Стане ли дума за вашата вяра в Бог, в допълнение към правилното изпълнение на дълга ви, от основно значение е да разберете истината, да навлезете в истината реалност и да положите повече усилия за навлизане в живота. Независимо какво се случва, има уроци, които трябва да бъдат научени, така че не оставяйте това да ви подмине леко. Трябва да разговаряте за това помежду си и тогава ще бъдете просветлени и озарени от Светия Дух, и ще съумеете да разберете истината. Чрез общение ще разполагаш с пътя на практикуване и ще знаеш как да преживяваш Божието дело, и без да осъзнаваш това, някои от проблемите ти ще се решат, ще има все по-малко и по-малко неща, които не можеш да видиш ясно, и ще разбираш все повече и повече от истината. По този начин ще се увеличи духовният ти ръст, без да осъзнаваш това. Трябва да поемеш инициативата да се стремиш към истината и да вложиш сърцето си в истината. Някои хора казват: „Вярвам в Бог от няколко години и съм разбрал доста от доктрината. Сега имам основата. Животът в нашата църква отвъд океана е добър, братята и сестрите се събират, за да общуват по цял ден по въпросите на вярата в Бог и така аз съм повлиян от това, което виждам и чувам, и съм подхранен от него — и това е достатъчно. Не е необходимо да полагам усилие, за да реша проблемите на моето собствено навлизане в живота или проблемите на моето собствено непокорство. Ако всеки ден се придържам към програмата си да се моля, да ям и да пия Божиите слова, да пея химни, да изпълнявам своя дълг и да изпълнявам дълга, който се очаква от мен, ще израсна по естествен начин в живота“. Това е, което мислят такива объркани вярващи. Тези хора изобщо не приемат истината. Те просто участват в религиозни ритуали, говорят красноречиво, крещят празни лозунги, изричат думи и доктрини, и смятат, че са се справили добре. В резултат на това, докато други хора могат да практикуват известна част от истината и да постигнат някаква промяна, тези объркани вярващи нямат никакво свидетелство за преживяване. Не могат дори да говорят за някакво познание за себе си. Накрая се оказват с празни ръце и не са придобили нищо. Не са ли те окаяни и будещи съжаление? Никой път към постигането на спасение не е по-реалистичен и практически от приемането и стремежа към истината. Ако не можеш да придобиеш истината, твоята вяра в Бог е празна. Тези, които изричат празни думи и доктрини, които винаги повтарят наизустени лозунги, казват високопарни неща, следват правилата и никога не се съсредоточават върху практикуването на истината, не придобиват нищо, независимо от колко години вярват. Кои са хората, които придобиват нещо? Това са онези, които изпълняват дълга си искрено и имат желание да практикуват истината, които се отнасят към това, което Бог им е поверил, като към тяхна мисия, които охотно прекарват целия си живот, отдавайки всичко на Бог, и не кроят схеми за собствена облага, които постъпват здраво стъпили на земята и се покоряват на устроеното от Бог. Те са в състояние да разберат истините принципи, докато изпълняват дълга си, и внимателно и правилно се грижат за всички въпроси, което им позволява да постигнат ефекта на свидетелство за Бог и да удовлетворят Божиите намерения. Когато срещнат трудности при изпълнение на дълга си, те се молят на Бог и се опитват да проумеят Божиите намерения, в състояние са да се покорят на устроеното от Бог и на Неговите подредби, а когато вършат нещо, те търсят и практикуват истината. Не повтарят наизустени лозунги, нито изричат високопарни неща, а са съсредоточени само върху това да вършат нещата здраво стъпили на земята и да следват прилежно принципите. Те влагат сърцето си във всичко, което правят, и се учат да оценяват всичко с цялото си сърце, като по много въпроси са в състояние да практикуват истината, след което усвояват знания и разбиране, и могат да извлекат поуки и наистина да придобият нещо. А когато имат неправилни мисли или сбъркани състояния, те се молят на Бог и търсят истината, за да ги разрешат. Независимо какви истини разбират, те ги оценяват в сърцето си и са в състояние да говорят за своето свидетелство за преживяване. Такива хора в крайна сметка придобиват истината. Онези, които са небрежни и невнимателни, никога не мислят за това как да практикуват истината. Съсредоточени са само върху полагането на усилия и правенето на неща, както и върху това да се покажат и изтъкнат, но никога не търсят как да практикуват истината, което за тях прави трудно придобиването на истината. Замислете се, кой вид хора могат да навлязат в истините реалности? (Тези, които са здраво стъпили на земята, които са прагматични и влагат цялото си сърце в нещата.) Хора, здраво стъпили на земята, които влагат цялото си сърце в нещата и имат сърце: такива хора обръщат повече внимание на реалността и на използването на истините принципи, когато действат. Освен това те обръщат внимание на практическите аспекти във всички неща, прагматични са и харесват положителните неща, истината и практическите неща. Именно такива хора в крайна сметка разбират и придобиват истината. Вие от кой вид хора сте? (От непрактичните, от тези, които винаги искат да вършат нещата заради тяхната показност и които разчитат на лукавство.) Може ли да се придобие нещо с такива действия? (Не.) Намерил ли си начин да решиш проблемите си? Ако можеш да осъзнаеш това и започнеш да променяш нещата, ще знаеш ли дали твоите представи, фантазии и гледна точка към нещата са се променили? (Усещам, че донякъде са се променили.) Стига да има резултати и напредък, трябва да разговаряш за това и да оставиш другите да бъдат извисени духовно. Въпреки че твоето преживяване е ограничено, то все пак е преживяване на растеж в живота. Процесът на растеж в живота е твоето преживяване на това, че вярваш в Бог, на твоето израстване в живота чрез преживяване на Божиите слова. Тези преживявания са най-ценните.

След като всички те вярват в Бог, четат Божиите слова и изпълняват дълга си, защо след няколко години започват да се различават един от друг, появяват се върхове и спадове и се разкрива истинската им същност? Наистина всеки бива подреден според типа си. Някои хора могат да говорят за своите свидетелства за преживяване, докато други изобщо нямат такива. Някои хора са способни да разберат много истини и да навлязат в реалността, докато други не са получили нищо от истината и ни най-малко не са променили нрава си. Някои хора постигат резултати от изпълнението на дълга си, способни са да търсят истината, за да разрешат проблемите си, и постепенно изпълняват дълга си адекватно. Някои хора са лукави и не си дават зор при изпълнението на дълга си, само отбиват номера и не практикуват истината, дори да я разбират. Щом всички те посещават събранията, четат Божиите слова и изпълняват дълга си, защо резултатите им са различни? Защо някои хора са способни да поемат по пътя на стремежа към истината, а други вървят по свой собствен път? Защо някои хора са способни да приемат истината, а други не могат? Как е възможно това? Защо някои хора са способни да приемат и да се подчиняват, когато ги кастрят, а други се съпротивляват, спорят, бунтуват се и дори правят сцени? Всички те ядат и пият Божиите слова на събранията, слушат проповеди и общения, водят църковен живот и изпълняват дълга си, така че защо има толкова голяма разлика между тях? Можете ли да прозрете този проблем? Той се изразява в разликата между добрата и лошата човешка природа и е пряко свързан с това дали хората обичат истината, или не. Всъщност независимо какви са заложбите на човека, щом може да приема истината, да изпълнява дълга си усърдно, да размишлява и да опознава себе си, той ще има навлизане в живота, ще преживее истинска промяна и ще бъде способен да изпълнява дълга си адекватно. Ако не сте усърдни в четенето на Божиите слова и не разбирате истината, тогава не можете да се самоанализирате. Ще се задоволите само със символични усилия и с това да не вършите никакви злини или прегрешения, и ще използвате това като капитал. Ще прекарвате всеки ден в обърканост, ще живеете в състояние на обърканост, ще правите нещата само по график, никога няма да използвате сърцето си, за да се изследвате, или да полагате усилия, за да се опознаете, винаги ще бъдете нехайни. Така никога няма да изпълнявате дълга си на приемливо ниво. За да вложите всичките си усилия в нещо, първо трябва да вложите цялото си сърце в него. Само когато първо вложите цялото си сърце в нещо, можете да вложите всичките си усилия в него и да дадете всичко от себе си. Днес има хора, които са започнали усърдно да изпълняват дълга си, започнали са да мислят как правилно да изпълняват дълга си на сътворено същество, за да удовлетворят Божието сърце. Те не са негативни и мързеливи, не чакат пасивно Горното да издава заповеди, а проявяват известна инициатива. Ако се съди по изпълнението на дълга ви, вие сте малко по-ефективни от преди, и въпреки че все още сте под нивото, има малко израстване — което е добре. Но не бива да се задоволявате със съществуващото положение, трябва да продължавате да търсите, да израствате — само тогава ще изпълнявате дълга си по-добре и ще достигнете приемливо ниво. Когато обаче някои хора изпълняват дълга си, те никога не правят всичко по силите си и не дават всичко от себе си, дават само 50-60 процента от усилията си и просто се справят, докато свършат това, което правят. Те никога не могат да поддържат нормално състояние: когато никой не ги наблюдава или не им предлага подкрепа, те се отпускат и губят мотивацията си. Когато някой разговаря с тях за истината, те се ободряват, но ако известно време не разговарят с тях за истината, стават равнодушни. Какъв е проблемът, когато винаги вървят напред-назад по този начин? Такива са хората, които не са придобили истината, всички те живеят от страст, която се поддържа невероятно трудно: Някой трябва да им проповядва и да разговаря с тях всеки ден; когато няма кой да ги пои, да им предоставя ресурс и да ги подкрепя, сърцата им отново изстиват и отново се отпускат. А когато сърцата им се отпуснат, те стават по-малко ефективни в дълга си. Ако работят по-усърдно, ефективността се увеличава, техните резултати от изпълнението на дълга им са по-добри и те придобиват повече. Такова ли е вашето преживяване? Може би ще кажете: „Защо винаги имаме проблеми с изпълнението на дълга си? Когато тези проблеми бъдат разрешени, се съживяваме, а когато не бъдат разрешени, ставаме равнодушни. Когато има някакъв резултат при изпълнението на дълга, когато Бог ни одобрява за нашето израстване, ние се радваме и чувстваме, че най-накрая сме израснали, но не след дълго, когато се сблъскаме с трудност, отново ставаме негативни. Защо състоянието ни е толкова непостоянно?“. Всъщност основните причини са, че разбирате твърде малко истини, липсва ви дълбочина в преживяванията и навлизането, все още не разбирате много истини, липсва ви воля и се задоволявате само с това, че можете да изпълнявате дълга си. Ако не разбирате истината, как можете да изпълнявате дълга си адекватно? Всъщност всичко, което Бог иска от хората, е постижимо за тях. Стига да ангажирате съвестта си и да сте способни да я следвате при изпълнението на дълга си, тогава ще е лесно да я приемете — а ако можете да я приемете, ще можете да изпълнявате дълга си адекватно. Трябва да мислите по този начин: „След като вярвах в Бог, ядох и пих Божиите слова през тези години, спечелих толкова много и Бог ме дари с голяма милост и благословии. Аз живея в ръцете на Бог, живея под Неговото господство и върховенство. Той ми е дал този дъх, така че трябва да ангажирам съзнанието си и да се стремя да изпълнявам дълга си с всички сили — това е основното“. Хората трябва да имат воля. Само тези, които имат воля, могат истински да се стремят към истината и само след като са я разбрали, могат да изпълняват дълга си правилно, да удовлетворят Бог и да посрамят Сатана. Ако имаш подобна искреност и не кроиш планове за собствена изгода, а само за да придобиеш истината и да изпълняваш дълга си правилно, тогава изпълнението ще стане нормално и ще остане постоянно през цялото време. Независимо от обстоятелствата, с които се сблъскваш, ще си способен да продължаваш да изпълняваш дълга си. Независимо кой може да дойде да те подведе или смути и дали настроението ти е добро, или лошо, пак ще си способен да изпълняваш дълга си нормално. По този начин Бог ще е спокоен за теб, а Светият Дух ще бъде способен да те просветли, за да разбереш истините принципи, и да те напътства, за да навлезеш в истината реалност, в резултат на което изпълнението на дълга ти със сигурност ще бъде на ниво. Щом отдаваш искрено всичко на Бог, изпълняваш дълга си по практичен начин, а не хитруваш или не играеш игрички, ще преминеш успешно проверката на Бог. Той проучва внимателно умовете, мислите, намеренията и мотивите на хората. Ако сърцето ти копнее за истината и можеш да я търсиш, Бог ще те просветли и озари. Бог ще те просветли по всеки въпрос, стига да търсиш истината. Той ще отвори сърцето ти за светлината и ще ти позволи да извървиш пътя на практикуването, и тогава изпълнението на дълга ти ще даде плод. Божието просветление е в Неговата милост и в Неговото благословение. Дори по маловажни въпроси, ако Бог не просветли хората, те никога няма да имат вдъхновение. Без вдъхновение те трудно разрешават проблемите си и няма да постигнат резултати в дълга си. Има много неща, които хората не могат да преодолеят само с човешки интелект, мъдрост и заложби, дори след много години учене. Защо не могат? Защото все още не е дошло времето, определено от Бог. Ако Бог не върши делото Си, колкото и да е способен човек, то е безполезно. Това трябва да се разбере ясно. Трябва да вярваш, че всичко е в Божиите ръце и че хората просто съдействат. Ако си искрен, Бог ще види и ще ти открие изход от всяка ситуация. Никоя трудност не е непреодолима, трябва да имаш тази вяра. Затова, когато изпълнявате задълженията си, не е нужно да таите опасения. Докато даваш всичко от себе си, с цялото си сърце, Бог няма да ти дава трудности, нито ще ти даде повече, отколкото можеш да понесеш. Трябва да се притесняваш само ако казваш неща, които не мислиш, ако само говориш, а не действаш, и ако изричаш неща, които са приятни за ушите, но не изпълняваш правилно дълга си — тогава всичко е свършено. Ако това е отношението ти към твоя дълг и към Бог, ще получиш ли Божиите благословии? В никакъв случай. Ако се отнасяш нехайно към Бог и Го мамиш, Бог няма да ти обърне никакво внимание и ще те отстрани. Такъв ще е изходът. Ако мамиш Бог, мамиш себе си. Бог ще каже: „Сърцето на този човек е твърде измамно и в него няма и следа от честност. Не може да му се вярва и да му се поверява нищо. Да го отделим настрана“. Какво означава това? Означава, че ще бъдеш оставен сам и пренебрегнат. Ако нямаш покаяние, ще бъдеш напълно изоставен. Ще бъдеш предаден на Сатана, на злите и нечисти духове за наказание. В какво състояние се намира човек, когато е оставен сам и е пренебрегнат? Това означава, че Светият Дух вече не върши делото Си в теб. Няма да виждаш нищо ясно и докато другите ще бъдат винаги просветлени и озарени, ти няма да си. Ще останеш безчувствен. Винаги ще се чувстваш сънлив и ще задремваш, когато някой ти говори за истината и навлизането в живота. Какъв е този феномен? Такъв, при който Бог не върши делото Си. Ако Бог не върши делото Си, няма ли човек да се превърне в жив труп? Много е страшно да вярваш в Бог, но да не чувстваш Неговото присъствие. Такъв човек губи увереността си да живее и мотивацията си. Губи целия си капитал за живот. Каква стойност има такъв живот? Не си ли в по-лошо положение от прасетата и кучетата? Заради твоите действия и поведение Бог вижда, че си ненадежден и не заслужаваш доверие. Той те намразва от дъното на сърцето си и затова те изоставя или временно те оставя настрана. Чудя се, защо такъв човек не познава болката и безпокойството в сърцето си? Какво не е наред със сърцето му? Има ли чувство за съвест? Независимо от колко години вярваш в Бог или дали вярата ти е истинска, или фалшива, вече си разбрал някои доктрини на поведение и можеш да живееш и да оцеляваш, без да разчиташ на никого, но ако знаеш, че си разкрит, че Бог вече те е изоставил, можеш ли да продължиш да живееш? Има ли животът ти все още смисъл? В този момент ще плачеш и ще скърцаш със зъби в тъмнината. В църквата често виждаме хора, които, след като са били разкрити и отстранени, а църквата е на път да ги отпрати, плачат със зачервени очи и дори имат желание да умрат и нямат воля да продължат да живеят. Плачейки, те се кълнат, че ще се покаят, но тогава вече е твърде късно. Това е случаят, в който не проронваш дори сълза, докато не видиш ковчега. Така че, ако искате да се покаете, трябва да го направите сега. Побързайте да се замислите какви проблеми остават в изпълнението на дълга ви, дали не сте нехайни, дали има област, в която сте безотговорни. Премислете дали действително сте постигнали резултати в изпълнението на дълга си — ако сте постигнали, замислете се защо сте ги постигнали, а ако не сте, каква е причината. Придобийте яснота за тези неща чрез размисъл, а ако остават проблеми, потърсете истината, за да ги разрешите. Така няма да има трудности при изпълнението на дълга ви. За всички, които са способни да търсят истината, за да разрешат проблемите, когато имат такива, не само ще има все по-малко трудности при изпълнението на дълга им, но и те ще стават все по-ефективни при изпълнението му, като междувременно ще придобият навлизане в живота. Някои хора например започват да разбират истината, когато са преминали неколкократно кастрене. Те са в състояние да се самоанализират често и винаги, когато открият, че са направили нещо нередно, знаят, че са нарушили истините принципи, и се молят на Бог, и изпитват голямо съжаление. Понякога дори се мразят и се удрят по лицето, като си казват: „Как можах отново да направя нещо лошо и да причиня болка на Бог? Толкова съм безсърдечен! Бог е казал толкова много — защо не го помня дълго? Защо не мога да постигна покорство пред Бог и да Го удовлетворя? Наистина съм бил толкова дълбоко покварен от Сатана. В сърцето ми няма място за Бог и не ценя истината. Винаги живея според сатанинските философии и не се съобразявам с Божиите намерения. Наистина нямам съвест и разум. Толкова съм непокорен на Бог!“. По този начин те насочват волята си към покаяние и са решени да практикуват истината, да изпълняват добре дълга си и да удовлетворяват Бог. Те наистина имат покаяло се сърце, но отхвърлянето на покварения нрав не е лесно — човек трябва да премине през някои изпитания и облагородяване, преди да е способен да се промени малко. Сега има много хора, които са започнали да се съсредоточават върху истината, които желаят да навлязат в истината реалност и да станат хора, които се покоряват на Бог. Как тогава трябва да практикува човек с истински покаяло се сърце? От една страна, той трябва да се моли на Бог и да търси повече истината, като разрешава проблемите, които има, и като намира път за практикуване при изпълнение на дълга си. От друга страна, той трябва да намери някой, който разбира истината, и да общува с него, като анализира своето непокорство, своята природа същност и областите, в които се противопоставя на Бог. Трябва да е наясно с тези проблеми, след това да се замисли задълбочено за Божиите слова и да види как те се отнасят към него самия. Отново и отново трябва да обмисли онези Божии слова, които са от решаващо значение, и да насочи самоанализа си към собствените си проблеми и към собствената си природа същност, докато не постигне истинско познание. По този начин може да постигне истинско покаяние и да се намрази. След това трябва да продължи да разкрива трудностите си при изпълнението на дълга си и да използва истината, за да ги разреши. Така трудностите при изпълнението на неговия дълг стават все по-малко и се постига резултат. Ако някой иска да се покае истински, трябва да практикува по този начин. Това е единственият път към истинското покаяние.

Какъв ефект ще има от това да се стремиш към истината? Част от него се състои в това, че като се стреми към истината, човек има за цел да се отърве от покварения си нрав; друга част е, че целта на стремежа към истината е да позволи на човек да прилага истината на практика, докато изпълнява дълга си, и да стане човек, който наистина се покорява на Бог. Това е свидетелството за истинско покаяние. За да се покае истински, човек трябва да разбира истината и да я практикува преди да се постигне ефект. Ако не търсиш истината, за да решиш проблема, а твоето покаяние е нещо, което просто казваш, тогава то не може да постигне ефект. По този начин няма да се чувстваш в мир със себе си, нито здраво стъпил на земята. Ако всичко, което правиш, е да казваш в молитвите си, че искаш истински да се покаеш, но при изпълнението на дълга си не търсиш истината с цел да решиш проблемите си и да постигнеш задоволително изпълнение на дълга си, значи се опитваш да измамиш Бог. Истинското покаяние се проявява основно като преданост, като действия според принципите, като практикуване на истината и като истинско свидетелстване при изпълнението на дълга на човека. Това са знаците за истинско покаяние, а те са също така и свидетелството за истинско покаяние. Ако всичко, което човек прави, е да говори на Бог за покаяние в молитва, без да изпълнява дълга си добре, тогава не се ли опитва да измами Бог? Ако нещо не може да премине успешно поне през собствената ти съвест, тогава как би преминало през Бог? Каквито и да са настоящите ти обстоятелства, докато не можеш искрено да изпълняваш своя дълг към Бог и докато при изпълнението на дълга ти остават много проблеми, които не разрешаваш чрез търсене на истината, то тогава имаш голям проблем и трябва сериозно да се молиш за него и да се самоанализираш. Ако не можеш истински да се покаеш и винаги изпълняваш дълга си лошо, без съмнение си изправен пред опасността да бъдеш отстранен. Няма значение колко години си вярвал в Бог — докато си винаги нехаен в изпълнението на своя дълг, докато винаги търсиш предимства за себе си, винаги се възползваш от Божия дом без ни най-малко да приемаш или практикуваш истината, тогава не си истински вярващ в Бог. Ти си някой, който изпитва неприязън към истината, един неверник, който има за цел само да яде хляб до насита. Може все още да живееш в Божия дом, може все още да казваш, че си вярващ в Бог, но е факт, че вече нямаш връзка с Бог. Бог отдавна те е изхвърлил настрани и ти си станал една бездушна обвивка, ходещ труп. Какъв смисъл има тогава да живееш? Всеки, който е стигнал до този етап, вече няма посока, за която да говори. Единственият изход за него е бързо да се яви пред Бог и да се изповяда. Ако си наистина искрен и действително се покайваш, Бог ще забрави твоите прегрешения. Обаче има едно нещо, което трябва да запомниш: без значение кога и независимо дали имаш знания за Бог или имаш представи или погрешни схващания за Него, никога не бива да се бориш с Него или да Го предизвикваш. В противен случай непременно ще те сполети възмездие. Ако усетиш, че сърцето ти е станало непреклонно и си в състояние, в което си казваш: „Ще го направя по този начин, да видим какво може да ми стори Бог. Не се страхувам от никого. Винаги съм го правил по този начин преди“, тогава си в беда. Това е изблик на сатанинска природа. Това е непримиримост. Вече прекрасно знаеш, че това, което правиш, е погрешно — което вече е опасно — но не го приемаш сериозно. Сърцето ти не се страхува, не признава никакво обвинение или вина и не е разтревожено или печално — дори не знаеш да се покаеш. Това е състояние на непримиримост и то ще ти причини беда. Така става лесно Бог да те пренебрегне. Ако човек стигне до тази точка и все още е толкова безчувствен, и не знае, че трябва да се обърне назад, може ли връзката му с Бог да бъде възстановена? Тази връзка няма да се възстанови лесно. Тогава как можеш да възстановиш една нормална връзка с Бог, която да те кара да усещаш, че е напълно естествено и обосновано да се обърнеш към Него? Връзка, при която можеш да се покориш, да се преклониш и да предложиш всичко, което притежаваш, на Него, да се боиш от Него и да приемаш словата Му за истина независимо дали ги разбираш или не, след което да търсиш истината и да практикуваш покорство? Кога можеш да се възвърнеш към това състояние? Колко далеч трябва да стигнеш, за да възстановиш това положение? Страхувам се, че със сигурност ще е трудно, защото не става въпрос за време или продължителност на пътешествието, нито за пропътуваното разстояние. Става въпрос за състоянието на твоя живот и за това дали действително си навлязъл в истината реалност. Ако си вярвал в Бог много години и въпреки това изобщо не си способен да използваш истината, за да разрешиш съществуващите проблеми вътре в теб, и не си наясно колко сериозни са тези проблеми, като често живееш радостно в непокорно състояние без никаква осъзнатост, като вършиш грешните неща, изричаш грешните слова, възпротивяваш се, противопоставяш се и се бунтуваш срещу Бог с непреклонно сърце, вкопчен упорито в собствените си представи, фантазии, мисли и възгледи без изобщо да осъзнаваш това, то тогава ти не притежаваш никаква истина реалност, не си човек, който се покорява на Бог, и все още си далеч от това да отговориш на изискванията на Бог. Трябва да си наясно с това в сърцето си. Ако не можеш ясно да видиш истинското си състояние и винаги приемаш, че начинът, по който ти вярваш, е правилен, че си способен да отдадеш всичко на Бог, че си страдал и си платил цената, и ако вярваш, че ти е гарантирано влизането в небесното царство, тогава нямаш никакъв разум. Не притежаваш никаква истина реалност, но дори не знаеш това. Това означава, че имаш неясен ум, че си неориентиран, че си объркан човек и че нямаш достатъчно заложби, за да разбереш истината или да познаеш себе си, а така не можеш да бъдеш спасен от Бог.