Дали да се стремиш към истината е толкова сложно или трудно, колкото да се занимаваш с научна дейност? В действителност не е толкова трудно, а зависи само от това дали човек обича истината или не. Стремежът към истината сам по себе си не е труден. Изисква по-малко усилия от изучаването на специализирана научна област — това дори е по-лесно от изкарването на прехраната. Как така? Реалността на истината е това, което хората с нормална човешка природа трябва да изживяват и да притежават. Тя е свързана с нормалната човешка природа на хората, така че не е отделена от техните мисли и идеи, от всичките им разсъждения, действия и постъпки, които са част от ежедневието им, или от съзнанието им. Истината не е теория, не е научна област, нито професия. Тя не е празна, а е тясно свързана с нормалната човешка природа — истината е животът, който човек с нормална човешка природа би трябвало да притежава. Тя може да поправи всички твои недостатъци, лоши навици и негативни и неправилни мисли. Може да преобразува твоя сатанински нрав, да се превърне в твой живот, да ти даде възможност да притежаваш човешка природа и рационалност, да нормализира мислите ти и нагласите ти — може да направи всяка твоя част нормална. Ако истината се превърне в твой живот, тогава това, което изживяваш, и всички твои прояви на човешка природа ще бъдат нормални. Ето защо стремежът към истината и нейното практикуване не са нещо неясно, непостижимо или пък особено трудно. Точно сега, въпреки че обичате малко истината и сте склонни да се стараете да станете по-добри, все още изобщо не сте се докоснали до пътя. Първата стъпка винаги е най-трудна. Щом можете да приложите истината на практика и да вкусите нейната сладост, ще си помислите, че стремежът към истината е лесна работа.

Ако човек не приема истината за свой живот и винаги живее с покварен нрав, как се проявява това? Когато човек не е придобил истината, той естествено няма как да се отърве от възпирането и оковите на сатанинската си природа. Поквареният нрав, който той разкрива, и който естествено се изразява в надменност и самонадеяност, в това да живее по собствените си правила, в своеволие и безразсъдство, в лъжа и измама, в коварство и лукавство, в домогване до престиж и облаги, в търсене единствено на изгода, в егоизъм и подлост. Освен това в отношенията си с другите хора той е склонен към недоверие, осъждане и нападки към останалите. Винаги говори и действа въз основа на своите предпочитания. Винаги има лични намерения и цели и предубедени представи за другите. Той винаги става негативен, когато се сблъска с неуспехи или провал. Понякога е повече от надменен, а понякога е толкова негативен, че може да се зарови в дупка в земята. Винаги стига до крайности — ако не се зъби и не размахва нокти, той е негативен и гледа да се прави на жалък. Никога не е нормален. Това е състоянието, в което се намирате сега. Готови сте да страдате и да платите цената, пълни сте с решителност и целеустременост, но не разполагате с истината реалност. Ако човек приеме истината реалност за свой живот, как ще се прояви това? На първо място, той ще бъде способен да се покори на Бог и да изживява човешко подобие. Ще бъде честен човек, чийто живот нрав се е променил. Има няколко характеристики на промяната в живота нрав. Първата характеристика е способността да се покоряваме на правилните неща и да се съобразяваме с истината. Няма значение кой изразява мнение, независимо дали е стар или млад, дали си в състояние да се разбираш с него, дали го познаваш, дали си близък с него, дали отношенията ти с него са добри, или лоши, стига това, което казва, да е правилно, да отговаря на истината и да е от полза за работата на Божия дом, ти ще си способен да го изслушаш, допуснеш и приемеш, без да се влияеш от други фактори. Първата характеристика е да си способен да приемаш и да се покоряваш на нещата, които са правилни и са в съгласие с истината. Втората характеристика е да можеш да търсиш истината, когато нещо се случи. Това не означава само да си способен да приемеш истината, но и да я практикуваш, а не да се справяш с нещата по собствена воля. Независимо какво ти се случва, ще си способен да търсиш, когато не можеш да видиш нещата ясно, да прецениш как да се справиш с проблема и как да практикуваш по начин, който е в съгласие с истините принципи и удовлетворява Божиите изисквания. Третата характеристика е да се съобразяваш с Божиите намерения, независимо с какъв проблем се сблъскваш, като се опълчваш на плътта, за да постигнеш покорство към Бог. Ще се съобразяваш с Божиите намерения, независимо какъв дълг изпълняваш, и ще го изпълняваш в съответствие с Божиите изисквания. Каквито и изисквания да има Бог за този дълг, ще действаш според тях, докато го изпълняваш, и ще действаш по такъв начин, че да удовлетвориш Бог. Трябва да схванеш този принцип и да изпълняваш дълга си отговорно и предано. Ето какво означава да се съобразяваш с Божиите намерения. Ако не знаеш как да се съобразяваш с Божиите намерения или да удовлетворяваш Бог по даден въпрос, тогава трябва да потърсиш. Трябва да се сравнявате с тези три характеристики за промяна на нрава и да видите дали ги притежавате, или не. Ако имате практически преживявания и пътища на практикуване в тези три области, тогава ще се справяте с нещата принципно. Независимо какво ви сполетява или с какъв проблем се сблъсквате, винаги трябва да търсите какви са принципите на практикуване и какви детайли са включени във всяка истина принцип, както и как да практикувате, без да нарушавате принципите. Щом придобиете яснота по тези въпроси, по естествен път ще знаете как да практикувате истината.

Когато всичко е наред, някои хора сякаш не разкриват някакъв явен покварен нрав и поради това си мислят, че са добри, че са се променили и че притежават истината реалност. Но когато ги сполетят изкушения или важни събития, свързани с истините принципи, поквареният им нрав се разкрива. Те изпадат в негативизъм и объркване, не знаят подходящия начин за практикуване, затънали са в трудности. Например да бъдеш честен човек и да говориш истината означава да практикуваш истината. Когато се опитваш да говориш истината, с какви трудности се сблъскваш? С какви препятствия се сблъскваш? Кои неща те възпират, обвързват и ти пречат да говориш истината? Гордост, статус, суета, както и чувствата и личните ти предпочитания — всички тези неща могат да се появят по всяко време и те възпрепятстват и възпират хората да практикуват истината. Тези неща са покварен нрав. Независимо в каква ситуация се намираш, поквареният нрав може да доведе до ненормално състояние, да предизвика всякакви негативни неща, да те възпира и да те контролира по всички възможни начини, да те възпрепятства и затрудни да практикуваш истината и да служиш на Бог. Заради всичко това ще се почувстваш невероятно уморен. На пръв поглед хората изглеждат свободни, но всъщност са здраво обвързани от своя покварен, сатанински нрав. Те нямат никаква свобода на избор, изключително трудно им е да направят дори една крачка и живеят изтощителен живот. Често им трябват много усилия, за да говорят истината или да направят нещо практично. Те не могат да изпълняват добре дълга си или да бъдат предани на Бог, макар и да им се иска, а ако искат да практикуват истината или да свидетелстват за Бог, ще им бъде още по-трудно. Колко изтощително! Не живеят ли те в клетката на своя покварен, сатанински нрав? Не живеят ли под мрачното влияние на Сатана? (Да, така е.) Тогава как могат да се отърват от това? Има ли друг път освен практикуването на истината и придобиването на навлизане в живота? Категорично няма. Може ли познанието за традиционната култура да спаси хората и да ги освободи от влиянието на Сатана? А какво да кажем за разбирането на познанието от Библията? А за способността да се излагат духовни доктрини? Не, нито едно от тези неща не може да спаси хората и да ги освободи от влиянието на Сатана. Проблемът с покварения нрав може да бъде разрешен само чрез приемане на Божието дело и всички истини, които Бог е изразил. Само тогава хората могат да постигнат разбиране на истината, да получат истината и да се освободят от влиянието на Сатана. Ако някой се стреми да бъде добър човек и не прави нищо лошо, но не променя нрава си, може ли да се освободи от влиянието на Сатана? Може ли човек да получи истината, като изучава Дао Дъ Дзин, будистките писания или традиционната култура? Може ли да опознае Бог? Може ли да се пречисти поквареният му нрав, ако се придържа към традиционната култура и не се стреми към истината? Може ли да постигне Божието спасение? Хората, които постъпват така, се самозаблуждават и не могат да разрешат нито един от проблемите си. Има много хора, които от години вярват в Бог, но вярата им все още е объркана. Те нямат интерес да се стремят към истината, а се задоволяват само да изпълняват дълга си. Смятат, че щом не вършат зло или вършат по-малко зло, щом правят повече добри и великодушни неща, щом помагат повече с любов на другите щом никога не напускат църквата или не предават Бог, това ще се хареса на другите хора, ще се хареса на Бог и те ще имат дял в Божието царство. Тази идея има ли основание? Дали това, че човек е добър, може да му помогне да се отърве от покварения си нрав? Може ли да постигне спасение по този начин? Ще имат ли дял в царството? Всички вие виждате, че в света има много така наречени „добри хора“, които говорят високопарни думи — макар на пръв поглед да не изглежда, че са извършили някакво голямо зло, всъщност те са особено измамни и хитри. Те са много добри в това да се насочват накъдето духа вятърът, като говорят любезно и изкусно. Те са неистински добри хора и лицемери — само се преструват на добри. Онези, които следват златната среда, са най-коварни от всички хора. Те не обиждат никого, те са любезни и изкусни, умеят да действат добре във всякакви ситуации и никой не може да види недостатъците им. Те са като живи Сатани! Има ли такива хора сред вас? (Да.) Не мислите ли, че е уморително да се живее по този начин? (Да, уморително е.) Тогава мислили ли сте за начин да се промените? Как да се промените? Откъде трябва да започне преломът? (Чрез практикуване на истината.) Не казвайте „чрез практикуване на истината“, „чрез разбиране на истината“ или „чрез навлизане в истината реалност“. Това са пресилени думи, извън пределите на човешките възможности, затова изглеждат празни. Вместо това трябва да започнем с детайлите. (Като бъдем честни хора.) Това е конкретна практика. Да бъдем честни хора или по-конкретно: да бъдем прости и открити, да не прикриваме нищо, да не лъжем, да не премълчаваме и да сме прями, да имаме чувство за справедливост и да можем да говорим истината. Хората трябва да постигнат първо това. Да кажем, че има зъл човек, който прави нещо, което смущава работата на църквата, и при теб идва водачът, за да разбере по-добре ситуацията. Ти знаеш кой е виновен, но тъй като сте в добри отношения с този човек и не искаш да го обидиш, лъжеш и казваш, че не знаеш. Водачът пита за повече детайли, а ти увърташ и измисляш извинение, за да прикриеш злия човек. Това не е ли измама? Не си казал на водача истината за ситуацията, а вместо това си я скрил. Защо би направил това? Защото не си искал да обидиш никого. Поставил си на първо място защитата на личните отношения и това да не обидиш никого, а на последно място си поставил искреното говорене и практикуването на истината. Под чий контрол си? Контролира те сатанинският ти нрав, той е запушил устата ти и ти пречи да говориш истината — способен си да живееш само според сатанинския си нрав. Какво представлява поквареният нрав? Поквареният нрав е сатанински нрав, а човек, който живее чрез своя покварен нрав, е жив Сатана. Неговата реч винаги носи в себе си изпитания, винаги е заобиколна и никога пряка. Дори да пребият такъв човек до смърт, той пак не би говорил истината. Ето какво се случва, когато покварения нрав на човек стане твърде тежък — той напълно губи човешката си природа и се превръща в дявол. Много от вас биха предпочели да обидят и измамят Бог, за да защитят отношенията си с другите, както и статуса и репутацията, които имат сред другите хора. Дали човек, който действа по този начин, обича истината? Дали такъв човек се стреми към истината? Такъв човек мами Бог с широко отворени очи и няма ни най-малка частица богобоязливо сърце. Осмелява се да мами Бог, амбицията и непокорството му трябва да са наистина големи! Такива хора обикновено все още си мислят, че обичат Бог, боят се от него, и често си казват: „Всеки път, когато мисля за Бог, си мисля колко огромен, велик и непостижим е Той! Бог обича човечеството, Неговата любов е толкова истинска!“. Може да изричаш добре звучащи думи, но не би разобличил злонамерен човек, ако го видиш да смущава работата на църквата. Вие сте подмазвачи, защитавате само собствения си престиж, изгода и статус, вместо да защитавате интересите на Божия дом. Когато знаеш истинското състояние на нещата, ти не говориш честно, а увърташ, и защитаваш злонамерените хора. Ако поискат от теб да говориш искрено, ще ти бъде много трудно. Говориш толкова много глупости, само да не кажеш истината! Когато говориш, правиш толкова увъртания, изразходваш толкова много мисловна енергия и живееш по такъв уморителен начин, и всичко това, за да защитиш собствената си репутация и гордост! Доволен ли е Бог от хора, които постъпват по този начин? Бог ненавижда преди всичко измамните хора. Ако искаш да се освободиш от влиянието на Сатана и да постигнеш спасение, тогава трябва да приемеш истината. Трябва да започнеш с това да станеш честен човек. Бъди откровен, казвай истината, не бъди възпиран от чувствата си, отърви се от преструвките и хитростите, говори и решавай въпросите принципно — това е лесен и щастлив начин на живот и ще си способен да живееш пред Бог. Ако винаги живееш според сатанинските философии и винаги разчиташ на лъжата и измамата, за да преживееш дните си, тогава ще живееш под властта на Сатана и в тъмнина. Ако живееш в света на Сатана, просто ще ставаш все по-измамен. Вярвал си в Бог толкова много години, слушал си толкова много проповеди, но твоят покварен нрав все още не се е пречистил и продължаваш да живееш със сатанинския си нрав — не се ли чувстваш отвратен от това? Не се ли чувстваш засрамен? Независимо колко дълго си вярвал в Бог, ако все още си като невярващ, тогава какъв е смисълът да вярваш в Бог? Можеш ли наистина да постигнеш спасение, като вярваш в Бог по този начин? Целите на живота ти не са се променили, нито принципите и методите ти. Единственото нещо, което имаш, а невярващият няма, е титлата „вярващ“. Въпреки че външно следваш Бог, твоят живот нрав изобщо не се е променил и в крайна сметка няма да постигнеш спасение. Дали не се надяваш напразно? Може ли този вид вяра в Бог да ти помогне да получиш истината и живота? Категорично не.

Днес разговаряхме за трите характеристики на промяната на нрава. Нека да обобщим тези три характеристики. (Първата характеристика е способността да приемате и да се покорявате на нещата, които са правилни и които са в съгласие с истината. Втората характеристика е способността да търсите истината и да я прилагате на практика, когато нещо ви се случи, и да не решавате проблемите въз основа на собствената си воля. Третата характеристика е способността да проявите внимание към Божиите намерения, да се опълчвате на плътта и да постигате покорство пред Бог, независимо какво ви сполетява.) Всички вие трябва да размишлявате и да разговаряте за тези три характеристики. Трябва да се сравнявате с тях в реалния си живот и да се обучавате да ги практикувате и да навлизате в тях — по този начин ще можете да получите истината и да постигнете промяна в нрава. Независимо върху какъв аспект на истината се общува, за онези, които обичат истината, ще бъде лесно да я приемат. Хората, които са готови да прилагат истината на практика, ще са способни да я получат, а онези, които получат истината, ще са способни да постигнат промяна в нрава си. Онези, които нямат съвест или разум и не обичат истината, не могат да я приемат или практикуват, затова няма да са способни да я получат. Дали човек може да получи истината или да постигне промяна в нрава си, зависи от неговия личен стремеж.

16 август 2015 г.