Какво се случва, когато на някои хора сериозно им липсват професионални познания, за да изпълняват дълга си, и им е много трудно да научат нещо? Това се случва, защото имат малки заложби. Истината е недостъпна за хората с прекалено малки заложби и те не учат лесно. Повечето от тях имат фатални недостатъци. Те не само нямат съвест или разум, но и нямат статуса на Бог в сърцата си. Очите им са безжизнени и помътнели и те са в ступор, подобно на животни. Умеят само да ядат, да пият и да се забавляват, но не учат или не притежават никакви умения. Научават неща само на повърхностно ниво и си мислят, че са ги разбрали, но всъщност едва са се докоснали до тях. Когато другите се опитват да им обяснят повече, те отказват да слушат, като считат, че това е излишно. Не слушат или не приемат нищо от това, което другите казват, в резултат на което не могат да постигнат нищо и са напълно безполезни. Да имаш малки заложби само по себе си е нещо фатално. Ако човек има и лош нрав, ако му липсва морал, ако не се вслушва в съвети, ако не може да приема положителни неща, ако не желае да учи и да възприема нови неща, такъв човек е безполезен! Тези, които изпълняват дълга си, трябва да притежават съвест и разум, да познават истинското си ниво и способности и недостатъците си, да разбират какво им липсва и какво трябва да подобрят. Трябва винаги да считат, че им липсва толкова много и че ако не учат и не приемат нови неща, може да бъдат отстранени. Ако имат усещане за предстояща криза в сърцето си, това им дава мотивация и желание да учат неща. От една страна, човек трябва да се въоръжи с истини, а от друга — да придобие професионални знания, свързани с изпълнението на дълга му. Като практикува по този начин, той може да постигне напредък, а изпълнението на дълга му ще даде добри резултати. Само ако изпълнява добре дълга си и изживява човешко подобие, животът му може да има стойност, затова изпълнението на дълга му е най-смисленото нещо. Някои хора имат лош нрав и са не само невежи, но и надменни. Те винаги считат, че да търсят истината във всички неща и постоянно да се вслушват в другите ще накара другите да ги гледат отвисоко и ще ги накара да се засрамят, и че на подобно държание му липсва достойнство. В действителност е точно обратното. Онова, което е наистина срамно, е да бъдеш надменен и самоправеден, да не научаваш нищо, да изоставаш и да си старомоден във всичко, да ти липсват знания, прозрения и идеи и именно тогава човек губи почтеност и достойнство. Някои хора не могат да правят нищо добре, имат елементарно разбиране за всичко, което учат, задоволяват се с разбирането само на няколко доктрини и считат, че са компетентни. Но при все това те не могат да постигнат нищо и нямат осезаеми резултати. Ако кажеш на такъв човек, че не разбира нищо и не е постигнал нищо, той няма да е убеден и упорито ще отстоява своята гледна точка. Но когато върши нещата, ги върши лошо и наполовина. Ако човек не може да се справи добре с нито една задача, не е ли безполезен? Не е ли некадърник? Хората с прекалено малки заложби не могат да се справят дори с най-простите задачи. Те са некадърници и животът им няма никаква стойност. Някои хора казват: „Аз съм израснал в провинцията, без образование и знания, и моите заложби са малки, за разлика от вас, хора, които живеете в града и сте образовани и знаещи, така че можете да преуспеете във всичко“. Вярно ли е това твърдение? (Не.) Какво е неправилното в него? (Дали човек може да постигне нещо, няма нищо общо с неговата среда. То зависи преди всичко от това дали човекът полага усилия да учи и да се усъвършенства.) Как Бог се отнася към хората не зависи от това колко образовани са те, в каква среда са родени или колко са талантливи. По-скоро Той се отнася към хората въз основа на тяхното отношение към истината. С какво е свързано това отношение? То е свързано с тяхната човешка природа, а също и с техния нрав. Ако вярваш в Бог, трябва да си способен да се отнасяш правилно към истината. Ако имаш отношение на смирение и приемане на истината, тогава дори да си с малко по-малки заложби, Бог пак ще те просветли и ще ти позволи да придобиеш нещо. Ако имаш добри заложби, но винаги си надменен и самоправеден, ако мислиш, че каквото и да кажеш, е правилно, а каквото и да кажат другите, е погрешно, ако отхвърляш всякакви предложения, които другите дават, и дори не приемаш истината, независимо как се разговаря за нея, и ако винаги ѝ се съпротивляваш, тогава може ли такъв човек като теб да получи Божието одобрение? Ще върши ли делото Си Светият Дух върху такъв човек като теб? Не. Бог ще каже, че имаш лош нрав и че не си достоен да получиш Неговото просветление, а ако не се покаеш, Той дори ще ти отнеме това, което някога си имал. Ето какво означава да бъдеш разкрит. Такива хора водят жалък живот. Очевидно те са нищожества и са некадърни във всичко, но въпреки това си мислят, че са доста добри и че са по-добри от всички останали хора във всяко отношение. Те никога не обсъждат пред другите своите слаби места или недостатъци, нито своите слабости и своя негативизъм. Винаги симулират компетентност и създават у другите лъжливо впечатление, карат ги да считат, че те са умели във всичко, че са лишени от слабости, че не се нуждаят от никаква помощ, че нямат нужда да се вслушват в чуждото мнение и че нямат нужда да се учат от силните страни на другите, за да компенсират собствените си недостатъци, и че винаги ще бъдат по-добри от всички останали. Какъв е този нрав? (Надменност.) Такава надменност. Такива хора водят жалък живот! В действителност те способни ли са? Могат ли наистина да постигнат нещо? В миналото са объркали много неща, но въпреки това такива хора продължават да мислят, че могат да направят всичко. Не е ли това толкова неразумно? Когато на хората им липсва разум до такава степен, те са объркани хора. Такива хора не научават нови неща и не приемат нови неща. Вътрешно са непродуктивни, тесногръди и обеднели и, независимо от ситуацията, не могат да проумеят и да схванат принципите или да разберат Божиите намерения, а знаят само да се придържат към правилата, да изричат думи и доктрини и да се перчат пред другите. Резултатът е, че изобщо нямат разбиране за никаква истина и нямат ни най-малка частица от истината реалност, но въпреки това продължават да бъдат толкова надменни. Те са просто объркани хора, които са напълно неподатливи на разума, и може единствено да бъдат отстранени.

Когато си сътрудничите с други хора, за да изпълнявате дълга си, способни ли сте да бъдете отворени за различни мнения? Можете ли да оставите другите да говорят? (Аз съм отворен донякъде. По-рано в много случаи не се вслушвах в предложенията на братята и сестрите и настоявах да правя нещата по свой начин. Едва по-късно, когато фактите доказваха, че не съм бил прав, виждах, че повечето от предложенията им са били правилни, че всъщност подходящо е било именно решението, което всички са обсъждали, и че като съм разчитал на собствените си възгледи, не съм бил способен да видя нещата ясно и нещо не ми е достигало. След като преживях това, осъзнах колко важно е хармоничното сътрудничество.) И какво можете да видите от това? След като преживяхте това, получихте ли някаква полза и разбрахте ли истината? Мислите ли, че някой е съвършен? Колкото и силни, способни и талантливи да са хората, все пак не са съвършени. Те трябва да признаят това — то е факт, и именно такова отношение трябва да имат хората, за да подхождат правилно към собствените си заслуги, силни страни или недостатъци; това е рационалността, която хората трябва да притежават. С подобна рационалност можеш правилно да се справиш със собствените си силни и слаби страни, а и с тези на другите хора, и ще имаш възможност да работиш с тях в хармония. Ако си разбрал този аспект на истината и можеш да навлезеш в този аспект на истината реалност, ще можеш да поддържаш хармонични отношения с братята и сестрите си, като използваш техните силни страни, за да компенсираш собствените си слабости. Така, какъвто и дълг да изпълняваш и каквото и да правиш, ще ставаш все по-добър в него и ще имаш Божията благословия. Ако винаги смяташ, че си много добър и че другите са по-лоши в сравнение с теб, и ако винаги искаш да имаш последната дума, това вещае неприятности. Това е проблем на нрава. Не са ли такива хора надменни и самоправедни? Представи си, че някой ти дава добър съвет, но ти си мислиш, че ако го приемеш, той може да те гледа отвисоко и да смята, че не си толкова добър колкото него. Затова просто решаваш да не го слушаш. Вместо това се опитваш да го засенчиш с високомерни и високопарни думи, за да го накараш да те цени високо. Ако винаги взаимодействаш с хората по този начин, можеш ли да си сътрудничиш с тях в хармония? Не само че няма да постигнеш хармония, но и ще има негативни последици. С течение на времето всички ще те възприемат като твърде измамен и лукав, като някой, когото не могат да разгадаят. Ти не практикуваш истината и не си честен човек, така че другите са отвратени от теб. Ако всички са отвратени от теб, не означава ли това, че си отхвърлен? Кажи Ми как Бог би се отнесъл към някой, когото всички отхвърлят? Бог също би намразил такъв човек. Защо Бог мрази такива хора? Макар че намеренията им при изпълнение на дълга им са искрени, Бог мрази техните методи. Нравът, който разкриват, и всяка тяхна мисъл, идея и намерение са нечестиви в Божиите очи и са неща, които Бог мрази и от които се отвращава. Когато хората винаги използват достойни за презрение тактики в думите и действията си с цел да накарат другите да ги ценят високо, Бог мрази това поведение.

Когато хората изпълняват своя дълг или вършат някаква работа пред Бог, сърцето им трябва да е чисто. То трябва да е като купа с прясна вода — кристално чисто, без примеси. И така, какво е правилното отношение? Независимо какво правиш, ти си способен да разговаряш с другите за това, което е в сърцето ти, каквито и идеи да имаш. Ако някой каже, че твоят начин на действие няма да проработи, и предложи друга идея, и ако ти смяташ, че тя е доста добра, тогава се откажи от собствения си начин и прави нещата според неговия начин. Така всички виждат, че можеш да приемаш предложенията на другите, да избираш правилния път, да действаш според принципите, с прозрачност и яснота. В сърцето ти няма мрак, действаш и говориш искрено, като разчиташ на честно отношение. Наричаш нещата с истинските им имена. Ако е така, значи е така. Ако не е така, значи не е. Никакви трикове, никакви тайни, просто много прозрачен човек. Не е ли това вид отношение? Това е отношението към хората, събитията и нещата и е показателно за нрава на човека. От друга страна, някой никога няма да прояви откровеност и да каже на другите какво мисли. И във всичко, което прави, никога да не се консултира с другите, а вместо това да държи сърцето си затворено, като че ли постоянно се пази от тях на всяка крачка. Обгръща себе си възможно най-плътно. Не е ли това измамен човек? Например, той има идея, която смята за гениална, и си мисли: „Засега ще я запазя за себе си. Ако я споделя, вие може да я използвате и да си припишете заслугата, а това просто няма как да стане. Ще се въздържа“. Или ако има нещо, което не разбира напълно, ще си помисли: „Няма да говоря сега. Ако го направя и някой каже нещо по-възвишено, няма ли да изглеждам като глупак? Всички ще ме прозрат, ще видят моята слабост в това отношение. Не бива да казвам нищо“. Независимо от съображенията, независимо от скрития мотив, той се страхува, че всеки ще го прозре. Винаги подхожда към своя дълг и към хората, събитията и нещата с такава гледна точка и нагласа. Какъв нрав е това? Крив, измамен и нечестив. На пръв поглед изглежда, че е казал на другите всичко, което мисли, че може, но под повърхността премълчава някои неща. Какво премълчава? Никога не казва неща, които засягат репутацията и интереса му — смята, че тези неща са лични и никога не говори за тях с никого, дори с родителите си. Никога не казва тези неща. Това са неприятности! Мислиш си, че ако не кажеш тези неща, Бог няма да разбере за тях? Хората казват, че Бог знае, но могат ли да бъдат сигурни в сърцата си, че това е така? Хората никога не осъзнават, че „Бог знае всичко, че онова, което мисля в сърцето си, дори да не съм го разкрил, Бог тайно го проучва внимателно, Той категорично знае. Не мога да скрия нищо от Бог, затова трябва да го изрека, да общувам открито с братята и сестрите си. Независимо дали мислите и идеите ми са добри, или лоши, трябва да ги изразявам правдиво. Не мога да бъда крив, измамен, егоистичен или достоен за презрение — трябва да съм честен човек“. Ако хората могат да мислят по този начин, това е правилната нагласа. Вместо да търсят истината, повечето хора прибягват до дребните си интрижки. Собствените им интереси, престиж и мястото или позицията, която заемат в съзнанието на другите хора, са от голямо значение за тях. Това са единствените неща, които ценят. Вкопчват се в тях с желязна хватка и ги смятат за свой живот. А как Бог гледа на тях и как се отнася към тях, е от второстепенно значение. За момента те пренебрегват тези неща и се съобразяват само с това дали са начело на групата, дали другите ги гледат с възхищение и дали думите им имат тежест. Първата им грижа е да заемат тази позиция. Когато са в група, почти всички хора търсят този вид положение, този вид възможности. Когато са много талантливи, разбира се, искат да са на върха. Ако са със средни способности, пак искат да заемат по-висока позиция в групата. А ако заемат ниска позиция в групата, със средни заложби и способности, също искат другите да ги гледат с възхищение, а не да ги подценяват. Престижът и достойнството на тези хора са там, където теглят чертата: те трябва да се придържат към тези неща. Не могат да бъдат почтени и не притежават нито Божието одобрение, нито Неговото приемане, но в никакъв случай не могат да изгубят уважението, статуса или почитта, към които са се стремили сред другите — а това е нравът на Сатана. Но хората не осъзнават това. Тяхното убеждение е, че трябва да се вкопчват в тази частица престиж до самия край. Не осъзнават, че само когато напълно се откажат от тези суетни и повърхностни неща и ги загърбят, ще се превърнат в истинска личност. Ако хората бранят тези неща, които би трябвало да отхвърлят, с цената на живота си, то животът им е загубен. Те не знаят какъв е залогът. И така, когато действат, винаги затаяват нещо, винаги се опитват да защитят собствения си престиж и статус, поставят ги на първо място, говорят само за собствените си цели, за собствената си фалшива защита. Всичко, което правят, е за тях самите. Втурват се към всичко, което блести, като дават на всички да разберат, че са били част от него. Всъщност то не е имало нищо общо с тях, но те никога не искат да останат на заден план, винаги се страхуват да не би другите да ги гледат отвисоко, да не би другите да кажат, че са нищо, че са неспособни на нищо, че нямат умения. Дали всичко това не се ръководи от техния сатанински нрав? Когато си способен да се избавиш от неща като престиж и статус, ще бъдеш много по-спокоен и свободен, ще си стъпил на пътя към честността. Но за мнозина това не е лесно да се постигне. Например когато се появи камерата, хората драпат да застанат отпред, харесва им да показват лицето си пред нея, и колкото повече се показват, толкова по-добре. Страхуват се да не останат на заден план и ще платят всяка цена за възможността да се виждат добре. Всичко това не е ли направлявано от техния сатанински нрав? Това е техният сатанински нрав. И така, влязъл си в кадър — какво от това? Хората имат високо мнение за теб — и какво от това? Те те боготворят — и какво от това? Доказва ли нещо от това, че притежаваш истината реалност? Нищо от това няма каквато и да е стойност. Когато успееш да преодолееш тези неща — когато станеш безразличен към тях и вече не ги смяташ за важни, когато престижът, суетата, статусът и възхищението на хората вече не контролират мислите и поведението ти, а още по-малко начина, по който изпълняваш дълга си — тогава неговото изпълнение ще става все по-ефективно и все по-чисто.