Целият текст на песента „Каква радост е да бъдеш честен човек“ е съвсем практичен и аз избрах няколко стиха от него, върху които да разговаряме. Нека най-напред да обсъдим следния стих: „Поддържам дълга си с цялото си сърце и целия си ум и нямам никакви грижи, свързани с плътта“. Какво е това състояние? Какъв човек е този, който може да поддържа дълга си с цялото си сърце и с целия си ум? Има ли съвест? Дали е изпълнил отговорността си като сътворено същество? Отплатил ли се е по някакъв начин на Бог? (Да.) Фактът, че може да поддържа дълга си с цялото си сърце и с целия си ум означава, че той го изпълнява сериозно и отговорно, а не нехайно, без да хитрува и да кръшка и без да бяга от отговорност. Той има правилно отношение и неговото състояние и начин на мислене са нормални. Той е разумен и съвестен, проявява внимание към Бог и е верен и отдаден на дълга си. Какво означава да „нямаш никакви грижи, свързани с плътта“? Тук също има няколко състояния. На първо място това означава човек да не се тревожи за бъдещето на плътта си и да не прави планове за това какво ще се случи с него. Означава, да не мисли за това какво ще прави след време като остарее, кой ще се грижи за него или как ще живее тогава. Вместо да мисли за тези неща, той се покорява на Божието устройване и подредби във всичко. Първата му и най-важна задача е да изпълнява добре дълга си — най-важното е да поддържа дълга си и Божието поръчение. Нима когато хората изпълняват добре дълга си като сътворени същества, те нямат човешко подобие? Именно това означава да имаш човешко подобие. Хората трябва поне да изпълняват добре дълга си, да бъдат предани и да влагат изцяло сърцето и ума си в това. Какво означава да „поддържаш дълга си“? Означава каквито и трудности да среща човек, да не се отказва от дълга си, да не става дезертьор или да бяга от отговорност, а да направи всичко, което е по силите му. Ето това означава да поддържаш дълга си. Да кажем, например, че ти е уредено да свършиш нещо и няма кой да те гледа, надзирава или пришпорва. Как би изглеждало поддържането на твоя дълг тогава? (да приемеш Божията внимателна проверка и да живееш в Негово присъствие.) Приемането на Божията внимателна проверка е първата крачка; това е само едната страна. Другата е да изпълнявате дълга си с цялото си сърце и ум. Какво трябва да правите, за да можете да го изпълнявате така? Трябва да приемеш истината и да я приложиш на практика; т.е. трябва да приемеш Божиите изисквания и да им се покоряваш, независимо какви са те. Трябва да се отнасяш към дълга си, както би се отнасял към личните си дела, без да е необходимо някой да те наблюдава, надзирава или проверява, за да е сигурно, че изпълняваш всичко както трябва, да те подбужда, да те наглежда или дори да те кастри. Трябва да мислиш по следния начин: „Изпълнението на този дълг е моя отговорност. Това е моята роля и след като ми е дадена, казани са ми принципите и съм ги схванал, аз ще продължавам да я изпълнявам неотклонно. Ще направя всичко, което мога, за да я изпълня добре“. Трябва да си упорит в изпълнението на този дълг и да не позволяваш на никой човек, събитие или нещо да те възпират. Ето това означава да поддържаш дълга си с цялото си сърце и с целия си ум и това е подобието, което хората трябва да имат. Какво тогава трябва да притежават хората, за да поддържат дълга си с цялото си сърце и с целия си ум? Най-напред, като сътворени същества, те трябва да имат съвест. Това е най-малкото. Освен това те трябва и да бъдат предани. За да приеме Божието поръчение, човек трябва да бъде предан. Той трябва да бъде напълно предан единствено на Бог, а не да бъде отдаден половинчато или да не поема отговорност. Погрешно е да се постъпва според интереса или настроението — това не е да бъдеш предан. Какво означава да бъдеш предан? Означава да изпълняваш задълженията си и да не позволяваш на настроението си, заобикалящата среда или на други хора, събития или неща да ти влияят или да те възпират. Трябва да разсъждаваш по следния начин: „Приех това поръчение от Бог, Той ми го даде. От мен се очаква да направя това и аз ще го направя, така както бих се отнесъл към собствените си дела и по начин, който ще доведе до добри резултати, като най-важното е да удовлетворя Бог“. Когато си в такова състояние, не само че съвестта ти работи, но и в теб има преданост. Ако те удовлетворява само да изпълниш задачата, ако не се стремиш да бъдеш ефективен или да постигаш резултати и смяташ, че е достатъчно да вложиш всички усилия в нея, то това е просто спазване на стандартите на хората за съвест и не може да се счита за преданост. Да си предан на Бог, е по-високо изискване и по-висок стандарт от стандарта за съвест. Не става въпрос само за това да вложиш всичките си усилия, трябва да вложиш и цялото си сърце. В сърцето си ти трябва винаги да гледаш на своя дълг като на работа, която трябва да свършиш, да поемеш бремето на тази задача, да понесеш укора, ако направиш и най-малката грешка или проявиш нехайство, и трябва да чувстваш, че не можеш да се държиш по този начин, защото така дългът ти към Бог става твърде голям. Хората, които са наистина съвестни и разумни, изпълняват дълга си сякаш вършат своята собствена работа, без значение дали някой ги гледа или надзирава. Независимо дали Бог е доволен от тях и независимо как се отнася към тях, те винаги са взискателни към себе си и се стараят да изпълняват дълга си добре и да осъществят повереното им от Бог поръчение. Ето това се нарича преданост. Не е ли този стандарт по-висок от стандарта за съвест? Когато постъпват според стандарта за съвест, хората често се влияят от външни неща или мислят, че е достатъчно да влагат всички усилия в изпълнението на дълга си; степента на непорочност не е толкова висока. Когато обаче говорим за преданост и за това да можеш предано да поддържаш дълга си, степента на непорочност е по-висока. Не става дума само за полагане на усилие. От теб се изисква да вложиш цялото си сърце, ум и тяло в своя дълг. За да изпълняваш дълга си добре, трябва понякога да претърпяваш малко физически трудности. Трябва да платиш определена цена и да посветиш мисълта си изцяло на изпълнението на своя дълг. Независимо от обстоятелствата, пред които си изправен, ако те не се отразяват на дълга ти и не забавят изпълнението му, ти си способен да удовлетвориш Бог. За целта трябва да можеш да платиш определена цена. Трябва да изоставиш семейството си, личните си дела и собствените си интереси. Суетата ти, гордостта, чувствата, физическите удоволствия и дори неща като най-хубавите години от младостта ти, бракът, бъдещето и съдбата ти — трябва да се откажеш от всички тях и да ги изоставиш, и да изпълняваш дълга си добре и с охота. Едва тогава ти вече ще си постигнал преданост и като живееш по този начин, ще имаш човешко подобие. Такива хора не просто имат съвест, но и използват стандарта за съвест като основа, от която да изискват от себе си предаността, която Бог изисква от човека, и да използват тази преданост като средство за самооценка. Те се стремят усърдно към тази цел. Такива хора не се срещат често на земята. На всеки хиляда или десет хиляди богоизбрани има само един. Нима такива хора нямат стойностен живот? Дали Бог цени такива хора? Разбира се, че те имат стойностен живот и че са хора, които Бог високо цени.

Следващият стих от песента гласи: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Тези думи звучат съвсем истински и съдържат едно изискване, което Бог има към хората. Какво изискване? Това, че ако на хората им липсват заложби, това не е краят на света, но те трябва да имат честно сърце, за да могат да получат Божието одобрение. Независимо от положението и произхода си трябва да бъдеш честен човек, да говориш и да постъпваш честно, да можеш да изпълняваш дълга си с цялото си сърце и с целия си ум, да бъдеш предан на дълга си, а не да гледаш да се скатаваш, да бъдеш подъл или измамен, да лъжеш и мамиш и да говориш уклончиво. Трябва да действаш според истината и да бъдеш човек, който се стреми към нея. Много хора мислят, че заложбите им са лоши и че никога не изпълняват дълга си добре или съгласно критериите. Те дават най-доброто от себе си в това, което правят, но никога не могат да схванат принципите и все не могат да постигнат много добри резултати. В крайна сметка само се оплакват, че заложбите им са твърде ниски, и стават негативни. Така че, ако някой е с лоши заложби, означава ли това, че за него няма път напред? Това да имаш лоши заложби не е някаква фатална болест и Бог никога не е казвал, че няма да спаси хората с лоши заложби. Както Бог е казвал и преди, това, което го натъжава, са честните, но невежи хора. Какво означава да си невеж? В много случаи невежеството идва от лошите заложби. Когато хората са с лоши заложби, те имат повърхностно разбиране за истината. То не е достатъчно конкретно или практично и често се ограничава до повърхностно или буквално разбиране — ограничава се до доктрини и правила. Затова те не могат да видят ясно множество проблеми и никога не могат да схванат принципите, когато изпълняват дълга си, или да изпълнят дълга си добре. Означава ли това, че Бог не иска хора с лоши заложби тогава? (Не.) Към кой път и в коя посока Бог насочва хората? (Към това да бъдеш честен човек.) Можеш ли да бъдеш честен човек, като просто кажеш, че си такъв? (Не, ти трябва да се проявяваш като честен човек.) Какви са проявите на честния човек? На първо място е това да не се съмнява в Божиите слова. Това е една от проявите на честния човек. Освен тази най-важната проява е това, че търси и практикува истината във всичко — това е най-важното. Казваш, че си честен, но винаги държиш Божиите слова на заден план в ума си и просто правиш каквото си поискаш. Нима това е проява на честен човек? Ти казваш така: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Но когато ти се падне някакъв дълг, ти се страхуваш от страданието и от това да понесеш отговорността си, ако не го изпълниш добре, и затова си измисляш оправдания, за да се измъкнеш от дълга си, или предлагаш някой друг да го изпълни. Така ли се проявява честният човек? Разбира се, че не. Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се покори на Божията подредба, да бъде предан на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божиите намерения. Това се проявява по няколко начина: един от тях е да приемаш дълга си с честно сърце, да не вземаш под внимание плътските си интереси, да не изпълняваш дълга си половинчато и да кроиш козни в своя собствена полза. Ето това са прояви на честност. Друг начин е да влагаш цялото си сърце и цялата си сила в това да изпълняваш дълга си добре, да правиш нещата както трябва и да влагаш сърцето и любовта си в дълга си, за да удовлетвориш Бог. Това са проявите, които трябва да има един честен човек, когато изпълнява дълга си. Ако разбираш и знаеш какво да правиш, но не го правиш, то ти не влагаш цялото си сърце и сила в дълга си, а по-скоро хитруваш и съзнателно избягваш дълга си. Честни ли са хората, които изпълняват дълга си по този начин? Категорично не. На Бог не му трябват такива хитри и лъжливи хора; те трябва да бъдат отстранени. Бог използва само честни хора за изпълнението на дълг. Дори и преданите полагащи труд трябва да са честни. Хора, които постоянно са нехайни и хитри и все търсят начин да се скатаят, са измамни и всички те са демони. Никой от тях не вярва истински в Бог и всички те ще бъдат отстранени. Някои хора си мислят: „За да бъдеш честен човек е достатъчно просто да казваш истината и никога да не лъжеш. Всъщност е лесно да бъдеш честен човек“. Какво мислите за този възглед? Дали е толкова ограничен обхватът на това да бъдеш честен човек? Категорично не. Трябва да откриеш сърцето си и да го дадеш на Бог; това е отношението, което се очаква от един честен човек. Ето затова едно честно сърце е толкова ценно. Какво намеква това? Че честното сърце може да контролира поведението ти и да промени състоянието ти. Може да те води към правилните избори и към това да се подчиниш на Бог и да получиш Неговото одобрение. Такова сърце наистина е ценно. Ако имаш такова честно сърце, то това е състоянието, в което трябва да живееш, това е начинът, по който трябва да се държиш и начинът, по който да се отдадеш. Трябва да се замислиш дълбоко над тези стихове. Нито едно изречение в тях не трябва да се свежда до буквалното му значение и ако наистина го разбереш, след като се замислиш върху него, ти ще спечелиш нещо.

Нека погледнем друг стих от текста: „Във всичко изпълнявай Божиите намерения с цялата си преданост“. В тези думи се съдържа път за практикуване. Някои хора се настройват негативно когато се изправят пред трудности в изпълнението на дълга си и това убива желанието им да го правят. Има нещо нередно при тези хора. Дали изобщо са искрено отдадени на Бог? Те би трябвало да размишляват върху това защо се настройват негативно, когато се изправят пред трудности, и защо не могат да потърсят истината, за да разрешават проблемите си. Ако се самоанализират и потърсят истината, тогава те ще могат да видят проблемите, които имат. Всъщност, най-голямата трудност за хората е именно проблемът с покварения нрав. Ако можеш да потърсиш истината, то тогава ще можеш лесно да поправиш покварения си нрав. Веднага щом го поправиш, ще можеш да отдадеш предаността си във всички неща, за да удовлетвориш Божиите намерения. „Всички неща“ означава всяко едно нещо, независимо дали това е нещо, което Бог ти е дал, нещо, което някой водач или работник е уредил за теб, или пък нещо, на което си попаднал случайно — щом ти е отредено да го правиш и можеш да изпълниш отговорностите си, ти му отдаваш цялата си преданост и изпълняваш отговорностите и дълга си, както се очаква от теб, и превръщаш удовлетворяването на Божиите намерения в свой принцип. Този принцип звучи малко високопарен и малко труден за спазване. Казано по-практично, това означава да изпълняваш дълга си добре. Не е лесно да поддържаш дълга си и да го изпълняваш добре. Дали става дума за това да бъдеш водач или работник, или за някакъв друг дълг, ти трябва да разбереш някои истини. Можеш ли да изпълняваш дълга си добре, без да разбираш истината? Можеш ли да го правиш добре, без да поддържаш истините принципи? Ако разбираш всички аспекти на истината и можеш да практикуваш според истините принципи, това означава, че си изпълнил добре дълга си, поддържал си го, навлязъл си в истината реалност и можеш да удовлетвориш Божиите намерения. Това е пътят за практикуване. Дали е лесно да се направи? Ако дългът, който изпълняваш е нещо, в което си добър и което харесваш, тогава ти чувстваш, че това е твоя отговорност и задължение и че изпълнението му е напълно естествено и обосновано. Чувстваш се радостен, щастлив и спокоен. Правиш го с желание, можеш да му отдадеш напълно предаността си и усещаш, че удовлетворяваш Бог. Когато обаче някой ден се изправиш пред дълг, който не харесваш или който не си изпълнявал никога преди, ще можеш ли да му отдадеш изцяло предаността си? Това ще бъде проверка дали практикуваш истината. Ако, например, си в групата за пеене на химни и можеш да пееш и това ти доставя удоволствие, тогава ти с желание изпълняваш този дълг. Ако ти бъде възложен друг дълг, който изисква от теб да разпространяваш евангелието и работата е малко трудна, би ли могъл да се подчиниш? Обмисляш го и казваш: „Аз обичам да пея“. Какво означава това? Означава, че не искаш да разпространяваш евангелието. Съвсем ясно е, че означава това. Ти само повтаряш: „Аз обичам да пея“. Ако някой водач или работник се опита да те убеди: „Защо не се научиш да разпространяваш евангелието и не се въоръжиш с повече истини? Това ще бъде по-полезно за израстването ти в живота“, ти продължаваш да настояваш с думите „Аз обичам да пея и да танцувам“. Не искаш да отидеш да разпространяваш евангелието, каквото и да ти казват. Защо не искаш да отидеш? (Поради липса на интерес.) Нямаш интерес и затова не искаш да отидеш — какъв е проблемът с това? Работата е там, че избираш дълга си според личните си вкусове и предпочитания и не се покоряваш. Липсва ти покорство, това е проблемът. Ако не търсиш истината, за да разрешиш този проблем, тогава ти всъщност не проявяваш истинско покорство. Какво следва да направиш в тази ситуация, за да проявиш истинско покорство? Какво можеш да направиш, за да удовлетвориш Божиите намерения? В такива моменти е нужно да разсъждаваш и да разговаряш с някого за този аспект на истината. Ако искаш да отдадеш цялата си преданост във всичко, за да удовлетвориш Божиите намерения, не можеш да го направиш, просто като изпълняваш един дълг, а трябва да приемеш всяко поръчение, което Бог ти възложи. Трябва да го приемеш и да се подчиниш, независимо дали е по вкуса ти и дали отговаря на интересите ти, или е нещо, което не ти харесва, което никога преди не си правил, или е трудно, все пак трябва да го приемеш и да се покориш. Трябва не само да го приемеш, но и активно да съдействаш и да учиш, докато го преживяваш и навлизаш в него. Дори и да изпитваш страдание, да си уморен, унизен или изолиран, пак трябва да му отдадеш цялата си преданост. Само ако практикуваш така, ще можеш напълно да отдадеш предаността си във всичко и да удовлетвориш Божиите намерения. Трябва да се отнасяш към него като към свой дълг, който да изпълниш, а не като към лична работа. Как трябва да разбираш дълга? Като нещо, което Създателят, Бог, дава на някого да свърши. Така възниква дългът на хората. Поръчението, което Бог ти дава, е твой дълг и е напълно естествено и обосновано да го изпълняваш според Божиите изисквания. Ако ти е ясно, че този дълг е Божие поръчение, че той е Божията любов и благословия, които идват при теб, ще си способен да приемеш дълга си с боголюбиво сърце и да проявяваш внимание към Божиите намерения, докато изпълняваш дълга си, както и да преодолееш всички трудности, за да удовлетвориш Бог. Хората, които наистина отдават всичко на Бог, никога не биха могли да откажат Божие поръчение и никога не биха могли да откажат какъвто и да е дълг. Какъвто и дълг да ти повери Бог, каквито и трудности да включва, не бива да го отказваш, а трябва да го приемеш. Това е пътят за практикуване, който се състои в това да практикуваш истината и отдадеш цялата си преданост във всички неща, за да удовлетвориш Бог. Къде трябва да насочиш вниманието си? Върху думите „на всичко“. „Всичко“ не означава непременно неща, които харесваш или в които те бива, камо ли неща, които са ти познати. Понякога ще са неща, в които не те бива, които трябва да научиш, които са трудни или които трябва да изстрадаш. Каквото и да е то, щом Бог ти го е поверил, трябва да го приемеш от Него; трябва да го приемеш и да изпълняваш дълга си добре, като му отдадеш цялата си преданост и удовлетвориш Божиите намерения. Това е пътят за практикуване. Каквото и да се случва, винаги трябва да търсиш истината и щом си сигурен какъв вид практика съответства на Божиите намерения, трябва да практикуваш именно така. Само така практикуваш истината и само така можеш да навлезеш в истината реалност.

Има още един стих от песента, който гласи: „Аз съм честен и открит, без измама, живея в светлината“. Кой дава този път на човека? (Бог.) Ако някой е открит и почтен, той е честен човек. Той е отворил изцяло сърцето и духа си към Бог, не крие нищо и не се крие от нищо. Той е предал сърцето си на Бог и го е разкрил пред Него, което означава, че се е отдал изцяло на Бог. Може ли тогава той все пак да бъде отдалечен от Бог? Не, не може и затова на него му е лесно да се подчини на Бог. Ако Бог каже, че е измамен, той признава. Ако Бог каже, че е надменен и самоправеден, и това признава. И не е просто да признае това и да не направи нищо — той е способен да се покае, да се стреми към истините принципи и да се поправи, когато разбере, че е сгрешил. Без да разбере, той ще поправи много от погрешните си постъпки и ще става все по-малко лъжлив, измамен и нехаен. Колкото по-дълго живее по този начин, толкова по-открит и честен ще става и толкова повече ще се доближава до целта да стане честен човек. Ето това означава да живееш в светлината. Цялата тази слава е за Бог! Когато хората живеят в светлината, това е заслуга на Бог, не е нещо, с което те трябва да се хвалят. Когато хората живеят в светлината, те разбират всяка истина, имат богобоязливо сърце, знаят как да търсят и практикуват истината при всяко нещо, което срещнат, и живеят с разум и съвест. Макар че не могат да се нарекат праведни хора, в Божиите очи те имат някакво човешко подобие и поне в думите и делата си те не си съперничат с Бог, могат да търсят истината, когато нещо ги връхлети, и имат богопокорно сърце. Затова те са в относителна безопасност и не биха могли да предадат Бог. Макар и да нямат много дълбоко разбиране за истината, те могат да се покоряват и подчиняват, имат богобоязливо сърце и отбягват злото. Когато им бъде възложена някаква задача или дълг, те са способни да ги изпълнят с цялото си сърце и с целия си ум и да дадат най-доброто от себе си. Такъв човек заслужава доверие и Бог му се доверява — такива хора живеят в светлината. Могат ли тези, които живеят в светлината, да приемат Божията внимателна проверка? Дали те биха могли все пак да скрият сърцето си от Бог? Имат ли все още тайни, които да не могат да кажат на Бог? Могат ли все пак тайно да спретнат някакъв номер? Не могат. Те са отворили изцяло сърцето си към Бог и вече нищо не крият и нищо не потулват. Те могат открито да се доверят на Бог, да разговарят с Него за всичко и да му кажат всичко. Няма нищо, което не биха казали на Бог и нищо, което не биха му показали. Когато хората съумеят да постигнат този стандарт, животът им става лесен, спокоен и освободен.