Много хора изпълняват дълга си по нехаен начин, като никога не го приемат сериозно, все едно работят за невярващи. Вършат нещата по груб, повърхностен, равнодушен и небрежен начин, сякаш всичко е шега. Защо е така? Те са невярващи, които полагат труд; неверници, които изпълняват дълга си. Тези хора са изключително безпринципни. Те са разпуснати и невъздържани, и не са по-различни от невярващите. Когато правят неща за себе си, със сигурност не са нехайни — защо тогава не са поне малко добросъвестни или старателни, когато стане въпрос за изпълнение на дълга им? Каквото и да правят, какъвто и дълг да изпълняват, има една нотка на игривост и пакостене. Тези хора са винаги нехайни и при тях има едно качество на измамност. Имат ли човешка природа хора като тях? Със сигурност нямат човешка природа; нито имат и най-малката степен на съвест и разум. Както при дивите магарета или дивите коне, и при тях се налага непрекъснато управление и надзор. Те мамят и заблуждават Божия дом. Това означава ли, че притежават някаква искрена вяра в Бог? Отдават ли Му всичко? Със сигурност не успяват и не са компетентни да полагат труд. Ако подобни хора започнат работа при когото и да било, ще ги уволнят до няколко дни. В Божия дом е напълно вярно да се каже, че те са полагащи труд и наети работници, и могат само да бъдат отстранени. Много хора често са нехайни, докато изпълняват дълга си. Когато са изправени пред това да бъдат кастрени, те все още отказват да приемат истината, спорят упорито и дори се оплакват, че Божият дом е несправедлив към тях, че му липсват милост и толерантност. Това не е ли неразумно? По-обективно казано, това е надменен нрав и тези хора нямат ни най-малко съвест и разум. Тези, които истински вярват в Бог, трябва поне да са способни да приемат истината и да правят неща без да нарушават съвестта и разума. Хората, които не умеят да приемат кастрене или да му се покорят, са твърде надменни, самоправедни и просто неразумни. Няма да е преувеличено да се нарекат зверове, защото са напълно равнодушни към всичко, което правят. Правят нещата точно както им харесва и без никакво отношение към последствията. Ако възникнат проблеми, те не се интересуват. Такива хора не са компетентни да полагат труд. Понеже се отнасят към дълга си по този начин, другите не могат да търпят да ги гледат и нямат доверие в тях. Може ли тогава Бог да има доверие в тях? Като не отговарят дори на този минимален критерий, те не са компетентни да полагат труд и могат само да бъдат отстранени. Колко надменни и самоправедни могат да станат някои хора? Те винаги мислят, че могат да правят всичко. Независимо какви са подредбите за тях, те казват: „Това е лесно; не е кой знае какво. Мога да се справя с него. Няма нужда някой да разговаря с мен за истините принципи; мога сам да се наглеждам“. Като винаги имат този вид нагласа, както водачите, така и работниците не понасят да гледат тези хора и нямат доверие в нещата, които правят. Тези хора не са ли надменни и самоправедни? Ако някой е крайно надменен и самоправеден, това е позорно поведение, а ако няма промяна, той никога няма да изпълнява дълга си задоволително. Какво отношение трябва да има човек към изпълнението на дълга си? Човек трябва най-малкото да има отношение на отговорност. Независимо какви трудности и проблеми го сполетяват, той трябва да търси истините принципи, да разбира стандартите, които се изискват в Божия дом, и да знае какви резултати следва да постигне при изпълнението на дълга си. Ако човек може да разбере тези три неща, той лесно може да изпълнява дълга си задоволително. Независимо какъв дълг изпълнява човек, ако първо разбере принципите, разбере изискванията на Божия дом и знае какви резултати следва да постигне, не разполага ли с път за изпълнение на дълга си? Следователно отношението към изпълнението на дълга е много важно. Онези, които не обичат истината, изпълняват дълга си по нехаен начин — нямат правилното отношение, никога не търсят истините принципи и не мислят за изискванията на Божия дом и какви резултати следва да постигнат. Как могат да изпълняват дълга си задоволително? Ако си някой, който искрено вярва в Бог, когато си нехаен, трябва да Му се молиш, да се самоанализираш и да познаваш себе си; трябва да се опълчиш на покварения си нрав, да работиш усилено върху истините принципи и да се стремиш да отговориш на изискваните от Него стандарти. Като изпълняваш дълга си по този начин, постепенно ще удовлетвориш изискванията на Божия дом. Истината е, че не е много трудно да изпълняваш дълга си добре. Иска се само да имаш съвест и разум, и да си порядъчен и усърден. Има много невярващи, които работят добросъвестно и в резултат на това стават успешни. Те не знаят нищо за истините принципи, така че как се справят толкова добре? Това е защото са внимателни и усърдни, затова могат да работят добросъвестно и да са прилежни, и по този начин лесно вършат нещата. Никой дълг в Божия дом не е много труден. Стига да влагаш цялото си сърце в това и да полагаш максимални усилия, можеш да се справиш добре. Ако не си порядъчен и не си добросъвестен във всичко, което правиш, ако винаги се опитваш да си спестиш проблеми, ако винаги си нехаен и небрежен във всичко и в резултат на това не изпълняваш дълга си добре и объркваш нещата и носиш вреда на Божия дом, това означава, че вършиш зло и то ще стане прегрешение, което се ненавижда от Бог. По време на основните моменти от разпространяването на евангелието, ако не постигнеш добри резултати в дълга си и не играеш положителна роля, или ако причиняваш прекъсвания и смущения, ще е естествено да си ненавиждан от Бог и да бъдеш отстранен, и да загубиш шанса си за спасение. Ще съжаляваш вечно! Единственият ти шанс за спасение е Бог да те въздигне за това, че изпълняваш дълга си. Ако си безотговорен, отнасяш се към дълга си несериозно и си нехаен, това е нагласата, с която се отнасяш към истината и Бог. Ако не си поне малко искрен или покорен, как можеш да получиш Божието спасение? Точно сега времето е толкова ценно; всеки ден и всяка минута са изключително важни. Ако не търсиш истината, ако не се съсредоточиш върху навлизането в живота и ако си нехаен и мамиш Бог за дълга си, това е наистина неразумно и опасно! В момента, в който си възневидян и отстранен от Бог, Светият Дух повече няма да работи в теб и няма връщане назад. Понякога това, което човек направи в една-единствена минута, може да провали целия му живот. Понякога, заради една-единствена дума, която накърнява Божия нрав, човек е разкрит и отстранен. Не е ли това нещо, което може да се случи за няколко минути? Това е точно като някои хора, които — въпреки че изпълняват дълга си — непрекъснато действат безотговорно, държат се безразсъдно и действат без всякакви задръжки. По същество те са невярващи и неверници, и независимо какво правят, объркват нещата. В резултат такива хора не само носят загуба за Божия дом, но и пропиляват шанса си за спасение. По този начин им се отменя квалифицираността да изпълняват дълга си. Това означава, че са разкрити и отстранени, което е тъжно. Някои от тях искат да се покаят, но мислите ли, че ще имат шанс? Веднъж отстранени, те ще са загубили шанса си. А веднъж изоставени от Бог, за тях ще е почти невъзможно да се откупят.

Какъв тип хора спасява Бог? Може да се каже, че всички те имат съвест и разум, и могат да приемат истината, защото само онези със съвест и разум са способни да приемат и ценят истината, и стига да разбират истината, могат да я практикуват. Онези, които са без съвест и разум, са хора, лишени от човешка природа. Разговорно казваме, че им липсва добродетелност. Каква е природата на липсващата добродетелност? Тя е природа без човешки облик, недостойна да се нарече човешка. Както се казва, на човек може да му липсва всичко с изключение на добродетелност — тогава той вече не е човек, а по-скоро звяр в човешки вид. Погледнете онези демони и дяволски царе, които действат само с цел да се противопоставят на Бог и да навредят на Неговите избраници. Не са ли лишени от добродетелност? Лишени са; наистина са лишени от добродетелност. Хората, които правят твърде много неща с липсваща добродетелност, несъмнено ще се изправят пред възмездие. Онези, на които липсва добродетелност, нямат човешка природа. Как могат да изпълняват дълга си добре? Те са недостойни да изпълняват дълга си, защото са зверове. Онези, на които липсва добродетелност, не изпълняват никакъв свой дълг добре. Такива хора са недостойни да се нарекат човешки същества. Те са зверове — зверове в човешка форма. Само онези със съвест и разум могат да се занимават с човешките въпроси, да са верни на думата си, да заслужават доверие и да отговарят на определението „порядъчен джентълмен“. Терминът „порядъчен джентълмен“ не се употребява в Божия дом. Вместо това, Божият дом изисква от хората да са честни, защото това е истината. Само честните хора заслужават доверие, имат съвест и разум, и са достойни да се наричат човешки същества. Ако човек може да приеме истината, докато изпълнява дълга си, и може да действа в съответствие с принципите, като изпълнява дълга си задоволително, тогава този човек действително е честен и наистина заслужава доверие. А онези, които могат да получат Божието спасение, са честни хора. Да си честен човек, който заслужава доверие, не се свежда до твоите способности или външност, а още по-малко до твоите заложби, компетентност или дарби. Стига да приемаш истината, да действаш отговорно, да имаш съвест и разум, и да можеш да се покориш на Бог, това е достатъчно. Независимо какви способности притежава човек, основният въпрос е дали има добродетелност или не. Ако някой е лишен от добродетелност, той вече не може да се счита за човек, а по-скоро за звяр. Тези, които са отстранени от Божия дом, са отстранени, защото нямат човешка природа и добродетелност. Следователно хората, които вярват в Бог, трябва да са способни да приемат истината, да са честни хора, най-малкото да притежават съвест и разум, да са способни да изпълняват дълга си добре и да са способни да изпълнят Божието поръчение. Само тези хора могат да получат Божието спасение. Те са тези, които искрено вярват в Него и които Му отдават всичко. Те са хората, които Бог спасява.

Често ли изследвате поведението и намеренията си, докато вършите делата си и изпълнявате дълга си? (Рядко.) Ако се самоизследвате рядко, можете ли да разпознаете покварения си нрав? Можете ли да разберете истинското си състояние? Ако наистина разкриете покварен нрав, какви ще са последствията? Трябва да сте много наясно с всички тези неща. Ако човек не се самоизследва, докато непрекъснато върши нещата по нехаен начин и без всякакви принципи, това ще доведе до извършване на много злини, разкриване и отстраняване. Това не е ли сериозно последствие? Пътят към решаването на този проблем е да изследваш себе си. Кажи Ми, след като човешката поквареност е толкова дълбока, приемливо ли е да се самоанализираш само рядко? Може ли човек да изпълнява дълга си добре без да търси истината, за да преодолее покварения си нрав? Ако не се преодолее поквареният нрав, е лесно да се действа погрешно, да се нарушат принципите и дори да се стори зло. Ако никога не се самоизследваш, това е обезпокоително — не си по-различен от невярващите. Не са ли много хора отстранени точно поради тази причина? Когато се стреми към истината, как трябва да практикува човек, за да я постигне? Важното е често да се самоизследва, докато изпълнява дълга си, да премисля дали е нарушил принципите и е разкрил поквара, и дали има погрешни намерения. Ако се самоанализираш в съответствие с Божиите слова и видиш как те се прилагат за теб, ще е лесно да се познаваш. Ако се самоанализираш по този начин, поквареният ти нрав постепенно ще бъде изкоренен и нечестивите ти идеи и лошите ти намерения и подбуди лесно ще бъдат изкоренени. Ако изследваш само след като нещо се е объркало, ако изследваш само след като си сгрешил, или изследваш само след като си сторил зло, тогава малко си закъснял. Последствията вече са настъпили и това представлява прегрешение. Ако се самоизследваш едва след като си извършил много зло и си бил отстранен, ще е твърде късно и всичко, което ще можеш да направиш, е да плачеш и да скърцаш със зъби. Тези, които истински вярват в Бог, могат да изпълняват дълга си — това е Божието възвисяване и благословия, а това е възможност, която трябва да цениш високо. Затова още по-често трябва да се самоанализираш, докато изпълняваш дълга си. Трябва да изследваш често и да изследваш себе си във всички неща. Трябва да изследваш собствените си намерения и състояние, да наблюдаваш дали живееш пред Бог, дали намеренията, залегнали в основата на действията ти, са подходящи и дали както подбудите, така и източникът на действията ти могат да издържат Божия преглед и са били подложени на Божията внимателна проверка. Понякога хората имат чувството, че търсенето на истината е обременително, когато са изправени пред трудности в изпълнението на дълга си. Те си мислят: „Това ще свърши работа. Достатъчно добро е“. Това отразява отношението на човек към нещата и начина му на мислене относно дълга му. Този начин на мислене е вид състояние. Какво е това състояние? Не е ли такова, при което към дълга се подхожда без чувство за отговорност, а отношението е в известна степен нехайно? (Така е.) Като се има предвид съществуването на такъв сериозен проблем, да не се самоизследваш е много опасно. Някои хора са безразлични към това състояние. Те си мислят: „Нормално е да си малко нехаен, хората просто са такива. Какъв е проблемът?“. Тези хора не са ли объркани? Не е ли твърде опасно някой да гледа на нещата по този начин? Погледнете онези, които са отстранени. Не изпълняват ли те дълга си винаги по нехаен начин? Ето това се случва, когато човек е нехаен. Рано или късно хората, които лесно се поддават на нехайство, ще се саморазрушат, а те отказват да променят навиците си, докато не се озоват точно на прага на смъртта. Изпълнението на дълга по нехаен начин е сериозен проблем и ако не можеш да се самоанализираш добре и да търсиш истината, за да решиш проблемите, това наистина е изключително опасно — можеш да бъдеш отстранен във всеки един момент. Ако съществува такъв сериозен проблем, а ти продължаваш да не се самоизследваш и да не търсиш истината, за да го решиш, ще си навредиш и ще се самоунищожиш. А когато дойде денят, в който си отстранен, започнеш да плачеш и да скърцаш със зъби и вече ще е прекалено късно.