля, за да действат. Какво е най-срещаното проявление при някой, който има особено силни лични идеи? Независимо какво им се случва, такива хора първо пресмятат нещата в ума си, като премислят всичко, което могат да премислят и създават подробен план. Когато почувстват, че в него няма пропуски, практикуват изцяло в съответствие със своята воля, в резултат на което техният план не може да се справи с промените, затова понякога нещата се объркват. Какъв е проблемът тук? Нещата често се объркват, когато действате съобразно вашата собствена воля. Затова, независимо какво се случва, всички трябва да седнат и да потърсят истината заедно, да се молят на Бог, да търсят напътствията Му. С Божието просветление нещата, които произлизат от общението им, са пълни със светлина и осигуряват път напред. В допълнение, като поверявате въпросите на Бог, разчитате на Него, уповавате се на Него, оставяте Го да ви води, да се грижи за вас и да ви защитава — като практикувате по този начин — вие ще имате повече увереност и няма да срещате никакви големи проблеми. Могат ли нещата, които хората измислят в главите си, да са в пълно съгласие с фактите? Могат ли да са съгласно истините принципи? Това е невъзможно. Ако не разчиташ на Бог и не се надяваш на Него, когато изпълняваш дълга си, а просто правиш, каквото си искаш, тогава независимо колко си умен, винаги ще има моменти, в които се проваляш. Хората, които са надменни и самоправедни, са склонни да следват собствените си идеи. В такъв случай имат ли богобоязливо сърце? Хората, които имат силни лични идеи, забравят за Бог, когато дойде време за действие, забравят покорството пред Бог. Само когато ударят на камък и не успеят да постигнат нищо, тогава им хрумва, че не са се покорили на Бог и не са се молили на Бог. Какъв проблем е това? Проблемът е, че нямат Бог в сърцата си. Действията им показват, че Бог липсва в сърцата им и че те се уповават само на себе си. И така, дали вършите църковна работа, изпълнявате дълг, занимавате се с външни дела или с неща в личния си живот, в сърцето ви трябва да има принципи, трябва да има състояние. Какво състояние? „Преди нещо да ми се случи, независимо какво е то, трябва да се моля, трябва да се покоря на Бог, трябва да се покоря на Неговото върховенство. Всичко е подредено от Бог и когато това нещо се случи, трябва да търся Божиите намерения, трябва да имам този начин на мислене, не бива да правя свои планове“. След като преживяват това известно време, хората несъзнателно ще започнат да виждат Божието върховенство в много неща. Ако винаги имаш свои планове, съображения, мечти, себични мотиви и желания, тогава сърцето ти неволно ще се отклонява от Бог, ще бъдеш сляп за това как действа Бог и през повечето време Бог ще е скрит от теб. Не обичаш ли да правиш нещата съобразно собствените си идеи? Не правиш ли собствени планове? Мислиш, че имаш разум, че си образован, осведомен, че имаш средствата и методологията да правиш нещата, че можеш да ги правиш сам, че си добър, че нямаш нужда от Бог и затова Бог казва: „Тогава върви и го направи сам, и поеми отговорност за това дали ще мине добре, не Ме е грижа“. Бог не ти обръща внимание. Когато хората следват собствената си воля във вярата си в Бог по този начин и вярват както искат, какви са последствията? Те никога не са способни да преживеят Божието върховенство, никога не могат да видят Божията ръка, никога не могат да почувстват просветлението и озарението на Светия Дух, не могат да почувстват Божието напътствие. И какво ще стане с течение на времето? Сърцата им ще се отдалечат още от Бог и ще се появят допълнителни последици. Какви последици? (Съмнения в Бог и отричане на Бог.) Това не е просто случай на съмнение в Бог и отричане на Бог. Когато Бог няма място в сърцата на хората и в дългосрочен план те правят каквото си искат, се създава навик: когато нещо им се случи, първото, което правят, е да измислят свое решение и да действат според своите намерения, цели и планове. Те първо ще обмислят дали това е от полза за тях. Ако е така, ще го направят, а ако не е — няма. Ще им стане навик да поемат направо по този път. Как ще се отнася Бог към такива хора, ако продължават да действат по този начин — без покаяние? Бог няма да им обръща внимание и ще ги изолира. Какво означава да ги изолира? Бог няма нито да им налага дисциплина, нито да ги упреква. Те ще си угаждат все повече, няма да имат правосъдие, наказание, дисциплиниране или порицание, а още по-малко — просветление, озарение или напътствие. Това означава да ги изолира. Как се чувства човек, когато Бог го изолира? Духът му се чувства смрачен, Бог не е с него, чувства се неясно по отношение на виденията, няма път за действие и се занимава само с глупави неща. Докато времето минава по този начин, той мисли, че животът няма смисъл и духът му е празен, затова е същият като невярващите и става все по-изроден. Това е човек, отритнат от Бог. Някои хора казват: „Защо винаги чувствам, че изпълняването на дълга ми е безсмислено, че имам все по-малко енергия? Как става така, че нямам никаква мотивация? Къде отиде мотивацията ми?“. Има други, които казват: „Как стана така, че колкото повече вярвам, все повече мисля, че нямам толкова вяра, колкото, когато започвах в началото? Когато започнах да вярвам, особено много се наслаждавах да съм лице в лице с Бог, а сега как вече нямам такова чувство за наслада?“. Къде е отишло това чувство? Бог се е скрил от теб, за да не можеш да Го почувстваш. И така ти ставаш жалък и повехнал. До каква степен повяхваш? Видението за Божието дело е станало неясно, ти нямаш нищо в сърцето си и се проявява бедната ти жалка външност. Добро или лошо е това? (Лошо.) Когато Бог изостави някого, той става глупав и неразумен, и няма нищо. Това е жалката външност на онези, които изоставят Бог! В този момент те вече не мислят, че е добре да вярват в Бог. Независимо какво мислят за това, не мислят, че вярването в Бог е правилният път. Според тях този път не води наникъде и те няма да вървят по него, без значение кой ги съветва. Те не могат да продължат да вярват, затова трябва да бягат към света. За тях да изкарват пари и да забогатяват е единственият избор, който имат, най-реалистичният път. Стремят се към повишения и богатство, щастие и удовлетворение, почитане на предците си и бързо напредване в кариерата. Сърцата им са изпълнени с тези неща, затова могат ли все пак да изпълняват дълга си? Не могат. Ако някой има само такива мисли, но все още има малко истинска вяра и е склонен да продължи да се стреми към нея, тогава какво е отношението на Божия дом към него? Стига да е способен да полага труд, тогава Божият дом ще му даде възможност. Божиите изисквания към всеки човек не са високи. Защо е така? Хората не живеят във вакуум и няма човек, който да не е покварен. Има ли човек, на когото да не му е хрумвало да се противопостави на Бог? Има ли такъв, който да не е извършвал прегрешения в противопоставянето си на Бог? Има ли някой, в който няма състояние и поведение на бунтарство срещу Бог? Да отидем още малко напред, има ли човек, който не е имал идеи, мисли или състояния на неверие, съмнение, погрешно разбиране или догадки за Бог? Всеки е имал. Тогава как се отнася Бог с хората? Издребнява ли за тези неща? Никога не го прави. Какво прави Бог? Някои хора винаги имат представи за Божието дело. Те мислят: „Докато човек вярва в Бог, Той винаги ще го разобличава, съди, наказва и кастри. Той не се избавя от хората и не им дава свобода на избор“. Така ли е наистина? (Не.) Всички хора, които вярват в Бог и идват в дома Му, го правят свободно. Никой от тях не е принуден. Някои хора са загубили вярата си. Те започват да си угаждат със светски неща и никой не им пречи и не се чувства неохотно заради заминаването им. И когато започват да вярват в Бог, и когато напускат вярата, те са свободни. В допълнение, Бог не заставя никого. Независимо какви са изискванията Му към хората, Той им позволява да изберат пътя, по който искат да вървят, и не насилва никого. Независимо как работи Светият Дух или как Той напътства хората и ги води да четат Божиите слова, Бог никога не е заставял никого. Той винаги изразява истината, за да предостави ресурси на хората и да им е пастир, винаги разговаря за истината, за да преодолява проблеми и да позволява на хората да разберат истината. Каква е целта зад това да позволява на хората да разберат истината? (За да могат да приемат истината.) Ако приемеш истината и приемеш Божиите слова, тогава имаш духовния растеж да устоиш на този непокорен и покварен нрав, на възгледите на неверниците и на всички видове неправилни състояния. Когато си способен да различиш тези състояния, ти няма да бъдеш подведен. След като някой разбере всички видове истина, той не разбира погрешно Бог и разбира намеренията Му. От една страна, този човек е способен да изпълнява дълга си на сътворено същество добре. В допълнение живее по човешко подобие и е способен да върви по правилния житейски път. Когато човек върви по правилния житейски път, когато свидетелства, както трябва да прави едно сътворено същество, и накрая е способен да победи Сатана, да преживее промяна в нрава, да има истинско покорство пред Бог и боязън от Него и да стане приемливо сътворено същество, тогава такъв човек е постигнал спасение, което е крайната цел.

29 септември 2017 г.