Знаете ли от какъв тип хора се отказва Бог в края на краищата? (От тези, които са непрекъснато непримирими и не се покайват пред Бог.) Какво е специфичното състояние на този тип хора? (Когато изпълняват дълга си, те са винаги нехайни, а когато са изправени пред проблеми, не търсят истината, за да намерят решение. Не се отнасят сериозно към това как трябва да практикуват истината и вършат всичко по небрежен начин. Удовлетворени са просто от това, че не правят зло или че не вършат лоши неща, и не се стремят към истината.) Нехайното поведение зависи от ситуацията. Някои хора имат такова поведение, защото не разбират истината и даже смятат, че е нормално да си нехаен. Други са умишлено нехайни, като съзнателно избират да действат по такъв начин. Те действат по този начин, когато не разбират истината, а дори след като разбират истината, не подобряват поведението си. Не практикуват истината и систематично действат по този начин без ни най-малка промяна. Не слушат, когато някой ги критикува, нито приемат да бъдат кастрени. Вместо това твърдоглаво държат на своето докрай. Как се нарича това? Нарича се непримиримост. Всеки знае, че „непримиримост“ е отрицателен термин, пренебрежителен термин. Тази дума няма добро значение. Така че според вас какъв би бил изходът за даден човек, ако за него се прилага терминът „непримирим“ и той отговаря на описанието? (Този човек ще бъде пренебрегнат и отхвърлен от Бог.) Нека ви кажа, че Бог презира най-много точно този тип непримирими хора и иска да се откаже от тях. Те напълно осъзнават своите прегрешения, но не се покайват. Никога не признават своите недостатъци и винаги намират извинения и доводи да се оправдаят и да отклонят вината, като се опитват да открият тънки и уклончиви начини да заобиколят проблема, да прикрият действията си от погледа на останалите, и непрекъснато допускат грешки без ни най-малка степен на покаяние или самопризнание в сърцата си. Такива хора са много проблемни и за тях не е лесно да постигнат спасение. Именно те са хората, които Бог иска да изостави. Защо Бог би изоставил такива хора? (Защото те изобщо не приемат истината, а съвестта им е притъпена.) Такива хора не могат да бъдат спасени. Бог не спасява такива хора. Той не се занимава с такава безполезна работа. Отстрани изглежда, че Бог не ги спасява и не ги иска, но всъщност има практическа причина за това — а тя е, че тези хора не приемат Божието спасение. Те отхвърлят Божието спасение и му се противопоставят. Мислят си: „Какво ще спечеля от това, че Ти се покорявам, че приемам истината и че я практикувам? Какво е предимството на това? Ще го правя само ако има някаква полза за мен. Ако нямам полза, тогава няма да го правя“. Какъв тип са тези хора? Те са хора, които се ръководят от собствените си интереси, а всички онези, които не обичат истината, се ръководят от собствените си интереси. Хората, които се ръководят от собствените си интереси, не могат да приемат истината. Ако се опиташ да разговаряш за истината с човек, ръководен от личния си интерес, и го помолиш да се опознае и да признае неправдите си, как ще реагира той? „Каква ще е ползата за мен, ако призная неправдите си? Ако ме накараш да призная, че съм сгрешил в нещо, и ме накараш да изповядам греховете си и да се покая, каква благословия ще получа? Моята репутация и интереси ще бъдат накърнени. Ще понеса загуби. Кой ще ме компенсира?“. Това е начинът, по който мислят тези хора. Те търсят само лична изгода и смятат, че да действат по определен начин, за да получат Божията благословия, е много нереалистично. Те просто не вярват, че това е възможно. Вярват само на това, което виждат със собствените си очи. Такива хора се ръководят от собствените си интереси и живеят със сатанинската философия „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Това е тяхната природа същност. В техните сърца да признаеш Бог и да признаеш истината означава, че вярваш в Бог. Да не вършиш зло е приемливо за тях, но те трябва да получат облаги и в никакъв случай да не търпят загуби. Биха говорили за практикуване на истината и покоряване пред Бог само ако интересите им не са засегнати. Ако интересите им са накърнени, не могат да практикуват истината или да се покорят на Бог. Да искаш от тях да отдадат всичко на Бог, да страдат или да платят някаква цена заради Бог е още по-невъзможно. Хора като тях не са истински вярващи. Те живеят за собствените си интереси, като просто търсят благословия и облаги, и не са готови да понесат страдание или да платят някаква цена, но въпреки това искат място в Божия дом, за да избегнат изхода на смъртта. Такива хора не приемат и най-малката частица истина и не могат да бъдат спасени от Бог. Може ли Бог все пак да ги спаси? Бог със сигурност ще ги отритне и отстрани. Това означава ли, че не ги спасява? Те са изоставили самите себе си. Не се стремят към истината, не се молят на Бог, нито разчитат на Бог, така че как би могъл Бог да ги спаси? Единственият път е да се откаже от тях, да ги пренебрегне и да ги остави да се самоанализират. Ако хората искат да бъдат спасени, единственият начин за тях е да приемат истината, да се опознаят, да практикуват покаяние и да изживяват истината реалност. По този начин могат да получат одобрението на Бог. Трябва да практикуват истината, за да са способни да се покорят на Бог да се боят от Него, което е крайната цел на спасението. Покорството пред Бог и богобоязливостта трябва да са въплътени в хората и да се изживяват от тях. Ако не вървиш по пътя на стремежа към истината, няма втори път, който да избереш. Ако човек не върви по този път, може само да се каже, че той не вярва в това истината да може да го спаси. Не вярва, че всички слова, изречени от Бог, могат да го преобразят и да го накарат да стане автентичен човек. Освен това изначално не вярва, че Бог е истината, нито вярва във факта, че истината може да променя и спасява хората. Следователно както и да разнищвате сърцето на такъв човек, то си остава твърде непримиримо. Той отказва да приеме истината, независимо от всичко, той е отвъд надеждата за спасение и е невъзможно да бъде спасен.

Някой от вас намира ли се в състояние на непримиримост? (Да.) В такъв случай вие всички непримирими хора ли сте? Каква е разликата между това да си в състояние на непримиримост и да си непримирим човек? Двете неща трябва да се разграничават, защото между тях има разлики. Да имаш непримиримо състояние означава да имаш такъв вид покварен нрав. Ако можеш да приемеш истината, значи можеш да постигнеш спасение, но ако си непримирим човек, ще си имаш неприятности. Непримиримите хора изобщо не приемат истината. Те няма да са способни да постигнат спасение. Това е разликата между тези два вида хора. Тези в непримиримо състояние показват някакво непокорно поведение и разкриват известна поквареност в себе си. Обаче в процеса на разкриване на поквареност те непрестанно изповядват греховете си и се покайват пред Бог, и непрекъснато приемат Божието правосъдие, наказание и укор. Независимо колко пъти се провалят или препънат, те могат да се самоанализират, да решават проблеми, да получат подкрепа и да продължат да следват Бог. По време на това пътуване започват истински да разбират покварения си нрав и осъзнават, че преживяването на Божието правосъдие и наказание е наистина форма на спасение, и че не могат да минат без Божието правосъдие и наказание. Чрез постоянно покаяние, неспирна изповед и непрекъснато приемане на Божието правосъдие и наказание те израстват в живота си и духовното им състояние постоянно се променя. В този процес човек може постепенно да се отърве от покварения си нрав и да преживее израстване и преобразяване. Съдейки по непокорното поведение на такива хора, може да изглежда, че те са и доста непримирими и понякога са в непримиримо състояние, но те не са такъв тип хора. А след като не са такъв тип хора, те със сигурност показват положително поведение и напредък. Такива хора могат да бъдат спасени. Вие от кой тип хора сте? (Признаваме, когато сме сгрешили, и сме готови да се покаем пред Бог и да поправим грешките си.) Ако осъзнаваш грешните си постъпки, непокорството си и покварения нрав, който разкриваш, и ако в сърцето си изпитваш разкаяние и угризения, това е добре и има надежда за спасение. Ако обаче субективно нямаш ни най-малка представа за своето непокорство или поквареност, а когато някой ти ги посочи, ти оставаш твърдоглав и отказваш да ги приемеш, като дори прибягваш до софизми и самооправдания, тогава ще изпаднеш в беда и няма да е лесно да бъдеш спасен. Ако вярваш в Бог отскоро — да кажем от три до пет години — и все още не разбираш много от вярата, това е, защото духовният ти ръст е твърде малък. Ако обаче си вярващ от над десет години и все още не се познаваш или не приемаш да бъдеш кастрен, тогава си в беда. Това е човек с непримирим нрав, който отказва да приеме истината. Що се отнася до онези, които не разбират истината и им липсва реалност, тогава трябва да видите в какъв момент се намират. Някои хора имат добри заложби, бързо навлизат в истината и само след година или две вяра вече разбират какво представлява навлизането в живота. Възможно е да контактуват с хора, които са се справили добре с навлизането в живота, притежават истината реалност и разбират много истини. Новите вярващи също копнеят за тези неща, затова слушат много и получават много, като така бързо навлизат в живота. Други хора са с ограничени заложби и дори да контактуват с такива с добри заложби, напредват бавно. Има и хора, на които им е вродено да не харесват истината и независимо колко години вярват, няма да практикуват истината, нито ще постигнат напредък в живота. Други хора просто обичат да вършат разни неща и са много ентусиазирани, но нямат желание да се стремят към истината. Те са заети всеки ден, но не напредват в живота. Хората, които вярват в Бог, могат да се намират в най-различни ситуации. Но само тези, които обичат истината, могат да практикуват истината, да получат истината и да постигнат спасение. Най-големите опасения на вярващите са свързани с това да имат непримирим нрав и да не приемат истината. Такива хора са най-проблемните и проблемът се състои в тяхната природа. Те може да приемат доктрината, но отказват да приемат истината. При тези хора има най-малка вероятност да постигнат спасение. Единственото нещо, което може да се направи с хората, които не обичат истината и изпитват неприязън към нея, е да бъдат изоставени.

Нека ви дам два примера за лъжа. Има два вида хора, които са способни на лъжа. Трябва да можете да различавате хората, които са непримирими, от тези, които са непоправими. Освен това трябва да познавате кои могат да бъдат спасени. Въпреки че тези, които могат да бъдат спасени, често разкриват поквареност, все още има надежда за тях, стига да могат да приемат истината, да се самоанализират и познават себе си. В първия пример става въпрос за човек, който често лъже. Обаче след като вече разбира истината, при следващото изричане на лъжа реакцията му е различна. Изпитва дълбока болка и терзания, и размишлява: „Пак излъгах. Защо не мога да се променя? Този път, каквото и да става, трябва да разоблича този проблем, да се отворя широко, за да разкрия и разнищя истинската си същност. Трябва ясно да изразя факта, че лъжех, за да запазя добрия си имидж“. След като се отваря и разговаря, този човек се успокоява и осъзнава: „Оказва се, че да лъжеш е толкова болезнено, а да си честен човек — толкова успокояващо и прекрасно! Бог изисква от хората да са честни. Това е подобието, което трябва да имат хората“. След като е изпитал това кратко благоденствие, от този момент нататък човекът се старае да лъже по-малко, а не изрича лъжи колкото се може повече, говори само когато има какво да каже, говори честно, върши честни дела и е честен човек. Когато обаче се окаже в ситуация, в която е засегната гордостта му, той естествено лъже и после съжалява. След това, когато попада в ситуация, в която би могъл да се представи в добра светлина, той отново лъже. Вътрешно се мрази, мислейки: „Защо не мога да контролирам устата си? Възможно ли е това да е проблем на моята природа? Твърде измамен ли съм?“. Той осъзнава, че този проблем трябва да се реши. В противен случай Бог ще го отритне и отстрани. Моли се на Бог и иска да бъде дисциплиниран, ако излъже отново, и е готов да приеме наказание. Събира смелост да се самоанализира по време на събирания и казва: „Когато изричах лъжи в тези ситуации, това беше, защото имах егоистични мотиви и бях контролиран от намерението си. Докато се самоанализирах, осъзнах, че всеки път, когато лъжа, това е в името на суетата или за моя лична изгода. Сега виждам ясно: живея заради гордостта си и личните си интереси, което ме доведе дотам да лъжа през цялото време за всичко“. Докато разнищва собствените си лъжи, този човек също така излага на показ своето намерение и открива проблема с покварения си нрав. Това е ситуация, при която той печели във всички случаи — може да практикува да е честен човек и в същото време да получи просветление и да признае покварения си нрав. След това размишлява: „Необходимо е да се променя! Току-що установих, че имам този проблем. Това е истинско просветление от Бог. Хората, които практикуват истината, са благословени от Бог!“. Този човек е успял да усети и малко от сладкия вкус на това да практикуваш истината. Обаче един ден отново изрича неволно лъжа. Отново се моли на Бог и търси Неговото дисциплиниране. Освен това разсъждава по въпроса защо винаги има скрити намерения, когато разговаря, и защо винаги обръща внимание на собствената си суета и гордост вместо на Божиите намерения. След тези разсъждения той започва да разбира покварения си нрав и да се презира. Продължава по същия начин да търси истината и да се стреми към нея. След три до пет години лъжите му наистина стават все по-малко, а случаите, в които казва какво мисли и се държи честно, се увеличават. Постепенно сърцето му става по-чисто и все повече се изпълва с мир и радост. Прекарва все повече време в това да живее в присъствието на Бог и състоянието му става все по-нормално. Това е истинското състояние на човек, който често е лъгал, когато усети какво е да е честен човек. И така, дали този човек сега още лъже? Още ли е способен да излъже? Наистина ли е честен човек? Не може да се каже, че е честен човек. Може само да се каже, че той може да практикува истината да си честен човек и е в процес на практикуване на това да е честен човек, но все още не се е превърнал изцяло в честен човек. С други думи това е човек, който е готов да практикува истината. Може ли да се каже, че човек, готов да практикува истината, е човек, който обича истината? Той е практикувал истината и фактите са разкрити, така че не е ли естествено да бъде определен като човек, който обича истината? Разбира се, докато е практикувал това да бъде честен човек, той не е бил непосредствено способен да практикува чисто и открито общение или да излага на показ всичко скрито в него без резерви. Все още е задържал някои неща и се е опитвал да върви напред предпазливо. Но посредством опити и преживяване осъзнава, че колкото повече живее честно, толкова по-добре се чувства, толкова повече душевен покой има и толкова по-лесно става да практикува истината без някакви големи затруднения. Едва тогава той вкусва насладата от това да си честен човек и вярата му в Бог нараства. Като преживее какво е да си честен човек, той не само става способен да практикува истината, но също така усеща мир и радост в сърцето си. В същото време придобива по-ясно разбиране за пътя на практикуването на честност. Усеща, че не е прекалено трудно да си честен човек. Вижда, че изискванията на Бог към хората са разумни и постижими, и започва да разбира Божието дело. Всичко това не е някаква допълнителна полза, а по-скоро е това, което човек трябва да придобие в пътешествието си на навлизане в живота, и той е способен да го придобие.

Вторият пример е за човек, който обича да лъже — това му е в природата. Когато не говори, няма проблем, но отвори ли си устата, речта му е пълна с много примеси. Не се знае дали го прави умишлено или не, но накратко — на повечето неща, които казва, не може да се вярва. Един ден, след като е казал лъжа, той размишлява: „Не е правилно да се лъже и това не е богоугодно. Ако хората разберат, че излъгах, ще бъда опозорен! Някой обаче явно е забелязал, че лъжа. Е, това е лесно поправимо. Ще намеря друга тема и ще използвам различен език, за да притъпя бдителността на останалите, да ги подведа и да ги направя неспособни да прозрат лъжите ми. Не е ли това даже още по-хитро?“. После този човек казва още по-голяма лъжа, за да прикрие предишната си лъжа и да замаже положението, което успешно подвежда хората. Чувства се надменен и самодоволен, като си мисли: „Колко съм хитър само! Излъгах без да допусна слаби места, а дори и да има такива, мога спокойно да излъжа пак, за да ги прикрия. Повечето хора не могат да прозрат в мен. Трябва умение, за да лъжеш!“. Някои хора казват: „Не е лесно да лъжеш. Кажеш ли една лъжа, после трябва да кажеш още много, за да я прикриеш. Необходима е много мисъл и усилие“. Обаче нашият майстор-лъжец не мисли така. В този случай лъжите му не са разобличени. Той успява да излъже, за да измами другите, а после, когато се страхува да не го разобличат, лъже отново, за да прикрие предишната лъжа. Чувства се горд и в сърцето му няма вина или угризения. Съвестта му е напълно непокътната. Как е възможно това? Той не осъзнава колко вредно е за него да лъже. Смята, че използването на лъжи за прикриване на предишни лъжи му позволява да подобри репутацията си и да извлече изгода. Въпреки трудността и изтощението, според него си заслужава. Смята, че е по-ценно от това да разбираш истината и да практикуваш истината. Защо такива хора често лъжат без да изпитват вина? Защото в сърцата им няма любов към истината. Те ценят суетата, репутацията и статуса си. Никога не отварят сърцето си за общение с другите. Вместо това използват лъжлива външност и маска, за да прикрият лъжите си. Именно така взаимодействат и общуват с хората. Независимо колко лъжи казват, колко лъжи прикриват или колко егоистични и низки намерения крият, сърцата им не изпитват вина или неудобство. Хората с някаква съвест и с някаква човешка природа по принцип биха се почувствали неудобно, ако излъжат, и ще им е трудно да се примирят с лъжата. Биха изпитвали чувство на срам. Но нашият човек не мисли по този начин. След като излъже, той се изпълва със самодоволство и си казва: „Днес казах друга лъжа и изиграх този глупак. Бях на тръни, но той като че ли дори не забеляза!“. Не се ли уморява от такъв живот на постоянни лъжи и прикриване на лъжи? Що за природа е това? Това е природата на дявол. Дяволите лъжат всеки ден. Те водят живот, пълен с лъжи, без никакво чувство на неудобство или болка. Ако изпитваха неудобство или болка, щяха да се променят, но не могат да усетят болка, защото лъжите са техният живот — това е в природата им. Когато се изразяват естествено, не показват задръжки и не правят никакъв самоанализ. Независимо колко лъжи изричат или колко заблуди причиняват, те не изпитват вина в сърцето си, нито угризения на съвестта. Не съзнават, че Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Не успяват да осъзнаят отговорността, която носят, и възмездието, което ще получат, след като лъжат и постъпват измамно. Най-големият им страх е някой да не разобличи измамните им схеми и затова прибягват до още повече лъжи, за да прикрият схемите си, а същевременно се изтощават в опитите си да намерят някакъв начин, някакви средства да скрият лъжите си и истината за това какво представляват. Разкайва ли се изобщо такъв човек през целия този процес? Изпитва ли някаква вина или тъга? Имат ли някакво желание да се променят? Не. Той смята, че не е грях да лъжеш или да прикриваш лъжите, че повечето хора живеят така и няма намерение да се променя. А що се отнася до това да си честен човек, в сърцето си той смята: „Защо трябва да съм честен човек, да говоря от сърце и да казвам истината? Аз не правя така. Това е за глупци, а аз не съм толкова глупав. Ако излъжа и се страхувам да не ме разобличат, просто ще намеря други причини и извинения да покрия нещата. Не съм от хората, които могат да говорят честно. Ако го правех, щях да съм пълен идиот!“. Този човек не приема истината, нито я признава. Хората, които не признават истината, не могат да обичат истината. Какво е състоянието на такъв човек от началото до края? (Той не е готов да се промени към по-добро.) Нежеланието му да промени нещата е очевидно от обективна гледна точка, но какво е истинското му състояние? Той изначално отрича, че да си честен човек е правилният път в живота. Освен това отрича съществуването на истината, Божия съд за човечеството в последните дни и това, че Бог определя крайния изход на човека и индивидуалното възмездие за нечии дела. Това е непроницателно, глупаво и твърдоглаво. Подобно мислене поражда непримиримо състояние, действие и поведение. Тези неща произтичат от човешката природа същност. Този човек е такъв тип — истински измамен човек — и не може да се промени. Когато видят такъв човек да отказва да приеме истината, някои хора може да го сметнат за немислимо и не могат да го разберат. В действителност на такъв човек му липсва нормална човешка природа и съвестта му не функционира. Освен това му липсва разумът на нормалната човешка природа. Чуе ли истината и думите на правосъдието, един човек с нормална природа и разум най-малкото ще се самоанализира и истински ще се покае, докато другият човек не показва никаква реакция, след като чуе за истинския път. Той продължава да настоява да живее в съответствие със сатанинската философия, без вярата му в Бог да се промени ни най-малко през годините. Такъв човек няма разума на нормалната човешка природа и е трудно да бъде спасен.

Кой от тези два типа хора спасява Бог според вас? (Първият тип, защото макар да лъжат, те могат да приемат истината и да станат честни хора.) Хората могат да видят това и да попитат: „Как може спасяваните от Бог хора винаги да продължават да лъжат и да вършат неправди? Те не са ли все още покварени хора? Те не са съвършени хора!“. Тук се употреби думата „съвършен“. Какво мислите за това? Това са думи на човек, който не разбира нормалния процес на израстването в живота. Бог спасява хора, които са били покварени от Сатана и имат покварен нрав, а не съвършени хора без недостатъци или такива, които живеят във вакуум. Когато разкрият известна поквара, някои хора си мислят: „Отново се противопоставих на Бог. Вярвам в Бог от много години и още не съм се променил. Бог със сигурност не ме иска вече!“. След това се оставят на безнадеждността и започват да изпитват нежелание да се стремят към истината. Какво мислите за тази нагласа? Те сами са се отказали от истината и смятат, че Бог вече не ги иска. Нима това не е погрешно разбиране на Бог? Подобна негативност е най-лесният начин за Сатана да се възползва от тях. Сатана им се присмива с думите: „Какъв глупак си само! Бог иска да те спаси, а ти още страдаш по този начин! Просто се откажи! Ако се откажеш, Бог ще те отстрани, което е все едно Той да те предаде на мен. Аз ще те измъчвам до смърт!“. Успее ли Сатана, последствията ще са немислими. Следователно, независимо какви трудности или негативност срещне човек, той не бива да се отказва. Трябва да търси истината за намиране на решения и не трябва да чака пасивно. В процеса на израстване в живота и в хода на човешкото спасение хората понякога могат да тръгнат по грешния път, да се отклонят или да имат периоди, в които показват състояние и поведение на незрялост в живота. Могат да имат моменти на слабост и негативност, моменти, в които казват грешните неща, препъват се или преживяват неуспех. Всичко това е нормално в очите на Бог. Той не се настройва против тях. Някои хора смятат, че покварата им е твърде дълбока и никога няма да удовлетворят Бог, затова изпитват печал и презрение към самите себе си. Но точно такива хора с разкайващи се сърца спасява Бог. От друга страна онези, които смятат, че не се нуждаят от Божието спасение, които се мислят за добри хора, на които всичко им е наред, обикновено не са сред спасените от Бог. Какво искам да ви предам тук? Който разбира, нека да каже. (Ние трябва да боравим правилно с разкриването си на поквара и да се съсредоточим върху практикуването на истината, а след това ще получим Божието спасение. Ако непрекъснато разбираме погрешно Бог, лесно ще се примирим с безнадеждността.) Трябва да имаш вяра и да си кажеш: „Въпреки че сега съм слаб, въпреки че съм залитал и съм се провалял, ще израсна и някой ден ще разбера истината, ще удовлетворя Бог и ще постигна спасение“. Трябва да имаш тази решимост. Независимо с какви несгоди, трудности, провали или спънки се сблъскаш, не бива да си негативен. Трябва да знаеш какъв тип хора спасява Бог. Освен това, ако смяташ, че все още не си пригоден да бъдеш спасен от Бог или има случаи, в които изпадаш в състояние, което Бог ненавижда или не харесва, или имаш моменти на недостойно поведение и Бог не те приема или те отритва, това няма значение. Сега вече знаеш и не е твърде късно. Стига да се покайваш, Бог ще ти даде шанс.

Какво е най-важното нещо, когато вярваш в Бог? (Да разбираш истината и да имаш навлизане в живота.) Точно така, навлизането в живота е най-важното нещо — то е на първо място. Независимо какъв дълг изпълняваш, независимо на каква възраст си, колко време си вярвал в Бог и доколко разбираш истината, навлизането в живота е на първо място. Недей да си мислиш: „Някои хора вярват в Бог от двадесет години, а аз само от пет години. Много по-назад съм от тях. Има ли все още надежда за мен да бъда спасен? Не изоставам ли твърде много?“. Не е голям проблем да вярваш с няколко години закъснение. Ако си човек, който се стреми към истината, все още можеш да настигнеш тези, които вярват в Бог отдавна. Нима в Библията не се казва: „Обаче мнозина, които са първи, ще бъдат последни, а последните — първи“ (Матей 19:30)? Ако човек винаги си намира причини и извинения да не се стреми към истината, тогава дори цял живот да е вярвал, ще е напразно и няма да придобие нищо. В Божия дом има много хора, които вярват в Бог от двадесет или тридесет години, но не изпълняват дълга си на необходимата висота и биват отстранени. Има много хора, които винаги се стремят към слава, придобивки и статус, стават лъжеводачи и антихристи, и биват отстранени. Има много неверници, които упорито отказват да приемат истината и биват отстранени. Това факт ли е? (Да.) Освен това има хора, които могат да говорят за своето свидетелство за преживяване, след като са вярвали само от три до пет години. Тяхното свидетелство и вяра далеч превъзхождат онези, които вярват в Бог от много години. Тези хора са получили Божията благословия. Мнозина пък вярват в Бог от много години, без изобщо да се стремят към истината — те биват отстранени. Това прави един факт ясен на хората: че Бог е праведен и справедлив към всички. Бог не гледа какъв си бил преди, нито сегашния ти духовен ръст. Той гледа дали се стремиш към истината и дали вървиш по пътя на стремежа към истината. Никога не бива да разбираш погрешно Бог и да казваш: „Защо тези, които могат да бъдат спасени от Бог, все още могат да лъжат и да разкриват поквара? Бог би трябвало да спаси тези, които не лъжат“. Това не е ли заблуда? Има ли някой сред поквареното човечество, който да не лъже? Хората, които не лъжат, нуждаят ли се все пак от Божието спасение? Това, което Бог спасява, е поквареното от Сатана човечество. Ако дори не можеш ясно да разбереш този факт, тогава си невеж и глупав. Точно както казва Бог: „Няма праведни хора на земята, защото праведните не са на този свят“. Именно поради това, че човечеството е покварено от Сатана, Бог се въплъщава на земята, за да спаси тези покварени хора. Защо Бог не казва нищо за спасяване на ангели? Защото ангелите са на небето и не са били покварени от Сатана. От самото начало Бог винаги е казвал, че „човечеството, което спасявам, е човечество, което е било покварено от Сатана, човечеството, което е било отнето от ръцете на Сатана, човечеството, което притежава покварения нрав на Сатана, човечеството, което застава срещу Мен, противопоставя Ми се и се бунтува срещу Мен“. Тогава защо хората не се изправят пред този факт? Не разбират ли погрешно Бог? Погрешното разбиране за Бог е най-лесният път към противопоставянето срещу Него и затова трябва незабавно да се преодолее. Ако този проблем не се реши, това е много опасно и би могло лесно да доведе до това Бог да те пренебрегне. Погрешните разбирания на хората се коренят в техните представи и фантазии. Ако винаги са вкопчени в своите представи и фантазии, тогава най-вероятно ще откажат да приемат истината. Когато разбираш погрешно Бог, ако не търсиш истината с цел намиране на решение, знаете какви са последствията. Бог ти позволява да се препънеш, да се провалиш и да сгрешиш. Бог ще ти даде възможности и време да разбереш истината, да практикуваш истината, постепенно да разбереш Неговите намерения, да правиш всичко в съответствие с Неговите намерения, да се покориш истински на Бог и да постигнеш истината реалност, която Бог изисква от хората да притежават. Кой обаче е човекът, когото Бог ненавижда най-силно? Този, който отказва да приеме истината, въпреки че в сърцето си я познава, а какво остава да я практикува. Вместо това продължава да живее според сатанинска философия и все още се смята за доста добър и покорен на Бог, като същевременно се опитва да подведе останалите и да спечели позиция в Божия дом. Бог ненавижда този тип хора най-много, те са антихристи. Въпреки че всеки има покварен нрав, тези действия имат различна природа. Това не е обичайният покварен нрав, нито нормалното разкриване на поквара. По-скоро ти съзнателно и упорито се противопоставяш на Бог докрай. Знаеш, че Бог съществува, вярваш в Бог и въпреки това умишлено избираш да Му се противопоставяш. Това не е като да имаш представи за Бог, нито е проблем на погрешно разбиране. Вместо това умишлено се противопоставяш на Бог докрай. Може ли Бог да спаси такъв човек? Бог не те спасява. Ти си враг на Бог, следователно си дявол и Сатана. Може ли Бог все пак да спасява дяволи и сатани?

Какво мислите за днешното Ми общение? Разбрахте ли го? (Да, разбираме го.) Ако сте разбрали нещо, значи ще придобиете нещо. Ще придобиете известно навлизане в истината. Ако навлезеш в истината, ще израстеш в живота, но ако не навлезеш в истината, няма да израстеш в живота. Това е също като покълналото семенце, което трябва да се полива, наторява и излага на светлина. Ако не се грижиш внимателно за него, то няма да порасне и в крайна сметка ще изсъхне и умре. Какво имам предвид с това? Че само да се изповядваш словесно и сърцето ти да вярва във въплъщението на Бог не е достатъчно, за да познаваш Бог и да си пригоден да навлезеш в царството Му. Това не е гарантирано. Просто е една първоначална крачка. Все още не си постигнал спасение, не си преобразен и пред теб има дълъг път. В последните дни Бог изразява истината, за да спаси напълно човечеството. Когато тръгнеш по пътя на вярата в Бог, от самото начало вече имаш възможност да бъдеш спасен от Бог. Това е огромна благословия! Не можеш да се откажеш от нея. Спасяването и усъвършенстването на човешката природа от Бог в последните дни е изключително рядка възможност. Човечеството е живяло хиляди поколения, но никой не е имал тази възможност преди. Да бъдеш спасен е огромно нещо. Не трябва да се пропуска такава възможност. Вашето поколение е срещнало въплътения Бог — това е благословия! Тази благословия е невидима за светския свят, но вие сте я виждали и сте ѝ се радвали, и това е Божия благословия. Вероятно за някои хора виденията са все още нещо неясно. Те разбират само някои доктрини, но нямат автентична вяра. Просто усещат, че да вярваш в Бог е нещо добро, а четенето на Божиите слова прояснява сърцата им, така че според тях това е правилният път в живота и сърцата им са силни. Твърдо решени са да не следват пътя на унищожението на невярващите, нито пътя на религиозните хора, които се противопоставят на Бог. Твърдо решени са единствено да следват Бог, да се стремят към истината, да стигнат до чистота, да постигнат спасение и само да вървят по пътя на следването на Бог. Хубаво е хората да имат такава решимост, а това означава, че има надежда. Следването на Бог идва със закрилата на Бог. Поне сега, в този живот, те ще са щастливи. Няма повече да им навредят Сатана, обществото или човечеството, и ще живеят пълноценно и автентично под Божието господство. Това е благородно нещо и щастие, което може да се изпита в настоящия живот. А какво да кажем за идния свят? Бог е дал обещание. Освен че ти дава спасение и ти предоставя истина и живот, Той обещава да ти даде и стократно много в настоящия живот, както и да ти даде вечен живот в идния свят. Следователно не подценявай този въпрос. Цената, която плащаш, и страданието, което понасяш, за да придобиеш истината и да получиш спасение, са временни. В бъдещето, когато хората разбират истината и я притежават, ще се радват на щастие, радост и благословия, които могат да са неописуеми. По-точно казано, само когато разбереш и придобиеш истината, ще си пригоден да получиш Божието обещание. Бог свободно ти предоставя цялата истина и ресурс за живот. Вярно е, че Бог може да те спаси, но дали в края на краищата ще постигнеш истината и живота зависи от това дали ще избереш пътя на стремежа към истината. Решението за този избор в твоите собствени ръце ли е? (Да.) С други думи, дали ще постигнеш истината и живота, дали ще си пригоден да получиш Божието обещание и дали можеш да получиш благословия — това благословение за „стократно много в настоящия живот и вечен живот в идния свят“ е възможност, която се намира в твоите ръце. Никой друг не може да ти повлияе, да ти помогне или да те ограничи. Ти имаш това право, Бог вече ти го е дал. Зависи от това дали накрая ще избереш да вървиш по пътя на стремежа към истината. Това е най-същественият въпрос.

9 ноември 2016 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.