Днес все още ли е възможно да ви възпират всякакви хора, събития и неща, докато изпълнявате дълга си? Способни ли сте да се придържате към истината и да вършите всичко в съответствие с принципите? (Не.) Тогава какви трудности изпитвате обикновено? (Понякога, когато видя някого да върши нещо, което накърнява интересите на Божия дом, му обръщам внимание на това, но щом видя, че не го приема или че има лошо отношение, се страхувам да започна спор, затова правя компромиси.) Правилно ли е да се прави компромис, или не? (Не е правилно, но се страхувам, че ако настоявам по въпроса, ще избухне спор, който ще разруши мира, и хората няма да останат с добро впечатление от мен.) Компромисът ли е единственият начин, ако искате да избегнете споровете? В кои ситуации можете да направите компромис? Ако става въпрос за дреболии, като например личния ви интерес или гордостта ви, тогава няма нужда да спорите за това. Можете да предпочетете да бъдете толерантни или да направите компромис. Ала по въпроси, които могат да засегнат делото на църквата и да накърнят интересите на Божия дом, трябва да се придържате към принципите. Ако не спазвате това правило, значи не сте предани на Бог. Не е ли егоистично и долно от ваша страна, ако предпочетете да направите компромис и да изоставите истините принципи, за да запазите репутацията си или да съхраните отношенията си с другите? Не е ли признак, че се отнасяте безотговорно към вашия дълг и не сте предани на Бог? (Така е.) В такъв случай, как трябва да практикувате, ако, докато изпълнявате дълга си, настъпи момент на всеобщо разногласие? Ожесточеният спор по този въпрос ще реши ли проблема? (Не.) Как тогава трябва да го разрешите? В тази ситуация някой, който разбира истината, трябва да пристъпи към разрешаването му, като първо повдигне въпроса и позволи на двете страни да споделят мнението си. Тогава всички заедно трябва да потърсят истината и след като се помолят на Бог, съответната истина в Божиите слова трябва да се изведе за общение върху нея. След общение за истините принципи и след изясняване, и двете страни ще успеят да се подчинят. Хората трябва да се научат да се подчиняват на истината. Ако повечето хора са способни да ѝ се подчинят, но няколко души не ѝ се подчиняват или не могат да бъдат вразумени, то те не приемат истината и имат природата на зли хора и Божиите избраници лесно ще ги разпознаят. Това е най-добрият начин да се реши въпросът със споровете в църквата. Използването на истината за разрешаване на проблемите е важен принцип и човек не може да прави безпринципни компромиси. Вие правите компромис със Сатана, ако сте способни да пожертвате интересите на Божия дом в името на това да запазите личните си отношения, гордостта и користните си интереси. Това е безпринципно и предателско спрямо Бог. Ако всеки се бори да спаси собствената си репутация и набляга на личните си съображения, дали това е нагласа за търсене на истината? Такова отношение ли трябва да има човек към своя дълг? (Не.) За да може да постигне преданост при изпълнението на дълга си, човек не бива да се бори за репутацията си или за личните си интереси, а трябва да остави властта в ръцете на Бог и истината трябва да му е господар. Интересите на Божия дом и ефективната работа са най-важни. Не е ли правилен този принцип? (Така е.) Ако всички вие сте способни да го спазвате, за какво остава да спорите с хората? Няма да има никакви спорове. Онези, които винаги защитават собствените си интереси и изобщо не практикуват истината, не са добри хора, а онези, които постоянно предават интересите на Божия дом, за да спечелят благоволението на другите, са още по-лоши. Всички те са неверници и хора, които предават Бог. Смятате ли, че е проблем, ако човек е донякъде неотстъпчив и влиза в противоречия и спорове с другите, за да защити интересите на Божия дом и ефективността на делото на църквата? (Не.) Тъй като намерението му да защити интересите на Божия дом е правилно. Това е човек, който заема страната на Бог и се придържа към истините принципи. Той е богоугоден човек. Да имаш силна и решителна нагласа, когато защитаваш интересите на Божия дом, е признак за непоколебима позиция и спазване на принципите и Бог го одобрява. Хората може да чувстват, че има проблем в тази нагласа, но той не е голям и не е свързан с разкриване на покварен нрав. Не забравяйте, че е най-важно да се придържате към истините принципи.

Навлизането в живота е най-важното нещо. С какво основно е свързано навлизането в живота? (Със стремежа към истината.) Точно така. Свързано е основно със стремежа към истината. Само хората, които се стремят към истината, имат навлизане в живота. Ако хората искат да имат навлизане в живота, тогава това засяга практикуването на истината. Как човек трябва да различава дали някой се стреми към истината? Какъв тип човек не се стреми към истината? Знаете ли? Първият тип, за който говоря, е човек, който няма духовно разбиране. Каква е същността на хората, които нямат духовно разбиране? (След като прочетат словата от Бог, които изобличават покварения човешки нрав, те не могат да направят връзка между Божиите слова и собствените си състояния и проявления. Те мислят, че Бог говори за другите хора.) Те най-вече не могат да сравнят себе си с Божиите слова, но знаят ли това? (Не.) Хората, които нямат духовно разбиране, са неспособни да осъзнаят тези неща. Сърцата им са все още жизнерадостни, те мислят, че разбират много Божии слова, но всъщност за тях всяко слово е просто правило. Те мислят: „Ако Бог ме накара да правя нещо, ще го направя. Ако ме накара да се отрека от нещо, ще се отрека. Ако ме накара да отдам всичко, ще го отдам. Като се покорявам на Бог по този начин, съм спасен“. След като вярват по този начин няколко години, те мислят, че имат капитал, точно както Павел каза: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8). Както и да го наречете, на Павел му липсваше духовно разбиране. Това наистина е жалко. Достатъчно обезпокоително бе, че той нямаше духовно разбиране, но на всичкото отгоре не се стремеше към истината. Отнасяше се към цялата си доктрина, лозунги, фантазии, представи, знание и философии, сякаш те бяха истината, и ги използваше за основа, от която да разширява собствените си стремежи. В резултат на това, независимо какво правеше, той не изживяваше истините реалности и каквото и да правеше, не беше съгласно Божиите намерения. Този негов проблем беше тежък! Павел обира точките, когато става въпрос за липса на духовно разбиране, не е ли така? (Да.) Обичат ли истината хората, които нямат духовно разбиране? Съвсем не, защото хората, които нямат духовно разбиране, са неспособни да схванат истината и ако не схващат истината, няма как да могат да я обичат. Как се проявяват хората, които нямат духовно разбиране? Основното им проявление е, че независимо как разговарят хората за Божиите слова с тях, те все още не разбират, и независимо колко ясно хората разговарят с тях за истината, те все още са неспособни да я схванат. Това е пряко свързано с твърде малките им заложби. Могат ли хората, които нямат духовно разбиране, да се стремят към истината? Не могат, дори да искаха. Хората, които нямат духовно разбиране, не могат да разберат за какво говори Бог, не знаят какви състояния разобличава Бог и не могат да ги сравнят със себе си. Те се отнасят към всички Божии слова като към правила, изрази, лозунги и доктрина и никога не знаят, че Божиите слова са истината. Какъв е проблемът тук? Проблемът е, че техните заложби са твърде малки, те не притежават никаква способност за възприемане и проявяват липса на духовно разбиране.

Вторият тип са хората, които имат духовно разбиране. Хора, които имат духовно разбиране, могат да разбират истината, да я сравняват със себе си, когато ядат и пият Божиите слова, и да разбират какво разобличават Божиите слова, какви истини има в Божиите слова и какво изисква Бог. Способността за разбиране равна ли е на това да имат навлизане? (Не.) Тогава, когато казвам, че те могат да разбират, какво се има предвид? За какво се отнася? (Те могат да правят сравнение между Божиите слова и себе си.) Способността да правят сравнения със себе си е част от това. Те признават човешкия покварен нрав и всеки вид състояние, което Бог разобличава. Тогава способни ли са да знаят какво изисква Бог? Те трябва да го знаят до известна степен — да познават Божиите изисквания, да знаят за какви принципи се говори в Божиите слова и какви са намеренията Му. Те са наясно с тези неща и ги разбират, ето защо се наричат хора, които имат духовно разбиране. Когато хората, които имат духовно разбиране, ядат и пият Божиите слова, те могат да ги сравняват със себе си, да разбират за какво се отнасят Божиите слова и какви са изискванията на Бог. Това показва, че този вид хора притежават заложбите и способността да възприемат истината. Тогава притежаването на заложби и способност означава ли задължително, че те имат навлизане в живота? (Не.) Има няколко различни сценария. Някои хора могат да разбират Божиите слова и притежават заложби и способност да възприемат словата Му, но никога не са ги сравнявали със себе си. Те просто правят сравнение между Божиите слова и другите хора, търсят недостатъци в другите, налагат им своите слабости, заяждат се за техните състояния и се опитват да четат мислите им, сякаш са детектор. Когато нямат какво друго да правят, размишляват върху това, което другите хора мислят, опитват се да открият какво мислят в сърцата си хората, какви мисли и идеи имат в сърцата си, какво е намерението им, каква е целта им, каква е мотивацията им, на какво се надяват и какъв покварен нрав разкриват, докато правят нещо. Каква е целта им при откриването на тези неща? Да сравняват Божиите слова с другите хора, после да разрешават техните проблеми. Например средата, в която живее „г-н Смит“, каква е семейната му история, колко години е вярвал в Бог, какви проблеми обикновено има, какви слабости има, когато се стреми към промяна в нрава си, какви трудности често среща, когато се случва нещо, в какви ситуации е лесно за него да стане негативен, колко добре изпълнява дълга си, как подхожда към Божиите слова и дали духовният му живот е нормален — те имат ясно разбиране за всички тези неща. Те са много интелигентни, но, за жалост, не прилагат интелекта си на правилните места. Разрешават проблемите на другите хора, но сами не практикуват истината. Този вид хора често са водачи или работници, или хора с известни отговорности. Проблематичен ли е този начин на стремеж на този вид хора? (Да.) Този начин на стремеж е проблематичен, и то много. Колко много? Ние трябва да разговаряме за това. Този вид хора имат духовно разбиране, могат да разбират Божиите слова и знаят как да правят сравнения с Божиите слова, но никога не са правили сравнение между Божиите слова и себе си. Вместо това, те сравняват Божиите слова с другите хора. Каква е целта им, като правят сравнение с другите хора? (Да се изтъкнат.) Точно така. Те се изтъкват, за да удовлетворят желанията и амбициите си, за да подсигурят статуса си и да станат по-способни да завладяват човешките сърца. Фактът, че могат да направят това, е свързан с природата им и е пряко свързан с това към какво се стремят, когато вярват в Бог. Ако човек съди за тях по факта, че влагат цялото си сърце в нещата и вършат работата си в пълен размер, и от факта, че са способни да схванат много добре всички различни състояния, които другите хора имат, може ли да каже, че те са хора, които се стремят към истината? Не е задължително. Тогава как можем да кажем дали някой е човек, който се стреми към истината? Ако някой е особено отговорен, когато става въпрос за навлизането в живота на братята и сестрите, ако влага много сърце и усилия в нещата, ако върши работата си много добре, често търси истината по отношение на всяко състояние, което братята и сестрите имат, и после разрешава проблемите, като е способен да изпълнява дълга си по този начин, пригоден водач ли е? Съдейки по тези техни проявления и разкрития, може ли човек да е сигурен, че това са хора, които се стремят към истината? (Не е задължително.) Защо? (Те могат да решават проблемите на другите, но никога не са правили сравнения между Божиите слова и себе си.) Ако никога не са разрешавали своите собствени проблеми, тогава как разрешават проблемите на другите? (Те се уповават на думи и доктрини, за да ги разрешават.) Те разбират някои думи и доктрини, хитри са, имат добра памет, реагират бързо на нещата и веднага щом чуят проповед, могат незабавно да отидат и да се похвалят с нея пред другите. Съдейки по тези неща, имат ли те навлизане? (Не.) Да разрешават чуждите трудности, но никога да не разрешават своите собствени, не е проявление на стремеж към истината. Тези хора просто използват доктрина и Божиите слова или всякакви видове тактики и методи, за да убеждават и придумват другите. Използват думи и доктрини, които разбират, или имитират и повтарят думи за житейски преживявания, за да помагат на хората с трудностите. Те използват тези методи, за да разрешават трудностите на другите вместо да използват това, през което са преминали лично и своите реални преживявания, за да ги разрешат. Това доказва, че такива хора не са хора, които се стремят към истината. Какво предоставят те на другите хора? (Доктрина.) Защо казваме, че е доктрина? Защото не идва от техните преживявания, не е нещо, през което те са преминали, и не е тяхното истинско разбиране. С какво всъщност поят те другите? С доктрина, с изрази и думи, които убеждават и утешават хората. Те също така използват човешки методи, тактики и хитрини и независимо от всичко мислят, че да отговарят на човешките въпроси е да разрешават проблеми и че така вършат работа. Съдейки по техните проявления, по нещата, които предоставят на другите, по начина, по който работят, и пътя, към който се стремят, те хора, които се стремят към истината ли са? (Не.) Те не са хора, които се стремят към истината. Не е ли малко неискрено да използват истината за разрешаване на проблеми, когато те самите нямат навлизане? (Да.) Неискрено е, лицемерно е и мами другите. Тогава могат ли такива хора да изпълняват дълга си добре? (Не.) Защо не? Защото те не се стремят към истината, а между изпълняването на дълга добре и разбирането на истината има пряка връзка. Например, човек трябва да разбира истината, за да пои в църквата. Човек трябва да разбира истината, за да разрешава проблеми. Трябва също да разбира истината, за да се справя с проблемите. Разбирането на истината е още по-необходимо, за да бъдат прозрени хората. Всеки аспект на църковното дело е свързан с истината. Ако човек не разбира истината, той няма да изпълнява добре съществената църковна работа и ще върши приемливо само общи задачи. Следователно, ако един водач не се стреми към истината, независимо колко зает е той, колко тича или колко страда, той няма да върши добра работа и ще е неспособен да изпълнява дълга си в пълната степен на работата и отговорностите. Когато работи, той тича от място на място без причина, вижда къде има проблеми и ги поправя опростенчески. Когато някой среща някаква трудност, той разговаря с него с малко доктрина, и когато някой е негативен и слаб, го окуражава и увещава. Това са нещата, които прави. Мисли, че ако държи под око хората, които води, стига всички да са заети и да не безделничат, значи върши работата си добре, и че ако може да обикаля навсякъде, да наглежда всички и проверява и насочва работата, ако никой не го докладва или разобличава, ако може да проповядва и да говори, където и да иде, и ако всичко върви гладко, без спънки, значи изпълнява дълга и отговорностите си. Това е да си вършиш работата от позицията на статуса, без да използваш истината, за да разрешаваш проблеми в практическия смисъл. Такива водачи придават значение на това да вършиш работа, и докато придават значение на работата, може да не направят нищо за статуса си — всичко, което вършат, е да използват доктрина и лозунги с едничката цел да увещават този човек или да окуражават онзи, като се ангажират постоянно с тази работа. Мислят, че докато не безделничат, всичко е наред. Първото нещо е, че те не могат да се отпуснат, второто е, че трябва да бъдат прилежни, и третото е, че трябва да могат да понасят страдание. Те се суетят по цели дни — ако някъде има проблем, той трябва да бъде решен при първа възможност и те трябва винаги да разпитват дали някой има някакъв проблем. Мислят, че като правят това, се стремят към истината. В действителност означават ли непременно тези проявления, че те се стремят към истината? Означават ли непременно, че имат навлизане в живота? Това все още е под въпрос. Това е първото проявление на хората, които имат духовно разбиране, но не се стремят към истината.

Второто проявление на хората, които имат духовно разбиране, но не се стремят към истината, е да са способни да разбират Божиите слова, да разбират практичната страна на това, което казват словата Му и да могат да ги сравнят със себе си, но никога да не ги прилагат на практика. Този вид хора не правят нещата според Божиите слова или според истините принципи, нито се въздържат. Когато нещо се случи, те просто искат да накарат хората да им се покорят и да ги слушат, но те самите не искат да се покорят на истината. Отнасят се към практикуването на истината и покоряването на истината като към отговорност, задължение и дълг на другите хора и като нещо, което другите трябва да правят. Отнасят се към себе си като към нещо отделно. Независимо колко разбират или колко много от Божиите слова могат да свържат със себе си, мислят, че всичко, което Бог казва, е насочено към другите хора и няма нищо общо с тях. Тогава какво е това, което правят? Те са също и много заети. Ходят на църква и гледат кой има критики към тях, после си го отбелязват. След това напъват мозъците си, за да измислят начини да го „поправят“. Казват: „Нека се открием и да разговаряме. Каквото и да мислите в себе си, каквито и мнения и критики да имате за мен, само ми ги кажете и аз ще направя всичко по силите си да се променя и да правя нещата различно“. Каква е целта им като се променят? Да накарат другите хора да ги харесват. Освен това те виждат кой има критики към тях и кой не им се покорява и после намират съответни откъси от Божиите слова, за да „поправят“ това. Казват: „Бог е господарят, когато Божият дом избира водачи и работници. В Божия дом истината е властта. Този, когото братята и сестрите избират за водач, е когото Бог пожела и вие трябва да му се покорявате. Ти не се покоряваш на мен, а на напътствията на Светия Дух и на истината. Ако не се покориш, ще бъдеш наказан!“. Като чуят това, някои хора разбират, че водачът тълкува погрешно Божиите слова и изкривява фактите, за да подвежда хората, и не го слушат. Когато водачът види, че тези хора не му се покоряват, той си мисли: „Ти отказваш да ми се покориш, така ли? Имам други начини да се справя с теб. Ще сваля копринените ръкавици“. Водачът казва на хората, които не му се покоряват: „Завършихте ли задачата, която ви дадох?“. А те отговарят: „Остава още малко, за да бъде свършена. Няма да причини никакво забавяне“. Водачът казва: „Как това, че остава още малко, не е вече забавяне? В Божиите очи малко е много. Това е проявление на нелоялност. Това ли наричаш изпълнение на дълга?“. Всъщност това ли наистина иска да каже водачът? Каква цел таи в сърцето си? Той иска да принуди другите хора към покорство, иска да ги победи и да им смачка фасона, но не може да го каже открито. Ако го направи, братята и сестрите ще го прозрат и ще го разобличат, затова трябва да намери правдоподобна причина и извинение за нещата. Трябва да потиска хората по „почтен и разумен“ начин, така че след като бъдат потиснати, това да не е очевидно за другите, да накара въпросните хора да се подчиняват и да постигне своята цел да подсили позицията си и да затвърди статуса си. Какъв нрав е това? (Тези хора са коварни и пресметливи.) Те са коварни, пресметливи, злъчни и правят нещата заради статуса. Не обръщат внимание на нещата, които не засягат статуса им, и не влагат никакви усилия в тях, но когато стане въпрос за неща, които засягат славата, придобивките, статуса, гордостта и позицията им в църквата, те се вкопчват в тях и не ги пускат, и започват да стават сериозни. Когато разговарят за истината на обичайните си сбирки, те понякога ще познават себе си, ще се сравняват с Божиите слова и ще разобличават своя покварен нрав, но зад това има цел, има намерение: да накарат другите да ги почитат, да им завиждат и да ги тачат, и да затвърдят статуса си. Те имат амбиции и цел. Ако не е в името на статуса им, не обелват и дума. Ако не е в името на подсигуряване на статуса им, не правят нищо — всичко, което правят, е в името на статуса им. Ще си счупят гърба в името на статуса, но ако е за църковното дело, когато открият проблеми, няма да ги разрешат, щом другите хора докладват проблеми, няма да ги разгледат, и няма да си мръднат и пръста, за да се погрижат за каквото и да било. Виждат как другите хора са заети да изпълняват дълга си, но те не правят нищо. Какви хора са това? (Низки и подли хора, които живеят само за слава, придобивки и статус.) Хора, които живеят заради статуса, стремят ли се към истината? Способни ли са да се стремят към истината? (Не.) Трудно е да се каже. Ако имат малко усещане за съвест, ако имат усещане за срам, ако имат достойнство и характер и ако са способни да приемат истината след като преживеят малко наказание и правосъдие, след като преживяват кастрене или след като бъдат проверявани и облагородявани, тогава може и да могат да променят нещата. Но ако са безчувствени, недосетливи, непримирими и не приемат изобщо истината, тогава независимо колко разбират, от полза ли е то? (Не.) Независимо колко разбират, то няма да е способно да разчувства сърцето им. Независимо колко заети изглеждат външно, колко време прекарват в тичане по улиците, колко жертват, от колко се отказват и колко отдават, могат ли такива хора, които само говорят и действат в името на статуса, да бъдат приети за хора, които се стремят към истината? В никакъв случай. Те ще платят всякаква цена заради статуса. Заради статуса ще изстрадат всякакви трудности. Заради статуса няма да спрат пред нищо. Те се опитват да намерят някаква мръсотия за другите, да ги натопят или да ги тормозят и да ги тъпчат. Те не се страхуват дори пред опасността от наказание и възмездие, действат в името на статуса, без всякаква мисъл за последствията. Към какво се стремят такива хора? (Към статус.) Къде е сходството им с Павел? (В стремежа към корона.) Те се стремят към короната на праведността, стремят се към статус, слава и придобивки и вместо да се стремят към истината, смятат стремежа към статус, слава и придобивки за оправдан. Каква е най-съществената черта на такива хора? Че във всяко отношение те действат в името на статуса, славата и придобивките. Този вид хора, които правят нещата в името на слава, придобивки и статус, са най-умели в подвеждането на другите. Когато ги срещнеш за първи път, не можеш да ги прозреш. Виждаш, че доктрината, която говорят, звучи добре, това, което казват, изглежда практично, работата, която уреждат, е много подходяща и изглежда имат някакви заложби, и ти им се възхищаваш доста. Този вид хора са готови и да плащат цена, когато изпълняват дълга си. Те работят усилено всеки ден, но никога не се оплакват, че са уморени. В тях няма и грам крехкост. Когато другите хора са слаби, те не са. Също така не ламтят за удобствата на плътта и не са придирчиви към храната. Когато семейството домакин приготви нещо специално за тях, те го отказват и не го изяждат. Ядат само ежедневни храни. Всеки, който види тези хора, им се възхищава. Тогава как човек може да различи дали те правят нещата в името на статуса? Първо, човек трябва да провери дали те са хора, които се стремят към истината. Къде ще е очевидно това? (В тяхното намерение и отправна точка, когато вършат нещата.) Това е една част. Най-вече ще си личи в целта, към която се стремят. Ако е в името на придобиване на истината, те ще придават значение на честото четене на Божиите слова, разбирането на истината и опознаването на себе си чрез Божиите слова. Ако често разговарят за опознаването на себе си, ще могат да видят, че им липсват твърде много неща, нямат истината и естествено ще се опитват да се стремят към истината. Колкото повече хората опознават себе си, толкова повече са способни да се стремят към истината. Онези, които винаги казват и правят нещата в името на статуса, очевидно не са хора, които се стремят към истината. Когато ги кастрят, те не го приемат — страхуват се много, че репутацията им страда. Тогава способни ли са те да приемат Божиите слова на правосъдие и наказание и да се самоанализират? Могат ли наистина да разберат отклоненията в преживяването си? Ако нямат никое от тези проявления, тогава човек може да е сигурен, че те не се стремят към истината. Кажете Ми какви други проявления имат хората, които не обичат истината и се стремят към статус? (Когато другите ги критикуват, те не го приемат и вместо това започват да се защитават, оправдават се и привеждат основания. Говорят, за да поддържат гордостта и да запазят статуса си. Ако някой не ги подкрепя, те го нападат и съдят.) Когато хората нападат и съдят другите, и говорят и се защитават в името на собствената си гордост и статус, намерението и целта зад действията им очевидно е погрешна и те живеят изцяло заради статуса. Може ли този вид хора, които казват и правят всичко в името на статуса, да проявяват внимание към Божиите намерения? Могат ли да приемат истината? Съвсем не. Те мислят, че ако проявяват внимание към Божиите намерения, трябва да практикуват истината, а ако практикуват истината, трябва да страдат и да плащат цена. Така ще загубят радостта, която идва от статуса, и няма да могат да се наслаждават на ползите от статуса. Следователно те избират просто да се стремят към слава, придобивки и статус и да се стремят към получаване на награди. По какви други начини се проявяват хората, които се стремят към статус? Какви други неща правят? (Ако видят някой талантлив човек около себе си, на когото стремежът към истината се удава повече и който е достоен за подхранване, и когото братята и сестрите са по-склонни да подкрепят, тогава от страх, че тези хора ще станат и ще ги заместят, и ще заплашат статуса им, те мислят как да ги потиснат и намират всякакви основания и извинения да ги принизят. Най-обичайният начин е да ги определят като твърде надменни, самоправедни и винаги възпиращи другите и да накарат хората да вярват, че тези неща са истина, и да не позволят на Божия дом да ги издигне или подхрани.) Това е най-честото проявление. Има ли други, които искате да добавите? (Те винаги обичат да свидетелстват за себе си и да се изтъкват. Винаги говорят чудесни неща за себе си, никога не говорят за грозната си страна и ако направят нещо лошо, не анализират и не разнищват действията си.) Те винаги говорят как страдат и плащат цена, как Бог ги води и показват работата, която са свършили. Това е също и част от начина, по който се проявява защитата и укрепването на статуса им. Хората, които се стремят към статус и правят нещата в името на статуса, имат и друга, по-очебийна, черта, която е, че независимо какво се случва, те винаги искат да имат последната дума. Стремят се към статус, защото искат да имат последната дума. Искат да са тези, които ще управляват, и единствените хора с власт. Независимо от ситуацията, всички трябва да ги слушат и независимо какъв е проблемът, трябва да идват при тях, за да търсят и молят за посока. Това, на което искат да се наслаждават, са ползите от статуса. Независимо от ситуацията, те трябва да имат последната дума. Независимо дали това, което казват, е правилно или грешно, дори ако е грешно, те все още трябва да имат последната дума и да накарат другите да слушат и да им се подчиняват. Това е тежък проблем. Независимо от ситуацията, те трябва да имат последната дума. Независимо дали е ситуация, която разбират или не, те трябва да се намесят в нея и да имат последната дума. Независимо какъв е проблемът, за който разговарят водачите и работниците, те трябва да вземат решението и другите нямат свобода да говорят. Независимо какво решение предложат те, трябва да накарат всички да го приемат и ако другите не го приемат, те се ядосват и ги кастрят. Ако някой изрази критика или мнение, дори да е прав и да е съгласно истината, те трябва да измислят всякакви начини да му възразят. Особено добри са в софистиката, ще убедят другите хора със сладки приказки и в крайна сметка ще ги накарат да свършат нещата по техния начин. Трябва да имат последната дума във всичко. Никога не преговарят с другите съработници или партньори. Те не са демократични. Това е достатъчно, за да докаже, че са прекомерно надменни и самоправедни, не могат изобщо да приемат истината и изобщо не се покоряват на истината. Ако се случи нещо голямо или нещо, което е критично, и те могат да накарат всеки да направи оценка и да изрази мнението си, и в крайна сметка да се съгласят с начин на практикуване според мнението на мнозинството и да гарантират, че няма да увредят работата в Божия дом и че това ще е от полза за работата като цяло — ако отношението им е такова, тогава те са хора, които пазят делото на Божия дом и хора, които могат да приемат истината, защото зад това да правят нещата по този начин стоят принципи. Но биха ли направили така нещата хората, които се стремят към статус? (Не.) Как биха направили нещата? Ако нещо се случи, не ги е грижа какви съвети дават другите. Те вече имат готов начин или решение, дълго преди хората да са споделили съвета си. В сърцата си те вече са решили какво ще е това, което ще направят. На този етап, независимо какво казват хората, те не биха го приели. Дори ако някой ги порицае, изобщо не ги е грижа. Не проявяват внимание към истините принципи, независимо дали са от полза за църковното дело и дали братята и сестрите могат да ги приемат. Тези неща не са в сферата на тяхното внимание. На какво обръщат внимание те? Те трябва да имат последната дума. Искат те да вземат решенията по този въпрос. Той трябва да бъде разрешен по техния начин. Те трябва да проверят дали този начин е полезен за техния статус или не. Това е гледната точка, от която възприемат нещата. Това хора, които се стремят към истината ли са? (Не.) Когато хората, които не се стремят към истината, правят неща, те винаги проявяват внимание към своя статус, слава и придобивки. Те винаги обмислят как това ще им е от полза. Това е отправната точка на действията им.

Някои хора имат духовно разбиране, но не се стремят към истината. Действително има такива хора. Колкото до основните им проявления, първият вид е да правят нещата заради самите неща. Те обичат да работят и не могат да седят мирно. Докато са заети да правят нещо, са щастливи, имат усещане за постижение и се чувстват реални. Вторият вид проявление е да правят нещата заради статус. Хората от този тип имат особено силни амбиции и желания. Те винаги искат да контролират другите и да ги спечелят на своя страна и винаги желаят да заместят Бог. С кои стремежи на Павел се свързва желанието да заместят Бог? (Със стремежа му да стане Христос.) Целта им в преследването на статус не е просто да станат благородни хора, хора със статус, които другите почитат. Крайната им цел е да спечелят на своя страна хората и да ги контролират, да накарат другите да ги почитат и да се отнасят с тях като с Бог, и да накарат всички да ги следват, да им се покоряват и да вярват в тях. Какво се подразбира от всичко това? Че те биха станали Бог в човешките сърца. Това не е стремеж към истината, а по-скоро стремеж към Сатана. Стремежът към статус очевидно не е стремеж към истината, също както и стремежът към работа или към репутация не е стремеж към истината. Какви други проявления има? (Те се стремят към благословии.) Правилно. Те плащат цена, отдават всичко от себе си, страдат и могат да се отрекат от личните си интереси във всякакви неща, но правят това, за да бъдат благословени. Те проявяват себе си по този начин единствено в името на това да бъдат благословени и да имат добра крайна цел. Това също не е стремеж към истината. Това е третият начин, по който се проявяват хората, които имат духовно разбиране, но не се стремят към истината. Също като Павел, те правят неща и страдат, за да бъдат благословени и в името на своята крайна цел, като не пестят усилия. Целта на действията им е ясна: съсредоточават се изключително върху това да правят всичко, което е най-важно и съществено за получаване на благословии. Докато получават одобрение и подкрепа от братята и сестрите си, всичко е наред. Съсредоточават се единствено върху това как ги възприемат всички, как ги вижда Горното и дали да са в Божието сърце. Стига да е сигурно, че ще бъдат благословени и възнаградени, всичко е наред. Само че те никога не използват истината, за да оценяват това, което правят, и никога не се отказват от желанието си да бъдат благословени. Не се покоряват на Божиите устройства и подредби. Ако направят нещо лошо и бъдат кастрени, ако Горното не е доволно от тях и виждат, че няма надежда да бъдат благословени или може би да получат добра крайна цел, те ще станат негативни и ще се откажат от дълга си, като вече не искат да го изпълняват. Има и някои, които просто не искат да вярват, които мислят, че няма смисъл да се вярва в Бог. Трите начина на стремеж по-горе са все пътищата, които следват онези, които не се стремят към истината. Във всяка църква доста хора от този тип и всички те са хора, които не обичат истината. Независимо какъв дълг изпълняват, те винаги го свързват с личния си интерес, с получаване на благословии и възнаграждаване и никога не го свързват със своето навлизане в живота, с разбиране на истината или промяна в нрава. Независимо колко години са вярвали в Бог или колко години са изпълнявали дълг, те никога не са се стремили към самопознание, никога не са се стремили към навлизане в живота и никога не са се стремили да обичат Бог или да Му се покоряват. Каквото и да правят, те не търсят истината. Независимо каква поквара разкриват, не правят връзките между нея и истината в Божиите слова. Каквото и да правят, намеренията им са егоистични и низки, все насочени към осигуряване на благословии и лични придобивки. Независимо как ги кастрят, те не се самоанализират и продължават да мислят, че са прави. Хората от този вид рядко са негативни. Не ги плаши никакво страдание, ако това означава, че ще бъдат благословени и ще навлязат в царството. Те наистина имат постоянство, но за тях е много трудно да приемат истината. По-скоро биха умрели, отколкото да се самоанализират и да придобият познание за себе си, и мислят, че се справят доста добре. Хората, които имат духовно разбиране, но не се стремят към истината, имат и друго проявление: някои са слушали много проповеди, но не се интересуват от истините, които изразява Бог, или от словата Му, които разобличават различни човешки състояния. Дори да разбират тези неща, те не се интересуват. Тогава, щом не се интересуват, защо все още вярват в Бог? Те определено имат някакъв вид неясни и нереалистични мисли в сърцето си. Казват: „Не знам какво е способен да направи Бог на земята. Не мога да кажа. Изглежда, че Той е способен основно да разговаря за истината. Не разбирам съвсем тези така наречени истини, но при всички положения нещата, които Той казва, са доста добри и карат хората да следват правилния път. Само че не мога да кажа дали Той е наистина Бог или не“. Щом като се съмняват в Бог толкова много, защо стоят в Божия дом вместо да си тръгнат? Защото имат нереалистична представа и фантазия в сърцето си. Мислят си: „Ако продължавам да убивам време тук, може в крайна сметка да избегна смъртта и накрая да навляза на небето и да получа големи благословии“. Така, докато другите се стремят към промяна в нрава и приемат да бъдат кастрени, те се молят на Бог на небето с думите: „О, Боже, преведи ме през тези трудности и ме направи способен да приема да бъда кастрен. Готов съм да се покоря на устройствата и подредбите Ти“. Ти чуваш, че думите, с които се молят, не са погрешни, но те никога не признават, че имат покварен нрав или че грешат. В сърцата си те само признават Бог на небето. Колкото до Бог на земята — въплътения Бог — и Божиите слова на правосъдие, те не им обръщат внимание, тъй като тези неща нямат нищо общо с тях. Ето колко опростени и празни са техните вярвания в Бог. Независимо че другите говорят за покварения нрав на хората и нуждата да се стремят към промяна в нрава, те размишляват: „Как така всички вие сте толкова покварени, а аз не съм?“. Те мислят, че са идеални и безпогрешни, и нямат покварен нрав. Понякога са предубедени или гледат отвисоко другите, но смятат това за нормално, като мислят, че е просто лоша мисъл, която ще изчезне, ако я потиснат. Или, когато виждат другите хора да се бунтуват срещу Бог, мислят: „Аз никога не съм се бунтувал срещу Бог. Любовта в сърцето ми към Него никога не се е разколебавала“. Те просто казват тези няколко изречения и не се самоанализират, нито знаят как да действат съгласно принципите. Това хора, които се стремят към истината, ли са? (Не.) Тогава защо все още мислят толкова добре за себе си и смятат, че този начин на вярване в Бог не е лош? Какво се случва тук? Това показва, че те не обичат истината. Какви хора са това според човешките представи? По какви начини проявяват себе си? Те са красноречиви, хитри, учат бързо и имат силна способност да разбират нещата. Те разбират какво казваш, веднага щом думите напуснат устата ти, и са особено бързи в разбирането на доктрината. Но независимо какво разбират, посоката и целта на стремежа им да получат благословии остават непроменени. Нещо повече, те се отнасят към истините, които разбират, като към теологични теории или като вид догма или учение. Не мислят, че те са истината и следователно не ги практикуват или преживяват, какво остава да ги прилагат в живота си. Те само приемат и проповядват доктрините, които харесват и които съответстват на техните представи и фантазии, като мислят, че са придобили нещо. Способността да проповядват доктрини и мнозина да им се възхищават е най-голямото нещо, което са придобили от вярването в Бог. Колкото до това дали практикуват истината или имат някакво самопознание, те мислят, че това са банални неща с малко значение и че най-същественото е да са способни да проповядват духовни доктрини, да отговарят на въпроси и да карат другите хора да им се възхищават, и това ги прави достойни да се наслаждават на ползите от статуса. Следователно те не обръщат внимание на практикуването на истината, не се самоанализират и се задоволяват само с това да могат да изнасят възвишени проповеди. Този проблем е относително тежък, още по-тежък, отколкото е при хората, които нямат духовно разбиране, защото те знаят ясно, че това е истината, но не я практикуват, нито я преживяват. Това са хора, които изпитват неприязън към истината и си играят с нея. Не е ли природата на този проблем много сериозна?

Сега вие сте способни да различавате хората, които имат духовно разбиране, но не се стремят към истината, нали? Проявявате ли себе си като такъв вид хора по някакъв начин? (Да, основно в това, че правя нещата в името на статуса.) Казвате неща в името на статуса и правите неща в името на статуса — всичко се върти около статуса. Това е проблем. Възможно ли е да се стремите към истината така? Какви са проявленията на това да се действа заради статуса? Те включват основно съсредоточаване върху собствения авторитет, репутация и достойнство, както и върху статуса, който човек има в сърцата на другите — дали те ще го почитат и обожават. Каквото и да правят, те обръщат внимание само на тези аспекти и никога не възхваляват, нито свидетелстват за Бог. Например, когато човек, който не се стреми към истината, срещне нов вярващ, той мисли в сърцето си: „Ти вярваш в Бог само от няколко години, не разбираш нищо“, и го гледа отвисоко. Ако новият вярващ иска да търси истината, той първо ще огледа външността му, начина, по който говори и дали го харесва. Ако новият вярващ има лоши заложби, той няма да иска да разговаря за истината. Просто ще му предложи няколко окуражителни думи и ще остави нещата така. Какъв е проблемът тук? (Тези хора мислят, че са били вярващи от много години и имат капитал, затова парадират със старшинството си.) Този капитал е проявление на отстояването на статуса им. Като имат капитал, те се чувстват упълномощени да говорят от позицията на статуса — статус, който са си дали сами, не им е даден от другите. Хора, които работят и говорят по този начин, хора, които се стремят към истината ли са? (Не.) Проявявате ли се самите вие по този начин? Казвате: „Вярвам в Бог от десет години. Не е ли обидно за мен да ме сложите за партньор с някой, който вярва само от две години? Дори не искам да говоря с него. И една дума ще ме изтощи. Той не разбира нищо!“. Причината за това е, че сте завладени от надменен нрав. Ако ти нямаш сърце, което цени статуса, ако не подреждаш хората според преживяването или старшинството им и не мислиш, че имаш капитал, тогава би ли се отнасял с някого по този начин? Ясно е, че заради наличието на покварен нрав в теб, проявленията на начина, по който се отнасяш с хората, не са от полза за другите, което изобличава покварения ти нрав, стремежите ти и това, което лежи дълбоко в сърцето ти. Има и друго проявление на действията в името на статуса. Например някои хора са придобили професионално познание или са експерти в определена област. Но когато се обсъжда тази област, ако другите говорят първи, те се разстройват и мислят: „Как можете да говорите без разум? Няма да разпознаете величието и да го видите пред себе си!“. Те казват: „Дипломирах се с тази специалност от университета и посветих цялото си проучване на тези въпроси. След като завърших, работих в тази област няколко години. Откакто повярвах в Бог, съм изоставил тази професия вече над десет години, но си спомням всичко за нея и със затворени очи. Не обичам да говоря за това, изглежда сякаш се хваля“. Какво мислите за тези думи? Това са думи на невярващи академици и са изречени въз основа на сатанински философии, които ги карат да изглеждат начетени и да печелят всеобщото одобрение. Те твърдят, че не искат да се изтъкват, но правят точно това, просто по-умело. Споменават капитала, който имат, например броя години, в които са учили тази професия, и какво са придобили, и използват този метод, за да изпратят посланието, че са експерти в тази област. Да си експерт в дадена област означава ли, че задължително я разбираш? Това ли е подходът, който трябва да приложиш, ако си експерт, който върши работа в Божия дом? (Не.) Тогава какво трябва да направиш? (Да търся истината, да обсъждам и да търся заедно с братята и сестрите.) Всички трябва да търсят заедно. Казваш: „Трябва да бъда честен. Упражнявах тази професия няколко години и знам малко за нея, но не знам принципите зад това как Божият дом я използва. Не знам дали познанието, което имам, е полезно за Божия дом — можем да го обсъдим заедно. Ще ви кажа малко за основите на тази област“. Това е рационален начин на говорене. Макар че си познават професията, те са скромни и не са горделиви. Не се преструват, а наистина искат да свършат добра работа и да споделят наученото и това, което знаят, с всички, без да спестяват нищо. Те правят това изцяло, за да изпълнят добре дълга си, независимо от това как другите ги възприемат или как се отнасят с тях. Изпълняват дълга си изцяло в името на удовлетворяването на Бог и в името на придобиването на истината и изживяването на човешко подобие. Следователно те зачитат интересите на Божия дом и обръщат внимание на навлизането в живота на братята и сестрите във всеки аспект от изпълнението на дълга си. Независимо какво правят, те първо разговарят с всички, после го обсъждат съвместно, за да постигнат консенсус, като позволяват на братята и сестрите да допринесат с идеи и усилия, обединени за доброто изпълнение на задачата. Какво мислите за този подход? Само хората, които се стремят към истината, биха постъпили по този начин. Макар че те всички вярват в Бог, онези, които се стремят към истината, и онези, които не се стремят, се проявяват по различни начини. Кой вид хора е отвратителен? (Хората, които не се стремят към истината са отвратителни.) Няма нужда да се изтъкваш, ако знаеш малко за някоя професия, а няма и нужда да омаловажаваш или възпираш другите, ако знаеш малко за тази професия. Някои хора се възгордяват, когато станат водачи или работници, вървят и говорят претенциозно, дори възприемат официален тон. Този начин на работа е още по-отвратителен. Дори да имаш някакъв статус, няма нужда да се перчиш или да си надут. Трябва да действаш отговорно, за да водиш братята и сестрите да изпълняват задълженията си добре. Това е твоя отговорност и нещо, което трябва да постигнеш. Нещо повече, ако имаш човешка природа и си предан, трябва да поемаш отговорност, когато правиш нещата. Как трябва да поемаш отговорност? Като разговаряш ясно по темите, които хората не разбират, темите, по които хората са склонни да правят грешки или да бъдат подвеждани, и да поправяш всякакви грешки и отклонения, които възникват, ти гарантираш, че всеки може да върши нещата по правилния начин, така че повече да не прави грешки или да не бъде възпиран от другите. По този начин ти си изпълнил своята отговорност. Това означава да си отговорен и предан в дълга си. След като си постигнал това, могат ли другите хора все още да казват, че се стремиш към статус? Не, не могат. Принципите, които практикуваш, са вече правилни, какъвто е и пътят ти. Това са проявленията на онези, които се стремят към истината. Така трябва да практикуват хората, които се стремят към истината. Обратното е просто безкрайно позорно поведение. Желанието да се изтъкнеш и да бъдеш високо уважаван, но също и да се сдържаш и да криеш това, което знаеш, страхът, че ако другите знаят тези неща, повече няма да можеш да се отличиш или да бъдеш почитан — това е толкова непокорно! Такива хора пренебрегват интересите на Божия дом и дори стоят настрани и гледат, като се подсмихват на себе си: „Нека да видим, ако аз не говоря, дали някой може да обясни ясно този въпрос! Дори ако кажа нещо, няма да кажа всичко. Ще разкрия малко днес и малко утре, и пак няма да ви кажа истината. Ще ви оставя да се чудите сами. Не е толкова лесно да измъкнете нещо от мен! Ако ви кажа всичко, което разбирам, и ви накарам да го разберете, тогава няма да ми остане нищо и вие ще сте по-добри от мен. Как ще ме възприемате тогава?“. Какъв тип същество би мислило така? Такъв човек е отровен! Той няма нищо добро. Това честен човек ли е? (Не.) Правил ли е някой от вас така? (Аз. Особено след като бях разпространявал евангелието по-дълго и бях получил някакви резултати, се чувствах сякаш имам активи и капитал. Когато другите хора ме питаха дали знам някакви добри начини или дали имам добър опит, който да споделя, отричах. Живеех според сатанинската отровна поговорка „Щом ученикът научи всичко, което знае учителят, учителят ще загуби своето препитание“. Страхувах се, че другите ще ме надминат и че ще загубя статуса си.) Страхът, че другите ще ви откраднат славата, не се преодолява лесно. Репутацията и собствения интерес са цели, на чието постигане хората посвещават целия си живот, но са също и две ками в сърцето — ще ти струват живота!

Някои хора, които са правили полезни неща за църковното дело и братята и сестрите, мислят, че са дали своя принос за църквата и имат някакъв статус в нея. Всеки път когато застават пред другите, те споменават добрите неща, които са направили, така че всички да имат напълно ново познание и разбиране за тях — разбиране за техния капитал и статус и за тяхната репутация и място в църквата. Защо го правят? (За да се изтъкнат и да парадират.) И каква е целта на парадирането? Да се утвърдят. И какво могат да направят, като се утвърдят? (Да накарат другите да им се възхищават.) Да накарат другите да им се възхищават, да ги хвалят и да ги тачат. След като постигнат тези неща, как се чувстват вътрешно? (Наслаждават им се.) Наслаждават се на ползите от статуса. Стремите ли се и вие към тези неща? Какво създава тези мисли, идеи и начин на разсъждение у хората? Какво ги причинява? Какъв е източникът им? Източникът им е поквареният човешки нрав. Човешкият покварен нрав кара хората да се разкриват по този начин и подтиква този вид стремежи. Някои хора в Божия дом често изпитват чувство на превъзходство. В какви отношения? Какво в тези начини ги кара да чувстват превъзходство? Например някои хора могат да говорят чужд език и мислят, че това означава, че имат дарба и са опитни, и че ако Божият дом ги загуби, вероятно ще е много трудно да разшири работата си. В резултат на това те искат да карат хората да им се възхищават навсякъде, където идат. Какъв метод прилагат хората от този тип, когато се срещнат с други? В сърцето си те приписват всякакви различни рангове на другите хора, които изпълняват различен дълг в Божия дом. Най-високо стоят водачите, втори са хората със специални таланти, после идват хората с обикновени таланти и на дъното са онези, които изпълняват всякакви видове поддържащ дълг. Някои хора се отнасят към способността да се изпълнява важен дълг и специален дълг като към капитал и смятат, че това е като да имаш истините реалности. Какъв е проблемът тук? Не е ли това абсурдно? Изпълняването на някакъв специален дълг ги прави надменни и надути и те гледат всички отвисоко. Когато срещнат някого, първото, което винаги правят, е да го питат какъв дълг изпълнява. Ако човекът изпълнява обикновен дълг, те го гледат отвисоко и мислят, че не е достоен за вниманието им. Когато този човек иска да разговаря с тях, те са привидно сговорчиви, но вътрешно си мислят: „Искаш да разговаряш с мен? Ти си просто никой. Виж какъв дълг изпълняваш — достоен ли си да говориш с мен?“. Ако дългът, който човекът изпълнява, е по-важен от техния, те го ласкаят и му завиждат. Когато видят водачите или работниците, те са раболепни и ги ласкаят. Принципни ли са те в отношението си към хората? (Не. Те се отнасят с хората според дълга, който изпълняват, и според различните рангове, които им определят.) Те класифицират хората според тяхното преживяване и старшинство и според техните таланти и дарби. Какъв факт се разкрива от това, че подреждат хората по този начин? Разкриват се стремежите на тези хора, тяхното навлизане в живота, тяхната природа същност и качеството на тяхната човешка природа. Когато някои хора виждат по-висш водач, те кимват с глава и леко се покланят, и са любезни. Когато видят някой, който има някакви способности, който е надарен, умел в говоренето, който е изпълнявал важен дълг в Божия дом или когото Горното е повишило и възприема като важен, те говорят по особено любезен начин. Когато видят някой с малки заложби или който изпълнява обикновен дълг, те го гледат отвисоко и се отнасят с него сякаш е невидим — отнасят се с него по различен начин. Какво си мислят вътрешно? „Дори да вярваш в Бог, човек като теб си остава от простолюдието, но ти все пак искаш да говориш с мен, сякаш си на моето ниво, и да разговаряш с мен за навлизане в живота и за това как да сме честни хора. Ти не си подходящ да го правиш!“. Какъв нрав е това? Надменност, порочност и нечестивост. Има ли много хора от този тип в църквата? (Да.) Вие такъв тип хора ли сте? (Да.) Различното отношение към хората въз основа на това кои са — никое от тези неща не е проявление на човек, който се стреми към истината. Към какво се стремят такива хора? (Те се стремят към статус.) Човешкото поведение, разкриване и обичайни проявления могат да покажат всички мисли, възгледи, намерения и стремежи, които имат хората, както и пътя, по който вървят. Това, което разкриваш и редовно проявяваш, е това, към което се стремиш — твоите стремежи са разобличени. Макар хората от този тип да имат духовно разбиране, да могат да разбират Божиите слова, да правят връзка със словата Му и да сравняват словата Му със своите състояния, каквото и да се случи, те не търсят истината и не подхождат към него, като използват истината на Божиите слова като свои принципи. Вместо това те подхождат към станалото и действат въз основа на своите собствени представи, фантазии, намерения, цели и желания, както и предпочитания. Могат ли такива хора да навлязат в истините реалности? (Не.) Техните сърца все още таят принципите и начините, които прилагат хората, които не вярват, за да се справят със света. Те все още класифицират хората според тяхното преживяване и старшинство и определят всякакви различни рангове на хората в Божия дом. Те не използват истината, за да оценяват хората, а вместо това оценяват хората като използват възгледите и критериите на онези, които не вярват. Това ли е стремежът към истината? (Не.) Макар че изглеждат като хора, които разбират истината, когато говорят и проповядват, може ли да се види каквато и да е част от истината реалност в начина, по който изпълняват дълга си? (Не.) Тогава това хора, които имат навлизане в живота ли са? (Не.) В тях има твърде много покварени неща и те не са на ниво, що се отнася до изпълняването на изискванията за спасение. Ако те винаги се отнасят към тези неща като към капитал, тогава колко от Божиите слова, които разбират, могат да приложат на практика? Съдържат ли наистина сърцата им истината или Божиите слова? Каква тежест има за тях навлизането в живота и промяната в нрава им? Какво точно е пуснало корени в сърцата им? Със сигурност са всички сатанински философии и наследени от човека неща, както и техните представи и фантазии за вярата в Бог. Ако тези неща се вкоренят твърде дълбоко в човешките сърца, за хората ще е изключително трудно да приемат истината. Те винаги ще обмислят как гледа на тях Горното, дали Горното ги оценява, дали са в Божието сърце и дали Бог ги познава. Те гледат на другите хора по същия начин: наблюдават дали Горното ги оценява и дали Бог е доволен от тях — отнасят се с хората въз основа на това кои са те. Когато сърцето им винаги поставя значимост върху тези неща, колко голям ефект може да има истината върху тях? Към какво всъщност се стремят хората, които винаги живеят в такива състояния и живеят с тези философии за светските отношения? Могат ли те да навлязат в истините реалности? (Не.) Тогава според какво живеят живота си? (Живеят според сатанински философии за светските отношения.) Те живеят според сатанински философии и все пак мислят, че имат познание, че са учени и мъдри и изпитват доста вътрешна радост. Като какъв виждат те Божия дом? (Като общество.) Те го виждат като общество. Все още не са изоставили този възглед. Тогава как поправят тези проблеми? Не е въпрос само на това хората да четат Божиите слова и да могат да признаят фактите, които Бог разобличава. Те също трябва да преживяват кастрене, изпитания и облагородяване. Трябва също да познават своята природа същност, да виждат ясно същността на капитала, дарбите, познанието и квалификациите, да се избавят от тези неща, да приемат истините в Божиите слова и да живеят според истината. Едва тогава проблемът с покварената природа може да се разреши.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.