Тъй като хората имат покварен нрав, те често са нехайни, когато изпълняват задълженията си. Това е един от най-сериозните проблеми. За да изпълняват задълженията си правилно, хората трябва първо да се справят с този проблем, свързан с нехайството. Докато имат такова небрежно и нехайно отношение, те няма да могат да изпълняват задълженията си правилно, което означава, че е изключително важно да се реши проблемът, свързан с нехайството. И така, какво следва да практикуват? Първо, трябва да решат проблема с душевното си състояние; трябва да подхождат правилно към задълженията си и да вършат нещата сериозно и с чувство за отговорност. Не бива да са склонни да действат измамно или небрежно. Човекът изпълнява дълга си към Бог, а не към който и да било човек; ако хората могат да приемат Божията внимателна проверка, те ще се сдобият с правилното душевно състояние. Освен това, след като направят нещо, хората трябва да го проверят и да размишляват върху него и ако чувстват леко безпокойство в сърцата си и след подробно обследване установят, че наистина има проблем, тогава трябва да направят промени; след като тези промени бъдат направени, те ще чувстват спокойствие в сърцата си. Когато хората се чувстват неспокойни, това свидетелства, че има проблем и те трябва да проверят старателно извършената работа, особено на ключовите етапи. Това е отговорно отношение към изпълнението на дълга. Когато човек може да бъде сериозен, да поема отговорност и да влага цялото си сърце и сила, работата ще бъде свършена правилно. Понякога ти си в погрешното душевно състояние и не можеш да намериш или откриеш грешка, която е ясна като бял ден. Ако си в правилното душевно състояние, тогава с просветлението и напътствието на Светия Дух ще можеш да установиш проблема. Ако Светият Дух те напътства и ти дава осъзнатост, като ти позволява да почувстваш яснота в сърцето си и да разбереш къде е грешката, тогава ще можеш да коригираш отклонението и да се стремиш към истините принципи. Ако си в грешното душевно състояние, разсеян и нехаен, ще забележиш ли грешката? Не, няма. Какво е видно от това? Това показва, че за да изпълняват добре задълженията си, за хората е много важно да си сътрудничат; много е важно душевното им състояние, както и това накъде насочват мислите и идеите си. Бог проучва внимателно и може да види в какво душевно състояние се намират хората и колко енергия изразходват, докато изпълняват задълженията си. От решаващо значение е хората да влагат цялото си сърце и сила в това, което правят. Тяхното сътрудничество е ключов компонент. Само ако се стараят да не изпитват съжаление за изпълнените задължения и за нещата, които са извършили, и да не стават длъжници на Бог, хората ще действат с цялото си сърце и сила. Ако постоянно не успяваш да влагаш цялото си сърце и сила в изпълнението на дълга си, ако си вечно нехаен и вредиш в голяма степен на работата, и далеч не постигаш резултатите, изисквани от Бог, тогава може да ти се случи само едно нещо: ще бъдеш отстранен. И ще има ли още време за съжаление? Не, няма. Тези действия ще се превърнат във вечно съжаление, петно! Да бъдеш постоянно нехаен и е петно, това е сериозно прегрешение — да или не? (Да.) Ти трябва да се стремиш да изпълняваш с цялото си сърце и сила задълженията си и всичко, което имаш да правиш; не трябва да бъдеш нехаен, нито у теб да остава съжаление. Ако можеш да направиш това, изпълняваният от теб дълг ще бъде почетен от Бог. Нещата, почетени от Бог, са добри дела. Какви тогава са онези неща, които не се почитат от Бог? (Това са прегрешения и злодеяния.) Може да не приемеш, че това са злодеяния, ако са окачествени като такива към настоящия момент, но ако дойде ден, когато предизвикат сериозни последици и окажат отрицателно влияние, тогава ще усетиш, че това не са просто поведенчески прегрешения, а злодеяния. Когато осъзнаеш това, ще изпиташ съжаление и ще си помислиш: „Трябваше да подходя с доза предпазливост! С малко повече мисъл и усилия в началото това последствие можеше да бъде избегнато“. Нищо няма да изтрие това вечно петно от сърцето ти и ако то те остави в постоянен дълг, тогава ще изпаднеш в беда. Затова днес следва да се стараеш да влагаш цялото си сърце и сила в поръчението, дадено ти от Бог, да изпълняваш всеки дълг с чиста съвест, без никакво съжаление и по начин, който се почита от Бог. Каквото и да правиш, недей да бъдеш нехаен. Ако импулсивно направиш грешка и това е сериозно прегрешение, то ще се превърне във вечно петно. След като изпиташ съжаление, няма да можеш да го компенсираш и то ще остане завинаги. Трябва да се видят ясно и двата пътя. Кой път следва да избереш, за да получиш Божието одобрение? Като изпълняваш дълга си с цялото си сърце и сила, като подготвяш и трупаш добри дела, без да изпитваш никакво съжаление. Каквото и да правиш, не върши зло, което ще смути изпълнението на задълженията на другите, не прави нищо, което противоречи на истината и се противопоставя на Бог, и не предизвиквай доживотно съжаление. Какво се случва, когато човек е извършил твърде много прегрешения? Те натрупват Божият гняв върху себе си в Неговото присъствие! Ако все повече прегрешаваш и още повече Божи гняв се натрупа върху теб, тогава в крайна сметка ще бъдеш наказан.

На пръв поглед изглежда, че някои хора нямат сериозни проблеми през времето, когато изпълняват дълга си. Те не вършат никакви откровено зли неща. Не предизвикват прекъсвания или смущения, нито вървят по пътя на антихристите. При изпълнение на дълга си не допускат никакви сериозни грешки или проблеми с принципите, но въпреки това, без да осъзнават, след няколко кратки години са разкрити като хора, които изобщо не приемат истината, като едни от неверниците. Защо това е така? Другите не могат да видят даден проблем, но Бог внимателно проучва най-съкровеното в сърцата на тези хора и вижда проблема. Те винаги са били нехайни и непокаяни в изпълнението на дълга си. С течение на времето те естествено биват разкрити. Какво означава да останете непокаяни? Означава, че макар и да са изпълнявали дълга си през цялото време, те винаги са имали неправилно отношение към него, отношение на нехайство, повърхностно отношение, и никога не са били съвестни, а още по-малко са отдавали цялото си сърце на дълга си. Може и да са полагали малко усилия, но просто са отбивали номера. Не са давали всичко от себе си на дълга си и прегрешенията им са безкрайни. В Божиите очи те никога не са се покаяли. Винаги са били нехайни и в тях никога не е имало промяна — т.е. те не се отказват от злото в ръцете си и не се покайват пред Него. Бог не вижда в тях отношение на покаяние и не вижда обрат в отношението им. Те упорито се отнасят към дълга си и към Божиите поръчения с такова отношение и по такъв начин. През цялото време в този упорит, непримирим нрав няма промяна и нещо повече — те никога не са се чувствали задължени на Бог, никога не са усещали, че тяхното нехайство е прегрешение, злодеяние. В сърцата им няма нито задълженост, нито вина, нито самопорицание, а още по-малко самообвинение. И като минава повече време, Бог вижда, че за този тип хора няма изцеление. Независимо какво казва Бог и колко проповеди са чули или колко от истината са разбрали, сърцето им не се трогва и отношението им не се променя или преобръща. Бог вижда това и казва: „Няма надежда за този човек. Нищо, което казвам, не докосва сърцето му, и нищо, което казвам, не го променя. Няма как да го променя. Този човек не е годен да изпълнява дълга си и да полага труд в Моя дом“. Защо Бог казва това? Защото, когато този човек изпълнява дълга си и върши работа, той постоянно е нехаен. Колкото и да го кастрят, колкото и търпение и снизхождение да проявяват към него, това няма ефект и не може да го накара да се покае или промени истински. Не може да го накара да изпълнява добре дълга си, не може да му позволи да тръгне по пътя на стремеж към истината. Така че този човек не може да бъде изцелен. Когато Бог определи, че даден човек не може да бъде изцелен, ще продължи ли да държи здраво този човек? Няма да го направи. Бог ще го пусне да си отиде. Някои хора винаги се молят: „Боже, бъди снизходителен към мен, не ме карай да страдам, не ме дисциплинирай. Дай ми малко свобода! Позволи ми да правя нещата малко нехайно! Позволи ми да бъда малко разпуснат! Позволи ми сам да си бъда господар!“. Те не искат да бъдат ограничавани. Бог им отвръща: „Щом не желаеш да вървиш по правилния път, тогава ще те пусна. Ще ти дам свобода на действие. Върви и прави каквото искаш. Няма да те спася, защото ти не можеш да бъдеш изцелен“. Имат ли съвест тези, които не могат да бъдат изцелени? Имат ли те чувство за задълженост? Имат ли някакво чувство за провинение? Способни ли са да усетят Божия укор, дисциплиниране, поразяване и съд? Те не могат да ги усетят. Не осъзнават нито едно от тези неща, те са притъпени в сърцата им или дори отсъстват. Когато човек е стигнал до този етап, когато Бог вече не е в сърцето му, може ли все още да постигне спасение? Трудно е да се каже. Когато вярата на този човек е стигнала до тази точка, той е в опасност. Знаете ли как трябва да се стремите, как да практикувате и какъв път да изберете, за да избегнете тази последица и да сте сигурни, че няма да възникне такова състояние? Най-важното е първо да изберете правилния път, а след това да се съсредоточите върху доброто изпълнение на дълга, който трябва да изпълнявате в момента. Това е минималният, най-основен критерий. Именно на тази основа трябва да търсите истината и да се стремите към критериите за подобаващо изпълнение на дълга ви. Това е така, защото онова, което най-осезаемо отразява връзката ти с Бог, е начинът, по който се отнасяш към делата, които Бог ти поверява, и към дълга, който ти възлага, както и отношението, което имаш. Този въпрос е най-забележим и най-практичен. Бог чака. Той иска да види отношението ти. В този решаващ момент трябва да побързаш и да изложиш позицията си пред Бог, да приемеш Неговото поръчение и да изпълниш добре дълга си. Когато схванеш този решаващ аспект и изпълниш поръчението, което Бог ти е възложил, отношенията ти с Бог ще бъдат нормални. Ако отношението ти е повърхностно, апатично и несериозно, когато Бог ти възложи задача или ти каже да изпълниш определен дълг, това не е ли точно обратното на отдаването на цялото ти сърце и сили? Можеш ли да изпълняваш дълга си добре по този начин? Със сигурност не. Няма да изпълниш дълга си подобаващо. Затова, когато изпълняваш дълга си, отношението ти е от решаващо значение, както и начинът и пътят, които избираш. Независимо колко години са вярвали в Бог, онези, които не изпълняват добре дълга си, ще бъдат отстранени.