Откъде трябва да започне човек, когато прави първата стъпка към навлизането в живота? Какво трябва да има той, за да постигне навлизане в живота? Какви са най-съществените и важни неща, към които трябва да се стреми и които трябва да придобие човек, за да навлезе в истините реалности? Мислили ли сте някога върху тези въпроси? Какво представлява навлизането в живота? Навлизането в живота е промяна в ежедневния живот на човек, в неговите действия, в житейската му посока и в целта на стремежа му. В миналото той е бил глупав и невеж, действал е винаги в съответствие с мислите, представите и фантазиите си, но чрез Божието разобличаване, поене и приток сега човек може да разбере, че трябва да действа в съгласие с Божиите слова. В допълнение, в резултат на Божиите слова този човек е претърпял промяна в ежедневието си по отношение на възгледите и стила на постъпките си и справянето със света и по отношение на посоката и целите в живота си. Това е навлизане в живота. Каква е основата на навлизането в живота? (Словата на Бог.) Правилно. Навлизането в живота е неделимо от словата на Бог. То е неделимо от истината. Всяко слово, което Бог изрича, е истината. Какво се проявява в хората, които са постигнали навлизане в живота? (Те са способни да се уповават на Божиите слова, за да живеят.) Правилно. Те са способни да се уповават на Божиите слова, за да живеят. Всички техни действия, реч, мисли за проблеми, гледни точки, позиции и възгледи се уповават на Божиите слова и на истината. Тези проявления показват, че такива хора са постигнали навлизане в живота. Тогава с какво най-вече е свързано навлизането в живота? (С Божиите слова.) Свързано е с Божиите слова и с истината. Тогава може ли някой да определи човек с навлизане в живота като човек, който се стреми към истината, и човек, който истински се стреми към истината, като човек с навлизане в живота? (Да.) Каква е целта на определянето на нещата по този начин? В каква посока трябва да насочим общението си? (Към стремежа към истината.) Стремежът към истината е основната тема, по която искам да разговарям с вас днес. Понастоящем вие не сте много наясно с връзката между навлизането в живота и стремежа към истината — това не е много явно за вас. Аз винаги разговарям за навлизането в живота и промените в нрава, и разнищвам пътя на Павел. Каква е основната тема, до която се свежда всичко това? Тя е стремежът към истината. Независимо дали разнищвам пътя, следван от Павел, или говоря за пътя към съвършенството, следван от Петър — независимо за какво говоря, в крайна сметка, какъв път целя да накарам всички да следват? (Пътят на стремеж към истината.) Когато хората са способни да се стремят към истината, да навлязат в истините реалности, да живеят в съответствие с Божиите слова, да разбират Божиите намерения и да вършат нещата в съответствие с принципите на Божиите слова, тогава не са ли ясни целите, към които хората се стремят, и пътищата, които следват? (Да, ясни са.) Стремежът към истината е тема, която е невъзможно хората да избегнат, когато вярват в Бог, опитват се да променят нрава си и се стремят към спасение. Само онези, които се стремят към истината, са истински вярващи и могат да постигнат спасение. Някои хора са пламенни и желаят да отдадат всичко на Бог, но не са непременно хора, които се стремят към истината. Макар че всеки иска да се стреми към истината, някои хора имат лоши заложби, липсва им способност за възприемане и не могат да схванат истината. Някои хора нямат духовно разбиране. Колкото и да слушат проповеди, те никога не разбират, нито разбират, когато четат Божиите слова. Те винаги възприемат нещата изопачено и се опитват да прилагат правила. Това са хора, които нямат духовно разбиране. В църквата има хора, които имат духовно разбиране, и такива, които нямат духовно разбиране. Има хора с лоши заложби, на които им липсва способност за възприемане, и такива с добри заложби, които имат чисто възприемане на Божиите слова. Има хора, които се стремят към истината, и такива, които не се стремят. Всички тези различни типове хора имат различни състояния и проявления и трябва да можете да ги различавате ясно.

Нека да започнем, като обсъдим първия тип хора — онези, които нямат духовно разбиране. Например ако разговаряме за даден аспект на истината и след като приключим общението върху този аспект от истината и човешките състояния, отношения, намерения и проявления, има някои хора, които не разбират казаното, не разбират за какво сме разговаряли, хора, които не могат да се съпоставят с него и не знаят каква връзка имат тяхното поведение и проявления, техният покварен нрав и тяхната природа същност с истината, за която сме разговаряли. Те също не знаят какво общо има това с нещата, към които се стремят в живота си, или защо е била изнесена тази проповед — всичко, което разбират от нея, е доктрина и в нея те разчитат правила. Когато някой ги попита какво са разбрали, те казват: „Макар че днес разговаряхме по много теми, основната беше една: ако нещо се случи, молете се повече“. Има други, които казват: „Разбирам. Бог кара хората да са добри, да не правят лоши неща и да подготвят много добри дела. Бог харесва това“. Има и други, които казват: „Бог казва на хората, че трябва да отдават всичко на Бог и да плащат по-висока цена“. Разбрали ли са те Божиите слова? (Не.) Всички тези хора мислят, че са разбрали словата Му, но всъщност те търсят опипом в мрака и се хващат само за едно изречение от словата Му. Тяхното разбиране е твърде едностранчиво и те изобщо не разбират какво е имал предвид Бог. За хората, които не разбират Божиите слова, независимо колко казва Бог, всичко, което те виждат, са правила, доктрина, един вид теория, един вид гледна точка или един вид изказване. Когато стане въпрос за прилагането му на практика, как го прилагат на практика? Например когато говорим за истината за покоряването пред Бог, след като слушат, те казват: „Ще направя това, което Бог ми каже. Това означава да слушам словата Му и да Му се покорявам“. Не е ли това твърде опростено? Това е всичко, което те могат да разберат. Те не разбират кой начин на практикуване на Божиите слова е истинско покорство пред Него, как да търсят Божиите намерения и да постигнат покорство пред Бог, как да следват насоките на Светия Дух и как да практикуват истината в съответствие с Божиите слова, да не говорим как да застанат на страната на Бог и да защитават църковното дело. Колкото повече нещо е свързано с истините, които са ключови за покоряването пред Бог, толкова по-неспособни са те да го схванат. Всичко, което знаят да правят, е да следват правила. Това означава да нямаш духовно разбиране. Освен да следват правилата и да заседнат в коловоза на собственото си мислене, хората, които нямат духовно разбиране, са неподатливи на разума. Какъв е основният израз на хората, които нямат духовно разбиране? (Да следват правила.) Той е да следват правила. Те често взимат някое изречение или събитие и го определят като правило или метод за следване. Тогава тези хора отнасят ли се към истината по същия начин? (Да.) Онези, които нямат духовно разбиране, помнят един аспект от проявленията на истината, за който ти разговаря днес. Те определят онези думи и поведения като правила, които трябва да се практикуват, и ги наизустяват дума по дума. После, следващия път, когато попаднат в различна ситуация, ако никой не разговаря, те ще използват онези предишни методи и правила безразборно и ще ги приложат на практика. Това е конкретно проявление на хората, които нямат духовно разбиране. Как се чувстват такива хора, докато следват правилата? (Уморени.) Те не се чувстват уморени. Ако се чувстваха така, щяха да спрат. Те чувстват, че практикуват истината. Не чувстват, че следват набор от правила, нито чувстват, че нямат духовно разбиране. Още по-малко чувстват, че нямат разбиране за истината или че нямат разбиране за това какво са истините принципи. Напротив, те мислят, че са разбрали практическата страна на истината, както и принципите на този аспект от истината. В същото време мислят, че са разбрали Божиите намерения и че ако действат съгласно с техните правила, ще са навлезли в този аспект от истината реалност, ще са удовлетворили Божиите намерения и ще са приложили истината на практика. Не мислят ли така хората, които нямат духовно разбиране? (Да, така е.) В съгласие ли е този начин на мислене със стандартите, изисквани от Бог? Да се практикува като се следват правила, проявление на стремежа към истината ли е всъщност? (Не, не е.) Защо не? (Защото, когато нещо се случи, те не търсят истината и не полагат усилия да размишляват по въпроса. Те просто се придържат упорито към начина, по който винаги са правили нещата.) Точно така действат хората, които нямат духовно разбиране — те упорито се придържат към старите начини, мързеливи са, не търсят истината, когато се случи нещо, и не мислят върху нещата, нито ги изследват. Също така, дори ако ги изследват, способни ли са да разберат какво означават? (Не.) Защо не разбират? (Защото нямат духовно разбиране.) Правилно. Това, до което се свежда въпросът, е, че хора като тях нямат духовно разбиране и никога няма да разберат истината.

Всъщност в сърцата си хората, които нямат духовно разбиране, искат да се стремят към истината, но подхождат към това погрешно. За да сме точни, те се уповават основно на следването на правила, спазването на ограниченията и придържането към доктрина или прилагането на начините, по които другите хора правят нещата, и имитирането на техните думи. Тогава каква е същността на такъв човек? Защо той се отнася към следването на правила като към практикуване на истината и мисли, че практикуването по този начин е стремеж към истината? Защо възниква този проблем? Има първопричина — можете ли да я видите? (Те се отнасят към възгледите, представите и фантазиите си като към истината. Те не разбират Божиите слова и не схващат истински Божиите намерения.) Това е една част. Какво още? (Те са надменни и самоправедни, и когато се случи нещо, не търсят истината. Отнасят се към нещата, които мислят за правилни, като към истината.) Някои хора, които нямат духовно разбиране, са такива, но проблемът не се корени в това. Какво кара такива хора да се проявяват по този начин? Хората, които нямат духовно разбиране и обичат да следват правила, слушат проповедите много добросъвестно, особено когато засягат практиката им. Например как да изпълняват дълга си и как да правят добре нещата, които трябва да правят. Те са внимателни, но основният проблем е, че не могат да съпоставят своето състояние с това, което чуват в проповедите. Например ако в тях се говори за човешкото непокорство, след като го чуят, те мислят: „Непокорен? Не и аз! Ако на хората не е позволено да са непокорни, тогава ако в бъдеще попадна на ситуация като тази, не трябва да се обаждам. Трябва просто да я понеса и да разчета тона и изражението на хората. Ще се ослушвам какво казват хората около мен и как правят нещата и ще ги следвам. Така няма да съм непокорен, нали?“. След като изслушат една проповед, заключенията, до които стигат, са просто набор от собствената им логика и методи на практикуване. Те нямат реакция на всички състояния, разобличени в проповедта, и не могат да ги съпоставят със себе си. Умът им е объркан. Какво имам предвид под „объркан“? Те не знаят за какво всъщност става въпрос в проповедта. Вътрешно си мислят: „За какво се разговаря? Защо не е изложено с по-прости термини? Днес темата на общението е тази, а утре ще е нещо друго“. От тяхната гледна точка практикуването на истината е лесно: просто прави, каквото искат от теб. Що се отнася до всички състояния и покварен нрав, които са изобличени в проповедта, те не могат да се съпоставят с тях. Умът им е замъглен и не може да реагира, когато стане въпрос за това какви мисли, идеи и различен вид покварен нрав разкриват хората при всякакви обстоятелства в процеса на навлизане в живота. Те не могат да различат подробностите, нито да направят съпоставка със себе си. Как се чувстват хората, които не могат да направят съпоставка със себе си, след като са слушали истината? (Те мислят, че става дума за други хора и че това няма нищо общо с тях.) Така е. Това е основната им черта. Те не могат да направят съпоставка със себе си. Когато виждат слова, изобличаващи покварените състояния на хората, те мислят, че става въпрос само за другите хора. Те могат да признаят, когато се разобличават обикновени или разпространени проблеми на хората, но когато става дума за словата, отнасящи се към покварения нрав или човешката същност, те категорично не ги приемат. Няма да ги признаят при никакви обстоятелства — сякаш признаването им ще означава, че са заклеймени. Това е проблемът, който споделят всички хора без духовно разбиране. Когато се сблъскат с Божието разобличаване на всеки вид състояния и проявления, които имат хората, и всеки начин, по който тяхната природа същност се разкрива, те не приемат нищо от това, нито го съпоставят със себе си, нито размишляват. Вместо това те често взимат тези слова и проблеми и ги проектират върху другите хора, като мислят, че нямат нищо общо с тях самите. Такива хора не само не приемат истината, но нямат и нормални мисловни процеси, думите им са уклончиви и заобиколни, а въпросите, на които отговарят, не са тези, които са им зададени. Например ако ги питаш дали вече са яли, те казват, че не искат вода. Ако ги питаш дали им се спи, те отговарят, че не са жадни. Често са в такова объркано състояние и с такава объркана нагласа. Така се проявяват хората, които нямат духовно разбиране. Във всяка църква има хора, които нямат духовно разбиране. Макар че имат сходни проблеми помежду си, те имат и леки различия. Има ли хора, на които изцяло им липсва духовно разбиране? (Да.) Хора, които са вярвали в Бог по-малко от три години, са много ненаясно с неща като вярването в Бог, навлизането в живота, стремежа към истината, стремежа към промяна на нрава им и усъвършенстването им. Те се уповават само на страстта да изпълняват дълга си, правят това или онова за Бог, и са на етап да полагат усилие и да се трудят. Те не разбират нещата, свързани с навлизането в живота, и нямат абсолютно никаква концепция за навлизането в живота и стремежа към истината. Те просто обичат да правят нещата външно и се отдават на страстта си към това. Това са хората, на които изцяло им липсва духовно разбиране. Може ли някой, на когото изцяло му липсва духовно разбиране на този етап, да бъде окачествен като човек, който не се стреми към истината? (Не.) Те не са вярвали в Бог достатъчно дълго, затова още не могат да бъдат окачествени така. Тъй като все още са на етапа на страстта, не разбират нищо за целите на Божия план за управление, за човешкия път към спасението или за различните пътища, които всеки вид хора следват, затова липсата им на духовно разбиране може да бъде простена. Тя е нещо нормално. Колкото до тези, които вече разбират какво е навлизането в живота и вече са започнали да се запознават с всички истини, отнасящи се до навлизането в живота и промяната в нрава, има ли сред тях такива, на които напълно да им липсва духовно разбиране? (Да, има.) Те все още съществуват. Дори ако някой, на когото напълно му липсва духовно разбиране, желае в сърцето си да се стреми към истината, той не може да я постигне, затова може да се каже със сигурност, че няма как хората, на които напълно им липсва духовно разбиране, да са хора, които се стремят към истината. И няма абсолютно никакъв начин техните проявления да са на хора, които се стремят към истината.

Какви са различните начини, по които се проявяват хората, които имат духовно разбиране, и онези, които нямат духовно разбиране? Хората, които нямат духовно разбиране, са по принцип неосъзнати и невежи за истините, за които разговаря Бог, както и за състоянията, контекста и указанията в словата Му, и не могат да се съотнесат с тях. Онези, които имат духовно разбиране, са точно обратното. Например ако разговарям за човешкото непокорство и че в непокорството има непримиримост, егоистичност и упорита глупост, както и погрешно разбиране за Бог, и противопоставяне и противодействие срещу Него, когато говоря за състоянията, спадащи към тази тема, независимо дали давам пример, дали говоря за някоя страна на истината, дали засягам състояние, което съществува в сърцето ти, или разговарям по теми за истините принципи, ако ти наистина разбираш чутото, тогава си човек, който има духовно разбиране. Ако разбираш чутото и си способен да го приложиш на практика, тогава си човек, който практикува истината. Когато хората, които имат духовно разбиране, чуват Божиите слова, те са способни на чисто възприемане и могат дори да разберат истината. Независимо за какво говори Бог, те са способни да продължат и да направят съпоставка между своето състояние и Божиите слова и да намерят път за практикуване. Това е проявлението на това да имаш духовно разбиране. След като хората, които имат духовно разбиране, прочетат Божиите слова, тяхното сърце се озарява и те придобиват нещо от тях. Духът им е особено свободен и те усещат, че има път, който могат да следват. Следователно всеки път, когато слушат проповед, те придобиват нещо от нея и всеки път, когато четат Божиите слова, те се обогатяват. Така се проявява духовното разбиране. Независимо за какво разговаря Бог, след като онези, които имат духовно разбиране, го чуят, в ума им се появяват образи и когато Бог разобличава човешките състояния, те могат да направят съпоставка. Когато Той говори за погрешните разбирания за Бог, те прилагат това към своето състояние и осъзнават: „Това мое изискване и тези фантазии, които имам, са всъщност погрешни разбирания за Бог“. Те са направили връзката. Когато Той говори за противопоставянето и противодействието спрямо Бог, ако те имат същите тези емоции, живеят в същите състояния и имат този нрав и същност в себе си, могат да ги съпоставят. Какъв вид неща могат да използват, за да съпоставят? Мислите, идеите или действията и поведенията, които показват. Всички тези неща могат да бъдат използвани за съпоставяне. Когато хората могат да разберат какво казва Бог и да разберат за какво точно говори Той, и да знаят, че тяхното поведение, разкривания, проявления, състояния и същност отговарят на тези, които Бог е изобличил и за които се говори в проповедите, тогава те са проявили духовно разбиране. Можете ли да кажете дали имате духовно разбиране или не? (Понякога имам, а понякога нямам.) Това може да се поправи, но ако нямате изобщо никакво, това вещае беда. Ако през повечето време знаете за какво говорят Божиите слова, дори ако не можете да ги съпоставите със себе си, но знаете, че имате такива състояния, или сте ги забелязали в други хора и знаете този аспект от истината и как трябва да навлезете в нея, това вече се смята за духовно разбиране. Способен ли е обаче такъв човек да проявява духовно разбиране всеки път, когато чуе проповед? Не, понякога той има духовно разбиране, а понякога няма, тъй като навлизането в живота засяга много аспекти на истината. Има някои истини, които разбираш и в които си навлязъл, и други, които не разбираш и в които още не си навлязъл. Има някои истини, с които не си се срещал изобщо и за които дори не си чувал. Сега вече си ги чул, но е трудно да кажеш дали можеш да ги разбереш или не, и дори може да имаш представи или погрешни разбирания за тях. Това обаче е нормално. Ако има някои аспекти на истината, които разбираш, тогава това са аспектите, за които имаш духовно разбиране. Ако има някои аспекти на истината, които не разбираш — те са аспектите, за които нямаш духовно разбиране. Ако има някои аспекти от истината, за които никога не си чувал и които още са ти доста чужди, или за които дори имаш представи, това са аспектите, в които още повече ти липсва духовно разбиране. Трябва да преминеш период на преживяване, докато разбереш истината, преди да постигнеш духовно разбиране в тези аспекти. Например някои хора имат погрешни разбирания за Бог, но все пак мислят: „Не разбирам погрешно Бог. Никога не съм разбирал погрешно Бог. Не бих могъл да обичам достатъчно Бог! Затова как мога да Го разбирам погрешно?“. Това са думите, които изричат хората без духовно разбиране. А може да кажеш: „Хората често разбират погрешно Бог, не те не могат да го контролират. Погрешното разбиране избуява по всяко време и навсякъде. В този момент обаче аз изглежда не осъзнавам никакви аспекти, в които съм имал погрешни разбирания за Бог или съм бил в противоречие с Него. Трябва да премислям внимателно нещата, да имам преживявания и да се моля на Бог и да Го помоля да нагласи ситуации, за да ми разкрие тези неща“. Това е идеално. Това е желанието, което трябва да имате в ума си — трябва да продължавате да се стремите към подобрение. Ако някой каже: „Аз никога не съм разбирал погрешно Бог. Това се отнася за други хора“ — фактът, че може да каже нещо толкова абсурдно, показва, че няма духовно разбиране. Какъв нрав разкриват най-вече хората, които нямат духовно разбиране? Надменност и упорита глупост. Какво е упорита глупост? Означава, че сте едновременно глупави и упорити. Как се проявява тя по-конкретно? (Хората не осъзнават покварения нрав, който всеки друг може да види, и мислят, че те не го притежават. Те са също особено самоправедни и мислят, че имат право.) Те не само мислят, че нямат този аспект на поквара, те също мислят, че се справят добре. Вътрешно са контролирани от своя надменен нрав и мислят, че никога не биха направили нещо подобно. Независимо какво казват другите хора, докато те самите не осъзнаят, видят или преживеят нещо, те мислят, че няма нужда да размишляват над него и да го разбират или да го приемат. Това е упорита глупост. Как можем да опишем упоритата глупост по друг начин? Това е, когато сте неподатливи за разума. Има ли и други термини? (Тъпота.) Да, упоритата глупост е свързана предимно с тъпотата — те са едновременно глупави и упорити. Например другите хора казват: „Трябва да внимаваш. Ако винаги пиеш студена вода, това може да забави храносмилането ти и да те заболи стомахът“. А те отговарят: „Моето тяло е в отлично здраве. Нищо ми няма. Тревожиш се напразно“. Не е ли това упорита глупост? (Да.) Те изглеждат много упорити и глупави, защото не са преживели нещо и все пак са толкова самоправедни. Защо казвам, че са упорити и глупави? Защото нямат преживяване и все пак смеят да противоречат на това, което някой с преживяване им казва. Те не потвърждават точността на тези думи, нито си взимат поука от тях. Вместо това мислят, че са много прави, и не приемат това, което им казват другите хора. Това е упорито и глупаво, както и надменно и самоправедно. В своето навлизане в живота Петър беше способен да се учи от провалите на другите. Какво казват Божиите слова? (Бог казва, че Петър „усвоявал доброто от отминалите времена и отхвърлял лошото“ (Словото, т. 1, Явяването и делото на Бог. Как да опознаем реалността).) Упоритите и глупави хора не могат дори да приемат нещата, които се случват пред очите им, и не се учат от тях. Хората възприемат това като глупаво, но то всъщност е проблем с нрава им — причинено е от надменен нрав.

Нека се върнем към темата за това как се проявяват онези, които имат духовно разбиране, и как се проявяват онези, които нямат духовно разбиране. Какво казах току-що за основния начин, по който се проявяват хората с духовно разбиране? Кажете Ми. (Хората, които имат духовно разбиране, могат да разбират кои човешки състояния разобличават Божиите слова и да ги съпоставят със своите собствени мисли, идеи, действия и поведение в ежедневието. Те могат да разберат какво казва Бог.) Изброихте повечето основни моменти. Когато хората, които имат духовно разбиране, прочетат Божиите слова на откровение, те са способни да ги съпоставят със себе си и да разпознаят за кои истини говорят Божиите слова, в какво трябва да навлязат хората, какъв човешки нрав изобличават словата Му и какви човешки състояния и проявления изобличават словата Му. Те са способни да отнесат всички тези неща към себе си и да ги осъзнават. Така се проявява духовното разбиране. По-рано, когато разговарях за това как се проявяват хората, които имат духовно разбиране, повдигнахме въпроса дали те имат духовно разбиране по всички въпроси. Имат ли? (Не. По отношение на някои неща те могат да се съпоставят със състоянията, които Божиите слова изобличават, и така проявяват духовно разбиране. От друга страна, по въпросите, за които още нямат преживявания, те не са способни да направят сравнение със себе си, затова нямат духовно разбиране.) Ако още не са преживели нещо и са неспособни да направят сравнение със себе си, тогава те нямат духовно разбиране. Тогава какво се случва, ако има неща, които са преживели, но нямат разбиране за истините, които се съдържат в тях, и не ги приемат, нито ги признават като истина — смята ли се това за духовно разбиране? (Не.) Това също не е духовно разбиране. Ако те не разбират, че нещата, които чуват, са истината — смята ли се, че имат духовно разбиране? (Не.) Има ли някой от вас, който проявява себе си по този начин? Например когато стане въпрос за истините за покорството, някои хора казват: „Ние трябва да се покорим по този въпрос. Хората няма какво да се хвалят и е техен дълг и задължение да бъдат покорни“. След като чуеш това, ти си мислиш: „Какъв вид истина е това? Да съм покорен и по този въпрос? Както аз виждам нещата, тук няма нужда да съм покорен!“. Не ви ли липсва духовно разбиране по този въпрос? (Да.) Всъщност колко дълбоки или плитки са преживяванията ви няма нищо общо с това. То е просто въпрос на това дали имате духовно разбиране или не. Ще ви дам пример. Когато Йов бил подложен на изпитание, какво казал? („Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21).) След като хората го чуят да казва това, могат ли да разберат истината в думите му? (Не.) Тогава имат ли хората духовно разбиране по въпроса? (Не.) Не, нямат. Всеки човек е способен да преживее тези две неща, че Бог дава и отнема, нали? (Да.) Ти вече си ги преживявал, но не разбираш истината, която се съдържа там, и в такъв случай имаш ли духовно разбиране по тези въпроси? (Не.) Не, нямаш. Каква истина се съдържа в думите, изречени от Йов? (Че Бог господства и властва над всичко.) Тя е, че Бог господства над всички събития и всички неща, и решението да даде или да отнеме е Негово. Тогава какво трябва да практикуват хората? (Покорство.) Правилно. Те трябва да се покорят, да приемат и да славят Божието върховенство. Когато хората разберат тези слова и истината, която се съдържа в тях, те имат духовно разбиране по този въпрос. Ако хората не разбират истината, съдържаща се в тези слова, тогава те нямат духовно разбиране по този въпрос. В момента вие имате ли духовно разбиране за думите на Йов? (Не.) Ако това, което разбирате, е доктрина, вие казвате: „Йов е имал добро преживяване. Бог казал, че Йов е праведен човек, затова всичко, което е направил, със сигурност трябва да е било съгласно истината и е можело да удовлетвори Божиите намерения“. Ти разбираш доктрината. Кога тази доктрина ще стане твоя истина реалност? (Когато Бог действително нагласи обстоятелства, при които да отнеме от мен, и аз съм способен да Му благодаря и да Го славя, да се покоря на Бог, а не да се оплаквам и така да практикувам този аспект от истината.) Ти си способен да я практикуваш, но дали практиката ти следва правила и имитира другите, или е истинско разбиране, дълбоко в сърцето ти, на Божието върховенство? Тук има разлика, нали? Кое от двете е навлизане в истината реалност? Сега има много хора, които след като видят примера, даден от Йов, са способни да кажат същото, което и той е казал, но когато казват тези неща, дали просто му подражават, или техните думи, като тези на Йов, са изречени при разбирането за истината и факта, че Бог господства над човечеството — разбиране, дошло след няколко десетилетия на преживявания? Кое от тези е истината реалност? (Това, което идва от преживяването, е реалност.) Само нещата, които чувстваш и разбираш чрез преживяването, са истината реалност. Подражаването на неща, които другите казват, не е реалност. Фразата, която Йов е изговорил, има аспект на реалност в себе си, но когато същата фраза е изговорена от хора, които подражават на думите му, тя става лозунг, който те използват, за да се престорят и маскират като духовни хора. Тези хора са религиозни измамници. Някои хора, които са избрани за водачи в църквата и носят отговорност и статус, често разговарят с братята и сестрите за думите, изговорени от Йов: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“. Как се чувстват хората, които слушат? Това, което изпитват е: „Тези думи са от Бог. Те са били дадени чрез просветлението на Светия Дух и Божието напътствие. Те са изключително практични“. По-малко от година след това онези водачи са освободени заради неспособността си да вършат реална работа, забавят навлизането в живота на Божиите избраници и забавят напредъка на църковното дело — и след това стават негативни и се оплакват. Такива хора казват същите думи като Йов, но не са преживели същото като Йов и нямат дълбоко преживяване или разбиране на тези думи. Следователно, когато ги изричат, те подражават ли им или говорят искрено? (Подражават им.) Щом стане въпрос за това какво мислят дълбоко в себе си, когато говорят, думите им включват техните лични чувства и са искрени. Имат желание, когато Бог им дава неща, да са винаги способни да Го славят и да Му благодарят за благословиите и даровете, които им е дал, а когато Бог им отнема неща, те изобщо да не се оплакват, но да са способни да славят Бог като Йов и да благодарят на Бог за напътствията и върховенството Му. Това обаче е само желание и все още не е нещо, което са преживели. Когато позицията и титлата им изчезнат и те станат просто редови вярващи, превръщат ли думите си в дела? (Не.) Не мога да кажа, че те изобщо не превръщат думите си в дела. Зависи какъв тип хора са. Хората, които се стремят към истината, използват тези думи, за да оценяват собственото си поведение, и ги използват като насока за преживяването си. Те са способни да ги отнесат към себе си и да открият в тях път за практикуване. Те не са твърде притеснени или негативни и са способни да изпълняват дълга си нормално. За разлика от тях хората, които не се стремят към истината и вместо това рецитират лозунги, са в беда. Те се проявяват различно. Кои са най-очевидните начини, по които сте виждали да се разкриват хората от този вид? (След като ги освободят, някои водачи не се опитват да се опознаят и не се покоряват. Те мислят, че освобождаването им е било нечестно, стават негативни и се оплакват. На следващите избори се борят, за да възстановят позицията си, и в крайна сметка стават антихристи и са отлъчени.) Това е най-тежкият случай. Какви други проявления има? (Някои хора просто работят обикновена работа, след като ги освободят, и не изпълняват дълг.) Какъв вид хора са това? Защо се хвалеха и рецитираха лозунги преди това? Те рецитираха нещата, за да ги чуят другите, и използваха тези лозунги, доктрини и сладкодумия, за да се разкрасят, да спечелят хората и да получат обожанието им. Това беше целта им. Какви други проявления има? (Преди да бъдат освободени, някои водачи и работници външно изглежда, че се стремят много, и казват „Йехова ми даде, Йехова ми отне“, но след като бъдат освободени, те са негативни и не могат да се съвземат, и дори нападат и се сърдят на хората, като мислят, че всичко, което са отдали и посветили на Бог преди, е било напразно, сякаш Божият дом им е задължен.) Хората, които казват тези неща и действат по този начин, имат сериозен проблем. Първо, човек трябва да различава природата на изричането на тези неща. Те не се стремят към истината, те просто подражават на думите на Йов. Те създават красива корона за главите си и се представят за духовни хора, за да се изтъкват и да подвеждат хората. Не е ли това проявление на подигравка с истината и богохулство? Кажете Ми, какъв вид хора са тези, които щом загубят славата, придобивките и статуса си, реагират особено силно, изпадат рязко в негативност, спират да изпълняват дълга си и влошават допълнително ситуацията, като се отписват като безнадеждни, и дори спират да вярват? (Това са хората с лоша човешка природа и злите хора.) Точно така. Хората с лоша човешка природа и злите хора определено не са хора, които се стремят към истината, но ако хората с добра човешка природа не се стремят към истината, те също ли ще се проявяват по този начин? Със сигурност да. Освен че злите хора се проявяват по този начин, има и друга ситуация, пряко свързана с това, към което се стремят хората, и пътя, по който вървят. Дори ако на повърхността изглежда, че хората, които не обичат истината, имат някаква човешка природа, от нея няма да произтече нищо добро и всички те имат зли същности, способни са да нарушават истината и да се противопоставят на Бог и ако имат статус, са способни да вършат зло. Има и друг, по-сериозен проблем — такива хора особено енергично се стремят към статус. Ако не им позволяват да получат статус или да бъдат водачи, сякаш им отнемат живота. Могат ли да го приемат? Когато имат статус, независимо колко страдат или колко лошо отношение понасят, те имат желание. Не може да се каже обаче, че това са хора, които се стремят към истината просто защото имат желание или защото страдат и плащат цена. Това би било грешно. Те се стремят към слава, придобивки и статус. Стремят се към ползите от статуса. По какъв начин това прилича на Павел? (Той се е стремил към корона.) Правилно. Той се е стремил към корона, към короната на праведността. Към това се стремят хората като Павел — те възприемат стремежа към корона като подходящ стремеж и като стремеж към истината. След това ще имате ли някаква проницателност за този тип хора? (Да.) Да предположим, че някой напада и се сърди на хората, след като е бил освободен и е загубил статуса си, и не обръща никакво внимание, нито говори на братята и сестрите, които вижда, и когато го помолят да проповядва евангелието, казва: „Няма да проповядвам евангелието. Няма да ти служа! Мислиш за мен само когато имаш нужда, но когато нямаш, ме избутваш настрани и ме освобождаваш. Не съм толкова глупав!“. Какви думи са това? Лесно ли е да се различат? Как този човек е вярващ? Той не е никакъв истински вярващ или добър човек. Кой тип хора имат най-силната реакция, след като ги освободят? (Хората, които се стремят към слава, придобивки и статус.) Току-що казахте, че хората от този тип имат лоша човешка природа или че не се стремят към истината или навлизането в живота. Това свързано ли е със същността на проблема? (Не.) Това, което казахте, изглежда има някакъв смисъл, но няма връзка със същността на проблема. То не е същността на проблема. Току-що казахте, че причината някои хора да се оплакват и да се отписват, след като ги освободят, е това, че имат лоша човешка природа. Защо казвам, че това е доктрина? Защото някои хора имат относително добра човешка природа и искрено се посвещават и отдават всичко на Бог, те просто не се стремят към истината, а винаги се стремят към престиж и статус. В резултат на това, когато в крайна сметка бъдат освободени, реагират извънмерно. Това показва, че начините, по които проявяват себе си, не са само проблем на лоша човешка природа, а проблем с техния нрав — нравът им е толкова тежко покварен! Някои хора обобщават това с една фраза: „Този човек не се стреми към истината. Това е причината“. Това твърдение е прекалено обширно. Има много начини, по които може да се прояви това, че не се стремиш към истината: например да се оплакваш, да не изпълняваш отдадено дълга си и т.н. Човек не може да обясни всеки проблем само с фразата „те не се стремят към истината“. Това е прекалено обширно и не е конкретно. Това е обяснение, основано на доктрина.

Сега ще разговарям за това как се проявява липсата на духовно разбиране. Какво отношение имат хората без духовно разбиране към истината? Как подхождат към собственото си състояние, проявления и покварата, която разкриват? Способни ли са да притежават проявленията на човек, който се стреми към истината? (Не.) Какъв е най-големият проблем тук? (Те не разбират кои човешки състояния или проявления изобличават Божиите слова и не са способни да използват тези неща, за да ги отнесат към себе си.) Те най-вече не могат да правят сравнения със себе си. Може ли да се каже, че разбират истината, ако не са способни да правят сравнения със себе си? (Не.) Ти говориш за едно нещо, но те винаги говорят за нещо напълно противоположно. Те са винаги в противоречие с теб и спорят с теб. Няма общ фокус по въпроса, който ти и те обсъждате, и не става въпрос за едно и също, но те все пак мислят, че са доста обосновани. Така се проявяват онези, които нямат духовно разбиране. Хората, които нямат духовно разбиране, не могат да разберат истината. Способни ли са те да се стремят към истината? (Не.) Това е обезпокоително. Ако те не са способни да се стремят към истината, могат ли да имат навлизане в живота? (Не.) Онези, които не се стремят към истината, не могат да имат навлизане в живота. Това е безусловно. Ако човек вярва в Бог от няколко години, но изобщо не разбира истината, дали тогава той е човек, който се стреми към истината? Със сигурност не. Някои хора казват: „Това невинаги е така. Макар че някои хора не разбират истината, те са много пламенни и се отричат от всичко, за да отдават всичко на Бог. Как може те да не са хора, които се стремят към истината?“. Правилен ли е този възглед? Когато оценяваме дали някой се стреми към истината, не можем да гледаме само дали се е отрекъл от всичко, за да отдаде всичко на Бог. Основното, което трябва да гледаме, е на какво отдава значение в сърцето си. Ако сърцето му отдава значение на практикуването на истината, навлизането в истината и придобиването на истината и ако е ефективен в навлизането в живота, тогава е човек, който се стреми към истината. Ако се е отрекъл и е отдал всичко, за да придобие корона и награда, и се е отричал и е отдавал всичко дълги години, страдал е много, но не е бил способен да разбере истината или да навлезе в реалността, и не е успял да разбере Бог, тогава дали неговото отричане и отдаване действително е стремеж към истината? Очевидно е, че той не е човек, който се стреми към истината, защото неговото отричане и отдаване няма за резултат разбиране на истината или навлизане в истината реалност. Следователно фактът, че се отрича и отдава, не означава, че се стреми към истината. Такива хора са точно като Павел. Павел е прекарал половината си живот да проповядва и да работи за Господ, но той не е придобил истината, нито e придобил Господ. Тогава можеш ли да кажеш, че Павел е човек, който се е стремил към истината? Когато стане въпрос за това дали човек се стреми към истината, е от съществено значение да видим дали целта, към която се стреми, и намерението му придават значение на придобиването на истината. Ако той наистина придава значение на полагането на усилия за истината и е ефективен в неща, като практикуването на истината и навлизането в реалността, само тогава той е човек, който се стреми към истината. Всеки, който истински се стреми към истината, е способен да практикува истината и само онези, които практикуват истината, имат навлизане в живота. Ако някой казва, че е човек, който се стреми към истината, но не практикува истината, тогава ще кажете ли, че този човек има навлизане в живота? Той със сигурност няма. Как би могъл някой, който не практикува истината, да има навлизане в живота? Това е напълно невъзможно. Ако той мисли, че е човек, който се стреми към истината и има навлизане в живота, тогава трябва да го попитате: „Какво е доказателството за твоето навлизане в живота?“. Не е достатъчно просто да приемете думите му. Ако няма доказателство, това, което казва, не е убедително. Ако казваш, че ти си човек, който се стреми към истината, колко истини разбираш? Колко истини си приложил на практика? В кои аспекти на истините реалности си навлязъл? Можеш ли да говориш за твоето свидетелство за преживяване? Ако не можеш да говориш за твоето свидетелство за преживяване, тогава мамиш и подвеждаш хората, като казваш, че си човек, който се стреми към истината. Защо казвам, че Павел не е бил човек, който се стреми към истината? Защото писмата, които Павел пише, не съдържат каквито и да е свидетелства за житейско преживяване. Той не е бил способен да говори за истинско разбиране на Бог, камо ли да говори за любов или за покорство пред Господ Исус. Той дори не е имал разбиране за своя собствен покварен нрав. Просто е казвал, че е най-големият грешник. Казвал е това въз основа на факта, че е бил наказан заради противопоставянето си на Господ Исус. Като е казвал, че е най-големият грешник, той просто е признавал факта, че е съгрешил, като се е противопоставял фанатично на Господ Исус. Означава ли това, че той истински е разбирал собствения си покварен нрав и същност? (Не.) Ето защо казвам, че когато става въпрос за това в какво се състои стремежът към истината и какъв човек има навлизане в живота, то трябва да се определи въз основа на това дали той разбира истината и практикува истината, вместо на това какво сам казва. Сега разбирате ли какво ви казвам? Защо разговаряме в такива подробности? Необходимо ли е? (Да.) Защо е необходимо? Разговарям по този начин, за да разнищя погрешните ви възгледи, да поправя това, което погрешно смятате за вярно, да ви помогна да намерите изход, да се избавите от нещата, които погрешно смятате за верни и така да навлезете в пътя на истинския стремеж към истината. Тогава хората ще имат истинско навлизане в живота и ще са способни да постигнат истински стремеж към истината. Хората, които нямат духовно разбиране, не разбират въпросите на навлизането в живота или на промяната в нрава. Те мислят, че вече са променили много аспекти от себе си и са постигнали навлизане в живота. Например те са променили някои лоши навици: не ядат твърде много, не спят твърде много, не са мързеливи и са по-усърдни отпреди, затова мислят, че това означава, че имат навлизане в живота. Има други хора, които мислят как преди все са хокали хората, но вече не го правят. Вече могат да казват хубави и конструктивни неща на хората и понякога могат да им помагат. Понеже могат да правят това, те смятат, че вече практикуват истината и са претърпели промяна. Някои хора мислят, че имат навлизане в живота, защото могат да се откажат от стремежа към слава, придобивки, статус и физически удоволствия. Това е общ проблем за всички хора. Те са практикували това, което разбират, което мислят за правилно и добро в съответствие с техните представи, и вече са се справили с много лоши навици и проблемни черти на плътта си или са променили режима на живота си заради вярата си в Бог и стремежа към истината. В същото време те са се отрекли от много плътски ползи, отрекли са се от семейството и работата си и са изоставили брака си и светския живот. Мислят, че са се променили и са спасени, и казват: „Можех ли да допусна да изгубя всичко това, ако не вярвах в Бог? Можех ли да направя толкова голяма промяна?“. Не е ли това най-погрешната представа, която вярващите имат? (Да, така е.) Независимо дали хората имат духовно разбиране, или не, всички те имат това погрешно схващане. Защо казвам, че това е погрешно схващане? Защо казвам, че тук има сериозен проблем? Главно защото хората вярват в Бог, но не разбират намеренията Му, което означава, че не разбират какво точно изисква Бог от хората. Вместо това те мислят в съответствие с човешките представи и фантазии, вярват, че като могат да се избавят от семейството, работата, чувствата, светския живот, зависимостите на плътта и дори от собствеността си, това означава, че имат навлизане в живота. Това е погрешно разбиране. Всъщност Божието намерение е, че когато хората вярват в Бог, те трябва да поправят покварения си нрав, да поправят проблема с противопоставянето на Бог и да преодолеят първопричината на греховете, които извършват. За да направят това, хората трябва да разбират истината и да разбират Божия нрав, преди да могат да се отърват от покварения си нрав и да постигнат истинско покорство пред Бог. Това изисква Бог от хората, а също и делото, което върши, за да спаси хората. Хората не знаят нищо за Божието дело, не виждат целта и ефекта, който Той иска да постигне с делото Си, затова подменят истината с човешки представи и фантазии и приемат човешките стремежи и това, което са способни да постигнат, за Божиите намерения и това, което Той изисква от хората. Това е погрешната представа, която хората имат, когато вярват в Бог. Нещата, които са способни да постигнат, само показват страстта им и когато те се отричат от неща, всъщност се опитват да сключат сделка с Бог — правят го в замяна на награда и корона. Те мислят, че такива сделки наистина си струват и че получават изгода от тях. Това е причината да се отричат от всичко. Отричането от неща не означава, че имат истините реалности, нито че са способни да се покорят на Бог. Макар да се отричат и да се отдават, разбират ли действително истината? (Не, не я разбират.) Ако не разбират истината, тяхното отричане и отдаване опетнено ли е? Най-вероятно. Тогава към какво точно се стремят, като се отдават и страдат по този начин? Такива хора никога не се интересуват каква е истината или какви са Божиите изисквания. Те винаги мислят, че тези неща нямат нищо общо с тях. В сърцата им каквото и да мислят, е правилно, каквото и да мислят, е добро и каквото и да мислят, е навлизането в живота. Това и практикуват и след като го практикуват, мислят, че Бог го е запомнил. Те гледат на тези неща като на разменна монета и капитал. Това проявления на стремежа към истината ли са? (Не.) Това са погрешни схващания, оформени от хора, които не се стремят към истината. Това е един от начините, по които хората с погрешно разбиране на навлизането в живота тълкуват нещата. Тогава как човек оценява и доказва, че тези неща не са проявление на стремежа към истина и че тези хора нямат навлизане в живота? Какви факти могат да се използват, за да се потвърди, че нещата, които казват, са погрешни? (Те действат без истините принципи.) Това е част от нещата. Те действат въз основа на своите представи. Отвън изглеждат като истински вярващи. Способни са да се отричат от нещата и да се отдават, но са безпринципни в действията си. Защо са безпринципни? Защото не се стремят към истината. Гледните точки, от които виждат нещата, са все същите представи и фантазии, с които са започнали. Такива хора имат един голям проблем: покоряват ли се на обстоятелствата, които Бог нагласява? Разбират ли защо Бог е нагласил тези обстоятелства? (Не.) Това достатъчно ли е да докаже, че нямат истинско навлизане в живота? (Да.) Те са направили много промени в лошите си навици и проблемни черти, и са направили много жертви. В крайна сметка обаче, когато ги изпитат, те не само не разбират Божието намерение, но и още са способни да се оплакват и не могат да се покорят. Какъв проблем е това? Че те нямат навлизане в живота. Хората, които нямат навлизане в живота, нямат истините реалности, не е ли така? (Да.) Когато се случи нещо, те се уповават напълно на своите представи, фантазии и естествени предпочитания. Когато станете наистина сериозни с тях и поискате да се покорят, те изобщо не са покорни. Те се уповават само на човешките доводи, извинения и фантазии и търсят всякакви начини да се защитят и да постигнат целта си на непокорство пред Бог и отричане на Божието дело. Има дори някои хора, които са толкова крайни, че не само са неспособни да се покорят, но и все още се опитват да измислят всякакви начини да докажат, че техните представи и фантазии са правилни, че методите и пътищата, които измислят, са правилни и че Божиите действия и устройства не са непременно правилни. Това разкрива, че те нямат никакво навлизане в живота. Всичко, което правят, всичко, което дават от себе си и което променят в себе си, не е навлизане в живота, това са просто зли навици, които повече не съществуват. Личните навици, режим и начинът им на живот малко са се променили и характерът на някои хора дори може да се е променил. Те говорят по-внимателно и по-възпитано, а външното им поведение може да е по-нормално, но когато вършат нещата, те нямат никаква истина реалност и никога не правят нещата в съответствие с Божиите слова или истината. Това са само техните собствени лични фантазии и желания. Те нямат истинско разбиране за Бог, знаят само как да говорят за малко духовна теория и не могат да се отърсят от човешките представи, фантазии и чувства. Какво мислите, жалки ли са тези хора? (Да.) Много такива хора ли има? (Да.) Откъде знаете, че са много? (Защото аз съм един от тях.) Това засяга нещо във вас, нали? Тогава поговорете за вашите преживявания в това отношение. (Аз ще споделя преживяване. Един брат ми посочи моите недостатъци пред много други братя и сестри и в този момент се почувствах унизен. За да възстановя гордостта си, се опитах да се защитя и оправдая. Не приех коментарите на брата.) Бил си възпрян от гордостта си. Защо хората винаги са възпирани от гордост? Защото хората с достойнство винаги са обидчиви, заради това ли? (Не.) Всъщност хората го правят, защото искат да поддържат идеален образ в очите на другите. Грижат се за своя статус и искат да се представят като съвсем идеални, без недостатъци. Искат да оставят идеално впечатление в ума на хората и да не позволят на хората да видят истината за това какви са в действителност. Това е последствие от надменен нрав. Разрешен ли е този проблем сега? (Не още. Все още го разкривам често.) Ако човек е способен да се самоанализира и разпознае своя покварен нрав, тогава това лесно ще се промени. Ако не се самоанализира, не е способен да разпознае покварения си нрав, безчувствен е към проблемите си и няма осъзнаване, тогава ще е трудно да се промени. Ако той вече има осъзнаване и усеща, че надменният му нрав е сериозен, че в стремежите му има отклонения и че е все още далеч от стремежа към истината, а когато го кастрят, е негативен по няколко дни и винаги търси начини да възстанови гордостта си във всяка ситуация, тогава може ли този човек да се промени? За него е трудно да се промени. Затова как трябва да разреши този проблем? Стига просто да приеме истината и да се самоанализира, този човек все още има надежда да разреши проблема. Ако не може да приеме истината, тогава няма начин да го разреши. Ключът е в това, че хората трябва да имат решимост и желание да се стремят към истината. Когато имат сърце, което жадува силно за истината, те ще могат да обичат истината и да я приемат, и ще имат силата да практикуват истината и да се опълчат срещу плътта. Само чрез приемане на истината хората могат да поправят напълно проблема с покварения нрав и след като поквареният им нрав бъде поправен, те ще могат да практикуват истината и ще имат навлизане в живота.

Онези хора, които нямат духовно разбиране и винаги тълкуват погрешно истината и навлизането в живота, смятат, че стремежът към истината е лесен, че той е единствено промяна на няколко лоши навици или проблемни черти, или понякога отказване от нещата, които са в техен интерес, че стига да не вършат зло и да постоянстват във вярата си до края, те са придобили живот и могат да разменят тези неща за Божиите награди и благословии. Хората, които основават вярата си в Бог върху подобни възгледи, приличат ли на хората, които се стремят към истината? (Не.) Могат ли хората, които не се стремят към истината, да имат навлизане в живота? (Не.) Има много хора, които изобщо не са наясно какво е навлизането в живота. Те смятат, че човек има навлизане в живота просто като полага някакво усилие, като изпълнява някакъв дълг, като променя някои лоши навици и проблемни черти, като прави, каквото му казват и се покорява малко. Те възприемат навлизането в живота по прекалено опростен начин. Ще променят ли живот нрава си, като вярват в Бог по този начин? (Не, те просто се променят външно, а същността им не се променя.) Сега вие вече малко сте се променили, но това промени във външното ви поведение ли са или имате и някои промени в живот нрава си? Открили ли сте решение за неправилните си възгледи за навлизането в живота, започнали ли сте да придобивате навлизане в живота? Способни ли сте да оцените кои части от вас са се променили и кои не са? Ако са ти възложили да изпълняваш дълг и от самото начало си бил неспособен да се покориш, до каква степен си способен да се покориш сега? Например ти си брат и ако са те помолили да приготвяш храна и да миеш съдовете на другите братя и сестри всеки ден, би ли се покорил? (Така мисля.) Може би би могъл за кратко, но ако те помолят да изпълняваш този дълг дългосрочно, ще се покориш ли? (Мога да се покорявам понякога, но с течение на времето може и да не успявам да го правя.) Това означава, че не си се покорил. Какво кара хората да не се покоряват? (Хората не се покоряват, понеже имат традиционни представи в сърцата си. Те мислят, че мъжете трябва да работят извън дома, а жените трябва да вършат домашната работа, че готвенето е женска работа, а мъжът се излага като готви. Ето защо не е лесно да се покорят.) Правилно. Що се отнася до разделението на труда, има полова дискриминация. Мъжете мислят: „Ние, мъжете, трябва да сме навън и да работим за издръжката. Жените трябва да се занимават с неща като готвене и пране. Ние не трябва да бъдем принуждавани да го правим“. Но сега има особени обстоятелства и ти си помолен да вършиш тези неща, тогава какво правиш? Какви затруднения трябва да преодолееш, преди да можеш да се покориш? Това е най-важната част на този въпрос. Ти трябва да преодолееш своята полова дискриминация. Няма работа, която трябва да се върши от мъжете, и няма работа, която трябва да се върши от жените. Не разделяй труда по този начин. Дългът, който хората изпълняват, не трябва да се определя според техния пол. Ти можеш да разделяш труда по този начин в своя дом и ежедневие, но сега това се отнася до дълга ти, затова как трябва да го тълкуваш? Трябва да получиш този дълг от Бог и да го приемеш, и да промениш неправилните възгледи, които имаш. Трябва да кажеш: „Вярно е, че аз съм мъж, но в Божиите очи аз съм член на църквата и сътворено същество. Ще направя каквото ми възлага църквата, нещата не се разделят според пола“. Първо, ти трябва да се откажеш от неправилните си възгледи, после да приемеш дълга си. Приемането на дълга ти истинско покоряване ли е? (Не.) През следващите дни, ако някой каже, че твоята храна е твърде солена или че няма достатъчно вкус, или каже, че не си приготвил нещо добре, и не иска да го яде, или ти каже да направиш нещо ново, ще можеш ли да го приемеш? В този момент ти ще се почувстваш неудобно и ще помислиш: „Аз съм самоуважаващ се мъж и вече съм се принизил да приготвям храна за всички тези братя и сестри, а те все пак изтъкват всички тези проблеми. Никаква гордост не ми остана“. В този момент ти не искаш да се покориш, нали? (Не.) Това е затруднение. Всеки път, когато не можеш да се покориш, причината е разкриването на покварен нрав и това създава проблем, и те прави неспособен да практикуваш истината и да се покориш на Бог. В този момент сърцето ти ще бъде в конфликт — мислите ти те контролират и те карат да смяташ, че си загубил авторитета си, и вътрешно си разстроен. Какво трябва да направиш тогава? (Да потърся истината.) Как търсиш истината? Ти трябва да се молиш: „Боже, независимо какво искат от мен другите хора, ще се отнасям към това като към мой дълг. Независимо на кого служа външно или за кого върша нещо, ще приема всичко това от Бог. Това е мой дълг и трябва да се покоря. Не ми е нужна гордостта ми. В Божия дом дългът не се разделя на високопоставен и нископоставен, на важен и маловажен, на дълг за мъже и дълг за жени, на дълг за възрастни и дълг за младежи. Има просто дълг, който се върши добре, и дълг, който не се върши добре, дълг, който е изпълнен с отдаденост, и дълг, който не е“. След като си изоставил гордостта, статуса, положението и достойнството си, изоставил ли си напълно себе си? (Не.) Все още имаш реакция. Понякога хората няма да те зачитат, ще мислят, че си глупав и ще се отнасят с теб като с по-низш, и ще казват: „Мъж, който е доволен да готви, не става за нищо! Аз никога не бих го направил“. Те ще те водят в грешната посока, ще втълпят неправилни идеи и представи в теб и ще повлияят на практиката ти. Те виждат положителни неща, като това да придаваш важност на навлизането в живота, да си нормален човек и да си отдаден на дълга си, като форма на унижение и следователно се отнасят към теб като към по-низш и те съдят. Ако не можеш да го понесеш, незабавно ще изпаднеш в негативност и ще помислиш, че този дълг винаги те кара да губиш авторитета си пред останалите и кара хората да се отнасят към теб като към по-низш и да те командарят. Така няма да се покориш отново, нали? Когато никой не се отнася с теб като с по-низш и не те съди, ти мислиш, че вече можеш да се покоряваш, че вече имаш навлизане в живота, че имаш някаква истина реалност и някакъв духовен ръст. Правилен ли е този начин на мислене? Тогава защо, когато някой те съди и духовният ти ръст е поставен под съмнение, ти ставаш негативен и мислиш: „Колко още трябва да продължавам да готвя, преди това да свърши? Този човек винаги ме гледа отвисоко. Не е правилно да ме гледа отвисоко и аз не мога да го приема!“? Проблемът се е завърнал. Когато не можеш да приемеш това, в същото време оплакваш ли се и казваш ли: „Как може водачът да ми назначава такъв вид дълг? Защо избра точно мен вместо някой друг? Изглеждам ли лесен за тормозене? Хората ме тормозят, водачът не ме гледа благосклонно и Бог не ме защитава.“? Твоят непокорен нрав отново е надигнал глава. Какъв е проблемът тук? Може ли да е това, че духовният ти ръст е твърде малък? Не можеш да издържиш дори това малко оскърбление и то те прави негативен и се оплакваш. Това ли е да имаш истините реалности? Нямаш никакви истини реалности. Има много простичък начин да разрешиш този проблем. Трябва да помислиш в сърцето си: „Независимо кой ме гледа отвисоко или с презрение, трябва да изпълнявам дълга си. Не мога да изоставя Божието поръчение. Не правя това заради другите хора, нито за да мислят другите нещо за мен — каква полза има другите да мислят нещо за мен? Трябва да изпълня дълга си, за да удовлетворя Бог“. Ето как трябва да мислиш в сърцето си. Сега, когато готвиш, не се ли чувстваш самоуверен? Решен ли е тогава проблемът? Всъщност не е напълно решен. В крайна сметка ти постоянно си в състояние на конфликт, постоянно изпадаш в слабост и негативност и после се съвземаш отново; постоянно се закаляваш. Изследвал си всяко състояние и не желаеш винаги да живееш по този изтощителен начин. Не искаш тези трудности винаги да те тормозят, да те смущават или да те възпират. Искаш да изпълняваш дълга си лесно и просто. Тогава как постигаш това? Трябва непрестанно да търсиш истината, непрестанно да се придържаш към убежденията си и да практикуваш в съответствие с Божиите слова е винаги правилно. Казваш: „Никой не може да ме смути. Това е мой дълг, това е Божието поръчение за мен. Това е моя отговорност и задължение. Независимо кой ми се подиграва, опитва се да ме провокира или ме изкушава, то е напразно. За мен е чест да мога да изпълнявам дълга си и ако мога да се справя, цялата слава е за Бог. Ако не мога да се справя, съм посрамил себе си. Който ми се подиграва и гледа отвисоко на този дълг, не е човек, който се стреми към истината“. Не е ли това факт? (Така е.) Това е факт. Когато Йов преминаваше през изпитания, Сатана го смущаваше и го изкушаваше, но поколеба ли се е Йов? (Не.) Защото истината, Божиите слова и Божият път бяха в сърцето му. Когато се сблъскаш с обстоятелства и изпитания, дали ще можеш да отстояваш истината и поръчението, което Бог ти е дал, зависи от степента, в която познаваш, възприемаш и приемаш истината. Някои хора винаги се съмняват в истината и не могат да постигнат сигурност за нея или, що се отнася до дълга им, никога не са сигурни как да правят нещо и дали това е правилният начин. Те никога не могат да се придържат към нещата, които са правилни. Винаги са смущавани от някои хора, събития и неща и когато лоши хора, зли хора, демони или сатани им се умилкват и казват неща, които ги изкушават или смущават, те стават слаби и се подвеждат. Не означава ли това, че имат малък духовен ръст? (Да.) Лесно ли се поправя малкият духовен ръст? На теория да. Зависи от това дали можеш да си сигурен, че пътят, който следваш, е воден от Бог. Когато изпълняваш дълга си, трябва да практикуваш истината и да приемаш Божието поръчение. Това е ключово. Единственото, от което трябва да се боиш, е да имаш пристрастен възглед за своя дълг в сърцето си, да мислиш, че ще изгубиш авторитета си заради дълга си и няма да ставаш за нищо. Когато имаш пристрастни възгледи и на всичкото отгоре другите те смущават, нещата стават още по-трудни. Когато сърцето ти е объркано, не можеш да изпълняваш дълга си добре. Когато Йов беше подложен на изпитания, много хора около него го смущаваха. Какво каза жена му? („Изостави Бог и умри“ (Йов 2:9).) С това имаше предвид „не вярвай. Ако това, в което вярваш, е наистина бог, щяха ли да ти се случват тези неща?“. Какво каза Йов? („Ти говориш, както говори някоя от безумните жени“ (Йов 2:10).) Йов заклейми жена си, защото вече беше сигурен, че Бог е истинският Бог, че Бог е направил това, че това е Неговото върховенство и че това е Божие дело. Йов беше толкова сигурен, тогава защо днес, когато хората разберат истината, не могат да се придържат към истинския път и да остават непоколебими в свидетелството си? Това е, защото човешките сърца са твърде опетнени. Хората не само не разбират истината, но не са и хора, които обичат истината или търсят истината. Следователно, независимо колко много слова и доктрини могат да изговарят хората или колко звучни лозунги могат да тръбят, в крайна сметка те не могат да останат непоколебими. Веднага щом някой в църквата каже нещо малко по-различно или някой каже неща, които са смущаващи или подвеждащи, или които заклеймяват или унижават, те мислят, че им се подиграват и ги унижават, и са напълно съсипани. Ако хората проявяват себе си по този начин, ако непрестанно са във вътрешен конфликт и винаги нагаждат възгледите си, но в същото време постоянно приемат Божието върховенство и подредби, продължават да разбират истината, постепенно навлизат в различни аспекти на истината, навлизат във всички истини и в крайна сметка са способни да избегнат да бъдат смущавани, засягани или контролирани от който и да е тип човек, събитие и нещо, и твърдо вярват, че истините принципи, които практикуват, са правилните, тогава те са променили нрава си.

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.