Причината, поради която всички днес завиждат на Йов, е защото той е имал истинска вяра. Но разговаряли ли сте преди за подробностите за неговите преживявания и защо той е бил способен да свидетелства истински? Какъв е бил ежедневният му живот? Как се е свързвал с Бог през живота си? Как се вижда, че е търсил истината, че се е покорявал на Бог и е приемал Божиите подредби и устройване от всяко негово действие? Тези неща не касаят ли подробностите? (Така е.) Тези неща касаят подробностите в стремежа към истината, които липсват на днешните хора. Хората знаят само известната реплика на Йов: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Всички те могат да повтарят тази фраза, но не са наясно точно защо Йов е бил способен да я каже. Тази известна фраза не се удаде лесно на Йов — удаде му се едва след цял живот пълен с преживявания. През житейския си опит той виждаше подреденото и устроеното от Божията ръка и делата на Бог в много неща и виждаше, че всичките му богатства са дадени от Бог. Един ден тези неща изчезнаха и той знаеше, че Бог ги е отнел. Заключението, до което стигна Йов, беше, че без значение какво прави Бог, Божието име трябва да се благославя. Е, как се стигна до това заключение? Достигането до това заключение не изисква ли някакъв процес? Това включва пътя, който хората днес поемат в стремежа си към истината, който е начинът да постигнат този резултат и да осъществят тези придобивки. Тези придобивки не се получават за дни или дори за няколко години. Те засягат всеки аспект и всяка подробност от живота на хората.

Вярата на Йов в Бог не беше само на думи, той беше образцов представител на искрен вярващ. Той се молеше на Бог във всяко нещо. Когато беше обезпокоен от веселието на децата си, той се молеше на Бог и ги поверяваше на Бог. Той със сигурност често се молеше за това как да отглежда добитъка си. Поверяваше всичко в ръцете на Бог. Ако беше като невярващите, винаги да планира и пресмята отглеждането на добитъка си чрез човешката воля, като разчита само на собствения си ум и фантазии, и напряга мозъка си да постигне целите, които си е поставил, тогава дори ако беше преживял много провали и несполуки, щеше ли да може да види Божията ръка и Неговото върховенство и подредби? (Не.) Ако той не се беше молил често на Бог, нямаше да преживее Божиите благословии. Щеше често да е негативен и слаб, като обикновен вярващ, и в него можеше да се прояви дух на противопоставяне. „Хората винаги казват, че Бог съществува. Вярвам в Бог, но Бог изглежда не ме благославя според моите планове! Почитам Бог и Му предлагам жертви всеки ден. Ако Бог съществува, благословиите Му към мен трябва да са по-големи, отколкото някога съм искал или съм си представял. Как може все още да не съм постигнал тази цел? Трудно е да се каже дали Бог наистина съществува или не“. Той щеше да е подложил на съмнение съществуването на Бог, което е негативен ефект. От една страна, той не би могъл да види Божията ръка или Неговото върховенство и подредби. Освен това, щеше да се оплаква от Бог и да развие погрешни схващания, антипатия и бунтарство срещу Бог. Ако хората, които вярват в Бог, вървят по свой собствен път и винаги се стремят към благословии, накрая ще могат ли да кажат като Йов: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21)? Ще се породи ли у тях такова познание от преживяното? (Няма.) Със сигурност няма. Защо не? Откъде идва този проблем? (Те не вярват в Божието върховенство, нито търсят от Бог. Вместо това преодоляват нещата с човешки методи.) Защо хората напрягат мозъците си, като използват човешки методи, за да постигат собствените си цели, вместо да се уповават на Бог? Когато правят планове, търсят ли Божиите желания? Имат ли отношение на покорство, казват ли: „Не знам какво ще направи Бог. Първо ще съставя този план, но не знам дали планът ми ще постигне целта ми или не. Това е просто план. Ако може да постигне целта ми, тогава това е благословия от Бог. Ако не може, тогава това се дължи на собствената ми слепота. Планът ми не е в съответствие с Божиите намерения“. Имат ли такъв вид отношение? (Не.) Тогава как възникват тези начини на действие? Това са човешките фантазии и представи, човешките желания, неразумните човешки изисквания към Бог. Те възникват от покварения нрав. Това е един от аспектите. В допълнение имат ли такива хора богопокорно сърце? (Не.) Как виждате, че нямат богопокорно сърце? (Те изпитват категорична нужда да постигнат плановете, които правят.) Какъв нрав е това? Това е надменност и бунтарство. Те вярват, че Бог ги благославя, но когато имат собствени желания и сметки, забравят Бог. Това е надменен нрав. Покоряват ли се, когато забравят Бог? Не се покоряват и Бог не е в сърцето им. Те не размишляват как Бог има върховенство над всичко и как подрежда всичко, още по-малко как Той иска да се правят нещата. Не обмислят този аспект. Какво може да се види от това? Те не търсят нищо, нито се покоряват, нито имат богобоязливо сърце. Първо правят собствени планове, а после действат и работят усилено според своите планове, като се уповават на човешки методи, фантазии и представи, без изобщо да мислят за Божиите намерения. Ако става въпрос за отглеждане на добитък, хората поне трябва да знаят в сърцата си, че „човек трябва да полага всички усилия, за да прави това, което трябва и да се покори на волята на Небето“, с други думи: „Ще изпълня отговорностите си да нахраня добитъка, няма да позволя да му липсва препитание или да измръзне, или да изгладнее, или да се разболее. Броят на малките, които ще се родят другата година, е в Божиите ръце. Не го знам, не го изисквам и няма да правя планове. Всички тези неща зависят от Бог“. Ако в действията си упорито разчитат на човешките представи и фантазии, имат ли те покорно отношение към Бог? (Не.) Кой от тези два начина на действие произлиза от човешката воля и кой е покорство пред Бог? (Първият произлиза от човешката воля и е начинът, по който действат неверниците. Вторият начин на действие идва от хората, които искрено вярват в Бог и търсят истината.) Всички те вярват в Бог и всички те правят едно и също, но мотивът, източникът и целта на действията им, както и принципите им, са различни. Така може да се види пътят, който са поели хората. Няма ли разлика? Същността на неверниците е тази на невярващите. Какъв е източникът и целта на техните действия? Те всички са насочени към техните интереси, а изгодата е на преден план в съзнанието им, затова в действията си те се уповават единствено на своята собствена воля. Защо казвам, че се уповават на своята воля? Те правят своите планове изцяло след внимателно обмисляне. Не действат импулсивно или сляпо, по-скоро имат намерения и цели. Не вземат предвид Божиите намерения, действат изцяло въз основа на собствената си решимост. Никой друг не прави планове за тях, нито друг не ги убеждава да действат по този начин. Те сами са решени да действат според собствените си планове, затова се уповават на своята воля. После, според собствените си планове, те напрягат мозъците си и се захващат за действие, независимо от цената, за да удовлетворят собствените си желания и да постигнат целите на онези планове. Докато действат, те също така имат следната нереалистична идея: „Аз вярвам в Бог, затова Той със сигурност ще ме благослови“. Не е ли това срамно? Въз основа на какво ще те благослови Бог? Как знаеш, че Бог ще те благослови? Бог ще осъществи ли нещата заради твоите определяния? Не е ли това неразумна идея? Ако вярваш, че Бог със сигурност ще те благослови, това равнозначно ли е на покоряване на Божието върховенство и подредби? (Не.) Но много хора бъркат нещата. Те казват: „Вярвам, че Бог ще ме благослови, вярвам, че Той ще защитава всичко, което имам и вярвам, че Той ще удовлетвори желанието ми!“. Те мислят, че това е отношение на покорство към Бог. Не е ли това грешка? Не само, че е грешка, това е и бунтарство срещу Бог и богохулство. Да вярваш, че Бог ще те благослови не означава, че се покоряваш на Божието върховенство и подредби — това са две различни неща. Като казваш това, ти си изцяло контролиран от надменната си природа и да го казваш не е съгласно истините принципи.

Каква е същността на непокорното поведение към Бог, за която току-що разговарях? Анализирайте корена на този въпрос. Има ли в това някакво практикуване на истината? Някакво покорство? Има ли място за Бог в техните сърца? Имат ли богобоязливи сърца? (Не.) Всички казвате „не“, затова бъдете конкретни, по какви начини се проявяват тези неща? Трябва да ги съпоставите със себе си и да знаете как да ги анализирате. Ако знаеш как да ги анализираш, ще знаеш как да прецениш състоянието в самия теб и ще знаеш как да прецениш дали всичко, което практикуваш, е съгласно принципите или не и дали практикуваш истината или не. Първо, ако хората правят първо своите планове, без да търсят истината, има ли в това някакво покорство? (Не.) Като вижда, че няма покорство, как трябва да практикува човек, за да бъде покорен? (Да търси първо Божиите желания.) По много въпроси Бог не ти показва ясно Своите желания, затова как можеш да си сигурен, че това, което практикуваш, е истината? (Трябва да се уповаваме на Бог, за да сме сигурни.) Ако се помолиш няколко пъти и все още не разбираш Божиите желания, какво да правиш тогава? Не действай сляпо. Първо, виж дали този начин на действие е необходим или не, дали тези действия са част от Божиите подредби или не, дали има условия да действаш по този начин или не и дали можеш да постигнеш плана си или не. Ако не можеш, но продължиш да се придържаш към него, не означава ли това, че си възприел неразумен начин на действие? Дали плановете и идеите ти са реалистични или не, е от решаващо значение. Ти мислиш в сърцето си: „Първо ще съставя този план и ако Бог ме благослови, тогава вероятно ще спечеля дори повече!“. Разчиташ на късмета и след това се уповаваш на собствената си воля и се опитваш да държиш на своето. Амбициите и желанията ти са огромни и си едновременно надменен и варварски. Човешките планове и определяния винаги имат отклонения и не са неща, които трябва да се практикуват. Когато хората не разбират истината или Божиите намерения, могат ли плановете и определянията им да са правилни? Могат ли да са съгласно Божиите намерения? Това не е сигурно, защото има много неща, които хората не разбират, за които не могат да вземат решение. Човешките определяния и планове са все човешки фантазии, човешки предположения и преценки. Онези, които не разбират истината, не могат да видят, че всички неща са в Божиите ръце и че те са устроени и подредени от Бог. Трябва да виждаш какво правят Божиите ръце, какви са намеренията Му и какво е делото, което в момента извършва върху хората. Ако твоите планове и решения вървят срещу делото, което Бог иска да извърши, или са противоположни на Божиите желания, какъв ще е резултатът? Плановете ти със сигурност ще се провалят. От това трябва да видиш ясно, че хората не бива да правят планове — планирането само по себе си е грешка. Тогава как хората да практикуват правилно? Те трябва да се научат да приемат нещата такива, каквито са, да не действат сляпо или да планират неща, които не могат да разберат. Има много въпроси, които ти не можеш да разбереш и не знаеш какви проблеми могат да възникнат насред тях. Тези неочаквани ситуации влизат ли в човешките планове? Със сигурност не влизат, следователно всички човешки планове са просто човешки фантазии, празни неща и липса на практичност. Тогава какво трябва да правят хората? От една страна, трябва да имат богопокорно сърце и не бива да правят собствени планове. От друга страна, трябва също да изпълняват своите отговорности и дълг, без да бъдат нехайни. Колкото до това дали можеш да постигнеш нещата, които си планирал и решил, или не, това е в Божиите ръце. Може да планираш нещо малко, но Бог да ти даде много. Може да планираш нещо голямо, но да не получиш толкова. След като преминеш през много подобни преживявания, ще осъзнаеш, че нищо не се променя въз основа на човешката воля или планове. Всичко зависи от това как Бог го е подредил и как господства над нещата. Всички неща са в Неговите ръце. Като постоянно натрупват преживявания по този начин, хората започват да виждат, че Бог наистина е върховен владетел на всичко. Ако ти потвърдиш в сърцето си факта, че Бог е върховният владетел на всичко, тогава ще си получил истината, която се придобива от преживяване. Понякога плановете ти може да са доста добри, но неочаквани неща може да се случат във всеки момент. Ти не можеш да си представиш много извънредни неща, които е възможно да се случат и които надхвърлят фантазиите и плановете ти по всякакъв начин. Много неща те карат да се чувстваш сякаш си хванат неподготвен и не си наясно къде са грешките в плановете ти, дали те ще успеят или ще се провалят и какво могат и не могат да правят хората. Несъзнателно чувстваш, че има много неща, които хората не могат да предвидят, които са извън границите на техните планове и фантазии. До какви заключения стигаш в такъв момент? (Че Бог е върховният владетел на всичко.) В Божието върховенство над всичко има една подробност: ако Бог не ти дава нещо, тогава няма значение колко тичаш напред-назад, колко се трудиш или се бориш, безполезно е. Ако Бог те благославя, тогава всичко върви гладко, без запъване и никой не може да ти попречи. Осъзнаваш, че по този въпрос Бог има последната дума, че Бог може много ясно да види всичките ти планове и въпросът е изцяло в Неговите ръце. С това преживяване сърцето ти ще започне несъзнателно да има правилни прозрения и знание за Божието върховенство. Какви прозрения и знание? Бог е Онзи, Който дарява. Ако Бог иска да отнеме, тогава няма значение колко се покоряваш на Бог или колко познаваш Бог, ако Той трябва да отнеме, ще го направи. Всичко е в Неговите ръце, всичко е предопределено от Него и е подредено от Него. Ти не бива да имаш свой собствен избор. В този момент твоите планове, сметки и лични цели имат ли все още преобладаващо място в сърцето ти? Не. Тези човешки планове и сметки несъзнателно ще намалеят и ти ще се откажеш от тях. Как се заместват тези неща? За теб преживяването на Божието върховенство е равно на това да видиш Неговото върховенство. Макар Бог да не казва защо Той е отнел тези неща от теб, ти въпреки това несъзнателно ще разбереш. Когато Бог те благославя с едно нещо, благославя те с много богатства, Той не ти казва защо Го прави, но в сърцето си ти имаш чувство и си наясно, че това е благословия от Бог, не нещо, което човек може да постигне. Един ден някои неща ще бъдат отнети и ти ясно ще осъзнаеш в сърцето си, че това идва от Бог. Когато ясно осъзнаваш всичко това, няма ли да почувстваш, че Бог те води по всяка стъпка, която правиш, през всеки ден и всяка изминала година от живота ти? Докато Бог те води, ти несъзнателно ще усещаш, че си се изправил лице в лице с Него, че си взаимодействаш с Него всеки ден, че всеки ден имаш ново познание и всяка година жънеш голяма реколта. Несъзнателно твоето разбиране за върховенството на Бог и подредбите Му ще става все по-дълбоко. Когато преживяването ти е на такова ниво, няма ли Бог място в сърцето ти? Ако Бог има място в сърцето ти, тогава ти имаш богобоязливо сърце, затова може ли всякакви други неща, мисли или теории да те подведат, да те объркат или да те накарат да напуснеш Бог? Невъзможно е. Само ако имаш истинско познание за Бог, ако истината се е вкоренила в сърцето ти, Бог може да обитава сърцето ти завинаги. Ако истината не е пуснала корени в сърцето ти, тогава може ли Бог да е в сърцето ти задълго? Със сигурност не, защото сърцето ти може да се отдалечи от Него и да Го предаде във всеки момент. Ако хората винаги използват собствените си фантазии, представи, планове, сметки и желания, за да насочват живота си, могат ли да постигнат такова познание за Бог? (Не.) Значи, за да постигнеш покорство пред Бог като Йов, пътят на преживяването и практиката ти трябва да са правилни. Ако има отклонения в пътя на практиката ти, колкото и голяма да е вярата или волята ти, е безполезно. Колкото и възвишени да са амбициите ти, е безполезно. В много от житейските дела човешките методи на практикуване имат отклонения. Отвън хората изглеждат така, сякаш могат да страдат много и да плащат голяма цена, като че ли имат голяма решимост и сърцата им са изпълнени с огън. Но защо след известен брой натрупани преживявания накрая те не придобиват познание от преживяване на Божието върховенство и подредби? Защото техните методи на практикуване имат отклонения и субективното им осъзнаване, представите и фантазиите им, както и плановете им, винаги са водещи. Тези неща са водещи, затова Бог скрива Себе Си от тях. Божиите слова гласят: „Появявам се пред светото царство, а от скверната земя се скривам“. За кое се отнася „скверната земя“? Отнася се за различните човешки желания, планове и решимост — дори за добрите намерения и за онези, които хората мислят, че са правилни. Тези неща пречат на Бог да върши делото Си върху теб и са като стена пред лицето ти; напълно те затварят, така че никога да не видиш или да преживееш Божието върховенство. Ако не можеш да видиш или да преживееш Божието върховенство, тогава можеш ли да започнеш да познаваш върховенството Му? (Не.) Ти никога няма да познаеш Божието върховенство.