Вие трябва да имате способността да живеете самостоятелно, да можете да ядете и пиете Божиите слова сами, да преживявате Божиите слова сами и да водите нормален духовен живот без ръководството на други хора. Трябва да можете да разчитате на думите, които Бог говори днес, за да живеете, да навлизате в истинско преживяване и да получавате истински прозрения. Само по този начин ще можете да останете непоколебими. Днес много хора не разбират напълно бъдещите скърби и изпитания. В бъдеще някои хора ще преживеят изпитания, а други ще бъдат наказани. Това наказание ще бъде по-сурово; то ще бъде сбъдването на фактите. Днес всичко, което преживяваш, практикуваш и проявяваш, полага основите за бъдещите изпитания и най-малкото трябва да можеш да живееш самостоятелно. Днес ситуацията по отношение на много хора в църквата е общо взето следната: ако има водачи и работници, които да вършат делото, те са щастливи, а ако няма такива, са нещастни. Не обръщат внимание нито на работата на църквата, нито на собствения си духовен живот и нямат и най-малкото бреме — мятат се като птица Ханхао^[а]. Честно казано, при много хора делото, което съм извършил, е просто дело на завоеванието, защото мнозина са принципно недостойни да бъдат доведени до съвършенство. Само малка част от хората могат да бъдат доведени до съвършенство. Ако, след като си чул тези думи, си мислиш: „Тъй като делото, извършвано от Бог, е само с цел да се завоюват хората, аз ще го следвам само формално“, как би могло да бъде приемливо подобно отношение? Ако наистина притежаваш съвест, тогава трябва да изпитваш тежест и чувство за отговорност. Трябва да кажеш: „Независимо дали ще бъда завоюван, или доведен до съвършенство, аз трябва да понеса тази стъпка на свидетелство правилно“. Като сътворено същество човек може да бъде напълно завоюван от Бог и в крайна сметка да стане способен да задоволи Бог, като се отплати на Божията любов с боголюбиво сърце и като се посвети напълно на Бог. Това е отговорността на човека, това е дългът, който трябва да бъде изпълнен от човека и бремето, което трябва да бъде понесено от човека, и човекът трябва да изпълни това поръчение. Едва тогава той наистина вярва в Бог. Дали днес това, което правиш в църквата, е изпълнение на твоята отговорност? Зависи от това дали си обременен и от собственото ти знание. При изживяването на това дело, ако човек е завоюван и има истинско знание, тогава той ще бъде способен на покорство независимо от собствените си перспективи или съдба. По този начин великото Божие дело ще бъде осъществено в неговата цялост, защото вие хората не сте способни на нищо повече от това и не сте в състояние да изпълните никакви по-високи изисквания. И все пак в бъдеще някои хора ще бъдат доведени до съвършенство. Техните заложби ще се подобрят, в душите им ще има по-дълбоко познание и животът им ще се развива… Но някои са напълно неспособни да постигнат това и затова не могат да бъдат спасени. Има причина, поради която казвам, че те не могат да бъдат спасени. В бъдеще някои ще бъдат завоювани, други ще бъдат отстранени, трети ще бъдат доведени до съвършенство, а четвърти ще бъдат използвани — и така някои ще преживеят изпитания, някои ще изпитат наказания (както природни бедствия, така и нещастия, причинени от човека), някои ще бъдат отстранени, а други ще оцелеят. При това всеки от тях ще бъде категоризиран според вида си, като всяка група ще представлява определен тип човек. Не всички хора ще бъдат отстранени, нито пък всички хора ще бъдат доведени до съвършенство. Това е така, защото заложбите на китайския народ са много лоши и сред него има само малък брой хора, които притежават такова самосъзнание, каквото е имал Павел. Сред вас малцина имат същата решимост да обичат Бог, каквато имаше Петър, или същия вид вяра, каквато имаше Йов. Сред вас почти няма такива, които да се страхуват от Йехова и да му служат, както Давид, които да имат същото ниво на вярност. Колко сте жалки!

Днес говоренето за довеждането на човека до съвършенство е само един от аспектите. Без значение какво се случва, вие трябва да понесете тази стъпка на свидетелство правилно. Ако ви помолят да служите на Бог в храма, как бихте го направили? Ако не беше свещеник и нямаше статуса на първородните синове или на Божиите синове, щеше ли все още да си способен на вярност? Щеше ли пак да бъдеш способен да изразходваш всичките си усилия в делото по разширяване на царството? Щеше ли пак да си способен да изпълняваш правилно делото по Божието поръчение? Независимо от това колко се развива животът ти, днешното дело ще те накара да се убедиш напълно в него и да оставиш настрана всичките си представи. Независимо дали притежаваш това, което е необходимо, за да се стремиш към живота, Божието дело ще те накара да се убедиш напълно. Някои хора казват: „Аз просто вярвам в Бог, а не разбирам какво означава да се стремиш към живота“. А някои казват: „Аз съм объркан във вярата си в Бог. Знам, че не мога да бъда доведен до съвършенство, и затова съм готов да бъда наказан“. Дори такива хора, които са готови да бъдат наказани или унищожени, също трябва да бъдат накарани да признаят, че делото на днешния ден се извършва от Бог. Някои хора също казват: „Аз не моля да бъда доведен до съвършенство, но днес съм готов да приема всичко от Божието обучение и съм готов да изживея нормална човешка природа, да подобрявам заложбите си и да се покорявам на всички Божии разпореждания…“. При това те също са завоювани и свидетелстват, което доказва, че в тези хора има някакво знание за Божието дело. Този етап от делото бе извършен изключително бързо, а в бъдеще ще бъде извършван още по-бързо в чужбина. Днес хората в чужбина нямат търпение, всички бързат към Китай — и така, ако не можете да станете пълноценни, ще задържате хората в чужбина. По това време, независимо от това колко добре сте навлезли или какви сте, когато дойде времето, Моето дело ще бъде приключено и завършено. Моето дело няма да бъде забавено от вас. Аз върша делото на цялото човечество и няма нужда да отделям повече време на вас! Вие сте твърде немотивирани, твърде лишени от самосъзнание! Не заслужавате да бъдете доведени до съвършенство — нямате почти никакъв потенциал! Дори в бъдеще хората да продължат да бъдат толкова небрежни и нехайни и да останат неспособни да подобрят своите заложби, това няма да попречи на делото на цялата вселена. Когато дойде време Божието дело да приключи, то ще приключи, а когато дойде време хората да бъдат отстранени, те ще бъдат отстранени. Разбира се, онези, които трябва да бъдат доведени до съвършенство и са достойни да бъдат доведени до съвършенство, също ще бъдат доведени до съвършенство — но ако наистина нямате надежда, тогава Божието дело няма да ви чака! В крайна сметка, ако бъдете завоювани, това също може да се счита за свидетелство. Има граници на това, което Бог иска от вас; каквато височина на духовен ръст е способен да достигне човек, такава е и големината на свидетелството, което се изисква от него. Не е така, както човек си представя, че такова свидетелство ще достигне най-високите граници и че ще е гръмко — няма как това да бъде постигнато при вас, китайци. Аз се занимавам с вас през цялото това време и сами видяхте това: казвал съм ви да не се съпротивлявате, да не се бунтувате, да не правите неща, които предизвикват смущения или са разрушителни зад гърба Ми. Много пъти съм призовавал хората директно за това, но дори и това не е достатъчно — в момента, в който се обърнат, те се променят, а някои тайно се съпротивляват без никакви угризения. Мислиш ли, че не знам нищо от това? Мислиш ли, че можеш да Ми създаваш проблеми и ще ти се размине? Мислиш ли, че не знам, когато се опитваш да съсипеш делото Ми зад гърба Ми? Мислиш ли, че дребните ти трикове могат да заместят твоя характер? Винаги си привидно послушен, но тайно си коварен, криеш зловещи мисли в сърцето си и дори смъртта не е достатъчно наказание за хора като теб! Мислиш ли, че някакво дребно дело на Светия Дух в теб може да замени твоя страх от Мен? Мислиш ли, че си получил просвещение чрез призоваване към Небето? Нямаш срам! Ти си толкова безполезен! Мислиш ли, че твоите „добри дела“ те приближават към Небето и че на свой ред То е направило изключение и те е дарило с капка талант, като ти е дало дар слово, позволявайки ти да мамиш другите и да заблуждаваш Мен? Колко си неразумен! Знаеш ли откъде идва твоето просветление? Не знаеш ли чия храна яде, докато израстваше? Колко си безсъвестен! Някои от вас не са се променили дори след четири или пет години кастрене, а вие сте наясно с тези въпроси. Трябва да сте наясно с вашата природа и не възразявайте, когато един ден бъдете изоставени. Някои, които мамят както тези, които са над тях, така и тези, които са под тях в службата им, са кастрени много; някои, защото са алчни за пари, също са кастрени не малко; някои, защото не спазват ясни граници между мъжете и жените, също бяха кастрени често; с някои, защото са мързеливи, мислят само за плътта и не действат според принципите, когато посещават църквите, също беше кастрено много; някои, защото не свидетелстват, където и да отидат, действат умишлено и безразсъдно и дори съзнателно извършват грехове, бяха предупреждавани за това многократно; някои, които само говорят за думи и доктрини по време на събранията, държат се по-добре от всички останали, нямат ни най-малка истина реалност и заговорничат и се съревновават с братята и сестрите си — те често биваха изобличавани заради това. Толкова пъти съм ви казвал тези думи и днес няма да говоря повече за това — правете каквото искате! Вземайте собствени решения! Много хора бяха кастрени не само в продължение на една или две години, при някои това продължи три или четири години, а някои преживяха това в продължение на повече от десетилетие, тъй като бяха кастрени, когато повярваха, но досега в тях не настъпи особена промяна. Какво ще кажеш, не си ли като прасетата? Възможно ли е Бог да е несправедлив към теб? Не си мислете, че Божието дело няма да завърши, ако сте неспособни да достигнете определено ниво. Ще продължи ли Бог да ви чака, ако сте неспособни да изпълните Неговите изисквания? Казвам ти ясно — това не е така. Не гледай толкова розово на нещата! Делото на днешния ден е ограничено във времето и Бог не си играе с теб! Преди, когато ставаше въпрос за преживяване на изпитанието на обслужващите, хората си мислеха, че ако искат да останат непоколебими в свидетелството си пред Бог и да бъдат завоювани от Него, трябва да достигнат до определена точка — трябваше да бъдат обслужващи с желание и радост, да хвалят Бог всеки ден и да не бъдат ни най-малко невъздържани или нехайни. Те смятаха, че само тогава ще бъдат истински обслужващи, но дали наистина е така? По онова време се разкриваха различни видове хора; те демонстрираха най-различно поведение. Някои се жалваха, други разпространяваха представи, трети престанаха да посещават събранията, а някои дори разпределяха парите на църквата. Братята и сестрите заговорничеха едни срещу други. Това наистина беше голяма еманципация, но имаше и едно хубаво нещо в това: никой не се оттегли. Това беше най-силната страна. Заради това те принесоха стъпка на свидетелство пред Сатана, а по-късно придобиха самоличността на Божии хора и стигнаха чак до днес. Божието дело не се извършва така, както ти си го представяш, а напротив, когато времето изтече, делото ще приключи, независимо до каква точка си стигнал. Някои хора могат да кажат: „Като действаш така, Ти не спасяваш хората и не ги обичаш — Ти не си праведният Бог“. Казвам ти ясно: сърцевината на Моето дело днес е да те завоювам и да те накарам да свидетелстваш. Спасението ти е само допълнение; дали можеш да бъдеш спасен зависи от твоя собствен стремеж и не е свързано с Мен. И все пак Аз трябва да те завоювам; не се опитвай винаги да Ме водиш за носа — днес Аз работя и те спасявам, а не обратното!

Днес това, което сте разбрали, е по-висше от това на всеки човек в историята, който не бе доведен до съвършенство. Независимо дали става дума за познанието ви за изпитанията, или за вярата в Бог, всичко това е по-висше от това на който и да е вярващ в Бог. Нещата, които разбирате, са това, което опознавате, преди да преминете през изпитанията на околната среда, но реалният ви духовен ръст е изцяло несъвместим с тях. Това, което знаете, е по-висше от това, което прилагате на практика. Въпреки че казвате, че хората, които вярват в Бог, трябва да Го обичат и да се стремят не към благословения, а само към удовлетворяване на Божиите намерения, това, което се проявява в живота ви, е далеч от това и е силно опорочено. Повечето хора вярват в Бог заради мира и други блага. Ако не е в твоя полза, ти не вярваш в Бог, а ако не можеш да получиш Божиите благословения, изпадаш в униние. Как би могло това, което си казал, да бъде твоят истински духовен ръст? Когато става въпрос за неизбежни семейни инциденти като разболяване на деца, влизане на близки в болница, лоша реколта и преследване от страна на членове на семейството, дори тези често срещани, ежедневни проблеми са твърде много за теб. Когато се случат такива неща, изпадаш в паника, не знаеш какво да правиш — и през повечето време се оплакваш от Бог. Оплакваш се, че Божиите слова са те измамили, че Божието дело е подигравка с теб. Не ви ли хрумват такива мисли? Смяташ ли, че такива неща се случват сред вас само в редки случаи? Вие прекарвате всеки ден сред такива събития. Не мислите ни най-малко за успеха на вярата си в Бог и за това как да удовлетворявате Божиите намерения. Истинският ви духовен ръст е твърде малък, дори по-малък от този на малко пиленце. Когато бизнесът на семейството ви губи пари, вие се оплаквате от Бог, когато се окажете в среда без Божия закрила, пак се оплаквате от Бог, и се оплаквате дори когато някое от пиленцата ви умре или старата крава в обора се разболее. Оплакваш се, когато е време синът ти да се ожени, но семейството ти няма достатъчно пари; искаш да посрещаш гости, но не можеш да си го позволиш и тогава пак се оплакваш. Пълен си с оплаквания и понякога не посещаваш събрания или не ядеш и не пиеш Божиите слова заради това, като понякога ставаш негативен за много дълго време. Нищо от това, което ти се случва днес, няма връзка с твоите перспективи или съдба; тези неща биха се случили и ако ти не вярваше в Бог, но днес прехвърляш отговорността за тях на Бог и настояваш да кажеш, че Бог те е отстранил. А какво да кажем за твоята вяра в Бог? Наистина ли си предложил живота си? Ако бяхте подложени на същите изпитания като Йов, никой от вас, които днес следвате Бог, нямаше да може да остане непоколебим, всички щяхте да паднете. А между вас и Йов има огромна разлика. Днес, ако половината от имуществото ви бъде конфискувано, вие бихте се осмелили да отречете съществуването на Бог; ако синът или дъщерята ви бъдат отнети, вие бихте бягали по улиците, крещейки глупости; ако единственият ти начин да изкарваш прехраната си стигне до задънена улица, би ли се опитал да отнесеш това до Бог; би попитал защо казах толкова много думи в началото, за да те уплаша. Няма нещо, което да не се осмелите да направите в такива моменти. Това показва, че не сте придобили истински прозрения и нямате истински духовен ръст. Така изпитанията във вас са твърде големи, защото знаете твърде много, но това, което наистина разбирате, не е дори хилядна част от това, което е около вас. Не се спирайте само на разбирането и проумяването; най-добре вижте колко от тях можете наистина да приложите на практика, колко от просвещението и озарението на Светия дух е спечелено с потта на собствения ви труд и в колко от практиките си сте реализирали собствената си решимост. Трябва да се отнасяш сериозно към своя духовен ръст и практика. Във вярата си в Бог не бива да се опитваш просто да правиш машинални движения за когото и да било — дали в крайна сметка ще можеш да придобиеш истината и живота, зависи от собствения ти стремеж.

Забележка:

а. Историята на птицата Ханхао е много подобна на баснята на Езоп за мравката и щуреца. Птицата Ханхао предпочита да спи, вместо да строи гнездо, докато времето е топло, въпреки многократните предупреждения на съседа ѝ — свраката. Когато настъпва зимата, птицата измръзва до смърт.