В Божия дом всички, които се стремят към истината, са обединени пред Бог, а не разделени. Всички те работят за постигането на една обща цел: да изпълняват добре дълга си, да вършат работата, която им се възлага, да действат в съответствие с истините принципи, да правят това, което Бог изисква, и да удовлетворяват Неговите намерения. Ако преследваш целта си не заради това, а заради самия себе си, за да задоволиш егоистичните си желания, тогава това е разкриване на покварен сатанински нрав. В Божия дом дългът се изпълнява според истините принципи, докато действията на невярващите се управляват от сатанинския им нрав. Това са два много различни пътя. Невярващите таят своите си кроежи, всеки от тях има свои собствени цели и планове и всеки живее за собствените си интереси. Ето защо всички те се борят за собствената си полза и не желаят да отстъпят нито милиметър от това, което придобиват. Те са разделени, а не обединени, защото не се стремят към обща цел. Намерението и природата зад това, което правят, са еднакви. Всички те се грижат единствено за себе си. В това не властва никаква истина — това, което властва и командва, е поквареният сатанински нрав. Те са контролирани от своя покварен сатанински нрав и нямат власт над самите себе си, затова изпадат все по-дълбоко в грях. В Божия дом, ако принципите, методите, мотивацията и отправната точка на вашите действия не се различаваха от тези на невярващите, ако вие също бяхте разигравани, контролирани и манипулирани от покварения сатанински нрав и ако отправна точка на твоите действия бяха твоите собствени интереси, репутация, чест и статус, тогава нямаше да изпълнявате дълга си по-различно от начина, по който невярващите вършат нещата. Ако се стремите към истината, трябва да промените начина, по който вършите нещата. Трябва да изоставите собствените си интереси и личните си намерения и желания. Първо трябва да разговаряте за истината, когато вършите нещо, и трябва да разбирате Божиите намерения и изисквания, преди да разпределите труда помежду си, като имате предвид кой в какво е добър и в какво не е. Трябва да се заемете с това, което можете да направите, и да се придържате към дълга си. Не се борете и не се нахвърляйте върху нещата. Трябва да се научите да правите компромиси и да бъдете толерантни. Ако даден човек току-що е започнал да изпълнява дълг или току-що е усвоил уменията за дадена област, но не се справя с някои задачи, не трябва да го насилваш. Трябва да му възлагаш задачи, които са малко по-лесни. Така ще му е по-лесно да постигне резултати в изпълнението на дълга си. Това означава да бъдеш толерантен, търпелив и принципен. То е част от това, което нормалната човешка природа трябва да притежава. Това е, което Бог изисква от хората и това е, което хората трябва да практикуват. Ако си относително кадърен в дадена област и си работил в нея по-дълго от повечето хора, тогава трябва да ти бъде възложена по-трудната работа. Ти трябва да го приемеш от Бог и да се покориш. Не бъди придирчив и не се оплаквай с думите: „Защо се заяждат с мен? Дават лесните задачи на други хора, а на мен ми дават трудните. Дали не се опитват да направят живота ми труден?“. „Да се опитват да ти направят живота труден“ ли? Какво имаш предвид с това? Организацията на работата е съобразена с всеки човек — тези, които са по-способни, вършат повече. Ако си научил много и си получил много от Бог, трябва да ти бъде дадено по-тежко бреме — не за да ти се направи животът труден, а защото е подходящо точно за теб. Това е твоят дълг, така че не се опитвай да подбираш или да отказваш, нито да се измъкнеш от него. Защо смяташ, че е трудно? Истината е, че ако вложиш сърце в него, ще се справиш напълно със задачата. Самата ти мисъл, че е трудно, че показва пристрастно отношение, че умишлено се заяждат с теб е разкриване на покварен нрав. Това е отказ да изпълниш дълга си, отказ да приемаш от Бог. Това не е практикуване на истината. Когато си придирчив в изпълнението на дълга си, като правиш това, което е леко и лесно, и само това, което те кара да изглеждаш добре в очите на другите, това е покварен сатанински нрав. Фактът, че не можеш да приемеш своя дълг или да се покориш, доказва, че продължаваш да се бунтуваш срещу Бог, че Му се противопоставяш и отказваш и избягваш Неговите подредби и изисквания. Това е покварен нрав. Когато узнаеш, че това е покварен нрав, какво трябва да направиш? Ако смяташ, че задачите, възложени на другите, могат да бъдат изпълнени лесно, докато тези, които са възложени на теб, ти отнемат много време и изискват от теб изследователски усилия, и това те прави нещастен, правилно ли е да се чувстваш нещастен? Със сигурност не. Какво тогава трябва да правиш, ако чувстваш, че това не е правилно? Ако се съпротивляваш и казваш: „Всеки път, когато раздават задачи, те ми дават трудни, мръсни и уморителни, а на другите дават леки, лесни и престижни. Да не би да си мислят, че могат да ме разиграват просто така? Това не е справедлив начин за разпределяне на задачите!“ — ако това е твоето мислене, то е погрешно. Независимо дали има някакви отклонения в разпределението на задачите и дали те са разпределени разумно, или не, какво проучва внимателно Бог? Той внимателно проучва сърцето на човека. Той гледа дали някой има покорство в сърцето си, дали може да поеме бреме за Бог и дали обича Бог. Измерени спрямо Божиите изисквания, твоите извинения са невалидни, изпълнението на дълга ти не отговаря на стандартите и ти липсва истината реалност. Ти нямаш никакво покорство и се оплакваш, когато свършиш няколко уморителни или мръсни задачи. Какъв е проблемът тук? Преди всичко начинът ти на мислене е погрешен. Какво означава това? Това означава, че отношението ти към твоя дълг е погрешно. Ако винаги мислиш за собствената си гордост и интереси и не проявяваш внимание към Божиите намерения и изобщо нямаш покорство, това не е правилното отношение, което трябва да имаш към дълга си. Ако отдаваше себе си искрено за Бог и имаше боголюбиво сърце, как щеше да се отнасяш към задачи, които са мръсни, уморителни или трудни? Мисленето ти щеше да е различно — щеше да избереш да вършиш трудните задачи и да търсиш тежко бреме, което да носиш. Щеше да поемеш това, което другите хора не желаят да правят, и щеше да го правиш само за Божията любов и за да Го удовлетвориш. Щеше да го правиш с радост и нямаше да ти хрумва да се оплакваш. Мръсните, уморителните и трудните задачи показват какво представляват хората. По какъв начин се различаваш от хората, които поемат само леки и престижни задачи? Ти не си много по-добър от тях. Така ли е? Това е начинът, по който трябва да гледаш на тези неща. Това, което най-много разкрива на показ същността на хората, е изпълнението на техния дълг. Някои хора говорят велики неща през повечето време, като твърдят, че са готови да обичат Бог и да Му се покоряват, но когато срещнат трудност в изпълнението на дълга си, започват да бълват всякакви оплаквания и негативни думи. Очевидно е, че те са лицемери. Ако някой обича истината, тогава, когато е изправен пред трудност в изпълнението на дълга си, той ще се моли на Бог и ще търси истината, като същевременно се отнася сериозно към дълга си, дори и да не е подходящо уреден. Той няма да се оплаква, дори ако е изправен пред тежки, мръсни или трудни задачи, и може да върши добре задачите си и да изпълнява добре дълга си със сърце, покорно на Бог. Той изпитва голямо удоволствие от това и Бог е доволен да го види. Такива хора получават Божието одобрение. Ако някой стане язвителен и раздразнителен веднага след като се сблъска с мръсни, трудни или уморителни задачи, и не позволява на никого да го критикува, значи той не отдава всичко на Бог искрено. Той може единствено да бъде разкрит и отстранен. В нормалния случай, когато сте в такова състояние, способни ли сте да разберете сериозността на този проблем? (Отчасти.) Ако го разбираш отчасти, можеш ли да го промениш към добро със собствената си сила, собствената си вяра и собствения си духовен ръст? Трябва да преобърнеш това отношение. Първо трябва да помислиш: „Това отношение е погрешно. Не подхождам ли избирателно в изпълнението на дълга си? Това не е покорство. Изпълнението на дълга ми трябва да ми носи щастие, трябва да го извършвам с желание и с радост. Защо не съм щастлив, защо съм разстроен? Знам много добре какъв е моят дълг и че той е това, което трябва да правя — защо не мога просто да се покоря? Трябва да застана пред Бог и да се помоля, и да опозная разкриването на този покварен нрав дълбоко в сърцето ми“. Докато правите това, трябва да се молите: „Боже, свикнал съм да бъда своенравен — не слушам никого. Моето отношение е погрешно и ми липсва покорство. Моля Те, дисциплинирай ме и ме направи покорен. Не искам да се разстройвам. Вече не искам да се бунтувам срещу Теб. Моля Те, развълнувай ме и ме направи способен да изпълнявам този дълг добре. Не желая да живея за Сатана. Желая да живея за истината и да я практикувам“. Когато се молиш така, вътрешното ти състояние ще се подобри, а когато се подобри, ще можеш да се подчиниш. Ти ще си кажеш: „Това всъщност не е много. Просто аз правя повече, а другите правят по-малко, не се забавлявам, когато те го правят, нито бъбря безгрижно заедно с тях. Бог ми е дал допълнително бреме, тежко. Това е Неговото високо мнение за мен, Неговото благоволение спрямо мен и то доказва, че мога да понеса това тежко бреме. Бог е толкова добър към мен и аз трябва да бъда покорен“. И отношението ти ще се промени, без да го осъзнаваш. Ти имаше лошо отношение, когато за първи път прие дълга си. Не можеше да се покоряваш, но успя да промениш бързо нещата към добро и да приемеш бързо Божията внимателна проверка и дисциплина. Успя да застанеш бързо пред Бог с отношение на покорство, на приемане и практикуване на истината, докато стана способен да приемеш своя дълг в неговата цялост от Бог и да го изпълниш от цялото си сърце. В това има борба. Тази борба е процесът на твоята промяна, процесът на твоето приемане на истината. За хората е невъзможно да се покоряват на това, което им се случва, с готовност и радост, без да се замислят. Ако можеха да правят това, то би означавало, че нямат покварен нрав и че не биха имали нужда Бог да изразява истината, за да ги спаси. На хората им хрумват идеи, те имат погрешни нагласи и погрешни и негативни състояния. Това са реални проблеми — те съществуват. Но когато тези негативни и неблагоприятни състояния, негативни емоции и покварен нрав вземат превес и контролират твоето поведение, твоите мисли и твоето отношение, нещата, които правиш, начинът, по който практикуваш, и пътят, който избираш, ще зависят от твоето отношение към истината. Ти може да изпитваш емоции или да си в негативно или бунтовно състояние, но когато тези неща се появят по време на изпълнението на твоя дълг, те ще бъдат променени лесно, защото ти идваш пред Бог, защото разбираш истината, защото търсиш Бог и защото имаш отношение на покорство и приемане на истината. Тогава няма да имаш проблеми в доброто изпълнение на дълга си и ще можеш да надделееш над възпирането и контрола, които поквареният сатанински нрав има върху теб. В края на краищата ще успееш в изпълнението на своя дълг, ще изпълняваш Божието поръчение и ще си осигуриш истината и живота. Процесът на изпълнение на човешкия дълг и придобиването на истината е и процес на нравствена промяна. Именно в изпълнението на своя дълг хората получават просветление и озарение от Светия Дух, разбират истината и навлизат в реалността. Също така именно когато има трудности при изпълнението на дълга им, те често идват пред Бог, за да се молят, да търсят и да схващат намеренията Му, за да се справят с тях, така че да могат да изпълняват дълга си нормално. Именно в изпълнението на своя дълг хората биват дисциплинирани от Бог и живеят под ръководството на Светия Дух, като постепенно се учат да вършат нещата според истините принципи и да изпълняват дълга си съгласно критериите. Това означава истината да властва над сърцето ти и да го управлява.

Някои хора, с какъвто и проблем да се сблъскат, когато изпълняват дълга си, не търсят истината и винаги действат според собствените си мисли, представи, фантазии и желания. От началото до края те задоволяват собствените си желания, а поквареният им нрав контролира действията им. Може наглед винаги да са изпълнявали дълга си, но тъй като никога не са приемали истината и не са успявали да вършат нещата съгласно истините принципи, в крайна сметка те не придобиват истината и живота и съвсем заслужено стават полагащи труд. На какво разчитат тези хора, когато изпълняват дълга си? Те не се уповават нито на истината, нито на Бог. Тази частица истина, която те разбират, не е взела връх в сърцата им. Те разчитат на собствените си дарби и таланти, на знанието, което са придобили, както и на собствената си воля или добри намерения, за да изпълняват този дълг. В такъв случай ще могат ли да изпълняват дълга си по начин, който е съгласно критериите? Когато хората разчитат на своята естественост, представи, фантазии, експертни познания и усвояване, за да изпълняват дълга си, дори и да изглежда, че изпълняват дълга си и не вършат зло, те не практикуват истината и не са направили нищо, което да удовлетвори Бог. Има и друг проблем, който не може да бъде пренебрегнат: ако по време на изпълнението на дълга ти твоите представи, фантазии и собствената ти воля никога не се променят и никога не се заменят с истината, и ако твоите действия и постъпки никога не се извършват в съответствие с истините принципи, тогава какъв ще бъде крайният резултат? Няма да имаш навлизане в живота, ще станеш полагащ труд, като по този начин ще изпълниш думите на Господ Исус: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:22-23). Защо Бог нарича злодеи хората, които полагат труд? Има едно нещо, за което можем да сме сигурни, и то е, че какъвто и дълг или работа да извършват тези хора, техните мотивации, подбуди, намерения и мисли произтичат изцяло от собствените им желания и имат за цел да защитят собствените им интереси и перспективи и също така да предпазят репутацията и статуса си и да удовлетворят суетата си. Всичките им съображения и сметки са съсредоточени около тези неща, в сърцата им няма истина и те нямат богобоязливо и богопокорно сърце. Това е коренът на проблема. Днес по какъв начин е важно да подходите към стремежа си? Във всичко трябва да търсите истината и да изпълнявате правилно дълга си според намеренията на Бог и според това, което Бог иска. Ако го правите, ще получите Божието одобрение. И така, какво по-конкретно включва изпълнението на вашия дълг според това, което Бог иска? Във всичко, което правите, трябва да се научите да се молите на Бог, да размишлявате върху това какви намерения имате, какви мисли имате и дали тези намерения и мисли са в съответствие с истината. Ако не са, трябва да ги загърбите, след което да действате според истините принципи и да приемете Божията внимателна проверка. Това ще е гаранция, че прилагате истината на практика. Ако имате свои собствени намерения и цели и сте наясно, че те нарушават истината и са в противоречие с Божиите намерения, но пак не се молите на Бог и не търсите истината за решение, тогава това е опасно, лесно ще вършите зло и ще правите неща, които се противопоставят на Бог. Ако веднъж или два пъти извършите зло и се покаете, тогава все още имате надежда за спасение. Ако продължавате да вършите зло, тогава вие сте извършител на всякакви злини. Ако още не можете да се покаете в този момент, тогава сте в беда: Бог ще ви захвърли или изостави, което означава, че сте изложени на риск да бъдете отстранени. Хората, които извършват всякакви зли дела, със сигурност ще бъдат наказани и отстранени.

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.