Стремежът към истината не е нещо лесно. Хората трябва да се научат да гледат на нещата според Божиите слова. В миналото хората са имали много погрешни възгледи. Ако те не търсят истината, няма да ги осъзнаят и ще продължават както преди, като мислят, че са прави, като са надменни и самоправедни, и дори когато ги кастриш, те все още няма да признават грешката си. Много е трудно да се промени гледната точка, от която хората, които не се стремят към истината, виждат нещата. Например, когато някои хора видят, че в църквата има човек, който е ръководил компания, в сърцата им се надигат чувства на възхищение и уважение. Те завиждат, възхищават се, тачат и дори почитат тези хора. Такъв човек има статус в сърцата им. Какво трябва да се направи в такава ситуация? Ти трябва да прозреш този човек и да се отнасяш с него в съответствие с истините принципи, и да видиш дали той е човек, който обича истината и се стреми към истината, и дали е човек, който е достоен за уважение. Ако след като си общувал с него и си го прозрял, откриеш, че той не е такъв човек, в сърцето си повече няма да му се възхищаваш и няма да го уважаваш силно. Ти трябва да се отнасяш с него и да общуваш с него по обичайния начин. Какво означава да се отнасяш с него по обичайния начин? Означава да можеш да се отнасяш правилно с него. Човешките сърца са пълни със собствените предпочитания, желания и стремежи на хората и техните ценности се разкриват чрез многобройни незначителни поведения. Ако има някой, който те тачат, думите им ще са особено тактични и любезни когато говорят за него, и ще се отнасят към него особено уважително. Какво показва това? Че този човек има статус в сърцата им и те му се възхищават. Освен това има и други неща, които казват. Те често казват: „Този човек е бил чиновник. Ако той дойде в Божия дом и се отнасяме с него като към обикновен човек, би било несправедливо отношение към него“. В съзнанието си те смятат, че Божият дом не отдава значение на талантливите индивиди. Такава елитна персона е могла да се смири и да дойде в Божия дом, да бъде вярващ и да изпълнява дълг, а никой не я почита и не я повишава, и Горното не се е постарало специално да я представи на братята и сестрите. Ти ги питаш как върви дългът на този човек и те казват: „Този човек е притежавал компания и е ръководил няколко хиляди души. За него да свърши малко работа е нищо. В божия дом няма никой, който да е с повече заложби от него. Той е от елита. В божия дом няма хора от елита“. Какъв вид изказване е това? Те мислят, че в мирския свят има елит, но в Божия дом няма. Хората в Божия дом имат истината — имат ли истината хората в мирския свят? Казваш, че в мирския свят има елит, тогава защо не вярваш в елита? Защо идваш тук да вярваш в Бог? Ти имаш представи за Бог и трябва да побързаш да се върнеш в мирския свят. Фактът, че тези хора са способни да кажат такива неща, не означава ли, че това е гласът на Сатана? Това е гласът на Сатана. Те вярват в Бог и идват в Божия дом, но възхваляват Сатана. Само дето не казаха: „Ако конкретен известен човек вярва в бог, той ще е онзи, който има най-високи заложби. Ако той не може да бъде усъвършенстван, тогава за нас останалите няма никаква надежда. В неговите очи ние сме нищо“. В техните сърца и очи хората, които вярват в Бог, не са толкова добри, колкото известните хора, предприемачите и чиновниците в мирския свят. Само тези хора са елит и само те могат да имат влияние. Когато четете между редовете на казаното от тях, те хора, които се стремят към истината ли са? (Не.) Независимо колко проповеди изслушат, възгледите и мислите им, мненията им за света и мненията им и възгледите им за известните хора и елити не се променя. Придобили ли са те истината? Имат ли навлизане в живота? (Не.) Какви са тези хора? (Неверници.) Те са неверници! Те са Юди и предатели! В техния ум Бог не е най-висшият и истината не е най-висшата. По-скоро светската власт, престиж, слава и придобивки са най-висшите. Такъв човек е предател. Това са мислите и възгледите на Юда. Мислите и логиката на Сатана. Макар че тези хора могат да разбират истината, техните мисли и възгледи няма да се променят. Това, към което се стремят, е репутация, статус и власт. Когато ти си около някой такъв човек, изражението му, когато говори с теб, не е правилно и ти създава определено усещане: че с този човек е трудно да се сближиш и обикновеният човек е невидим за него. Ето защо тези хора са способни да имат толкова много представи за Бог. Независимо колко много истини може да изрази Бог, в сърцата им винаги има бариера между тях и Бог. Те мислят, че нормалната човешка природа на въплътения Бог е обикновена и изобщо не е велика или могъща. Ето защо са способни да тачат познанието и дарбите и да идолизират високопоставените личности. Когато надменните, самомнителни и самонадеяни хора като тях, които са изпълнени със сатанински нрав, видят Христос, който има нормална човешка природа и е изпълнен с истината, как могат да се поклонят и да Го почитат? Те си мислят вътрешно: „Ти си бог. Ти имаш само истината. Ти нямаш познание. Аз имам дарби, моето познание е по-напредничаво от твоето; моите таланти са по-развити от твоите; моята способност да се справям с нещата е по-силна от твоята и аз говоря по-добре с външния свят от теб“. Когато свършат някаква работа в църквата, имат малко капитал или направят някакъв принос, те мислят още по-малко за Бог. Това човек, който се стреми към истината ли е? (Не.) Хората, които не се стремят към истината, имат безброй прояви на грозно поведение и нямат и един грам разум. Затова тези хора често са привличани от външните явления на хора, събития и неща — в един миг те мислят, че Бог е прав, в друг мислят, че греши; в един момент си мислят, че има Бог, в друг — че няма Бог. В един миг мислят, че Бог е Онзи, който господства над небесата, земята и всички неща, в следващия се съмняват, че Бог господства над небесата и земята и всички неща. Сърцето им винаги е изпълнено с конфликт и борба. Макар че вторият тип хора имат духовно разбиране и разбират истината в най-повърхностния смисъл на значението ѝ — което е просто думи и доктрини, но все пак се смята, че имат някакви способности за възприемане, — макар да са способни да разбират някои истини, те никога не ги прилагат на практика. Какви са техните проявления? Стремеж към работа, стремеж към благословии, стремеж към задоволяване на собствената им нереалистична вяра и духовна подкрепа и стремеж към репутация и статус. Това е вторият вид хора.

Третият тип са хората, които имат духовно разбиране и се стремят към истината. Хората, които имат духовно разбиране, могат да разбират какво казват Божиите слова, да вземат различните състояния, разобличени в Божиите слова, и да ги сравняват със себе си и да разпознават какво е проблематичното в тяхното състояние. Но това, че можеш да правиш сравнения, не означава, че си човек, който се стреми към истината. Ако практикуваш и навлизаш, след като направиш сравнение със себе си, само тогава си човек, който се стреми към истината. Ако хората могат да разбират Божиите слова и да използват принципите на Божиите слова, които разбират, като основа, върху която наистина да навлязат, как такива хора проявяват себе си по отношение на стремежа към истината? От една страна, те могат да приемат Божието поръчение и да изпълняват дълга си добре. От друга, могат да търсят истината, когато се сблъскат с обстоятелствата, подредени от Бог, и да постигнат покорство. Друг аспект е, че в ежедневието си те придават значение на проучването на всяка страна от своите състояния и разкривания и са способни да ги сравняват със себе си според Божиите слова, да разрешават проблеми и могат да стигат до точката, в която са принципни в начина, по който подхождат към всеки въпрос, и имат път за практикуване във всяко нещо. Например последния път разговарях и разнищвах седемте големи гряха на Павел, вие трябва да сте способни да ги сравните със себе си, наистина да ги разбирате и да практикувате и да навлезете. Сравняването и навлизането в живота са сложно взаимосвързани. Да можете да правите сравнения със себе си е портал към навлизането в живота. Как навлизаш, след като си преминал през портала, ще зависи от това дали разбираш този аспект от истината. Когато разбираш един аспект от истината, ти можеш да навлезеш в един аспект от реалността, а когато разбираш два аспекта от истината, можеш да навлезеш в два аспекта от реалността. Ако просто разбираш доктрината и нямаш принципите на навлизането, тогава няма да можеш да навлезеш в реалността. Следователно е ключово първо да разбереш много истини. Как можеш да ги разбереш? Трябва да четеш много Божии слова, да размишляваш над словата Му, да правиш сравнения между тях и своя реален живот и дълга, който изпълняваш, да намираш принципи на практикуване и да намираш път за практикуване. Тогава ще е лесно да навлезеш в реалността. Ако има действителни проблеми, трябва да ги сравниш със съответни откъси от Божиите слова и да ги разрешиш. Ако имаш представи и погрешни схващания за Бог, тогава е още по-необходимо да правиш сравнения с Божиите слова, да можеш да прозираш по какъв начин всъщност тези представи или погрешни схващания са погрешни и каква е природата на проблемите, които представляват. Трябва да можеш да анализираш тези проблеми, после да търсиш съответните истини, за да ги оправиш. Това е пътят към навлизането в живота. Павел свършил толкова много работа, но имал ли е път за навлизане в живота? Съвсем не. Какъв беше първият от големите грехове на Павел? Той разглеждаше стремежа към венец и стремежа към благословии като подходящи цели. По какъв начин е грешно приемането на стремежа към благословии за цел? То противоречи напълно на истината и не съответства на Божието намерение да спаси хората. След като да бъдат благословени не е подходяща цел, към която да се стремят хората, каква е подходящата цел? Стремежът към истината, стремежът към промяна в нрава и способността за покоряване на всичко, устройвано от Бог, и на всички Негови подредби: това са целите, към които хората трябва да се стремят. Да кажем например, че кастренето ти създава представи и погрешни разбирания, и ти ставаш неспособен да се покориш. Защо не можеш да се покориш? Защото усещаш, че твоята крайна цел или мечтата да бъдеш благословен е разклатена. Ставаш негативен и разстроен и искаш да се откажеш от дълга си. Каква е причината за това? Има проблем с твоя стремеж. Тогава как може да се преодолее това? Задължително е незабавно да изоставиш тези погрешни идеи и незабавно да потърсиш истината, за да разрешиш проблема с покварения си нрав. Трябва да си кажеш: „Не трябва да се отказвам, трябва да продължавам да изпълнявам добре дълга си, както е длъжно да прави едно сътворено същество, и да обърна гръб на желанието си да бъда благословен“. Когато се откажеш от желанието си да бъдеш благословен и тръгнеш по пътя на стремежа към истината, от раменете ти пада тежест. Ще бъдеш ли все още способен на негативност? Макар че все още има моменти, когато си негативен, не позволяваш на това да те възпира и в сърцето си продължаваш да се молиш и бориш, като променяш целта на стремежа си от стремеж към благославяне и получаване на крайна цел в стремеж към истината, и си мислиш: „Стремежът към истината е дълг на едно сътворено същество. Няма по-голяма жътва от това да разбера определени истини днес, това е най-голямата благословия. Дори ако Бог не ме иска и нямам добра крайна цел, и надеждите ми да бъда благословен са разбити, все пак ще изпълнявам правилно дълга си, задължен съм. Каквато и причина да има, тя няма да повлияе върху изпълнението на дълга ми, няма да ми попречи да изпълня Божието поръчение. Това е принципът, според който се държа“. И не сте ли надхвърлили възпиранията на плътта така? Някои могат да кажат: „Ами ако съм още негативен?“. Тогава отново търси истината, за да го преодолееш. Колкото и пъти да изпаднеш в негативност, ако просто продължаваш да търсиш истината, за да я преодолееш, и продължаваш да се стремиш към истината, бавно ще изплуваш от своята негативност. И един ден ще почувстваш, че нямаш желание да придобиваш благословии и не си възпиран от крайната си цел и изход, и за теб е по-лесно и по-свободно да живееш без тези неща. Ще почувстваш, че животът, който имаше преди, когато всеки ден живееше заради придобиването на благословии и заради крайната си цел, беше изтощителен. Всеки ден да работиш, говориш и да напъваш мозъка си в името на придобиването на благословии — какво би придобил от това в крайна сметка? Каква е стойността на такъв живот? Ти не се стремеше към истината, а губеше най-добрите си дни за незначителни неща. В крайна сметка не придоби никаква истина и не можеше да изречеш никакво свидетелство за преживяване. Стана за смях, напълно опозорен и провален. И каква всъщност е причината за това? Тя е, че намерението ти да придобиеш благословии беше твърде силно, че изходът и крайната ти цел занимаваха сърцето ти и те обвързваха твърде силно. И все пак, когато дойде денят, в който се измъкнеш от оковите на твоите перспективи и съдба, ти ще можеш да оставиш всичко зад себе си и да последваш Бог. Кога ще можеш да се избавиш напълно от онези неща? С непрестанното задълбочаване на твоето навлизане в живота ще постигнеш промяна в нрава си и тогава ще можеш да се избавиш от тях напълно. Някои казват: „Мога да се освободя от тези неща когато си поискам“. Това съответства ли на природния закон? (Не.) Други казват: „Разбрах всичко това за една нощ. Аз съм обикновен човек, не съм сложен или крехък като останалите от вас. Вашите амбиции и желания са твърде големи, което показва, че сте по-дълбоко покварени от мен.“ Такова ли е положението? Не е. Цялото човечество има една и съща покварена природа, неразличима по своята дълбочина. Единствената разлика между хората е в това дали имат човешка природа или не и какъв вид хора са. Онези, които обичат и приемат истината, са способни на относително дълбоко, ясно познание за своя покварен нрав, а другите погрешно смятат, че такива хора са дълбоко покварени. Онези, които не обичат или не приемат истината, винаги мислят, че нямат поквара и че с малко по-добро поведение ще станат светци. Тази гледна точка е очевидно необоснована — всъщност не се касае за това, че покварата им е повърхностна, а за това, че те не разбират истината и нямат ясно познание за същността и истината на своята поквара. Накратко, за да вярва в Бог, човек трябва да приеме истината, да практикува истината, да навлезе в реалността и да постигне промяна в своя живот нрав, преди да може да промени неправилната посока и път на стремежа си и преди да може напълно да разреши проблема със стремежа към благословии и вървенето по пътя на антихристите. По този начин човек може да бъде спасен и усъвършенстван от Бог. Всички истини, които Бог изразява, за да съди и пречиства хората, работят в тази посока.

Сега, има ли сред вас някой, който все още има желание да бъде Бог? (Не.) Коя е причината да нямате това желание: защото не смеете или защото нямате надежда или подходящ произход и обкръжение? Трудно е да се каже. Първо, сигурно е, че няма човек, който да желае да се стреми активно да бъде Бог. Обаче, ако при специални обстоятелства имаше хора, които те почитат, възхваляват те, често те ласкаят и хвалят, ако ти имаше статус в сърцата им и те несъзнателно те утвърждаваха като някакъв идеален и могъщ образ — макар да не свидетелстваха, че си Бог, и да знаеха, че си човек, ако все пак те тачеха, подчиняваха ти се и се отнасяха с теб сякаш си Бог — как щеше да се чувстваш вътрешно? Нямаше ли да изпитваш извънредна наслада и задоволство? (Да.) Това е достатъчно да докаже, че ти все още имаш това желание. Всеки, който има покварен нрав, има и желание да бъде Бог. Просто, когато никой не се отнася с теб като с Бог, ти чувстваш, че не си достатъчно пригоден. Когато почувстваш, че си пригоден, че обстоятелствата са подходящи и условията са достатъчни, ти ще се повишиш до тази позиция. Или може би няма ти да се повишиш, но когато другите постоянно те издигат, още ли ще бъдеш скромен? Ти ще приемеш издигането „без резерви“. Какво се случва тук? Природата на Сатана се е укрепила дълбоко в хората и остава непреодоляна — хората никога не искат да са хора, те винаги искат да са Бог. Може ли човек да е Бог просто като го пожелае? Сатана все искаше да бъде Бог и какво се случи с него? Беше запратен от небето на земята. Такава беше съдбата на Сатана заради това, че искаше да бъде Бог. Кажете Ми, какво чувствам Аз по отношение на собствената Ми идентичност, статус и същност? Вие със сигурност не знаете. Не чувствам нищо. Всичко е много нормално. Въплътеният Бог е особено практичен и нормален. В Него няма нищо свръхестествено, Той няма някакви особени чувства. Ти знаеш какво мислиш, знаеш какво харесваш, знаеш в какво семейство си роден, на колко си години и какво образование си получил; знаеш как изглеждаш. Нормално ли е обаче да знаеш каква е вътрешната ти същност или е нормално да не знаеш? (Нормално е да не знам.) Нормално е да не изпитваш никакви чувства към това. Щеше да е свръхестествено, ако имаше. Нямаше да е плътско и нямаше да е нормална човешка природа. Свръхестествеността не е нормална. Онези, които винаги се държат по ненормални начини и имат ненормални чувства, са зли духове, не смъртни същества. Някои хора Ме питат дали знам кой съм. Кажете Ми, бих ли могъл да знам? Трябва ли да знам? Имам логиката и начините на мислене на нормалната човешка природа. Имам нормални мисли и нормален рутинен плътски живот. Имам съвестта, рационалността и преценката на нормалната човешка природа и имам принципите на личното поведение, боравене с нещата и взаимодействие с другите с нормална човешка природа. Всички тези неща са ясни. По отношение на това как да правя нещата, как да се отнасям с различните хора, как да помагам на хората и на кои хора да помагам, имам всички тези принципи. Животът с нормална човешка природа и вършенето на нещата, които трябва, е нормална човешка природа. В това няма нищо свръхестествено. Бог не върши свръхестествени неща. Нормално е да не знам. Ако знаех, това щеше да вещае неприятности. Защо щеше да вещае неприятности? Ако знам, щях да имам бреме, твърде много неща щяха да бъдат замесени и щяха да са в противоречие, защото частта, която знам, нямаше да е от плътта и от материалния свят, щеше да е свръхестествена и щеше да противоречи на всичко от този свят. Точно както някои хора могат да виждат неща, които се случват в духовния свят. Те живеят в плътта и в материалния свят, но все пак виждат нечовешки, безплътен свят. Могат да виждат двата свята и да казват някои странни неща. Това не е нормално. Това ще повлияе на мислите и работата на другите хора. Иначе хората, които вярват в Бог и се стремят към истината, все пак трябва да знаят малко по въпросите от духовния свят. Има много неща, които хората няма как да знаят, но да не ги знаят всъщност не е загуба. И да знаят, и да не знаят е еднакво добре. Бог вече е ограничил обхвата на нещата, които смъртните същества могат да разберат, да знаят и да почувстват. Бог не казва и едно изречение по-малко от това, което трябва да знаеш — Той ти казва всичко и не позволява да ти липсва знание. Той обаче старателно спира достъпа до това, което няма нужда да знаеш. Той няма да ти каже и няма да обърква мислите и ума ти. Друг аспект на това е, че за смъртните същества нещата от духовния свят са един вид тайнство, странни феномени или неща от различен свят. В сърцата си хората искат да знаят нещичко за тях, но какво можеш да направиш с това познание? Можеш ли да го потвърдиш? Можеш ли да си част от него? Много неща от духовния свят са тайни и не могат да бъдат разкрити предварително. Това е нещо, в което никой не може да участва — да имаш ограничено познание е достатъчно. Бог господства над този свят и тази човешка раса, и съществуват твърде много тайнства. Това, което трябва да разберем, са Божиите слова и истини, и Неговите намерения. Трябва да навлезем в истините реалности, да постигнем покорство пред цялото върховенство на Бог, до което човек има достъп, да го разберем и да го разпознаем и после да станем способни да се боим от Бог, да признаем Бог като твой Създател, да признаем факта, че Бог господства над всичко и накрая да сме способни да изречем онези слова, които е казал Йов: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Какво трябва да преживеят хората, за да постигнат този резултат? Те трябва да преживеят правосъдие и наказание, да бъдат кастрени, изпитвани и облагородени и да преживеят всеки вид обстоятелства, които Бог подрежда, и чрез които да познаят Божиите дела, да познаят Неговия нрав, да разберат същността на Създателя и да могат да правят сравнения между себе си и словата на Бог, които са прочели, или проповедите, които са чули. В крайна сметка, независимо как Бог се отнася с тях, дали им отнема или дава, те постигат справедливо и точно разбиране на Божиите дела и им се покоряват и ги приемат по начин, който подхожда на рационалността на сътворените същества. Това се стреми да постигне Бог.

Нека се върнем на темата на днешното общение. Проявленията на хората, които се стремят към истината, и проявленията на хората, които не се стремят към истината, са основно следните три типа. Направил съм подробно разграничаване на тези три типа хора: първият тип са хората, които нямат духовно разбиране; вторият са хората, които имат духовно разбиране, но не се стремят към истината; третият тип са хората, които имат духовно разбиране и се стремят към истината. За кой от тези три типа хора има надежда да навлезе в истините реалности и може да постигне спасение? (Третият тип.) Кой тип човек има надежда да навлезе в истините реалности, което означава, че може да се развие и да се промени в човек, който има истините реалности? (Вторият тип.) В такъв случай хората от първия тип всъщност осъдени ли са на смърт? Могат ли хора, които нямат духовно разбиране, да се превърнат в хора, които имат духовно разбиране или които имат половинчато разбиране? За онези, които имат половинчато разбиране, има малко надежда; те са малко по-добре от онези, които изобщо нямат духовно разбиране. Това е до известна степен по-добре, отколкото да нямат никакво духовно разбиране. От тези три типа хора кой има по-голяма надежда да бъде спасен? (Третият.) А вторият тип хора? (Зависи от личния им стремеж. Ако те могат наистина да преобърнат нещата, да се покаят и да се стремят към истината, тогава могат да имат надежда да бъдат спасени.) Нека бъда откровен с вас. Вие все още не сте напълно наясно с втория тип хора. Макар че вторият тип хора имат духовно разбиране, всички те са хора, които не се стремят към истината и това е критично. Независимо дали имат духовно разбиране, или не, докато не се стремят към истината, те изобщо не могат да постигнат спасение. Това, на което искам да наблегна тук, е първият тип хора, онези, които нямат духовно разбиране. Да кажем, че те нямат духовно разбиране, но имат добра човешка природа и могат с готовност да отдават всичко на Бог, да обръщат внимание на това, което Бог казва, и да имат покорно сърце — просто да нямат способност за възприемане по отношение на истината, но да могат да разбират част от Божиите слова и да се сравняват с тях, и после да практикуват и да навлизат в тях. Такива хора имат надежда да бъдат спасени. След като известно време преминават през такова преживяване, те може постепенно да започнат да имат духовно разбиране. Колкото по-внимателно четат Божиите слова, толкова повече Светият Дух ги просветлява; те са способни да сравняват това, което разбират от Божиите слова, със своите състояния, да приемат Божието кастрене, правосъдие, наказание, изпитания и облагородяване, да плащат цената за това и накрая да постигнат някои съответни промени в нрава си. Такива хора също са смятани за хора, които се стремят към истината. Тъй като са приемани за хора, които се стремят към истината, имат ли те надежда да бъдат спасени? (Да.) Имат, следователно такива хора не могат да бъдат предадени на смърт. И обратно, трудно е да се каже какъв ще е изходът за типа хора, които могат да разбират истината и я сравняват със себе си, но никога не навлизат в нея. Каква е първопричината за този проблем? (Отношението им към истината.) Отношението им към истината, което е на непочтителност и пренебрежение. Какво значи „пренебрежение“? Означава да не приемаш истината. Означава да гледаш истината отвисоко. Означава да не признаваш Божиите слова като истината и да не ги приемаш сериозно. Независимо колко разбират от това, което чуват, те не практикуват истината. И независимо от степента, до която се сравняват с нея, дори ако знаят какъв тип хора са, те все още не се покайват. Макар да знаят, че практикуването на истината е най-същественият аспект от вярването в Бог, думата „практика“ за такива хора е несъществена. Такива хора не могат лесно да бъдат спасени.

Сега, как трябва да определим стремежа към истината? Какво точно е стремеж към истината? Кой може да Ми каже? (Да си способен да приемеш Божиите слова, да използваш Божиите слова, за да се самоанализираш и да се сравняваш с тях, и също да имаш навлизане в живота. Само това се смята за стремеж към истината.) Точно така. Само като си способен да приемеш истината и да практикуваш истината, си човек, който се стреми към истината. Ако хората не приемат Божиите слова и не могат да се самоанализират, тогава няма да имат навлизане в живота и не са хора, които се стремят към истината. Следователно има пряка зависимост между стремежа към истината и навлизането в живота. Ако човек е способен да говори много думи и доктрини, но никога не е практикувал истината, няма истинска вяра в Бог и дори ако знае ясно, че нещо е Божие върховенство и подредба и че идва от Бог, не се покорява и се противопоставя, осъжда и продължава да се бунтува, и все още живее според сатанински философии и прави нещата в съответствие със своите предпочитания, тогава той не е човек, който се стреми към истината. Някои хора имат духовно разбиране и могат да разбират Божиите слова, но не обичат истината, затова не я практикуват — такива хора не са от онези, които се стремят към истината. Някои хора искат да се стремят към истината, но имат твърде лоши заложби и не са способни да я достигнат. В резултат на това те вярват в Бог много години, но не могат да разберат истината. Те хора, които се стремят към истината, ли са? Не. Какви основни проявления имат хората, които не се стремят към истината? Най-важните проявления са, че те не четат Божиите слова и не искат да се молят на Бог, камо ли да разговарят за истината, и дори не искат да присъстват на сбирките или да слушат проповеди. Когато слушат проповеди, те имат чувството, че сякаш всяка дума е насочена към тях и ги разобличава, което ги кара да се чувстват притиснати и притеснени. Затова винаги когато е време да се слушат проповеди, те просто искат да спят или да водят празни разговори. Има доста такива хора. Те вярват в Бог само за да бъдат благословени, не за да приемат истината, да придобият истината, да се отърват от покварата си, да изживеят човешко подобие или да постигнат спасение от Бог. Първопричината за проблема е основно в това, че те не обичат истината и не се интересуват от истината. Те вярват в Бог само за да придобият благословии. Това е единствената цел на копнежа им. В името на придобиването на благословии те могат да полагат труд и да се отказват от неща, но не могат да приемат истината и не се интересуват от истината. Те мислят, че е достатъчно да разбират доктрините, че да правят по-малко зли дела означава, че са се променили и че полагането на труд, отказването от неща и на всичкото отгоре страданието ги прави достойни да бъдат благословени. Това е техният възглед за вярата в Бог. Следователно независимо колко много години вярват, независимо колко доктрини разбират и могат да проповядват и независимо колко много думи, които се съобразяват с истината, излизат от устата им, те никога не са способни да практикуват истината, нравът, който разкриват, остава своеволен, угоднически и невъздържан, те защитават собствената си гордост и интереси на всяка крачка, те са особено себични и низки и дори когато са порицавани или кастрени, не могат да го приемат и нямат и грам покорство. Такива хора правят каквото си искат. Те не обсъждат нещата с другите, преди да предприемат действие, и дори да ги обсъждат с другите, то е само когато нямат друг избор и е само формално — говорят завоалирано, със заобикалки и накрая все пак карат другите да направят каквото те казват. Какъв нрав разкрива този начин на действие? (Измамност.) Не е само измамност. Тук има нещо още по-тежко. Независимо колко приятно звучат думите им, когато съветват другите и обясняват, че това са подредбите на Божия дом, и карат другите хора да се покоряват, когато става въпрос за тях самите, те не действат по този начин. Вместо това са непримирими и бунтовни, не се покоряват и са неспособни да приемат Божиите устройства и подредби. Освен това, как се проявяват те, когато си взаимодействат с другите? Те действат в съответствие с философиите за светските отношения, търсят предимство на всяка крачка и защитават личните си връзки. Хората от този тип имат нрав, който е особено коварен. До какво се свежда това коварство? Свежда се до нечестивост. Обикновено за хората не е лесно да разпознаят нечестивия нрав. Когато хората с нечестив нрав говорят с другите, винаги има елемент на проверка и подпитване за информация. Те не казват нещата направо и дори да се разкрият, целта им е просто да те накарат да говориш каквото ти е на сърце — те никога не показват нищо истинско от себе си. Някои хора казват: „Как може да казваш, че никога не показват нищо истинско от себе си? Те винаги разговарят с хората за покварения нрав, който разкриват“. Какво е значението на това късче общение? Те не казват на никого какво наистина мислят вътрешно. Също така използват всякакви тактики и методи или всякакви изрази, за да прикриват енергично и да маскират кои са, представяйки на хората един фалшив образ. Ако някои хора разберат какви са наистина и научат за лошите неща, направени от тях, те просто се преструват и казват няколко думи на разкаяние, възприемат подвеждащи методи, за да накарат хората да вярват, че са се покаяли и променили. Ако отново направят нещо лошо и то бъде разобличено, като позволи на другите да видят, че те са всъщност зли хора, ще си напрегнат мозъка и ще измислят всичко възможно, за да прикрият този факт и да накарат хората все още да се отнасят с тях като към брат или сестра. Какъв нрав е това? Нечестив нрав. Хората, които имат този вид нечестив нрав, не само не приемат истината по никакъв начин, но са и умели в преструването и винаги измислят хитра защита или оправдание за себе си. Те са лицемерни фарисеи. Това, от което този тип хора се страхуват най-силно, са хората, които разговарят за истината, хората, които отварят сърцата си, за да опознаят и разнищят себе си, или хората, които разобличават истинското състояние на нещата и така разобличават тях. Всеки път когато някой разговаря за истината, те са особено раздразнени и не искат да слушат, сърцата им се противопоставят и тя ги отблъсква. Така напълно се разобличава тяхната грозна страна на изпитващи неприязън към истината. Освен че разбират истината, но не я практикуват, този тип хора имат и друг проблем, който е, че имат нагласа на съпротива срещу положителните неща и правилните възгледи и пренебрежение към тях, особено към словата, които са съобразени с истината. Когато става въпрос за нещо положително или за някакви думи, които са съобразени с истината, ако не е нещо, което те смятат за добро, или ако не е изговорено от тях, а от друг, те не го приемат. Какъв нрав е това? Неразумност, непримиримост и глупост. Как трябва да прецените дали човек се стреми към истината? Основното е да проверите какво разкрива и проявява той в обичайното изпълнение на дълга си и в действията си. От това можете да разберете нрава на човек. От неговия нрав можете да видите дали е постигнал някаква промяна и дали е придобил някакво навлизане в живота. Ако някой разкрива единствено покварен нрав, когато действа, и няма съвсем нищо от истините реалности, той определено не е човек, който се стреми към истината. Имат ли навлизане в живота хората, които не се стремят към истината? Не, със сигурност нямат. Нещата, които правят всеки ден, старанието им, отдаването на всичко, страдането, цената, която плащат — независимо какво правят, то е просто полагане на труд и те са полагащи труд. Независимо колко години човек е вярвал в Бог, това, което има най-голямо значение, е дали обича истината. Може да разберете какво обича и към какво се стреми човек от това какво харесва да прави най-много. Ако повечето от нещата, които човек прави, съответстват на истините принципи и Божиите изисквания, тогава той обича истината и се стреми към нея. Ако може да практикува истината и нещата, които прави всеки ден, са в изпълнение на дълга му, тогава той има навлизане в живота и притежават истините реалности. Действията му по някои въпроси може да са неподходящи и той може да не схваща истините принципи точно, или може да има упорити предразсъдъци в това отношение, или понякога може да е надменен и самоправеден, да настоява на своя начин и да не успява да приеме истината, но ако по-късно може да се покае и да практикува истината, това доказва без съмнение, че има навлизане в живота и се стреми към истината. Ако в хода на изпълнение на дълга си някой разкрива единствено покварен нрав, много лъжи, горделивост, угаждане, прекомерно високомерие, ако сам си е господар и прави, каквото му харесва, и т.н., и ако независимо от това колко години е вярвал в Бог или колко проповеди е изслушал, накрая няма и най-малка промяна в покварения си нрав, тогава със сигурност той не е човек, който се стреми към истината. Има много хора, които са вярвали в Бог дълги години, привидно не са зли хора и дори донякъде имат добро поведение. Те вярват в Бог доста страстно, но живот нравът им не се променя изобщо и те нямат дори малко свидетелство за преживяване, което да споделят. Не са ли такива хора жалки? След толкова много години на вярване в Бог те не могат да разкажат дори най-малко свидетелство за преживяване. Това са просто полагащи труд. Те наистина са жалки! Накратко, за да оцените дали човек се стреми към истината и има навлизане в живота, трябва да погледнете неговия нрав и същността, която разкрива и изразява, и да видите дали има промяна в нрава им. Постоянното изричане на думи и доктрини и поддържането на маска и измама не може да продължи дълго. Те вредят единствено на себе си, без да измамят другите. Онези, които не могат да приемат истината и не се стремят към нея, рано или късно ще бъдат разкрити и отстранени. Само тези, които приемат и практикуват истината, могат да придобият навлизане в живота и да имат промяна в нрава.

Приключих с общението за това какво е навлизането в живота, какво е стремежът към истината и всички различни проявления на хората, които се стремят към истината. Хората трябва да се сравняват с тези неща и когато разбират истината, трябва да я прилагат на практика. Каква е най-голямата трудност за мнозинството хора, които вярват в Бог? Тя е, че разбират истината, но не я практикуват. Макар че след като прочетат Божиите слова, могат да се сравняват с тях и са способни да придобият малко познание за себе си, защо не могат да приложат истината на практика? Повечето хора не могат да намерят причината. Например всички хора имат надменен нрав — всички те са особено надменни и самоправедни. Повечето хора са способни да разпознаят това, но могат ли да избегнат разкриването на своята надменност? Това не се постига лесно. Трудното е, че макар да са способни да се сравняват с Божиите слова, когато ги четат, да признават, че имат надменен нрав и да имат път за практикуване, когато и да правят нещо, те често имат собствени предпочитания, намерения и цели и не могат да видят, че всички те са свързани с покварения им нрав. Те трябва да научат да са прозорливи за тези неща и трябва да разбират истината, да поправят това, което трябва да се поправи, и да се избавят от това, от което трябва да се избавят. Тоест те не бива повече да правят нещата в името на своите намерения, желания, гордост, статус и интереси. Те трябва да прекъснат хода на злодеянието си и да се въздържат от изричането на поредното изречение или извършването на поредното дело заради собствените им интереси. Ако направиш това, вече ще си придобил сърце на покаяние и ще си започнал да променяш негативната си страна. Ако проявиш още повече инициативност и освен че не говориш в своя полза, можеш също и да разнищиш себе си, да позволиш на братята и сестрите да видят проявлението на твоя надменен нрав, така че да могат да се поучат от него, да придобиеш някои уроци, да се възползваш от тях и да намериш път за практикуване, това ще е още по-добре. Какво е трудното? Трудното е да се избавиш от всичките си намерения, цели, амбиции, желания и интереси, да не правиш нещата заради себе си и да не се занимаваш или суетиш заради себе си. Павел каза, че е свършил пътя си. Заради кого е изминал този път? (Изминал го е, за да може да бъде благословен и да получи венец.) Но на Павел му липсваше това разбиране. Той вероятно все още си мислеше, че изминава пътя заради Бог и за да изпълни Божието поръчение, със сигурност не и заради себе си. Ето защо се осмели да се изтъква и да свидетелства за себе си по толкова самохвален и безочлив начин. Той очевидно защитаваше себе си и се оправдаваше. В същото време това е и най-доброто доказателство, че той свидетелстваше, че за него да живее това е христос. Той открито свидетелстваше за себе си и се противопоставяше на истината; богохулстваше против истината. Сега има много хора, които тачат Павел, сърцата им са изпълнени с амбиции и желания и всички те искат да свидетелстват за себе си: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8). Като правят това, не дават ли свобода на желанията и амбициите си, като им позволяват постоянно да се раздуват и ги разкриват във всяка ситуация, за да ги осъществят? Ако не можеш да преодолееш желанията си, тогава за теб всичко е приключило, ти няма да можеш да навлезеш в истините реалности. Каква е същността на този проблем? (Трябва да се опълчим на намеренията си.) Опълчването на намеренията ти е негативен начин на практикуване. Ти трябва да можеш също и да ги разобличаваш активно, точно както разобличаваш другите хора. Ако кажеш нещо като: „Ще ви кажа истината за себе си — имам твърде прекомерни амбиции и искам да спечеля благоразположението ви. Точно сега се разкривам пред всички вас. Готов съм да се опълча на плътта. Няма да бъда съучастник на Сатана. Целта ми като се разобличавам по този начин е да ви позволя да видите истинското ми лице ясно, за да не благоговеете пред мен“, какъв ще е ефектът от този начин на практикуване? Всички със сигурност ще ти се възхищават. Няма ли това да е много по-добре от почитта и уважението, които би получил в замяна на използването на всякакви низки тактики? (Да.) Това поне е положително. Макар че всеки ще изпитва някакво възхищение към теб, ще те почитат ли? Може би някои ще го направят, но ти трябва да намериш начин да ги накараш да изоставят това поведение. Винаги разобличавай себе си, като казваш: „Аз съм също и непокорен и моето непокорство е по-тежко от вашето. Аз съм също и измамен и нечестив. Когато говорех онзи път, имах наум цел, която беше да ви накарам да ме почитате и да не ме гледате отвисоко“. След като всички чуят това, не само, че няма да те гледат отвисоко в сърцата си, но и ще те уважават повече. Това е открит начин на практикуване. Само хората, които обичат истината, ще направят това. Хората, които не обичат истината, са неспособни да направят това, каквото и да става. Ако в сърцето си мислиш, че да направиш това е наистина хубаво, че е огромна привилегия, че удовлетворява Бог, и се стремиш да действаш така; ако имаш силно желание в сърцето си и вярваш, че трябва да направиш това и че това е човекът, който трябва да бъдеш — открит, честен, в чиито думи не могат да се намерят лъжи, човек, който се опълчва изцяло срещу своя покварен нрав и Сатана — само тогава ще си типът човек, който наистина живее в светлината. И ако си привлечен от това и обичаш да бъдеш такъв човек, тогава ще можеш да обичаш истината, да навлезеш в истината и да се откажеш от онези неща, които са от Сатана. Но ако все още се интересуваш от своите намерения, цели, амбиции, желания и интереси и ако все още упорито си склонен да се стремиш към знание, слава, придобивки и статус, тогава тези неща все още имат място в сърцето ти. Казваш: „Нека да карам полека, докато не постигна подходящ духовен ръст, после ще видим“. Това е да си угаждаш и да си напълно неспособен да се опълчиш на себе си. Като си угаждаш по този начин, забавяш своето навлизане в живота, и не само че проблемите ти от това, че жадуваш плътски наслади и ползи от статуса, не са преодолени, но са станали и още по-упорити. Тогава могат ли нещата в сърцето ти, които принадлежат на Сатана, да бъдат старателно пречистени? Може ли житейското ти преживяване все още да се задълбочи и животът ти да продължи да расте? Можеш ли все още да постигнеш усъвършенстване от Бог? Ти вече си паднал в плътските наслади и ползите от статуса са те обвързали здраво — можеш ли още да се освободиш от тях? Ти не искаш да се освободиш; бавно ставаш човек, който подвежда хората. Това ще е обезпокоително и грехът ти ще бъде тежък. Защо за Павел нещата са свършили по този начин? Защото той изобщо не се стремеше към истината. Той винаги се стремеше към идеалите и копнежите си и искаше да контролира Божиите избраници, така че те всички да следват него и да правят като него. Той също искаше да използва усилената работа и плащането на цена като механизъм за сключване на сделка с Бог и за придобиване на награди и венец. В крайна сметка беше наказан от Бог. Ако пътят, който някой следва, е точно същият като този на Павел, тогава не може да му се помогне и с него е напълно свършено. Всеки, който е същият тип човек като Павел, е антихрист, който няма да се покае за нищо на света. Ако ти имаш част от състоянията на Павел, но целта, към която се стремиш, е малко по-различна от тази на Павел, тогава трябва незабавно да се покаеш и може би ще успееш навреме. Ако постъпваш, както постъпи Павел, ако почиташ Павел и си съвсем същият като Павел, тогава не само, че си неверник, но искаш да бъдеш Бог и да бъдеш Христос. Не е ли това да искаш да си на равна нога с Бог? В сърцето си ти почиташ един нереалистичен бог в небето; искаш да си на равна нога с Христос и дори се отнасяш към дарбите и познанието си като към живот, и се отнасяш към неправилните стремежи като към правилни. По целите, към които се стремиш, и по начина на стремежа ти все повече заприличваш на Павел и те все по-точно съответстват на стремежите на Павел. Това вещае неприятности за теб. Ти си напълно безнадежден и не можеш да бъдеш спасен. Трябва да правиш като Петър и да следваш пътя на стремежа към истината, да се опълчиш изцяло срещу плътта и срещу онези неща, които са от Сатана, и едва тогава ще имаш надежда да бъдеш спасен. Имате ли сега път за получаване на спасението? (Постоянно да разобличаваме себе си и да се избавим от себе си.) Първо, трябва да се избавите от личните си намерения, цели, амбиции и желания. Независимо дали се стремиш активно или стремежът ти е по негативен и пасивен начин, трябва да се избавиш от тези неща и да се научиш да се покоряваш. Това е от най-голямо значение. Ако решиш да действаш по определен начин, когато ти се случи нещо, ти първо трябва да прецениш защо го правиш по този начин. Ако е заради гордост и статус, тогава спри веднага и намали темпото. Трябва да се помолиш: „Боже, не желая да правя това. Искам да се опълча срещу него, но ми липсва сила. Моля те, дай ми силата, защити ме и спри злодеянието ми на място“. Тогава, без да осъзнаеш, ще имаш силата. Понякога способността на хората да преодоляват греха, да се опълчват на плътта и на покварения си нрав, идва от тяхното желание и воля и от тяхната жажда да обичат истината. Понякога това изисква Божието дело, изисква уповаване на Бог — хората не могат да напуснат Бог. Понякога разбираш истината, имаш път за следване и мислиш, че можеш да живееш независимо, но когато се сблъскаш с нови обстоятелства, не знаеш как да практикуваш — трябва да се молиш на Бог и да се уповаваш на Него. Човешките животи са пълни с възходи и падения. Може да се каже, че хората не могат никога да са без Бог. Независимо колко много истини разбират, те не могат да Го напуснат. Независимо колко много моменти на негативност имат, или колко много моменти на пасивност, те в крайна сметка не могат да оставят Божието водачество и напътствие. Колкото повече се покоряваш на Бог, толкова повече ще се увеличават твоите истини реалности. Докато твоите истини реалности се увеличават, това означава, че твоето навлизане в живота ще става все по-дълбоко и по-дълбоко. Докато навлизането ти в живота се задълбочава, това означава, че нравът ти се променя все повече и повече. Когато нравът ти се е променил много, това означава, че си придобил духовен ръст. Твоят духовен ръст е показателен за навлизането ти в живота. Когато имаш духовен ръст, ти можеш да преодолееш контрола и обвързаността на твоя покварен нрав над теб, способността ти да преодоляваш греха ще стане по-силна и сърцето ти ще е силно. Няма да имаш само емоционално желание, надежда и домогване, повече няма да се задържаш на това ниво. Вместо това ще се въздигнеш и ще израстеш до възрастен човек, ще станеш човек, който има истината и човешка природа. Това е пътят на стремежа към истината и е също резултатът от стремежа към истината. Можете ли да видите посоката? Можете ли да видите надеждата? (Да.) Това е добре.

Навлизането в живота е процес, който не свършва никога. Трябва да преживееш цял живот, за да придобиеш от него и да претърпиш промяна. Дори ако вървиш по пътя на стремежа към истината, ако все още жадуваш за плътски удоволствия и за ползите от статуса, пак ще се препъваш и ще се проваляш. Сега пътят ти е правилен и си намерил твоята посока. Вече си прозрял ясно онези неща, които са неправилни, пасивни, противоположни и негативни. Между теб и тези неща има граница. Колкото до положителните неща, ти вече си разбрал и придобил доста от тях и вече можеш да разбереш и да приемеш доста от тях. Това, което остава, след като си придобил прозрение за тези погрешни, нечестиви и негативни неща и действия, е напълно да прогониш тези неща от сърцето си, напълно да ги изоставиш и да им се опълчиш и после да практикуваш според принципите на истината. По този начин ще имаш навлизане в живота. Всъщност навлизането в живота не е трудно. То просто зависи от това дали наистина обичаш истината. Ако наистина обичаш истината, тези негативни неща няма да могат да те победят. Понякога може да си пасивен и слаб, но все още ще си способен да продължаваш напред. Ако не обичаш истината или ако не обичаш истината толкова силно, а просто се съсредоточаваш върху външни формалности, ако отдаваш малко от себе си и посвещаваш малко от себе си, като да си способен да ставаш рано и да лягаш късно, за да изпълняваш дълга си; ако просто се придържаш към етапа на полагането на труд и не искаш да се сдобиеш с разбиране за истината или да навлезеш в реалността, а просто си доволен да отдаваш всичко на Бог и да не извършваш големи прегрешения, и се застоиш и не се движиш напред, какви ще са последствията? Ти със сигурност няма да получиш Божието одобрение. Ако искаш стремежът ти към истината да бъде успешен и наистина искаш да придобиеш живот, това не е проста работа. Трябва да се избавиш от своите интереси и да изоставиш всички неподходящи стремежи, като стремежа към слава, придобивки и статус, стремежа към благословии или стремежа към венец или награди. Трябва да се избавиш от всичко това. Ако наистина обичаш истината и се наслаждаваш на размишленията над Божиите слова, тогава навлизането в живота няма да е трудно за теб. Стига да разбираш истината, ти естествено ще имаш път и няма да имаш много трудности.

юни 21, 2018 г.

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.