Какво е дълг? Поръчението, което Бог поверява на хората, е дългът, който те трябва да изпълняват. Каквото и да ти повери Той, това е дългът, който трябва да изпълниш. За да изпълниш дълга си, трябва да се научиш да стоиш и с двата крака на земята и да не посягаш към това, до което не можеш да стигнеш. Не си мисли, че тревата е по-зелена от другата страна, и не упорствай да правиш това, което не е подходящо за теб. Някои хора са подходящи за домакини на събрания, но въпреки това настояват да бъдат водачи; други стават за актьори, но искат да бъдат режисьори. Не е хубаво винаги да се стремиш към по-високи длъжности. Човек трябва да открие и да уцели точно своята роля и длъжност — така постъпва разумният човек. После трябва да изпълни дълга си добре, здраво стъпил на земята, за да се отплати за Божията любов и да Го удовлетвори. Ако човек има такова отношение, докато изпълнява дълга си, сърцето му ще е устойчиво и спокойно, ще е способен да приеме истината в дълга си и постепенно ще започне да изпълнява дълга си според Божиите изисквания. Такива хора ще са способни да изоставят покварения си нрав, да се подчинят на всички Божии уредби и да изпълняват дълга си както трябва. Това е начинът да спечелиш Божието одобрение. Ако наистина можеш да се отдадеш на Бог и да изпълняваш дълга си с правилна нагласа, изпълнена с любов и желание да Го удовлетвориш, ще те води и ръководи работата на Светия Дух, ще имаш желание да практикуваш истината и да действаш според принципите, докато изпълняваш дълга си, и ще станеш човек, който се бои от Бог и страни от злото. По този начин ще изживееш напълно истинско човешко подобие. С изпълнението на дълга човешкият живот постепенно се развива. Тези, които не изпълняват дълг, не могат да придобият истината и живота, независимо колко години вярват, защото им липсва Божието благословение. Бог благославя само онези, които наистина Му се отдават и изпълняват дълга си по най-добрия начин, на който са способни. Какъвто и дълг да изпълняваш, каквото и да правиш, считай го за своя отговорност и свой дълг, приеми го и го прави добре. Как да го правиш добре? Като го изпълняваш точно както Бог изисква — с цялото си сърце, с целия си ум и с цялата си сила. Трябва да обмислиш тези думи и да прецениш как можеш да изпълниш дълга си с цялото си сърце. Например, ако видиш някой да изпълнява дълга си безпринципно, да го прави небрежно и според собствената си воля, и си помислиш: „Не ме интересува, това не е моя отговорност“, така ли изпълняваш дълга си с цялото си сърце? Не, това е безотговорно. Ако си отговорен човек, когато попаднеш в такава ситуация, ще кажеш: „Така не става. Може да не ми влиза в задълженията, но мога да докладвам проблема на водача и да го накарам да се справи с него според принципите“. Щом го направиш, всички ще разберат, че си постъпил правилно, сърцето ти ще е спокойно и ще си изпълнил задълженията си. Тогава ще си изпълнил дълга си с цялото си сърце. Независимо какъв дълг изпълняваш, ако винаги си невнимателен и казваш: „Ако върша тази работа по прост и повърхностен начин, мога да мина, като се справям криво-ляво. В крайна сметка никой няма да го проверява. Направих най-доброто, на което съм способен, с ограничените възможности и професионални умения, които имам. Достатъчно добро е, за да мине. Освен това никой няма да пита за това или да ми държи сметка — не е толкова важно“. С такова намерение и с такъв начин на мислене изпълняваш ли дълга си с цялото си сърце? Не, това е нехайство и разкрива сатанинския ти покварен нрав. Можеш ли да изпълняваш дълга си с цялото си сърце, като се осланяш на сатанинския си нрав? Не, това е невъзможно. И така, какво означава да изпълняваш дълга си с цялото си сърце? Ще кажеш: „Въпреки че Горното не разпитва за тази задача и тя не изглежда много важна сред цялата работа на Божия дом, аз все пак ще я свърша добре — това е мой дълг. Дали една задача е важна, или не е, е едно; друго е дали мога да я изпълня добре, или не“. Кое е важно? Дали можеш да изпълняваш дълга си добре и с цялото си сърце и дали можеш да се придържаш към принципите и да практикуваш според истината. Това е важното. Ако можеш да практикуваш истината и да правиш нещата според принципите, тогава наистина изпълняваш дълга си с цялото си сърце. Ако си изпълнил един вид задължения добре, но все още не си доволен и желаеш да изпълниш още по-важни задължения, и си способен да ги изпълниш добре, това е да изпълняваш дълга си с цялото си сърце в още по-голяма степен. И така, какво означава да си способен да изпълниш дълга си с цялото си сърце? От една страна, това означава, че изпълняваш дълга си според принципите на Божиите слова. От друга страна, това означава, че си приел Божието наблюдение и Бог е в сърцето ти; това означава, че не изпълняваш дълга си показно или както ти се иска, нито според собствените ти предпочитания — вместо това го възприемаш като задача, поверена ти от Бог, и я вършиш с тази отговорност и от сърце, не според собствената си воля, а изцяло според Божиите изисквания. Да влагаш цялото си сърце в дълга си — това означава да изпълняваш дълга си с цялото си сърце. Някои хора не разбират истините за изпълнението на дълга. Когато ги сполети беда, те се оплакват и винаги вдигат шум за личните си интереси, печалби и загуби. Те си мислят: „Ако изпълнявам добре работата, възложена ми от водача, това ще му донесе чест и слава, но мен кой ще ме запомни? Никой няма да разбере, че аз съм свършил работата, а на водача ще припишат цялата заслуга за това. Не е ли изпълнението на дълга ми по този начин в служба на другите?“. Що за нрав е това? Това е непокорство — такива хора са нелепи. Те разбират неправилно Божието поръчение. Винаги искат да са на ръководни длъжности, да си приписват заслуги и да получават признание и да изглеждат добре. Защо винаги се съсредоточават върху славата и придобивките? Това показва, че тяхното желание за слава и придобивки е твърде силно и не разбират, че изпълнението на дълга означава да удовлетворяват Бог или че Бог изследва дълбините на сърцето на всеки човек. Тези хора нямат истинска вяра в Бог, затова издават присъди въз основа на факти, които могат да видят със собствените си очи, което формира у тях погрешни възгледи. Следователно те стават враждебни и пасивни в работата си и са неспособни да изпълняват дълга си с цялото си сърце и с цялата си сила. Тъй като им липсва истинска вяра и не знаят, че Бог изследва дълбините на сърцата на хората, те се съсредоточават върху изпълнението на дълга си за пред хората, върху това да изтъкват пред другите страданията и изпитанията, които понасят, и да търсят похвала и одобрение от водачите и работниците. Те смятат, че си струва да изпълняват даден дълг само ако го правят по този начин, и че изпълнението на дълг е славно само ако всички го виждат. Не е ли лукаво това? Те вярват в Бог, но не само че нямат вяра, а и не приемат и не разбират истината в никаква степен. Как ще изпълняват задълженията си добре такива хора? Няма ли проблем с нрава им? Ако се опитате да разговаряте с тях за истината, а те пак не я приемат, значи имат зъл нрав. Те не успяват да се справят с полагащите им се отговорности и не се придържат към задълженията си. Рано или късно те трябва да бъдат отстранени. Хората, които изпълняват дълг, трябва да са с нормална човешка природа. Трябва да имат здрав разум и да са способни да се подчиняват на всички Божии разпоредби и напътствия. Бог дава различни заложби и дарби на различни хора и различни хора са най-подходящи да изпълняват различни задължения. Не бъди придирчив и не избирай работата въз основа на предпочитанията си, като избираш да изпълняваш само приятни, лесни задължения, които съответстват на собствените ти желания. Това е грешно. Това не е да работиш за дълга си с цялото си сърце и не е изпълнение на дълг. За да изпълняваш дълг, първото нещо, което трябва да направиш, е да вложиш цялото си сърце в него. След това, независимо какво правиш — дали задачата е голяма, или малка, мръсна или уморителна, задача, която се изпълнява пред други хора, или такава, която се изпълнява далеч от очите на хората, важна задача или маловажна; трябва да я разглеждаш като свой дълг и да спазваш принципа да я вършиш с цялото си сърце, с целия си ум и с цялата си сила. Ако след като изпълниш дълга си, в крайна сметка почувстваш, че съвестта ти не е съвсем чиста по отношение на част от работата, която си свършил, и че въпреки че си вложил цялото си сърце в нея, част от работата ти не е свършена добре, а резултатите от усилията ти не са много добри, какво трябва да направиш? Някои хора си мислят: „Е, вложих цялото си сърце в дълга си, но резултатите не са много добри. Не е мой проблем. Сега е в Божиите ръце“. Що за възглед е това? Правилен ли е? Такива хора наистина не дават всичко от себе си за Бог, защото не желаят да търсят истината за разрешаване на проблеми; те не желаят да удовлетворят Бог и все още гледат на задълженията си нехайно. Такива хора, изглежда, нямат сърце. Когато говорим за изпълнение на дълг от все сърце, това означава да вложите цялото си сърце — не може да изпълнявате дълга си половинчато, трябва да се посветите, да изпълнявате дълга си внимателно и да показвате своята вярност чрез отговорно отношение, за да гарантирате, че задачите се изпълняват добре, като постигате резултатите, които трябва да постигнете. Едва тогава може да се каже, че изпълнявате дълга с цялото си сърце. Ако виждаш, че резултатите от работата ти не са толкова добри, и си мислиш: „Дадох всичко от себе си. Жертвах съня си, не се хранех редовно и стоях до късно, понякога оставах, когато другите излизаха да се отпуснат и да се разходят. Понасях трудности и не ламтях за удобствата на плътта. Това означава, че съм изпълнил дълга си с цялото си сърце“. Правилно ли е това виждане? Вложил си време и си положил усилия. На пръв поглед изглежда, че си преминал през всички тези вълнения, но резултатите, които си получил, не са добри, а ти не поемаш отговорност за това и ти е все едно. Това ли е да изпълняваш дълга си с цялото си сърце? (Не.) Това не е изпълнение на дълг от все сърце. Когато Бог определя дали човек прави нещо с цялото си сърце, какво гледа Той? От една страна, Той гледа дали подхождаш към дълга със съвестно и отговорно отношение. От друга страна, Той гледа какво си мислиш, докато работиш, дали внимателно изпълняваш дълга, който трябва да изпълниш, и дали го правиш последователно в съответствие с истините принципи, и когато трудности се изпречат на пътя ти, дали упорито търсиш истината, за да разрешиш проблемите, за да можеш да изпълняваш дълга си добре. Докато хората действат, Бог ги наблюдава и ги проучва внимателно. Той наблюдава сърцата им през цялото време. Въпреки че не го знаят, хората понякога могат да усетят Неговата внимателна проверка. Някои хора винаги са нехайни в работата си и в крайна сметка Бог организира условия, в които да ги разкрие. В този момент те усещат, че Той ги е изоставил, а всички виждат, че те не приличат на вярващи — че приличат на невярващи, на дяволи и на сатани. Такива хора биват отстранени, докато изпълняват дълга си. Някои хора често разсъждават върху себе си, докато изпълняват дълга си. Понякога резултатите, които получават, не са добри или възниква проблем и те го чувстват в сърцата си и си мислят: „Пак ли съм нехаен?“. Те се чувстват упрекнати. Как става това? То се предизвиква от Бог, това е просветлението на Светия Дух. И така, защо Бог те просветлява? Въз основа на какво Той те просветлява? При какви условия Той те укорява? Трябва да имаш правилна нагласа и да кажеш: „Трябва да изпълня дълга си с цялото си сърце, а това означава да го върша в съответствие с истината. Наистина ли изпълних дълга си с цялото си сърце?“. Ако винаги размишляваш върху това, Бог ще те просветли и ще те накара да разбереш: „Не изпълних тази задача с цялото си сърце. Мислех, че се справям доста добре, бих си дал 99 от 100 точки. Но сега виждам, че не е точно така — всъщност едва се справих“. Само тогава ще откриеш Божието недоволство. Това е Бог, Който те просветлява и ти позволява да разбереш колко добре всъщност изпълняваш дълга си и колко си далеч все още от Неговите изисквания. Ако някой, докато изпълнява дълга си, не отговаря дори на минималните стандарти, дали Бог все пак ще го просветли? Вероятно не. Кого просветлява Бог? Първо, хората, които обичат истината; второ, покорните; трето, копнеещите за истината; и четвърто, хората, които изследват и анализират себе си във всички отношения. Такъв род хора могат да спечелят Божието просветление. Като практикуваш и преживяваш по този начин, личният ти опит да изпълняваш дълга си с цялото си сърце — този аспект от прилагането на истината и този аспект от реалността — ще нараства все повече. Постепенно ще ти стане ясно кои хора изпълняват дълга си с цялото си сърце и кои не, ще ти се изясни и отношението и поведението на различните хора към изпълняването на дълга. Когато познаваш себе си, ще можеш да анализираш и другите и ще изпълняваш дълга си все по-прецизно. От вниманието ти няма да убегне и най-малкият случай на нехайство и ще можеш да потърсиш истината, за да се справиш. Ще можеш да разрешаваш проблемите в съответствие с принципите, докато изпълняваш дълга си, ще практикуваш истината все повече и повече и сърцето ти ще е непоколебимо и спокойно. Ако един ден осъзнаеш в сърцето си, че не си изпълнил дълга си добре, какво трябва да направиш? Трябва да разсъждаваш върху това, да търсиш информация и да поискаш съвет от другите — така много скоро ще придобиеш разбиране по въпроса. Ще ти помогне ли това в изпълнението на дълга ти? (Да.) Ще е полезно. Ще е така, независимо какъв дълг изпълняваш. Щом хората изпълняват задълженията си от цялото си сърце, търсят истините принципи и постоянстват в усилията си, те в крайна сметка ще постигнат резултати.